ЗАБЛУДАТА ЗА “ВАРВАРСКИТЕ” НАШЕСТВИЯ В ТРАКИЯ – КОИ СА ВСЪЩНОСТ “ВАРВАРИТЕ”?

Нашата история е една от най-богатата на митове, или по-точно на постулати. Става дума за недоказани твърдения, които обаче тихомълком биват прокарани, приети и ревностно защитавани все едно са основани на истини.След време, тези недоказани твърдения така се циментират в научните среди, че дори добросъвестни хора ги приемат за вярни.

Реално, никой, никога не е доказвал, че народа, над който властва Аспарух принадлежи на тюрко-алтайската или иранска етническа общност. Също така, никой, никога не е доказвал, че местното балканско население познато на римляните като траки е романизирано, изчезнало, или поне сериозно децимирано – почти заплашено от заличаване в края на късната Античност.

В миналото определени стари свидетелства бяха изкривявани, ценни данни бяха представяни некоректно, като така се създадоха погрешни впечатления у читателите.Опоненти, с които съм дискутирал относно тракийските корени на българския народ, се “аргументират”, че има достатъчно извори, в които се говори за преселване на големи групи “варвари” в Тракия, в периода IV-VI век, а и по-рано. Тези преселвания, съчетани с отделни “варварски” опустошения на земите на юг от Дунава, били довели до това, че по времето на Аспарух тракийското население в областта Мизия е обезличено, а и самата провинция е почти обезлюдена.

Погледнато формално, опонентите ми имат право. Съществуват предостатъчно сведения за населване на Тракия с хора, чиято стара земя се намира на север от Дунава. Има обаче и подробности, а те разкриват една по-различна картина. “Варварите” дошли от ceвер делят един произход с местното население намиращо се под римска власт и дори да се установят трайно, това установяване няма да доведе изобщо до промяна на етническия облик на траките.

За първото значително преселване на хора в Тракия от земите на север от Дунава пише Страбон:  “…по наше време Елий Катон 143 пресели от земята оттатък Истър в Тракия 144  петдесет хиляди души от гетите, племе със същия език като траките 145. И те сега живеят там в Тракия и се наричат мизи…”-Strab.VII.3.10

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

Действително, петдесет хиляди души е голяма група, но обърнете внимание - тук не се касае за чужденци, а за хора, които са роднини на населението обитващо земите на юг от Дунава. Страбон съвсем съвестно уточнява, че езикът на гетите е като този на траките.

За друга, още по-мащабна миграция на “варвари”, този път през  IV век, намираме сведения във Валезиевия Аноним. Там се говори за организиранo от император Константин Велики  заселване на повече от триста хиляди сармати в Тракия, Скития (Добруджа бел. моя), Македония и Италия : “But the slaves of the Sarmatians rebelled against all their masters 51 and drove them from the country. These Constantine willingly received, and  p529  distributed more than three hundred thousand people of different ages and both sexes through Thrace, Scythia, Macedonia, and Italy.” – Val.Anon.6.32

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Excerpta_Valesiana/1*.html

Понастоящем сарматите са набедени за иранци, но Прокопий Цезарийски ги причислява към семейството на гетите -Proc.B.G.III.2-3.  На Прокопиевото свидетелство може да се разчита понеже този автор познава доста добре народите, за които пише. Освен това, живелият около половин хилядолетие по-рано Овидий отъждествява речта на гетите с тази на сарматите. B “Тристия” заточеният римлянин споделя, че е принуден да научи езика на сарматите: - “Употреб­лять при­нуж­ден здеш­ний сар­мат­ский язык. “- Трист.V.7.55,

http://ancientrome.ru/antlitr/t.htm?a=1303007005#7-50

Hа друго място Овидий добавя: “Зная сарматският език и мога да разговарям с гетите.” : “Знаю сар­мат­ский язык, с гетом могу гово­рить.” –Трист.V.12.58. 

http://ancientrome.ru/antlitr/t.htm?a=1303007005#12

За това, че сармати, гети, а и южните траки говорят един и същ език разбираме и от друго място. Ан Маккейб цитира живелия през IV век Апсирт от Константинопол, който съобщава, че на езика на сармати, гети и траки, арисп е название на растение ползвано за лечение на коне - A.McCabe, A Byzantine  Encyclopedia  of  Horse  Medicine,  The sources, compilations and transmitions of Hippiatrica, Oxford  University  Press,  New  York, 2007,  p.154.

