ПРИЯТЕЛИ НА СПАРОТОК – ИЛИ КАК МИНА ПРЕДСТАВЯНЕТО НА НОВАТА МИ КНИГА В ПЛОВДИВ

 

За Културен Център Тракарт зная отдавна, все пак в родния ми град е. След предложение на приятели да представя там новата си работа Неразказаната История на Траките, не се поколебах изобщо. Мястото е невероятно! Атмосферата е приятна – веднага след влизането в галерията, човек попада в един друг свят. Прекрасно консервираните мозайки, а и невероятните артефакти не просто привличат погледа, но са и уникални по отношение на изработка и символизъм. Дължа огромна благодарност на човека, по чиято инициатива представянето бе осъществено в галерията, попила духа на древността.

 

Бях планирал да се видя с доста хора, но здравословни проблеми – мои, а и на роднини попречиха това да стане. Не успях да се срещна с приятели, които ценя и, с които общувам от известно време. Слава Богу, други приятели дойдоха на локацията, в която бях и аз и все пак срещнах немалко от тези хора, вълнуващи се от същите неща, които вълнуват и мен.

 

Желаещите да видят представянето на Неразказаната История на Траките започнаха да се събират пред Тракарт около час преди началото на събитието и така стана възможно да проведа беседа с някои от тях. Запознах се лично и с г-н Жорж Трак, за когото бях чувал доста хубави неща и все пак останах изненадан от неговата ерудиция и интелигентност. Беше удоволствие да проведа разговор с този прекрасен човек, успял да прозре важни неща от духовната култура на нашите предци.

 

Г-н Жорж Трак ме разведе из галерията и ми даде подробно обяснение относно значението на изложените там артефакти, които както вече отбелязах са невероятни и истински шедьоври на древното изкуство. Разказът на домакина бе така увлекателен, че не усетих как мина времето. За невероятната беседа, а и за гостоприемството дължа дълбока благодарност на г-н Жорж Трак и г-жа Диди Кузманова.

 

Поднасям извиненията си на тези, за които нямаше места и трябваше да стоят прави, но не бях очаквал толкова много хора в делничен ден, а и в 19 ч. Залата е доста голяма, удобна, но желаещите да присъстват на представянето се оказана повече, отколко бях преценил, че ще дойдат.

 

След кратка реч на г-н Жорж Трак, а и на г-жа Ани Минева, дойде и мой ред. В продължение на около час и половина разказвах за своето виждане относно неразказаните моменти от историята на народа ни. Малцина от нас знаят за това, че съществуват убедителни доказателства за древните балкански корени на българите. Става дума за доказателства от различни области: антропология, генетика, етнология, археология, ономастика, а и история. За жалост на нашите учени е още трудно да се откъснат от създадените отдавна клишета и да приемат правилната гледна точка.

 

В новата си работа Неразказаната История на Траките съм дал ценна информация за трако-римските отношения от времето на Бронзовата и ранната Желязна епоха. Дал съм и важни сведения за това кои са истинските елини и как се е формирал гръцкия народ. Изненадите са много, защото и неразказаната до този момент информация е много. За мнозина бе интересно да научат да връзката на траките с Египет, Хетската Империя, а и Арменското Царство. Не става дума за мои спекулации, а за данни представени от световно известни учени. Въпреки, че аргументите на изследователи като Маккуин, Дяконов, Гиндин, Еванс и др. са издържани, те не са особено популярни в нашите научни среди. Поради това твърде малко хора знаят, че част от дедите ни са споменати в Стария Завет под името филисимци, а историци като Йосиф Флавий ги нарича също палестини, това реално са пеласгите, чиято най-стара земя е била край река Струма, известна още като Палестин.

 

Не се съмнявам изобщо, че на присъстващите бе интересно да научат за похода на така наречените Морски Народи, част, от които се явяват пеласгите, а други са представени от мизите. Тези мизи, които в по-късни времена Димитър Хоматиан нарича българи, а дълги векове преди това египтяните назовават мешвеш. Въпросните мешвеш се заселват в Либия и служат дълго време на фараоните като наемна армия, докато през Х в. преди Христа един от тях стига до чин генерал, а после сяда и на египетския престол, полагайки началото на XXII династия.

 

Този фараон от мизийски произход се сродява с цар Соломон и разбира се е споменат в Стария завет. Освен за мизите и пеласгите, участвали активно в събития от историята на Египет, разказах и за тракийските надписи, а и за опитите на определени хора от нашите научни среди да определят най-ценният ни надпис – този от Ситово, като пукнатини от Кайнозойската ера.

