НОВИ РАЗКРИТИЯ ЗА ТРАКИЙСКИТЕ ИМЕНА НА БИЛКИTE

България може да бъде наречена съвсем справедливо страната на билките. На сравнително малка територия виреят огромен брой лечебни растения. Тяхното полезно действие е било известно на предците ни още в най-дълбока древност. Неслучайно на нимфата Траке са приписани свръхестествени качества – да лекува, но и да омагьосва. Без съмнение, тази нимфа е била олицетворение на тракийските жени, умеещи да използват билките както никой друг.

http://media1.shmoop.com/images/mythology/characters/maenad.jpg

Названията на лечебните растения използвани от делечните ни предци са много важни защото се касае за думи от основния речников запас. Той е забележително устойчив и се запазва дори при дълго чуждо потисничество. Макар в различните области у нас, билките да носят различни имена, тези имена са лесно обясними на български език. Глухарчето например е познато и под названията жълтурче, млечка, млечна пръчка. Звъниката бива наричана още порезниче, сечено биле и т.н. За някои лечебни растения са се наложили и чужди имена, като например за игликата, но нейните български названия гороцвет, самодивско цвете, петопръстница никога не са излизали от употреба.

Ето поради това е полезно да бъдат проучени названията на билките ползвани от дедите ни, които римляни и гърци са наричали с името траки. Останем ли непредубедени изследователи на наличната информация, ще открием изключително интересни неща, които се явават доказателство, че речта на Орфей, подобно на безсмъртното Орфеево цвете, никога не е умирала, че в ново време тя е известна като български език.

                       Орфеево цвете - снимка Димитър Димитров

Ако разгърнем Том I на “БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК”, ще установим, че нашата дума биле, билка е определена като сродна на сръбско-хърватската билje, слов.bilje-билка и др.*(1). Въпреки, че точно това издание е съставено от способни лингвисти, те са направили известни пропуски. Не е спомената старокелтската дума bile-свещено растение, свещено дърво. Нашата дума биле в никакъв случай не е старокелтска заемка по простата причина, че българския език предлага прекрасно обяснение, това поне нашите лингвисти са дали посочвайки стблг. гл. быти-съм, съществувам → былиѥ-биле.  

По-интересен е друг неспоменат паралел в Том I на “БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК. Става дума за тракийското име на растение тулбила/τουλβιλά. Според акад. Димитър Дечев, частицата била/βιλά може да се изкълкува със стблг. былиѥ-биле, билка. Работата на този езиковед излиза през 1957 година, но въпросните ценни сведения не са използвани в нито етимологичните речници, нито пък в публикуваните по-късно книги на професионалисти за тракийския език.

Относно частицата тул/τουλ Димитър Дечев смята, че е обяснима с гр. τυλή-подутина, оток, англосакс. ϸol-колче и др. от ие. корен teu-:tu-подувам се, издувам се. Тези сравнения не са грешни, но все пак, най-ясна и най-сполучлива би била съпоставката със стблг. тоулъ-колчан за стрели защото тулът е издут предмет.

В книгата “Die Thrakischen Sprachreste” можем да се натъкнем и на други интересни тълкувания на имена на тракийски лечебни растения. Едно от тях е записаното от Диоскорид каропитла/Καροοπίθλα. Смятайки, че названието притежава значение любовно питие, и следвайки виждането на Товашек, за елемента каро/Καρο Дечев търси връзка с гр. καρω-желая, обичам, стирл. caraim-обичам, лат. carus-любим и т.н. Що се касае за елемента питла/πίθλα, там нашият учен вижда ие.корен pōi-:pō-: pi-пия и суфикса за образуване на имена на предмети tlo.

По необясними причини, макар стблг. пити-пия, да е от ие.корен pōi-:pō-: pi-пия, думата ни не е спомената. От друга страна, за елемента каро/Καρο може да се предложи стблг. карати-карам, водя, принуждавам. С тази постройка се получава смисъл: това, което те кара да се опиеш, това, което омайва, опива.  Важно е да се добави и това, че стблг. думи рало, седло и др., имат праформи *arǝ-tlo, *sed-tlo (БЕР, Т.VI), т.е. в старобългарския език се среща абсолютно същия суфикс, с който е изградено името на билката каропитла/ Καροοπίθλα, а което е по-важно – названието на тракийското растение има добро обяснение на старобългарски.

