ИМА ЛИ ДОСТАТЪЧНО ДОКАЗАТЕЛСТВА, ЗА TOBA, ЧЕ СМЕ ПОТОМЦИ НА НАРОДА ИЗВЕСТЕН В ДРЕВНОСТТА С ИМЕТО ТРАКИ?

Ha всички разумно мислещи хора е ясно, че тюркската и иранската теза за произхода на старите българи са грешни. Това, че биват защитавани упорито, не може да промени фактите. Аспарух и неговите хора не са пришълци нито от Сибир, нито от Памир. Просто няма никакви доказателства за това, че хората победили легионите на император Константин IV са говорили различен език от този на местното балканско население.

Правени са опити за намиране на тюрски топиними и хидроними на територията на ранносредновековна България, но винаги без успех. В отчаянието си Борис Симеонов, се опита да дефинира името Абоба като тюрско, но то е регистрирано за първи път през XVI век, а не през VI-IX век. По-обективен е Веселин Бешевлиев, който макар да предлага като прабългарско (по негови виждания) название Тухтон, все пак отбелязва: “Забележително е отсъствието на прабългарски местни имена...”  

Всъщност няма отсъствие, напротив – може да се говори за изобилие на местни имена, но тези названия принадлежат на езика на траките, а това показва, че старите българи са балкански народ.

Още през XIX век учени като Йохан Густав Куно и Вилхелм Томашек изтълкуваха названията Истрос (Дунав), Тонзос (Тунджа),   Тиерна (Черна), Баргус (Морава), Утус (Вит), Атрус (Янтра), Оросинес, Страуос, Компсатос, с думи като строуiа-струя, тѫжати-тежа,   чрьнъ-черен, брѣгъ-бряг, уда-вода, ѩдръ-бърз, орити-ора, разрушавам, кѫпати-къпя се.

Тези важни открития обаче бяха игнорирани, упорито игнорирани, все едно не съществуват. По-същия начин бе постъпено и с други доказателства за произхода на народа ни. Не само езика, но и антропологичния тип е важен фактор при определянето на етническата принадлежност на определена група хора.

Чии потомци сме ние българите е известно отдавна. Още в началото на ХХ век са направени мащабни антропологични изследвания. На 12 януари 1938 година акад. Методи Попов представи резултатите от проучването. Цитирам буквално:

“Отъ направeния разборъ на антропометричните проучвания надъ българския народъ изпъква ясно- позволявамъ си да повторя още веднъжъ, че всички споменати данни говорят категорично и ясно, че расовите смесици, които влизат в състава на нашия народъ, принадлежатъ къмъ познатите европеидни раси” М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938, стр.111.

Относно кръвните изследвания акад. Попов казва следното – “Всичко това показва, колко ние сме далече по кръвно-груповите си съотношения от азиатските народи” М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938 стр.122.

Двадесет години по-късно нашият даровит изследовател представя ново, по-подробно проучване, чийто резултат гласи – “Антропологичните типове, които влизат в състава на съвременния български народ принадлежат изцяло към европидната раса. Между тези антропологични типове първо място по разпространение, съгласно подробните данни от нашите изследвания заема понтийският, или черноморският тип” - М.Попов, сътр.Г.Марков, ред. А.Хаджийолов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959, стр. 260.

Дори да приемем, че труда на акад. Попов от 1938 година е неизползван понеже е създаден във времето на Царство България, поне от 1959 година се знае прекрасно, че ние в никакъв случай не сме потомци на азиатски народ, знае се и това, че при нас е доминантен понтийския тип, който е доминантен и в древността при траките.

Това накара проф. Димитър Ангелов през 1971 година да направи следното признание в работата си “Образуване на Българската Народност”: “По такъв начин, погледнато от биологична гледна точка, ролята на траките във формирането на българската народност е несъмнено.”

Освен езика и антропологичния тип, важен фактор за етническата принадлежност на дадена група хора е и културата, фолклора. Както може би се досещате, дори и в тази област доказателствата за това, че сме потомци на Залмоксис и Орфей бликат. 

Само година след проф. Ангелов, проф. Евгений Теодоров публикува една безценна книга, в която можем да намерим следния цитат: “…недооценявано досега древнотракийско наследство в нашия фолклор като значителен дял от него, обосновава правото ни да се смятаме за преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството.“ - “Древнотракийското Наследство в Българския Фолклор”, с. 271.

Ето, близо половин век учените ни разполагат с убедителни доказателства за това, че ние сме потомци на народа, който възхити Омир, Херодот и Страбон със своята мощ, храброст и добродетели. Това, което е липсвало на учените не е данни, а желание да покажат истината, смелост да се изправят срещу догмите и да защитят истината, а и интереса на българския народ.

