СБЛЪСЪКЪТ НА ДВЕ ТЕОРИИ – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО КЪМ ПРОТИВНИЦИТЕ МИ

Още преди да започна да публикувам в blog.bg през 2009 г., знаех, че поемам по труден път. Понеже вижданията ми за произхода на нашия народ са коренно различни от тези на историците и езиковедите, моята позиция ми докара врагове, много врагове, злобни врагове. Никой имащ титла и радващ се на престиж, не обича да бъде изобличаван, а с работите си аз представях не само нова информация на широката публика, но и показвах грешките на специалистите.

Никой от тях не намери смелост и почтеност да се регистрира и да коментира открито в блога ми. “Смелите” учени действаха с подставени лица: приятели, съпруги, студенти, кандидат-докторанти, или пък се включваха като анонимни. Опитвах се спокойно и културно да проведа дискусия, но уви – виждайки, че са поставени натясно, опонентите   или мълчаливо изчезваха, или започваха безкрайна тирада с обиди, клевети и заплахи.

Зная, че няма как да съм прав за всичко и поради това съвсем чистосърдечно отправях молба да ми бъде представен пример с проучване от последните години, проучване, в което е доказано, че дедите ни са чужд за Балканите народ. Отговорът беше: “ Четете учените!”

Кои учени обаче? На този въпрос  вече 11 години нямам отговор. Нещо вече било доказано от някой си, било изписано много по въпроса, било прието в научните среди и т.н. Хубаво, може и така да е, но защо никой не дава конкретна информация? Къде са тези невидими учени, имащи невидими проучвания, създадени въз основа на невидими аргументи? Нещо се прокарва тихомълком, приема се тайно и после се пласира като доказана теза – това не е наука.

Моят принцип е – проверявай всичко, давай ясни аргументи. Никога не излизам с израза: Ганчо Ценов каза, Георги Сотиров каза, проф. Асен Чилингиров каза... Старая се да посоча конкретно защо давам определено твърдение. Представям сведения не само от историческите извори, но и от областите на археологията, ономастиката, а и културата, религията на групата, намираща се под мое внимание.

Смятам, че това е добър метод на работа, понеже при проучване на своето минало повечето излследователи разчитат най-вече на хрониките на враговете на дедите си – гърци и римляни. Да се надяваме, че те са били обективни, е доста наивно. Ето поради тази причина всяко сведение на стар автор трябва да се свери с данни от археологията, ономастиката, а в последно време и генетиката.

Не мога да разбера на какво разчитат моите противници, дори да ме очернят по някакъв начин, това няма да накара новата информация да изчезне. Има достатъчно други, по-млади от мен хора, които ще поемат щафетата. Днес може да се наклевети човек с доноси, може да се компрометира страница с доноси, но в крайна сметка живеем във века на информацията и никой не може да скрие деянието си, а че ще плати за стореното, е сигурно.

Аз съм човек, който се е преборил с егото си. Ако някой ми покаже убедително, че съм сгрешил, за мен не представлява трудност да призная, че не съм прав. Готов съм да направя това публично и за да докажа искреността на думите си, давам възможност на някой от своите противници да представи материал с доказателства, от които да стане ясно, че старите българи не спадат към местните народи, а са дошли от Сибир, Памир, Кавказ и т.н.

Това не е ново предложение, давал съм на противниците си тази възможност многократно. Преди няколко години помолих един възпитаник на Шуменския уиверситет да напише материал, да го сканира и да ми го прати като изображения, които аз ще публикувам. По този начин манипулация на текста от моя страна е невъзможна. Момчето започна да мънка, да се оправдава, че не е научен работник... и “смело” се отказа.

Съвсем наскоро отправих същата молба към приятел на въпросния индивид, който опонираше “смело”, но когато дойде време да напише нещо свое, подви опашка и се скри. Въпреки че попитах съвсем културно, и този бранител на историческата наука се отказа с оправданието, че вече е писано достатъчно по въпроса.

Излиза, че позицията на казионната наука е като Шамбала – всеки е чувал за тази мистична страна, но никой още не я е виждал. И така – за пореден път отправям призив към своите противници – нека някой от вас да напише материал от 3-4 страници и да представи доказателства за това, че старите българи са били номади по време на ранното Средновековие (такова е виждането на шуменските възпитаници). 

Нека бъдат представени доказателства, че езикът на старите българи е бил тюркски, ирански или за какъвто го смятат специалистите, но да има и ясна аргументация, истински доказателства, а не само голи твърдения – така казва този и онзи. Нека бъдат представни доказателство за това – къде да търсим прототипа на керамиката на старите българи, на техния свещен символ IYI, а и на руните им.

Аз поемам ангажимента да публикувам този материал в блога си (разбира се със сканирани от автора страници) и не просто ще го публикувам, но и ще го спонсорирам, за да стигне до още по-голям брой хора. И без спонсориране имам около 5000 прочита на ден, със спонсориране прочитите стигат до към10 000, понякога и 20 000. Сега е моментът някой бивш студент или настоящ кандидат-докторант да блесне и да убеди читателите ми, че той е прав, а аз - не.

