ТРАКИЙСКИЯТ ПРОИЗХОД НА НАЙ-ДРЕВНИТЕ СТАРОГРЪЦКИ ТИТЛИ

 Ако преди тридесетина години някой ми беше казал, че титлата василевс [βασιλεύς] е тракийска, аз не бих повярвал изобщо. В случай пък, че някой ми бе казал, че василевс [βασιλεύς] няма смисъл на гръцки, а на български – тогава вече бих се изсмял. Както е казано обаче: Неведоми са пътищата Господни. Навремето не знаех, че един от първите василевси е Гета, не знаех и, че траките и спадащите към тях пеласги са по-старото население на Елада, явяващо се учители на дошлите от Африка данайци.

 

                                          Монета на тракийския владетел Гета      http://www.cngcoins.com/photos/big/680223.jpg

През 80-те години на ХХ век се считаше за неоспоримо, че Аспаруховите българи са дошли от изток, че въпреки бягството си от хазарите са успели да победят най-силната за онази епоха армия – тази на Римската Империя. Учеха ни, че езика на дедите ни е тюркски, че са вярвали в Тангра, а и, че въпреки ръководната роля в изграждането на нашата държава, са изоставили езика си.

 

Дълги години вярваме в едно нещо, а по-късно разбираме, че то е само една умело създадена заблуда. Често, това, което е общоприето е просто илюзия, чийто живот е подхранван с упорито повтаряне на лъжи и укриване на съществената информация. Без база за сравнение ние сме принудени да приемем твърденията на хората, които имат достъп да старите летописи, изследванията на археолози, езиковеди и т.н. За жалост те невинаги са съвестни и независими.

 

В края на 80-те години и началото на 90-те години на ХХ в. вече знаех, че официалната ни история не е базирана на проверени данни, но не подозирах колко дълбоки са ямите с лъжите. После, стъпка по стъпка, събирайки упорито информация, а и проверявайки я, останах смаян, дори дълбоко шокиран от количеството премълчани факти.

 

Когато се сдобих с антропологичните изследвания на българския народ от 1938 и 1959 г., разбрах две изключително важни неща. Първото бе, че нямаме нищо общо с народите на Средна Азия, а второто, че повечето от нас са наследници на древното балканско население, влязло в историята под името траки. Разбира се останах като зашеметен, защото от една страна в научните среди се пропагандираше, че дедите ни са азиатци, а от друга страна траките бяха изкарани незначително малцинство, което е изоставило езика си още преди идването на Аспарух. Оказа се, че в научните среди съвсем съзнателно са поддържани две нелепи лъжи.

 

Попадайки на великолепните трудове на Данаил Юруков и Цани Гинчев, разбрах, че езикът на Орфей никога не е изчезвал, той се е развил и по време на Средновековието вече носи името български. После се натъкнах сведения от работите на лингвистите проф. Влахов и акад. Георгиев, според които тракийският (дако-мизийският) език е бил близък или дори идентичен на старославянския (по-точно старобългарския).

 

Реално няма как да се говори за славянизация на траките по простата причина, че дунавските славени са гетите, а те са тракийски народ [както показва в книгите си д-р Ценов], а не бледи, русокоси нашественици от земите на Украйна, Русия, Полша. Това обяснява пълната липса на субстрат в старобългарския. Речта на траките под римска власт почти не се е различавала от тази на бойците водени от княз Аспарух.

 

Бях заинтригуван и когато се натъкнах на труда на Хялмар Фриск. Този лингвист е създател на един от най-подробните старогръцки етимологически речници. В неговия труд ползваната от старите гърци титла василевс [βασιλεύς] е обявена за принадлежаща на друг език [Frisk H., Griechisches Etymologisches Wӧrtebuch, Carl Winter Universitäts Verlag, Heidelberg, 1960, с. 223].

 

Още по-интересно се оказа виждането на друг учен, а именно Алберт Йорис Ван Виндекенс. Той стига до следното заключение: „Mоже да каже, че със сигурност титлата василевс [βασιλεύς] е от трако-фригийски произход: “BASILEUS, qui aurait le sense se homme noblesse, eclaire, ou poissant, serrait d'origine THRACO - PHRYGIEN [A.J.Van Windekens, Le Pelasgique, Universite de Louvain, Louvain, 1952, p. 76]

 

Вече силно мотивиран, продължих своето проучване. Истински удивен останах от анализа на древната минойска титла батос [βατος] – цар, владетел, господар. В разработка от 50-те години на ХХ в. акад. Владимир Георгиев предлага интересно обяснение на негръцката (трако-пеласгийската) титла βασιλεύς. Опирайки се на сведения на Ерих Бернекер, нашият езиковед уточнява, че βασιλεύς. е сродна на βαττος – цар, идваща от ие. *bhātja, bhātеn.

