ЗНАКЪТ НА ДУЛО IYI ПРИ ТРАКИТЕ – СЕНЗАЦИЯ ОТ ЗЕМИТЕ НА ЗЛАТНА ФРИГИЯ

В края на XIX в., през 1878 г., по време на пътуванията си из страната ни, Феликс Каниц е силно впечатлен от руините край село Абоба (Плиска). Приятелят на България и българите смята, че се касае за останки на голямо римско укрепление. Малко по-късно, през 1884 г. Константин Иречек посещава мястото и също изказва мнение, че тук се е намирала древна римска крепост, в която се установяват ранносредновековните българи.

 

Това, че Абоба (Плиска) е укрепен град от времето когато римляните са властвали в Тракия, се споделя също от Богдан Филов и Веселин Бешевлиев. След време обаче тези наши учени рязко променят виждането си. Дали това е станало под натиск от чужбина, под влияние на български колеги, или пък или пък действията са от доброволен характер няма как да разберем, но за нашата тема това е без значение. 

 

Реално нас ни интересува нещо друго – присъствието на знака IYI по стените и керамиката на Плиска и други локации. През 1899 г. са организирани археологически разкопки и цял екип от чужди учени започва да разкрива материалната култура на ранносредновековните българи. Приносът на Шкорпил, Еллих, Лепор, Успенский, Айналов, Панченко и др. е безспорно голям – реално са положени основите на българската археология.

 

Едно от най-важните открития в Абоба (Плиска) са старобългарските руни, като разбира се между тях е и особеният символ IYI. Той е каталогизиран и заедно с другите намерени руни е публикуван в издание на ИРАИК Х през 1905 г. Това е първият, но разбира се не и последния доклад засягащ разкопките на древното селище, което удивява със своите монументални строежи.

 

Цяла плеяда археолози се заема с проучванията на ценния за историята ни обект. Що се касае за настоящата тема, най-важни са материалите предоставени от археолога Стамен Михайлов. Той дава информация, която други изследователи премълчават, а се касае за ценни данни, които буквално променят историята.

 

Михайлов представя сведения за разпространението и древността на особения символ IYI. Той се среща по крепостни стени и керемиди от Плиска, Преслав, Силистра, Равна, Бяла и др. Присъства също върху съдове, амулети, пръстени, скали, статуи, оброчни хлябове, използван е дори за хералдически знак. Явно се касае за символ, който е от огромно значение за старите българи.

 

Най-важното от труда на Михайлов е това, че се споменават откритията на Тодорович и Церманович, които намират срещащият се по стените на Плиска знак IYI по керамика, която е на около 7000 г. – тази на културата Винча. Михайлов споменава и работата на Бенсън, който изследвайки древната керамика на о-в Кипър, също намира и описва знака IYI.

 

Тази отдалечена от страната ни локация не бива да ни учудва изобщо. Използвайки данни от трудове на антрополозите Чарлз и Боев, руският учен Юрий Откупщиков споменава в своя работа, че населението на западна Мала Азия (дом на траките фриги, витини, бебрики, а и мизите наречени по-късно българи) e като това на о-в Кипър, и това население е дошло от региона на Македония и Тесалия (където присъствието на траките пиери, пеони, едони, теврки и мизи е добре засвидетелствано). А опирайки се на изследванията на Мария Гимбутас Откупщиков съобщава за две преселения от североизточните Балкани в посока юг – Анатолия (Мала Азия), като става дума за периода 2300 — 2200 г. и около 1230 —1180 г.  

 

В доклада на Стамен Михайлов е добавено е и, че древният български символ IYI се среща и на антична плоча от Пергамон. За тази плоча обаче се казва, че произхода ѝ е от маслинената гора край Атина. Трябва да се отбележи, че тракийското присъствие в Атина е от времената преди Троянската Война. Благодарение на Страбон е добре известно, че не просто Атина, но дори цяла Атика някога е принадлежала на траките (Strab.VII.3.1).

