ЗАЩО ИЗЧЕЗНАХА ТРАКИЙСКИТЕ ИМЕНА СЕВТ, РЕМЕТАЛК, РАСКУПОРИС?

Личните имена са част от облика на един народ. Хора, които държат силно на своята култура и обичаи пазят и традиционните си имена. Колкото и ревниво да се следи пътя на предците, чуждите влияния са неизбежни. Дори гордите римляни са приемали чужди имена и то от старите си господари – етруските. Като пример могат да бъдат посочени Гай, Гней, Метий, Тиберий, Тит.

В продължение на дългата си история нашият народ е преживял няколко чужди владичества. Те са оставили следи както в топонимите на страната ни, така и в нашата култура. Въпреки това, въпреки опититите на различни подтисници да ни асимилират, това не се е получило. Да, загубили сме много, но и немалко сме успели да запазим. Бих казал дори, че от всички европейци, ние сме съхранили най-древните си имена.

Преди около три хиляди и четиристотин години, на документи от Бронзовата епоха, с Линеар Б са записани антропонимите Дайко, Бати, Борко, Котел, Дуна, Котеу, Пирин, Куто, Ботийо, Дако, Куйо, Дуто, Маро, Китан – Scripta Minoa II, doc. 1516 A b01 lxxxvii, 250 Nj 49, 1495 Xa 93, 1421 Xb 164, 1416Xa 110, 1520 Ac02 lxxxix,  806 a Co 5 lvii, 1055 Cb02 xcvii, 1201 Ek 233 lxxxi. 

Тъжното е, че тези важни неща не са известени на българския читател, макар документите са разчетени преди около шесдесет и пет години.

Макар официално траките да ca обявени за изчезнали, а старите българи да са  набеждавани за азиатски пришълци, все пак се признава, че в нашата именна система присъстват не десет-двадесет, а над седемстотин тракийски лични имена. Някои автори даже дават и примери с Доле, Дадо, Бизо, Мендо, Раско – Н.Иванова, П.Радева, Имената на Българите, с.17.

Тук трябва да се отбележи и това, че не всички тракийски имена са документирани. Веселин Бешевлиев спомена в свое изследване, че представителите на селското население – точно хората, които са пазели своят стар език и традиции са останали като невидими. Цитирам буквално Бешевлиев: “Селската маса обаче и бедните траки, които най-здраво са държали за народностния си бит, почти не се явяват в надписите, те остават направо неми” – Проучвания върху личните имена у траките, с.51.

Това наистина е така, за някои имена на предците ни научаваме не от епиграфските паметници, а от свидетелствата на някои стари летописци. Живелият през IV век Амиан Марцелин съобщава за един способен боец назован Барзимер/Барзимир – Amm. XXX.1.16. Явно става дума за нашето име Бързимир, то е сродно на документираното по време на Античността Брузос – D.Detschew, Die Thrakischen Spachreste, z. 92. И двата антропонима се обясняват с българското прилагателно бърз, бръз.

Реално погледнато всички традиционни български имена са ползвани на Балканите в древността поради простата причина, че ние сме наследници на народа, който римляни и гърци назовават с името траки. Съпротивата против това виждане е упорита и фанатична, но солидни аргументи за това, че дедите ни са дошли от Азия не са представяни.

Опитвaйки се да ни откъснат от нашите древни балкански корени, някои хорица ехидно подмятат, че по време на Ранното Средновековие не се ползват тракийски имена като Севт, Реметалк, Раскупорис. Това е верно разбира се, но си има напълно логично обяснение за “феномена”.

С течение на времето определени имена стават архаични и започват да звучат странно. Пример може да се даде с Белота, Босота, Страхота, Тихота. Те са определени за едни от най-старинните – Н.Иванова, П.Радева, Имената на Българите, с.17. Макар да са наши, те вече не се използват и това си е нещо нормално.

Друга причина за отсъствието на Севт, Реметалк, Раскупорис при нас е това, че се касае за царски имена. Днес няма ограничения кой как ще кръсти детето си, но в древността не е било така. Определени имена са били запазени единствено и само за благородническата прослойка. Така е било не само на Балканите, но също и при народи като египтяни, хети и др.

Има и друго, след идването на римляните в страната ни, тракийската аристокрация или е елиминирана, или пък съдейства на нашествениците. Поради това благородниците си навличат неприязънта на народа. Реметалк и Раскупорис са имена на едни от последните царе на одрисите. Реметалк е в приятелски отношения с Октавиан Август, дори сече монети, но които двамата владетели са изобразени заедно. Разкупорис разчита на римските легиони, за да запази властта си.

           https://balkancelts.files.wordpress.com/2012/07/pk-r-1-a.jpg

Заради своята връзка с окупаторите последните одриски царе попадат в изолация предизвиквайки антипатията на своите поданици – A.Fol. K.Jordanov, K.Porozhanov V.Fol, Ancient Thrace, p. 127. Със своите действия тракийските монарси правят имената си непопулярни, дори заредени с негативизъм. Това е причината антропоними като Реметалк и Разкупорис да изчезнат от употреба.

Важното в случая е друго, Севт, Реметалк и Раскупорис притежават смисъл на български език. Различни учени се опитват да изтълкуват името Севт като сродно на санскр. haotar, авест. zaotar– жрец, но одриското име никога не е документирано във вариант Завтар, или Заотар. Σευθης се обяснява по-скоро със стблг. стчсл. глаголи сѣвати, въсiaвати, осiaвати-сияя, светя,  а и блг.диал. сявам-сияя. Сефт означава сияен, светъл.