Разбира се, има и друга възможност. Зная, че тези, които коментират като анонимни в блога ми, нямат свои блогове и страници. Зная, че през живота си не са написали нищо свое със стойност, но сега те могат да впрегнат силите си и да докажат, че освен тролене и клеветене, са способни на нещо продуктивно, нещо полезно. Bloger представя безплатна платформа, регистрирането и създаването на личен блог се прави за минути. А колкото до знанията, нужни за поискания от мен материал – те би трябвало да се натрупани до този момент.

Публикуването в собствен блог дава 100% гаранция, че никой не може да манипулира текста. Нека този, който намери смелост (дано да се намери такъв, за което обаче се съмнявам), да създаде блог, да публикува работа, аз поемам ангажимента да поставя тази работа на стената си и да я спонсорирам.

Най-после читателите ще се запознаят с доказателствата и аргументите на представителите на българската наука. Най-после ще има яснота дали аз греша, определяйки народа ни като наследник на Залмоксис и Орфей, или грешат тези, които определят дедите ни за дошли от някъде си номади. След като един блогър е намерил смелост да тръгне против течението, то ще е срамота тези, които поддържат официалните теории, да не намерят смелост и ясно, открито да защитят виждането си.

След като работата на опониращите ми види бял свят, аз от своя страна ще публикувам отговор към критиката, която проф. Светлана Янакиева отправи по отношение на работата ми за произхода и древността на името българи.

Съмнявам се, че противниците ми ще се възползват от предложението ми, но поне за пореден път ще стане ясно, че Ганчо Ценов е прав. Прав за това, че ние българите сме потомци на древен балкански народ, покръстен от Апостол Павел и успял да направи нещо уникално - да излъчи хора, които стават господари на своите стари покорители -римляните. Максимин Тракиец е първият, но не и последен император с тракийска кръв.

ГОТСКИТЕ РУНИЧЕСКИ НАДПИСИ И ТЕХНИЯ ПРЕВОД НА БЪЛГАРСКИ

Понастоящем у нас се наблюдава едно печално, дори бих казал – страшно явление. Става дума за опитите на една сравнително малка група хора да изкара обитавалите нашите земи по време на Античността гети, наричани още готи, германски народ. Някои индивиди, като например г-н Росен Милев дори внушават, че нашата кирилица е вдъхновена от “готската азбука”, която била изобретена от Вулфила.

Г-н Милев търси отчаяно “готски-германски” топоними защото без тях няма как да се говори за присъствие на стари германи в земите ни. Намиращият се край Каспичан топоним Кирека бе обявен за готски въз основа на приликата с шведската дума kyrka-църква, a това меко казано е крайно несериозно:

“One of them is a small rock cave-church with two stone pedestals dated to the 5th century located in the area Kyrika near the city of Kaspichan and the regional center Shoumen in north-eastern Bulgaria. Like the toponym, Kyrika (=church, in modern Swedish ‘kyrka’) is of Gothic origin.”

https://uu.diva-portal.org/smash/get/diva2:668706/FULLTEXT01.pdf

Първо – гот наречен Вулфила не е съществувал. Този вариант на името на гетския владика е подбрано понеже показва прилика с германската дума Wolf-вълк. Филосторгий, яваващ се съвременник на владиката на готите, познати по-рано като гети,  използва името Урфил. Филосторгий обяснява също и това, че Урфил е кападокиец по произход, а определени учени като Франк Тромбли смятат, че кападокийския език е сроден на фригийския (т.е. принадлежи на тракийското семейство бел.моя).

Второ – готският език не е шведски, а и правилното транслитериране на българския топоним Кирека е Kireka, а не Kyrika, но тук явно се прави опит за сближаване с шведската дума kyrka и дефиниране на българския топоним като старогермански по произход.

По-важното е, че в набедения за готски  “Codex Argenteus” думата kyrka-църква не присъства изобщо. Там думата за църква е aikklesijo, а за храм се ползват думите  alhs, gud hus. Доста странно, че човек, който се пише за вещ по готския въпрос не знае най-елементарни неща.

В “Codex Argenteus” намираме основните за топонимията думи: brunna-извор, flodus-река, rinno-течение, река, gawi-област, grundus-земя, hauhs-високо, височина, thaurp-село, поле, haims-селище, място, bagms-дърво, stads-град, селище, wigs-път. 

Нито една от тях не присъства в късноантичнатата или ранносредновековната топонимия на България. Това означава, че хората, чийто език е запечатан в кодекса, никога не са обитавали земите ни.

Азбуката ползвана за “Codex Argenteus”  е съставена от 25 букви, като не съдържа кирилическите букви Б, Д         З, Ж, И, С, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, Ы, Ю, Ѣ, Ѥ, Ѧ, Ѩ, Ѫ, Ѭ. Най-ранните форми на кирилическите букви A, В, Г, Е, К, Л, М, Н, О, П, Р, се отличават стилистично от съотвествията им от кодекса.

Азбуката от Codex Argenteus -неизвестен лангобардски автор (бел. моя) http://proel.org/img/alfabetos/gotico.gif

Имайки предвид тези факти, можем да отсъдим, че само човек със слаби познания, но за сметка на това с богато въображение и пълна липса на чувство за отговорност може да направи твърдение, че кирилицата е вдъхновена от азбуката, с която е изписан “Codex Argenteus”. 

Друг важен момент е това, че азбуката, с която е изписан така нареченият “Codex Argenteus”- “Сребърен Кодекс”, набеден за превода на Урфил, никога не е ползвана от старите  готи, а самият кодекс няма нищо общо с готската библия, която реално е “Библия Бесика” и все още не е намерена.

