КОЙ СЪЗДАДЕ РЕЛИГИЯTA НА СТАРИТЕ ГЪРЦИ?

Вярата, която изповядваме е част от нашата идентичност, част от това, което сме. Това е причината да бъдат пазени ревниво идеалите, ритуалите и обредите научени от родители и свещеници. Нова религия се налага много трудно, в случай, че не се прилага жестоко насилие, само някой с доста по-високо развита култура е способен да направи това. Явно нашите далечни предци наричани по време на Античността с името траки, са били такива хора, защото именно те са основоположниците на гръцката религия.

Това всъщност се знае отдавна в научните среди. Роденият в Казан, в земите на Волжка България, Юрий Откупщиков казва следното: “Добре известно е огромното (колосалното) влияние, което траки, фриги и карийци оказват на гръцката религия и митология.”– “Хорошо известно то колоссальное влияние, которое оказали фракийцы, фригийцы и карийцы на греческую религию и мифологию”.

Безспорно Откупщиков има право, налице са предостатъчно сведения, които показват кои са основателите  на най-важните култове практикувани от гърците. Авторът обръща внимание и на един друг важен факт, който някакси е убягнал на нашите специалисти, или поне те не са му отдали достатъчно внимание:

“ Както бе отбелязано, най-важните гръцки богове не живеят в Гърция. Тронът на Зевс е на Ида (на владения от трако-пеласги остров Крит бел.авт.), тронът на Посейдон е на Самотраки, самият Олимп е в южна Македония (на границата с Тесалия). Всичко това е тракийска периферия...“  - “ Как уже давно было отмечено, главные боги Греции живут не в Греции: трон Зевса - Ида, трон Посейдона - на Самофракии, Олимп - в южной Македонии (на границе с Фессалией). Все это - фракийская периферия...“

Към тази интересна информация може да се добави още нещо. Става дума за това, че значителен брой от героите споменати в гръцката митология и набедени по-късно за гърци, в определени случаи са изобразявани като траки. Ето отново цитат от работата на Юрий Откупщиков:

“Белерофонт е представен сега с фригийска шапка, на сцена върху глинен щит от Тиринт, представяща битката на Херакъл с амазонките, героят също е изобразен с фригийска шапка...Така, с фригийска шапка, са представяни не само амазонките, Бендида, Сабазий, Орфей, Парис, но дори и Одисей… Гръцките художници явно са осъзнавали негръцкия произход на митовете си…”

“Беллерофонт предстает здесь перед нами во фри­ гийской шапочке. Геракл в битве с амазонками изображен на глиняном щите из Тиринфа (ок. 700 г. до н. э.) также во фри­гийской шапочке. В том же головном уборе представлены не только амазонки (Schachermeyr 1983, 336 ff., Taf. 9), Бендис, Сабадзий, Орфей, Парис, но и Одиссей...Гре­ ческие художники, по-видимому, осознавали негреческое проис­хождение соответствующих мифов…”

Нека обърнем  внимание и на други данни, които са на разположение на учените ни от доста дълго време. Благодарение на римския автор Лукиан научаваме за това, че  тракиецът Евмолп е основател на Елевзинските мистерии  – “…Mysteries, seeing that Eumolpus, the founder of them, was a barbarian from Thrace… ”- Luc.Demon.34. 

Това сведение се потвърждава от Страбон, който пише, че в дълбока  древност цяла Атика е владяна от траките, които са придружили Евмолп: “Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus.“ – Strab. VII. 7.1

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7g*.html

Интересни фрагменти намираме и в работите на Диодор Сицилийски. При описване на събития от IV в.пр. Христа е казано, че в едно от най-известните гръцки светилища – това на Делфи, жреци са били траки : “…after he had gathered a multitude of soldiers and had seized the oracle, he slew the group of Delphians called Thracidae” – Diod. XVI.24.3.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/16B*.html

Платон съобщава за култ към тракийската богиня Бендида не къде да е, а в Атина- “I went down yesterday to the Peiraeus with Glaucon, the son of Ariston, to pay my devotions to the Goddess, and also because I wished to see how they would conduct the festival since this was its inauguration. I thought the procession of the citizens very fine, but it was no better than the show, made by the marching of the Thracian contingent.” - Plat.Rep.I.327 a.

