ДРЕВНИТЕ КОРЕНИ НА ТИТЛАТА ТАРКАН

Преди двадесет и пет години разполагах с твърде малко информация за миналото ни. Това бе голяма пречка при воденето на дискусия, защото без добри аргументи, без споменаване на факти, няма как да докажеш, че си прав. Може да осъзнаваш, че дадена теория е изградена на грешна основа, може да си в състояние да посочиш някои слаби места, но за налагане на ново виждане е наложително да представиш нови и необорими данни.

С течение на времето не само събрах солидно количество литература, но и се запознах с прогресивни специалисти, които ми помогнаха да разбера същността на немалко важни проблеми. Така вече бях в състояние да ползвам пълноценно намерената информация и това доведе до доста приятни изненади.

Често в разговор с хора поддържащи теорията за азиатския произход на старите българи, ми бе представян като основен аргумент факта, че титлите  кан(ac), каган, а и таркан се ползват не от траките, а от народите обитаващи земи край Алтай и Енисей. За таркан  някои бяха склони да приемат, че е иранска заемка в езиците на тюрки и монголци.

В началото, изправен пред тези аргументи, аз признавах, че нямам отговор, но и добавях, че ползването на определени титли от някои народи не означава автоматично, че титлите имат обяснение на езика на въпросните народи.

В последствие се добрах до работи на чужди учени (A.Lubotsky и др.), от която стана ясно, че траките ползват титла KANAS, AKENAS. Надписите съдържащи тези титли са регистрирани отдавна, но у нас никой специалист не си е направил труда да анализира и популяризира информацията. Така тя е останала дълго време недостъпна за тези решили да се запознаят със старата ни история.

Благодарение на румънския изследовател Сорин Олтеану разбрах за ocoбената тракийска дума καγα/кага-свещен. Тя е сродна на тракийския топоним Когайон/Κωγαιώνον, а дава и обяснение за титлата каган, която има вариант коган и явно е ползвана от тракийското население на север от Дунава като по този начин е убегнала вниманието на римските летописци.

Проучването засягащо титлата таркан също донесе големи изненади. Не само произхода ѝ се оказа древнобалкански, но самото ѝ разпространение ми помогна да разбера за с влиянието на дедите ни върху народите обитаващи Средна Азия в далечното минало. Знаех, че хората наричани траки са същите, които по-късно са познати като българи, но никой не бе ми разказвал за тракийското присъствие в земите на иранци, индийци, тюрки, монголци и др.

Даже и не бях предполагал, че съществува съвсем ясно свидетелство на Плиний Стари за траките сапарари край Бактрия -Plin.VI.48. Този автор локализира в Средна Азия хора с име едони- Plin.VI.50, а eдоните са траки, за които Херодот и Тудидид споменават -Her. V.11, V.124, Thuc.II.99. Плиний дори говори за кикони/Cicones на север от индийците -Plin.IV.55, доста по-рано киконите/Κίκονες са определени от Омир и Херодот като принадлежащи на тракийското семейство – Hom.Il.II.846,  Her.VII.59.

Нито в училище, нито в беседите с наши доценти бях чувал за тези неща, нито пък някой ми бе разказвал, че според Луций Ариан, създателят на индийската цивилизация е тракийския бог Дионис - Arr. Anab.VII.viii. За походът на Дионис и покоряването на народите на Азия разказва не само Ариан, но и още много други автори: Аполодор, Диодор Сицилийски, Еврипид, Нон, Хигиний, Овидий, Павзаний, Плиний Стари, Сенека, Страбон, Цицерон, Филострат. Защо обаче важните свидетелства на авторите от Античността не са популяризирани от нашите траколози както се полага?

Да се върнем на титлата таркан и да видим какво е било известно за нея в миналото. Тя присъства в тюркските орхонски надписи от VII-IX век, а при монголците се среща под формата даркан. На наша територия я намираме в старобългарcките надписи от епохата на ранното Средновековие.  

Благородник с име Негавон е наречен зера-таркан, а пък Шун носи званието жупан-таркан. По времето на цар Симеон Велики, негов служител на име Теодор носи титлата олгу-таркан. Според Веселин Бешевлиев, таркан е висок ранг и хората изпълняващи тази длъжност са се радвали на големи привилегии. (B.Бешевлиев, Прабългарски епиграфски паметници, с.116, с.144-145).

http://macedonia.kroraina.com/vb3/vb_n060.jpg

Таркан е титла, която е ползвана и от хазарите - хората унищожили Стара Велика България. В средновековни хроники се съобщава за Юрий таркан, който в преводи на тези хроники е наречен Юрий наместник (O.Pritsak, At the dawn of the Christianity in Rus, p.96).

Титлата е позната и на саките под формата таракана (H.W.Bailey, Indo-Scythian studies, Khotanese texts II, Cambridge University Press, New York, 1985, p.33). Саките са съседи на перси, китайци, тюрки, а на индийците, в чиито летописи, саките са определени като потомци на кшатрия – войнската класа на старите арийци.