 

Бяха ми зададени доста въпроси и дори пресрочихме предварително уговореното време. Благодарение на великодушието на г-н Жорж Трак и г-жа Диди Кузманова, беседата бе продължена и последвана от даване на автографи.

 

След беседата се събрах със стари приятели в ресторант и там продължихме разговора си за далечното минало на народа ни, за събитията, които трябва да популяризираме и за това как младото поколение трябва да расте, знаейки истината за произхода на българите и за славните деяния на предците ни.

ИЗЛЕЗЕ КНИГАТА “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК”

Често съм казвал, че хубавите неща стават бавно. Сега вече и съмишлениците ми са напълно уверени в това. Измина доста време от момента, в който обявих, че съм събрал доста думи за съставяне на нов, голям тракийски речник, до днешната дата, на която може да се каже, че планираното вече е реалност. От днес книгата вече е физическо тяло. Бях уведомен, че ще е наличност в повечето наши книжарници, а е възможно и да се поръча директно от издателство Атеа.

 http://ateabooks.com/home/6451-tajnite-na-trakijskiya-ezik-poslaniyata-na-drevnite-nadpisi.html?fbclid=IwAR3cGejZQ25wRQx8FIRnoENIP1tOOy0_9lTfl_SRBpubv6JKBXSqZ1EgaS0

Илюстрацията на корицата е дело на Теодор Манолов, който не е случаен човек. Освен, че е талантлив художник, той е подел инициатива за популяризиране на образа на Спартак – тракиецът разтърсил Рим до основи със своето въстание. Теодор е син на Любомир Манолов, когото мнозина от нас познават благодарение на комикса “Спартак” от списание “Дъга”.

Реших да разделя материала на два тома. Първият, който излезе днес 10 март 2020 година, е написан на достъпен език. Чете се лесно защото съм се постарал да използвам колкото може по-малко научни термини. В Том 1 на “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК” съм дал своите тълкувания на древните надписи от Ситово, Езерово, Дуванлий, Кьолмен, Браничево, Самотраки и т.н. За да има база за сравнение съм представил и тълкуванията на други хора. Никога не бях предполагал, че между различните надписи има връзка, че се употребяват едни и същи религиозни формули. Останах не просто изненадан, а приятно изненадан. Надявам се и читателите ми да останат приятно изненадани.

Понеже тракийските глоси са важен източник на информация, представих вижданията си за тяхното тълкуване на български. Като цяло, глосите са разделени на две групи – първата засяга тракийски думи, за които специалистите са посочили и български сродни думи, а втората група засяга глосите, при които важна информация е пропусната, най-вече българските съотвествия. Със сигурност доста от набавилите си книгата ще останат разочаровани от методите на нашите специалисти, но нека не забравяме, че всяко време носи своето бреме. Да кажеш истината е доблестно, но невинаги е безопасно.

Информация за речта на далечните ни предци може да се извлече и от топонимите и хидронимите – названията на населени места, реки. Използвал съм най-вече тези, за които има указания, че името на даден древен град отговаря на характера на местността. За град Дибалтум например знаем, че се е намирал до блато. В такъв случай не е трудно да се види, че частицата балт отговаря на стблг. балтии-блато. За тракийското селище Вода знаем, че се намира на брега на Дунава, т.е. до вода и така става ясно, че по времето на Прокопий, нашата дума за вода вече е придобила вида, в който я познаваме днес.

В края на Том 1 на “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК”, като приложение съм дал списък с тракийските племена, тяхната локация, а в някои случаи и кратка история. Смятам, че за почечето читатели ще е изненада да разберат колко много са били тракийските племена- над 140.

В Том 2, тази информация ще бъде разширена както по отношение на броя на племената, така и по отношение на историята им, а тя е интересна защото има траки лигури, има и лигури, които живеят в съседство със старите римляни. Киконите са локализирани от различни автори по Беломорието, познато на римляните като Mare Thracicum, но давайки описание на народите на Индия, Плиний споменава за други кикони. Докато Страбон поставя траките сарапари в Кавказ, то Плиний намира техен клон до Бактрия. Това не са прости съвпадения, а свидетелства за древните походи на дедите ни и ролята им в създаването на културата на други хора.

Вторият том ще е по-голям като съдържание, като ще бъде обърнато повече внимание на подробностите. Във тази работа ще бъде представен и тракийския речник, чийто брой думи надвишават многократно всичко, което е представяно до този момент. Там е посочено къде е намерена думата, споменати са лингвистите подложили я на анализ, като разбира се бъде дадено не само българското съотвествие, но също и сродните думи от санскрит, авестийски, гръцки, латински, старовисоконемски, староисландски – езикът на викингите, сръбски, полски, украински, руски.

