НЕИЗВЕСТНИТЕ ТРАКИЙСКИ ПЛЕМЕНА

Народът ни е най-древният в Европа. Нашата култура се е оформяла на Балканите в продължение на няколоко хилядолетия. Разбира се в далечното минало дедите ни са били познати не като българи, а под други имена. Това е нещо напълно нормално, срещащо се и при други хора. Още от самото си начало Римската Империя е съставена от различни групи – латини, оски, умбрийци, сабини, волски, вестини, пикентци и др. Те са говорили сродни езици и са имали близки обичаи. Същото може да се каже и за алеманите, хамавите, херуските, хавките, хатите...Те са предците на германците, имали се сродни езици, почитали са едни и същи богове.

На територията на страната ни са живели доста повече племена отколкото в Германия и на Апенините. Раличните групи траки са около сто и четиридесет. Някои от тях като беси, гети, одриси, мизи, фриги и пеони са добре известни. Причината за това е, че точно тези наши деди са били често в контакт с римляни и гърци. Летописци като Херодот, Тукидид, Ливий, Страбон, Павзаний и др. са оставили доста информация за големите племена обитаващи земята ни. За малките групи данните са оскъдни, но благодарение на Стефан Византийски и др. ние все пак научаваме за тях.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e9/Thraciae-veteris-typvs.jpg/800px-Thraciae-veteris-typvs.jpg

Тази информация е важна понеже древните етноними са едно от свидетелствата за нашия местен произход. Тъй както названията херуски и алемани могат да се обяснят на немски, така също племенните имена абанти, абретени, вени, галии, кабелеи и др. са обясними на български език.

Ето и кратък списък с имената на слабо известните тракийски племена. В някои случаи е представена кратка история, предложен е и етимологически анализ на името:

(1) Абанти, Abanti, Άβαντες – Страбон предава свидетелство на Аристотел, който твърди, че абантите са траки, които са дошли от намиращата се във Фокида Аба –Strab. 10.1.3. Херодот ги разполага в Евбея – Her. 1.146; споменати са от Омир в Илиада като съюзници на ахейците – Hom.Il. I.536-542.

В “Животът на Тезей” Плутарх дава една интересна подробност за абантите. Те бръснели косата си на темето, я оставяли да расте свободно в задната част на главата. Старият автор съобщава, че това е прическа характерна и за мизите -Plut.Thes.-5. По-късно Прокопий Цезарийски нарича тази прическа хунска мода и допълва, че тя е типична за хората, на които Юстиниан Велики (VI век след Христа) симпатизира – Proc. GIBI II (1958), Historia arcana, c.149-150. Тази подробност е доста интересна защото до към 30-те години на ХХ век голяма част от българските мъже са бръснели косата на темето и са я оставяли да расте свободно в задната част на главата. Този обичай не е ограничен в малка област, а се среща по цялата територия на страната ни.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/61/Map_of_Ancient_Greece_(as_drawn_in_1903).jpg

Самото име абанти е българско, като по принцип правилният вариант би трябвало да е аванти. Значението на аванти е животновъди, хора имащи много овце. Авa е древната ни дума за овца, а с частицата –ант се е образувало прилагателно в далечното минало. Пример може да се даде със санскр. авика-овца и авимант- имащ много овце, богат животновъд.

(2) Абретени/Abretteni – траки от групата на мизите - Pliny V.xxxii-123. Наречени са така по името на областта Абретена. Тя се намира в Северна Мизия, недалеч от река Риндак (Rhyndacos). Страбон съобщава за Зевс Абретенски, който според стария автор е мизийски бог -Strabo 12.8.9. Топонимът Абретена се обяснява със стблг. обретати сен- намирам се, срещам се, т.е. Абретена = намерена земя. Наречена е така от древните мизийски колонисти, които са дошли от Балканите и са намерили добро място за живеене. Тракийското племенно име абретени е сродно на българското лично име Обретен, а и на фамилно име Обретенов.

