ТРАКИЙСКИТЕ БЛАГОРОДНИЧЕСКИ ТИТЛИ – ПРИЯТНА ИЗНЕНАДА

Запознат съм с доста трудове на траколози и езиковеди, но никой от тях не е направил пълен списък на титлите на траките. Причината за това едва ли може да се обясни с липса на информация. Данни има и то много, наистина много. От една страна древните надписи представят интересни свенения. От друга страна – важни неща могат да бъдат намерени и в историческите извори. 

В такъв случай е необяснимо защо никой наш учен не се е задълбочил в тази тема. Някои специалисти пишат за дадена тракийска титла, но дават твърде малко подробности. Има и лингвисти, които се задълбочават по отношение на анализа на дадена титла, но не споменават други, също така важни.

 

До този момент са известни следните титли:

 

1.АКЕНАС [присъстваща в надписи].

2.АКЕНАНО-ГАВОС [присъстваща в надписи].

3.БАБАЙ [по сведения на Аристофан].

4.БАЛЕН [по сведения на Хезихий].

5.БАСИЛЕУС [срещаща се по монетите на едони, одриси и др.].

6.БАТОС [по сведения на Хезихий].

7.ВАНАК [по сведения на Авзоний и срещаща се по древните надписи].

8.ДАРЕЙОС [по сведения на Хезихий].

9. ДИУПАНЕУС [срещаща се в надписи].

10. ЕСЕН [по сведения на Хезихий].

11. КОЕС, КОВЕС [по сведения на Хезихий].

10.ЛАВАГЕТ [срещаща се в падписи].

12.МАРOH [по сведения на Омир].

13.МЕМЕВАИС [срещаща се в надписи].

14.КАНАС [срещаща се в надписи].

15.ПРОИТАВОС [срещаща се в надписи].

16.РЕЗОС [по сведения на Омир].

17.САТРЕУС [по сведения на Аристофан].

 

Надпис с титлите МЕМЕВАИС и ПРОИТАВОС [по Рамзи]

Тук могат да бъдат добавени още ЗИВИТИДЕС, ТАРАБОСТЕС, ПЛЕИСТИ – думи за благородници и жреци при южните и северните траки. Трудно е да се каже със сигурност зали фригийските КАНУТИЕВАИС и КФИЯНАВЕЙОС са титли или лични имена.

 

Безспорно най-интересните древни титли са БАТОС, ВАНАК, ДИУПАНЕУС, КАНАС, КОВЕС, поради своята ясна връзка с ползваните от старите българи титли БАТО [Батоя, Бат Баян], БАН, ЖУПАН, КАНАС – КНЯЗ, КАВКАН.

 

Надпис с титлата АКЕНАНОГАВОС [по Рамзи]

Поради големият брой тракийски титли, в това есе просто няма как да бъде обърнато подробно внимание на всяка от тях. Ще разгледаме само най-важните като ще започнем с БАТОС.

 

Вατος се явява елемент от име на божеството Bούσ-βατος, но също е и древна титла βατος – цар, владетел, господар. В разработка от 50-те години на ХХ в. акад. Вл. Георгиев предлага интересно обяснение на негръцката (трако-пеласгийската) титла βασιλεύς. Опирайки се на сведения на Е. Бернекер, нашият езиковед уточнява, че βασιλεύς. е сродна на по-късната титла βαττος – цар, идваща от ие. *bhātja, bhātеn. Като сродни думи са дадени българските баща, батьо, бате, батко, а също и рус. [също и укр. – бел. авт.] батя – баща. С използване на сведения на Швайцер и Бернекер е обяснен много добре принципът на оформяне на древната титла. Първоначално тя е притежавала значение баща, по-голям брат (бато, бате), като после се развива в смисъл старейшина на рода, а още по-късно придобива смисъл господар, цар [Георгиев, 1952, c. 52 – 53].

 

Относно връзката на βατος [батос] с βαςιλεύς [базилеус, василевс], ще спомена, че според фламандския линвист Алберт Йорис Ван Виндекенс титлата βαςιλεύς  [базилеус, василевс], е от трако-фригийски произход (A.J.Van Windekens, Le Pelasgique, Universite de Louvain, Louvain, 1952, p. 76).

 

Титлата ВАНАК е също интересна. Тя има по-стар вариант ВАНАКТ [Ϝανακτ], срещащ се на монумента посветен на цар Мидас. Сродна е и думата Phanaces – употребявано от мизите име на бог Дионис според Авзоний [Aus. Epigr. 48]. Най-ранната форма на титлата е ванакател, по-късно тя бива опростена на ванакт, ванак, а още по-късно тя еволюира във ван и бан.

 

ДИУПАНЕУС се състои от два елемента. Първият е ДИУ със значение Бог, а втория е -ПАНЕУС със значение пазител, господар. Това отбелязва преди повече от 120 години Вилхелм Томашек. Комбинацията притежава значение пазител от Бога, господар от Бога и е с абсолютно същата постройка както и КАНАС У БИГИ [КАNАС Y BIГI] – княз у Бога, княз от Бога. ДИУПАНЕУС обаче се развива в жупан, като един от първите потърсили връзка между диупан и жупан е румънският изследовател Сорин Палига.

