СПИСЪК НА ЛЪЖИТЕ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

Трябва да призная, че заглавието е твърде амбициозно. Трудно е да се съберат всички лъжи изречени за миналото на народа ни. Тук ще бъдат представени само тези, който са най-фрапиращи и най-упорити. Ще бъде дадено и опровержение, защото иначе имаме само замяна на едно твърдение с друго. Нека всеки да сравни и провери за себе си кое е верно и кое не е.

I. Поне за мен най-дразнещата лъжа е тази, че богът на старите българи е носил името Тангра. Няма нито едно сведение на гръцки, или римски летописец, в което да прочетем за такова божество при дедите ни. Никъде не се говори и за монотеизъм. В “Тивериополските мъченици”  Теофилакт Охридски нарича българите народ непознаващ Христа и служещ на скитското безумие, кланяйки се на слънцето, луната и други звезди, а даже принасяйки жертва на кучета...ГИБИ, IX, част 2, с.62. В същата работа е предаден и разговора между гъркът Кинам и княз Омуртаг. От беседата се разбира отново, че старите българи почитат не едно, а няколко божества – слънцето, луната и звездите – ГИБИ, IX, част 2, с. 64.

Лъжата за Тангра бе изфабрикувана с помощта на силно повреден надпис, чиито фрагменти бяха снадени и съвсем своеволно бяха добавени букви. На този писмен паметник думата бог не е спомената изобщо и въпреки това, въпреки липсата на исторически извори, на няколко поколения студенти се внушаваше, че дедите ни са се кланяли на тюркски бог.

Никой не обясни защо теонимът Тангра не присъства в българската именна система, в която се срещат значителен брой тракийски имена на богове. Българските имена Балей, Басарина, Бистрьо, Венда, Витьо, Деньо, Златан, Млад, Сава, Ярей са вдъхновени от имената на тракийските богове Балей, Басарей, Вендис, Витю, Ден, Залден, Молодас, Савазий, Арей. Важна подробност, но кой да я каже?

II. Другата лъжа засяга титлата КАНАС, имаща вариант КАНЕС. Тя бе изтълкувана като ХАН, макар още в началото на ХХ век проф. Г.Ценов да доказа, че КАНАС е просто по-старото записване на КНЯЗ. Самата титла бе преведена от гърците като архонт-господар, началник…княз. КАНАС се обяснява със стблг. конь, кань- начало, т.е. КАНАС има значение – този, който е начело, началник. Нито в летописите на гръцки език, нито в тези на латински се среща старобългарска титла HANUS, XANOΣ. В унгарска хроника срещаме варинта CEANUS – употребен като владетелска титла на дедите ни.

Тази разновидност показва смайваща прилика с келтските титли CEANN, CEANNARD – началник, господар, водач. В речника на Макбейн тези титли се представят като сродни на стблг. (старочерковнославянски) конь-начало:

ceann

head, so Irish, Old Irish cend, cenn, Welsh, Breton penn, Gaul, Penno-, *qenno. Perhaps for qen-no-, root qen (labialised), begin, Church Slavonic koni, beginning,

ceannard

commander, chief, Irish ceannárd, arrogant, commanding, "high-headed", from ceann and àrd;

http://www.ceantar.org/Dicts/MB2/mb07.html

Тези данни не са представяни на българските студенти, нито пък на широката публика. Не е пояснявано и, че има тракийска титла AKENAC, която е регистрирана на надпис W-07 (A. Lubotsky, The Old Phrygian Areyastis-inscription). Тази титла е от VIII век преди Христа, сродна е на тракийската дума кенто, която се развива в стблг. чендо, произлиза от корен кен, кан-начало.

Разбираемо е, че споменаването на келтските титли ceann, ceannard, тракийската akenas и българската й етимология ще срине не само опитите на определени индивиди да изкарат дедите ни тюрки, но ще пресече и манипулациите на тези, които се опитват да ни превърнат в роднини на афганистанци, иранци, талишци.