Със сигурност, нито Том 1, нито Том 2 ще се радва на популярност при историците и лингвистите ни. Тяхната позиция е диаметрално противоположна на моята. Макар доказателствата за древните балкански корени на българския народ да стават все повече и повече, това не стряска научната ни общност изобщо. Дори напротив, наблюдават се субтилни опити за възкресяване на теорията за тюрко-алтайския произход на старите българи.  Поне за мен това е притеснително явление и се надявам с Том 1 и Том 2 на ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК, да успея да внеса яснота в това чии потомци сме ние българите, колко древен е и къде се е оформил нашия език.

Струваше ми много време да намеря нужната информация. Това бе дълъг и труден процес, но благодарение на будни хора и приятели, успях да се сдобия с това, което ми трябваше. С всяка нова придобивка увереността ми растеше все повече и повече. Архивът ми стана огромен и това спомогна както да изградя теориите си, така и да мога да сравнявам и проверявам.

Едно е да събереш много информация, а съвсем друго е да я провериш и преработиш по такъв начин, че да е лесно разбираема. A темата е сложна, всъщност, ако трябва да съм напълно откровен - направена е сложна. Езикът на Орфей е обявен за мъртъв и дори голяма част от най-интелигентните хора искрено вярват в това. Причината се крие най-вече в липсата на достъп до ценна информация, а и в това, че е трудно старите ни виждания да се променят. Веднъж чули и приели нещо за вярно, ние го защитаваме защото то е част от нашия свят.

                 Страница от Том 1 на Тайните на тракийския език

B миналото сравнително лесно бяха наложени заблуди понеже всички ние  сме склонни да вярваме на хората радващи се на уважение и престиж. Щом те кажат нещо – трябва да е истина. В много случаи това е така, но понякога не е. Понякога това, което казват хората с титли няма абсолютно нищо общо с истината и реалността. Дори най-високо образованите грешат, а някои от тях даже работят усилено против истината, под давлението на политици и колеги.

Нека не забравяме, че учени радващи се на престиж създадоха македонския език и го обявиха за нещо различно от българския. Днес има катедра по македонистика, има английско-македонски речници като този на Душан Црвенкоски, Издателство Венециjа, Штип, 1997 г.

Защо тогава да се учудваме, че и езика говорен от Орфей е обявен от определени учени за нещо различно от българския? Да, казват го специалисти, някои от тях са безспорно интелигентни хора, но поради една или друга причина, волно или неволно, те са се поставили в услуга на заблудите.

Трябва да призная, че определени езиковеди посочват определени общи неща между тракийски и български. Става дума за общи умалителни наставки, начин на синкопиране на думи, окончания на имена в звателен падеж, редуциране на неудареното е в и, а и това, че типичното за българския език екане е якане не е ново явление, а се среща още в речта на Орфей.

Споменат е и факта, че още по време на Античността, тракийския е започнал да губи падежите си, а точно с това, че е аналитичен, българския се отличава от останалите езици от славянската езикова група. Не на последно място е лексиката. Много тракийски думи са се запазили непроменени до днес. Пример може да се даде с: аз-аз, до-до, стан-стан, стар-стар, кал-кал, бела-бяла и т.н.

Както се уверяваме - информация за характера на тракийския език има, но тя бе на разположение само на специалистите. Важни неща бяха открити от различни лингвисти, но никой от тях не събра смелост да събере всички открития на колегите си, да ги систематизира, а и да обясни важността им. Ако не събереш по правилен начин камъчетата на една мозайка, как ще разбереш каква е картината?

Моята заслуга е, че успях да събера различните парчета от мозайката. Намерих доста интересни сведения в работите на Кирил Влахов, Вилхелм Томашек, Владимир Георгиев, Димитър Дечев, Георги Сотиров, Иван Дуриданов, Владимир Нерознак, Юрий Откупщиков, Ото Хаас, Паул Кречмер и др.

Да ce натъкнеш на важни неща за езика на Орфей, да изковеш доказателства за това, че този език никога не е изчезвал е хубаво, прекрасно дори, но освен аргументи от областта на лингвистиката, са нужни и обяснения за историческите проблеми. Не може само въз основа на определени общи неща между тракийски и български да се заяви: хората наричани от римляните траки, не са изчезвали! Нужни са още доказателства - ясни, проверими неща, които да покажат, че официалните теории за смесването на три различни народа - романизирани траки, славяни и прабългари, през 681-ва година, са неиздържани.

В Том 1 съм дал съм предостатъчно данни, от които може да се разбере, че през 681-ва година се събират три групи на един и същ народ и това обяснява смайващо бързата консолидация на България. Хора от различен произход, хора говорещи различни езици и имащи различна култура не са в състояние да се смесят бързо. Англичаните са вече 1500 години на Британските острови, но не са успели да асимилират напълно уелсците, ирландците и шотландците.