 

Що се касае до КАНАС [Kάνας]., тя се среща в тракийски надпис от II век. Открита е от проучващият древни епиграфски паметници турски учен Сенчер Шахин. Той публикува изследванията си през 1978 г., а по-късно е цитиран от изследователката Пинар Йозлем Айтачлар. Трябва да се уточни, че въпросното тракийско име или титла Канас (Kάνας) присъства на надписи от областта на Бруса, а точно това е региона, от който според Димитър Хоматиан са били прогонени мизите, чието име по негово време е българи (Ценов, цит. Хоматиан, 2014, с.178).

 

Фригийски олтар с присъстваща на него титла ванак [по Перо]

Тук става ясно, че тракийската титла [или име] Канас [Kάνας] e напълно идентична на старобългарската титла КАНАС [Kάνας], която притежава и вариант КАНЕС [KANEC]. Интересното е, че в тракийската ономастика и по-точно в наречието на мизите също срещаме Канес (Κάνης ὄρος), като това е название на планина (Her.VII.42). То може да се изтълкува като Княжеска планина, Царска планина.

 

Стигнахме и до титлата КОВЕС. Тя всъщност принадлежи на духовно лице, на жрец, първосвещеник. Срещаме я в κοες – свещеник, самотракийска глоса предадена от стария автор Хезихий. Различни езиковеди [Бонфанте, Георгиев и др.] свързват самотракийската дума κοες със санскр. kavíṣ – мъдрец, ясновидец, гр. κοέω – забелязвам и др., но пропускат сродната на тях стблг. чоуѭ – чувам, усещам (Георгиев, 1977, с.152). Древната форма на чоуѭ е била *коуѭ,  *кауѭ.

 

Няма как да намерим точен еквивалент на всяка тракийска титла при Аспаруховите българи, като това е напълно нормално. С течение на времето обществото се развива, едни думи изчезват, а на тяхно място се появяват други. По-важното е друго -  става ясно, че корена на повечето титли употребявани от старите българи трябва да се търси в тракийската ономастика, а не в езиците на каквазци, иранци и тюрки.

 

А най-важното е това, че представените в настоящия труд тракийски титли притежават обяснение на български език. Това се явява ярко доказателство за това, че нашия език е много древен, защото една титла може да се заеме, но в такъв случай тя няма смисъл в речта на хората заели я. Докато ако етимологията на думата може да се намери в речта ни, то тя със сигурност не е заемана от никого.

 

След време ще се опитам да направя видео предаване на тема титлите на траките. Както се уверявате – има достатъчно материал, даже предостатъчно. Тук са представени 17 титли, но и още 3 названия на духовни лица. Такова количество не е представял нито един траколог, или лингвист. 

За тези от вас, които нямат търпение да изчакат видеото, препоръчвам книгите ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК, Т. 2, и ДРЕВНИТЕ КОРЕНИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК – ТРАКИЙСКИ РЕЧНИК.

 http://ateabooks.com/world-history-series/7227-drevnite-koreni-na-blgarskiya-ezik-trakijski-rechnik-9786197624342.html

 

Малко по малко, с популяризирането на важната, но потулена информация, истината за нашите корени ще излезе на бял свят. Естествено съпротива ще има както отвън, така и отвътре, защото голям брой учени са заслужили титлите си със защитаване на неверни неща. Някои се боят да не загубят престижа си, а и доходите си, но е по-достойно да признаеш грешка и да поемеш по нов път, отколкото упорито да се опитваш да спреш неизбежното и същевременно да накърняваш интереса на Родината.

 

Народът ни заслужава да знае истината за корените си. Народът ни заслужава по-високо самочувствие. Народът ни заслужава по-добро бъдеще.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ИНТЕРЕСЕН КЛИП

  https://www.youtube.com/watch?v=RfYa_xMoM8Y&t=864s

 

 

ТРАКИЙСКИЯТ ЦАР МОСТИС И ЧЪРГУБИЛЯ МОСТИЧ

 Още през първата половина на ХХ в. историците са знаели прекрасно, че теорията за тюрко-алтайските корени на Аспаруховите българи е обречена и ще бъде отхвърлена. С излизането на най-мащабните антропологични проучвания на българския народ, проведени под ръководството на д-р Методи Попов през 1938 г., става ясно, че ние сме твърде различни от народите на Средна Азия. По-късно, през 1959 г., други също така мащабни проучвания не просто потвърждават неудобната истина, но излизат наяве и допълнителни, твърде важни данни.

 

Антрополозите стигат до заключение, че повечето от нас – брюнетите, хората спадащи към понтийския тип, разновидност на Средиземноморската раса, са наследници на траките, а което е по-важно: същото може да се каже и за поне част от представителите на нордическия, северен тип, те също се явяват потомци на хората, на които принадлежат Орфей, Залмоксис и Спартак.

 

Макар докладите да са издадени от Царската Печатница (1938 г.) и печатницата на Българската Академия на Науките (1959 г.), почти всеки наш учен бяга от данните като дявол от тамян. Причината е проста и разбираема – резултатите от проучванията доказват убедително, че поддържаната навремето теория за произхода на българите е неиздържана, дори напълно невярна. Нейното отхвърляне би сложило край на престижа на много хора в научните среди, а истината би довела до възход на националната гордост. Това е нещо, което властимащите не желаят.