 

Като сродни са дадени българските думи баща, батьо, бате, батко, а също и рус. [а и укр. – бел. авт.] батя – баща. С използване на сведения на Швайцер и Бернекер е обяснен много добре принципът на оформяне на древната титла. Първоначално тя е притежавала значение баща, по-голям брат (бато, бате), като после се развива в смисъл старейшина на рода, а още по-късно придобива смисъл господар, цар [Георгиев, Вл., Произхождение Алфавита, Вопросы языкознания № 6, 1952, ноябрь-декабрь, 1952, c. 52 – 53].

 

Според акад. Георгиев сродната на василевс [βασιλεύς] титла батос [βατος] е ползвана от древните минойци. И тук вече става изключително интересно, защото в минойските архиви са регистрирани тракийски лични имена като Арей, Диза, Питак, Тетюс. На минойски Крит се срещат названията Ида, Пергам, Гординия [Гортиния], Сетоя. Те отговарят на тракийските Ида, Пергам, Гордион, Сети-дава. Няма да давам значението на всички, ще спомена само, че още през XIX в. учени като Паул Кречмер, Вилхелм Томашек и др. тълкуват Гордион с градъ – град и др., а Сети-дава със сеть, сетьнь – последен, краен.

 

В крито-микенските документи също намираме интересни неща. Там тракийските имена са много, защото и самите документи са много на брой. Някои от тях се ползват и в ново време от нас българите: Бати, Боти, Дуло, Дуньо, Дуто, Косо, Коти. По-интересни обаче са титлите. Поне за мен най-важната е ванакатело, ванакател – цар.

 

Най-рано тази титла се ползва за човек с име Одрис. На надписи върху съдове от Крит и Тива срещаме следният важен, но останал непопулярен текст:

КАУНО ОДУРУВИЙО ВАНАКАТЕЛО – Кана (съд) на Одрис царят.

 

                     Микенски надпис с титлата ванакател [по Хрозни]

По-късно, през VIII в.пр. Хр. (или даже X в. пр. Хр.) титлата ванакатело, ванакател – цар, вече е във форма ванакт [Ϝανακτ] по фригийските монументи. А още по-късно гърците я приемат във форма анакс [άναξ], като се признава, че тя идва от ванакс [ϝάναξ], ванакт [ϝάνακτ]. Признато е също, че анакс [άναξ] няма смисъл на гръцки, т.е. титлата е приета от предгръцки народ. А трако-пеласгите са хората населявали Елада преди идването на данайците. Мизите и тевкрите в Тесалия, фригите в Пелопонес, абантите в Евбея, пеласгите пък в Епир и даже по територията на цяла Елада.

 

Фрагмент от фригийски надпис с титлата ванакт [по Рамзи]

Най-интересното е това, че векове по-късно фригийската титла ванакт [Ϝανακτ] е засвидетелствана от Авзоний при мизите под формата ванак [Phanaces]. Става дума за мизите, които по времето на Димитър Хоматиан са вече познати под името българи. Това не е случайност, защото подобно на батос [βατος], василевс [βασιλεύς], ванак е обяснима на български.

 

Тя се среща по време на Средновековието в опростен вид, под формата бан. Намираме я върху епиграфски паметник от Плиска [Делань Бань ]. Бан означава повелител, заповядващ, от древен корен ба, срещащ се в бая – говоря [по виждане на Бернекер, Фасмер и др.]. Напомням – тълкуванията, които предлагам са на професионалисти, световно известни лингвисти. Аз само съм събрал на едно място важните данни.

Споменаването на титлата бан в надпис от Плиска [ИРАИК, т. Х, 1905, с. 107]

Ето како се получава: най-древните титли, които старите гърци ползват, са реално тракийски по произход – това е факт, признат от професионалисти лингвисти. Самите титли са лесно обясними на български език. И тук няма никаква мистерия, защото както различни исторически извори определят средновековните българи като потомци на мизи, пеони, даки, одриси и др., така и данните от мащабните антропологични изследвания се явяват ярко доказателство, че ние сме наследници на най-древния цивилизован балкански народ.