Освен при българи, хазари, тюрки, монголи, саки, таркан се среща и при персите (иранците). Преди около един век, историкът H.Beverage цитира Менандър Пазител и др. стари автори, които съобщават за: “tarxan dignitas apud Persas” – таркан е титла използвана от персите. (H.Beveridge, Tarkhan and Tarquinius, The Journal of the Royal Asiatic Society of Great Britain and Ireland, Apr., 1918, p. 314-316).

Като имаме предвид колко много и то различни по произход народи ползват титлата таркан, не е никак лесно да се определи нейния произход. Доста предположения са изказани по този въпрос. Британския учен H.Beverage смята, че имената Тархон /Таркон, Тарквиний и титлата таркан са идентични, а добавя и това, че не е изключено етруските, при които името Тарквиний се среща, да са повлияли източните народи (тюрки и монголци) : “And I do not suppose that there can be any doubt that the names Tarchon, Tarquin, and Tarkhan are identical. Nor is the interval in space between Tarquin Priscus and Tarkhan so great as to make the connection between the two names incredible… In conclusion, I may suggest that the reverence felt by the Tartars and Moghuls for the number nine is evidence of some connection between the Eastern nations and the Etruscans.”

Етруските са хора със забележително висока култура, те притежават интересни титли като cepen/кепен съответстваща на старобългарската копан, трябва да се добави и talmiθe/талмите, която пък отговаря на старобългарската тълмач. От друга страна обаче, няма абсолютно никакви сведения за миграции на етруски в Средна Азия. Разрешението на загадката трябва да се търси на друго място.

Първо трябва да определим какво е значението на таркан. Това ще ни позволи да разберем на чий народ принадлежи тя и как е попаднала при други хора. Докато определени изследователи са склонни да дадат тюрко-монголски произход, то има и такива, които са убедени, че титлата има за основа дума от индоевропейски език,т.е. хора говорещи индоевропейски език са я предали на тюрки и монголци.

H.W.Bailey смята, че значението на таркан е командир, командващ, заповядващ и цитирайки J.Pokorny,  предлага ie. tolku-тълкувам, говоря (H.W.Bailey, Indo-Scythian Studies, Khotanese Texts VII, Cambridge University Press, New York, 2009).

Британският учен  дава примери със санскр. tarkh, tarhayate-разсъждавам, мисля, предполагам, добавена е и осетинската дума tärxon-съдещ, съветстващ, но по необясними причини пропуска старобългарските тлъковати-обяснявам, тлъкование-обяснение, тлъкъ-преводач, тлъкнѫти-чуквам, удрям.

Древният корен на тези старобългарски думи е *talkъ, tarkъ, т.е. идентичен е на предложения от Юлиус Покорни tolku-тълкувам, говоря. Този корен се среща в тракийските лични имена Ситалк/Sitalces, Реметалк/Roemetalces, а и Торкос/Torkos.

На пръв поглед изглежда странно думи с един и същ корен *talkъ, tarkъ да означават обяснявам, тълкувам, но и удрям, почуквам. Нека разсъдим обаче - опознато, изтълкувано е това, с което сме имали контакт, това, което сме докоснали, върху което сме оказали натиск.

Първоначално *talkъ, tarkъ е имало смисъл само удрям, докосвам, но с течение на времето се поражда значение - обяснявам, тълкувам, говоря, а оттам и заповядвам.

Тълкувам е свързана и с нашата дума търкам (с корен* tarkъ), чието най-древно значение е удрям, оказвам натиск...опознавам.

От тези сведения става ясно, че титлата таркан се обяснява с езика на старите балканци, които по време на Античността са познати като траки, а по-късно са известни под името българи.

Присъствието на титлата при тюрки, иранци, монголци, не е мистерия. Все пак, както Плиний, така също още много други автори не само знаят за присъствие на траки в Средна Азия, но е известна и ролята на народа на Орфей в изграждането на културата на индийците.

Сапарарите, едоните и киконите не са едиствените наши деди, които са изпратили свои хора край Хималаите, Каспийско море и т.н. На север от персите са се заселили масагетите, които Йордан определя като клон на гетите -Jord.(61). Прокопий пък обяснява, че масагетите и хуните (отъждествени от него със старите българи) са едни и същи хора -Proc.III.xi.9-10.

Непосредствени съседи на тюрките и монголците са саките, а саките са определени като принадлежащи на траките: “Наричаха го и Сака поради това, че е чужденец, а саките са тракийско племе...“ – (Схол. Към Аристофан, Птици, 31- Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010, с. 326).  

Цитирайки Аврелий Виктор, Вилхелм Томашек споделя ценното сведение, че царят на северните траки Декебал е известен и като rex Sacorum-цар на саките – Die Alten Thraker, с.99. В издание на The Cambridge Ancient History c.247, британски учени изказват виждането, че споменатите от персите сака парадрая са де факто гетите. Причисляване на саките към семейството на масагетите, които Йордан определя като клон на гетите почитащи Залмоксис, прави Страбон –Strab.XI.8.8.