 

До този момент става ясно, че виждането на учени като Бешевлиев, Ваклинов, Овчаров и др., относно произхода на старобългарските руни и в частност особения символ IYI е напълно погрешно. Въпросните изследователи смятат, че старобългарската писменост има връзка с тюрските руни, но те са манифестирани едва след VI в. Култът към самото божество Тангра няма никаква връзка с присъстващият по стените на Плиска знак. От друга страна свещеният за дедите ни символ IYI се среща на Балканите преди около 7000 г., среща се и по времето на Бронзовата епоха (Кипър), а и Античността (Атина).

 

Има и още една важна локация, в която знакът IYI е манифестиран по време на Античността. Става дума за Мала Азия, която в далечното минало е обитавана от различни групи траки. Там живеят витините, мариандините, медо-витините, халибите, мосинойките, бебриките, бюснеите, фригите, а и мизите, които по време на Средновековието Димитър Хоматиан отъждествява с българите.

 

Само година след излизането на доклада на ИРАИК Х (1905 г.), т.е. през 1906 г. излиза доклад на немски учени, които изследват паметниците на траките фриги. Заглавието на труда е „Neue Untersuchungen im Gebiet der Phrygischen Felsenfassaden“ – Нови изследвания от областта на Фригийските скални фасади.

 

                            Фасада на фригийско светилище от ранната Желязна епоха (по Перо)

Става дума за спиращи дъха монументи, които са изсечени по скалите от територията на някогашното Фригийско Царство. Броят на паметниците е голям, някои от тях притежават надписи, графити, които са изключително интересни. 

                                                                    Образец на древното фригийско изкуство (по Рамзи)

                                                                                          Фригийски скален монумент (по Рамзи)

                                                                                 Фасада на фригийски скален монумент (по Рамзи)

Включените в работата на Е. Бранденбургер локации не са никак малко: Гердек кая, Демирли кале, Кюмбет, Арслан кая, Язили кая и др. С голяма прецизност немският учен споменава кой знак къде е намерен, като при това прави доста добра сравнителна таблица.

 

               Таблица на срещащите се по фригийските скални паметници знаци (по Бранденбург), знак № 2 от първия ред (A), а и знакът ат четвърти ред (D), обозначен с № 8, са идентични на старобългарския символ IYI

 

От важност за нас са локациите Гердек кая, в близост до града на цар Мидас (A), а и Язили кая, под меандърния мотив при “гроба на Мидас” (D). И на двете места се среща свещеният за старите българи символ IYI. В таблицата представена в труда на немския учен можем да видим и други старобългарски руни, някои се срещат и по откритата от Станчо Ваклинов розета от Плиска. Става дума за знаците с регистрация A 1, B 1, F 7, G 11, известна прилика показват и знаците D 4, G 3, G 13.

 

Разбира се Е. Бранденбургер не споменава за смайващата прилика между знаците от фригийските монументи и старобългарските руни. Той просто няма как да знае за направените година по-рано открития в Абоба (Плиска). Самият интерес на немския изследовател е друг – той проучва миналото на траките, а в този период от време – 1906 г. властва виждането, че Аспаруховите българи са народ, чиято прародина е в Средна Азия. Никой не би търсил нещо общо между народи, които официално нямат нищо общо.

 

                                                                        Знаци от Абоба-Плиска (по ИРАИК Х)

Е. Бранденбургер посочва също и хората, изследвали особените знаци от фригийските паметници, а и виждането на тези хора за древността на знаците. Споменати са Перо, Месершмид, Янсен, Финк, Андре и др. Публикуваният в Монхен преди повече от век труд е безспорно важен, но за жалост е останал невидим за нашите учени, а е имал потенциал да промени историята ни.

 

Невидими са останали и работите на турските изследователи Шахин и Айчатлар, които също представят изключително ценна информация, засягаща нашата история. В ИРАИК Х са обнародвани старобългарски надписи, като при това е разисквана, срещащата се по тях титла KANAC. Следващ виждането на Йосиф Маркварт, Фьодор Успенский сравнява KANAC с тюрко-монголската титла кан, хан.

 

През 1905 г. това не учудва никого, защото тогава в научните среди се налага твърдението, че старата родина на българите е в Азия. По-късно на няколко поколения българи се втълпява, че държавата ни е била ханство, владетелите ни са носили титлата хан. Учените поддържащи официалните виждания не се трогват от думите на д-р Ганчо Ценов, който обяснява, че KANAC е само предаването с гръцки букви на титлата княз, кънѧзъ.