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:text:1999.01.0168

“Let this complete your entertainment, Socrates, at the festival of Bendis.” - Plat. Rep. 1.354a

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0168%3Abook%3D1%3Asection%3D354a

Цитиращ Омир, Страбон уточнява, че почитания в престижното светилище на Додона Зевс, е пеласгийско божество: “Dodonaean Zeus is by the poet himself named "Pelasgian": "O Lord Zeus, Dodonaean, Pelasgian…” – Strab.V.2.4.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

Писалият по-късно Йордан е уверен, че богът на войната Арес, наричан от римляните Марс, е произлязъл от средите на гетите: “Moreover so highly were the Getae praised that Mars, whom the fables of poets call the god of war, was reputed to have been born among them. Hence Virgil says: "Father Gradivus rules the Getic fields." – Jord. Get. 40.

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html

Кабирите (известни под имената Aксиерос, Аксиокерсос, Аксиокерса, Кадмил) са божества на пеласгите според не кой да е, а Херодот наречен неслучайно бащата на историята: “…mysteries of the Cabeiroi, which the Samothrakians perform having received them from the Pelasgians …”- Her.II.52

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2050.htm

Понастоящем учените знаят добре, че бог Хермес е почитан от изконното балканско население дълго преди идването на гърците. Известно е и Херодовото твърдение, че тракийската благородническа прослойка счита Хермес за свой праотец и се кълне в неговото име – “ These are their most remarkable customs; and of the gods they worship only Ares and Dionysos and Artemis. Their kings, however, apart from the rest of the people, worship Hermes more than all gods, and swear by him alone; and they say that they are descended from Hermes. “ – Her.V.7.

Излишно е да се споменава, че Дионис, а и майка му Земела, чието име лингвистите тълкуват със стблг. землiа, спадат към тракийския пантеон. Гърците биват до такава степен повлияни, че при тях Дионис се превръща в доста популярно лично име.

Отдавна е установено, че Аполон, а и Артемида са предгръцки божества. Хетите ги познават под имената Апулунаш и Артамуш, а в микенските документи от Бронзовата епоха, Аполон е наречен Паяво (по четене на Джон Чадуик и Майкъл Вентрис). Това име на бог е необяснимо на гръцки език, но стблг. пѣвати-пея дава добро тълкуване.

Аполон е известен не само със своята златна лира, но и с това, че е лечител.В древността изцеляването на болен се е извършвало не само с билки, но и с баене, напяване. Знаем за това от Платон, в чиято работа Хармид са описани практиките на обучените от Залмоксис тракийски лекари -Plat. Charm. 156d - 157c.

За името на Артемида проф. Хрозни смята, че то притежава древна форма Рутас. Съдейки по това, че Артемида-Рутас е изобразявана с лък и стрели, името и може да се свърже с блг. рутя-руша, санскр. rutas-разрушен, или стблг. рать-война, санскр. ru, rati-война.

Подобно на Орфей, Сабазий, Бендида и т.н. с тракийска шапка е изобразен и богът на плодородието Приап. Неговото име не притежава смисъл на гръцки, обяснение можем да получим с ведическите думи pra-пре, твърде и yabhate-оплождам, съответстваща най-точно на стбг. ѥбати-оплождам.

Опирайки се на сведения на археолога Миков, акад. Георгиев казва нещо много интересно за корените на култа към богинята Деметра: “През неолита и халколита се откриват следи на укрепени селища. От друга страна, някои селища са разположени в естествено укрепени местности. Укрепените селищни могили са особено характерни за бронзовата епоха. Още от ранния неолит у нас се появява идолна пластика — статуетки от глина и мрамор, а през халколита също и от кост или злато, в които схематично са предадени човешки фигури, и то предимно на жени. Това са символите на религиозните представи на човека като отражение на матриархата: това е богинята на плодородието, „земята- майка“, от която води своето начало гръцката богиня Деметра.”