Възстановка на костюма на благородник от средите на саките- автор Derzsi Elekes Andor 

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0c/Sun_emperor.JPG/800px-Sun_emperor.JPG

Както вече отбелязах, саките са определени като потомци на кшатрия – войнската класа на старите арийци- (G.Ch.Sagar, Foreign Influences in Ancient India, p.152). Понеже Ария е най-старото име на Тракия, а съществуват над дванадесет свидетелства за тракийски поход в Индия, то не е трудно да се разбере, че този поход и арийското нашествие в Индия са едно и също събитие. С идването си в Средна Азия, старите балканци повлияват не само индийците, но и други народи: перси, тюрки, монголци.

Карта на Средна Азия, на саките принадлежат земите на изток от Партия, автор - Dbachmann

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/ad/Scythia-Parthia_100_BC.png

Eто как титлата таркан попада сред народите на Средна Азия. Има дори ясни китайски извори, в които се казва, че согдийците, т.е. част от тракийските саки са тези, които съветват и организират тюрките. В своя работа руският учен Клящорный споделя следното: “Тюрки сами по себе простодушны и недальновидны, и можно внести между ними раздор. К сожалению, среди них живёт много ху (согдийцев), которые хитры и коварны; они научают и направляют (тюрков)!”

http://kronk.spb.ru/library/klashtorny-sg-1964-3.htm#19

Оказва се, че дедите ни са приели ролята на учители и наставници на други народи не едва през IX век когато разпространяват кирилицата и християнството, а доста по-рано, хилядолетия по-рано.

Може ли да е случайност, че най-старото колело, най-старата писменост и най-старото обработено злато са намерени в земите ни? Може ли да е случайност и това, че според Николай Дерменджиев “нашата календарна схема от Слатино е датирана по 14С цели 8 столетия преди началото на древната датировка на египетския календар.”?  Може ли да е случайност факта, че древните градове край Юнаците, Пазарджишко и Провадия, Варненско изпреварват каменните стени на Рим с около 4000 години?

Със сигурност не е случайност и това, че Орфей, Лин, Тамир, Евмолп, Имарад и др. наши предци са отговорни за създаването на гръцката култура. Религиозната доктрина на келтите също е повлияна от дедите ни. Иполит свидетелства за това как друидите са инструктирани лично от Залмоксис – обожественият мъдрец на гетите. Същите тези гети, които по време на ранното Средновековие заедно със своите роднини мизите ще освободят подтиснатите свои брая от римска власт. Да не забравяме и ролята на Дионис в създаването на индийската цивилизация.

Ето какви хора са били предците ни – създатели на култура и разпространители на важни знания. Качествата си дедите ни са оформили в продължение на няколко хилядолетия развитие тук на Балканите, а не в дивата пустош на Алтай, Памир и Тибет. Уменията и способностите на нашите деди са кодирани в гените ни, а това е нашето най-голямо богатство. Земята ни неведнъж е завладявана, книжнината ни неведнъж е унищожавана, крепостите ни неведнъж са рушени, а градовете ограбвани и разрушавани, но враговете ни не са успели да унищожат духа ни.

Докато знаем, че сме потомци на народа на светлината, докато пазим заветите и традициите на своите предци, няма зло, което да успее да ни затрие. Лъжите на врагове и чуждопоклонници замъглиха съзнанието на много сънародници. Много се отчаяха и предадоха, но и много бяха тези, които устояха и останаха верни на българщината. Тези хора ще стават повече и по-силни защото вече ще са напълно уверени, че са потомци на тези, които никога не са се предавали и винаги са разчитали на моща на своите мишци и на силата на духа си.

ТРАКИЙСКО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ТЮРКИТЕ

Доста от нас смятат, че в древността траките са обитавали земи между Карпатите и Бяло Море. Има и такива, които знаят, че значителна територия от Мала Азия е била заселена от народа на Орфей. Съвсем малко обаче са тези, на които е известно, че далечните ни предци са обитаваи и територии в Централна Азия. Това се дължи на ограничената информация, която ни бе давана в училища и университети. 

Липсата на важни сведения е довела до пораждане на скептицизъм у доста сънародници, ако някой спомене за траки в земите на Бактрия, Индия, а и в прародината на тюрките – Сибир.

Извори обаче има и то немалко. Плиний Стари пише за тракийското племе сарапари, което живее в съседство с бактрийците -  “Saraparae, Bactri, quorum oppidum Zariastes, quod postea Bactru a flumine appellatum est.“ - Plin. VI.xviii-48.

Същият автор споменава за племена кикони и брисари между индийците и китайците – “…iam Indorum, Casiri introrsus ad Scythas versi — humanis corporibus vescuntur —, Nomades quoque Indiae vagantur. sunt qui ab aquilone contingi ab ipsis Ciconas dixere et Brisaros “- Plin. VI.xx.55.

Плиний пише също за саки, масагети и едони на север от Персия- “Ultra sunt Scytharum populi. Persae illos Sacas universos appellavere a proxima gente, antiqui Aramios, Scythae ipsi Persas Chorsaros et Caucasum montem Croucasim, hoc est nive candidum. multitudo populorum innumera et quae cum Parthis ex aequo degat. celeberrimi eorum Sacae, Massagetae, Dahae, Essedones, Astacae, Rumnici, Pestici, Homodoti, Histi, Edones. “Plin.VI.xix.50.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/6*.html

Киконите са познати още на Омир – “And Euphemus was captain of the Ciconian spearmen… “ - Hom. Il. 2.846.  За тези траки знае и Херодот -“Samothracian city of Sane, and Zone; at the end is Serreum, a well-known headland. This country was in former days possessed by the Cicones. “ - Hdt. 7.59.