 

Само няколко години след излизането на втория доклад на антрополозите, Веселин Бешевлиев публикува работата Ирански Елементи у Първобългарите. В нея езиковедът и историк  прави опит да намери ирански елементи при дедите ни. Така е поставена традиция, която ще бъде продължена с упорство от други изследователи. Реално нищо не се променя – в очите на учените Аспаруховите българи остават азиатци. Дали ще са тюрки смесени с иранци, или пък тюркизирани иранци, по отношение на прародината нещата не се променят значително.

 

Като ирански, или възможно ирански са обявени имената Аспарух, Борис, Кормесий, Кардам, Гостун, Корсис, а и Мостич. За човек със завидна ерудиция Бешевлиев прави забележителни пропуски. В работата си този наш учен не споменава, че аспа е тракийска дума за кон (сведения за това има поне от 1913 г., в работите на Д.Дечев и Г.Кацаров). Не по-малко важно е това, че в Добруджа, около 900 г. преди идването на Аспарух е властвал цар с име Хар-аспес. А пък Ут-аспиос е едно от имената на Тракийския конник. За жалост, подобно на важните сведения от мащабните антропологични проучвания, тази информация също не е ползвана, а е била свободно достъпна.

 

По отношение на името Борис трябва да се каже, че сведения за присъствието му в тракийската ономастика и обяснение на значението с борити сѧ има поне от 1918 и 1927 г. (в работите на У. Аркрайт и Д. Дечев). Както може да се очаква – това също не се споменава изобщо от езиковедите и историците ни.

 

Що се касае до Кормесий, негов паралел в тракийската ономастика е -крамис (от споменатото през 1894 г. от В. Томашек тракийско име Авло-крамис). Пак през ХIX в., през 1876 г. Албелт Дюмонт прави сравнение на името Кардам с намиращия се на Пропонтида топоним Кардамис, а и тракийското лично име Кардент (ползващ сведения на немските учени Папе и Бензелер). При анализа на името Гостун бива споменато предположението на Абаев за хипотетична иранска дума гаст – гост, но за това, че – гаст е елемент от името на тракийския бог на слънцето Сур-гаст не се казва нищо, а за него пише В. Томашек още през 1894 г.

 

Бешевлиев познава труда на Томашек, (а и ранните трудове на Дечев) защото при анализа на старобългарското име Корсис (Окорсис), вмята, че Томашек и Дечев считат регистрираните в древността имена Корсес, Корсис за тракийски, но е склонен да приеме, че старобългарското Корсис е сродно на иранското Карсас. И отново нито дума за това, че съществува тракийско име Карсас, притежаващо много варианти, някои от които са споменати от В. Добруски през 1907 г.

 

Както можем да очакваме премълчана информация има и при анализа на добре известното старобългарско име Мостич. Опирайки се на сведения на други езиковеди Бешевлиев предлага като еквиваленти иранските имена Мастиос, Мостис, Мастус, но пропуска името на тракийския цар Мостис. То е споменато от Д.Дечев 10 години по-рано от публикацията на Бешевлиев, като освен Мостис, са добавени местните названия Мостене, Мостини.

                           

                         Монета на тракийския цар Мостис

https://www.wildwinds.com/coins/greece/thrace/kings/mostis/deLuynes_1822.jpg

Премълчаването на важна информация не е научен метод. Ако имената Аспарух, Борис, Кормесий, Кардам, Гостун, Корсис, а и Мостич са споменати най-рано при траките, редно е това да се спомене. Всеки може да направи и грешка и пропуск, но в случая грешките и пропуските са толкова много, че имаме право да смятаме, че се касае за съзнателни действия. Дали те са били под давлението на цензура, натиск от страна на колеги или нещо друго едва ли някога ще разберем.

 

Що се касае то титлата на Мостич – чьргубылia, тя е много интересна. Смятам, че се касае за титла, чийто първи елемент (чьргу) е от латински произход, чието обяснение може да се даде с corrigo – въвеждам ред, въвеждам в изряден вид. Вторият елемент е ясен: былia e стблг. былia – господар, началник, боил. Значение на старобългарската титла чьргубылia е началник на боилите, надзорник на боилите.

 

Част от дедите ни влезли в историята под името траки е под римска власт от I до VII в. Това обяснява защо в старобългарските епиграфски паметници (разгледани от В. Бешевлиев) присъстват думи от латински произход: casidia – шлем, loracia – броня, fossaton – укрепление, campon – военен лагер. Смята се и, че от латински произход е също стблг. лѫща – копие, идваща от от лат. lancia – копие.

В старобългарския език са запазени голямо количество от използваните в Римската Империя титли и административни титли и термини. Като пример могат да бъдат посочени следните: доуксъ, дроунгаръ, дроунга, кенътоурионъ, кесаръ, магистрианъ, кандидат, капикларий, коментарисии, комисъ, комитъ, коустодiа, ноунции, палатии, папежъ, патрикии, претории, преторъ, спатаръ, спекоулаторъ.

В речта на дедите ни от Средновековието се срещат се дори и значителен брой названия на видове монети, тегла, използвани в Римската Империя: цента, асарии, кентинаръ, статиръ, кондрантъ, динаръ. Те могат да бъдат намерени даже в малките старобългарски речници, като този на Д. Иванова-Мирчева и А. Давидов.