 

През 1938 и 1959 г. излизат резултатите на проведени у нас мащабни антропологични изследвания, които доказват убедително, че ние сме твърде различни от народите на Средна Азия. Доказано е и това, че повечето от нас са наследници на древното тракийско население, но неудобната информация или изобщо не се споменава, или се ползват само части от нея, като се прикрива най-същественото.

 

През 1978 г. излиза труда на турския учен С. Шахин, в който се споменават тракийски лични имена от региона на Пруса. Едно от най-интересните имена е KANAC, защото то е идентично на старобългарската титла KANAC. Преди около 10 години турската изследователка П. Айчатлар публикува работа, в която споменава откритото от своя колега Шахин лично име KANAC, но нямам сведения това да е предизвикало реакция в нашите научни среди.

 

Нашите специалисти навярно биха определили присъствието на свещения за дедите ни знак IYI по фригийските монументи като необясним феномен, или пък случайност. А реално няма нищо за чудене. Нужно е само да се приеме, че ние българите сме потомци на древен балкански народ, части от който са обитавали не само Тракия, но също така Гърция, Егейския регион, а и Мала Азия. Така всички мистерии изчезват и нещата си идват на мястото.

Така става ясно защо ранносредновековните българи оказват необикновено голяма почит на срещащия се на Балканите преди 7000 г. знак IYI. Да, приемствеността е наистина смайваща, но пък и характера на българския народ е смайващ, и заслужава възхищение.

Ние сме запазили езика си и културата си, въпреки няколко чужди окупации: римската от I – VII в., византийската от XI – XII в., османската от XIV – XIX в.

 

Да, чуждото господство е дълго, но не ни е пречупило, защото е дълга и традицията на изграждане на нашата култура. Тя започва още във времето на Неолита и Халколита, продължава по време на Бронзовата и Желязна епоха, става необичайно силна по времето на Античността. Съвсем нормално е нещо, което е изграждано в продължение на няколко хиляди години да оцелее няколко века въпреки чуждото потисничество.

 

Тази закалка ще ни помогне да преодолеем и днешната духовна криза, която е обхванала не само България и Европа, но дори целия свят. Ние можем да оцелеем само, ако запазим своята идентичност, своите традиции, своите идеали. Да обичаш своето не е грях, а уважение към предците, към тези, благодарение на които ние съществуваме. Да обичаш своето не означава да мразиш чуждото, а просто да избереш това, което подхожда най-добре на вътрешния ти свят.  

 

Използвана литература и пояснения:

 

1.С.Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987.

2.В. Бешевлиев, Първобългарите - История, Бит и Култура, Фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008.

3.Д.Овчаров, Прабългарската Религия - Произход и Същност, Гуторанов и Син, София, 2001.

4. Ст.Ваклинов, Формиране на старобългарската култура VI – XI век, Българско  Историческо Дружество, Изд. Наука и изкуство, София 1977.

5. Извѣстiя Русскаго Археологическаго Института въ Константинополѣ, Томъ Х, Материалы для Болгарскихъ Древностей, АБОБА-ПЛИСКА, Държавна Печатница, София, 1905.

6. Ю.Откупщиков, Догречейский субстрат, У истоков европейской цивилизации, Изд. Ленинградкого Университета, Ленинград, 1988.

7.E. Brandenburger, Neue Untersuchungen im Gebiet der Phrygischen Felsenfassaden, Aus den Abhandlung der K. Bayer, Akademie der Siss, III.Kl. XXIII.Bd. Abt., Verlag der K.B. Akademie der Wissenschaften in Kommission des G. Franz’schen Verlags (J.Roth), München, 1906.

 

Извори от интернет:

 

120 ГОДИНИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ В ПЛИСКА (посл. вид.23-11-2022)

https://xn----7sbb3acmfmvip.bg/120-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%BA%D0%B8/

 

Карел Шкорпил (посл. вид.23-11-2022)

http://bazileus.eu/lichnosti/izsledovatelite/217-karel-shkorpil.html

 

Pinar Özlem-Aytaçlar, An Onomastic Survey of the Indigenous Population of North-western Asia Minor (посл. вид.23-11-2022)

http://www.academia.edu/1078735/An_Onomastic_Survey_of_the_Indigenous_Population_of_North-western_Asia_Minor

 

Справедливостта изисква да се спомене, че преди време, в интервю за Списание 8, археологът Александър Чохаджиев спомена за присъствието на знака IYI по халколитната керамика от Хотница. Това безспорно е важно откритие, което обаче не мотивира учените ни да преразгледат произхода на Аспаруховите българи, разбира се в контекста и на други сведения от областите на генетиката, ономастиката и т.н.