 

Можем да добавим и виждането на прогресивните етнолози, които смятат, че може да се говори за древнотракийски корени на българския фолклор и ние с право можем да се наречем пълноправни наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството (по думите на проф. Евгений Теодоров).

 

Каквото и да кажат противниците ми, срещу ръжен (фактите) не се рита. Истината си пробива път и тези, които ѝ пречат, пречат и на интересите на България. Народът ни е добър, благороден, но е и изстрадал, измъчен. Разберат ли хората по какъв грозен начин са лъгани, разберат ли как с тях са се подигравали индивиди, получаващи заплата от джоба на българския данъкоплатец, със сигурност ще има изблици на справедлив гняв.

 

За това отправям призив към тези, които укриват истината и чернят прогресивните изследователи: Моля ви, преустановете своята срамна дейност, във ваш интерес е, а и в интерес на целия народ, който ви храни!

БЪЛГАРСКИЯТ БОГ САБАЗИЙ

Заглавието може да предизвика учудване и скептицизъм сред учените ни. За повечето от тях траките са забележителен, но изчезнал, асимилиран отдавна народ.  Вярва се, че хората, от чиито среди произлизат Орфей, Спартак и Залмоксис са незначително малцинство когато Аспарух прекосява Дунава. Повечето изследователи смятат, че това тракийско малцинство е говорело предимно латински и гръцки през VII век.

Виждането, че през Ранното Средновековие е станала замяна на населението в Тракия е здраво вкоренено не само в съзнанието на специалистите, но и на доста от обикновените хора. Заслуга за това имат както покорното следване на теории създадени от чужденци, така също и литературата, филмите, в които старите българи бяха представени като азиатски нашественици.

Тук е мястото да се каже, че въпреки репутацията си на високо образовани хора, учените грешат. Грешат както наши така и чужди учени, грешали са в миналото, грешат и в ново време. Ярък пример за това може да се даде с хетския език.

Малко след откриването на хетската писменост специалистите решават, че хетския език е хамитски, или семитски. Първият осмелил се да тръгне срещу течението е проф. Б. Хрозни. Без да се притеснява от авторитета на своите колеги, чешкия учен обяви хетския за индо-европейски език. Съпротивата срещу това твърдение бе огромна, Хрозни бе оплюван и подиграван, но истината бе на негова страна и той доживя да види как противниците му наведоха смирено глави и признаха правотата на вижданията му.

Залитания има не само при лингвистите, но и при археолозите. В миналото, почти всички от тях смятаха, че шедьоврите на златарското изкуство намерени в могилите на скитските царе, са работа на гръцки майстори. Повечето учени не желаяха дори да изслушат версията на тези, които смятаха, че господарите на Черноморските степи са били не само страховити бойци, но и добри златари. Това продължи до 2000-2003 година, когато археолозите Парцингер, Чугунов и Наглер се натъкнаха на скитско погребение в Арзан, Сибир. 

Бяха намерени торкви, медальони, обеци и други украшения с невероятно фина обработка. Когато стана ясно, че артефактите са от VIII век преди Христа, учените останаха без дъх. Оказа се, че скитите са били майстори на златарското изкуство още по времето когато гърците са били в своите Тъмни векове. Иронията е голяма - оказва се, че скити и траки са учили гърците на златарство.

Днес е ред да се срути друга догма. Крайно време е да се признае, че траки и българи са имена на един и същ народ. 

Съвсем нормално е да съществуват няколко названия за един етнос. Южните ни съседи са познати в историята като данайци, гърци, елини. При иранците срещаме още повече имена, това са артеи, перси, кефени, хорсари. 

Защо, ако иранците притежават пет различни названия, ние да нямаме две? Защо да се чудим, че траки и българи са едни и същи хора след като стария летописец Фулко казва това в пряк текст – “…Vulgariorum, quos vocitant Thracas, ut habent monumenta priorum.” – Българите, които назовават траки според предишните паметници (Д.Ангелов, Образуване на българската народност, с.374 ).

