ЗАЩО ИЗЧЕЗНАХА ТРАКИЙСКИТЕ ИМЕНА СЕВТ, РЕМЕТАЛК, РАСКУПОРИС?

Личните имена са част от облика на един народ. Хора, които държат силно на своята култура и обичаи пазят и традиционните си имена. Колкото и ревниво да се следи пътя на предците, чуждите влияния са неизбежни. Дори гордите римляни са приемали чужди имена и то от старите си господари – етруските. Като пример могат да бъдат посочени Гай, Гней, Метий, Тиберий, Тит.

В продължение на дългата си история нашият народ е преживял няколко чужди владичества. Те са оставили следи както в топонимите на страната ни, така и в нашата култура. Въпреки това, въпреки опититите на различни подтисници да ни асимилират, това не се е получило. Да, загубили сме много, но и немалко сме успели да запазим. Бих казал дори, че от всички европейци, ние сме съхранили най-древните си имена.

Преди около три хиляди и четиристотин години, на документи от Бронзовата епоха, с Линеар Б са записани антропонимите Дайко, Бати, Борко, Котел, Дуна, Котеу, Пирин, Куто, Ботийо, Дако, Куйо, Дуто, Маро, Китан – Scripta Minoa II, doc. 1516 A b01 lxxxvii, 250 Nj 49, 1495 Xa 93, 1421 Xb 164, 1416Xa 110, 1520 Ac02 lxxxix,  806 a Co 5 lvii, 1055 Cb02 xcvii, 1201 Ek 233 lxxxi. 

Тъжното е, че тези важни неща не са известени на българския читател, макар документите са разчетени преди около шесдесет и пет години.

Макар официално траките да ca обявени за изчезнали, а старите българи да са  набеждавани за азиатски пришълци, все пак се признава, че в нашата именна система присъстват не десет-двадесет, а над седемстотин тракийски лични имена. Някои автори даже дават и примери с Доле, Дадо, Бизо, Мендо, Раско – Н.Иванова, П.Радева, Имената на Българите, с.17.

Тук трябва да се отбележи и това, че не всички тракийски имена са документирани. Веселин Бешевлиев спомена в свое изследване, че представителите на селското население – точно хората, които са пазели своят стар език и традиции са останали като невидими. Цитирам буквално Бешевлиев: “Селската маса обаче и бедните траки, които най-здраво са държали за народностния си бит, почти не се явяват в надписите, те остават направо неми” – Проучвания върху личните имена у траките, с.51.

Това наистина е така, за някои имена на предците ни научаваме не от епиграфските паметници, а от свидетелствата на някои стари летописци. Живелият през IV век Амиан Марцелин съобщава за един способен боец назован Барзимер/Барзимир – Amm. XXX.1.16. Явно става дума за нашето име Бързимир, то е сродно на документираното по време на Античността Брузос – D.Detschew, Die Thrakischen Spachreste, z. 92. И двата антропонима се обясняват с българското прилагателно бърз, бръз.

Реално погледнато всички традиционни български имена са ползвани на Балканите в древността поради простата причина, че ние сме наследници на народа, който римляни и гърци назовават с името траки. Съпротивата против това виждане е упорита и фанатична, но солидни аргументи за това, че дедите ни са дошли от Азия не са представяни.

Опитвaйки се да ни откъснат от нашите древни балкански корени, някои хорица ехидно подмятат, че по време на Ранното Средновековие не се ползват тракийски имена като Севт, Реметалк, Раскупорис. Това е верно разбира се, но си има напълно логично обяснение за “феномена”.

С течение на времето определени имена стават архаични и започват да звучат странно. Пример може да се даде с Белота, Босота, Страхота, Тихота. Те са определени за едни от най-старинните – Н.Иванова, П.Радева, Имената на Българите, с.17. Макар да са наши, те вече не се използват и това си е нещо нормално.

Друга причина за отсъствието на Севт, Реметалк, Раскупорис при нас е това, че се касае за царски имена. Днес няма ограничения кой как ще кръсти детето си, но в древността не е било така. Определени имена са били запазени единствено и само за благородническата прослойка. Така е било не само на Балканите, но също и при народи като египтяни, хети и др.

Има и друго, след идването на римляните в страната ни, тракийската аристокрация или е елиминирана, или пък съдейства на нашествениците. Поради това благородниците си навличат неприязънта на народа. Реметалк и Раскупорис са имена на едни от последните царе на одрисите. Реметалк е в приятелски отношения с Октавиан Август, дори сече монети, но които двамата владетели са изобразени заедно. Разкупорис разчита на римските легиони, за да запази властта си.

           https://balkancelts.files.wordpress.com/2012/07/pk-r-1-a.jpg

Заради своята връзка с окупаторите последните одриски царе попадат в изолация предизвиквайки антипатията на своите поданици – A.Fol. K.Jordanov, K.Porozhanov V.Fol, Ancient Thrace, p. 127. Със своите действия тракийските монарси правят имената си непопулярни, дори заредени с негативизъм. Това е причината антропоними като Реметалк и Разкупорис да изчезнат от употреба.