До този момент става ясно, че от I до IV век, заселените от римляните на юг от Дунава “варвари” реално спадат към тракийското население. Говорещите един и същ език сармати и гети са били отлично разбирани от мизите, кровизите, трибалите и останалите жители на Тракия. За внасяне на нов етнически елемент и дума не може да става.

Тук е мястото да се спомене, че българският историк и археолог Георги Баласчев, счита сарматите и скитите (за които ще отворим дума по-късно) за принадлежащи към eтническата общност на траките. Ето и думите на нашия учен: “ ще трябва да причислим съм тракийския  “многолюден народ” и следните племена: Cкитите (Σκύθαι), за които се спомена на стр. 47, като към тях трябва да отнесем и савроматите (сарматите бел.моя)…”- Г. Баласчев, Старотракийски селища и божества, с.110.

За гетите и сарматите стана ясно, че нито са чужди на населението на Тракия, нито заселването им на юг от Дунава е допринесло за поява на нов етнически елемент. Нека продължим и видим как стои въпроса с другите “варвари” заселени в Тракия. Една значителна група са готите, тези заселили се край Стара Планина са наречени огромен народ от Йордан: ”Erant si quidem et alii Gothi, qui dicuntur minores, populus inmensus, cum suo pontifice ipsoque primate Vulfila, qui eis dicitur et litteras instituisse.“-Jord (267)

https://www.thelatinlibrary.com/iordanes1.html#LI

В древността, готите са отъждествявани многократно с гетите, едва след XVIII век различни хора се опитват да ги изкарат германи. В своята работа “Готските Войни” Прокопий Цезарийски е пределно ясен твърдейки, че готите са гети: “Goths are of the Getic race.”

https://en.wikisource.org/wiki/History_of_the_Wars/Book_V#XXIV

С няколко свои работи проф. Асен Чилингиров убедително доказа, че споменатите от Прокопий и др. автори готи са реално старите гети, а набеденият за готска библия “Сребърен Кодекс” няма нищо общо с писанията на Урфил (Вулфила).

Не по-малко важни са и сведенията представени от Юлия Хаджи Димитрова в книгата ѝ “Gothi qui et Getae” - Готи сиреч Гети. Дадени са непознати на българския читатели подобности за старата готска история, за това, че в миналото е поставян знак на равенство между готи и българи.  

По отношение на историческите извори поясняващи кои са старите готи, къде е прародината им и т.н. е излишно да се впускам в подробности. Ганчо Ценов, Асен Чилингиров, Юлия Хаджи Димитрова, Петър Георгиев, а и Георги Сотиров са изнесли предостатъчно информация.  

Тук искам да добавя нещо друго. Ако готите (гетите) на Урфил (Вулфила) говореха германски език, то за период от 700 години, Балканите трябваше да са осеяни с пет-десет хиляди германски имена на реки, селища, местности.

Такива обаче няма изобщо. В “Codex Argenteus” намираме основните за топонимията думи: brunna-извор, flodus-река, rinno-течение, река, gawi-област, grundus-земя, hauhs-високо, thaurp-село, поле, haims-селище, място, bagms-дърво, stads-град, селище, hawi-сено, трева, wigs-път.

Нито една от тях не присъства в регистрираните между II и IX век топоними от земите на Украйна, Румъния и България. Това означава, че езика на старите готи в никакъв случай не е бил германски, означава и, че Прокопий е бил прав наричайки готите гети, т.е. касае се за траки. Прочее, пак благодарение на Прокопий узнаваме за единствената готска глоса, това е балан-кон с бяло петно на челото. Тази дума е българска, а не германска.

Благодарение на римски скулптор от III век, ние знаем как са изглеждали старите готи.