Знаейки тези неща не бива да се учудваме, че първия елемент на титлата чьргубылia е от латински произход. Все пак седем века господство са си казали думата, а пък и значителна част от траките са били част от римската администрация и военна машина. Ако Аспаруховите българи бяха чужд за Балканите народ, то няма как да се обясни големият брой латински заемки в старобългарския.

В края на VI в. и началото на VII в. официалният език на Римската Империя става гръцкия, латинския потъва в забрава. След 681 г. няма как и от кого Аспаруховите българи да научат и даже приемат титли и административни термини от латински произход. В случай, че ранносредновековните българи не спадат към коренното балканско население, т.е. траките, те няма как и няма защо да ползват думи от латински произход в своите епиграфски паметници, че дори и в официалния език. Странно как нашите историци и езиковеди не са се замисляли по този въпрос.

Истината е проста – Аспарух не довежда нов народ на юг от Дунава, а освобождава своите братя и сестри от потисничеството на Византия. Ето защо името на княз Аспарух е свързано с това на Тракийския конник Ут-аспиос, ето защо и Борис, Кормесий, Кардам, Гостун, Корсис, че и Мостич са тракийски по произход.

 

Не зная на какво се надяват защитниците на вредните за България теории, не зная и защо се инатят, и не само не признават грешките си, но дори активно се борят против излизането на истината. Каквато и да е причината – промяната не може да се спре. В скоро време не само част от българите, а целият ни народ ще знае, че ние сме потомци на хората, с които историята започва.

 

ИЗЛЕЗЕ ТОМ II НА ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК – ОРФЕЙ ПРОГОВАРЯ

 

Днес имам два повода за празнуване. Първият е разбира се 3 март – нашето Освобождение, а вторият повод засяга излизането на новата ми книга. Тя е с над 530 страници, т.е. доста по-голяма от Том I на Тайните на тракийския език – Посланията на древните надписи. В Том II само речникът се състои от почти 130 страници, в които са засегнати над 450 думи от древната ни реч. Посочено е източникът, от който е почерпена информация за думата. Уточнено е дали тя е глоса, или е изведена от топоним, хидроним и т.н. Представени са и тълкуванията на различни учени.

 

Още през XIX век, езиковеди като Август Фик, Паул Кречмер и Вилхелм Томашек разглеждат глоси като зелкия-зелка, багайос-бог, ексис-еж, таралеж, а и обяснимата със стблг. землia фригийска глоса земелен. Преди повече от 120 години името на фригийската столица Гордион е изтълкувана с помощта на градъ-град, селище. Пак преди повече от 120 години елементът кар от билковото название каропитла бива тълкуван с чаръ-магия (а за пит може да се предложи стблг. пити-пия), т.е. значението е любовно питие. Доста по-рано Джеймс Причард пише за траките истриани, а Йохан Куно предлага тълкуване на Истър със строуia-струя.

 

През ХХ век също излизат работи съдържащи интересна и важна информация относно речта на Орфей. През 1957 година излиза важен труд на акад. Димитър Дечев. В тази своя работа той тълкува името на Кабирите със стблг. кобь-участ, съдба, а за племенното название галеи предлага стблг. голѣмъ-голям. Пак през 1957 година излиза книгата на акад. Владимир Георгиев. В нея тракийските имена Козис и Козилас се тълкуват с помощта на стблг. коза, козьлъ, а пък за Орол е предложена орьль.

 

За жалост през 70-те години, в литературата засягаща тракийските езикови остатъци, важните открития не са споменати, а изолираните думи не са представени в речниците на акад. Георгиев и акад. Дуриданов. Нямам сведения през 80-те и 90-те години на ХХ век, а и в двете десетилетия на ХХI век някой наш лингвист да е направил опит да запълни празнините, пропуските.

 

Каква е причината за това можем само да гадаем. Дали представителите на тоталитарната цензура са успели да запазят постовете и влиянието си и са оказали натиск, или пък нещо друго играе роля, това ще разберем след време. На този момент е важно това, че огромно количество непозната информация за речта на Орфей ще стигне до българските читатели. Така всеки, който се запознае с данните ще може да се убеди, че езикът говорен от Орфей никога не е изчезвал, дори напротив – по-жив е от всякога и днес носи името български.

 

http://ateabooks.com/novo-/6491-tajnite-na-trakijskiya-ezik-orfej-progovarya.html?fbclid=IwAR2IinJo9jPM6NB5ulbPufkYOslCpgB6rrlGumT05B5dxRs_KMx_9PfR0h4

 

И този път илюстрацията е дело на един талантлив сънародник. Това е добре познатият на много от нас Теодор Манолов, който заедно със своя баща Любомир Манолов създадоха уникалния роман и комикс Спартак - Легендата.

 

https://alternativavestnik.home.blog/category/%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BA-%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0/

 

В Том II съм представил не само над 450 интересни наши древни думи, но и съм дал и информация за граматическите прилики на старобългарския с Орфеевата реч. И в този случай е редно да се запитаме – защо тези важни неща не са забелязани и споменати от специалистите? Защо изобщо е било нужно да се поддържа невярното виждане, че Аспаруховите българи са говорили език от различна група? Защо е било нужно да се поддържа лъжата за това, че освободителите на страната ни от римска власт са изоставили майчиния си език?

 

Eдна от най-интересните глави в новата ми книга засяга имената на тракийските богове. За някои от тях повечето сънародници даже не са чували, не се знае и за това, че над 50 названия на древни божества притежават добро обяснение на български език. А което е по-важно – значително количество тракийски названия на богове се е запазило в българската именна система.