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Hdt.%207.59&lang=original

Едоните са били могъщо и богато тракийско племе. Половин хилядолетие преди времето на Плиний, те са локализирани край реките Струма и Вардар от Тукидид – “Beyond Axius they possess the country called Mygdonia as far as to Strymon, from whence they have driven out the Edonians. “ - Thuc.II.99.4.

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Thuc.%202.99&lang=original

Масагетите са наричани още хуни от Прокопий Цезарийски “Aïgan was by birth of the Massagetae whom they now call Huns; and the rest were almost all inhabitants of the land of Thrace. “– Proc.BG.III.xi.9.

https://www.gutenberg.org/files/16765/16765-h/16765-h.htm

Същите тези масагети обаче Йордан определя като част от семейството на гетите и дори споменава, че град Томи в Малка Скития (Добруджа) е основан от масагетската царица Томира (през VI век преди Христа) – “ Elated by his victories in Asia, he strove to conquer the Getae, whose queen, as I have said, was Tomyris… Queen Tomyris crossed over into that part of Moesia which is now called Lesser Scythia-a name borrowed from great Scythia, and built on the Moesian shore of Pontus the city of Tomi, named after herself. “ –Jord.X(62). Може да се добави и това, че масагетските лични имена Томира, Спаргапий, Балас отговарят на тракийските Тамир, Спарка, Балас.

http://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#united

Присъствието на тракийските племена сарапари, едони, кикони, гети (масагети) и едони в Средна Азия е важно, но по-важна е ролята на саките. Те се отличават ярко от местното население поради своята светла кожа и коса. Тези признаци ги определят като преселници от Европа и от не откъде да е, а от нашите земи.

Сведения за това има, но те не са популярни въпреки своето значение. В работи на старогръцки автори намираме следния пасаж – “Наричаха го Сака поради това, че е чужденец, а саките са тракийско племе.”– Д.Попов, Гръцките Интелектуалци и Тракийския Свят, Лик, София, 2010, с.326.*

В по-късни времена саките са наречени согдийци. За тях се знае, че са многоброен и могъщ народ, който е причинявал доста главоболия на Китай. Те са обитавали също територията на Монголия, а и други съседни земи като са оказвали силно влияние над тюрките. С.Г. Кляшторный предава думите на китайски служител, който твърди, че тюрките са простодушни и недалновидни, между тях може да се внесе раздор, но сред тюрките живеят и согдийци (саки), които ги напътстват и направляват:

“Тюрки сами по себе простодушны и недальновидны, и можно внести между ними раздор. К сожалению, среди них живёт много ху (согдийцев), которые хитры и коварны; они научают и направляют (тюрков)!”- С.Г. Кляшторный, Древнетюркские рунические памятники как источник по истории Средней Азии, Наука, 1964, c.114.

http://kronk.spb.ru/library/klashtorny-sg-1964-3.htm#19

На согдийците-саки се приписва не просто влияние върху тюрките, но автори като B.A. Лишвиц и др. смятат, че древната тюркска руническа писменост е създадена въз основа на согдийското писмо. Като аргументи се посочват успоредиците между тюркските руни и согдийските букви във форма и звукова стойност:

“Среди алфавитных письменностей, выдвигавшихся на роль источника древнетюркской руники, наибольшее внимание уже давно привлекает согдийская. «Согдийская гипотеза» основывается прежде всего на близости форм ряда рунических и согдийских графем, имеющих тождественные или сходные фонетические референты. При этом учитываются также многовековые контакты согдийцев и тюрок в Центральной Азии, в частности, на территории Монголии. “ - В.А. Лившиц, О происхождении древнетюркской рунической письменности. Археологические исследования древнего и средневекового Казахстана,  Алма-Ата, 1980. с. 3-13.

Лишвиц допълва и това, че согдийската писменост е заета от уйгурите, които от своя страна я дават на монголците, а те пък я предават на манджурите: “Хорошо известна эстафета согдийской письменности, которую заимствовали уйгуры, передали её через несколько столетий монголам, а последние — маньчжурам.  

Със сигурност произлизащите от Тракия саки са дали на тюрките не само писменост и съвети как да се борят с по-многобройните китайци, но също така и военни титли. За това, че тюрките охотно приемат титли от други народи пише Кляшторный-“Третье возражение Лю Мао-цзая также не может быть принято. Рунические надписи отмечают, что, когда тюркские беги подчинились Китаю, они приняли китайские имена и титулы.”

Някои автори се опитват да изкарат старобългарската титла олгу таркан тюркска, но не съобщават на своите читатели  нито, че с титлата таркан е носена и от согдийци-саки, нито пък се уточнява, че тези саки са определяни като траки от старогръцките автори. За Огул таркан при согдийците съобщава Кляшторный като обявава титлата таркан за тюрска, но не представя тюркската й етимология. Каган също бива наречена тюрска титла, но се премълчава за съществуването на тракийските думи кага и кагайон, когайон. Според Сорин Олтеану значението на кага е свещен, друго възможно значение е светъл.