Като имаме предвид, че въведените от Евмолп Елевзински мистерии са в чест на точно тази богиня, не е трудно да разберем от кой народ е зает култа към нея. Всъщност, налице са ясни сведения по този въпрос. Сведения нимираме в работата на Павзаний, който пише за свитилище на Деметра Пеласгийска, наречена така по името на Пеласг – основателят на светилището: “a sanctuary of Demeter, surnamed Pelasgian from Pelasgus, son of Triopas, its founder…”- Paus. 2.22.1

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0160%3Abook%3D2%3Achapter%3D22%3Asection%3D1

Нека направим кратко обобщение. Зевс носи епитета Пеласгийски, Деметра също е наречена Пеласгийска, за Арес се е вярвало, че е роден в Тракия, старите автори като изобщо не се съмняват в тракийските, фригийските корени на Атис и Кибела. Бащата на историята причислява Кабирите към пеласгийските божества, а за Хермес споменава, че тракийските благородници го считат за свой праотец. Имената на Аполон, Артемида, Приап, Хефест, Афродита, нямат смисъл на гръцки. Името на Хера е сродно на това на Хероса, чийто култ е все още силно почитан от нас българите, като в ново време Тракийският конник е облечен в дрехата на Св. Георги.

Който е чел внимателно старите митове, е разбрал, че героите Инах, Дардан, Тезей, Ниоба, Тантал, Ганимед, Пелопс, Питей, Тиест, Атрей, Агамемнон, Менелай, царете Мидас, Диомед, Финей, Ликург и още много други не са гърци, а траки, фриги. Самите Олимпийски игри са организирани от фригиеца Пелопс, а първият регистриран победител носи фригийското име Кореб/Κόροιβος, както отбелязва Юрий Откупщиков. 

В работа на проф. Димитър Попов намираме сведения за друг Кореб, който е наречен вожд на пеоните. Тук е важно да се отбележи, че в миналото, старите българи са отъждествявани не само с мизите, но и с пеоните. Автори като Димитър Ангелов споменават това в своите творби, макар и да уточняват, че се касае за архаизация.

Накрая трябва да се уточни още нещо от голяма важност. Става дума за това, че основаните от трако-пеласги светилища в Делфи, Елевзина, Атина и Додона са най-важните в цяла Гърция. 

На голяма почит се радва и храма на Великите богове - Кабирите на остров Самотраки. За посветените в   култ към Кабирите се казва, че ставали по-добри и по-справедливи,  поради това древните герои се стремели да станат част от малцината избрани. Успехът на Язон, Херакъл, Диоскурите, а и Орфей се дължал на това, че те всичките са били посветени в Самотракийските мистерии - Diod.Sic.V.49.

Фактът, че в най-престижните светилища на древна Елада, първоначално жреци са трако-пеласги, показва достатъчно красноречиво кой на кого е дал религия. 

Реалността обаче е така жестоко изопачена, а и са натрупани такъв огромен брой лъжи, че дори съзнанието на интелигентните хора е замъглено. Подведени от упоритите неверни твърдения на манипулаторите, но и лишени от важна информация, ние няма как да стигнем до истината.

Това е причината днес на доста сънародници да им се струва странно, дори абсурдно, ако някой спомене, че почитаните от старите гърци Зевс, Арес, Дионис, Бендида, Сабазий и др. са били божества на нашите предци, които се явават и най-древното цивилизовано население на Балканите.

Факт е обаче, че макар дедите ни да са първите християни на Европа, езическите култове от древността са все още живи. Учени като Димитър Попов и Иваничка Георгиева обръщат внимание на това, че под образа на представяния с колесница Св. Илия се крие древния Зевс - гръмовержецът Сбелсурд.

Същите учени виждат в особената почит към Св. Марина останки от култа към Бендида. Иван Венедиков дава прекрасни обяснения за характера на Трифон Зарезан – реликва от почитта към Дионис. Кукерските и русалийските игри, Лазаруването, нестинарството, обредът Герман и т.н. са все ехо от старите вярвания на дедите ни.

В Североизточна България е запазен дори спомена за Земела - майката на Дионис. Научаваме за това от работата на Борис Илиев “Тракийската Богиня Семела в съзнанието на българите днес“. Архимандрит доц. д-р Павел Стефанов преставя много интересна работа, в която е разгледан един особен обичай в региона на Етрополе. Д-р Стефанов вижда в честването на празника на Св. Атанасий остатъци от култа към древния Сабазий. Дори и днес участващите в празника подвикват Сабой, Сабой, макар да са забравили какво означава това. 

Не на последно място трябва да се спомене и това, че дори култът към Хермес е запазен при нас българите.Разбира се той бива почитан днес в облеклото на християнския светец Модест. Иваничка Георгива споменава, че на неговия ден воловете не се впрягат; след богослужението се раздават нечетно число хлебчета заедно с варено жито, от които се слага и в кърмата. В църковната живопис св. Модест е изобразяван с два впрегнати вола или с овце.