(3) Брени/Breni, Βρέναι – Тези хора обитават поречието на река Хеброс (Марица) съседи са на корпилите и бесите -Strabo 7.fr.47(48). Вл.Георгиев свързва името на брените с алб. brî, brîni-рог, еленови рога и дава тълкуване елени, рогачи – Георгиев, Траките...с. 70. Навярно на Георгиев не е известна българската диалектна дума бранчо-елен (в приказката за Еленчо-Бранчо, Парчевич, Секирово, Раковски, Пловдивска област, а също и в Банско). Обяснение получаваме с българската дума брана-земеделски уред с шипове. Най-ранните брани са се правели разбира се от еленови рога. Археолозите знаят това прекрасно.

(4) Бризеи- Brysае- Обитават Южна Тракия, река Нестос (Места) минава през земите им, съседи са на карбилесите и сапеите - Pliny, IV.xi-40. Названието бризеи може да се свърже с прилагателното бръз, бърз, т.е. значението на етнонима да е бързите, силните, смелите.

(5) Ботиеи/Βοττιαίι – Живеят по долното течение на река Хеброс (Марица). Техни съседи са едоните и корпилите - Pliny IV.xi-41. Предавйки сведения от стари легенди Страбон дава критски произход на ботиеите -Strabo 6.3.2. Същият автор споменава, че Ботиея се намира до река Аксиос (Вардар) -Strabo 7, fr.23. Тъй като разстоянието между Аксиос и Хеброс е значително, то едва ли малко племе като ботиеите е населявало цялата територия между тези реки. По-скоро ботиетите от времето на Страбон (64 г.пр. Христа-24 г.сл. Христа) са изтласкани на изток, където след около половин век ги намира Плиний Стари (27 г.сл. Христа-79 г.сл. Христа).

Трябва да се отбележи, че освен на ботиеите също и на тевкрите се приписва критски произход. Предавайки сведението на поетът Калин, Страбон разказва за това, че тевкрите идват от остров Крит…Те са и тези, които дават името на малоазийската планина Ида по названието на критската Ида -Strabo, 13.1.48. Всъщност идването на ботиеи и тевкри от Крит е едно завръщане в старите земи. Тракийски племена колонизират егейския регион през Медно-Каменната и Бронзовата епоха. За това свидетелства разпространението на няколко особени вида керамика от Балканите в посока юг. Проф. Б. Xрозни е идин от първите, които забелязват това явление и го свързват с миграции на траки и участието им в създаването на минойското общество – Hrozny c.220.

За ботиеи в Мала Азия съобщава Аркрайт твърдейки, че край Асканското езеро те основават град с име Άγκώρη (Анкора) – Arkwright, p.57. С името на ботиеите е свързано тракийското лично име *Βοτιος ( от Βοτίειον според Аркрайт), а също и илирийското Bottius. От същият произход разбира се е и българското лично име Бото, имащо варианти Боти, Ботийо, Ботьо. За неговият тракийски произход споменава Д.Ангелов цитирайки И.Басанович и И.Дуриданов- Образуване на българската народност, с.184-185.

(6) Буби, Βύβαι - траки споменати от Стефан Византийски -St.Byz. Ethnica с.188. Възможно е да са наречени така по името на селището, което обитават. Връзка с етнонима и топонима показва българския глагол бъбна, набъбвам, т.е. ставам голям, наедрявам.

(7) Бюснеи, Bysnei,  Βύσναϊοι- племе от групата на бебриките -St.Byz. Ethnica с.190. Езиковедите търсят връзка с нем. Bock-козел и циг. buzni-коза – Вл.Георгиев, Траките ...с.71. В това сравнение обаче няма логика. Щом бюснеите са от групата на бебриките, получили името си от бебер, бобър, то как би било възможно хора от същата общност да се самонаричат козли? По-скоро бюснеи е свързано с прилагателните бесни, бясни, т.е. яростни. За бебриките се знае, че са войнствени, дръзки хора. Аполон Родоски разказва как техният цар Амик предизвиква на двубой всеки чужденец стъпил в земята му - Apollon. Rhod. -2.98-138.