Ροιμηταλκας притежава варианти Ρυμηταλκας, Rometalcas - D.Detschew, Die Thrakischen Spachreste, z. 403-405. Името е двусъставно, първата частица – Rome, Ρυμη може да се обясни със стблг. рамѣнъ-силен.  За втората частица ταλκας Дечев дава превод – говоря, тълкувам и сам предлага стблг. тлъкъ -Thrakischen Spachreste, z. 403-488. Реметалк означава говорещ силно, умеещ да убеждава.

Да разгледаме и Ρεσκоυπορις. Частицата Ρεσκоυ бива тълкувана от Димитър Дечев като притежаваща смисъл  тичащ, течащ, в движение - D.Detschew, Die Thrakischen Spachreste, z. 403-405. Това е така, но защо ли Дечев е пропуснал старобългарските глаголи рискати-тичам, бягам, рещѫ сѧ-състезавам се? Те изразяват точно движение. Може да се добави и прилагателното рязък, т.е. бърз, неочакван.

Втората частица πορις има и варианти πορεις, βορις, βουρις, buris, Boris. Димитър Дечев прави опит за тълкуване между другото със санскр. burih-насилствен, бурен -  Die Thrakischen Spachreste, z. 80. Защо не са споменати българските думи буря и борба за мен остава загадка.  Сравняването на πορις, βορις, βουρις, buris, Boris  с боря се е правено от учени като проф. Кирил Влахов и проф. Асен Чилингиров. Значението на Рескупорис, или по-правилно Рескубор е добър борец, умеещ да преборва бързо.

Виждаме, че имената Сефт, Реметалк и Рескубор имат смисъл на български език. Да се посочва тяхното отсъствие сред владетелските имена на старите българи е слаб аргумент. Не бива да се премъчава и това, че антропонимите Севт, Реметалк и Раскубор са документирани на различни епиграфски паметници от Приозовието - земите на Стара Велика България.

Да не забравяме и това, че българските благороднически имена Борис, Борил, Прусиан, Токт, Войн, Бузан и др. се срещат още в Античността сред траките под формите Bouris, Boriscos, Βουρειλας, Prusias, Τοκευς, Βοινες, Βυζος. Защо обаче не се говори по този въпрос?

Още повече, в микенски документи от Бронзовата епоха срещаме старобългарски родови имена като Дуло, Вокил, Ерми (Ерма). В същия период са записани и имена като Кубир, Исевер, Винай, Кармесий, Крумен, - Scripta Minoa II – doc 1197 Ea 302 lxxxi, 1404 Ex 201 lxxxvi, 236 Nj 42 xxviii, 468 Xm 11 lii, 473 Rq 61 xcvii, 551 Ka 42. Те отговарят на старобългарските владетески имена Кубер, Севар, Винех, Кормесий, Крум.

Може ли толкова наши родови и лични имена да са споменати преди повече от три хилядолетия и да не се обелва и дума за това? Не е редно такива важни неща да бъдат премълчавани от хората опитващи се да изкарат българите азиатски пришълци. Истината винаги си пробива път независимо колко й се пречи. Всеки е свободен да изрази мнението си, но никому не е позволено да укрива данни, или да не се съобразява с ценна, съществена информация.

Предполагам, че хората желаещи да видят в дедите ни тюрки, или иранци правят своя избор поради това, че знаят твърде малко за траките. Нашите деди бяха оплювани дълго време, наричани бяха войнолюбиви варвари, невъздържани пияници, неспособни на организиране. Това са само клевети отправени от враговете на предците ни. Нужна е една проста проверка и човек може да види как стоят нещата.

Тракийските царе Ситалк, Дромихет и Котис I са известни със своята умереност и благородство. Цар Мидас издига монументални сгради, чието величие нито Рим, нито Гърция ще видят скоро. Терес I създава такава богата и силна държава, че всички негови съседи затреперват.

В същия този период Рим е още малко село, а гърците са разкъсани от вътрешни конфликти, колят се както и перси не са ги клали. Векове по-рано траките Орфей, Тамир, Лин, Евмолп и Имарад поставят основите на гръцката култура. Нека не забравяме и тракийските корени на Тукидид, Темистокъл, Езоп – все забележителни личности. 

Нека не забравяме, че мизите наречени по-късно българи бяха обявени за чисти и праведни хора, че учението на Залмоксис е повлияло не само гърците, но дори и келтите. Дълго преди Питагор да положи основите на вегитарианството, част от нашите деди са отричали месото, или както е казано навремето – хранели са се с недишаща храна.

Само незнаещ и заблуден човек би се отрекъл от такова наследство. За това наследство нашите съседи ламтят и са готови да си го присвоят виждайки, че някои наши сънародници бутат корените ни към обрулените от ветрове склонове на Памир и Тибет. Ако не пазиш своето, нямаш право да се сърдиш на чуждите, че искат да ти го отнемат. Какво ще завещаем на децата си зависи от нас. От нашите действия зависи дали ще ни проклинат, или благославят.

КОИ СА ПЪРВИТЕ ЦАРЕ?

Много преди искрата на познанието да блесне в Египет и Месопотамия, в земите ни процъфтява една уникална цивилизация. По отношение на металообработване, строеж на градове и създаване на писменост, нашите деди изпреварват останалите хора с дълги векове. Още през V-то хилядолетие преди Христа в Тракия се наблюдава разслоение на обществото и дори поява на царска власт. Съдим за това по златните диадеми (корони), нагръдници и жезли на погребаните благородници.