Ако навремето тази информация бе поднесена на българския народ и бе обяснено значението и, повечето от нас веднага биха осъзнали защо старобългарските лични и родови имена Аспарух, Сабин, Ерми, Котраг, Гостун, Дуло, съотвестват точно на тракийските названия на божества Ут-Аспиос, Сабазий, Ерм (Хермес), Котито, Сур-гаст, Дула (Ямба Дула).

Ще мине време докато съзнанието ни се прочисти напълно от старите лъжи за Тангра и Умай, за юртите и средноазиатския ни произход. Хората, които упорито поддържаха създадените от чужденци заблуди няма да живеят вечно, но те са си подготвили предани и нахъсани заместници. Битката за истината едва започва, но когато българинът познава целта си, нищо не може да го спре.

Използвана литература:

1.Ю.В.Откупщиков, Догреческий Субстрат у истоков европейской цивилизации, Изд.Лениградского Университета, Ленинград, 1988;

2.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;

3.И.Георгиева, Българска Митология, Изд. Наука и Изкуство, София, 1993;

4.Е.Теодоров, Древнотракийско Наследство в Българския Фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;

5.Д.Попов, Тракийска Религия, Изд. Изток-Запад, София, 2014;

6.Б.Илиев, Тракийската Богиня Семела в съзнанието на българите днес, Хелис IV, Археологически Институт с Музей – БАН,  Изд. Марин Дринов, София, 2005;

7.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, 1971;

Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

8.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

9.Pausanias, Pausanias Description of Greece with an English Translation by W.H.S. Jones, Litt.D., and H.A. Ormerod, M.A., in 4 Volumes. Cambridge, MA, Harvard University Press, London, William Heinemann Ltd, 1918;

10.Plato, Plato in Twelve Volumes, Vol. 8 translated by W.R.M. Lamb, Cambridge, MA, Harvard University Press, London, William Heinemann Ltd. 1955;

11.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, trans. J. Prohazka, Artia, Pragues, 1952; 

12.The History of Herodotus parallel English/Greek English translation: G. C. Macaulay, (pub. Macmillan, London and NY), 1890;

13.The Geography of Strabo publ. in Vol.III of the Loeb Classical Library edition, 1924;

14.The Library of Diodorus Siculus publ. in Vol.VII of the Loeb Classical Library edition, 1952;

15.JORDANES, THE ORIGIN AND DEEDS OF THE GOTHS, translated by Charles C. Mierow, ed.J. Vanderspoel, Department of Greek, Latin and Ancient History, University of Calgary

16.АРХИМ. ДОЦ. Д-Р ПАВЕЛ СТЕФАНОВ Един култ на 2000 години, 13/12/2010

http://www.pravoslavie.bg/%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%95%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82-%D0%BD%D0%B0-2000-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8/

КАКВО КАЗВАТ ЧУЖДЕНЦИТЕ ЗА БЪЛГАРКАТА

Историята на нашия народ не започва през прословутата 681-ва година. Не започва и два века по-рано, когато император Зенон търси помощта на дедите ни в борбата си с готите [480 г.]. Началото е реално няколко хилядолетия по-рано.

Названието българи възниква преди повече от 3300 години на Балканите. Това е име, което принадлежи на част от тракийския народ мизи. С течение на времето то се налага над всички техни роднини - гети, пеони и др. Точно по същия начин се налагат етническите имена елини и германи. Това е обяснено пределно ясно от старите автори Корнелий Тацит и Аристотел.

Нека не забравяме, че както мащабните проучвания на д-р Методи Попов показаха, че болшинството от нас са от същия антропологичен тип както народа на Орфей, така също и резултатите от генетичните изследвания доказаха, че за изчезване на траките в никакъв случай не може да се говори. Етнологът Евгений Теодоров дори определи нас българите като хора имащи пълното право да се нарекат преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството – тази на траките.

Ние имаме пълното право да наречем наши предци, а дори и древни българи възпетите от Омир цар Резос, пеонът Астеропей, мизиецът Хромий, фригийките Хекуба, Ниоба, а и други герои. Древни българи е най-правилното название понеже ние сме както културни, така и кръвни наследници на тези хора, наричани в далечното минало траки. 