Въпросната писменост от нареченият “Codex Argenteus” е лангобардска, Юлия Хаджи Димитрова е представила достатъчно доказателства за това в книгата си “Gothae sive Getae - Готи сиреч Гети”.

През 2008 г. проф. Чилингиров даде подробни обяснения въпроса за етническата принадлежност на готите, характера на “Codex Argenteus” и т.н. Това нашият учен направи в работата си “Гети и Готи”, a и в последвалите “Готи и гети в историческите извори”, “Българската Църква” и т.н.    

Настоящата работа засяга една съвсем различна тема – готските рунически надписи. За руническия надпис върху копието от Ковел, Украйна не съм споменавал до този момент. Артефактът е намерен през XIX век и още тогава предизвиква интерес, като разбира се, са направени опити гравираното послание да бъде идентифицирано като принадлежащо на германски език, въпреки, че много факти не позволяват това.

Самото острие е от тип, който е чужд на германските народи. За оръжието на тези хора Корнелий Тацит казва следното: “Te носят копия нарeчени на техния език фрамай– с къси и тесни остриета, но толкова остри и лесни за боравене, че могат да се използват както са близък бой, така и за хвърляне”- ” they carry spears - called frameae in their language - with short and narrow blades, but so sharp and easy to handle that they can be used, as required, either at close quarters or in long-range fighting.”

https://facultystaff.richmond.edu/~wstevens/history331texts/barbarians.html

Копието от Ковел, по чиято повърхност има гравирани руни е с широко, масивно острие, т.е. - пълна противоположност на типичните за германите остриета, но е идентично на копията ползвани както от северните, така и от южните траки поне от времето на Бронзовата епоха. Намереното в Ковел копие е идентично със сарматски копия, а за сарматите Прокопий Цезарийски обяснява, че принадлежат на семейството на гетите -Proc.B.G.III.ii.2-3.

Сарматски руни и сарматски копия с руни идентични на тези от готските копия

http://flibusta.site/i/93/249293/i_086.jpg

Има и други особености, на които трябва да разгледаме. Освен руническия надпис, на който ще обърнем внимание след малко, по острието има гравирани особени символи, които някои изследователи наричат тамги. Te ce срещат по доста по-старите тракийски оръжия, а разбира се и по артефакти принадлежащи на старите българи. Тези важни подробности са убегнали на хората идентифицирали копието от Ковел като германско. Защо ли?

сарматски руни, най-старите примери са от територията на България

https://qrim.org/wp-content/uploads/2016/01/p1-37.jpg

Да разгледаме надписа от Ковел. Руните показват близост с фригийска, карийска, ретска, венетска и латинска писменост. Текстът е кратък, а четенето е TILARIDS/ ТИЛАРИДС. Един от най-ранните опити за превод е от Едмунд Вебер като той смята, че значението на думата е “нападател” – Anstürmer, Angreifer. По-късно любители и поддържници на виждането, че готите са германи, се опитват да изкарат надписа готски, германски, но с много напъни и без много успех.

                                             Копие от Ковел, Украйна (по Вебер)

Най-добрият кандидат за елемента ТИЛ/TIL е украинската дума тíло-тяло. Близки са също стблг. тѣло, а и блг.диал. тило-тяло. За елемента РИД/RID може да се предложи стчсл./стблг. рить-ритам, удрям.

ТИЛАРИДС/TILARIDS означава тялоубиец, човекоубиец, удрящ тялото, поразяващ тялото. Думата е изградена по същия начин както тракийската, т.е. древнобългарската (теоним) Kανδαύλης/Кандаул-кучедавец, кучеубиец.

Интерес представлява и надписа върху върха на копие от Мюнхенберг. Това острие също е широко и масивно, и подобно на острието от Ковел също има както рунически надпис, така и тамги. Трискелът и свастиката се срещат по тракийските монети, срещат се и няколко хиляди години по-рано по тракийската керамика. Една от тамгите се среща върху ножницата на меч намерен в могилата Рошавата Драгана, Старозагорско- I-II век, т.е. нашите знаци са най-стари. По втулката могат да се видят равнобедрени триъгълници – един от най-характерните орнаменти на старите балканци влезли в историята под името траки.

                                 Копие от Монхенберг, Германия(по Вебер)

Надписът от копието от Мюнхенберг се състои от една дума, тя е RANJA/РАНЯ. Едмунд Вебер предлага превод: бегач -“Anrenner”. В Уикипедия пък се твърди, че обяснение може да се получи с “Вулфиловата” дума rannja–бегач. Да обаче в кодекса няма такава дума, там срещаме ran-бягам. Смятам, че най-добрия кандидат е стблг. рана, която пък е сродна на праслав. (древнбълг. бел.моя)  *ranja-ранявам -БЕР, Т. VI, 183.

С копието се ранява противник, причинява се смърт, а това показва, че нашата дума действително е най-подходяща, да не забравяме и факта, че тамгите са български и се срещат най-рано у нас.