Типичния за древната ни реч суфикс -tlo, имащ вариант –tla, се среща разбира се и в имената на други билки. Акад. Владимир Георгиев пише за дакийската билка будатла/βουδάθλα, но навярно следвайки виждането на Вилхелм Томашек и Димитър Дечев, разделя названието на растението на две части: бу/βου и датла/δάθλα, като на първата дава значение говедо, вол, а на втората дава значени език. На пръв поглед това е логично, понеже както при нас има билка позната като Волски език, така и при римляните се среща растение Lingua bubula–волски език.

Странното е, че нa суфикса –θλα/тла, c вариация tlo/тло, не е обърнато никакво внимание. Странно е също, че не е потърсена връзка със стблг. разъботѣти-ставам дебел, плодороден, нито пък с бутея-раста, вирея буйно. Защо будатла/βουδάθλα да не е с корен бутет и суфикс тло, тла, т.е. правилната форма да е бутеттла, възприета от чужденците като будатла/ βουδάθλα? За името може да се предложи значение: бързо растящо растение, полезно растение.

Акад.Владимир Георгиев разглежда името на споменатото от Псевдоапулей дакийско растение adila/адила, като смята, че значението е червен, горящ и дава за сравнение гр. αἴθω-горя, αἴθωήις-огнено-червен. Значението червен, горящ е правилно, но най-добрата съпоставка е стблг. адъ-ад, чийто древен смисъл е огън, жар. Нашата дума е обявена за заемка от гръцки, но какво да кажем за сродните шот.гаел. àth-пещ, огнище, ирл.гаел. áith-пещ, огнище, уелс. odyn-огнище, санскр. adha, adhana-запалване, палене, разжегване, авест. atar-огън, а и галското племенно име Aedui-огнените, почитащите огъня? Те също ли са заемки от гръцки?  Наставката –la от adila/адила, се среща в стблг. думи кобыла-кобила, могыла-могила, хълм, игла-игла и т.н.

За името на билката приадила/Пριαδιλα, уповавайки се на сведенията на Вилхелм Томашек, Дечев предлага значение на приа/Пρια с ие. prāi-: prǝi, prì-обичам,  като дава пример с авест. frya-любим, приятен. В частицата дила/διλα бива търсен ие.корен dhal-цъфтя. Аз съм склонен да свържа приа/Пρια със стблг.приѩтень-приятен, докато дила/διλα отговаря на стблг. зелиѥ-свежо зелено растение. Сам акад. Георгиев свързва дакийските думи -διλα, -δηλα, -tilia, -zila със стблг. зелиѥ-бурен, зеленчук...

На друго място, частицата –zila е отъждествена от Димитър Дечев със стблг. зелиѥ-зеленина. Смятам, че правилното име на билката приадила/Пριαδιλα е било приaзелиѥ-приятно растение, което название обаче е било документирано като приадила.

Благодарение на Диоскорид разполагаме с едно много интересно име на дакийско растение, което е отровно, това е ζῆνα/зена. За значението акад. Дечев се насочва към санскр. jyānay, авест. zyānay, перс.ziyan-вреда, зян. Същото виждане е споделено по-късно от акад. Георгиев, като разбира се първи потърсил връзка с иранските езици е Вилхелм Товашек.

Всъщност, изобщо не е нужно да се ходи до Средна Азия в търсене на етимология. Старобългарският глагол жѧти (женти) –жъна, повалям е сроден на санскр. jyānay, авест. zyānay, но праформата на жѧти  *ženą отговаря най-добре на ζῆνα/зена. Съвсем естествено е, че едно отровно растение има силата да повали човек, да причини смъртта му и точна това е значението на билката ζῆνα/зена–това,което поваля, убива.

Подобно на былиѥ-биле, билка, нашата дума жѧти  е сродна на сръбската жети,  хърватската žanjem, а и на словенската žanjem, по простата причина, че сърби, хървати, словени и др. са потомци на тракийските родинини илирите (виж.бел.*1). В никакъв случай не може да се говори за заемка от ирански. 