 

БАЛКАНСКИЯТ ПРОИЗХОД НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ СИМВОЛ IYI

Често се удивявам от силата на българския народ. Били сме подложени на толкова много изпитания, на подтисничество и геноцид, но сме оцелели.Една от причините за това e, че сме останали верни на старите си обичаи и дух. В носията ни са запечатани символи изполвани по керамиката на Медно-Каменната епоха. Баенето, билколечението, кукерските игри и т.н. имат също корени в дълбоката древност.

Както бихме могли да очакваме, с древни корени е и най-типичния старобългарски знак IYI. Той се среща по крепостни стени и керемиди от Плиска, Преслав, Силистра, Равна, Бяла и др. Присъства също върху съдове, амулети, пръстени, скали, статуи, оброчни хлябове, използван е дори за хералдически знак [1] стр. 92-93. 

http://prarodinata.blog.bg/photos/88147/original/IYI/02012009852.jpg

http://prarodinata.blog.bg/photos/88147/original/IYI/Markov%20kamyk%20Rila%20(75).JPG

Разпространението на  IYI извън пределите на днешните ни земи е значително широко. Той се среща на териториите на Румъния, Чехия, Черна Гора, също в Пергамон, Мала Азия, а и остров Кипър. Най-изненадващо е присъствието в Южна Британия върху монети на племето дуротриги. Тези хора са от групата на белгите, наричани още болги. Келтските легенди разказват, че болгите идват от земите на Тракия -“The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs”  [2] p.299.

                      http://www.leics.gov.uk/3520_comb.jpg

                   http://www.acsearch.info/record.html?id=47121

Вижданията относно значението на знака IYI  са много. Бешевлиев го счита за символ на Тангра [3] стр. 316. Овчаров споделя същото мнение [4] с.230. Тълкуването на Добрев е доста мъгливо, той определя IYI като слънчев символ [5] с.26, с. 41, свързан с почитта към седемте слънчеви светила [5] с. 50. В друга работа Добрев дава звукова стойност ИУИ и търси връзка с памирските думи йокал - Божие слово,  йорап-призоваване на Бога и Йоро-мили Боже! [6] стр.128-129.

Що се касае до произходът и датировката на знака IYI Бешевлиев твърди следното – “Очевидно прабългарските знаци не са били създадени в България, а са били донесени от българите от тяхната стара родина. Това се вижда не само от обстоятелството, че същите или подобни знаци се откриха в Южна Русия, в земи, обитавани някога от тюркски племена, като хазари и други, но и от наличието на пълни или близки съответствия с рунното писмо на старотюркските надписи от Орхон, Енисей и др. на глинените съдове за здраве”. [7] c.25.

Въпреки, че изпитвам огромно уважение към Бешевлиев, съм принуден да кажа, че той греши. Знакът  IYI  в никакъв случай не е донeсeн по време на Късната Античност, или пък през Ранното Средновековие от азиатски пришълци. Това няма как да стане защото този особен символ съществува на Балканите няколко хилядолетия по-рано. Траки са го създали, траки са го ползвали,  за траките  IYI е имал важно значение.

Този изключително важен факт е пропуснат от изследователите поддържащи теорията за азиатският произход на българите. Трудно ми е да повярвам, че учените, според които знакът IYI е донесен от Азия, не са знаели за публикация на техен колега от БАН. По-рано, още през 1950, 1960 и 1961 г. различни учени представят сведения за присъствието на този знак в Европа още от най-дълбока древност [1] стр. 92-93 (бел. 6, 7, 8, 9).