Няма как да подминем и надписа върху златната торква от Пиетроаса, Румъния. Понеже съм засягал този артефакт в друга своя работа, тук ще дам само превода.

https://www.arild-hauge.com/arild-hauge/eu-rune-pietroassa.gif

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/69/Pietroassa_Inschrift.jpg

Четенето на руните е от ляво надясно:  ГУТАНИОВИХАИЛАГ

Различни автори предлагат различно разделяне на текста ГУТАН ИОВИ ХАИЛАГ, ГУТАНИ ВИХ ХАИЛАГ  и др. Правени са доста опити за тълкуване, в Уикипедия можем да срещнем: Посветено на храма на готите, Свещено за Юпитер (Йовис) на готите, Свещено притежание на готите, Свещен предмет на готските жени, Неотделимо и свещено притежание на готите и тн.

За нещастие на учените опитващи се да направят превод с германски, няма нито едно свидетелство, че готите от земите на Дакия са почитали бог Юпитер, а още повече, че са го наричали с латинското име Йовис.

По отношение на граматиката също се появяват проблеми. В лексиката на “Сребърния Кодекс” няма дума hailag-свят, свещен, там срещаме weihs, weihai-свят, свещен.

В “Сребърния Кодекс” прилагателното готски няма форма гутан, а гутиск. Добавянето на думи, които не са гравирани върху торквата, не е нищо друго освен спекулация, опит да се намери логичен превод на германски език.

Моето разделение на текста е: ГУТАНИОВ ХАЙЛАГ,  а значението е – торква на Гутан. Името Гутан е сродно на българските Гута, Гуто, Гуте, Гутил, Гутин, Гутина и др. Те са споменати в "Български Именник" на Йордан Заимов.

Срещащото се в Гутан кончание -ан, се среща и в българските имена Драган, Вълкан, Живан, Балан. Последното е много интересно, понеже е засвидетелсвано и като готска дума. Прокопий Цезарийски е създателят на “Готските Войни”. В тази своя работа старият автор е описал интересни събития, а и е дал готската глоса балан. 

Това е кон с бяло петно на челото – Bello Gothico, V.xviii-6. Повече от ясно е, че готската дума е образувана от прилагателното бал-бял и наставката -ан. Тук е мястото да се спомене, че  балан е българска дума, с която се обозначава животно със светъл, белезникав цвят.

Частицата ов, иов (в Гутан-иов) служи, за да изрази притежание, както например в старобългарския надпис КАЛОІАНОВ ПРЪСТЕНЪ. Такова окончание намираме и във фамилното име Ботийов (Христо Ботев).

ГУТАНИОВИ е древното представяне на  ГУТАНИОВЬ, т.е. на Гутан. Това лично име е изведено от самоназванието на готите, а именно - гути. 

Що се касае до думата ХАЙЛАГ, тя е по-древна диалектна форма на стблг. стчеркслав.   ХАЛУГ(А)   - ограждение, кръг, обръч, колело, а торквата е точно това – кръг, обръч, колело.

Няма никаква пречка да се приеме, че ГУТАНИОВИ ХАЙЛАГ не е просто старо предаване на ГУТАНИОВЬ ХАЛУГ – торква на Гутан.

Това, че готските рунически надписи могат да бъдат преведени на български език не е случайно. Не е случайно и съществуването на готските имена Булгаран и Булгарик.

Да не забравяме и това, че готските лични имена, Видимир, Витимир,  Гнив,  Остро,  Бериг, Беса, Видигоя, Caва не притежават германска етимология. Единствената засвидетелствана ясно готска глоса – балан, също няма обяснение на германски език, но пък притежава ясен смисъл на български.

Това, че готите са старите гети – голям тракийски народ се отрича от повечето учени. Тях не ги притеснява факта, че старите летописци смятат, че готи и гети са едни и същи хора. Твърдението е направено от Йордан, Изидор Севилски, Павел Орозий, Филосторгий, Прокопий Цезарийски, Св.Йероним, Клавдиан и др. Старите автори пишат без увъртания: “Getae qui et nunс Gothi, Getarum, sive Gothorum, Geticus quasi Gotticus”.

До преди 1998 г. считах готите за германски народ. След като се запознах с работата на Ганчо Ценов “Кроватова България и Покръстването на Българите”, разбрах, че не само аз, а целият свят е бил лъган. Готите, които карат Рим и Константинопол да треперят, са древен тракийски народ познат под името гети. По-късно, през 2008 г., благодарение на работата на проф. Асен Чилингиров “Гети и Готи” узнах важни подробности за това как историята на гетите е изкривена и фалшифицирана така, че да пасне на интересите на чужденци.

Гетите са ключов народ в европейската история, защото се явяват основоположници на културата на северозападните славяни и германите, както преди век обясни Никола Йонков Владикин. 

Гетите, които остават на Балканите се съюзяват с княз Аспарух и така с обединени сили прогонват римляните от земите ни. Тези гети са известни в старите извори като Σθλαβηνοι, Σθλοβηνοι, Σκλαβηνοι, Sclavos, Sclaui.

Eзикът, който говорят тези хора е идентичен на езика на старите българи, чието древно име е мизи. Това е причината двете групи да се смесват смайващо бързо и без проблем – факт, за който свидетелства Страбон:  “Елий Катон докара от земите отвъд Дунава 50 000 души от гетите – племе говорещо същия език като траките, засели ги в Тракия и сега те се наричат мизи.”“Aelius Catus144 transplanted from the country on the far side of the Ister into Thrace145 fifty thousand persons from among the Getae, a tribe with the same tongue as the Thracians.146 And they live there in Thrace now and are called "Moesi".