Названието на дакийското растение кинубoила/κινούβοιλα бива тълкувано от акад. Георгиев като кучешка ябълка. Това е правилно, също така е правилна и предложената въз основа на вижданият на Томашек и Йокл праформа *kun-ābōlo-s. Частицата kun се явава корен на нашата дума куче, а ābōlo-s е древната форма на нашата дума абълка-ябълка диал.вар. Както можем да очакваме, в сръбски, хърватски и словенски има сродни думи: куче, кучак, kučak, a и jaбука, jȁбуко, jábolko. Акад. Георгиев съобщава и за вариант на името на тази билка при бесите, това е синупула/sinupyla. В този случай, елементът син/sin отговаря на стблг. щенѧ-кученце. Прочее, щене все още се употребява в родопските ни говори.

Белият бъз, наричан още сирчогин, свирчовчина, е познат с лековитите си цветове, които освен, че са полезни, са и с приятен аромат. Древното название на това растение е предадено от Диоскорид под формата сева/σέβα. Акад. Георгиев се базира на виждането на Товашек за значение на фитонима - кухо растение и сполучливо сравнява името сева/σέβα с лит. дума šеiva-цев(ичка), споменавайки кухата сърцевина на бъза. Тя наистина е една естествена цев, а цевта е примитивен музикален инструмент. Това е причината за възникването на стблг. цѣвьница-свирка, а и алтернативното име на бъза – свирчовчина.

                          бял бъз - изобр.JeLuF - http://jeluf.mormo.org

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%B7#/media/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Sambucus_nigra_2004_c.jpg

Акад. Иван Дуриданов също дава свой принос в тълкуването на тракийските имена на растения. Ползвайки сведенията на Диоскорид, нашият учен смята, че названието на билката asa/аса (подбел) е сродно на латв. ašs, ass, лит. aštrús, стблг. остъръ-остър.Акад. Владимир Георгиев добавя и блг. дума осил (имаща древна форма *asil бел.авт.)Това е правилно, но е нужно да се дадат и няколко подробности. Друга сродна наша дума е стчсл.стблг. осътъ-магарешки бодил, чиято древна форма е *asъtъ, трябва да се добави, че праформата на остръ е *astrъ, и не на последно място, че праформата на стблг. стчсл. ось е *asъ (БЕР, T.IV). Названието на растението произлиза от формата на островърхите му листа, това е и виждането на нашите лингвисти.

Както бе обяснено в началото на тази работа – повечето лечебни растения са известни под няколко имена. Докато варианта аса е изведен от формата на листата, то днешното название подбел е изведено от белезникавия цвят на билката. В БЕР V, с.433 e добре обяснено, че древната форма на подбел е *padběl, като сродни думи са дадни подбяла-разсъмване, подбеля-правя бял. В речта на Орфей думата за бял, бяла е bela, като акад. Георгиев дава като тъждествена стблг. бѣлъ-бял.

Брезата е красиво дърво, като има и полезен за здравето сок, който помага при проблеми с бъбреците. Древното име на брезата според акад. Дуриданов и др. негови колеги е берза, като думата е сродна на лит. beržas, стблг. berse, стблг. брѣза. Без съмнение паралелите са точни, но пък от друга страна българския език дава най-доброто обяснение. Бреза идва от прилагателното брез, бряз-светъл, поради това, че кората на дървото е бяла, със светъл цвят.

При описанието на Тракия, за планини покрити с мащерка съобщава Теофраст цитиран от проф. Димитър Попов (Гръцките интелектуалци и тракийския свят). Древното име на тази билка е μίζηλα/мизeла. Владимир Георгиев са съгласява с виждането на Вилхелм Томашек, който смята, че корена е *meigh-уринирам, като това е потвърдено и от Димитър Дечев. Пикочогонното действие на мащерката е добре известно, без съмнение, сродни на тракийската μίζηλα/мизeла са санскр. mehati, сръб. mižam-уринирам и т.н., но би трявало да се спомене и блг. дума мизинец-най-късно родено дете на родители, идваща от праформа *miža–напикавам се (БЕР, T.III).

http://m4.netinfo.bg/media/images/2480/2480159/624-400-mashterka-bilkolechenie-narodna-medicina-izpitan-metod-chaj-infekcii.jpg

Билка с интересно име е котиата/Κοτίατα. За тълкуването ѝ акад. Дечев (а по-късно и акад. Георгиев) се ориентира към чешката дума kot’ata-котета мн.ч. от коте. Причината за това решение е външния вид на растението имащо котенца като върбата, брезата и др. растения. В случая срещаме не просто дакийско растение, чието название има смисъл както на чешки, така и на български, но самото образуване на мн.число с -а, както е не само при котета, но също при дървета, агнета и т.н.