 

Не по-малко ценна е главата за обичаите и титлите на тракийското племе фриги. Като цяло за титлите на траките се знае малко. Причината за това не е липса на информация, а явно нежелание. В настоящата си работа съм представил данни за тракийските титли акенас, акенаногавос, бален, батос, ванакт, есен, мемеваис, проитавос и др. Тук ще спомена само това, че още през XIX Паул Кречмер прави интересни тълкувания. Този учен смята, че титлата проитавос може да се обясни с pro/про – напред, право, и iti/ити – вървя, т.е. вървящ напред. Прекрасен еквивалент е стблг. проити – премина през някъде, обходя, обиколя. Проитавосът навярно е бил блюстител на реда в държавата, но не е изключено значението да е малко по-различно и като сродна дума може да се предложи старобългарската титла прѣходь-вожд, предводител.

 

Понеже имената на билките спадат към основният речников запас, обърнах повече внимание на тракийските билкови названия. Някои от тях са тълкувани още в миналото с думи като биле, диво, коте и др. Направих и нещо, което ще заинтригува мнозина – сравних традиционните названия на нашите билки с думи от тракийската ономастика и както можем да се досетим – паралелите са много.

 

Фрагмент от главата Българската песен на тракийските реки

По същия начин процедирах и с имената на реките. Представих обяснение на древните названия с помощта на български език, но също така посочих паралелите между съвременните български речни названия с тези от ерата на Орфей и Залмоксис. Мнозина ще останат удивени от древността на българските речни имена Бяла, Златна, Бистрица, Пена, Каменица и др.

 

Разбира се представих и тълкувания на няколко древни надписа, един от които има потенциал да промени историята в наша полза. Както бе обещано в Том I – дадох още глоси, с които нашите познания относно речта на Орфей ще се обогатят значително.

 

Изпълних и друго обещание, което дадох в Том I – сега списъка с тракийските племена не само е допълнен, но е представена и повече информация относно историята на древните ни предци.

 

Понеже така нареченият славянски проблем притеснява, а и вълнува доста хора, в настоящата си работа съм отделил отново цяла глава по въпроса. Реално се касае за отговори на запитвания на мои читатели. Тук няма да давам подробности, само ще наблегна на това, че истината дава престиж на нас българите.

 

В приложенията съм дал и нова информация относно името траки. Обяснил към какво е значението му, кога се среща за първи път, а и в кои региони на Европа е регистрирано, освен на Балканите. Сигурен съм, че данните ще изненадат много хора. Подробности могат да се намерят в книгата, сега ще отгърна завесата съвсем малко с изявлението, че траки означава бойците, удрящите силно, като има връзка и с името на хетския бог-гръмовержец Таркун.

 

Том III, с чието съставяне съм зает в момента, ще представи още много изненади и то приятни изненади. Не само тракийският речник ще бъде представен в пълния си вид от 600 думи, но ще има и интересни допълнения, важни обяснения. В Том III ще дам повече информация относно пеласгите и тяхната роля в историята на Елада, Рим, Египет. Ще има повече разказ, за да няма отегчение от сухата информация.

 

                          Фрагмент от тракийския етимологичен речник

Мозайката на древното ни минало се запълва и картината на реалността става все по-ясна. Тази реалност показва, че историята ни се нуждае от пренаписване, като с това трябва да се заемат доста хора, защото задачата е непосилна за един човек. Едно е да се пише от 681-ва до ново време, а съвсем друго е да се започне от времето на Неолита и Халколита, когато на наша територия се появяват първите градове на Европа, а и когато е изобретена първата писменост.

 

Тази древна история ни принадлежи по право. От една страна знаем, че тракийския етногенезис започва през Неолита, от друга страна вече е известно, че 90% от нас носят гените на населението обитавало страната ни в тази далечна епоха. Дали си нечий наследник се определя от това дали носиш неговата кръв и гени, а не от твърденията на кариеристи набутали се в лоното на науката и защитаващи интересите на чужденци.

 

Времето на заблудите отмина, времето на посредствените кариеристи отмина. Сега трябва да дойде очистването на Авгиевите обори на казионната наука, трябва да дойдат и нови, прогресивни изследователи, следващи истината, а не политическата коректност.

Дълго време небето над нас бе черно, дълго време непочтени хора вадеха душата ни с памук и ни обезсилваха внушавайки ни лъжи. Сега вече това е невъзможно, нашата звезда изгрява отново и този път народът на светлината ще получи своето заслужено място в историята.

 

 

 

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ СЪНАРОДНИЦИ!

 

p.s. ТОМ II на ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК – ОРФЕЙ ПРОГОВАРЯ, може да се поръча на страницата на издателство Атеа

 

http://ateabooks.com/novo-/6491-tajnite-na-trakijskiya-ezik-orfej-progovarya.html?fbclid=IwAR2IinJo9jPM6NB5ulbPufkYOslCpgB6rrlGumT05B5dxRs_KMx_9PfR0h4

 

УКРИТИТЕ СТАРОБЪЛГАРСКИ ТИТЛИ И ТЕРМИНИ ОТ ВОЕННОТО ДЕЛО

Много усилия са хвърлени, за да се наложи заблудата, че старите българи са чужд за Балканите народ. Без да има доказателства, речта на дедите ни бе дефинирана един пък като угрофинска, друг път като тюрска, а после и като иранска. Като “аргумент” за екзотичния език на дедите ни бяха представяни техните лични имена, а и титли. При това систематично са премълчавани планини от данни. По този начин българският читател бе лишен от база за сравнение и бе подведен.