Благодарение на саките, или пък други тракийски племена като кикони, едони, сарапари, а и масагетите наречени хуни, в езика на тюрките намираме думи като ачари-учител, деде-баща, балгам-влага, мен-мен, аз, касик-кожа, капа-копа, височина, огри-укрит, скрит, кози-козле, агънце, ата-отец.

Повлияна е не само речта на тюрките, но и тяхното облекло. Багодарение на изображения от Централна Азия, а и на археологически проучвания, ние знаем как са изглеждали саките и какво са били дрехите на старите тюрки. Дошлите от Тракия в Сибир наши предци са носили тясна куртка и панталони, имали са високи ботуши, висока шапка, която е наклонена напред. Това е вариант на така наречената тракийска, фригийска шапка.

http://www.rbardalzo.narod.ru/4/issyk_golden_man.jpg

Точно с такова облекло е изобразен трако-троянецът Парис, а и доста други негови сънародници.

http://christogenea.org/images/32-greek3-300.jpg

Изображения има дори в Етрурия, която е колонизирана от предците ни векове преди да се появи Рим.

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/236x/78/1d/21/781d2131f19ea2f8ad39779d38608f4a.jpg

Тюрките са копирали облеклото на своите учители и наставници в желание да ги наподобят.

                                                  изображение на тюрки населяващи земите на Монголия

                                http://kronk.spb.ru/img/kyzlasov-lr-1964.2.jpg

                              http://kronk.spb.ru/library/kyzlasov-lr-1964.htm

Понеже саките обитават Китай, а и оказват влияние на китайската политика и общество, то дрехите на дедите ни проникват и на място, в което никой не би ги очаквал.

Влиянието на колонизиралите Средна Азия траки върху тюрките е доста дълбоко, защото народът на Гюл Текин възприема от дедите ни дори техните погребални обреди.

За жертване на кон в гроба на благородник и за издигане на могила при тюрките пише Б.Б. Овчинникова, но за жалост не споменава една важна подробност – тази практика съществува на Балканите още през Бронзовата епоха.

Така наречените каменни баби – антропоморфни стели обикновено се приписват на тюрките, но тези, които го правят забравят да споменат, че такива надгробни паметници се срещат доста по-рано в Европа. Варненският музей съхранява прекрасен екземпляр от трето хилядолетие преди Христа.

                      http://kronk.spb.ru/img/ovchinnikova-bb-1982-2s.jpg

http://library.kr.ua/kray/shlakhovoy/image/DSC00666.jpg

http://library.kr.ua/kray/shlakhovoy/ss.html

https://scontent-fra3-1.xx.fbcdn.net/hphotos-xfp1/v/t1.0-9/936860_191331291020275_365904865_n.jpg?oh=8512d6da10b468070709928c738b3ba6&oe=56613825

Овчинникова е пропуснала и други данни, а именно това, че артефактите, които се срещат в гробовете на старите тюрки имат прототип в земите на траките от Източна Европа.

http://kronk.spb.ru/img/ovchinnikova-bb-1982-3s.jpg

Още в началото на ХХ век учени като Андерсън и Йетс откриват смайващи паралели между древната китайска керамика и тази от Иран, Туркестан, Южна Русия и Румъния. Това кара тези изследователи да мислят, че е имало контакти между Китай и земите на запад, като тези контакти са започнали през трето хилядолетие преди Христа - W. Perceval Yetts, Links between Ancient China and the West, Geographical Review, Vol. 16, No. 4. 

По-късно У.Уотсън също набляга на изненадващите паралели между Китай и Източна Европа, но за жалост не прави връзката на сродната с културите Кукутени и Триполие Варненска култура, а точно тя е ключова понеже е най-стара.

Друга ключова култура е също от нашите земи - тази от Бреница. Както керамиката, така и оръжията, земедеските сечива и т.н. показват силни прилики с керамика, оръжия и т.н. от Южен Сибир, като намерените в Азия артефакти са от доста по-късен период.

Тези данни позволяват за се каже, че в края на четвърто и началото на трето хилядолетие преди Христа древни балкански племена познати на римляни и гърци като траки, са мигрирали на изток и са стигнали чак до Китай и Индия. Там те са оказали влияние върху местното население, но също така и върху обитаващите Алтайския регион тюрки.

Влияние е оказано върху държавната организация, езика, културата и писмеността на тюрките. Това обяснява защо има общи титли между тюрки и стари българи, а и защо определен брой руни от земите ни имат паралели сред тюркската писменост.

В миналото тези прилики караха учените да мислят, че старите българи са азиатци по произход. Както антропологическите, така и генетичните проучвания обаче опровергаха това виждане. Както антрополозите, така и генетиците установиха, че българите не просто са потомци на местно население, но и на най-древните балканци.

За траките се знаеше малко в края на XIX и началото на ХХ век, под натиска на чуждеци народът на Орфей бе обявен за изчезнал, а постиженията му бяха безсрамно приписани на други хора. Сведенията на Ариан, Страбон, Плиний и др. за влиянието на траки върху азиатските народи бяха премълчани. Историческите извори, в които се поставяше тъждественост между траки и българи бяха или укривани, или дефинирани като неверни.