Диесема/Διέσεμα e едно забележително красиво растение, което у днес е познато като лопен, но и като дивизма, дивизна. Още през XIX век Вилхелм Томашек посочва приликата между Диесема/Διέσεμα и чеш. divina, хърв. divizna, бълг. дивизна, дивизма… Следвайки виждането на Норберт Йокл, а и Ерих Бренекер, Дечев споменава, че значението на растението е небесен огън, като добавя, че стблг. дума диво-чудо, дивене,  притежава първоначално значение светлина.

http://gradinata.bg/_images/i011716.jpg

Другото име на билката дивизма, дивизна е доста по-популярното лопен. То не е ново разбира се, коренът лоп намираме в тракийския теоним Де/лоптес /Δη-λοπτης, като елемента λοπτης бива сравнен от акад. Георгиев с нашата дума любя. Стблг. любити-любя, обичам, желая е сродна на арийските lúbhyati-той желае, lōbhas-желание, жажда, lobhin-желаещ, сияещ. Думата любя е имала първоначално значение горя, ставам горещ, светъл. Лопенът е със светложълт цвят и точно това е дало древното му име. В БЕР обаче, учените ни смятат, че лопен идва от праформа *lapъ-лист. Аз съм склонен да търся връзка със стгр. λάμπω-светя, хетските думи lap-zi, lap-nuzi-светя, стпрус. lopis-факла, горяща главня, lit. lópé-факла, латв. lāpa-факла, огън (определени от Хялмар Фриск като сродни на λάμπω-светя).

Акад. Дечев съобщава и за растението продиарна/Προδιάρνα, като за частицата про/Προ смята, че идва от ие. корен per:- pr- през, пре, про, като тук коментара е излишен. Относно частицата диарна/διάρνα нашият езиковед смята, че идва от ие.корен duer;- dur- втурвам се, завъртам се. Понеже днешното име на тази билка е черен кокуряк, аз съм склонен да тълкувам частицата диарна/διάρνα като чуждото предаване на прилагателното черна. Основание за това намирам в древното представяне на името на река Черна, а то е - Tierna, Dierna, Tzierna.  Растението е с нежни бели цветове и единствената причина да бъде наречено пре-черна билка е факта, че съдържа опасни отровни вещества. Прочее, това не е мое откритие, още през XIX Томашек тълкува елемента диарна с между другото slav. crŭnŭ, črŭnŭ-schwartz-черен...

У нас се среща растение познато под имената развалниче, дива тиква, брей. В БЕР, Т. I е изказано виждането, че варианта брей може да е от тракийски произход, праформата е *brijъ, а за родствена дума е определена гр. (пеласг.) βρύον/брион. Названието на това растение си е изконно наше по простата причина, че българския език предлага добро обяснение. В В БЕР, Т. I, с.76 е споменато виждането на Стефан Младенов, който свързва брей с диал. брия-бръсна, понеже растението съдържа вещество, което дразни кожата до изприщване и нараняване.

Изследвайки тракийските глоси, акад. Георгиев обръща внимание на растението конуза/κόνυζα, кнуза/κνύζα, за което се знае, че отделя силна миризма. Смятам, че кнуза/κνύζα може да се свърже със стблг. гноусъ-гнус, отвращение. Нашето растение  живениче е известно с неприятната си миризма, бучинишът не само е отровен, но и миризмата му е отблъскваща. Явно острата миризма на описаното от Аристотел, Теофраст и др. растение е станало причина за налагането на името гноусъ, което от своя страна старите гърци представят като кнуза/κνύζα.