(8) Вени, Beni – за тях пише Плиний Стари, но не дава повече подробности- Pliny IV.xi-40. Името на това племе показва връзка със споменатият от Стефан Византийски тракийски град Βέννα - St.Byz. с.162. Вени притежава значение търговци, обяснение можем да получим със стблг. венити-продавам.

(9) Галии/ Γαλαιοι, - Д.Дечев свързва това племенно име с брет. gal-сила, мощ, лит. galéti- мога и стблг. големъ-голям, висок – Характеристика...с. 10. Траките са известни със своята сила и едър ръст. Не случайно те са най-известните гладиатори сражавали се в Колизеума, а и са желани войници в римската армия. Доста императори от тракийски произход са започнали кариерата си като обиковени легионери, като благодарение на качествата си са получавали високи титли и в крайна сметка са стигали до престола. Това са Юстин I, Юстиниан I, Галерий, като най-яркият пример разбира се е император Максимин Тракиец, чийто ръст е бил над два метра – нещо уникално за Античността.

(10) Гондри/Γόνδραι- Споменати са от Стефан Византийски в работата му “Етника” -St.Byz. Ethnica. Името на гондрите се обяснява с гоня, стблг. гнести, гнетон, като значението е бойци, тези които гонят. Странно е, че никой от историците, или пък траколозите ни не са обърнали внимание на приликата между тракийския етноним гондри и хуно-гондурите, които определени като предци на българите.

(11) Долиони/Doliones – Траки обитаващи земите в близост до Кизик – Северозападна Мала Азия -Strabo-12.3.4. На друго място Страбон локализира долионите като обитаващи части от Олимп и имащи за съседи мигдони, витини и мизи. Страбон уточнява и, че територията между река Аесеп, Риндак и езерото Даскил е населена предимно от долиони -12.8.10. Аполон Родоски също разполага долионите в този регион, до провлака, като добавя, че техен цар е Кизик (на когото е кръстен град Кизик) Ap. Rhod.- I.947-949.

Названието долиони може да се изведе от думата дол, т.е. долиони да означава доляни – обитатели на долини. Името е образувано по същия начин както това на хемимонтаните – жители на областта Хемимонт, а и това на морисените – разположени край бреговете на Черно Море.

(11) Кабелеи/Cabelei – Херодот ги определя като част от меоните Her.VII-77, които заедно с мейоните Страбон причислява към тракийското племе мизи Strabo-12.2.20.

(13) Кабилети/Cabyleti – локализирани от Плиний край бреговете на река Марица – Pliny, IV.x-40. Възможно е имената на кабелеите и кабилетите да   се обяснят със стблг. кобление-гадаене, приздсказване, а също и с кобец-вид сокол, коба, прокоба-вещание. В древността се е гадаело по птиците, смята се, че е имало праслав. дума *kobeti-врачувам, гадая по птичи полет –БЕР, с.505. Значението на кабилеи и кабилети е тези, които умеят да врачуват, тези, които умеят да предсказват.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b1/Roman_provinces_of_Illyricum%2C_Macedonia%2C_Dacia%2C_Moesia%2C_Pannonia_and_Thracia.jpg/800px-Roman_provinces_of_Illyricum%2C_Macedonia%2C_Dacia%2C_Moesia%2C_Pannonia_and_Thracia.jpg

(14) Приянти, Priantae- Плиний Стари разполага тези хора по долното течение на Марица. Pliny IV.xi-41. Името приянти може да се обясни със санскр. priya-обичан, желан, свой, приятен и със стблг. приентъ-приятен, желан. Подобна етимология е дадена от Л.Гиндин предлагащ i.e. prῑ-aimer-обичам → “Freunde”-приятели – Gindin, z.32.