През 1987 година Стамен Михайлов изнася информация на тази тема в “Известия на Народния Музей във Варна”,  книга 23 [1] стр. 92-95. Михайлов посочва, че IYI се среща сред знаците на неолитната винчанска култура (която е сродна с тези на Градешница и Караново). Добавено е и, че древният български символ присъства върху керамика от минойски Кипър (XVI- век преди Христа), халщатско градище в Чехословакия и антична плоча от Пергамон. За тази плоча обаче се казва, че произходът и е от маслинената гора край Атина [1] стр. 92-93 (бел.9). Тракийското присъствие в Атина е от времената преди Троянската Война. Цяла Атика е принадлежала на нашите деди траките– “for Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus, Daulis in Phocis by Tereus” [8] VII.III.1.

Михайлов дава и друга информация. Той споменава, че знакът IYI  е известен и като емблема-тамга на знамето на Иван-Шишман, а също и като (цитирайки Н. Маврудинов) знак на цар Борис, или цар Симеон [1] стр. 95). Наверно, за да удовлетвори изискванията на тоталитарната цензура, нашият учен предава и тезата на В. Радлоф, който определя българите като тюрки и според когото  IYI отговаря на турската дума ии – да [1] стр. 94-95.

Каква е логиката обаче – знакът да е тюркски и същевременно да го има на Баканите от времето на Неолита? Не е ли това подигравка със здравия разум? Защо да не е възможно знакът IYI  да е с древен балкански произход и да е пренесен в Азия от тракийски племена?

Траките сарапари са били съседи на бактрийците [9]VI.XVIII-48, клон на тракийското племе едони е живяло в близост до персите[9] VI.XIX-50, a племена с имена тюни и кикони са локализирани от Плиний между Китай и Индия [9] VI.XX.55. Защо никой не говори по този въпрос?

Има достатъчно исторически извори за древно тракийско присъствие в Азия. Луций Ариан определя тракиецът Дионис като създател на индийската цивилизация – “But when Dionysus had come, and become master of India, he founded cities, and gave laws for these cities, and became to the Indians the bestower of wine, as to the Greeks, and taught them to sow their land, giving them seed. It may be that Triptolemus, when he was sent out by Demeter to sow the entire earth, did not come this way; or perhaps before Triptolemus this Dionysus whoever he was came to India and gave the Indians seeds of domesticated plants; then Dionysus first yoked oxen to the plough and made most of the Indians agriculturists instead of wanderers, and armed them also with the arms of warfare. Further, Dionysus taught them to reverence other gods, but especially, of course, himself…”[10] VIII.vii.

Не е редно тези важни данни да се пропускат и да се правят опити българите да бъдат определяни като азиатци по произход. Две антропологични изследвания на над 10 000 души показаха убедително, че няма никакво съмнение относно европейските ни корени [11], [12]. Езиковедите пък не могат да намерят дори 0,5% тюркски, или ирански думи в старобългарския език. Народните ни празници, обичаи и обреди са с тракийски, не тюркски, или ирански произход...

Фактът, че IYI се среща върху български ритуални хлябове показва неговото   голямо значение, извоювало му толкова важно място в народната памет. Това не е учудващо, все пак този особен символ се използва цели седем хилядолетия в Родината ни. Няма друга земя, в която да съществува толкова дълга употреба на един свещен знак.

През Средновековието, когато земята ни е свободна и дедите ни са независими от Източната Римска Империя, знакът IYI  е ползван масово. Гравиран е на пръстени и медалиони, открити са дори матрици за серийно производство на предмети с изображение на IYI [13].

В. Бешевлиев смята, че предметите, на които е изобразяван свещеният символ IYI  са изпълнявали същата фунция както и християнския кръст, т.е. да предпазват от зло. Върху керемидите знакът е служил за гръмоотвод  [7] c. 24 (или по-точно да отклони гръмотевицата от дома). Бешевлиев вярва също, че знакът IYI  е белег на небето и съответно на висшият бог Тангра [7] c. 24. Съгласен съм, че може да сивмолизира небето, светлината, даже висшият бог на нашите деди...той обаче не е носил името Тангра в никакъв случай. Няма нито един домашен, гръцки, латински, арменски, или пък друг извор, в който да се твърди, че старите българи почитат бог с име Тангра.