Саркофаг с бойна сцена между римляни и “германи-готи” – изобр. Jastrow (2006)

https://en.wikipedia.org/wiki/Ludovisi_Battle_sarcophagus#/media/File:Grande_Ludovisi_Altemps_Inv8574.jpg

Макар изкуствоведи а и историци от ново време да ги определят като германи, готите не се различават от траките гети.

Трябва да се кажат също няколко думи за карпите и бастарните понеже те също се установяват в земите между Стара Планина и Дунава, като идването на тези хора у нас бива считано за поява на нов етнически елемент.

Карпите са лесни, не само името им е тракийско, но те са наричани и карпо-даки, т.е. спадат към семейството на северните траки. По-сложен е въпроса с бастарните понеже за тях сведенията са различни. Едни автори ги смятат за германи, други за келти, а трети ги причисляват към гетите.

Аз съм склонен да причисля бастарните към тракийското семейство по следните причини:

-името на тези хора показва връзка с името на тракийския цар Бастарей;

                                                монета на тракийския цар Бастарей

https://www.coincommunity.com/forum/uploaded/oh%20my%20florin/20150522_ch1.jpg

-съществува тракийско племе с подобно име – бассари;

-съществуват тракийски топоними Бастира, Бастерна;

Накрая дойде време да поговорим за “варварите” на Аспарух. Що за хора са те – местни, или пък потомци на средноазиатски народ? Нека за момент да приемем, че не знаем нищо за етническата принадлежност на Аспарух и неговите хора. Както Теофан Изповедник, така и сънародника му Патриарх Никифор гледат на старите българи като на нашественици, но Патриарх Никифор неволно дава информация, която показва, че Аспарух и хората му просто няма как да са новопоявил се и чужд за Балканите народ.

Описвайки войната на българите с войската на император Константин IV, Никифор разказва, че Аспарух и хората му са установили в място “наречено на техен език Оглос (Онгъл бел.моя)” – GIBI, III.c.295. Ако името Оглос/Онгъл е българско, как синът на княз Кроват (Кубрат) ще е пришълец в тази част на Добруджа? Названия на местности се налагат бавно, иска се вековно присъствие в региона.

За това, че Аспарух и неговите българи са стари обитатели на земите от долното течение на Дунава и Черноморските степи и, че са част от тракийското семейство, съществуват предостатъчно сведения. Името Аспарух  е сродно на Утаспиос - един от епитетите на Тракийския Конник. Освен това, дълго време преди синът на княз Кроват да се роди, в Добруджа са властвали монарси, чиито имена също са теофорни – показват връзка с названието Утаспиос.

Става дума за царете Хараспос (Хараспес) и Адраспос. Техните монети са датирани III-II в.пр. Христа, т.е. около девет века преди “идването на Аспарух”.

https://www.coinarchives.com/f5c01612a011733d7716e904cb36b241/img/kunker/326/image00048.jpg

Към тези сведения трябва да се добавят и други, които също са от голяма важност. Истинското име на бащата на княз Аспарух не е Кубрат, а Кроват. То показва връзка с тракийското племенно име кровизи и според мен се обяснява със стблг. кровъ-покритие, защита, т.е. Кроват означава защитник, покровител. Наставката -ат срещаме в тракийското име на божество Добр-ат, а също и в съвременни български имена като Сават, Милат, Богат.

Наследникът на княз Аспарух също носи име свързано с древността на Балканите. Името Тервел е документирано още по време на Античността, срещаме го на надпис с регистрация: Epidamnus-414: Τηρεὺς Τρεβελλίου (Терей син на Тервел).

https://epigraphy.packhum.org/text/182526

Не само имената на старите българи показват родство с тези на изконното балканско население наричано траки. Земните укрепления с вал и ров са познати на северните траки поне от V век пр. Христа, т.е. над хилядолетие преди “идването” на Аспарух. В такъв случай няма как да се говори за въвеждане на нов вид отбранително съоръжение.

Древни балкански корени има и старобългарската чернолъскава керамика. Стамен Михайлов намира найните корени и развитие тук на Балканите, не в Сибир или Памир.