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

Общите корени и идентичния език на гетите, наречени още готи и българите е причина да се прави отъждествяване на българите с готите. 

Малко хора знаят, че по време на Средновековието, сърбите са считали българите за готи. Юлия Хаджи Димитрова дава в работата си интересен пасаж от житието на сръбския владетел Стефан II :”Jeдан отметник од истого племена Гота, заног и бугарског, по имено Стрез.” .“Един отцепник от същото готско племе, наречено и българско, на име Стрез.”

Димитрова дава и от други документи, в които се говори за същия българин на име Стрез: “Jeр и таj Готин, поменути Стрез, беше чуван храброшћу много.” – “И така този Готин, споменатият Стрез беше много прочут със своята храброст.”

Българинът Стрез е споменат и в житието на Св. Сава: “Jeр измирив се са Гръцима и прионув своjм Готима, сабра от обоjих много наброjено мноштство свакоjких народа.” “И като се помири с гърците, заедно със своите готи, той (Стрез) събра безбройно множество от всякакви народи...”

Най-интересния пасаж обаче идва от работа на Григорий Цамблак и то не само защото той е българин, но и защото указва къде са живели готите известни и като българи през 1330 г.: “Григориjе Цамблак : Па сабравших и од ова Гота, коjи живе с друге обале реке Дунава…” – “Григорий Цамблак:  Та събра и от ония Готи, които живеят от другата страна на Дунава...”

Земите на север от Дунава са традиционната тертитория на най-храбрия и същевременно най-праведния тракийски народ – гетите. Най-рано за тях пише Херодот, давайки сведения за похода на персите срещу скитите. Пет века по-късно Страбон представя ценна информация за гетите и техния мъдрец Залмоксис. А през IV век след Христа, Св. Йероним споменава гетите и уточнява, че те са християни.

Описвайки събития от V век, Теофан Изповедник прави едно много интересно изказване: “ През тази година (497 бел.Ю.Хаджи Димитрова), армия състояща са от Готи, Веси (Беси) и други тракийски народи бе изпратена от император Анастазий...”.Tук готите заедно с бесите са наречени тракийски народи.

През VI век, Комес Марцелин пише за гетски нападения в Западните Балкани. Отново през VI век, но по-късно от Марцелин, Йордан обяснява, че гетите вече носят име готи и локализира огромния народ на мало-гeтите в лоното на Стара Планина. Уповавайки се на сведения на Валафрид Страбон, д-р Ганчо Ценов уточнява, че в Северна Добружда, по-точно Томи, през IX век църковната служба се води на готски език.

Съдейки по това, че XIII и XIV век, сърбите, а и самият Цамблак считат готите за част от българския народ, можем да говорим за континюитет от 1800 години. Не бива да забравяме и Отец Паисий, който през 1762 г. твърди, че българите са били познати и под името готи.

Някои хора опонират на виждането, че готите са гети и роднини на българите познати по време на Античността под името мизи, понеже има сведения за война между българи и готи. Това всъщост не е аргумент, а просто опит за отвличане на вниманието.

Та нима по време на Пелопонеските войни, гърци от Атина не се бият с гърци от Спарта? Нима по време на Луций Корнелий Сула римляни не се изправят срещу римляни? Нима германи не воюват с германи, както знаем от Гай Юлий Цезар? Да не забравяме и факта, че одрисите на цар Севт атакуват тините, които също са траки. Военният конфликт между две групи хора не е гаранция, че тези групи не са от един и същ произход.

Осъзнавате ли какъв е мащаба на манипулациите на нашата история? Осъзнавате ли какво огромно количество средства са хвърлени и още се хвърлят, за да се укрие истината? Огромният гетски народ бе изтрит от страниците на историята, за да може да се говори за трайно присъствие на германи на Балканите векове преди времето на княз Аспарух.  

Отричането на факта, че дунавските славени са гетите пък бе в услуга на възникналото по времето на Екатерина II виждане за славянска прародина далеч на север от Дунава. Дефинирането на старите българи като тюрко-татари, угро-фини, иранци и т.н. също не е случайно. То цели да се отвлече вниманието от ролята на дедите ни в оформянето на културата на народите на Източна, но и на Западна, Северна Европа.

Слава Богу, има учени като Erik Nylen, който дава информация за тракийския характер на намерения в Гундеструп, Дания сребърен котел. Разполагаме и с проучването на Георги Сотиров, който доказа, че името на граничещото с Дания море познато в древността като Мори Маруса е обяснимо на български език и притежава значение Море на Мраза, т.е. замръзнало. Тези данни показват, че в далечното минало разпостранението на култура е от Балканите на север, а не обратно.

Използвана литература:

1.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998; 

2.А.Чилингиров, Готи и Гети, Изследвания I, Ziezi ex quo Vulgares, София, 2005 

3.А.Чилингиров, Готи и Гети в Историческите Извори, Булга Медия, София, 2017.