Лошото е, че тази тенденция не просто продължава, но и става по-силна понеже се приема охотно от бездарни студенти и раболепни докторанти, които в търсене на топло местенце защитават със зъби и нокти своите учители и покровители. Поради тази причина планини от ценни данни ще бъдат игнорирани и в бъдеще.

Ето кратък списък на добре известни, но все още игнорирани от учените ни данни:

1. Знае се, че свещеният за старите българи знак IYI се среща най-рано на Балканите – по керамиката от Винча и други места – пето хилядолетие преди Христа.

2.Знае се, че корените на старобългарската чернолъскава керамика са на Балканите, като едни от най-ранните примери са от пето хилядолетие преди Христа.

3.Знае се, че просото, а и използваните от старите българи житни ями са ползвани от траките и то от незапомнени времена.

4.Знае се, че най-рано името Дуло се споменава в микенски надписи от Бронзовата епоха, а Юрий Откупщиков сравнява това древно, на повече от 3400 години име с тракийските Дулас, Дулос, Дулон и др.

5.Знае се, че аспа, еспа, исба/испа ca тракийски думи за кон, които от своя страна обясняват трите варианта на името на княз Кроват: Аспарух, Еспор, Исперих.

6. Знае се, че около 900 години преди времето на Аспарух, в Добруджа, в областта обхващаща и Онгъла са властвали царе с имена Хар-аспос и Адр-аспос.

7.Знае се, че край южната порта на Плиска е имало масивен мраморен фриз на Тракийския Херос, а този бог е известен и като Ут-аспиос – отново име сродно на това на Аспарух. По-важното е това, че ранносреднвековните българи са имали култ към Хероса, иначе нямаше да има негово изображение край южната порта на Плиска.

8.Знае се, че по сведения на Луций Аней Флор траките имат обичай да правят чаша от черепа на врага си, а това показва, че княз Крум следва една древна, местна традиция.

9.Знае се, че траките почитащи богинята Зеринтия принасят в жертва кучета, а според Теофилакт Охридски, такъв обичай имат и старите българи. Отново става дума за древнобалканска традиция.

10.Типичната за старите българи прическа носи най-старото име Тезеида, понеже Тезей - създателят на Атина и потомък на тракиеца Пелопс стриже темето си, а оставя в задната част на главата си косата да расте свободно. Плутарх споделя, че и мизите правят така, а мизите са наречени българи от немалко стари автори. С такава прическа е и Ахил Пелеев.

11.Знае се, че трако-пеласгийсите племена познават типичната за старите българи изкуствена черепна деформация, като този особен обичай се практикува в Тракия още от Каменната епоха.

12.Знае се, че през IV век – тогава когато Св. Йероним назовава Мизия с името България, точно в Мизия има традицияна строеж с едри квадри, но се отрича континюитета и възможността местни хора да са положили основите на Плиска. Без значение е, че има ясни исторически извори, в които се твърди, че Плиска е започната по времето на Константин Велики - IV век.

13.Знае се, че в ранносредновековна България няма нито тюрски, нито ирански топоними и хидроними, а това е доказателство, че езика на старите българи не е бил нито тюрски, нито ирански.

14.Знае се, че най-типичното явление на българския език – екането и якането е явление познато и на тракийския език.

15.Знае се, че определени видове български народни носии, а също така ямурлука и опинците са с тракийски корени. Шарките и дрехите на древните идоли де факто са прототип на традиционните български шевици и носии.

16. Знае се, че значителен брой български земеделски сечива са от тракийски произход.

17.Знае се, че най-тачените български празници са с тракийски корени: Гергьовден, Трифон Зарезан, Атанасовден, Коледа, Сирни Заговезни.

18.Знае се, че обредът при суша Герман, ладуването, почитането на извори, кукерските игри, русалийските игри, особената почит към Св. Марина и Св.Модест са остатъци от тракийски култове.

19. Знае се, че в българската именна система са запазени над двадесет названия на тракийски божества: Балиш, Бистрьо, Богой, Венда, Витю, Водю, Деньо, Държил, Златан , Котьо, Крапо, Магут, Менда, Млад, Перко, Ренко, Сава, Сура, Тита, Тоте, Турман, Яздул, Ярей. За сметка на това в нашата именна система няма нито едно име повлияно от названието на тюрско или иранско божество.

20. Знае се, че типичните за нас българите генетични маркери: I2, E-V13, J2, R1b*L23, G2 са наследени от хора обитавали земите ни преди повече от 9000 години, като за значителна част от носителите на R1a е типичен вариант на възраст над 12 000 години.