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiXE2O-0nCRIddKEk1ipaFcoUIrkEs-eOkFatPBPeVJ4yPdc8Obk1hiB7J35WLy6fNHtOInf3GxzDw0lzw_26abCWESod508OTWaG73FfuGc-_ElPsalRA1uPGJSGRO5cQIJXcDgRwz5K0/s640/varna_necropolis_grave_goods_mayat+dengan+kondom+emas-001.jpg

http://bulgariansights.net/uploaded_files/pics/articles/varna2.JPG

С пълно право може да се каже, че от средите на предците ни са се издигнали не само първите царе на еворепйския континент, но дори и в целия свят. Не разполагаме с данни за това дали властта се е наследявала, или пък водачите са се избирали въз основа на качествата им. Възможно е най-ранните царе да са били ковачи, хора запознати с тайните на металите, а и разполагащи с голяма физическа сила. Тя е нужна както за изкопаването на рудата, така и за обработката на медта и златото.

Комбинацията от едър ръст и притежаване на ценни знания със сигурност би дала особен статут на този, за когото са типични тези качества. Не е никак чудно, че на такива хора се е гледало с особено уважение и, че на тях се е давала власт. Силните и умни индивиди са в състояние да вземат бързо важни решения. В древността, а дори и в наше време съдбата на народа зависи от това дали управляващите са в състояние да вземат адекватни мерки при появата на някаква опасност. Първите царе са получавали короната си благодарение на своите заслуги към обществото, в което са живеели.

Макар през V-то хилядолетие преди Христа единствено и само в Тракия да има погребения с царски атрибути, учените понякога покриват истината с мъгливи твърдения. Едно от тях е, че древната дума за цар срещаща се под вариантите : reza,rex, rix, rega, raja...е индо-европейска.

Никой наш учен няма смелостта да изкаже дори и предположение, че тази титла е принадлежала по начало на дедите ни, а те са я разпространили сред множество други народи. Напомням, че преди повече от 6500 години само в нашите земи съществува ясно разслоение на обществото и дори царска власт. В Тракия цивилизацията по-това време (Медно-Каменната епоха) е най-високо развитата.

На наша територия са властвали много способни монарси. Терес, Ситалк, Котис, Сефт, Декебал и още много други са впечатлявали както хората си, така и чужденците. Освен тези исторически личности, има и такива, които са споменати в древните митове и предания. Броят на легендарните тракийски царе е значителен, а това показва колко дълга а традицията на царската власт у нас.

1.Акамант

2.Амик

3.Аримий

4.Азий син на Хиртак

5.Азий син на Димас

6.Астеропей

7.Бистон

8.Витин

9.Даскил

10.Диомед

11.Долонк

11.Дриант

12.Дима

13.Гордий

14.Ейоней

15.Ил син на Батея

16.Ил син на Калироя

17.Кизик

18.Кисей

19.Коребис

20.Лик

21.Ликург

22.Мигдон на бебриките

23.Мигдон на фригите

24.Мейон

25.Мопс

26.Ойагър

27.Орфей

28.Отрей

29.Пеирой

30.Полимнестор

31.Пелопс

32.Пирейхъм

33.Пириней

34.Полтис

35.Резос

36.Ригмос

37.Сарпедон

38.Ситон

39.Стримон

40.Тантал

41.Таропс

42.Тегир

43.Телеф

44.Терей

45.Тевтрас

46.Трак

47.Харнабон

48.Хем

48.Харпалик

49.Харпалика

50.Хипокоон

51.Хиртак

52.Финей

Този брой е внушителен, но честно казано е твърде скромен. От средите на предците ни са произлезли много повече царе. Нека не забравяме, че само на територията на България надгробните могили, т.е погребенията на благородници са около 50 000.

http://cindy.blog.bg/photos/26281/original/S4034157(1).jpg

Поради прищевките на великите сили държавата ни е разпокъсна и значителни територии са раздадени на други хора. Ако добавим могилите от земите на Румъния, Сърбия, Гърция и Турция, количеството ще стане зашеметяващо!

Не само огромният брой на царски погребения свидетелства за дългата традиция на царската власт сред предците ни. Ние разполагаме също с твърдения за древнобалканско влияние върху индийци, латини и келти (те от своя страна повлияват германите). Луций Ариан твърди в една от своите работи, че тракиеца Дионис е създателя на индийската култура и религия. 

Плутарх пише за това, че (трако)пелазгите покорили по-голямата част от обитавания свят и наложили своята власт над много народи. На тях се приписва дори основаването на Рим....Иполит разказва, че религията на келтските друиди е основана на учението на тракиеца Залмоксис. Траките Орфей, Лин, Тамир, Евмолп, Имарад и др. оформят културата на гърците.

Защо да е трудно да приемем, че по времето когато дедите ни са били единни и не са позволявали на никой да ги дели, те са били в състояния да покорят и повлияят останалите народи на Европа? Защо да не приемем, че reza, rex, rix, rega, raja... са само варианти на една древна тракийска титла?

Тя е документирана за първи път на плочица с Линеар А (НТ13)- ХVІІІ-ти век преди Христа. По време на Троянската Война титлата рез(а) е била ползвана дори за лично име. Става дума за възвеличения в омировата Илиада цар Резос...

http://geleonhardt.files.wordpress.com/2011/12/ht-135.jpg?w=267&h=476

Най-важното е, че рез(а) има смисъл на български език. Значението й е блестящ, сияен, светъл и идва от диал. прилагателно брез – бял, светъл. По същия начин ведическата дума raja-цар, благородник е свързана с braj- сияя, светя. Въпрос на време е това да бъде признато от езиковедите, въпрос на време е да бъде призната и ролята на дедите ни в световната история...

От предците си има какво да научим. Те са умеели да  съжителстват в единство и любов. Умеeли са да разпознават вредните елементи в обществото и са били в състояние да се предпазят от тях. Макар да се живели в далечното минало, нашите предшественици траките са били будни хора. Не са поверявали съдбата си на случайни хора, а са търсели най-умните и най-силните.