4.А.Чилингиров, Българската църква Изследвания, факти, документи, Херон Прес, София,  2014;

5.Ю.Хаджи Димитрова, “Gothi qui et Getae” - “Готи сиреч Гети”, Перпериком, София, 2012; 

6.БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕСКИ РЕЧНИК, ПУСКАМ-СЛОВАР, Акад. Изд. Проф.Марин Дринов, вт.изд. ред. М.Рачева, Т.Ат.Атанасов, автори В.Атанасов, Хр. Дейкова, Л.Димитрова-Тодорова, У.Дукова, Д.Михайлова, М.Начева, М.Рачева, Г.Риков, Л.Селимски, Т.Ат.Атанасов, София, 2012;

7.E.Weber, Kleine Runenkunde, Nordland Verlag, Berlin, 1941;

8.W.W.Skeat, A Moeso-Gothic Glossary with an Introduction an Outline of Moeso-Gothic Grammar, Asher & Co, London, 1868;

9.F. R. Trombley Hellenic Religion and Christianization: c. 370-529, Part two, E.J.Brill, Leiden,1995;

10.E.Nylen, Die eisenzeitlichen Verbindungen zwischen Schweden und Südosteuropa, redigiert vom U.E. Hagberg, STUDIA GOTHICA, Almquist & Wiksel, Stokholm, 1972;

11. G.Sotiroff, Slavonic names in Greek and Roman Antiquities, Canadian Institite of Onomastic Sciense, Ukrainian Free Academy of Sciences, Qebec/Winipeg, 1969;

Извори от интернет:

Р.Милев, Родина сме на две азбуки, Вулфила, готите и европейската ни идентичност (посл.вид. 19-12-2019)

https://www.slovo.bg/old/litforum/208/rmilev.htm

R.Milev Wulfila’s Cultural Heritage in Bulgaria and the Eastern Orthodox Tradition - WULFILA 311–2011 International Symposium Uppsala University June 15–18, 2011 Edited by Anders Kaliff and Lars Munkhammar Editorial board: Anders Kaliff, Lars Munkhammar, Ulrika Centerwall (посл.вид. 19-12-2019)

https://uu.diva-portal.org/smash/get/diva2:668706/FULLTEXT01.pdf

Gothic runic inscriptions (посл.вид. 19-12-2019)

https://en.wikipedia.org/wiki/Gothic_runic_inscriptions

ПРОИЗХОДЪТ НА ВУЛФИЛА – СЪЗДАТЕЛЯТ НА “БИБЛИЯ ГЕТИКА”

Понастоящем, в обществото ни има поддържници на две напълно различни теории засягащи произхода на народа ни. Една група хора вярват, че старите българи са дошли от Азия. Други смятат, че предците ни са местни хора, които римляни и гърци са наричали с името траки. Двата лагера не могат да постигнат консенсус относно характера на езика, културата, а и антропологичния тип на народа, от чиито среди произлизат князете Кроват, Аспарух, Тервел и др.

Няма съгласие и по друг въпрос - каква е етническата принадлежност на готите, които обитават региона на Никюп – старият Никополис ад Иструм и, за които през IV век, владиката им Вулфила (или по-точно Урфил както установява проф. Чилингиров) прави превод на библията.

Сънародниците ни заставащи на страната на казионните учени, заемат страната и на германската историческа школа, според чиито представители, обитаващите по време на Античността земите ни готи, са германи, а името на техният владика Урфил (Вулфила) означава вълче. За да се стигне до тези твърдения, са премълчани много важни факти, а други ценни сведения са чудовищно преиначени.

Вулфила проповядва на готите -Bischop Ulfilas explains the Gospels to the Goths - artwork: unknown; file: James Steakley - German history book

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/30/Bischof_Ulfilas_erkl%C3%A4rt_den_Goten_das_Evangelium.jpg/800px-Bischof_Ulfilas_erkl%C3%A4rt_den_Goten_das_Evangelium.jpg

Реално няма никакви данни, които да позволят да се предположи, че Урфил (Вулфила) е говорил германски език. Няма също никакво доказателство, че речта на така наречените Gothi Minores – малки готи е била германска. 

Благодарение на Йордан знаем не само, че въпросните малки готи са потомци са споменатите от Херодот гети, но и, че по време на късната Античност (550-та година), те са огромен народ: “Erant si quidem et alii Gothi, qui dicuntur minores, populus inmensus.” (Jord.267).

http://www.thelatinlibrary.com/iordanes1.html#LI

Тъй като няма никакни сведения някой да е изтребил напълно този огромен народ в периода 550-та -680-та година, то ние българите имаме пълното право да приемем, че готите, за които е преведена библията през IV век, са станали част от българския народ. В такъв случай, тяхната истинска история, а и произхода на владиката им Урфил (Вулфила) са от интерес за нас.

Нека се абстрахираме и приемем за момент, че не знаем нищо за произхода на готите живели на Балканите. Ясно е едно обаче – тези хора са обитавали земите ни поне 800 години. Знаем, че бащата на роденият през II век Максимин Тракиец е гот, а за проповеди на готски език в църквите в Томи Добруджа споменава живелият през IX век Валафрид Страбон. Тези важни подобности са забелязани от Ганчо Ценов, проф. Асен Чилингиров, Юлия Хаджи Димитрова и др.

За период от 800 години, германските топоними от традиционните земи на готите трябва да са хиляди, дори десетки хиляди. Уви, реалността показва, че няма нито един.

От II до IX век няма нито един автор, който да е регистрирал поне един германски топоним, или хидроним в земите на Gothi Minores – малките готи. Също така няма нито един артефакт, върху който да се виждат скандинавски руни. Няма намерена керамика, чиито прототип да е от земите на Скандинавия. Няма намерен меч, връх на копие, стрела, умбо на щит и т.н., чиито прототип да е от територията на Северна Европа.