III. Поредната лъжа е за годината 681- основаването на България. Няма нито един исторически извор, в който да е казано, че в тази година е създадена държавата ни. През 680-681 година римският император Константин Погонат е принуден от дедите ни да се примири с откъсването на огромна територия от Римската Империя и дори да плати данък на победителите българи.

В “Именика на българските князе” е казано от ясно по-ясно, че дедите ни са имали царство на север от Дунава 515 години преди княз Аспарух (Еспор). Това ще рече, че някъде през 165-170 година старите българи са били господари на земите на север от Дунава. Точно в този период там става нещо важно – възродена е държавата на северните траки, която император Траян съсипва около 60 години по-рано. Само за три поколения дедите ни се съвземат и не само дръзват да прекосят Дунава – граница на империята, но и да подложат на сеч легионерите окупирали Тракия. Освободителите успяват да досгигнат дори до Термопилите в Гърция без някой да може да им се опре.

Жалко е само, че никой наш учен не свързва освободителното движение на северните траки през 165-170 година с датата посочена в Именника като начало на Българската Държава. Само два века по-късно земите на север от Стара Планина са наречени България в картата на Свети Йероним. Всеки езиковед знае, че за да се наложи едно толкова голямо географско название е нужно доста време – век, ако не и повече. Вместо това да се обясни на студентите, нашите някои авторитети обявяват картата на Свети Йероним за фалшификация, или за късен образец, на който не трябва да се отдава значимост...

IV.Друга упорита лъжа е тази за народностното име българи. В етимологическите речници се твърди, че тo идва от тюркски глагол с корен бул-смесвам. Намирам за ужасяващо, че дори през ХХI век се публикуват такива неща. Нито от гледна точна на антропологията, нито от гледна точка на лингвистиката, нито пък по отношение на културата, старите българи могат да бъдат определени като тюрки, или пък някакъв друг азиатски народ. В такъв случай е гавра с науката и истината да продължават да се публикуват нелепости в престижни издания каквото е Българския Етимологически Речник.

Мащабни антропологически изследвания от ХХ век определиха българите като европейски народ, чието болшинство е от понтийския тип, т.е. принаделжащ на най-древното балканско население. Генетически проучвания от ХХI век само потвърдиха антропологическите, показвайки, че ние сме носители на гени на хора обитавали земите ни още през Каменната епоха.

Етнолози като Е.Теодоров и Н.Колев обясниха, че значителна част от българския фолклор, българските земеделски сечива и пастирски атрибути са от тракийски произход. Лингвистът Вл. Георгиев подчерта, че най-типичния белег на българския език –екането и якането е феномен, който се среща и в тракийския език. Георгиев добави и това, че тракийските умалителни частици –инт, -е, са идентични на българските –енте, е, а също и, че редуцирането на неударено е в и се среща както в тракийски, така и в български...

Никой от нашите учени не се е заел да обобщи, комбинира и анализира тези данни, а те недвусмислено показват, че ние сме потомци на Залмоксис, Орфей и героите обезсмъртени в Илиада, а от това следва и, че смисъл за името българи трябва да се търси в тракийската ономастика. На територията на България е намерено посвещение на Зевс Блегур. Понеже край Сосновка, край долното течение на Волга е намерено посвещение на бог Арес Блегур, то става ясно, че Блегур е по-скоро етнически епитет, т.е. в древността е съществувал народ блегури.

За тези блегури  не говори никой. Нито пък повечето от съвремените учени правят връзка между балагрите в армията на Александър Велики с българите. Старите ирландски летописи споменават и друг народ с интересно име. Това са болгите, които по времето на цар Кир – VI век пр. Христа тръгват от Тракия за Ирландия. В Панония, недалеч от античния град Болгум е живяло племето белги. То е споменато преди около 2000 години от Плиний Стари. Народ със същото име белги е локализиран в Скития от Помпоний Мела.