Всички тези факти поотделно са само интересна информация, но съчетани заедно те са едно неоспоримо доказателство за това, че старите автори с пълно право са наричали българите ту траки, ту мизи, пеони, мирмидони – все древнобалкански народи.

Как мислите – има ли достатъчно доказателства, да се признае, че сме потомци на местен народ – на хората, с които историята на Европа започна?

КАК СА ИЗГЛЕЖДАЛИ “ТРАКИТЕ” МАЛКО ПРЕДИ “ИДВАНЕТО” НА АСПАРУХ

До неотдавна – началото на ХХ век,  народната носия бе не просто дреха, но и паспорта на даден човек. Не само традиционната дреха показваше особености отличаващи един народ от друг, но по характерните белези на регионалните носии можеше да се разбере кой индивид откъде е, какво е семейното му положение, а дори и от кой род е.

Несъмнено, дрехата в миналото е спомагала да се разбере лесно етническата и регионална принадлежност на нейния носител. Да, имало е индивиди, които са се водели по чуждата мода, особено по време на чужди владичества, но народа, като цяло е оставал верен на традицията и е продължавал да носи традиционното облекло.

Понеже древното балканско население познато на гърци и римляни под името траки е обитавало огромна територия, то е съвсем естествено и да очакваме, че представителите на различни области носят различни дрехи. Видът на облеклото се определя не само от вкуса на дадени хора, но се влияе силно и от климатичните особености на областта, в която живеят въпросните хора, а не на последно място и техни бит.

Тези от предците ни, които са обитавали Атика и Пелопонес са носили различни дрехи в сравнение с роднините им от земите на север от река Дунав. По своите вази, южните ни съседи са създали доста образи на предците ни, но само на тези, които са били техни съседи в радващите се на топъл и мек климат региони. 

Там е нормално да се носи хитон и хламида, пеплос и т.н. Почитаният и от гърците Орфей понякога е изобразяван с хламида, докато неговите сънародници са представени с типичната тракийска зейра – древен вариант на българския ямурлук.

Orpheus (left, with lyre) among the Thracians, from an Attic red-figure bell-krater (c. 440 BC)^[14] Attributed to the Painter of London E 497 - Marie-Lan Nguyen (2011)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/05/Orpheus_Thracians_Met_24.97.30.jpg/800px-Orpheus_Thracians_Met_24.97.30.jpg

Орфей заобиколен от сънародници облечени със зейра-старият ямурлук

Как са изглеждали обитавалите доста по-хладни области северни траки разбираме благодарение на римляните. На създадената през II век Траяновата колона има голям брой реалистични изображения на гетите, които са познати и под името даки. За тях са характерни панталоните, дългата риза, менте стигащо до коленете, а и цървулите – без изключение атрибути присъщи на българския селянин.

Comati on Trajan's Column, Rome- Pietro Santi Bartoli - Romanian Academy Library

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/3f/Comati_dacians_romanian_government_picture.jpg

От Овидий пък научаваме, че през зимата северните траки носят овчи кожуси и наметала от кожа на диви животни. Такова облекло е наложително за земите на север от Дунава, прочути със суровите си зими. Щом водите на голямата ни река са замръзвали редовно в периода декември-февруари, то температурита са падали наистина сериозно, а това принуждава хората да ползват овчи кожуси, обрабатени кожи от мечки, вълци и т.н.

Така става ясно, че овчите кожуси на старите българи, кожените шапки и т.н. не са атрибут донесен от Средна Азия, а облекло, което е типично за местното балканско население, влязло в историята под името траки. Важно е да се отбележи и това, че опитни археолози като Даниела Агре и Георги Китов уточняват в своя работа, че “Ако се съди по някои рележи от римско време (Траянова колона и др.? бел. моя), женската дреха (у траките бел.моя) твърде много прилича на българската национална носия.“ [Въведение в Тракийската Археология, с.20].

Заслужава си да се спомене и виждането на Георги Михайлов по отношение на облеклото на северните траки: "Даките са облечени така: Дълги гащи, тесни като беневреци, или с гънки като потури, или набрани много нагоре (което се получава от голямата дължина)... ако торсът е облечен, то е дълга под коленете риза с ръкави, разцепена от двете страни и препасана на кръста, или дълга под коленете дреха, разтворена отпред, нещо като менте. Шапките им са като капи, които покриват или не ушите. Рядко са обути и тогава носят като нашите цървули..." [Траките, 1972, с.132 - 133].

От времето на император Траян обаче, до това на княз Аспарух изтичат около пет века. Колкото и близко да е облеклото на северните траки от I-II век, до това на българските селяни, на нас са ни нужни по-късни примери, от VI-VII век. За наше щастие такива има и то в отлично състояние.