Същият автор публикува работа, в която представа откритията на своите колеги Церманович и Тодорович, които са намерили знак IYI върху керамика принадлежаща на културата Винча (5500-4500г.пр. Христа).

Накрая трябва да видим с какви исторически извори разполагаме по отношение на старите българи. Димитри Хоматиан ги нарича мизи, обяснява, къде са живели, с кого са били в конфликт, но най-важното е как са се върнали и са завладели огромна територия от Балканите: “ 1. Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи[3], които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила[4] на Александър от разположения край Бруса[5] Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия[6].”

https://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=173

Монахът Фулко вижда в дедите ни същият народ, който смайва Херодот със своят сила и многолюдие. Фреският летописец е кратък, но пределно ясен: “българите, които назовават траки според предишните паметници” (Hinc iter aggressi per fines Vulgariorum, quos vocitant Thracas, ut habent monumenta priorum). “ – Д. Ангелов, Образуването на българската народност, с.374 *

http://www.promacedonia.org/da/da_5_3.htm

Освен мизи, или просто траки, старите българи са наричани и скити. Както вече бе споменато, според нашият учен Георги Баласчев, скитите и савроматите (сарматите) трябва да се причислят към тракийското семейство. Дълги векове преди Баласчев да стигне до този извод, Стефан Византийски пише в работата си “Етника”: “Скитите са тракийски народ”.

Вярно е, че дедите ни са отъждествявани и с народа, който през IV век разтърсва цяла Европа и бива считан за изпратено от Бога наказание за греховете на хората. Става дума за хуните на Атила, наречен още Flagelum Dei-Бич Божий.

Хуните обаче са наречени скити от посетилият ги Приск Панийски, на когото даже и през ум не минава да ги нарече азиатци по произход. По-късно Прокопий Цезарийски прави едно интересно изказване, а именно, че в миналото хуните са били познати като масагети:  “Massagetae whom they now call Huns; and the rest were almost all inhabitants of the land of Thrace.” – Proc.III.11.37

https://en.wikisource.org/wiki/History_of_the_Wars/Book_III#III

Масагетите са причислени към скитите от Херодот, а Йордан изобщо не се колебае да каже, че масагетите са част от гетите, добавя също, че населяват Малка Скития (Добруджа бел. моя) след смъртта на Кир Велики (през VI пр. Христа) и, че град Томи е основан от масагетската царица Томира: “After achieving this victory and winning so much booty from her enemies, Queen Tomyris crossed over into that part of Moesia which is now called Lesser Scythia--a name borrowed from great Scythia,--and built on the Moesian shore of Pontus the city of Tomi, named after herself. “ -Jord.(62)

 https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#X

Излиза, че имената скити, масагети, гети, хуни и т.н. са названия за хора от един и същ произход.

Това не е никак странно, народът, който ние познаваме като иранци, е бил известен също като перси, артеи, кефени, хорсари, мидийци. И това са все колективни названия, а не просто имена на части от този голям етнос. Защо в такъв случай да се учудваме, че за огромната общност на северните траки са употребени няколко различни имена?

Дори и днес, ние българите можем да бъдем разделени на родопчани, странджалии, пиринци, тракийци, шопи, добруджани. Нима различните названия са доказателство за различен произход?

Да, от гледна точка на римляните, между I и VII век е имало “нашествия” и заселвания на “варвари” в Тракия. Няма съмнения, че тези нападащи римската териитория хора са подложили на огън и разруха Филипополис, Сердика и др. селища. Кой обаче живее в градовете по това време, не са ли колонизаторите и паразитите? Богатият чужденец няма да отиде в селото да оре и да копае.

Чужденците ca участвали в римската администрация и армия, занимавали са се с търговия, също и с търговия с роби, а това карало дедите ни да изпитват омраза към колонизаторите. С идването на въоръжени роднини от север, местните хора са имали възможност да се разплатят с тези, които ги подтискат, продават децата им в робство, правят живота им ад. Каквото повикало-такова се обадило.