Етнонимите болги, белги, балагри, блегури не са идентични, а само показват силна прилика. Това обаче не е нещо необичайно за древността. Плиний Стари споделя в книга III, че названията на определени народи са трудни за произношение. Името на бригите е документирано по девет различни начина: Βρύγες, Βρύγοι, Βρϋγαι, Βρίγες, Βρίγοι, Βρύκες, Βρύκαι, Βρυκείς, Φρύγες (Вл.Георгиев, Траките и техния език, с.223).

Вл.Георгиев свързва тракийската дума блекур/блегур с и.е. bhleguro и гръцката дума φλεγρός-горящ, пламтящ, възпламеняващ (Вл.Георгиев, Траките и техния език, с.59). Древната тракийска дума, от която произлиза народностното ни име е сродна и на лат. fulgor-сияние, санскритската балга/барга-сияние, светкавица,  латв. balgans-светъл, сродна е и нашата дума благ, която има древно значение  светъл (БЕР, А-З ,  София, 2007, с.52-53).

Древното значение на името българи е светли, сияйни. За гърци и римляни нашето народносто име е звучало странно и поради тази причина различни автори, в различни времена са го предали по различен начин – болги, блегури, белги, балагри, но нима днес положението е различно? Понастоящем чужденците ни наричат бугари, болгары, bulhari, Bulgarians, Bulgaren, Bulgarialainen, Bolgarok.

Смятам, че в дълбока древност едно от племената на мизите са се самонаричали  бльгари, блъгари. Съдейки по значението на името – сияйни, светли, то можем да отсъдим, че тези хора са представлявали аристокрацията, или пък са били жреческа прослойка. В Ранното Средновековие, когато народът ни започва да се обединява е направен избор за общо име българи поради неговата престижност.

V. Една нелепа лъжа е тази, че IYI е знак на тюркския бог Тангра. Още по-комичен опит за заблуда на българския читател направи Борислaв Борисов, според когото този знак е от римски произход. Явно Борисов не знае, че през 1987 година Стамен Михайлов представи доклад за разпространението и древността на символа IYI. Нашият учен спомена разработките на Бенсон и Тодорович, в които съвсем ясно е посочено, че знакът IYI се среща в Югоизточна Европа през Бронзовата Епоха, а и през Неолита (5000- 4500 преди Христа).  Да се свързва най-типичния български символ с римляни или пък тюрки е меко казано налудничаво.

VI. Поредната упорита лъжа е тази номадския начин на живот на старите българи. Верно е, че някои летописци наричат дедите ни чергари, но е наивно да се очаква обективност от враговете на предците ни, още повече, че ние притежаваме и други данни. В “Анонимната хроника” се казва, че в Константинопол имало статуя на българин, която изобразявала орач. Обърнете внимание – не чергар, а орач, т.е. на българина се е гледало като на уседнал човек запознат със земеделието.

Някои учени се напънаха да открият следи от юрти, но си останаха само с напъните.Д.Овчаров съвсем съвестно спомена в своя работа, че типично жилище на старите българи е полуземлянката. Същото е и типичното жилище на тракийското селско население. Отражение на тази традиция се среща до ХХ век. Често дори при нови, тухлени постройки, първия етаж е вкопан около 1,5 м. в земята.

Пиенето на кобилешко мляко и майсторската стрелба с лък също не може да се определят като белег на номадите. В легендите за тракийския цар Харпалик се разказва, че той давал на дъщеря си да пие мляко направо от вимето на кобилата, а и научил своята наследница да стреля с лък още когато тя била дете.

VII. Eдна сравнително нова лъжа е тази за иранския характер на езика на старите българи. Имената Борис, Гостун, Кардам, Кормесий, Мостич, Корсис и др. биват сравнявани с иранските Baris, Bozmihr, Gasteis, Kartham, Mostios, Karsas и др. Пропуснати са тракийските лични имена Борискос, Гастес, Кардентис, Мостис, Карсас, а и топонима Карсис.