Става дума за направен от слонова кост артефакт, датиран VI век. Това е така нареченият Барберинов диптих. На него, в централния панел е изобразен римски император, най-вероятно Юстиниан Велики (но не е изключено и да е Анастасий I).

Barberini Ivory on display at the Louvre- Marie-Lan Nguyen (2011)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/8e/Diptych_Barberini_Louvre_OA9063_whole.jpg

За нас от интерес е най-долния панел, на който се виждат имперски поданици от различни региони, носещи дарове. В левия ъгъл са представени двама селяни, единият, от които носи кравай, пита, а другия държи съд със зърно. Облеклото на тези двама дарители е неразличимо от това на българските селяни от ново време. Гуглите, връхните дрехи, панталоните, цървулите – всичко е идентично.

Лъвът, придружаващ двамата дарители не бива да ни смущава. В датирания IV-V век документ  “Списък на служебните рангове” или още “Notitia Dignitatum”, като символ на Тракия/траките е даден лъв. Няма причина, в сътворения малко по-късно Барберинов диптих, лъвът да не е символ на Тракия/траките. Нека не забравяме и, че дори през Средновековието, лъвът присъства в българската хералдика – явно една древна балканска традиция.  

http://lukeuedasarson.com/NDthraces.png

“Списък на служебните рангове” - LIBI, T.1, 1958, c.230.

http://macedonia.kroraina.com/libi/1/gal/1_230.html

Внимание заслужава и друга подробност от късноантичния артефакт свидетелстващ за балканския произход на народа ни. Зад император Юстиниан Велики е изобразен мъж, отново в типично за нас българите облекло. 

По-интересното в случая е това, че иконографията напомня на сюжет от изображенията на Тракийския Херос. Там, зад яхналия кон герой стои човек. Случайност? Все пак, Юстиниан I е представител на местното население траките, които са реално наши деди.

Оброчна плочка с изображение на Тракийския Конник

http://prarodinata.blog.bg/photos/88147/original/Krali%20Marko/Sv_%20Georgi/IMG_2125.JPG

В миналото са правени сериозни проучвания засягащи произхода на носиите ни. Николай Колев установява особени елементи в облеклото ни, които той определя като древни, тракийски:

“В българското народно облекло се явяват елементи, които могат да се приемат като наследство от старите траки, дако-мизийци и др. Едни от тях са наследени по силата на местното производство на текстилни материали за облекло, други поради изискванията, на географската среда и климатичните условия в новите поселища, на българските славяни. Много от тях са съвпаднали по степен на развой с дрехите на славяните и като че ли са се разтворили в масовостта на последните. Подобно съвпадение и взаимодействие може да се предполага, че е осъществено във формите на някои основни и първични части от състава на българските носии, като например дългите широки женски туникообразни ризи, мъжките широки гащи, дрехите с цепки при полите, каквито са женските саи и връхните дрехи, и др. Трета група елементи от облеклото на предславянското население на Балканския полуостров като че ли са потънали в българските носии непроменени поради целесъобразната им пригоденост по материал и форма към местните условия на труд и бит — напр. българският ямурлук (Велева, 1965, 72).” [Българска Етнография, с.169].

Колев е прав почти за всичко, но трябва да се внесе пояснение по отношение на израза българските славяни. Дунавските славяни, или както е правилно - славени, сключили нов съюз с княз Аспарух (старият съюз е от поне 527 или по-скоро 513 година) ca реално гетите – точно тези хора, за които Овидий твърди, че са облечени с овчи кожуси.

За тяхната женска носия Георги Китов и Даниела Агре споделят, че прилича на традиционната българска носия. Това показва, че за идване на нов, различен от местното население народ и дума не може да става. Още преди идването на римляните, гетите са обитавали земи както на юг, така и на север от Дунава и Черно море.

Да, ние сме наследили много елементи от древното балканско население, но не поради това, че обичаме чуждото, а поради факта, че представителите на това древно балканско население наричано траки, се явяват наши предци. Както доминиращият антропологичен тип у нас, така и най-често срещащите се хаплогрупи доказват това убедително.

В нашата култура и език няма три пласта: тракийски, славянски и прабългарски, а само един, чието правилно име е древнобългарски. 

Ние не сме смес от три различни народа, а потомци на три групи хора делящи един произход, но разделени от I до VII век политически, поради римската окупация на земите ни.

Аристокрацията се е продала и е служела на окупаторите, но народа ни е успял да запази своята реч и традиции през седемвековното римско владичество. По-късно, в периода XIV-XIX век се случва нещо подобно – част от чорбаджиите са верни на султана, но обикновения български селянин, а и част от интелигенцията остават верни на българщината и не предавата нито езика, нито вярата, нито традициите си.