От друга страна, голям брой стари автори пишат за това, че готи и гети, т.е. траки са едни и същи хора. За това свидетелстват Йордан, Изидор Севилски, Св. Йероним, Спартиан, Сервий, Филосторгий, Орозий Павел, Йоан Лидийски, Юлиан Апостат и др.

И забележете –  нито един летописец от времето на Античността не изказва твърдение, че готите са роднини на франки, алемани, свеви, сакси, хавки или други хора от групата на германските народи.

От изключително голяма важност е и факта, че готите са изобразявани като траки, това може да се види съвсем ясно от изображенията по саркофага на император Клавдий Готски.

Relief panel of the Great Ludovisi sarcophagus - Unknown   - Jastrow (2006)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/8a/Grande_Ludovisi_Altemps_Inv8574.jpg

Изглежда, че повечето учени не са обърнали внимание на още една важна подробност, която срещаме в описанието на живота на Максимин Тракиец. В “Historia Augusta” e казано съвсем ясно, че Максимин чийто баща е гот е владеел латинския зле и се обръща към император Септимий Север на почти чист тракийски: “This youth, half barbarian and scarcely yet master of the Latin tongue, speaking almost pure Thracian…”- Hist. Aug. 2.5.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Historia_Augusta/Maximini_duo*.html

Запознавайки се с посочената тук информация, на всеки прогресивен и интелигентен човек ще стане ясно, че готите действително са тракийския народ гети, а не някакви дошли от Скандинавия германи. Вече са проведени няколко генетични проучвания на българския народ. За ярка разлика между населението на Северна и Южна България не може да се говори. Не може да се говори и за родство с който и да било германски народ. Какво да се добави повече?

Нека видим сега какво се знае и за Урфил (Вулфила). Той не е гот, по този въпрос спор не може да има, защото неговият съвременник и сънародник Филосторгий дава доста точни данни за живота на владиката на гетите наречени по-късно готи. И двамата духовници са родени в Кападокия (регион в Мала Азия, днешна Турция), като Урфил е по-възрастен от Филосторгий.

                                   Карта на Кападокия – автор Caliniuc https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b0/Asia_Minor_in_the_Greco-Roman_period_-_general_map_-_regions_and_main_settlements.jpg

Последният разказва, че по време на императорите Валериан (250-260 г.) и Галиен (260-268 г.), живеещите на север от Истър Дунав скитски народи познати в миналото като гети, а после и като готи, нахлули във владяната от Рим територия, като някои дори се прехвърлили в Азия и нападнали Галия и Кападокия. Там те пленили много хора, част от които били духовни лица. После готите се завърнали в земите си вземайки със себе си 436 кападокийци, сред които били и родителите на Урфил:

“He also says that Urphilas brought over as settlers to the Roman territory a large body of persons who had been driven out of their ancient abodes for the sake of their religion. These came from among the Scythians, north of the Ister, and were formerly called Getae, though now they are better known as Goths. And he asserts that this race of men were brought over to the faith of Christ in the following manner. While Valerian and Gallienus were administering the empire, a large multitude of Scythians, who lived north of the Ister, made an incursion into the Roman territory, and laid waste a great part of. Europe by their predatory excursions and afterwards having crossed over into Asia, invaded Cappadocia and Galatia. Here they took a large quantity of prisoners, among whom were not a few ecclesiastics; and they returned to their own country laden with spoils and booty. These pious captives, by their intercourse with the barbarians, brought over a great number of the latter to the true faith, and persuaded them to embrace the Christian religion in the place of heathen superstitions. Of the number of these 436 captives were the ancestors of Urphilas himself, who were of Cappadocian descent, deriving their origin from a village called Sadagolthina, near time city of Parnassus.” – Philost.II.5

http://www.tertullian.org/fathers/philostorgius.htm

Именно, благодарение на тези кападокийци, от които произлиза Урфил (Вулфила) в края на III век се започва християнизирането на гетите (готите) обитаващи земите на север от река Дунав.

Това обаче не става нито бързо, нито пък без конфликти, както може да се очаква при налагането на нова религия. Филосторгий обяснява, че Урфил (Вулфила) е довел на римска територия гети (готи), защото в старите им земи, на север от Дунава, те са преследвани заради християнската си вяра: “He also says that Urphilas  brought over as settlers to the Roman territory a large body of persons who had been driven out of their ancient abodes for the sake of their religion.” – Philost.II.5

http://www.tertullian.org/fathers/philostorgius.htm

Нека видим какво сме научили до този момент:

1.Истинското име на владиката на гетите наречени още готи е Урфил, доста по-късно, автори, които не са го познавали, са записали името му като Вулфила.

2.Урфил (Вулфила) е кападокиец и няма дори капка германска кръв във вените си.

3.Родителите на Урфил (Вулфила) са християни, те не са се отказали от вярата си и в никакъв случай не биха кръстили детето си с име, което принадлежи на чужд народ.

4.Речта на готите на Урфил (Вулфила) в никакъв случай не е била германска понеже няма никакви следи от германски език в топонимите и хидронимите в земите ни.

5.За езика говорен от Максимин - синът на гота Меч, се казва, че е тракийски.

Сега остава да установим три изключително важни неща:

 - що за народ са кападокийците?

 - какъв език са говорили?

-  защо гетите, които не търгуват с роби, рискуват измъкването си от територията на Римската Империя, с вземането на голям брой кападокийци със себе си?