Днес дори обикновените хора имат достъп до специализирана литература. Всеки може да си набави и провери старите исторически извори. Пътят към истината е отворен, но не е лесен. Иска се доста търсене, сравнения, проверки, но пък си заслужава защото да знаеш, че дедите ти са били хора на светлината не е никак малко. Да знаеш, че в твоите вени тече кръвта на тези, които са повлияли китайци, индийци, иранци и тюрки си е повод за гордост.

Тази гордост обаче задължава, тя не е украшение, с което всеки има право да се кичи. За да имаш правото да се наречеш българин, трябва да се държиш като българин, а това означава да си силен, благороден и добър човек, който страни от злоба, завист и алчност. Оцелява този, който е намерил пътя към истинската си същност.

Използвана литература и пояснения:

1.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

2.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

3.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;

4.Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

5.Tacitus, The Agricola and the Germania, transl. H.Mattingly, transl.rev.S.A.Handford, Penguin Books, Harmondsworth, 1970;

6.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;

7.С.Г. Кляшторный, Древнетюркские рунические памятники как источник по истории Средней Азии, Наука, 1964;

8.В.А. Лившиц, О происхождении древнетюркской рунической письменности. Археологические исследования древнего и средневекового Казахстана,  Алма-Ата, 1980;

9.Б.Б. Овчинникова, Погребение древнетюркского воина в Центральной Туве.

СА. 1982. №3.;

10.W. Perceval Yetts, Links between Ancient China and the West, Geographical Review, Vol. 16, No. 4 (Oct., 1926)

11.W.Watson, Early Civilization in China, Thames & Hudson, London, 1966;

Jordanes, De Origine Actibusque Getarum http://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html

*Не може да се отрече, че саките са наричани и скити, това прави Страбон обяснявайки, че те са същите хора, които Омир нарича абии и галактофаги и определя като съюзници на Троя – Strab.VII.3.9.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

От друга страна скитите са наречени тракийски народ от Стефан Византийски, а Касий Дион твърди, че даките са клон на скитите – Dio-51.22.4.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/51*.html

НОВИ ИЗНЕНАДИ ОТНОСНО ТЕОРИЯТА ЗА БАЛКАНСКИЯ ПРОЗХОД НА НАРОДА НИ

Благодарение на мой приятел, преди няколко месеца се натъкнах на една интересна книга. За нейния автор – Aрхимандрит Кирил Рилски няма никакви съмнения по въпроса за корените на българите. В началото на ХХ век, по-точно през 1930 година този човек пише съвсем уверено, че ние сме потомци на “древнитѣ трако-илирийски племена живели в Илирия от незапомнени доисторически времена”.

Същата теза е развита по-рано от проф. Ганчо Ценов в работите му “Праотечеството и Праезикътъ на Българитѣ” и “Произходътъ на Българитѣ”. Тези творби са публикувани респективно през 1907 и 1919 година. Още по-рано тракийският произход на българите бива защитаван ревностно от акад. Цани Гинчев. Макар да използва голяма доза романтизъм, Гинчев представя железни аргументи. Навремето те не могат да бъдат оборени, поради това биват покрити с мълчание и обречени на забрава от учените чуждопоклонници.

Такава е и съдбата на писанията на родолюбци като Данаил Юруков, Никола-Йонков Владикин, Георги Сотиров и др. Тези хора защитават всеки по свой начин местните корени на нашия народ и подчертават, че траките никога не са изчезвали, просто в по-късни времена са познати под името българи. Това твърдение, в миналото обявявано за абсурдно, наскоро бе доказано от проучванията на генетиците.

Всеки път когато научвах за писанията на прогресивни българи писали в миналото и вярващи в балканските корени на народа ни, съм се питал – Колко ли още непознати автори ще срещна? Доста ли са тези, които са вярвали, а и доказвали преди 1944 и преди 1989 година, че ние българите сме потомци на Залмоксис и Орфей?

Сега, само три месеца след откриването на работата на Архимандрит Кирил Рилски, успях да се натъкна на друга, не по-малко забележителна творба. Става дума за книгата

“БЪЛГАРИТѢ ПОТОМЦИ НА ЦАРСТВЕНИТѢ СКИТИ И САРМАТИ”. Не познавах автора Д.П.Даскалов, той се оказа не просто любител, а член на Софийското Археологическо Дружество. Работата си Даскалов е публикувал преди повече от сто години, в далечната 1913 година.

Заглавието със сигурност би зарадвало поддръжиниците на иранската теза за произхода на старите българи. Все пак днес старите скити и сармати са набедени за иранци, а на нас ни се приписва родство с живеещите в Афганистан пащуни, талишците и др. Ако все пак някой симпатизант на иранската теза стигне до с.70 ще се натъкне на неприятна за него изненада, която би прераснала в ужас. На тази страница започва глава VII, а нейното название е ТРАКИЙСКОТО ПОТЕКЛО НА СКИТО-САРМАТИТЕ.