Ползвайки работите на родолюбиви изследователи като Ганчо Ценов, Д.П. Даскалов, Кирил Рилски, Данаил Юруков и др., успях да събера достатъчно ценна информация, която да ми помогне да обясня, че в нашите земи може да се говори за уникален континюитет – от Каменната епоха до наше време. С други думи – откривателите на колелото, изобретателите на писмеността, създателите на първите градове на Европа, а също така героите възпети от Омир, удивили Херодот, Тукидид, Страбон и Ливий спадат към един и същ народ, чиито пълноправни наследници сме ние.

Несъмнено, през тези 9000 години съотношенията на групите на местните хора и колонисти, нашественици са се променяли ту в чужда, ту в наша полза, но никой не е успял да ни прогони или промени съществено, никой не е успял да ни претопи. На никого не се е одало да заличи традициите ни. Ето това ни отличава от великите някога шумери, хети, етруски, финикийци, митани. Падайки в праха те са напускали страниците на историята завинаги, а ние отново и отново сме се надигали от пепелищата, и макар с тежко бреме на рамената, сме успявали да достигнем до нов разцвет.

Ние сме реликва от стария свят и то уникална, непокварена и непохабена реликва. Загубили сме много, но най-важното сме запазили – духът си. Въпреки черното небе над нас, въпреки, че враговете ни никога не са спирали да ни копаят гроба, ние пак ще възкръснем!

ГОТСКИТЕ РУНИЧЕСКИ НАДПИСИ И ТЕХНИЯ ПРЕВОД НА БЪЛГАРСКИ

Понастоящем у нас се наблюдава едно печално, дори бих казал – страшно явление. Става дума за опитите на една сравнително малка група хора да изкара обитавалите нашите земи по време на Античността гети, наричани още готи, германски народ. Някои индивиди, като например г-н Росен Милев дори внушават, че нашата кирилица е вдъхновена от “готската азбука”, която била изобретена от Вулфила.

Г-н Милев търси отчаяно “готски-германски” топоними защото без тях няма как да се говори за присъствие на стари германи в земите ни. Намиращият се край Каспичан топоним Кирека бе обявен за готски въз основа на приликата с шведската дума kyrka-църква, a това меко казано е крайно несериозно:

“One of them is a small rock cave-church with two stone pedestals dated to the 5th century located in the area Kyrika near the city of Kaspichan and the regional center Shoumen in north-eastern Bulgaria. Like the toponym, Kyrika (=church, in modern Swedish ‘kyrka’) is of Gothic origin.”

https://uu.diva-portal.org/smash/get/diva2:668706/FULLTEXT01.pdf

Първо – гот наречен Вулфила не е съществувал. Този вариант на името на гетския владика е подбрано понеже показва прилика с германската дума Wolf-вълк. Филосторгий, яваващ се съвременник на владиката на готите, познати по-рано като гети,  използва името Урфил. Филосторгий обяснява също и това, че Урфил е кападокиец по произход, а определени учени като Франк Тромбли смятат, че кападокийския език е сроден на фригийския (т.е. принадлежи на тракийското семейство бел.моя).

Второ – готският език не е шведски, а и правилното транслитериране на българския топоним Кирека е Kireka, а не Kyrika, но тук явно се прави опит за сближаване с шведската дума kyrka и дефиниране на българския топоним като старогермански по произход.

По-важното е, че в набедения за готски  “Codex Argenteus” думата kyrka-църква не присъства изобщо. Там думата за църква е aikklesijo, а за храм се ползват думите  alhs, gud hus. Доста странно, че човек, който се пише за вещ по готския въпрос не знае най-елементарни неща.

В “Codex Argenteus” намираме основните за топонимията думи: brunna-извор, flodus-река, rinno-течение, река, gawi-област, grundus-земя, hauhs-високо, височина, thaurp-село, поле, haims-селище, място, bagms-дърво, stads-град, селище, wigs-път. 

Нито една от тях не присъства в късноантичнатата или ранносредновековната топонимия на България. Това означава, че хората, чийто език е запечатан в кодекса, никога не са обитавали земите ни.

Азбуката ползвана за “Codex Argenteus”  е съставена от 25 букви, като не съдържа кирилическите букви Б, Д         З, Ж, И, С, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, Ы, Ю, Ѣ, Ѥ, Ѧ, Ѩ, Ѫ, Ѭ. Най-ранните форми на кирилическите букви A, В, Г, Е, К, Л, М, Н, О, П, Р, се отличават стилистично от съотвествията им от кодекса.