За връзката между старобългарските имена Аспарух, Бузан, Кардам, Корсис, Кроват, Мостич, Сабин, Тервел с присъстващите в тракийската ономастика –Аспиос, Бузос, Кардамиле, Кровизи, Мостис, Сабин, Тревелиус, не бе казано абсолютно нищо, все едно информацията не съществува. Още през XIX в., през 1876 г. е публикувана интересна информация, при което древното име Кардамис е сравнено със старобългарското Кардам. Цитирайки труда на учените Папе и Бензелер, Дюмонт не само сравнява името Кардам с други подобни от времето на Античността, но за титла на българския владетел използва титлата принц  (prince). Немските изследователи също смятат Кардам за принц, т.е. княз, в работата им е употребена думата fürst,  а не chan - кан, хан.

Като “доказателство” за средноазиатските корени на дедите ни, бе използван факта, че тюрките имат титли като каган, таркан и др. Това обаче не означава абсолютно нищо. От една страна никой не доказа убедително, че титли като багаин, багатур, таркан, каган и др. са действително тюрски (а те и не са бел.авт.), не бе взета под внимание и възможността въпросните титли да са дадени на тюрките от стари балканци заселили се още по време на древността в Средна Азия.

В старобългарския език са запазени доста от типичните за Римската Империя титли и административни титли и термини: доуксъ, дроунгаръ, дроунга, кенътоурионъ, кесаръ, магистрианъ, кандидат, капикларий, коментарисии, комисъ, комитъ, коустодiа, ноунции, палатии, папежъ, патрикии, претории, преторъ, спатаръ, спекоулаторъ. 

Срещат се дори и значителен брой названия на видове монети, тегла, използвани в Римската Империя: цента, асарии, кентинаръ, статиръ, кондрантъ, динаръ.

В старобългарските епиграфски паметници намираме дори римски названия за укрепления. Това са кастрон-крепост, канпон-военен лагер, фосатон-отбранително съоръжение. Срещат се също названия на въоръжение:  касидия, лоракия, идващи от лат. cassida-шлем и lorica-ризница, броня. Смята се и, че от латински произход е също стблг. лѫща-копие, идваща от от лат. lancia-копие.

От тези факти не може да се заключи, че старите българи принадлежат на италийските народи, от които произлизат римляните. Ползването на римски титли и термини от военното дело само показва, че дедите ни са били дълго време в съприкосновение с потомците на Ромул. А мястото, в което това общуване между българи и римляни е осъществено, е несъмнено Тракия. Старите балканци са под римска власт повече от шест века, а това несъмнено е оказало влияние върху езика.

В миналото, радетелите на теорията за тюрския произход на старите българи посочваха като “доказателство” особените имена на годините в Именника на българските владетели. Дори да приемем за момент, че названията шегор, дилом, сомор и т.н. са тюрски, това също не доказва абсолютно нищо, понеже фактът, че понастоящем ние ползваме латински названия на месеците, не ни прави италийски народ. Имената на месеците от януари до декември са от латински произход, а тези имена на месеци присъстват в старобългарския език.

Реално латинските заемки в старобългарския език са доста повече от “тюрските” и “иранските”. Не се касае  за предимство от една-две думи, а за доста сериозно количество. За да не бъда голословен, представям списък с въпросните заемки от речта на римляните присъстващи в речта на дедите ни:

АПРИЛЪ-април

АСАРИИ-вид монета

АУГУСТЪ-август

БАНΙА-баня

ГРЬКЪ-грък

ГРЬЧЬСКЪ-гръцки

ГРЬЧЬСКЫ-по-гръцки

ДЕKѦБРЪ-декември

ДИНАРЪ-вид монета

ДОУКСЪ-управител, предводител

ИЮЛЪ-юли

ИЮНИИ - юни

КАПОУСТА-зеле

КАНЪДИЛО-кандило

КАНЪДИЛЪНЪ-който се отнася до кандило 

КАПИКЛАРИИ-тъмничар

КЕНЪТОУРИОНЪ-центурион

КЕСАРЪ-цезар, император, владетел

КЕСАРОВЪ-принадлежащ на римския император

КИВОРИИ-ковчег, кивот

КИНЪСЪ-налог, данък

КИНЪКЪНЪ-данъчен, свързан с данъци, налози

КОМЕНТАРИСИИ-надзирател

КОМИСЪ-управител

КОМИТЪ-висш сановник

КОМЪКАТИ-причестявам се

КОМЪКАНИЕ-причестяване

КОНДРАНТЪ-вид монета

КОТЕЛЪ-котел, съд

КОТЫГА-долна дреха

КРЪСТЪ-кръст

КРЪСТИЛО-кръщаване

КРЪСТИТИ- кръщавам

КРЪСТΙАНИНЪ-християнин

КОУКОУЛЪ- черна гугла, качулка, която се носи от монах с висок чин 

КОУСТОДИΙА-стража

КЪМОТРЪ-кум

КЪМОТРА-кума

КѪПЕТРА-етърва

ЛѪЩА-копие

МАГИСТРИΙАНЪ-държавен чиновник

МАИ-май

МАРЪТЪ-март

МИСА-блюдо, съд

МЪСТЪ-шира

МѦТА-мента

НОѨБРЪ-ноември

НОУМЫ-нумизма

НОУНЦИИ-пратеник

ОЛЪТАРЪ-олтар

ОЦЕТЪ-оцет

ОЦЬТЬНЪ-оцетен

ПАЛАТИИ-дворянин

ПАТРИКИИ-патриций, благородник

ПОГАНИИ-невеж, езичник

ПОГАНИК-езичкник

ПОГАНЪ-езичник

ПОГАНЬСКЪ-езически

ПОГАНЬСТВО-езичесво

ПОГАНЫИИ-езически

ПАПЕЖЪ-папа

ПОЛАТА-палат

ПОПОВЬСТВО-попство

ПѢНѦЅЬ-монета, пари  

РОУМСКЪ-римски

РОУМСКЫ-по римски

СЕПТѦБРЪ-септември

СПАТАРЪ-мечоносец

СПЕКОУЛАТОРЪ-палач

СТАТИРЪ-вид монета

ФЕВРАРЪ-февруари

ЦѦТА-монета, паричка

ЦѦТАВЪ-направен от жълтици

Сега възниква въпроса: Ако латинските заемки в старобългарския език са около 500% повече от тюркските, защо изобщо на тюрските думи се гледа като на доказателство за тюркски произход на старите българи?

Научен метод ли е това, що за ниво на интелигентност са имали хората съчинили официалната теория за произхода на старите българи? Ако не липсата на интелигентност и способност за извършване на критичен анализ са причина за налагането на заблудите, то излиза, че заблудите са налагани умишлено, а това вече е нещо, което може да се класифицира като престъпление.

Навярно страхувайки се от критика и край на кариерата, никой млад историк или езиковед не се осмели да зададе важните въпроси: Защо в старобългарската военна терминология няма тюрски или ирански думи? Как така хора, успели да победят Римската Империя и да си извоюват епитета страшни за целия свят :”Bulgari toto ordo terribiles”, ще забравят и изоставят своите названия за оръжия, а и ездаческата си терминология?

Всъщност, бяха направени опити, присъстващите в старобългарските инвентарни надписи думи като тулсхи, купе и т.н. да бъдат изкарани тюрски, а после и ирански, но без успех. Казвам без успех защото при сравненията изобщо не бяха споменати трако-пеласгийските думи тулaкос-торба, т.е. колчан за стрели, купа-шлем и т.н.

Дори да приемем, че купе, тулски, юмши и др. са от тюрски, или ирански произход, то тяхното количество в старобългарския език е нищожно. Представям списък със сто петдесет и пет старобългарски думи засягащи военното дело и държавното устройство на дедите ни. Списъкът далеч не е пълен, но дори и в този си вид показва убедително, че в миналото, в никакъв случай не е имало оправдание титлите, имената, а термини от календара ползван от старите българи да се ползват като аргумент за азиатския произход на дедите ни.

Constantine Manasses - Scanned from book "Miniatures from the Manasses Chronicle", Ivan Duichev, "Bulgarski hudojnik" Publishing house, Sofia, 1962