Оказва се, че преди повече от век се е знаело добре за общите корени на траки, скити и сармати. Още преди век се е знаело, че траките са обитавали не само земите на юг от река Дунав, но и териториите край Днепър и Днестър, и то още през Меднокаменната епоха – пето хилядолетие преди Христа. Де факто след 1944 науката бива върната доста крачки назад по отношение на немалко важни неща.

За мое удивление и радост се оказа, че на Даскалов и неговите колеги е било ясно и това, че неолитната керамика на Източна Европа е разпространена в по-късни времена на Цикладските острови, а и на остров Крит. До този момент мислех, че едва проф. Бедрих Хрозни е писал за тракийската керамика и тракийската колонизация на Минойския Крит – “Ancient History of Asia Minor India and Crete”, 1952, с.219-220. Стана ми приятно, че не първо чужденец, а българи са знаели за връзката на дедите ни с древния егейски свят и изграждането на минойското общество.

Навлизайки по-дълбоко в работата на българския археолог, аз бях изненадан още веднъж. По времето на Даскалов се е знаело отлично, че възпетите от Омир трояни са потомци на трако-фригийските племена обитаващи Мала Азия – с.53. Несъмнено на доста учени от БАН това е добре известно и то от доста време, но тази важна информация започна да се популяризира едва през последните десет-петнадесет години и то твърде плахо. Поради тази причина, днес на тракийския произход на трояните, някои хора гледат като на сензация, а то си е старо знание, нещо общоприето за учените от Царство България.

Още в началото на своята работа, на с. 15 Даскалов споменава нещо, което би изпълнило сърцето на всеки родолюбив българин с радост - ”И така, къмъ 10 августъ 660 г. българитѣ минават стихийно Дунава не въ силата на известѣнъ договоръ съ византийцитѣ, да пазят като съюзници дунавската граница на империята от нахлуването на други “варвари”, или пък са принудени да сторятъ това вслѣдствие на нашествието и напора на хазаритѣ, а идатъ тѣ съ великата историческа задача, въ качеството си на законни наслѣдници на Балканския полуостров...“.

Даскалов обяснява, че обитавалите земите на север от Дунава българи са само освободители целящи да спасят своите братя намиращи се под римска власт и заплашени от асимилация. Византия е наречена съвсем правилно незаконна завоевателка на Балканския полуостров. През VII не се стига до смесване на чужди народи в Тракия, а до консолидиране на разединени до този момент групи на наши предци.

Eто колко проста е истината и преди колко време тя е била известна на Д.П.Даскалов, Архимандрит Кирил Рилски, проф. Ценов, акад. Цани Гинчев и десетките хиляди техни читатели. Направо ми става страшно като си представя какви усилия са хвърлени да се укрият планини от данни и да бъде изкривена картината на реалността по извратен начин.

Манипулаторите на историята ни не просто са премъчали редица заслуги на дедите ни, но и са ги изкарали чужденци в собствените им земи. По-ужасен начин да се омърси паметта на предците ни едва ли може да се измисли. Старите българи са считали земята ни за свещено място, посрещали са мечове и копия с гърдите си, за да защитят Родината, а после бездушни индивиди ги обявят за нашественици в територията на юг от Дунава.

Тези, които са обезобразили историята ни не са били нито глупави, нито заблудени. Действано е с умисъл, действано е организирано. Оправдание би могло да има в случай, че не съществуваха сведения за родството на траки и скити. За техния общ произход обаче има предостатъчно данни. 

В работата си “Етника” Стефан Византийски пише – “Σκύθαι ἔθνος Θράκιον “ -  Скитите са тракийски народ – St.Byz. Tomus Prior, MDCCCXLIX, p.578. Дион Касий гледа на северните траки – даките като на клон на скитите- Dio, 51.22. За Страбон скити и сармати принадлежат на една и съща общност- Strab. XI.2.1. Писалият по-късно Прокопий причислява сарматите към семейството на тракийското племе гети -Proc. BG, III.ii.3. Пак Страбон обяснява, че обитаващите Азия саки са от същия произход както и скитите- Strab.XI.8.2. В работи на други старогръцки автори намираме твърдения, че саките са траки- Д. Попов, Гръцките интелектуалци…с. 326.

Ето, свидетелствата за общите корени на скити и траки не са никак малко, но за жалост не са популяризирани. В пълна неизвестност е останал и важния факт, че доста скитски имена притежват тракийски успоредици. Скитските лични имена Атей, Батек, Макент, Орик, Сатрак, Скит, Солий, Тевтар, Тимнес показват силна прилика, а някои са и идентични на тракийските Атий, Батак, Макент, Орол, Сатрокент,  Скитоток, Солий, Тевкър, Тимасион.

Неизвестни са и други неща като например общия култ на траки и скити към Арес. Херодот е пределно ясен, че скитите изпитват силна неприязън към чуждата религия и наказват със смърт чуждопоклонниците – “Thus do the Scythians carefully guard their own customary observances, and such are the penalties which they inflict upon those who acquire foreign customs besides their own. ” – Her. IV.80.

