ЗАЩО ИЗЧЕЗНАХА ТРАКИЙСКИТЕ ТОПОНИМИ БРИЯ, ДЕВА, ПАРА?

Доста усилия са хвърлени, за да се изкриви историята ни. Някои опити са наивни и глупави, както например определянето на дедите ни за тюрки. Има обаче изследователи, които изключително хитро обясняват “изчезването” на траките като народ. Ако човек не обърне внимание на подробностите, спокойно може да приеме твърденията за чиста монета...и да бъде заблуден.

Като “аргумент” за това, че ние българите не сме наследници на Арес и Орфей, някои хора посочват, че типичните тракийски топоними брия, дева и пара не са използвани от нас. Разгледаме ли историческите извори засягащи периода 681-1080 г. (а и по-късно във времето) установяваме, че действително никой летописец не споменава новообразувани селища съдържащи частиците брия, дева, пара.

Нека обаче да обърнем внимание на подробностите. Те разказват една съвсем различна история. За да изчезне един топоним не е задължително да изчезне и народа, на който той принадлежи. Дедите ни са имали важни основни думи, които ние днес не ползваме, а повечето от нас дори не ги и познават. Касае се за вьсъ- село, прондъ-градска стена, одрина-ограждение, а и врьтъ-двор. Това, че понастоящем не ги употребяваме не означава, че не сме българи.

По времето на цар Борис І, понятията вьсъ, врьтъ, прондъ и т.н са били всеизвестни, но с течение на времето те са се превърнали в архаизми и са били забравени. Специалистите знаят, че това е едно напълно естествено явление. Съвсем в реда на нещата е речника да се променя, да влизат нови думи, а други да се загубят.

Нека видим как стои въпроса с тракийските топоними съдържащи частицата дева/дава(в Зиснудева, Итадева, Сукидава, Даосдава, Капидава и др.). Те се срещат предимно в Северна България и Южна Румъния*. Най-ранните са документирани през І-ви век пр. Христа (Т.Ливий). Един от последните, който споменава селища, чиито имена съдържат частицата дева/дава е Прокопий Цезарийски през VІ-ти век сл. Христа.

Тракийското население обитаващо Мизия и Дакия (земите, в които най-често се срещат топонимите с дева/дава) се е занимавало предимно със скотовъдство. Пишейки за малките гети обитаващи Добруджа, стария летописец Йордан споменава, че тяхното единствено богатство са многобройните им стада (De Origine ActibusqueGetarum, LI-267). Селищата съдържащи частицата дева/дава са временни станове на скотовъдци.

Хората притежаващи огромни стада трудно могат да се задържат на едно и също място. Те са принудени да сменят местообиталищата си. През Ранното Средновековие обаче в Източна Европа прииждат доста чужди и агресивни народи като маджари, узи, печенеги...Става твърде рисковано една малка група скотовъдци да се отдели от селището си и да скита из покрайнините на държавата. Хората започват да се установяват на едно място, а и да окрупняват селищата си с цел по-лесна защита от неприятели. След този момент няма условия временните станове от типа дева/дава да продължат да съществуват. С течение на няколко века излизат от употреба и думите за тях.  

Важното е това, че в езика на българите има добро обяснение за особения тракийски топоним. Според Вл. Георгиев дева/дава може се тълкува с глагола дявам/девам, чието древно значение е полагам, поставям (основи на селище). Проф. Георгиев уточнява също, че вариацията дева/дава показва ясно, че в тракийските диалекти се среща същата особеност както и при българските, така нареченото екане и якане. Ние казваме бял, но и бел, хляб, но и хлеб, мляко, но и млеко. Тракийската дума дева/дава не само има обяснение на български, но и особеностите на вариациите са типични за езика ни... Дева/дава е изчезнала защото се е превърнала в архаизъм подобно на стблг. вьсъ, врьтъ, прондъ.

Да разгледаме и тракийската дума пара. Тя е използвана в много топоними – Скаптопара, Брентопара, Бесапара... Има доста предположения за значението й. Някои я свързват с гр. емпорион- пазар, други с прът, греда, а има и такива, които виждат пара като еквивалент на българската дума бара-рекичка.

В действителност тракийската дума пара се среща и като бара, за това обаче специалистите не обичат да говорят. Факт е обаче, че са документирани имена на тракийски селища като Зуробара (Клавдий Птолемей-ІІ-ри век) и Темонбари(Прокопий Цезарийски- VІ-ти век).