https://en.wikipedia.org/wiki/Bulgars#/media/File:53-manasses-chronicle.jpg

СТАРОБЪЛГАРСКИ ТЕРМИНИ ОТ ВОЕННОТО ДЕЛО И ДЪРЖАВНА АДМИНИСТРАЦИЯ

1.оимъ-боец

2.оимьство-войска

3.оимьскъ-воински

4.воинъ-войник

5.копииникъ-копиеносец

6.мечьникъ-мечоносец, страж*

7.стрѣльцы-стрелци*

8.земьникъ-наемен войник

9.орѫжниикъ-тежко въоръжен войни

10.борьць-боец, борец

11.сътъникъ-стотник

12.вои-войска, армия

13.воиска-войска

14.воиньство-войска

15.рати-войници

16.въплъчениѥ-войска 

17.оплъчениѥ-боен ред

18.побранскъ-военен

19.чинъ-военен строй

20.чело-челен отряд

21.орѫжьнъ-носене на оръжие, въоръжение

22.стражъ-пазач, палач

23.блюстель-страж, надзорник

24.мощьникъ-боен другар, съюзник

25.оустителъ-кочияш, колар

26.велъможа-велможа

27.владыка-владика, господар

28.владычицъ-господарка

29.вождь-вожд

30.воѥвода-войвода

31.кънѧнзъ-княз

32.прѣходь-вожд, предводител

33.предъборникь-предводител

34.кръмьчии-кормчия, ръководител, наставник

35.начѧлникъ-началник, вожд, предводител

36.властелъ-властелин

37.самъчии-титла на висш служител

38.самодръжител-монарх, властелин

39.самодръжецъ-властелин, господар

40.самовластьнъ-независим владетел

41.миродрьжець-владетел

42.прѣвладыка-владетел, властелин

42.правитель-вожд

44.предъборникъ-предводител

45.дрьжатель-управник

46.господинъ-господар

47.доводителъ-водач

48.намѣстьникъ-наместник

49.могѫтъ-знатен човек, велможа

50.жоупанъ-жупан

51.старѣишина-старейшина, управител

52.настольникъ-наместник

53.санъ-сан, служба – твърди се, че е тюркса, но няма убедителни доказателства

54.сѣчьць-палач

55.блюстель-надзирател, страж

56.вратаръ-пазач на вход

57.двьрнькъ-вратар

58.трѫбии-тръбач

59.стража-стража, охрана

60.балии-лекар

61.врачъ-лекар

62.вѣстьникъ-вестител

63.дрьжава-владеене

64.власть-власт

65.владѫ-владея

66.владычество-владичество, властване

67.крѫгъ-област, събрание

68.вѣще-събрание, съвещание

69.начѧлиѥ-управление

70.владычелствовати-властвам

71.оплотъ-ограда

72.острогъ-ограда, вал за защита от неприятелско нападение

73.остражиѥ-крепост

74.прѫдъ-крепостен вал

75.крѣпость-крепост

76.станъ-укрепен лагер

77.стѣна-стена, защита

78.одрина-ограда

79.ныръ-кула

80.стлъпъ-наблюдателница

81.стражище-наблюдателна кула

82.стрѣльница-укрепление, от което се стреля

83.стрѣлостоѧтельница-обсадна машина

84.нападеньѥ-нападение

85.рать-война

86.сѣчъ-сеч, война

87.брань-битка, война

88.одолѣниѥ-победа

89.колѥниѥ-клане

90.сѫпьръ-противник, неприятел

91.врагъ-враг

92.находъ-нападение

93.оплѣнениѥ-пленяване, пленичество

94.обѧтиѥ-плен

95.оубити-убивам

96.побити-убивам, унищожавам

97.въздринѫти-отблъсна

98.тлѣщи-удрям

99.събости-пробода

100.пронажати-пронизвам

101.пронисти-пробода, пронижа

102.оусѣкнѫти-обезглавявам

103.сѣкѫ-сека, посичам

104.орити-унищожавам

105.отъвлѣщи-опъна лък

106.осѣсти-обкръжавам, обсаждам

107.окрочити-обкръжа

108.оутстѫпати-отстъпвам

109.оплъчати сѧ-строявам се в боен ред

110.орѫженсьтвовати-пазя с оръжие, охранявам

111.хранити-пазя, защитавам

112.блюсти-пазя, охранявам някого

113.остѣнити-ограждам със стена, укрепвам

114.одрьжти-завладявам

115.одолѣвати-побеждавам

116.конъ-кон

117.кобыла-кобила

118.жрьбѧ-жребче

119.клюсѧ-конче

120.оузда-юзда

121.дѧгъ-оглавник, ремък, юзда

122.бръзда-желязната част на юздата

123.седьло-седло

124.ременъ-ремък

125.вощага-камшик

126.тинъ-камшик

127.iaрьмъ-ярем, хомот

128.iахати-яздя

129.въпрѧщи-впрегна

130.лѫкъ-лък

131.тѧтива-тетива на лък

132.стрѣла-стрела

133.тоулъ-колчан

134.острьѥ-острие

135.стрѣкало-острие

136.мечъ-меч

137.брьдоунъ-меч

138.ножъ-нож, меч

139.ножьница-ножница

140.кордъ-вид меч

141.копьѥ-копие

142.сило-примка, ласо

143.брады-брадва

144.сѣчиво-секира, брадва

145.секыра-секира

146.топоръ-брадва

147.брънѩ-броня, доспехи

148.шлѣмъ-шлем

149.щитъ-щит

150.орѫжиѥ-оръжие

151.вьсеорѫжиѥ-пълно въоръжение

152.палица-палица, тояга

153.кръкыга-каруца, талига

154.колесьница-колесница

155.возъ-каруца, кола

Думите със звездичка* са официално старочерковнославянски, но това не е нищо друго освен алтернативното название на старобългарския език.

Фактите са неумолими, старобългарската военна терминология няма нищо общо нито с тюрската, нито с иранската реч. Фактите са неумолими, но и неудобни и поради това са укрити. Кой би вярвал на старите нелепи измислици, ако би имал възможност да сравни представения тук списък с често цитираните, но само шепа екзотични думи, чиято етимология не е изяснена?

Старите българи никога не са губили езика си, а и не са идвали от Сибир, Памир, или Кавказ. Така нареченият съюз между прабългари и славяни е всъщност съюз между европейски мизи и гети – хора, които говорят един език и от незапомнени времена обитават Източна Европа, макар някои групи да се преселват в Мала Азия и Средна Азия. Нашата прародина е тук на Балканите, това показва нашият фолклор, нашият доминантен антропологичен тип, а и нашите гени. Време е скъпите ни историци да изоставят фантазиите и измислиците и съобразявайки се с фактите да позволят на неомърсени със създаване на вредни за България манипулации хора, да пренапишат историята ни.

Използвана литература:

1.Ст.Стоянов, М.Янакиев, Старобългарски език -Текстове и речник, Наука и изкуство, Пето издание, София 1976;

2.Д.Иванова-Мирчева, А.Давидов, Малък Речник на Старобългарския Език, Слово, Велико Търново, 2001;

Извори от интернет:

Старобългарски Речник http://histdict.uni-sofia.bg/oldbgdict/oldbg_search/

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ РОДОЛЮБИВИ БЪЛГАРИ, ЧЕСТИТО СЪЕДИНЕНИЕ !!!