Индивидите пласиращи иранската теория се уповават често на сведението на Михаил Сирийски, че българите били дошли от планината Именон (Хиндокуш?), а също е на твърденията на някои летописци, според които старите българи са скити. Да, тези сведения съществуват, но има няколко важни подробности. Имеон е тракийско топоним, това е най-древното название на Стара Планина, то е сродно на най-старото име на Македония – Ематия. Сродно е и името на Емона - старата столица на Венетия. В тази област според Страбон са мигрирали траки след Троянската Война.

Относно скитите са пропуснати редица важни неща. Според Стефан Византийски скитите са тракийски народ. Дион Касий също определя тракийското племе даки и скитите като роднини. Страбон дефинира саките като източни скити, а живелия по-рано Аристофан нарича саките траки. Отново Страбон причислява сарматите към скитите, а Прокопий Цезарийски пише, че сарматите принадлежат към семейството на гетите.

За това, че е имало траки в Азия научаваме от Плиний Стари. Той локализира траките сарапари до Бактрия, а в близост до Индия поставя кикони, бризеи, туни. Ариан пък твърди, че индийската цивилизация е създадена от тракиеца Дионис.

Знаейки тези неща българският читател не би повярвал, че старите българи са народ сроден на пащуни, талишци и др. ирански народи...Поради тази причина тези важни данни не се споменават от поддръжниците на иранската теза. Нали на всеки ще стане ясно, че дедите ни в Азия са само балкански колонисти, тъй както англичаните в Индия са само британски колонисти, а не местно, азиатско население.

VIII. За родовото име Дуло се спекулираше, че означавало глупак, дебелак, глух, роб. Търсеше се етимология с тюрко-алтайски и гръцки език. Най-важното разбира се не бе споменато на българската публика, а именно това, че ДУЛО е документирано на микенски документи от второто хилядолетие преди Христа. То се среща и като тракийско лично име- Дулес, а също и като име на божество – Дула. Значението на Дуло е род, потомци, челяд.

IX. Една безсрамна лъжа е твърдението, че траките нямат писменост. В работа на Алкидамант е казано, че Орфей е създателят на азбуката. Еврипид споделя за плочици с орфееви учения. Диодор Сицилийски твърди, че Орфей и Лин са първите, които са ползвали древните букви. Как е възможно да се пренебрегват тези важни данни!

До ден днешен са открити около 350 тракийски надписа. Повечето са във Фригия, но немалък брой има и на наша територия – надписите от Ситово, Езерово, Кьолмен, Браничево, Дуванлий, Надарци. Неотдавна в Странджа бяха открити дори монументални тракийски надписи, но за тях не знае почти никой. Защо управляващите не са се заели да популяризират това важно откритие за мен е загадка.

Мразещите тракийската култура често ехидно подхвърлят – Къде са тракийските книги? Отговорът е прост – унищожени са от окупаторите на земята ни. В едно интервю, британския учен С.Джеймс сподели, че по времето на Цезар галите са по-образовани от римляните. Няма обаче открити галски книги... Етруските са превъзхождали римляните по култура, но и етруската литература не е оцеляла.

За турдетаните Страбон казва, че имали писана история обхващаща период от няколко хиляди години, но няма нито една открита турдетанска книга.

Познавайки духът на дедите ни, различните окупатори са се бояли от тях и са избили не само интелигенцията, но също систематично са унищожавали и книжнината ни.

Прост народ се управлява лесно, това се знае от всеки подтисник...знае се и днес...

X. Последното не зная дали да го нарека лъжа, манипулация, или просто глупаво изказване на един слабо подготвен човек. Преди няколко години писателят Кирил Милчев пусна смехотворното твърдение – “…понеже както знаем траките не могат да правят държави, изключвам Фригия, но и там не се знае кои е държавник…”

Първо, за Фригия се знае прекрасно кой е държавник. Има гръцки и асирийски летописи, в които съвсем ясно са упоменати фригийските владетели. Има също и епиграфски паметници, в които за цар Мидас е упомената изключително древната титла ванакт-цар.