За сметка на това, в продължение на 1000 години българите са отъждествявани с мизите – могъщ тракийски народ обитавал не само днешните ни земи, но също територии в Мала Азия, а и на север от Дунава както знаем от Страбон – “Getae lived on either side the Ister, as did also the Mysi, these also being Thracians and identical with the people who are now called Moesi”. [8] VII.III.2.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

В случай, че дедите ни са наричани траки в продължение на едно хилядолетие, то е напълно оправдано в знакът IYI  да се търси името на тракийско божество. Знаем, че върховният бог на траките носи името Сабазий. Той е олицетворение на слънцето, но също така е представян и като конник – ловец, боец, победител, т.е. свързан е със силата и върховната власт.

Как обаче да свържем един знак с име на бог? Смятам, че в древността IYI е представлявал някакво сложно изображение, което е опростено с течение на времето и дори е добило звукова стойност. Трябва да потърсим стара писмена система изполвана на Балканите и имаща връзка с българите. Такава система са Линеар А и Линеар Б, над 40 старобългарски руни имат успоредици със знаците изполвани през Бронзовата Епоха в Тракия, Мала Азия, Крит и Гърция.

http://sparotok.blog.bg/photos/83734/original/RUNI%201.JPG

Абсолютно всички руни от розетката от Плиска съотвестват на знаци от Линеар А и Линеар Б, като оформят даже лесно разпознаваеми български думи.

http://sparotok.blog.bg/photos/83734/original/Pliska%20rozetka(4).jpg

http://sparotok.blog.bg/politika/2011/06/21/tainata-na-rozetkata-ot-pliska.769478

Символът IYI отговаря на Линеар А и Линеар Б знак със звукова стойност СА. Без съмнение СА е съкращение на някакво име, или пък обект. Ще напомня, че по начало ранните писмени знаци са представлявали фигури. По-късно, фигурите се опростяват, а новият знак запазва първата сричка. Това се нарича акрофония. Ако един образен знак е представян като колело, каляска, то по-късната му форма ще представлява знак със звукова стойност КА, КО. В случай, че древен образен знак е представян като мишница, то по-късната форма ще има звукова стойност МИ...

В Линеар Б знакът СА се изобразява катo вариант на IYI.

Ето, виждаме, че е напълно възможно акрофонията на IYI да е Сабазий – върховният тракийски бог. Смятам, че в дълбока древност знакът е представлявал човешка фигура между две животни.

http://sparotok.blog.bg/photos/83734/original/IYI%20Levove%20novo.JPG

Подобни изображения има не само в Тракия, но също на остров Крит, Индия, Египет, Шумер. Това показва кои земи са посетени от нашите деди в дълбока древност. Показва на какво са били способни предците ни. Показва каква кръв тече в нашите вени. Ако предците са имали силата да покорят много народи, то и ние можем да отхвърлим черната, дрипава дреха хвърлена върху ни от чужденци. Можем да изградим една нова България. Трябва само да го поискаме!




Благодаря на Мартин Константинов за ценната информация!

Използвана литература:

1.С. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987;

2. Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299;

3.В. Бешевлиев, Първобългарите- История, Бит и Култура, Фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008;

4.Д. Овчаров, Прабългарската Религия- Произход и Същност, Гуторанов и Син, София, 2001;

5.П.Добрев, Да изтръгнеш слово от камъка, ИК Галик, София, 2002;

6.П.Добрев, Древнобългарска Епииграфика, Тангра Тан Нак Ра, София 2001;

7. В.Бешевлиев, Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, София 1981;  

8. Strabo, Geography, VII, http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

9. Pliny, Natural History, Tr. H.Rackam, Harvard University Press, London, 1999;

10. Arrian: Anabasis Alexandri: Book VIII (Indica), Tr. E. Iliff Robson (1933)

http://www.fordham.edu/halsall/ancient/arrian-bookVIII-India.asp

11.М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938;

12.М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959;

13. Т. Тотев, МЕДЕН ПЕЧАТ МАТРИЦА С ФЛАНИКИРАН С ОТВЕСНИ ХАСТИ

ИПСИЛОН (IYI) ОТ С. ЗЛАТНА НИВА, ШУМЕНСКО

http://www.archaeo.museumvarna.com/uploads/library/pdf/10c6f7c5370886120e6408be9a06bb85bb3e1bc6.pdf