Пара е само гърцизирания вариант на бара-рекичка. Тази древна тракийска дума не е изчезвала изобщо, среща се все още в български топоними като Суха Бара, ГорнаБара, Селска Бара, Търнова Бара, Трите Бари, Шопска Бара, Барето и др. Голяма част от тях са споменати в проучване на Й.Н.Иванов. 

Виждаме, че няма изчезване на тракийски топоним, напротив, налице е продължение на използването му до ден днешен. Просто на широката публика не е обяснено, че понякога гърците предават чуждото Б с буква П. Правилния вариант на пара е всъщност бара. Тази дума е разбираема във всички краища на страната ни.

Да разгледаме също топонимите съдържащи частицата брия. Според Страбон това етракийска дума за град (География, VІІ.VІ.1). Най-известните са Месембрия, Селимбрия, Полтимбрия. Това са богати, добре развити селища, които поради разположението си на морския бряг са и търговски средища. Проф. Георгиев изказва предположение за връзката на брия със стблг. заврети. Аз лично смятам, че трябва да се търси връзка с бера, събирам, събор. Брия означава място за събиране, за събори, място за търгуване. С подобна семантика е и името на древния мидийски град Хамгатана (Егбатана). Значението е място за събиране (Х.Л.Ван Долен). В миналото съборите бяха и тържища. Там се срещаха хора от различни краища и обменяха (купуваха) различни стоки.

Преди Рим да наложи властта си в Тракия, дедите ни са били богати хора. От гърците по крайбрежията на Черно, Мраморно и Егейско Море са се изисквали данъци, които са пълнели хазната ни значително. Предците ни са снабдявали нашите южни съседи с жито, пшеница, злато, сребро, желязо, мед, добитък. Не случайно Тукидид нарича Одриското Царство най-богатото в цяла Европа.

Който има силна икономика може да изгради и силна армия. Поради тази причина всеки окупатор се постарава покорения народ да не е в състояние да води самостоятелна и неконтролирана търговия. Тракийските пазари са се превърнали в римски, а на дедите ни са наложени ограничения. След І-ви век, вече на никой тракийски търговец не е позволявано да основе ново търговско средище. Това е причината особената тракийска дума брия да изчезне от употреба. Сродни на нея обаче са българските думи бера, събор, събрание, сборище...да не забравяме и селищата Сборяново, Сбор, Сборище, Бериево.

Не е важно дали един топоним, или дума са се запазили от Античността до днес, а дали този топоним и дума имат обяснение на български. Видяхме, че както дева, така също пара (бара) и брия имат смисъл на български език. Това означава, че дедите ни са обитавали Тракия от незапомнени времена.

Жалко е само, че нито езиковедите, нито историците желаят да дадат това елементарно обяснение. Тези, които твърдят, че траките са изчезнали и, че българите не познават тракийските топоними, някакси забравят да споменат, че на тракийски думите път, дом, село, град, поле, блато, вода, вир, гора, река са панта, дама, сел(о), гордо, пале, балта, вода, вир, гара, река.

Панта-път може да звучи странно днес, но това е нормално за една древна дума.По времето на Борис І панта вече е имала вариант понтъ, а в ново време се появяват вариантите път, пат, пот и т.н. Гара (планина) също звучи особено, но в родопските диалекти се казва гарица, а не горица. Балта е по-различна от съвременната блато, но пък е близка до старобългарската балтина-блато... Заслужава да се отбележи и това, че основните тракийски думи вода, река, вир са се запазили непроменени в продължение на хиляди години. Тези неща обаче не ни ги съобщават, говори се само за това, което е “изчезнало”.

Няма промяна в характера на топонимите и хидронимите след като дедите ни извоюват независимостта си от Римската Империя през 681г. Няма промяна и в стопанските методи, няма промяна в строежите. Твърди се, че старите българи въвеждат строежа с квадри в земите ни(Йорданов), но този метод е познат на траките поне от ІV-ти век преди Христа (Агре, Китов), т.е. около 1000 години преди Аспарух.

След 681 г. тракийската традиция на погребения, обичаи и т.н си продължава.Старите българи жертват кон и куче в гроба на благородник , точно така както правят и траките хиляда години по-рано... До ново време при нас българите се запазва ритуала жертвени дарове да се завиват с пшеничена слама. Така са правили и траките преди около 2500 години.