Не е ли това урок за нас? Не е ли това напътствие как да оцелеем ? Днес известна част от жителите на страната ни се захласват по чуждото, някои даже обслужват чужди икономически и политически интереси, но като цяло, народът ни все още е непокварен. Много са тези от нас, които милеят за родното и не просто милеят, но и дават всичко от себе си, за да запазят българщината.

Колкото и упорити да са хитрите и рафинирани опити на чуждопоклонниците да ни разединят и обезверят чрез средствата за масова информация и унищожаване на образователната ни система, злото няма да успее. На това зло се противопоставят десетки хиляди, които въпреки всичко остават верни на завета на предците и не просто подкрепят доброто, но и те самите правят добрини.

Сега е дошло време за избор, сега всеки от нас трябва да реши към коя група да се присъедини: към унищожителите на България, или към тези, които упорито, но мирно и културно пазят традиции, език и дух. Не можем да си позволим да се колебаем или да бездействаме, защото апатията и пасивността са съюзници на противниците ни.  

ЕТО КОЛКО Е ЛЕСНО ДА СЕ РАЗБЕРЕ ИСТИНАТА ЗА ПРОИЗХОДА НИ

Когато сме в процес на търсене на нещо важно, трябва да изберем методика, която е проста и дава малка вероятност за грешки. Хубаво е да се работи с ясни данни, с информация, която може сравнително лесно да се провери. В миналото, учените ни използваха често недобре проверени сведения, а и залагаха толкова много на мнения на авторитети, че от прехласване по виждането на чужди изследователи, пренебрегнаха факти, способни да доведат до промяна на общоприетото виждане за произхода на народа ни.

Понастоящем ние можем да запълним пропуските, можем дори да определим със сигурност кои сме и колко древна е цивилизацията ни. Не са ни нужни никакви пазени в тайните архиви на Ватикана документи, не са ни нужни и евентуално запазени като по чудо наши древни летописи. Ние притежаваме доказателства, които никой не може нито да ни ги отнеме, нито пък да ги потули.

Нещата , които определят етническия облик на един народ са антропологичния тип (също и най-често срещаните генетични маркери), езика и културата. Древните летописи често са манипулирани, мненията на чуждите специалисти са пък повлияни и оформени от разполагащи с власт и финансови средства политици. От друга страна, гените, езика и културата са най-добрите доказателства за това кой къде е живял и най-вече от коя епоха обитава дадена територия.

Нека приемем за момент, че не знаем абсолютно нищо за своето минало. Нека забравим за тюрко-алтайската теория, нека забравим и за иранската теория, а дори и тази за местния ни произход. Да започнем начисто, без предразсъдъци, без предпочитания, без да се опираме на авторитета на този и онзи.

Благодарение на антропологичните изследвания може да се определи дали един народ се е оформил на мястото, което обитава в момента на изследването, или прародината му е на друго място. Най-широкообхватните проучвания са тези извършени под ръководството на д-р Методи Попов – през 1938 и 1959-та година.

И в двата пъти е публиквана интересна информация, но през 1959-та година е споменато следното: “Антропологичните типове, които влизат в състава на съвременния български народ принадлежат изцяло към европидната раса. Между тези антропологични типове първо място по разпространение, съгласно подробните данни от нашите изследвания заема понтийският, или черноморският тип.” - М.Попов, Антропология на българския народ, Том I, Физически облик на българите, БАН, София, 1959, с. 260.

Сведенията от работата на д-р Попов и колегите му са толкова убедителни, че през 1971-ва година, проф. Димитър Ангелов, макар да е последовател на теорията на Васил Златарски, споделя революционните за времето думи: “…погледнато от биологична гледна гочка, ролята на траките във формирането на българската народност е несъмнено.” - Д .Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, София, 1971, с.190.

Въпреки това, че свидетелствата на антропологията да биват считани за решаващи, доста по-солидни доказателства можем да получим от генетиката. Тази наука предлага много повече подробности, като най-важни са тези - колко стари са определени генетични маркери при дадено население.

В научна публикация от 2013-та година е дадено обяснение за особеностите на няколко хаплогрупи типични за българите:

(i) За R-L23* се смята, че принадлежи на хора населили земите ни след Ледниковия период (т.е. преди около 13 000 г. бел.моя).

(ii) За E-V13 се смята, че принадлежи на хора обитавали земите ни през Мезолита (т.е. преди 12 000 години  бел. моя), като след това представителите на тази група се заселват и на други места, и този процес върви паралелно на разпространяването на организираното земеделие.