Кападокия е голяма област, която без съмнение е обитавана от хора от различен произход. Някои от тях са наричани бели сирийци, навярно, за да бъдат отличени от друго население с по-тъмна пигментация на кожата. Според живелият по време на Античността Изидор Севилиски, кападокийците са потомци на библейския Мешех:

“Meshech, from whom came the Cappadocians; hence to this day a city in their territory is called Mazaca.”

https://sfponline.org/Uploads/2002/st%20isidore%20in%20english.pdf

В Историята на Спиридон Габовски също се твърди, че кападокийците произлизат от Мосох (Мешех), същия призход делят илирийците, мизите и останалите славянски народи: “Мосох, от сего каппадокы, мисены, iллирийцы, еще же всему славянкскому языку...“  - История во кратце...с.7 

http://www.rodopskistarini.com/2011/10/1792.html

Въпреки, че Спиидон Габровски споменава за общия произход на кападокийци и мизи (наречени по-късно българи), думите на старите автори не бива да се приемат безкритично. За наше щастие, в ново време са се намерили специалисти, които да проучат неудобният за мнозина произход на кападокийците, от които произлиза Урфил.

Ценно сведение за кападокийците говорещи индоевропейски език (явно белите сирийци на Страбон), получаваме от Франк Тpомбли. Според този способен изследовател, кападокийският език е бил близко сроден на фригийския и ликаонския. – (Trombley, Hellenic Religion and Christianization: C. 370-529, 2001, c.120).

Всъщност, като имаме предвид, че по време на Античността Кападокия е обитавана от траките халиби и мосинойки, може ли изобщо да съществуват някакви съмнения относно произхода на кападокийците имащи по-светла кожа от тази на останалото население на страната?

Виждането, че речта кападокийците е тракийска, се потвърждава от успоредиците от тракийската и кападокийската ономастика. Родното място на Урфил е наречено Сада голтина – Phil.II.5. Друго кападокийско селище с подобно име е Сада кора, за него знаем от Страбон – ХIV.2.29.  В Тракия пък срещаме топонима Садаме, споменат е в Антониновия пътеводител. Присъстващият в тракийската и кападокийска реч елемент сада може да се обясни със стблг. садъ-градина. Същият елемент присъства и в името на българското село Садово. Всъщност това име е доста разпространено, село Садово има в Пловдивска, Варненска, Благоевградска и Бургаска област.

Кападокийският елемент - голтина може да се съпостави на тракийските топоними Голое и Галтис.Обяснение можем да получим със срблг. голоть-скреж, слана, замръзнало. Родното място на Урфил (Вулфила) Сада голтина притежава значение заскрежена градина.

Самото име на Кападокия има паралели в тракийската ономастика, а и е лесно обяснимо на български език. В своята Естествена История, римският автор споменава, че названието си Кападокия дължи на река Кападокс- Plin.H.N.VIII.iii.9. Частицата капа намираме в топоними като Капи стурия, Капи дава, Капора, а обяснението идва от стблг. каплѭ, капати-капя, падам на капки.

Важна подробност е и това, че на територията на България течат Капещица, Капачовец, Капешец, Капишец, Каплец, да не забравяме и притока на Вардар, а именно Капот.

Ако приемем, че готите са гети, а и, че кападокийците са траки, лесно ще обясним защо родителите на Урфил са отведени отвъд Дунава.

Дедите ни са били не само силни, но и своболюбиви хора, обичащи Родината и събратята си с цялата си душа и сърце. Римляните завладяват Южна Тракия през I век, а част от Северна Тракия през II век. Останалите на свобода наши деди живеещи на север от Дунава и Черно море, никога не се примиряват с присъствието на окупаторите.

Първото мащабно антиримско въстание е това от 168-170 година, то съвпада с нулевата година от “Именника на Българските Князе”. В средата на III век, дедите ни организират още един поход срещу римляните, като този път са атакувани не само римските легиони в Тракия, но и тези в Мала Азия, Кападокия, която също е обитавана от траки. Жертвите, които Рим дава са многобройни, а унижението е неописуемо.

Понеже бунтовниците са се страхували, че римляните ще изкарат яда си на тракийското население от Кападокия, те вземат със себе си голяма част от своите събратя. По същият начин, по-късно действа и княз Крум преселвайки хора от Южна Тракия на север от Стара Планина – не да ги зароби, или да ги заколи далеч от родните им места, а да ги спаси от гнева на римляните (византийците).

Ето как следвайки фактите можем лесно да обясним “странното” действие на готите, които се излагат на голям риск забавяйки оттеглянето си на север от Дунава понеже вземат със себе си много кападокийци, от чиито среди произлиза Урфил (Вулфила).

Bcъщност няма нищо странно, нелогично и фрапиращо, нали? Неслучайно ние българите притежаваме поговорка – Брат брата си не храни, ала си го брани. Макар да са живели в различни места, дедите ни са мислели едни за други и са се подкрепяли когато е било възможно и както е било възможно.Това им е помогнало не само да оцелеят по време на чуждото господство,но и с обединени сили да прогонят окупаторите от земята ни. 

Това е урок, който трябва да научим, а и да приложим на практика, ако не искаме историята на народа ни, започнала на Балканите преди хиляди години, да завърши през  XXI век.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=ClSJQLqQYz8