Азбуката от Codex Argenteus -неизвестен лангобардски автор (бел. моя) http://proel.org/img/alfabetos/gotico.gif

Имайки предвид тези факти, можем да отсъдим, че само човек със слаби познания, но за сметка на това с богато въображение и пълна липса на чувство за отговорност може да направи твърдение, че кирилицата е вдъхновена от азбуката, с която е изписан “Codex Argenteus”. 

Друг важен момент е това, че азбуката, с която е изписан така нареченият “Codex Argenteus”- “Сребърен Кодекс”, набеден за превода на Урфил, никога не е ползвана от старите  готи, а самият кодекс няма нищо общо с готската библия, която реално е “Библия Бесика” и все още не е намерена.

Въпросната писменост от нареченият “Codex Argenteus” е лангобардска, Юлия Хаджи Димитрова е представила достатъчно доказателства за това в книгата си “Gothae sive Getae - Готи сиреч Гети”.

През 2008 г. проф. Чилингиров даде подробни обяснения въпроса за етническата принадлежност на готите, характера на “Codex Argenteus” и т.н. Това нашият учен направи в работата си “Гети и Готи”, a и в последвалите “Готи и гети в историческите извори”, “Българската Църква” и т.н.    

Настоящата работа засяга една съвсем различна тема – готските рунически надписи. За руническия надпис върху копието от Ковел, Украйна не съм споменавал до този момент. Артефактът е намерен през XIX век и още тогава предизвиква интерес, като разбира се, са направени опити гравираното послание да бъде идентифицирано като принадлежащо на германски език, въпреки, че много факти не позволяват това.

Самото острие е от тип, който е чужд на германските народи. За оръжието на тези хора Корнелий Тацит казва следното: “Te носят копия нарeчени на техния език фрамай– с къси и тесни остриета, но толкова остри и лесни за боравене, че могат да се използват както са близък бой, така и за хвърляне”- ” they carry spears - called frameae in their language - with short and narrow blades, but so sharp and easy to handle that they can be used, as required, either at close quarters or in long-range fighting.”

https://facultystaff.richmond.edu/~wstevens/history331texts/barbarians.html

Копието от Ковел, по чиято повърхност има гравирани руни е с широко, масивно острие, т.е. - пълна противоположност на типичните за германите остриета, но е идентично на копията ползвани както от северните, така и от южните траки поне от времето на Бронзовата епоха. Намереното в Ковел копие е идентично със сарматски копия, а за сарматите Прокопий Цезарийски обяснява, че принадлежат на семейството на гетите -Proc.B.G.III.ii.2-3.

Сарматски руни и сарматски копия с руни идентични на тези от готските копия

http://flibusta.site/i/93/249293/i_086.jpg

Има и други особености, на които трябва да разгледаме. Освен руническия надпис, на който ще обърнем внимание след малко, по острието има гравирани особени символи, които някои изследователи наричат тамги. Te ce срещат по доста по-старите тракийски оръжия, а разбира се и по артефакти принадлежащи на старите българи. Тези важни подробности са убегнали на хората идентифицирали копието от Ковел като германско. Защо ли?

сарматски руни, най-старите примери са от територията на България

https://qrim.org/wp-content/uploads/2016/01/p1-37.jpg

Да разгледаме надписа от Ковел. Руните показват близост с фригийска, карийска, ретска, венетска и латинска писменост. Текстът е кратък, а четенето е TILARIDS/ ТИЛАРИДС. Един от най-ранните опити за превод е от Едмунд Вебер като той смята, че значението на думата е “нападател” – Anstürmer, Angreifer. По-късно любители и поддържници на виждането, че готите са германи, се опитват да изкарат надписа готски, германски, но с много напъни и без много успех.

                                             Копие от Ковел, Украйна (по Вебер)

Най-добрият кандидат за елемента ТИЛ/TIL е украинската дума тíло-тяло. Близки са също стблг. тѣло, а и блг.диал. тило-тяло. За елемента РИД/RID може да се предложи стчсл./стблг. рить-ритам, удрям.

ТИЛАРИДС/TILARIDS означава тялоубиец, човекоубиец, удрящ тялото, поразяващ тялото. Думата е изградена по същия начин както тракийската, т.е. древнобългарската (теоним) Kανδαύλης/Кандаул-кучедавец, кучеубиец.

Интерес представлява и надписа върху върха на копие от Мюнхенберг. Това острие също е широко и масивно, и подобно на острието от Ковел също има както рунически надпис, така и тамги. Трискелът и свастиката се срещат по тракийските монети, срещат се и няколко хиляди години по-рано по тракийската керамика. Една от тамгите се среща върху ножницата на меч намерен в могилата Рошавата Драгана, Старозагорско- I-II век, т.е. нашите знаци са най-стари. По втулката могат да се видят равнобедрени триъгълници – един от най-характерните орнаменти на старите балканци влезли в историята под името траки.