Разбирам, че въпреки представените аргументи, виждането ми за етническата принадлежност на “варварите” от север ще събуди скептицизъм у мнозина, но всъщност има необорими доказателства за това, че съм прав.

Ако между I и VII век в земите на Северна България се бяха заселили хора нямащи нищо общо с местното население, то как така хаплогрупите у нас са разпространени хомогенно из цялата страна?

В случай, че сарматите, хуните, готите и др. бяха чужденци, то населението на Северна България щеше да се отличава коренно от това на Южна България, но това не отговаря на реалността. Също така, ако скитите-хуни и сарматите произлизаха от Средна Азия, това щеше да е доказано от генетичните проучвания. Никое проучване не е показало, че има генетична близост между нас и осетинци, иранци, паштуни, индийци и т.н.

Местното население обитаващо Мизия е оцеляло през цялото време на римската окупация. Бунтувало се е и с помощта на своите свободни братя от отвъд Дунава понякога е нанасяло жестоки рани на подтисника. Борбата е продължила до 680-681-ва година когато римляните са прогонени от земите ни благодарнието на взаимните усилия на траките под римска власт и техните силни роднини живеещи на север от Дунава.

Тъжното е, че това, което римляните не са успели да сторят, а именно – да заличат древните ни предци наречени траки, се е отдало на учените ни. С печал, родолюбецът Никола Йонков Владикин обяснява, че тракийското население от на север от Стара планина е обитавало землянки- такива землянки, каквито и голяма част от българското селско население на региона обитава (през 1901-ва година).

За тях – за българите потомци на траките троглодити съвестният изследовател казва: “Въпреки изтребителните ножове на виенските академици, на Дринов и Иречек тия траки с продължение на хиляди години стоят в своите коптори (землянки бел. моя) и не искат да измират!”

Да, така е – жилав народ сме. Преживяхме римляните, дори им дадохме способни военоначалници и императори. Преживяхме надъханите с омраза към нас византийци –мешавица от различни народи, обединени само от обща вяра и изкуствено създаден език. Преживяхме адът на Османската окупация, през която бе извършен най-мащабния геноцид в историята на Европа.

Най-много обаче ни нараниха лъжите на “виенските академици, на Дринов и Иречек”, както сам Николов-Владикин отбеляза. Лъжите водят до объркване, до съмнения и разделение, а това е отрова за всеки народ. Ако не познаваш корените си, историята си, не знаеш и чии традиции да пазиш, чий път да следваш, не знаеш кого можеш да спечелиш за приятел и кой ще ти забие нож в гърба.

На лъжите обаче дойде време да бъдат сметени на бунището. Не можем да си позволим да караме децата си да вярват в унизителни измислици понеже тези измислици са приети от шепа безотговорни хора. Не бива да позволяваме и да ни бъде отнемано завещаното от предците наследство. Защо чужденци да се кичат с наши лаври, защо това, което дедите ни са изградили да се приписва на друг?

Благоденства този, който пази своето, който възпитава младото поколение в ценностите на предците си, а не в тези на чужденците. Ако успеем да популяризираме истината за своя произход, ще спрем изтичането на българчета от Родината, ще спрем потъването в блатото, ще си извоюваме и престиж. Борбата няма да е лесна, но кога животът на народа ни е бил лесен! Това не е плашело дедите ни, не бива да плаши и нас. Можем да получим своето и с обединени усилия ще го направим.

Използвана литература:

1.Г. Баласчев, Старотракийски селища и божества, препис на съвременен български Н.И.Колев, ГУТА-Н, София, 2018;

2.А.Чилингиров, Готи и Гети, Изследвания I, Ziezi ex quo Vulgares, София, 2005

3.А.Чилингиров, Готи и Гети в Историческите Извори, Булга Медия, София, 2017

4лЮ.Хаджи Димитрова, “Gothi qui et Getae” - “Готи сиреч Гети”, Перпериком, София, 2012;