От гледна точка на антропологията, не може да се говори за изчезване на траките понеже сред нас българите преобладава антропологическия тип на най-старото балканско население. Това е споменато от Д.Ангелов, който цитира изследователите М.Попов и Й.Иванов (Образуване на българската народност, с.44, 188-190). Неотдавна генетичните проучвания потвърдиха свидетелството на антропологията доказвайки, че траките не са изчезвали изобщо.

Ние българите сме наследници на най-старото цивилизовано население и по отношение на културата. Етнологът Евгений Теодоров стига до това заключение след подробни изследвания - “…недооценявано досега древнотракийско наследство в нашия фолклор като значителен дял от него, обосновава правото ни да се смятаме за преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството.“- “Древноракийското Наследство в Българския Фолклор”, с. 271.

Не само антропология, генетика и етнология показаха, че сме потомци на Залмоксис и Орфей. Въпреки бремето наложено от тоталитарната цензура, учени като Владимир Георгиев, Кирил Влахов и др. вмъкнаха макар и бегло в свои работи ценни сведения.

Лингвистите споменаха, че в българския език се срещат фонетични явления и граматически особености присъщи на тракийския – Вл. Георгиев, Въпроси на българската етимология, стр.115, К.Влахов, Тракийски Фонетични Явления в Българските Говори, с.16-24.

В която и област на науката да погледнем, свидетелствата за местните корени на народа ни са убедителни. Поради тази причина изобщо не е чудо това, че името на Сабазий – най-почитаното божество от дедите ни, може да се обясни на български език.  Това не е мое откритие, или спекулация. Проф. Владимир Георгиев е този, който изтълкува името на древния бог с помоща на старобългарското прилагателно свободъ-свободен.

http://www.mediterranees.net/civilisation/religions/dionysos/images/sabazius.gif

Названието на божеството се среща не само във вариантите Σαβάζιος, Σαβάδιος, но и като Έλεύθερος, Liber. Έλεύθερος е гръцки епитет, който отговаря точно на латинския Liber, чието значение пък е свободен – (Вл.Георгиев, Българска Етимология и Ономастика, с.84). 

Виждаме, че не се касае само за звукова прилика – Сабазий-Сабадий-свободъ, но и за идентична семантика в гръцкия и латински вариант на името. Следователно проф. Георгиев е имал пълното право да предложи стблг. свободъ за тълкуването на смисъла на древния теоним.

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhB-WFxehIuBE6U70UPs6ybo93EKav-ITSea4U3OPgiZ9L8vzgPhahyphenhyphenkZHY9cAeXQjAIa9yF03EtkEsJEMoMx-6W-n1IbIkNAD59JrlDAKCjjikjk0I58FD_9gisnJq3Hi0etnzqUP2tZs/s1600/ps362142l+(1).jpg 

                        Артефакт свързан с култа към Сабазий

Дедите ни са почитали така силно своето върховно божество, че дори са кръщавали децата си на него. Истинското име на Юстиниан Велики - римския император от тракийски произход, е Петър Сабазий. 

Не е за пренебрегване и факта, че производна на Сабазий Савазий е и името на ревностния християнин и мъченик Св. Сава.

Вариант на теонима Сабазий срещаме и в командващият българи Сабиниан. По-интересно е, че и в името княз Сабин намираме следи от почитта към Сабазий, толкова силен е бил култа към този бог. Дори и днес Сава е едно доста често срещано име сред нас българите.

Сабазий между другото е едно от названията на бог Дионис, чиято майка е Земела. Тя е спомената за първи път от Омир, а името й бива тълкувано с помоща на стбг. землiа-земя. Това също на е моя спекулация, а е установено от проф. Вл. Георгиев. 

Трябва да се отбележи също, че Сабазий-Дионис е почитан на остров Крит и под името Загрей. Taм древният бог е олицетворяван с бик, а точно това означава и името Загрей. То е свързано с ведическата, арийска дума шакра/shakra – сила, мощ. гал. сего-сила, англо-сакс. sigor – сила и разбира се старобългарското Шегор-вол, бик,т.е. едро, силно животно.

Става все по-интересно, не само името Сабазий и това на майка му Земела са обясними на български, но такъв е случая и с алтернативното име на Дионис-Сабазий – Загрей. То се е произнасяло Шагрей, или Шегрей, Шегор, но е записано погрешно от гърците поради това, че те не са били в състояние да разберат правилно речта на дедите ни.