Голяма част от днешните ни беди се дължи на апатията ни, на погрешното мислене, че от нашия избор не зависи нищо. А това не е така, трябва само да избираме мъдро и след като вече сме избрали свой водач, да не се отпускаме, а постоянно да следим дали той работи в наш интерес. Важно е също всекидневно да работим за собственото си развитие и осъвършенстване. Водачът сам по себе си не може да управлява ефикасно, ако хората му оставят всичко на произвола на съдбата. Държава се гради с общи усилия, общество се пази с общи усилия, а спойката е любовта.

Нека обичаме повече!

ИМА ЛИ РАЗЛИКА МЕЖДУ ТРАКИ И СТАРИ БЪЛГАРИ?

Учените са хора с престиж и е съвсем нормално да им се доверяваме. Ние нямаме достъп до извори, материали, средства и не на последно място времето, с което разполагат професионалистите. Те от своя страна са длъжни да проявят обективност в своите оценки на събития и сведения от летописи. Изследователите на нашето минало са длъжни също да поддържат своето ниво. С развитието на науката се появяват все повече способи за намиране на истината.

Става дума за изследванията на антрополози и генетици. Благодарението на трудовете на д-р Методи Попов и на акад. Ангел Гълъбов ние разбрахме, че във вените ни тече кръв на европейци, а не на азиатци. Разбрахме и, че сме били лъгани относно това, че траките са се изпарили без следа. Все повече генетични проучвания показват, че ние българите имаме пълното право да се наречем наследници на Залмоксис и Орфей.

Макар доказателствата в полза на местният произход на българите да се трупат, някои от учените ни упорито отказват да променят остарелите теории. Такова държание е странно и недопустимо. Какво още е нужно, да да се разбере, че ние не идваме от никъде, а сме потомци на най-древното цивилизовано население на Балканите, а и на Европа. Това, че част от дедите ни са се заселили в Азия не прави произхода ни азиатски. Англичаните колонизират Австралия, но това не означава, че делят общ произход с аборигените, нали?

Нека видим как се определя етническата принадлежност на дадена група хора? За да разберем истината е нужно да се изследват историческите извори, но също така трябва да се анализират данни от археология, ономастика и антропология. Само чрез комбинирането на сведенията от различни области можем да получим реалистична представа за това от какъв произход са определени хора.

Историческите извори са важни, но те могат да послужат само като индикация, понеже в миналото доста често са се писали и лъжи. Да не забравяме, че сведенията за дедите ни идват от техните врагове – гърци и римляни. Наивно е да се очаква, че всеки чужд летописец е имал смелостта да рискува кариерата и живота си казвайки истината за нашите предци. Добри и съвестни хора обаче има навсякъде. Разбираме за това понеже цели 1000 години дедите ни са отъждествявани с траките от редица стари автори. Дори и сред противниците на старите българи е имало достойни хора.

Такъв е Деметри Хоматиан, който пояснява, че българите от негово време са наричани в миналото с името мизи. Това е и становището на Михаил Аталиат, Лъв Дякон, а и много други летописци. Йоан Цеца сравнява дедите ни с пеоните, за Йоан Малала българите не са никои други освен старите мирмидони – войниците на прочутия Ахил Пелеев.

Тези данни са известни на нашите историци, но те мигновено ги отхвърлят с оправданието, че става дума за грешка, за архаизиране. Да, такива грешки са се правили в миналото, унгарците са наричани панонци, макар да нямат нищо общо с панонците.

Има обаче една тънкост, която нашите учени премълчават. Докато с помощта на унгарския език е невъзможно да се обяснят панонските топоними, то българския е прекрасен кандидат за етимологията на тракийските селищни наименования. Точно анализа на древните топоними ни позволява за направим обстойна проверка на историческия извор.

Стоби и Стубера са имена на пеонски градове, те съотвестват на българското селищно име Стобъ, а обяснение получаваме от старобългарската дума стоборие-ограда.  Столицата на пеонското царство също носи название обяснимо на български език. Била Зора бива изтълкувано от някои езиковеди като Бела Зора. Може ли да наречем тези неща случайност? Разбира се, че не! Не е случайно е това, че името на пеонския цар Одолей се обяснява със стблг. одолевати-побеждавам, т.е. Одолей означава победител. Понеже както топоними, така и лични имена принадлежащи на пеоните имат българска етимология, то можем да заключим, че Йоан Цеца е бил прав като е отъждествил пеони и българи.

Понеже старите българи са наричани освен пеони също и мизи, да видим как стои въпроса с мизийските топоними. Етимология селищните имена Вода, Калатис, Зелея, Кузик получаваме с българските думи вода, кал, зелие-зелелина и куза-коза диал. Името на споменатия от Омир мизиец Хромий може да се обясни със стблг. хромъ-недъгав, крив. Телеф е име на мизийски цар, което е почти идентично на това на старобългарския владетел Телец. Както в случая с пеоните, така и при мизите намираме български названия на селища и български по характер лични имена.

Да обърнем внимание и на свидетелството на Йоан Цеца, който свърва българите с Тесалия – дом на ахиловите мирмидони. В Тесалия тече река Пеней, чието име Владимир Георгиев изтълкува с думата пена-пяна. В същата област е и планината Олимп (с най-древно име Олупийо), за нейното название Георгиев предлага тълкуване със санскр. lumpate-чупя, троша, т.е. място с отломки. Прекрасно обяснение дават и българските думи олупам, лумкам, олумвам, лумя-ломя, чупя диал. Те обаче изобщо не са споменати, все едно не съществуват...

Благодарение на проучванията на лингвиста Макс Фасмер узнаваме, че в същата тази Тесалия са локализирани планината Булгар (Вургар), хълм Булгара, а и речното име Булгарис (Вургарис). Подобна концентрация на народностното ни име няма дори на територията на страната ни! Това в никакъв случай не може да почива на случайност.