                                 Копие от Монхенберг, Германия(по Вебер)

Надписът от копието от Мюнхенберг се състои от една дума, тя е RANJA/РАНЯ. Едмунд Вебер предлага превод: бегач -“Anrenner”. В Уикипедия пък се твърди, че обяснение може да се получи с “Вулфиловата” дума rannja–бегач. Да обаче в кодекса няма такава дума, там срещаме ran-бягам. Смятам, че най-добрия кандидат е стблг. рана, която пък е сродна на праслав. (древнбълг. бел.моя)  *ranja-ранявам -БЕР, Т. VI, 183.

С копието се ранява противник, причинява се смърт, а това показва, че нашата дума действително е най-подходяща, да не забравяме и факта, че тамгите са български и се срещат най-рано у нас.

Няма как да подминем и надписа върху златната торква от Пиетроаса, Румъния. Понеже съм засягал този артефакт в друга своя работа, тук ще дам само превода.

https://www.arild-hauge.com/arild-hauge/eu-rune-pietroassa.gif

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/69/Pietroassa_Inschrift.jpg

Четенето на руните е от ляво надясно:  ГУТАНИОВИХАИЛАГ

Различни автори предлагат различно разделяне на текста ГУТАН ИОВИ ХАИЛАГ, ГУТАНИ ВИХ ХАИЛАГ  и др. Правени са доста опити за тълкуване, в Уикипедия можем да срещнем: Посветено на храма на готите, Свещено за Юпитер (Йовис) на готите, Свещено притежание на готите, Свещен предмет на готските жени, Неотделимо и свещено притежание на готите и тн.

За нещастие на учените опитващи се да направят превод с германски, няма нито едно свидетелство, че готите от земите на Дакия са почитали бог Юпитер, а още повече, че са го наричали с латинското име Йовис.

По отношение на граматиката също се появяват проблеми. В лексиката на “Сребърния Кодекс” няма дума hailag-свят, свещен, там срещаме weihs, weihai-свят, свещен.

В “Сребърния Кодекс” прилагателното готски няма форма гутан, а гутиск. Добавянето на думи, които не са гравирани върху торквата, не е нищо друго освен спекулация, опит да се намери логичен превод на германски език.

Моето разделение на текста е: ГУТАНИОВ ХАЙЛАГ,  а значението е – торква на Гутан. Името Гутан е сродно на българските Гута, Гуто, Гуте, Гутил, Гутин, Гутина и др. Те са споменати в "Български Именник" на Йордан Заимов.

Срещащото се в Гутан кончание -ан, се среща и в българските имена Драган, Вълкан, Живан, Балан. Последното е много интересно, понеже е засвидетелсвано и като готска дума. Прокопий Цезарийски е създателят на “Готските Войни”. В тази своя работа старият автор е описал интересни събития, а и е дал готската глоса балан. 

Това е кон с бяло петно на челото – Bello Gothico, V.xviii-6. Повече от ясно е, че готската дума е образувана от прилагателното бал-бял и наставката -ан. Тук е мястото да се спомене, че  балан е българска дума, с която се обозначава животно със светъл, белезникав цвят.

Частицата ов, иов (в Гутан-иов) служи, за да изрази притежание, както например в старобългарския надпис КАЛОІАНОВ ПРЪСТЕНЪ. Такова окончание намираме и във фамилното име Ботийов (Христо Ботев).

ГУТАНИОВИ е древното представяне на  ГУТАНИОВЬ, т.е. на Гутан. Това лично име е изведено от самоназванието на готите, а именно - гути. 

Що се касае до думата ХАЙЛАГ, тя е по-древна диалектна форма на стблг. стчеркслав.   ХАЛУГ(А)   - ограждение, кръг, обръч, колело, а торквата е точно това – кръг, обръч, колело.

Няма никаква пречка да се приеме, че ГУТАНИОВИ ХАЙЛАГ не е просто старо предаване на ГУТАНИОВЬ ХАЛУГ – торква на Гутан.

Това, че готските рунически надписи могат да бъдат преведени на български език не е случайно. Не е случайно и съществуването на готските имена Булгаран и Булгарик.

Да не забравяме и това, че готските лични имена, Видимир, Витимир,  Гнив,  Остро,  Бериг, Беса, Видигоя, Caва не притежават германска етимология. Единствената засвидетелствана ясно готска глоса – балан, също няма обяснение на германски език, но пък притежава ясен смисъл на български.