Щом учените в цял свят определят живелите през Бронзовата епоха микенци за гърци, то и ние имаме право да наречем предците си от Бронзовата епоха с името българи. Ето за това започвам с чуждите свидетелства за качествата на българските жени не от Средновековието, а от доста по-ранна епоха. Това е напълно справедливо и оправдано.

Още преди Троянската Война нашите предци са привлекли вниманието на съседните народи. На жените обитаващи древните ни земи, чужденците са гледали често като на свръхестествени същества, полубогини с неописуема хубост и чар. Като такива те раждат и деца с необикновен талант. За потомци на тракийските музи са обявени митичните певци, поети и жреци Орфей, Лин, Евмолп, да не забравяме и цар Резос – син на музата наречена Сладкогласна. За музиканта Тамир пък се твърди, че е роден от нимфата, чието име може да се преведе като Светлоока...

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/99/Lenoir,_Charles-Amable_-_A_Nymph_In_The_Forest.jpg/170px-Lenoir,_Charles-Amable_-_A_Nymph_In_The_Forest.jpg

Това, че тракийските жени са считани за нимфи, музи, несъмнено се дължи на тяхната необикновена красота, която истински омагьосва чужденците посетили земите ни. Неслучайно родената в град Айсюме благородничка Кастанира e наречена миловидна и подобна на богиня.

Многото и необикновени дарби на тракийската жена, стават причина и за възникването на вярването, че ямбическата поезия е създание на тракийката Ямба. Действително терминът ямб не притежава гръцка етимология. Специалистите смятат, че се касае за тракийска заемка. Това се потвърждава от факта, че съществува тракийска богиня с име Ямба Дула. Тя е спомената в работи на лингвистите Владимир Георгиев и Димитър Дечев.

                          Изображения от Казанлъшката гробница

Тракийката Ямба е дъщеря на бог Пан и внучка на бог Хермес, който според бащата на историята е родоначалник на тракийската аристокрация. Тези сведения позволяват да се предположи, че Ямба е от благородно потекло и израствайки в царския двор тя е в състояние да получи високо образование, което от своя страна да и позволи тя самата да направи нововъведение - ямбическия стих.

Държа да отбележа, че надарените с рядка красота тракийски жени не са били рядко изключение, а по-скоро нещо съвсем нормално за страната на Орфей (както впрочем е и днес у нас). Теано, дъщерята на цар Кисей е описана като забележителна хубавица. Херодот разказва за това как лемносците биват така запленени от чара на тракийките, че започнали да пренебрегват съпругите си и в крайна сметка ги изоставили напълно. Това разбира се предизвикало ужасна ревност у лемноските жени и ги подтикнало да избият своите мъже.

http://media1.shmoop.com/images/mythology/characters/maenad.jpg

Хораций е омагьосан от Хлое – тракийка, която е не само хубава, но и владее до съвършенство музикални инструменти. Римският поет е така силно впечатлен, че споделя за готовността си да умре за русокосата Хлое. Красивите тракийки са често споменавани в работите си и Аристофан. Анакреонт оприличава младо тракийско момиче, което познава с грациозна тракийска кобилка. Георги Михайлов съобщава за един анекдот за Талес, в който се говори за остроумна и миловидна тракийка. За необикновената хубост и хармонично тяло на тракийката Родопа знаем благодарение на разказите на Херодот.

                      Портрет на тракийка - Оструша могила

От красотата на тракийките (българките от времето на Античността) се е възползвал Пизистрат. След прогонването си от Атина, този гръцки политик подговя добре своето завръщане. Залага не само на военната помощ на Лигдам от Наксос, но също така урежда истински спектакъл при влизането в си в полиса. Със съдействието на Мегаклес, той успява да внуши, че самата богиня Атина го подкрепя. Това той прави като наема Фия - една изключително красива тракийка с висок ръст, облича я като божеството покровител на града и поставяйки я на колесница влиза през портите. Смаяни от величествената гледка, гърците приемат прогонения тиран с отворени обятия.

Разровим ли работите на старите автори ще намерим и други сведения за качествата на тракийките (българките от времето на Античността). Ариан от Никомедия разказва за нимфата Траке, която била веща в заклинанията и лечението. Тя била в състояние както да избави някого от болест давайки му нужните билки, така и да омая друг и да го накара да страда посредством баене. Несъмнено Траке не е изключение, а по-скоро типична представителка на нашия народ – жена, която е близо до природата и благодарение на това е научила тайните й. Траке е жена, която притежава не само с красота, но и сила.

