БЪЛГАРСКИТЕ ИМЕНА НА ТРАКИЙСКИТЕ СТОЛИЦИ

Херодот, Тукидид, Страбон, Плиний, Ливий и др. са описали доста тракийски градове. Благодарение на работите на старите автори ние знаем за Визия, Гордион,  Ямворина и Била Зора. Това са столиците на племената асти, фриги, меди и пеони. На нашите траколози, историци и езиковеди би трябвало да е известно, че названията на тези важни селища са лесно обясними на български език, но поради една, или друга причина по този въпрос се мълчи упорито. Може би защото, ако връзката с езика ни бъде показана веднага ще стане ясно, че митът за късното идване на дедите ни ще рухне като пясъчна кула...

Невъзможно е да си нашественик в дадени земи и същевременно топонимите в тях да са обясними на твой език. В този случай има само едно логично обяснение – ние българите сме местен народ част, от който е била принудена от чужденци да се пресели на север от Дунавa. След време, когато дедите ни набират достатъчна военна мощ те се завръщат и прогонват завоевателя от Родината...

Нека сега да обърнем внимание на имената на тракийските столици. Била Зора  (Bylazora) е спомената от Тит Ливий като седалище на пеонските царе. Била отговаря на нашата диалектна дума била- бяла, а зора си е...зора, т.е. Била Зора означава Бяла Зора. Няма нищо сложно нали? Българското име на пеонската столица показва, че Йоан Цеца е знаел много добре какво говори наричайки българите от своето време пеони.  

Визия (Vizya, Bισυα) е столица на астите, техен цар е бил Терей. Визия показва ясна връзка с названията на други тракийски градове като Висанте, Визоне, Висмара, Патовиса, Берзовис...Частицата вис (виз) отговаря на старобългарската дума вьсъ –селище, село, имение, т.е. Визия означава  селище, имение.

Тракийските топоними от този тип ( съдържащи частица вис-селище) са изключително широко разпространени. От Дакия ( днешна Румъния)  до бреговете на Мраморно море. Това показва, че река Дунав не е била граница на различни етноси. Всъщност доказателство за това намираме и в думите на Страбон, който твърди, че мизи и гети обитават както северния така и южния бряг на пълноводната река, а част от мизите дори и Мала Азия... 

Живеещите на юг от Дунава понякога са бягали на север ( както по време на нашествието на Александър Македонски и след римското нахлуване в Тракия). След преминаването на заплахата (или след събиране на достатъчна военна мощ ) траките са се завръщали в старите си селища на юг от Дунава. За подобно явление говори Д.Хоматиан, който пише, че в древността мизите, наречени по-късно българи са били прогонени на север, но векове по-късно се завърнали и със страшна сила отвоювали земята си...

Ямворина ( Jamphorina ) е столица на тракийското племе меди. Те са известни със своята войнственост и разбира се с това, че от тях произлиза Спартак- смелият гладиатор, чийто бунт разтърси могъщият Рим до основи и показа, че дедите ни са горди и свободолюбиви хора.

Ямворина е лесно обяснимо с името на вид дърво, което се среща често в Пирин планина, там където са живели медите. Става дума за явора, Ямворина е  гърцкото и латинско предаване на Явор, Яворина, т.е. място, в което има много яворови дървета. Сродно на Яворина са имената на днешните български селища Явор, Яворово, Яворица. Последното е в същата област като и столицата на медите. Има и други тракийски селища, чието название е свързано с дума за вид дърво. Такива са Бор брега (бор), Берзо вис (бреза), Керасус ( череша)... Тракийската традиция да се наричат градове по име на дърво продължава и днес. Имената на българските селища Борово, Брезово, Дряново, Дъбене, Крушево, Зелениково и др. са доказателство за това.

Гордион ( Gordium, Gordion) е перлата на Фригия. Разкопките показват, че постройките са били величествени, украсени с мрамор и изкусно изработена мозайка. Гърци и римляни ще издигнат подобни сгради чак дълги векове чак след като тракийският град е смаял всеки, който е преминал по улиците му. Намерените в гробниците мебели превъзхождат по качество и красота дори и египетските. Фреските и декоративните керамични плочици украсявали стените на просторни домове са от изключително високо качество.

Смята се, че фригийската столица е получила името си от Гордий – богат и мъдър владетел. Легендите разказват, че той бил от обикновено потекло. Един ден докато пътувал с каруцата си орел орел кацнал на нея, а това било знак, че младият тракиец е избранник на боговете и ще стане цар. В същото това време фригите били изпаднали в бедствие и имали нужда от владетел. Оракулът предсказал, че първият човек, който влезе в храма на Сабазий с волска кола трябва да бъде провъзгласен за цар. Понеже това бил Гордий, сънародниите му го направили свой властелин. Каруцата, с която тракиецът дошъл, била запазена в храма и била завързана с особен възел. Който успеел да го развърже щял да стане господар на цяла Азия. Ариан разказва как Александър Велики се опитал да развърже възела, но не му се отдало, тогава той извадил меча си и го разсякъл...