Line: 1     ates : arkiaevais : akenanogavos : midai : lavagtaei : vanaktei : edaes 
ΑΤΕΣ ΑΡΚΙΑΕFΑΙΣ : ΑΚΕΝΑΝΟΓΑFΟΣ : ΜΙΔΑΙ : ΛΑFΑΓΤΑΕΙ : FΑΝΑΚΤΕΙ : ΕΔΑΕΣ 

http://titus.fkidg1.uni-frankfurt.de/texte/etcs/phrygian/phryg.htm

В най-старата си форма титлата ванакт-цар е употребена за владетел с име Одрис. Той е живял през второто хилядолетие преди Христа...

http://sparotok.blog.bg/photos/83734/original/Vanakt%201.JPG

Освен фригите дълга държавна традиция имат и съседите им витините. При тях от V до  I век преди Христа властват царете Дедалс, Ботирас, Бас, Зипойтес, Никомед, Прусий и др.

Пеоните също създават държава. Пеонските царе секат монети преди римляните да направят това. Владетели са Ликей, Патрас, Аудолеон, Бастарей, Пигрес, Мантий и др.

Силна държава имат и одрисите. За тяхното царство Тукидид споделя, че то е най-богатото и могъщото в Европа. Владетели на одрисите са Одрис, Терес, Ситалк, Спарадок, Сефт, Амадок, Маесад, Садок, Берисад, Хебризелм, Кетрипор, Скосток, Садок, Садала, Котис, Реметалк, Раиздос, Раскупорис и др.

Внушителна държава създават и северните траки –дако-гетите. Царството на Буребиста е било толкова могъщо, че Гай Юлий Цезар го е считал за заплаха за Рим. Дакийският цар Декебал води две успешни войни против император Домициан. Други царе на северните траки са Дапикс, Диком, Дромихет, Дурас, Косон, Ремакс, Роло, Рубобост, Котела, Котис, Комосик, Косон, Харнабон.

Меда, дъщерята на цар Котела става съпруга на Филип II Македонски, а според Светоний първият император на Рим – Октавиан Август е искал да даде дъщеря си за съпруга на тракийския владетел Котис. Траките сключват династични бракове и със своите роднини скитите. За това разказва бащата на историята Херодот.

В Приазовието, там където е Кимерийския Боспор траките създават така нареченото Боспорско Царство. Господари са хора с имена Спароток, Берисад, Сатир, Реметалк, Раскупорис, Котис. В епиграфски паметници от Черноморските степи – древната земя на кимерийите срещаме тракийски имена Сефт, Котис, Спарток, Битюс, Сура, Мокос, Дроболус, Дробиласис, Далас, Тюнос, Дизазелмис, Даос...

http://sitemaker.umich.edu/mladjov/files/thracian_kings.pdf

http://sitemaker.umich.edu/mladjov/files/thracian_kings.pdf

http://groznijat.tripod.com/thrac/articles/north_pontus-2.htm

Как е възможно някой да твърди, че траките не могат да правят държави! Ако г-н Милчев не знае елементарни неща, то той не заслужава да се самонарича експерт. Ако пък ли знае за тракийските царства, но укрива тази информация от своите читатели, то действията му са непочтени. Непочтено, дори глупаво е въведеното от Милчев определение тракедонизъм, с което се цели осмиване и обиждане на хората, които смятат, че ние българите сме потомци на Залмоксис и Орфей. Милчев прави някакви жалки опити да постави българските корени в Каказ и обсебен от това си намерение явно смята, че всякакви средства са позволени...

Ето това е краткият списък с лъжите за нашата история. Моля ви да проверите всичко, което съм написал. Не ми вярвайте сляпо, търсете, проучвайте, сравнявайте! Ако си заслужава да се търси нещо, то това е истината за нашия произход.

Тя ще ви изясни много неща. Ще разберете защо едни хора ни обичат, а други ни ненавиждат. Ще разберете кой и защо ни скарва с нашите роднини, а в последствие ни заробва. Ние българите сме едни от малкото народи, който имат право да ходят с високо вдигнато чело и изпълнени с гордост гърди. Всеки ден благодаря на Господа, че съм се родил Българин!