(iii) За J-M241 се предполага, че е от времето на Неолита (т.е. преди около 9000-8000 г. бел моя) отразява разселването в западна посока на ранните земеделци, тръгнали от най-ранните си местообиталища край Черно море.

(iv) Хаплогрупа I-M423 може да се проследи до балканските ловци-събирачи от Мезолита и тяхната експанзия след усвояването на организираното земеделие.

(v) Xаплогрупа R1a-M17 може да сигнализира различни събития – от времето на края на Ледниковата епоха (от преди 13 000 години бел.моя), до по-скорошните разселвания на славяните.”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3590186/

Тези сведения не само потвърждават заключението на Методи Попов относно това, че доминантният антропологически тип от нас е понтийския (т.е. същият този тип, който е доминантен и балканското население от Античността, бел.моя), но излиза и, че поне по отношение на иследването на Y-ДНК, повече от 80% от българите са потомци на най-древното население на Балканите.

Колкото и да не им се иска на определена група хора, фактите са красноречиви – в никакъв случай не може да се говори за изчезване на населението създало най-ранната цивилизация на Европа - хората наричани по време на Античността с името траки. Ние сме техни пълноправни наследници, носим кръвта на древните герои, музиканти и мъдреци.

Гените са важни, в тях за заключени нашите сила и дарби, но важна е и културата. Трябва да се провери дали освен кръвта, ние сме носители и на културата на старите балканци. По този въпрос има предостатъчно информация, за това са се погрижили цяла плеяда даровити български учени.

Етнолози като Евгений Теодоров, Иваничка Георгиева, Николай Колев, Иван Венедиков и др., са установили, важни празници като Сирни Заговезни, Коледа, Трифон Зарезан, Гергьовден, Еньовден, Атанасовден и т.н. са ехо от култовете към божествата Залмоксис, Дионис, Хероса (Тракийския Конник).

Смята се също, че под християнските образи на Св. Марина, Св. Модест и Св. Илия, се крият древните Бендида, Хермес и тракийския Зевс. Изследователи като Борис Илиев и Ангел Сарандлиев са уверени, че в Североизточна България и Родопите са запазени култовете към Семела (Земела) и Пан.

Трябва да се добави и това, че Кукерските и Русалийските игри, Ладуването, обредът Герман, поманата, жертвоприношението при строеж на нов мост или къща, са продължение на древните тракийски ритуали. Не можем да забравим нестинарството, сурвачката и мартеницата - те също са наследени от най-старото балканско население.

Тези, а и ред други неща карат проф. Евгений Теодоров да възкликне: “…това дава достатъчно основание да се говори за недооценявано досега древнотракийско наследство в нашия фолклор като значителен дял от него, обосновава правото ни да се смятаме за преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството.“ - “Древнотракийското Наследство в Българския Фолклор”, с. 271.

Въпреки няколко страшни чужди потисничества, въпреки усилията на чужденците, древната ни традиция, принадлежаща на хората от времето на Орфей, е оцеляла до ново време. Вижда се от ясно поясно, че ние не само носим кръвта на старите балканци, но сме опазили и ритуалите им от незапомнени времена.

Освен духовната култура, доказателства за произхода на един народ дава и материалната култура. Въз основа на сериозно проучване, проф. Николай Колев стига до интересни изводи, които представя на читателите си  в своя труд “Българска Етнология”, с. 58-59: “Като тракийско наследство могат да се възприемат следните елементи от традиционната материална и духовна култура на българите:

1. Тип рала I, II и IV за обработка на земята.

2.Вършитбата с диканя.

3.Култивирането на лозята и направата на вино.

4.Трансхуматното (подвижно) животновъдство.

5.Носенето на опинци и ямурлук от пастирите.

6.Грънчарското колело.

Същият автор споделя още интересни факти: “В българското народно облекло се явяват елементи, които могат да се приемат като наследство от старите траки, дако-мизийци и др. Едни от тях са наследени по силата на местното производство на текстилни материали за облекло, други поради изискванията, на географската среда и климатичните условия в новите поселища, на българските славяни.“ - c.169.

Това, което иначе талантливият проф. Колев не е забелязал, е важната подробност, че основните шарки от традиционната българска носия имат прототипи в орнаментиката на балканската керамика и идоли от Каменната, Медно-Каменната и Бронзовата епоха.

Възстановка на женска носия въз основа на орнаментика и кройки на дрехите на древните идоли от земите ни

От Каменната и Меднокаменната епоха е и свещеният за дедите ни символ IYI. Архелогът Стамен Михайлов цитира работи на учените Тодорович и Церманович, които са намерили този особен знак върху керамика от Винча - пето хилядолетие пр. Хр. В интервю за сп.8, археологът Александър Чохаджиев спомена и за друга локация, в която е намирана древна керамика със знака IYI, това е тази от Хотница.