Нашия обичай на запращане на огнени стрели в небето е също тракийски. Свидетел на това става Херодот виждайки как гетите стрелят към облаците.Етнолозите знаят много добре, че кукерските игри, русалийските празници, нестинарството, почитането на извори, Гергьовден и т.н. имат тракийски корени (К.Колев и др.).

Къде е огромната промяна, която трябваше да настъпи слез 681 г.? Как така през Ранното Средновековие в земите ни ще дойдат два напълно чужди един на друг народа, (прабългари и славяни) по-слабо развития, от които ще асимилира по-силния и същевременно ще се приеме важни елементи от езика, културата и стопанските методи на едно загубило езика и културата си тракийско малцинство? На това аз му казвам пълна глупост, защото е и глупост. Няма логика, всичко противоречи на здравото мислене...но се преподава в учебните заведения.

Много по-смислено е да се приеме, че в между І-ви и VІІ-ми век властта на Рим не е се е простирала върху всички наши деди. В Именника на Българските Владетели е казано много ясно, че старите българи са имали държава на север от Дунава 515 години преди Аспарух. През този период, на север от Дунава живеят свободните траки, или по-точно гетите и мизите. За тях Страбон казва, че са роднини и говорят същия език както останалите траки.

Половин хилядолетие след Страбон, Теофилакт Симоката пояснява, че така наречените "славяни" нападащи Римската Империя са всъщност старите гети.От Лъв Дякон, Михаил Аталиат, Деметрий Хоматиан и много други пък знаем, че мизи е древното име на българите.

През 681г. не се смесват две различни по произход групи, а се стига до съюз на две сродни тракийски племена – гети (с ново име славяни) и мизи (с ново име българи). Това обяснява защо в старобългарския няма дори 0,1% тюрски думи и защо тракийската културна традиция е жива до ден днешен.

За много хора навярно е трудно да приемат, че старите славяни са тракийски народ**, сроден на старите българи. Съмняващите се трябва да осъзнаят, че в никакъв случай не трябва да се отъждествяват народите говорещи славянски езици с историческите славяни водени от царете Мизокий, Пребънд, Добрита, Пирагаст и др. Малцина знаят за тях защото имената на тези владетели са тракийски, а и носят тракийската титла рега, рез (подобно на Резос).

В случай, че през 681 не се бяха смесили две родствени групи, то в страната ни нямаше да я има смайващата антропологическа и генетическа хомогенност на населението. На това древно балканско население Европа дължи до голяма степен своята култура, а и свобода. По времето на княз Тервел дедите ни спряха арабското нашествие. Без намесата на българите днес на нашия континент нямаше да се говорят италиански, френски, испански. Вместо църкви щеше да има минарета. Нямаше да има Микеланджело, Леонардо, Ботичели, нито пък Данте, Сервантес, Зола. Нямаше да има Нотр Дам, Версай, приказната Венеция, магическата Барселона. Западноевропейците купиха своето бъдеще с българска кръв. Не е зле да им напомняме за този дълг.

Пояснения:

* Разбира срещат се и изключения, топоними съдържащи частицата дава/дева се срещат в Южна България (Пулпудева, Десудава), а дори и в Мала Азия (деве е ликийска дума за град http://indoeuro.bizland.com/project/glossary/lyci.html).

** Днес под знаменателя славяни се слагат около 300 000 000 души. Това обаче не означава, че дедите на словени, словаци, руснаци и др. са гетите, които Т. Симоката нарича славяни. В далечното минало предците на словени, словаци, руснаци и т.н. са носили имената венети, венди, виниди.

Словения и Словакия са носили имената Венетия, Виндиш Марк, Марка Винедорум. Финландците все още се наричат Русия от с името Веная, а  на руснаците казват венелайнен. За съжаление твърде малко хора знаят за тези важни подробности.

Гетите- славяни са най-силните от всички свои родственици и са причинили най-много проблеми на Римската Империя, ставайки най-известни. Понеже техния език е родствен на венетския, то след време венетите биват също наречени славяни и езика им славянски. Родственост и идентичност обаче са две коренно различни неща, това трябва да се осъзнае добре!

По същия начин се поражда и названието германи. Корнелий Тацит обяснява, че по начало името германи е важало само за едно племе. Чак след време всички други хора говорещи близки езици получават името германи. Днес дори шведите се считат за германи в езиково и културно отношение. Това обаче не означава, че Гай Юлий Цезар се е сражавал със викинги (дедите на шведите).