Виждаме, че Хоматиан, Цеца и Малала са казали истината определяйки старите българи като древно балканско население наричано пеони, мизи, мирмидони. Няма как иначе най-старите топоними и хидроними да са обясними на български език. Един народ е в състояние да наложи свои имена в дадена област само, ако я обитава дълго време. Всеки сериозен учен знае това.

Сериозните учени знаят също и, че обичаите на една група хора са важен признак за тяхната етническа принадлежност. Едва ли има някой, който да не е запознат с историята на Крум Страшни, който обезглавява Никифор Геник и прави от черепа му ритуална чаша. Кой не е чувал израза – Пийте дружина от никифорова кратуна! Повечето от изследователите на миналото ни търсят паралели на този жесток обичай в Средна Азия. За жалост бива премълчан факта, че траките също правят чаши от човешки черепи. Знаем за това от работите на римския летописец Луций Флор. В миналото никой от учените ни писали за бита и културата на старите българи не си е направил труда за цитира Флор, а и да коментира неговото сведение, което безспорно е от голяма важност за разбирането ни на старобългарската култура.

Да продължим с друг обичай на дедите ни. Някои автори смятат, че изкуствената черепна деформация е eдин от отличителните белези на старите българи. Едва в последно време бяха публикувани данни от Йордан Йорданов за това, че този особен обичай се практикува в нашата страна още от Каменната ера. Ценна информация има и в работите на Стефан Йорданов, който писа, че изкуствената черепна деформация е позната на различни тракийски  племена и е практикувана активно от тях почти до началото на елинистичната епоха...Други автори споделят, че във Фригия и Мизия дори може да се говори за масова практика.

За бръсненето на главата и за оставяне на кичур коса при старите българи споменава Геза Фехер. Различни краеведи твърдят, че този обичай е просъществувал у нас до началото на ХХ век. В “Живота на Тезей” Плутарх пише, че бръсненето на главата и оставяне на кичур коса се практикува от траките абанти и мизи. Ще напомня, че в продължение на 1000 години българите са наричани мизи.

Разказвайки за траките Херодот споменава, че техните жени увивали жертвените дарове в пшеничена слама и така ги поднасяли на боговете. Краеведът Енчо Донев споменава за абсолютно същият обичай практикуван в Пловдивска област поне до петдесетте години на двадесети век. Безспорно тракийската традиция е възникнала още във времето на Неолита, а продължението й при нас след 7000 години е ярко доказателство за нашия местен произход.

Отново бащата на историята ни дава сведения за друг тракийски обичай, а именно за това как гетите запращали стрели в небесатa. Запращане на огнени стрели в облаците се практикува и от нас българите по време на Сирни Заговезни. В този случай се наблюдава интересен синтез на езическия и християнски празник, което между другото не е изключение у нас.

Друг белег на етническа принадлежност са погребалните обреди. Едва ли има някой, който да не знае, че траките издигат могили над гробовете на своите благородници.

Това, което е почти неизвестно е фактът, че старите българи също са издигали могили над гроба на свой благородник. Пишейки за старобългарските могили Рашо Рашев подчертава, че те са в речна долина, докато това не е характерно за тракийските. Подобно изказване е доста странно като се има предвид, че една от най-големите концентрации на тракийски могили е в Розовата долина където текат реките Тунджа и Стряма. Трудно ми е да си представя, че Рашев не е бил запознат с географията на България, а и с тракийската археология.

Геза Фехер дава интересни данни за конско жертвоприношение в старобългарските гробове. Това отговаря на истината, в некропола край Нови Пазар са намерени конски скелети. Незнайно защо нито Фехер, нито изследователите след него не споменават, че абсолютно същият обред се среща и при траките още от Бронзовата епоха, т.е. не става дума за феномен появил се в страната ни след 681 година, а подобно на изкуствената черепна деформация е практикуван хилядолетия по-рано на наша територия. Съвсем естествено е, че по време на римската окупация обредът е могъл да са запази най-добре на север от Дунава – в земите на свободните траки.

Ксенофон е пряк свидетел на тракийските нрави. Той споделя за това как бойците на одрисите изливали вино на гробовете на своите загинали другари. Поливането на гроба с вино се е практикувало от българските хайдути. Този особен ритуал  е жив и днес във всички краища на България.

Смайващи прилики между траки и стари българи намираме също в материалната култура. В тракийски гробове са намирани особен вид украшения. Става дума за торквите – обръч от сребро, или злато, който се поставя около врата. Този тип украшение се ползва и от старите българи. Eто какво казва Станчо Ваклинов за находките то с. Бързица (Шеремет) - “Характерен за ранното средновековие накит, който представлява военно отличие, е торквата. Това е широка гривна, която се носи на шията и в различни епохи е различно оформена и украсена. В България са познати няколко екземпляра главно от по-късно време. Смята се обаче, че една група торкви, намерени при с. Шеремет, Провадийско,  принадлежат на старобългарската епоха.”

По времето на Ваклинов съкровището е определено ясно като старобългарско, макар да се признава, че има антични елементи, то е датирано IX век след Христа. Днес, за щастие археолозите са коригирали както периода, така и характера на находките. Торквите, обеците и т.н. са датирани VIII век преди Христа и са определени като тракийски...Объркването на учените от 70-те години на ХХ век показва колко близки по характер са тракийските и старобългарските украшения.

Поредната интересна подробност от бита на старите българи намираме в работите на Петър Добрев. Той разказва за житните ями на нашите предци. Дали от незнание, или поради друга причина, но този изследовател пропуска да спомене, че съхраняване на зърното в ями е метод, който е познат в Тракия от най-дълбока древност. Добрев споменава и за просото, което е използвано като храна при старите българи, но отново не отваря и дума, за това, че траките също се хранят с просо.