Важното в случая е друго, Севт, Реметалк и Раскупорис притежават смисъл на български език. Различни учени се опитват да изтълкуват името Севт като сродно на санскр. haotar, авест. zaotar– жрец, но одриското име никога не е документирано във вариант Завтар, или Заотар. Σευθης се обяснява по-скоро със стблг. стчсл. глаголи сѣвати, въсiaвати, осiaвати-сияя, светя,  а и блг.диал. сявам-сияя. Сефт означава сияен, светъл.

Ροιμηταλκας притежава варианти Ρυμηταλκας, Rometalcas - D.Detschew, Die Thrakischen Spachreste, z. 403-405. Името е двусъставно, първата частица – Rome, Ρυμη може да се обясни със стблг. рамѣнъ-силен.  За втората частица ταλκας Дечев дава превод – говоря, тълкувам и сам предлага стблг. тлъкъ -Thrakischen Spachreste, z. 403-488. Реметалк означава говорещ силно, умеещ да убеждава.

Да разгледаме и Ρεσκоυπορις. Частицата Ρεσκоυ бива тълкувана от Димитър Дечев като притежаваща смисъл  тичащ, течащ, в движение - D.Detschew, Die Thrakischen Spachreste, z. 403-405. Това е така, но защо ли Дечев е пропуснал старобългарските глаголи рискати-тичам, бягам, рещѫ сѧ-състезавам се? Те изразяват точно движение. Може да се добави и прилагателното рязък, т.е. бърз, неочакван.

Втората частица πορις има и варианти πορεις, βορις, βουρις, buris, Boris. Димитър Дечев прави опит за тълкуване между другото със санскр. burih-насилствен, бурен -  Die Thrakischen Spachreste, z. 80. Защо не са споменати българските думи буря и борба за мен остава загадка.  Сравняването на πορις, βορις, βουρις, buris, Boris  с боря се е правено от учени като проф. Кирил Влахов и проф. Асен Чилингиров. Значението на Рескупорис, или по-правилно Рескубор е добър борец, умеещ да преборва бързо.

Виждаме, че имената Сефт, Реметалк и Рескубор имат смисъл на български език. Да се посочва тяхното отсъствие сред владетелските имена на старите българи е слаб аргумент. Не бива да се премъчава и това, че антропонимите Севт, Реметалк и Раскубор са документирани на различни епиграфски паметници от Приозовието - земите на Стара Велика България.

Да не забравяме и това, че българските благороднически имена Борис, Борил, Прусиан, Токт, Войн, Бузан и др. се срещат още в Античността сред траките под формите Bouris, Boriscos, Βουρειλας, Prusias, Τοκευς, Βοινες, Βυζος. Защо обаче не се говори по този въпрос?

Още повече, в микенски документи от Бронзовата епоха срещаме старобългарски родови имена като Дуло, Вокил, Ерми (Ерма). В същия период са записани и имена като Кубир, Исевер, Винай, Кармесий, Крумен, - Scripta Minoa II – doc 1197 Ea 302 lxxxi, 1404 Ex 201 lxxxvi, 236 Nj 42 xxviii, 468 Xm 11 lii, 473 Rq 61 xcvii, 551 Ka 42. Те отговарят на старобългарските владетески имена Кубер, Севар, Винех, Кормесий, Крум.

Може ли толкова наши родови и лични имена да са споменати преди повече от три хилядолетия и да не се обелва и дума за това? Не е редно такива важни неща да бъдат премълчавани от хората опитващи се да изкарат българите азиатски пришълци. Истината винаги си пробива път независимо колко й се пречи. Всеки е свободен да изрази мнението си, но никому не е позволено да укрива данни, или да не се съобразява с ценна, съществена информация.

Предполагам, че хората желаещи да видят в дедите ни тюрки, или иранци правят своя избор поради това, че знаят твърде малко за траките. Нашите деди бяха оплювани дълго време, наричани бяха войнолюбиви варвари, невъздържани пияници, неспособни на организиране. Това са само клевети отправени от враговете на предците ни. Нужна е една проста проверка и човек може да види как стоят нещата.

Тракийските царе Ситалк, Дромихет и Котис I са известни със своята умереност и благородство. Цар Мидас издига монументални сгради, чието величие нито Рим, нито Гърция ще видят скоро. Терес I създава такава богата и силна държава, че всички негови съседи затреперват.

В същия този период Рим е още малко село, а гърците са разкъсани от вътрешни конфликти, колят се както и перси не са ги клали. Векове по-рано траките Орфей, Тамир, Лин, Евмолп и Имарад поставят основите на гръцката култура. Нека не забравяме и тракийските корени на Тукидид, Темистокъл, Езоп – все забележителни личности. 

Нека не забравяме, че мизите наречени по-късно българи бяха обявени за чисти и праведни хора, че учението на Залмоксис е повлияло не само гърците, но дори и келтите. Дълго преди Питагор да положи основите на вегитарианството, част от нашите деди са отричали месото, или както е казано навремето – хранели са се с недишаща храна.

Само незнаещ и заблуден човек би се отрекъл от такова наследство. За това наследство нашите съседи ламтят и са готови да си го присвоят виждайки, че някои наши сънародници бутат корените ни към обрулените от ветрове склонове на Памир и Тибет. Ако не пазиш своето, нямаш право да се сърдиш на чуждите, че искат да ти го отнемат. Какво ще завещаем на децата си зависи от нас. От нашите действия зависи дали ще ни проклинат, или благославят.