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4080.htm

Освен тракийския Арес скитите почитат и тракийския Папай, който дори е тяхно върховно божество – “Zeus, being most rightly named in my opinion, is called Papaios“ – Her.IV.49. Богът на слънцето скитите наричат Гетосур - Γοιτόσυρος- Her.IV.59. При траките слънчевото божество носи името Сурегет. Засвидетествано е на надпис от Баткун (Пазарджишко), Филипи, (Македония) и Дуросторум (Силистра) – D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, z.472. Има дори тракийски лични имена Суро, Сура, Суротралис, а тяхното значение е слънчев, светъл, сияен. Частицата гет означава славен, тя се среща в етнонима гети и тракийското царско име Гета (господар на едоните). Теонимите Гетосур и Сурегет притежават значение славно слънце.

Други непознати, но важни паралели в бита и обредите на траки и скити са татуирането на благородниците, изкуствената черепна деформация, правенето на ритуална чаша от черепа на повален враг, издигането на могила над гроба на благородник, а също така и жертването на коне. Стилът на тракийското и скитско изкуство е идентичен, паралели намираме и във военната тактика.

Фактически облеклото, а и оръжието на северните траки е неразличимо от това на скитите, но уви, тази важна информация не е поднасяна в миналото на широката публика. Това, че старите българи бяха наричани скити бе използвано, за да бъдат определени дедите ни като азиатски народ. Непритежавайки база за сравнение доста сънародници попаднаха в капана на тези, които се опитваха да поставят корените на българите в Централна Азия.

Даскалов не представя всички посочени до тук данни, но въпреки това е успял да разбере що за хора са били скитите и сарматите. Изхождайки от някои исторически извори, а и от свидетелствата на археологията този прогресивен учен достига до истината. Истина, която десетки години по-късно е потвърдена от археолози като А.И. Мелюкова.

В работата си “Скифия и Фракийский Мир” (Скития и Тракийския Свят) археоложката говори за дълговековното тракийско присъствие в Черноморските степи. Мелюкова дори се осмелява да спомене, че предскитската култура в Черноморските степи притежава тракийски елементи. Дадени са и доста примери с керамика, която всеки непредубеден специалист би видял, че е тракийска по произход.

http://historylib.org/historybooks/A-I-Melyukova_Skifiya-i-frakiyskiy-mir/1347821820_6049.jpg

http://historylib.org/historybooks/A-I-Melyukova_Skifiya-i-frakiyskiy-mir/1347824682_ae7c.jpg

http://historylib.org/historybooks/A-I-Melyukova_Skifiya-i-frakiyskiy-mir/1347886775_849a.jpg

Днес, благодарение на работи като тези на Д.П. Даскалов и проф. Ценов, проф. Чилингиров, акад. Гинчев и др. ние разбираме, че капанът сковал съзнанието ни е от сравнително ново време. В миналото българите са знаели добре чии потомци са, това обяснява храбростта и себеотрицанието при браненето на Родината, а и пазенето на традициите, старите свещени извори и гори. Човек дава живота си за своето, за това, което е част от сърцето и душата му.

Ние не можем без земята си и тя не може без нас, тъй както майката не иска да бъде откъсната от децата й. Тук са се раждали герои, мислители, творци и лечители на човешката душа. Те са расли пиещи от красотата на природата ни и възпитавани от нея.

Чедата на България дори и откъснати от нея по различни причини и в различни времена, винаги са се завръщали при нея. Завръщали са се, за да се запазят, завръщали са се и за да помогнат, да избавят своите братя и сестри от чуждо подтисничество.

Този процес се повтаря и днес. Двата милиона прокудени от политиците българи не са забравили Родината. Български хора се играят на няколко континента от нашите емигранти. Наши сънародници организират фолклорни фестивали, на които се стичат като бурна река хиляди наши братя и сестри жадни да се докоснат до корените си.

https://www.youtube.com/watch?v=Aea3an8Cq7U

https://www.youtube.com/watch?v=DP1NgVe-Rlw

https://www.youtube.com/watch?v=gLSSFihwqtk

https://www.youtube.com/watch?v=3gzQydFMS0g

https://www.youtube.com/watch?v=_75YVH1k8_A

https://www.youtube.com/watch?v=fOM3rE6vPLM

https://www.youtube.com/watch?v=Cp-UddJzeH0

https://www.youtube.com/watch?v=JRjrRuKBf88

Прокудените българи се превърнаха в посланици на България. Благодарение на тези хора името на държавата ни стана доста популярно. Прокудените българи са и тези, които поддържат страната ни. Средствата, които те изпращат в Родината са в пъти повече отколкото чуждите ивестиции, които де факто не помагат, а само допринасят за финансовото ни заробване.

Колкото да се стараят бездушните политици и корпоративните медии да ни делят, колкото и омраза да се сее, ние пак си се обичаме. Доброто расте и ще продължава да расте. Родолюбието расте и ще продължава да расте. 

Расте и решителността отново да се превърнем в хора, които не се носят безпомощно по течението, а сами коват съдбата си. Надеждата, че ще оцелеем вече се превърна в увереност. Веригите са скъсани и пробудения българин усеща старата сила да се завръща в мишците му. Пътят пред нас е отворен.