Гордий не е някакво екзотично и непознато на нас българите име, а само стара форма на българските лични имена Гордей, Горди, Гордьо...

Това не би трябвало да ни учудва, фригите идват в Азия от региона между  Беласица (дом на древните балагри –българи ) и долното течение на река Струма (Strymon). Фригите както и старите българи са практикували изкуствената черепна деформация.  Както и дедите ни, фригите са жертвали коне в гробовете на благородниците си и са ползвали криви сложносъставни лъкове.

Не само имената на тракийските столици притежават българска етимология. Това важи и за названията на други селищни места като Водас, Загора, Бела, Баба, Дебри, Коне, Вир, Листи? Тези древни имена са обясними с българските думи вода, гора, бял, баба, дебри, вир, листи. Как би било възможно това, ако дедите ни не говореха езика на Залмоксис и Орфей?

За нахлулите в Британия англо-сакси названията на келтските селища Камулодунум, Ебуракум и др. са били непонятни, тъй както за турците са звучели странно имената на нашите градове Плиска, Преслав, Търново... За всеки преселник, или агресор имената на населените места в завладяната територия са чужди и непонятни. Да обаче, при нас българите се наблюдава един смайващ феномен – тракийските топоними и са обясними на български език.

Къде е прекъсването на тракийската традиция и къде е началото на някаква нова традиция? Няма такова нещо. Разглеждайки средновековната топоними от земите ни, Веселин Бешевлиев се чуди защо не е регистриран нито един тюркски  топоним. Вярваше се, че старите българи са “загубили” езика си някъде към IX век, но никой не отричаше българското присъствие на Балканите между V и VIII век. Как е възможно преди за сменят езика си, старите българи да не оставят нито един екзотичен топоним за три века? Не показва ли логиката, че езикът говорен от бойците на Аспарух е от същия произход както и на населението подтисканата от римляните Тракия?

Не са ли в такъв случай старите вярвания едно наложено погрешно мнение? Та нима може човек да върви против здравия разум? Фактите, а и логиката показват, че през 681 година не е имало идване на нов народ в земите ни. През 681 година не се създава нова държава, а се обединяват териториите на свободните траки и тези на братята им под римска власт.

Без подкрепата на местното население Аспарух никога не би могъл да заздрави властта си до такава степен, че да изисква данък от Константин Погонат. Рекордно бързата консолидация на България може да се обясни с това, че се обединяват роднини. Близостта на език, бит и култура помага да се отстранят определени различия, които са неизбежни във всяко общество и всеки период от време.

Различия между групи българи има и днес. Едни гледат с вяра на изток, други вперват поглед на запад, а единствената правилна посока е родното огнище. Не е грешно да симпатизираш на чужди хора, но е наивно да си мислиш, че всеки чужденец мисли като теб, и, че на чужденеца му пука за теб. Нима е разумно за нагрубиш братя и сестри заради чужди хора?

Всеки има право на лични убеждения, но не бива да прекалява в защитата им. Често хората разбират, че са грешили не един и два пъти. Заслужава ли си тогава да употребим лоши думи да тези, с които делим една кръв само поради това, че не са съгласни с нас?

През VIII век дедите ни са били заплашени от асимилация. Това е бил основния мотив за обединението, което де факто действа спасяващо. Ако предците ни не бяха сложили различията настрана, днес ние нямаше да съществуваме и никой нямаше да е чул за България.

Днес опасността не е от асимилация, а от заличаване, от пълно физическо унищожение.

Не ви се вярва ли? Над 2 000 000 българи са принудени да си търсят прехраната извън Родината. От рак умират повече сънародници отколкото от военни действия в други страни. Българските майки са дискриминирани, старците унижавани и забравени. Правят се фанатични опити за изтриване на националната ни гордост, преиначава се миналото ни. Чужденци диктуват какво да се пише в учебниците ни.

В такъв момент тези, които се смятат за истински българи трябва да покажат българското от себе си. Да покажат, че са способни да обичат братята и сестрите си, а и да им простят. Това го може само благородния, това го прави само благородния, а ние сме потомци на благородници. Нека да не предаваме дедите си, нека вместо с омраза да общуваме с любов и да направим така, че един ден новите поколения да говорят с възхищение за нас, за тези, които са пречистили душата си от отровата на злото и са възродили България.