Това, че готите са старите гети – голям тракийски народ се отрича от повечето учени. Тях не ги притеснява факта, че старите летописци смятат, че готи и гети са едни и същи хора. Твърдението е направено от Йордан, Изидор Севилски, Павел Орозий, Филосторгий, Прокопий Цезарийски, Св.Йероним, Клавдиан и др. Старите автори пишат без увъртания: “Getae qui et nunс Gothi, Getarum, sive Gothorum, Geticus quasi Gotticus”.

До преди 1998 г. считах готите за германски народ. След като се запознах с работата на Ганчо Ценов “Кроватова България и Покръстването на Българите”, разбрах, че не само аз, а целият свят е бил лъган. Готите, които карат Рим и Константинопол да треперят, са древен тракийски народ познат под името гети. По-късно, през 2008 г., благодарение на работата на проф. Асен Чилингиров “Гети и Готи” узнах важни подробности за това как историята на гетите е изкривена и фалшифицирана така, че да пасне на интересите на чужденци.

Гетите са ключов народ в европейската история, защото се явяват основоположници на културата на северозападните славяни и германите, както преди век обясни Никола Йонков Владикин. 

Гетите, които остават на Балканите се съюзяват с княз Аспарух и така с обединени сили прогонват римляните от земите ни. Тези гети са известни в старите извори като Σθλαβηνοι, Σθλοβηνοι, Σκλαβηνοι, Sclavos, Sclaui.

Eзикът, който говорят тези хора е идентичен на езика на старите българи, чието древно име е мизи. Това е причината двете групи да се смесват смайващо бързо и без проблем – факт, за който свидетелства Страбон:  “Елий Катон докара от земите отвъд Дунава 50 000 души от гетите – племе говорещо същия език като траките, засели ги в Тракия и сега те се наричат мизи.”“Aelius Catus144 transplanted from the country on the far side of the Ister into Thrace145 fifty thousand persons from among the Getae, a tribe with the same tongue as the Thracians.146 And they live there in Thrace now and are called "Moesi".

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

Общите корени и идентичния език на гетите, наречени още готи и българите е причина да се прави отъждествяване на българите с готите. 

Малко хора знаят, че по време на Средновековието, сърбите са считали българите за готи. Юлия Хаджи Димитрова дава в работата си интересен пасаж от житието на сръбския владетел Стефан II :”Jeдан отметник од истого племена Гота, заног и бугарског, по имено Стрез.” .“Един отцепник от същото готско племе, наречено и българско, на име Стрез.”

Димитрова дава и от други документи, в които се говори за същия българин на име Стрез: “Jeр и таj Готин, поменути Стрез, беше чуван храброшћу много.” – “И така този Готин, споменатият Стрез беше много прочут със своята храброст.”

Българинът Стрез е споменат и в житието на Св. Сава: “Jeр измирив се са Гръцима и прионув своjм Готима, сабра от обоjих много наброjено мноштство свакоjких народа.” “И като се помири с гърците, заедно със своите готи, той (Стрез) събра безбройно множество от всякакви народи...”

Най-интересния пасаж обаче идва от работа на Григорий Цамблак и то не само защото той е българин, но и защото указва къде са живели готите известни и като българи през 1330 г.: “Григориjе Цамблак : Па сабравших и од ова Гота, коjи живе с друге обале реке Дунава…” – “Григорий Цамблак:  Та събра и от ония Готи, които живеят от другата страна на Дунава...”

Земите на север от Дунава са традиционната тертитория на най-храбрия и същевременно най-праведния тракийски народ – гетите. Най-рано за тях пише Херодот, давайки сведения за похода на персите срещу скитите. Пет века по-късно Страбон представя ценна информация за гетите и техния мъдрец Залмоксис. А през IV век след Христа, Св. Йероним споменава гетите и уточнява, че те са християни.

Описвайки събития от V век, Теофан Изповедник прави едно много интересно изказване: “ През тази година (497 бел.Ю.Хаджи Димитрова), армия състояща са от Готи, Веси (Беси) и други тракийски народи бе изпратена от император Анастазий...”.Tук готите заедно с бесите са наречени тракийски народи.

През VI век, Комес Марцелин пише за гетски нападения в Западните Балкани. Отново през VI век, но по-късно от Марцелин, Йордан обяснява, че гетите вече носят име готи и локализира огромния народ на мало-гeтите в лоното на Стара Планина. Уповавайки се на сведения на Валафрид Страбон, д-р Ганчо Ценов уточнява, че в Северна Добружда, по-точно Томи, през IX век църковната служба се води на готски език.