Такива са качествата и на Хекуба – съпруга на цар Приам и дъщеря на фригийския цар Димант (или Кисей според други извори). Тя е вярна съпруга, майка на много деца, най-известните от които са Парис, Хектор, Хелен, Дейфоб, Антиф, Хипоной, Касандра, Креуса, Лаодика, Поликсен, Троил, Полидор. Многодетна майка е и Ниоба, за която се казва, че е родила дванадесет, или четиринадесет деца. Гордостта й от качествата, а и броя на синовете и дъщерите й била толкова голяма, че дори предизвикала ревността на боговете.

Има и друг особен аспект от облика на тракийската жена. Тя не е отстъпвала по сила и храброст на мъжете. Била е в състояние да борави с копие, меч и лък като истински войн. От легендата за Харпалика научаваме, че тракийската благородничка е обучена да язди кон още в най-ранна възраст. Баща й я карал да пие мляко направо от вимето на кобилата. Този обичай прочее е описан като характерен за старите българи.

Тракийските жени са били обучавани в бойното изкуство, не защото народът ни е бил войнолюбив и е обичал кръвопролитията, а защото животът в древността е бил труден и опасен. По нашите земи е имало не само много мечки, вълци и чакали, но дори и лъвове. Освен това на наша територия често са идвали чужденци с цел да отвлечат хора и да заграбят собственост. Който е запознат с омировата “Одисея” знае и за коварното нападение над градовете на киконите, при което жени и деца биват отвлечени. Този, който не е бил в състояние да се защити е бил обречен. Предците ни са знаели това доста добре и са обучавали не само момчетата, но и момичетата във военното дело.

https://i.pinimg.com/736x/d1/d8/e0/d1d8e09d11446c01d567fa497c73bdb1.jpg

Благодарение на Херодот разполагаме с описание на пеонските жени, или по-точно тяхното невероятно трудолюбие. Бащата на историята разказва за това как цар Дарий среща младо момиче – високо и стройно, облечено в красиви дрехи. На главата си тя носела стомна, държала юздите на кон и същевременно предяла. Персийският владетел останал смаян защото никъде не бил виждал подобно нещо, нито в Персия, нито в Лидия, нито където и да било в Азия. На въпроса откъде идва тя и дали всички нейни сънароднички са така работливи, братята на момичето отвърнали, че всички пеони са сръчни и способни...

Дали разказа на Херодот почива на реална случка, няма как да се докаже, но във всеки случай, в представите на гърците, а и други народи, тракийските жени се отличават ярко със своите способности и забележително трудолюбие. Това е традиция, която продължава и до ново време както отбелязва Георги Михайлов коментирайки разказаното от бащата на исорията: “...на пазара в Охрид млади и здрави жени, облечени в тежки и живописни премени, да носят на главата цяла дървена люлка с дете, на гърба – задянат цедилник със стока, а в ръцете – хурка, или кошница. Да се привърже за пояса кон или магаре е лесно и сигурно са го правели.“

Както споделя Михалов на друго място в своята работа – тракийките (българките от времето на Античността) са осъзнавали добре цената си. Освен, че са били приветливи, красиви, работливи и добри, те са имали и високо самочувствие. Мъжете са давали много, а и ценни дарове на родителите на своите съпруги, които пък, в случай, че са оставали недоволни от мъжа си са имали правото да го напуснат и да се завърнат в бащиния дом. Традицията на даване на голям дар за съпругата продължава да съществува дори в средновековната българска държава. За това съобщава проф. Петър Ангелов.

Освен с физическата си красота тракийките (българките от времето на Античността) са имали пъстро, майсторски бродирано облекло, което не се е различавало особено от традиционната българска носия. За това свидетелстват както шарките по идолите от далечното минало, така също изображенията от вази и стенописи.

             Възстановка на женска носия от Бронзовата епоха

В края на XIX век, за древния характер на живописната българска женска носия споменава Джеймс Бейкър:  “…Женското облекло е се отличава с ярките си багри, a комбинациите във всяко село са различни...Съществуват много разновидности на селските дрехи, като цветовете са така умело подбрани, че създадената хармония гали окото. Техните пафти, гривни и др. украшения са от сребро и са майсторски направени, а също и високо ценени. Те се предават от майка на дъщеря като наследство. Интересното е, че формата на пафтите показва силна прилика с украшенията на етруските (древен народ от земите на Италия), които са бяха намерени по време на археологически изследвания. Възможно е тази прилика да се дължи на общ етнически произход.”