Според Димитър Овчаров най-разпространеният тип старобългарско жилище са землянката и полуземлянката. Това безспорно отговаря на истината. През Средновековието селското население е обитавало землянки и полуземлянки. Същото може да се каже и за тракийското селско население. Знаем за това от археологически проучвания и исторически извори. Този общ елемент от бита на траки и стари българи не е споменат от нашите изследователи.

Не е споменато и нещо друго. Автори като Йордан Йорданов са на мнение, че строежите с квадри на територията на страната ни са дело на старите българи.

Така е, но трябва да се добави и това, че траките строят с квадри около 1000 години преди така нареченото “идване” на Аспарух. Информация за това получаваме от   трудовете на Георги Китов и Даниела Агре.  

Нека обърнем внимание и на други аспекти от бита на дедите ни. Веселин Бешевлиев споменава в работите си за многоженството при старите българи, но за съжаление пропуска свидетелството на Страбон, който казва за траките, че при тях е нормално един мъж да има десет-дванадесет съпруги.... Това е било наложително защото поради войните мъжете са били много по-малко от жените и, за да не бъдат те изключени от обществото се е практикувала полигамия, чийто край идва след приемането на християнството.

За друга подробност от бита на предците ни споменава Ксенофон. Той е бил добре запознат с обичаите на дедите ни защото прекарва извество време в резиденциите на тракийските владетели. Гръцкия автор прави интересно описание на банкета на Сефт. Царят е бил този, който разпределял храната, сам отделял за благородниците си хляб и месо... Явно този обичай е причина за термина хранени хора, който се споменава в старобългарските надписи. В пряк и преносен смисъл владетелят е хранел своите подчинени.

Описвайки бита на дедите ни автори като Геза Фехер и Веселин Бешевлиев споменават свидетелствата на старите автори, които твърдят, че старите българи вземали кобили по време на военните си походи и ползвали млякото им за храна. Това е помагало на предците ни да се придвижват бързо и да не са зависими от бавните обози. За жалост нито Фехер, нито Бешевлиев не съобщават, че пиенето на кобилешко мляко е типично и за траките. От преданието за благородната тракийка Харпалика научаваме, че тя била кърмена с кобилешко мляко, баща й я научил да пие направо от вимето на кобилата (Г.Батаклиев, Антична Митология-Харпалика).

Отново Фехер определя старите българи като конни стрелци. Не може да се отрече, че дедите ни са били конен народ. Не може да се отрече, че лъкът е тяхното основно оръжие, с което те са всявали ужас сред враговете. Конни стрелци обаче са и северните траки, това е засвидетелствано от Тукидид. Тракийските остриета на стрели с триъгълно сечение са на практика неразличими от тези на старите българи. Същото важи и за лъка, кривият, сложносъставен лък не е изобретен в Средна Азия, а в Европа. Познат е в Южните Балканите още от Бронзовата епоха. Да не забравяме и омировото свидетелство за пеоните с криви лъкове. Да не забравяме, че по-късно тези пеони са наречени от Цеца българи. Само наивен човек би приел това като случайност.

Важна част от бойната екипировка на старите българи е ризницата. Тя е или плетена, или люспеста, а в някои случаи покрива цялото тяло. Съдейки по археологически находки, а и по изображенията от Летношкото съкровище, разбираме, че траките също са ползвали плетена и люспеста ризница. При сарматите металната защита покрива цялото тяло. Днес сарматите са определени като иранци, това обаче не отговаря на истината. Прокопий Цезарийски предава мненията на различни автори относно това, че сарматите принадлежат към семейството на гетите.

Всеки сънародник знае, че знакът IYI e типичен за старите българи. Съвсем малко обаче са тези, които са запознати с изследванията на Ст.Михайлов, Дж.Бенсон, Я.Тодорович показващи, че този знак IYI е познат на древното балканско население от Бронзовата и от по-ранната Неолитна епоха. Пълна лудост е при наличие на тези данни, които са отпечатани в престижни издания, да се твърди, че знакът IYI е донесен в земите ни едва през Ранното Средновековие.

Не само IYI принадлежи на хералдиката и на дедите ни, но и лъва. В Notitia Dignitarum може да се види, че като символ на Тракия е представен лъв. Западноевропейски и арабски източници пък показват, че през Средновековието лъвът е присъствал на герба на България. По време на турската окупация българските четници поставят лъвчета на своите шапки. Не ми е известен друг народ, който да пази така силно своята хералдическа традиция както ние българите – от Античността до ново време.

Благодарение на епиграфски паметници, а и на арабски източници ние знаем, че старите българи са назовавали своите владетели с титлата КАНАС. В миналото тя бе обявена за равностойна на хан понеже се вярваше, че дедите ни са тюрки. Тази заблуда царстваше поради това, че учените ни отвърнаха очи от траките, в чиито надписи присъства титлата АКЕНАС (W-07). Тя идва от корен КАН, КЕН имащ значение – начало. Същият корен присъства в стблг. кань, конь-начало, а също в наченти, заченти- започвам, слагам начало.

Приликите между траки и българи не свършват тук. Етнологът Николай Колев дава голям принос в изучаването на старата ни култура, но навярно неволно е направил някои пропуски. Колев споменава за тотемизма при старите българи, т.е. даването на хора имена на животни. Да, възможно е, но това присъства и при траките, името на одриския цар Орол е свързано с птицата орел.  Езиковедите В. Георгиев и К.Влахов съобщават за тракийски имена като Зайкус (от заек) и Козис (от коза). Обърнете внимание на важната подробност, че орел, заек и коза принадлежат на българския основен речников запас, а произхода им е тракийски.