Като имаме предвид, че IYI се използва до ново време като орнамент върху ритуални хлябове, можем да кажем, че при нас се наблюдава традиция от около 7000 години. Това не е странно като имаме предвид, че доминиращите генетични маркери при българското население са наследени от хора, които са живели на Балканите преди 13 000-8000 години.

Не на последно място са и доказателствата от лингвистиката. Различни специалисти са открили изключително важни паралели между българския и речта на Орфей.Става дума за това, че в тракийския език се наблюдават абсолютно същите  диалектни особености както и в българския. 

Както отбеляза акад. Владимир Георгиев  (Въпроси на българската етимология, с.115) колебанието между а (я) от една страна и е (ие) от друга е засвидетелствано не само в античността (в езика на траките), но и в съвременния български език. Трябва да се отбележи, че разликата в нашите днеши названия Янтра и Етър се дължи на якане и екане... следователно откриваме в тракийския същото явление, което представлява една от най-характерните черти на нашия език.

Владимир Георгиев подчерта също, че в късния тракийски, гласни без ударение често се редуцират както в източнобългарските диалекти: зилен-зелен (Διντιπορις-Δεντουπορις). Това няма как да е случайност. Един нашественик може да наследи определени думи от коренното население, но няма как да наследи диалектна особеност.

Важните неща по отношение на древния характер на езика ни не свършват тук. Тракийската умалителна наставка ИНТ е определена от  Владимир Георгиев и Иван Дуриданов като идентична на старобългарската ѦТЕ - ЕНТ(E). Тя се среща в стари думи като осленте, козленте, теленте.

Тук е мястото да се спомене, че частицата ИНТ се среща в предгръцки топоними като Коринт, Тиринт, Пробалинт, Олинт, Зеринт и много други. Тези древни селища в земите на днешна Гърция са основани от нашите деди траки и пеласги.

В работите на Владимир Георгиев, Иван Дуриданов, Кирил Влахов, Вилхелм Томашек, Ото Хаас и др. намираме интересни тракийски думи. За жалост те не са събрани на едно място, нито пък са систематизирани по категории, иначе би станало ясно, че основният тракийски речник не се различава от българския. Ето кратко сравнение, от което проличава, че тракийският е само по-старата форма на езика, който говорим днес:

ТРАКИЙСКИ          БЪЛГАРСКИ

КОЗА             КОЗА

ЗАЙКУС       ЗАЕК

ОРОЛ             ОРЕЛ

ЗУМ                ЗМИЯ

БЕБЕР           БОБЪР, БЕБЕР диал.