Съвсем естествено да очакваме, че ако по време на Античността жените от нашите земи са се отличавали с необикновената си хубост и чар, то това ще продължи и в по-късни времена. Това разбира се е така, а и няма как да е различно след като траки и българи са имена на едни и същи хора, но от различни епохи.

Един от нашите най-добри медиевисти – Петър Ангелов представя ценни данни в своя работа засягаща външния вид и характера на дедите ни по време на Средновековието: “ За своята баба Мария, която била внучка на българския цар Иван-Владислав (1015-1018), Ана Комнина пише, че водела потеклото си от българите и била с такова хармонично тяло, че по отова време нямало нито една жена, по-хубава от нея“ -  

Друг наш способен медиевист – Пламен Павлов, също дава интересни сведения, които ни помагат да се убедим, че красотата на българската жена е необикновена и веднага впечатлява тези хора, които са посетили земите ни: “Чуждите пътешественици от епохата на османското владичество не крият възторга си от хубостта, ведрия характер, физическата и нравствена чистота дори на обикновените български селянки. Един средновековен персийски поет е споделил със своите читатели – красива като българка”. 

За благостта и доброто сърце на българката съобщава един френски пътешественик от XVIII век – Пиер Огюстен Ги: “Минавайки през тези места, видяхме жени по вратите с мляко и сладкиши, които предлагаха на пътниците. Девойките ни хвърляха жито и ечемик, за да ни пожелаят изобилие, обект на пожеланията ни….Българските жени са толкова разумни, че човек не би повярвал, ако не го е изпитал...”

Същият този автор успява да открие и друго качество, което не е очаквал да намери в представителка на нежния пол, а именно безстрашие и сила. Разхождайки се в околностите на българско село, французинът бива нападнат от кучета, които пазят добитъка. Ужасен от ръста и озлоблението им, чужденецът си мисли, че вече е дошъл края му, когато едно момиче го избавя от бедата: “Небето я изпрати. Жената въоръжена с върбов клон, най-напред отстрани кучетата и ми даде знак да я следвам. Тя ме заведе до нашия конак, където пристигнах с тази глутница кучета, които не спираха да ме лаят. Възнаградих освободителката си, която дойде тъкмо навреме, понеже бях много затруднен...от нищо не се страхувам тук, както от българските кучета…”

Едно от най-сполучливите описания на българските жени е дал акад. Адолф Бланки. През първата половина на XIX век този учен посещава страната ни е сило удивен от видяното: “ Високи и стройни, българките са приятни, състрадателни и трудолюбиви. Майчинските и сестринските грижи, с които обкръжават настанения в у дома им чужденец, са наистина трогателни…Момичетата, девиците биха могли да се покрият с великолепните си коси като с дреха. И когато принудени да отидат по бърза работа, нямат време да повдигнат русите или черните си плитки, развяващи се зад тях като поли на връхна дреха, косите им се влекат по цветята на ливадите. Гледайки за първи път тези хубавици, мислим, че сънуваме. Възхищаваме се от формите, в които най-мъжествената енергия не заличава нежността на очертанията. Гледаме с почуда да минават край нас тези балкански девици, като газелата, която бяга по пустинята, или лебеда, който плува в гръцките езера. Запитвайки ги нещо, пътникът се бои да не намери, че са мълчаливи – тъй по изглед принадлежат на друга епоха от човешкия род. Бои се да не би с величествената си хубост на антична статуя да имат и безчувствеността на статуята. Но когато забележи, че под суровата си външност тези хубави създания крият способна за нежни чувства душа, преживява миг, чрез който извън волята си започва да се съмнява в превъзходството на цивилизованите жени (на Западна Европа) над тези девици на природата. Нека художниците, които биха желали да намерят най-простодушните лица на Перуджино, най-нежните създания на Фра Анжелико и на флорентинските стенописи, посетят Балканите.”

Знаейки истината за нашия произход, ние не бива да се учудваме, че талантът на тракийските музи продължава да живее в българските жени. Техните гласове омайват както сънародници, така и чужденци и оставят впечатления, чието ехо отеква дълго време. Джордж Хариъсън – един от Бийтълс, човек с изумителни способности в областа на музиката споделя, че любимият му албум е “Мистерията на Българските Гласове”.