Нашия етнолог определя забраждането на омъжената жена като останка от прабългарското културно наследство. Отново трябва да се добави, че този обичай съществува и при траките, може да се види често на погребалните им паметници. Според Колев старите българи са почитали вълците ( явно са ги смятали за свещени животни). Знаем обаче за едно силно тракийско племе, чието название има значение вълци. Става дума за даките, езиковедите ( В. Георгиев и др.) смятат, че даки идва от давос, даос – вълк, а самата дума давос отговаря на нашата давя, душа (както правят вълците).

Като общ етнически белег между българи и чуваши Колев посочва престилките в женската носия. Тук е редно да се поясни, че престилки като българските са имали и пеласгийските жени, това може да се види от минойските фрески и статуетки. Самата българска женска носия не се е различава много от древната тракийска женска носия

(според Д.Агре и Г. Китов). Най-широко разространената българска мъжка носия пък е идентична с тази на даките и техните роднини гетите...

Виждаме, че поради липсата на достатъчно информация Н.Колев, макар и да е работил съвестно е допуснал грешки. Твърде голяма част от така наречения прабългарски етнически субстрат се оказва тракийско наследство. Колев сам посочва редица тракийски елементи в нашата култура. Ето какво споделя нашия етнолог:

Като тракийско наследство могат да се възприемат следните елементи от традиционната материална и духовна култура на българите:

-        I, II и IV тип рала за обработка на земята.

-        вършитбата с диканя.

-        култивирането на лозята и направата на вино.

-        трансхуматното (подвижно) животновъдство.

-        носенето на опинци и ямурлук от пастирите.

-        грънчарското колело.

-        черти от образа на св. Георги са заимствувани от тракийския херос.

-        сходството на самодивите с тракийските нимфи.

-        русалските празници водят началото си от гръцко-тракийския и римския празник на розите (rosalia).

-        кукерските игри водят началото си от Дионисиевите празници.

-        нестинарството също е извеждано от някои автори като тракийско наследство.

-        За такова наследство се смятат и летният празник на Еньовден.

-        жертвоприношението при строеж на нов мост или къща.

-        жертвоприношението при продължаване живота на възрастен човек, означавано като «помана», и т. н.

http://files.abovetopsecret.com/files/img/ph4fe9035e.jpg

Oстана ли изобщо нещо, което да е характерно за траките и да е чуждо за българите? Всъщност може да се допълни още нещо интересно. Нещо, което учените ни не желаят да споменат. Официално дедите ни са тюрко-алтайци почитащи Тангра, други правят опити да ни изкарат иранци, но в именната ни система не присъстват антропоними като Тангра, Тенгри, Тенгърчо, или пък Ахура Мазда и Апам Натат. За сметка на това в българската именна система се срещат тракийски теоними.

- Българското име Балей е идентично на тракийския теоним Балей.

- Басарина е старо българско име съответстващо на тракийското Басарей.

- Бистрьо отговаря на тракийското божествено име Бистирас.

- Венда е изведено от тракийския теоним Вендис, позната и като Бендида.

- Витьо произлиза от древното божествено име Витю.

- Диньо, Деньо са вдъхновени от името на богът на светлината Дин/Ден.

- Според Вл.Георгиев тракийският теоним Залден съотвества на българското лично име Златан.

- Хубавото наше име Млад пък има успоредица в тракийския теоним Молодас.

- Сава идва от Савазий – едно от имената на Дионис.

- Ярей е по-новия вариант на Арей, Арес – богът на войната.

Въпреки преследванията на религиозни фанатици, ние сме успели да запазим в именната си система десет тракийски теонима...и после някой ще твърди, че през VI век траките са били незначително малцинство забравило езика и културата си. Ако това е верно как са оцелели до днес тракйските имена на богове. Кой ги е наложил, а и защо ние ще ги употребяваме? На този въпрос никой не желае да даде отговор.

http://www.haskovo.com/bg/resize_image_text/800/600/Novini/haskovo_trakite_4.jpg

Няма нито един древен исторически извор, от който да научим, че дедите ни почитат Тангра. За сметка на това Теофилакт Охридски пише, че старите българи се кланят на слънцето, луната и звездите, а някои принасяли жертва и на кучета. За траките се знае, че техният върховен бог е слънцето, а при култа на Зеринтия кучетата заемат важна част. Тези подробности не са известни на широката публика.

Това не е всичко, никой не желае да ни обясни, че старобългарските лични имена Аспарух, Борис, Борил, Бузан, Воин, Прусиан, Телец, Токт и много други не са се появили на Балканите след 681 година. Тези антропоними съотвестват на тракийските Аспар, Борискос, Бурил, Буза, Войнес, Прусий, Телеф, Токей...

Дали трябва да вярваме на официалните теории след като виждаме, че от нас са укрити планини от важна информация?

Защо за някои хора е трудно да се разбере, че ние сме местен народ? Има толкова доказателства, че ние  сме потомци на създателите на най-древната европейска цивилизация. Благодарение на труда и уменията си дедите ни са станали многобройни и са се разселили по различни места. За траки в Индия, Бактрия, Сицилия, Мала Азия и ред други земи разказват Ариан, Плиний, Павзаний, Страбон.

Когато преди около 2000 години римляните окупират земята ни, част от нашите деди се оттегля на север при своитe  братя. От този регион свободните траки непрекъснато атакуват Римската Империя. През 166-170 година освободителите прекосяват Дунава и се спират чак при Термопилите. По времето на Аврелиан от Дакия са изгонени всички легионери и колонисти. Няколко века по-късно е освободена и Тракия. Какво му е сложното да се разбере това?