5.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

6. ГРЪЦКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ-FONTES GRAECI HISTORIAE BULGARICAE, Tом III, cъст. и ред. Иван Дуйчев, Геновева Цанкова-Петкова, Василка Тъпкова-Заимова, Любомир Йончев, Петър Тивчев, БАН, София, 1960;

7.Н.Йонков-Владикин, Зачатките на българската история, препис на съвременен български Н.И.Колев, ГУТА-Н, София, 2018;

8.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

9.А.McCabe, A Byzantine  Encyclopedia  of  Horse  Medicine,  The sources, compilations and transmit ions of Hippiatrica, Oxford  University  Press,  New  York, 2007;

*Макар да цитира Фулко, проф. Ангелов смята, че сведенията на този стар автор се явават архаизъм, т.е. недостоверно сведение.

Извори от интернет:

П.Георгиев, Траки, готи, славяни (посл.вид.19-09-2019) http://www.otizvora.com/2010/07/2079

Страбон, География, кн.7,  превод Валери Любенов Русинов (посл.вид.19-09-2019);

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

The Anonimous Valesianus, The lineage of the emperor Constantine (посл.вид.19-09-2019);

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Excerpta_Valesiana/1*.html

IORDANIS DE ORIGINE ACTIBUSQUE GETARUM (посл.вид.19-09-2019);

https://www.thelatinlibrary.com/iordanes1.html#LI

Procopius, History of the Wars/Book V(посл.вид.19-09-2019);

https://en.wikisource.org/wiki/History_of_the_Wars/Book_V#XXIV

Д. Ангелов, Образуването на българската народност, (посл.вид.19-09-2019);

http://www.promacedonia.org/da/da_5_3.htm

Procopius, History of the Wars/Book III (посл.вид.19-09-2019);

https://en.wikisource.org/wiki/History_of_the_Wars/Book_III#III

Jordanes, The Origin and the Deeds of the Goths, transl. Ch. C. Mierow (посл.вид.19-09-2019);

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#X

Sena Karachanak, Viola Grugni, Simona Fornarino, Desislava Nesheva, Nadia Al-Zahery, Vincenza Battaglia, Valeria Carossa, Yordan Yordanov, Antonio Torroni, Angel S. Galabov, Draga Toncheva, and Ornella Semino. "Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry." PLoS ONE 8:3 (March 6, 2013):

https://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0056779

КРАТКО ЖИТИЕ НА СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ (ОХРИДСКА ЛЕГЕНДА)

2010-11-23, автор: АРХИЕП. ДИМИТРИЙ ХОМАТИАН, рубрика: Агиология и патрология, Превод: Александър МИЛЕВ, От „Гръцките жития на Климент Охридски", Краткото житие на Климент Охридски, БАН, 1966; (посл.вид.19-09-2019);

https://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=173

Публий Овидий Назон. Скорбные элегии. Письма с Понта. Москва, изд-во «Наука», 1978.Перевод с латинского С. А. Ошерова (I—IV, VI, IX, XI, XIV), С. В. Шервинского (V, VII, VIII, X, XIII), А. В. Парина (XII). Издание подготовили М. Л. Гаспаров, С. А. Ошеров.Перевод сделан по следующим изданиям: Ovid with an English translation: Tristia, Ex Ponto, ed. by A. L. Wheeler. London — Cambridge (Mass.), 1924 (re-ed 1959); P. Ovidii Nasonis Ibis: ex novis codicibus ed., scholia Vetera, commentarium cum prolegomenis appendice indice add. R. Ellis. Oxoniae, 1881; Ovidi Halieutica; Ovidi Nux, in: Poetae latini minores, post Aem. Baehrensium ed. F. Vollmer, v. 2, f. 1—2, Lipsiae, 1911—1923; Ovid, Heilmittel gegen die Liebe, Die Pflege des Weiblichen Gesichts, lat. und deutsch v. F. W. Lenz. Berlin, 1960. Немногочисленные отступления от этих изданий в сторону рукописного чтения обычно оговариваются. (посл.вид.19-09-2019);

http://ancientrome.ru/antlitr/t.htm?a=1303007005

http://ancientrome.ru/antlitr/t.htm?a=1303007005#12