                         http://cs305611.vk.me/u167373711/a_74c4edbd.jpg

Дионис-Сабазий има и други епитети, един от тях е Бромий. Той се тълкува като бръмчащият, шумящият, отново името притежава смисъл на български. Това важи и за Ванак – название за Дионис-Сабазий използвано от мизите, които в по-късни времена са наречени българи. 

Ванак е интересна дума, срещаме я като титла на фригийския цар Мидас, а най-рано тя се среща през Бронзовата епоха в микенски документи. Там тя е употребена за човек с тракийското име Одрис. Смятам, че Ванак е древна форма на старобългарската титла бан-господар, управител. Съвсем естествено е дедите ни да нарекат върховното си божество господарят.

Може би за някои е объркващо – как така Дионис, Сабазий и Загрей са едно и също божество? По-объркващо би станало, ако се спомене, че Сабазий е и име за слънцето.

Софокъл свидетелства за това, че слънцето е върховното божество на траките (познати по-късно под името българи) – (Д.Попов, Гръцките интелектуалци и Тракийския свят, с. 291). Векове след Софокъл, Теофилакт Охридски ще спомене, че българите почитат слънцето, луната и звездите - “Тивериополските мъченици”, ГИБИ, IX, част 2, с. 64.

Всъщност няма нищо странно. Съвсем естествено е едно божество да притежава много аспекти и с това много названия. Индийският Шива е познат още като Махадева, Махаишвара, Парамишвара. Шива е известен със своето очистително действие, олицетворен е с небесната доброта, но същевременно е и разрушителят – (Chr. Grunwald, P.Marchand). Иранският Ахура Мазда е наречен Воху Мана, Аса, Кшатра – (M.Lyer, Faith and Philosophy of the Zoroastrinism). Де факто арийските Адития – Бага, Митра, Варуна и т.н. макар да са почитани и като отделни божества, са де факто различни аспекти на слънцето.

Така стои въпроса и с Дионис-Сабазий, който е познат и като Загрей, Бромий, Ванак. Дедите ни са осъзнавали, че бог е навсякъде и може да се прояви в различни форми с различни функции. Стремежът да опознаят свърхестественото е накарал предците ни да се опитат да разберат всеки аспект на божеството, което са почитали. За жалост ние не притежаваме точно описание на тракийската доктрина.  

Все пак има някакви сведения за характера на вярата на дедите ни. Те са представени от Страбон, който пише за хора с особен статут сред мизите (наречени по-късно българи).

 “По-нататък Посидоний казва за мизите, че поради своята набожност се въздържат от ядене на живи същества, а заради това – включително и от стадата им. И че за храна използват мед, мляко и сирене, като живеят мирен живот и по тази причина са наричани „богобоязливи” и „капнобати”. И има някои от траките, които живеят без жена; наричат ги „ктисти” и заради почитта, на която се радват ги смятат за святи и живеят освободени от всякакъв страх.” (прев.В.Л.Русинов)

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

Самата дума ктисти бива преведена от Вл. Георгиев като чисти. Действително тези наши далечни предци са били чисти във всеки възможен смисъл на думата. Те не само са пазели душата си светла, но и са се грижели да не замърсят тялото си отдавайки се на невъздържана консумация на месо. Постът и молитвата са неотделими от появилата се по-късно християнска вяра. Близостта на двете религии е причината за това, че дедите ни са първите европейци приели учението на Христос.

Вярата в доброто, стремежът към чистота на тялото и духа, съпротивата срещу злото са типични за древната вяра на предците ни. Те до такава степен са следвали религията си, че са превърнали нейните принципи в качества на своя характер. Това е направило от нас българите уникален народ – хора на светлината. Това ни е спасило от няколкото геноцида, на които е бил подложен народа ни.

Във всяка епоха са се раждали както будители, така и защитници на слабите и българщината. Смелостта е ставала знаме не само на мъжете, но и на жените. Имаме примера на Сирма Войвода, Румена Войвода, Райна Княгиня и много други, които са се изправили срещу зверовете унищожаващи народа ни. Днес българинът отново се буди и този път пробудените не са един-двама, а огромно количество хора. Сега те са само звездици в тъмното небе, но съберат ли се ще станат огън, който ще ни пречисти и възроди за пореден път.