Разбира се за римските летописци дедите ни са “нашественици”. В Ранното Средновековие Рим счита земята ни и нейното население за своя собственост. Дедите ни са намразени защото откъсват от имперската хазна богати територии. Също така предците ни слагат край на търговията с роби, която е източник на големи доходи... Тези деяния на предците ни предизвикват фанатичната омраза на редица летописци, които съчиняват безброй лъжи. Тези лъжи все още хвърлят сянка върху името на народа ни, но краят вече се вижда.

Историята на България ще се пренапише, това е неизбежно. Съпротивата на определена група личности ще е голяма, но рано, или късно ще стане невъзможно истината да се укрива. Истината, че ние сме потомци на древен народ, на когото Европа дължи много.

Не сладките приказки на Платон и статуите на Праксител доведоха до подем на цивилизацията, а тръгналите от нашите земи организирано земеделие, скотовъдство и не на последно място знания за обработка на металите, без които народите щяха да тънат хилядолетия в мрак.

В Тракия бе родена първата хуманна доктрина, разпространена от Орфей и Залмоксис. Дедите ни бяха първите, които бяха наречени най-праведен и справедлив народ...Ю.Венелин назова нас българите учители, образователи и наставници на Русия...Едва ли е знаел колко скромно се е изразил, деянията на дедите ни започват хилядолетия преди разпространяването на кирилическата писменост. 

Нищо не е в състояние да спре истината за нас. Въпрос на време е когато името българин отново ще се произнася с уважение и почит от чужденците. Докато този момент настъпи, нека се държим както подобава на истински българи-имайки вяра в себе си и обичайки своите братя и сестри.

Използвана литература:

1.М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938;

2.М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959;

3.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

4.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

5.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;

6.Н.Иванова, П.Радева, Имената на Българите, домашни имена, заети имена, празничнокалендарен именник, Абагар, Велико Търново, 2005;

7.М.Москов, Именник на Българските Ханове, Д-р Петър Берон, София, 1988

8.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

9.Pausanias’ Description of Greece, transl. A.R. Shilleto A.M. vol I, George Bell and Sons, London, 1900;

10.Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

11.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

12.Д.Овчаров, Въведение в Прабългарската Култура, Гутуранов и син, София, 2002

13.Й.Йорданов, Антропология на Древните Българи, Масовия Кръгов Гроб при Девня, Център за Изследване на Българите, Тангра ТанНакРа, София, 2008

14.Г.Китов, Д.Агре, Въведение в Тракийската Археология, ИК Авалон, София, 2002

15.N.Kolev, Spuren aus der Kultur der Thraker in dem Tradizionellen Ackerbau und der Viehzucht der Bulgaren, Bulgarisches Forshungsinstitut in Österreich Verein “Freunde Des Hauses Witgenstein”, Institut für Thrakologie an der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, Staatlischer Verlag Swjat, Sofia, 1984.....)

16.А.Милев, Гръцките Жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;

17.Ст.Йорданов, Тракийският Войн, Faber, Велико Търново, 2000;

18.Н.Колев, Българска Етнография, Наука и Изкуство, София, 1977;

19.E. Теодоров, Древнотракийско наследство в българския фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972 ;

20.С. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987;

21.В. Бешевлиев, Първобългарите- История, Бит и Култура, Фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008;

22.Xenophon, The Persian Expedition, transl. R.Warner, Penguin Books, Harmondworth, 1977;

23.Ст.Ваклинов, Формиране на старобългарската култура VI-XI век, Българско Историческо Дружество,  Наука и изкуство, София 1977;

24.П.Добрев, Непознатата Древна България, ИК Иван Вазов, София, 2001;

25.W.G.Arkwright, Lycian and Phrygian names, The Journal of Hellenic Studies, Voll. XXXVIII, (1918), The Society for the Promotion of the Hellenic Studies, MACMILLAN AND CO., Ltd, St.Martin.s Street, London, MDCCCXVIII;

26.Al.Fol, K.Jordanov, K.Porozhanov, V.Fol, Ancient Thrace, International Foundation Europa Antiqua, Institute of Thracology – Bulgarian Academy of Sciences, edited by International Foundation Europa Antiqua, Published by Europress, Printed by Balkan Press, Sofia, 2000;

27.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

28.V.Georgiev, La toponymie ancienne de la péninsule balkanique et la thèse mediterannée, Sixth International Onomastic Congrees, Florence-Pisa, April 1961 (Bulgarian Academy of Sciences), 1961 ;

29. A. LUBOTSKY, The Old Phrygian Areyastis-inscription

https://openaccess.leidenuniv.nl/bitstream/handle/1887/2660/299_011.pdf?sequence

“Съвременните българи са близки до средиземноморския генотип, като най-много се доближаваме до жителите на Северна Италия. “Това е свързано с общите ни тракийски корени“, обяснява си го Гълъбов...” http://www.blitz.bg/news/article/117690

“Българите са силно славянска популация, но те са особен вид славянски генотип с наличие на силни тракийски елементи. Това става ясно от представеното в София изследване в рамките на проект „Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ“. Според авторите на изследването траките не са изчезнали по тези земи, както се твърди в учебниците... “

http://www.vsekiden.com/102320/%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B8-%D1%81-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D1%82%D1%8E/

“Половината от гените на българите идват от траките. Това научно твърдение е поместено в сръбското списание НИН, което се позовава на заключенията на швейцарския Институт по генетика “Игенеа”...За нас изконното население на българските земи са траки и в този смисъл ги приемаме за прабългари, вие като народ сте 49 на сто траки. Това заяви вчера за “Труд” от Цюрих новата директорка на “Игенеа” Аманда Фелбер ... “http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=142530

Наблюдения на Петър Добрев върху ‘Пътувания...’ на Ибн Фадлан

http://www.kroraina.com/fadlan/fadl_dobr.html

П.Добрев, Сага за древните българи

http://chitanka.info/text/8270/15