Явно става дума за гостоприемни, миролюбиви хора, които със своята мъдрост и кротко поведение са спечелили уважението и възхищението на сънародниците си, а и това на чужденците. Такива племена е имало в древността. Херодот споменава за аргипеите, те прочути с благият си нрав и са считани за свети хора. Помагат със съвети при разрешаване на междуплеменни конфликти и дават подслон на бежанци от други места – Her. 4.23.

Съдейки по името на приятните можем да заключим, че те са били точно такива като херодотовите аргипеи. Потвърждение за благият нрав на тези хора получаваме от едно свидетелство на Тит Ливий. Докато траките мадуатени, асти, кени, корели и травси нападат римляни предвижващи се през земята ни, то попаднали в територията на приянтите легионерите получават жито от местите хора – Livy XXXVIII.40-41.

(15) Скаи/Σκαιοί – Траки споменати от Страбон, който сравнява името им със Скайските порти на Троя, също с това на река Скай и Скайската стена – Strab. 13.1.21. Значението на етнима е бързи хора, бойци. Ясна връзка показва стблг. глагол скакати-бягам, скитам се. Възможно е скаите да се обитавали територията на Северна България през Късната Античност защото в тази област Прокопий разполага Скаидава.

Не е ли странно, дори имената на слабо известните тракийски племена са обясними на български език, а според официалните теории дедите ни са дошли на Балканите по време, в което траките са незначително малцинство забравило езика и културата си.

Ако това беше вярно, то би било невъзможно да се намери тълкуване на тракийските етноними с помоща на българския. Както обаче се уверихме названията абретени, бюснеи, приянти, скаи...имат смисъл на български. Абантите пък практикуват обичаи типични за българите до началото на ХХ век.

Това не е някаква случайност както не е случайност и факта, че българският фолклор е пропит с елементи на тракийската, а не не памирската, или тибетска култура. За тракийските корени на нашите обичаи и обреди е писал с подробности Евгени Теодоров. Не малко интересни факти за връзката на българския бит и земеделски сечива с тези на траките са дали Михаил Арнаудов и Николай Колев.

Да не забравяме и важната подробност, че старите българи са отъждествявани с палеобалкански народи като мирмидони, кимерии, пеони. Цели хиляда години предците ни са наричани мизи, а страната ни Мизия от Св.Йероним, Л.Дякон, М.Аталиат, Н.Хониат, Й.Кантакузин, М.Гавала, Д.Хоматиан и др. Не на последно място са и свидетелствата на генетичните изследвания показващи, че значителна част от българите носят кръвта на хора живели на Балканите още през Каменната Епоха.

Едва ли има народ, който да е дал на света повече от нас. Предците ни научиха останалите европейци на организираното земеделие и скотовъдство. Предците ни дадоха и знанията за обработка на металите. Предците ни създадоха първата писменост, а и първата човеколюбива доктрина. Учението на Залмоксис и Орфей осветли сърцата и душите на милиони хора в древността. Не случайно развитата версия на това учение – християнството пусна корени първо у нас, на Балканите. Гениалните български учени проф.Ганчо Ценов и проф. Асен Чилингиров доказаха това убедително.

Едва ли има и народ, който да е така изстрадал както българския. Подлагани сме не един път на геноцид. Дедите ни са били депортирани в Азия и други далечни места. Книжовността ни е била унищожавана с фанатизъм, а името омърсявано от зли хора.

Сякаш силите на тъмнината осъзнават, че докато има българи, не могат да се сложат окови на човечеството...Все пак от нашите среди излязоха не само създателите на човеколюбиви докрини, но и бунтарите – тези, които трошаха вериги и даваха свобода на угнетените. Българинът е бунтар по природа, в нас е заложено чувство за справедливост и непримиримост към неправдата. Време е да си спомним за това, време е да се върнем към корените си и да заживеем живота, който заслужаваме.