ДРАЗД           ДРОЗД

ЗЕР                 ЗВЕР, ЗВЯР

ЗОМБРОС     ЗУБЪР, ЗОМБРЪ

УДРА             ВИДРА

ЗЕРВА           ЖЕРАВЪ-жерав

БЕРГАС         БРЕГ, БРЯГ

КАЛАС         КАЛ

ИЛ                  ИЛЪ-тиня, глина

ЛУГ(ИН)       ЛУЖА-лъг, блатисто място

МУСАС         МЪХ

ОСТАС          УСТИЕ НА РЕКА

МАРИ            МОРЕ

ОЛГОН          ВЛАГА, ВЛАЖЕН

ЗЕМЕЛА       ЗЕМЛIА-земя

СТУРИЯ        СТРАНА

ГОРДО          ГРАД

ВИСА            ВЬСЪ-село

БУРД              БРОД

СТРАМБЕ     СТРЪН-стърнище

КАРПА          КАРПА-скала

ТАРПО          ТРАПЪ-трап, яма

ДРУМЕ          ДРЪМА-горичка

ГАЛТИС        ГОЛОТЪ-поледица

РУМБА          РЪБ

КАПАС         КОПА

БРИЗА           БРИЦА-вид житно растение

ЗЕЛКИЯ        ЗЕЛКА

БЕРЗА            БРЕЗА

БРУЗАС         БЪРЗ

СКАРАС       СКОРЪ-бърз

ДАРЗАС        ДЪРЗ, ДЪРЗЪК

САБАЗИАС  СВОБОДЪ-свободен

ДАБА             ДОБЪР

ПРИАНТ       ПРИЕНТЪНЪ-приятен, желан

СВИТУЛ       СВЕТЪЛ

ДУМАС         ДЫМЪ-дим, тъмен

БАЛ                БЯЛ

КЕРСАС        ЧЕР, ЧЕРЕН

СТАРА          СТАРЪ-стар

ЗАЛТАС        ЗАЛТЪ, ЗЛАТЪ-златен

ПРАС             ПРЪСКАМ

ДЕРЗ             ДЪРЖА

ДЕГ               ЖЕГѪ, ДАЗ-ДЕЩИ-разпалвам

СВИТ            СВЕТЯ

ТРАУС           ТРОША

ВЕР                ВЕРИѬ-извирам, вра

ДАЕТ             ДѢТИ-слагам, полагам, поставям

ВИТЕТО        ВИДЕТЪ-вижда, той види

ВАЙРАС       ВЪРТЯЩ

БРЮНХОС   БРЪНЧА, БРЪМЧА

КЕНТАС       ЧѦДО-чедо

ТРИ               ТРИ

КЕТРИ           ЧЕТРИ, ЧЕТИРИ

КУПСЕЛА    КУПЧЕ

ПИНОН         ПИЕНЕ

ДИН               ДЕН

ТАЛКАС       ТЛЪКЪ-тълкуване, обяснение

Държа да отбележа, че това не са мои тълкувания, а на професионални учени. Те са тези, които посочват българските успоредици на тракийските думи. Няма да споменавам пропуските на лингвистите, няма да добавям забравените думи, но дори и без тях, за всеки непредубеден човек е ясно, че езикът на Орфей никога не е изчезвал.

Щом по отношение на език, култура и гени ние сме наследници на древен балкански народ, нищо друго не е в състояние да докаже, че идваме от Средна Азия, или земите край Припятските блата.

Някой може да възрази, че историческите извори разказват различна история, но реално това не е така. Не съществува нито един летопис, в който да е казано, че местното население е изчезнало. Около 150 години преди Аспарух, император Юстиниан Велики казва следното: “ Tова е важно и всекимо известно, че ако някой спомене името Tракия, веднага щом думите излетят от устните му, слушащия осъзнава благородните качества на този народ – невероятна мъжественост и страховита войнственост, изпитани по всякакав начин на бойните полета. Teзи качества са типични само за тях, те ги  имат по рождени в кръвта си .’’(превод на цитирано от Веселин Бешевлиев изказване на Юстиниан , “Проучвания върху личните имена у траките”,  с.62).

Живелият по времето на император Юстиниан Прокопий пише за гърците, че те са страхливи и негодни за военна служба. Нека се запитаме тогава – как огромният тракийски народ, който е прочут със своята сила и храброст изчезва, а малобройните и слаби гърци оцеляват? 

Както виждаме – не историческите извори, а неправилното им тълкуване довежда до насаждането на заблудата, че народът на Орфей е изчезнал.

Неправилното тълкуване на историческите извори доведе и до още една заблуда, а именно това, че дунавските славени и старите българи нямат нищо общо с древното балканско население. Теофилакт Симоката е пределно ясен твърдейки, че старото име на дунавските славени е гети, т.е. те са стар тракийски народ. Старите българи пък са отъждествявани с тракийския народ мизи в продължение на огромен период от време.

В началото I на век, Страбон казва за гетите и мизите, че те обитават земи както на юг, така и на север от Дунава, а езикът им е като този на останалите траки. След римската агресия, известна част от гетите и мизите остават на север от Дунава и от тези земи непрестанно правят опити за изгонят окупаторите от Родината.Тези опити се увенчават с успех през 680-та година когато носещият тракийско име Аспарух обединява различни групи стари балканци и успява да победи легионите на Римската Империя.

Приемем ли, че през 680-та година се обединяват три групи роднини, веднага става ясно защо държавата ни се консолидира смайващо бързо, защо в старобългарския език няма тюркски, или ирански субстрат. Става ясно и защо у нас няма етнически анклави какви са налице във Франция (бретонците), Испания (баските), Германия (вендите).

Историята ни е заличена от нашите враговете и много от подвизите на дедите ни са заменени с лъжи. Дълго време ние вярвахме в създадените от бездушни хора заблуди, сега вече можем да се отърсим от отровната омая. За да приемем новото знание, трябва да се простим със старото, защото то пречи, задушава ни, замъглява погледа ни, а и позволява на новите ни врагове да ни разединяват.

Можем да оцелеем само, ако останем верни на дедите си и бъдем като тях – горди, смели и справедливи хора, които не се отклоняват от пътя на доброто, способни да простят, но и способни да защитят Род и Родина дори с цената на живота си.

Повече от 10 000 години обитаваме земята си, нека не я губим заради идеологии наложени от чужденци! Истинският българин не е нито червен, нито син, нито ляв, нито десен. Истинският българин е родолюбец и следва само интересите на България.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ,  ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=yXwQXv67o7g