                              Янка Рупкина и Джордж Харисън

http://beatlephotoblog.com/photos/2014/08/1.JPG18.jpg

http://beatlephotoblog.com/page/30

Журналистите от “Le Figaro” казват за нашите певици следното: “Божиите пътища са неведоми, но великите гласове на България са също такива, те са уникални, прекрасни...”

Очарован е и Куинси Джоунс, който най-откровено признава, че “няма по-голямо удоволствие от това, като се прибере от работа, да седне на дивана с бутилка бира в ръка и да послуша българските гласове...”

Излишно е да се напомня за грацията, чара и професионалните качества на българските гимнастички. Те са оставили живи спомени у милиони хора успели да видят техните изпълнения. За тези момичета съм чувал доста комплименти. Немци, холандци, белгийци и др. са наричали българските гимнастички нежни нимфи, обгърнати с магия, прекрасни, невероятни, неземни.

Дори и обикновените българки привличат днес погледа на чужденците, което не е учудващо, като се има предвид това, че у нас представителките на нежния пол са потомки на тези, които преди няколко хиляди години смаяха Омир, очароваха Херодот, накараха Хораций да въздиша, а Ариан да тръпне от възхищение.

Макар от доста време нашето общество да е патриархално, ролята на жената, майката, никога не е излизала на заден план. Българските възрожденци са знаели това прекрасно и са го отразили в стиховете си. Пишейки за майка си Вазов споделя: “Душата ми от теб научи да мрази, да обича страстно, от твоята душа засучи любов към всичко, тук прекрасно. Ти ме роди, но ти ми даде и светлото, що в теб блещеше, ти и човека в мен създаде - ти два пъти ми майка беше!”

Нежните рамена понякога са носили цели семейства, а когато съдбата е изисквала, българката се е превръщала и във воин. Едва ли щяхме да преживеем толкова много чужди подтисничества, ако българските жени не бяха носителки на древната сила, на старата магия, на свещеното желание да създадат нов живот и да го насочат в правилната посока. Каквото и да каже човек, няма да е достатъчно, за да може да благодари както подобава. За това – от мен поклон!!!

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ ВИДЕА. ПРИЛАГАМ ЛИНК КЪМ ЕДИН ОТ ТЕЗИ ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ! 

https://www.youtube.com/watch?v=p2J373z8FKw

Използвана литература:

1.П.Ангелов, България и Българите в представите на византийците (VII-XIV век), Парадигма, София, 2011;

2.П.Ангелов, Българско Средновековие, Полис, София, 2007

3.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, София, 1971;

4.Н.Колев, Българска Етнография, Наука и Изкуство, София, 1987;

5.Е.Теодоров, Древнотракийско Наследство в Българския Фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;

6.П.Павлов, Забравени и Неразбрани Събития и Личности от Българското Средновековие, Сиела, София, 2010;

7.Х.Данов, Траки, Народна Просвета, София, 1979

8.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;

9.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977; 

10.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

11.Б.Цветкова, Един френски пътепис за българските и балканските земи през XVIII в., Известия на НИМ, Т2, Изд. Наука и Изкуство, София, 1978;

12. Ст.Минкова, Т.Трифонов, Народно-психологически щрихи на българина, Изд. ОФ, София, 1990; 

13.N.Kolev, Spuren aus der Kultur der Thraker in dem Tradizionellen Ackerbau und der Viehzucht der Bulgaren,Bulgarisches Forshungsinstitut in Österreich Verein “Freunde Des Hauses Witgenstein”, Institut für Thrakologie an der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, Staatlischer Verlag Swjat, Sofia, 1984;

14.D.Detschew, Die Thrakische Sprachreste, Wien, 1957;

15.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

16.Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood. William Smith, LLD. London. Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row; John Murray, Albemarle Street. 1854.

17.W. Leaf, The Iliad, edited, with apparatus criticus, prolegomena, notes, and appendices, Macmillan, London, 1900; 

Извори от интернет:

http://www.burgas.utre.bg/2013/10/24/191080-biytulsut_dzhordzh_harisun_bil_omagyosan_ot_zlatnia_glas_na_yanka_rupkina

http://www.bulgarianvoices.com/cat_9.html

http://bnr.bg/en/post/100734787/yanka-rupkina-strandja-songs-are-my-life-salvation-the-symbol-of-bulgaria