Съдейки по това, че XIII и XIV век, сърбите, а и самият Цамблак считат готите за част от българския народ, можем да говорим за континюитет от 1800 години. Не бива да забравяме и Отец Паисий, който през 1762 г. твърди, че българите са били познати и под името готи.

Някои хора опонират на виждането, че готите са гети и роднини на българите познати по време на Античността под името мизи, понеже има сведения за война между българи и готи. Това всъщост не е аргумент, а просто опит за отвличане на вниманието.

Та нима по време на Пелопонеските войни, гърци от Атина не се бият с гърци от Спарта? Нима по време на Луций Корнелий Сула римляни не се изправят срещу римляни? Нима германи не воюват с германи, както знаем от Гай Юлий Цезар? Да не забравяме и факта, че одрисите на цар Севт атакуват тините, които също са траки. Военният конфликт между две групи хора не е гаранция, че тези групи не са от един и същ произход.

Осъзнавате ли какъв е мащаба на манипулациите на нашата история? Осъзнавате ли какво огромно количество средства са хвърлени и още се хвърлят, за да се укрие истината? Огромният гетски народ бе изтрит от страниците на историята, за да може да се говори за трайно присъствие на германи на Балканите векове преди времето на княз Аспарух.  

Отричането на факта, че дунавските славени са гетите пък бе в услуга на възникналото по времето на Екатерина II виждане за славянска прародина далеч на север от Дунава. Дефинирането на старите българи като тюрко-татари, угро-фини, иранци и т.н. също не е случайно. То цели да се отвлече вниманието от ролята на дедите ни в оформянето на културата на народите на Източна, но и на Западна, Северна Европа.

Слава Богу, има учени като Erik Nylen, който дава информация за тракийския характер на намерения в Гундеструп, Дания сребърен котел. Разполагаме и с проучването на Георги Сотиров, който доказа, че името на граничещото с Дания море познато в древността като Мори Маруса е обяснимо на български език и притежава значение Море на Мраза, т.е. замръзнало. Тези данни показват, че в далечното минало разпостранението на култура е от Балканите на север, а не обратно.

Използвана литература:

1.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998; 

2.А.Чилингиров, Готи и Гети, Изследвания I, Ziezi ex quo Vulgares, София, 2005 

3.А.Чилингиров, Готи и Гети в Историческите Извори, Булга Медия, София, 2017.

4.А.Чилингиров, Българската църква Изследвания, факти, документи, Херон Прес, София,  2014;

5.Ю.Хаджи Димитрова, “Gothi qui et Getae” - “Готи сиреч Гети”, Перпериком, София, 2012; 

6.БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕСКИ РЕЧНИК, ПУСКАМ-СЛОВАР, Акад. Изд. Проф.Марин Дринов, вт.изд. ред. М.Рачева, Т.Ат.Атанасов, автори В.Атанасов, Хр. Дейкова, Л.Димитрова-Тодорова, У.Дукова, Д.Михайлова, М.Начева, М.Рачева, Г.Риков, Л.Селимски, Т.Ат.Атанасов, София, 2012;

7.E.Weber, Kleine Runenkunde, Nordland Verlag, Berlin, 1941;

8.W.W.Skeat, A Moeso-Gothic Glossary with an Introduction an Outline of Moeso-Gothic Grammar, Asher & Co, London, 1868;

9.F. R. Trombley Hellenic Religion and Christianization: c. 370-529, Part two, E.J.Brill, Leiden,1995;

10.E.Nylen, Die eisenzeitlichen Verbindungen zwischen Schweden und Südosteuropa, redigiert vom U.E. Hagberg, STUDIA GOTHICA, Almquist & Wiksel, Stokholm, 1972;

11. G.Sotiroff, Slavonic names in Greek and Roman Antiquities, Canadian Institite of Onomastic Sciense, Ukrainian Free Academy of Sciences, Qebec/Winipeg, 1969;

Извори от интернет:

Р.Милев, Родина сме на две азбуки, Вулфила, готите и европейската ни идентичност (посл.вид. 19-12-2019)

https://www.slovo.bg/old/litforum/208/rmilev.htm

R.Milev Wulfila’s Cultural Heritage in Bulgaria and the Eastern Orthodox Tradition - WULFILA 311–2011 International Symposium Uppsala University June 15–18, 2011 Edited by Anders Kaliff and Lars Munkhammar Editorial board: Anders Kaliff, Lars Munkhammar, Ulrika Centerwall (посл.вид. 19-12-2019)

https://uu.diva-portal.org/smash/get/diva2:668706/FULLTEXT01.pdf

Gothic runic inscriptions (посл.вид. 19-12-2019)

https://en.wikipedia.org/wiki/Gothic_runic_inscriptions