Доста интересно название на тракийска билка е амалуста/amalusta. To за разлика от гнус-кнуза/κνύζα отделя приятна миризма и това кара акад. Георгиев да търси връзка с албанските прилагателни ambël, embël-вкусен, сладък, приятен. В случая е странно това, че съответстващата българска дума не е спомената изобщо. Тя се среща до ден днешен – растението имел, за чиято праформа в БЕР, Т II, с.72, се смята, че е била *amel, като е ясно добавено, че сродни са албан. embël-вкусен, сладък, приятен, латв. amals и др. Нашата древна дума *amel дава първата част на тракийското название на растението амалуста/amalusta, като втората част уста/usta e обяснима със стблг. оуста-уста, в случая имаща смисъл цветче.

Както се уверяваме, макар да са забележително древни, думите за билки от речта на Орфей не са никак чужди на нас българите. Някои стари названия на лечебни растения като дивизмата, брея и брезата са оцелели до днес. Други като мизилата-мащерка са с променени, но все още разбираеми имена. А най-важното е това, че самата дума за биле, билка е оцеляла в почти непроменен вид.

С амалустата списъка с имена на тракийски растения притежаващи обяснение на български не свършва. Може да се добави сопитиса, чието название се тълкува със стблг. съпати-спя. Може да се добави алоитиса, обяснимо със стблг. алънии-сърне, а също и рибораста, в чиято частица –раста Владимир Нерознак (цит. Георгиев) намира българската дума растение. Могат да се дадат още много, но това ще бъде направено на друго място – във Том 2 на книгата ми “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК”, където няма да има технически ограничения за обема на материала както е понастоящем в блога.

Оказва се, че нашата традиция на лечение с билки е много древна и се е развивала не  край Кавказ, Памир или Сибир, а тук на Балканите и граничещите региони, населени с наши деди в далечното минало. Обяснението на български език на имената на тракийските билки е поредното доказателство за местните корени на народа ни, за това, че сме потомци на хората, с които историята на Европа започва.

Наше право е да поискаме преразглеждане на несъстоятелните, недоказани, но приети за официални теории за произхода на народа ни. Наше право е да потърсим това, което ни се полага – завещаното от предците. Грехота е да се позволява други да се кичат с постиженията на дедите ни. Грехота е да съкращава и осакатява историята ни по ужасен начин – с полагане на началото ѝ в късната Античност и ранното Средновековие, след като реално тя започва не столетия, а хилядолетия по-рано.

Никой народ не би приел подобно нещо, никой не би позволил да бъде ощетен и то сериозно. Ние позволихме защото нямахме достъп до доказателствата за произхода си и бяхме принудени да приемем създадени от чужденци теории, които за жалост наши учени прегърнаха и по този начин участваха в промиването на съзнанието на милиони българи и накърняването на истината.

Днес вече има доказателства за това, че ние сме потомци на строителите на първите градове на Европа. Днес вече има доказателства, че във вените ни тече кръвта на тези, които сътвориха най-ранната писменост. Днес има вече доказателства, че сме наследници на хората въвели организираното земеделие и скотовъдство в Европа и по този начин не просто дали импулс за развитие на европейското население, но и осигурили неговото просъществуване.

Добрите дела трябва да се споменават, а не премълчават и укриват. Ние сме сторили много добри неща, преминали сме през ужасни изпитания, сякаш наказания са извършените благородни постъпки, редно най-сетне да получим отплата, ако не материална, то поне морална.

Използвана литература и пояснения:

 1.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

2.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;

3.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

4.Български Етимологичен Речник, Т.I А-З, Вл.Георгиев, Ив.Гълъбов, Й.Заимов, Ст.Илчев, АИ Проф. Марин Дринов, БАН, София, 2007;

5.Български Етимологичен Речник, Т.II, И-КРЕПЯ, В.И.Георгиев, Й.Заимов, Ст.Илчев, М.Чалъков, Й.Иванов, Д.Михайлова, В.Атанасов, У.Дукова, М.Рачева, Т.Тодоров, участ. в обс. Р.Бернар, Г.Риков, Е.Машалова, Л.Димитрова, БАН, София, 1979;

6.Български Етимологически Речник, Т.III- КРЕС-МИНГО, В.И.Георгиев, Р.Бернар, Ст.Илчев, Й.Н.Иванов, Д.Михайлова, В.Анастасов, Г.Риков, О.Младенова, У.Дукова, М.Рачева, Л.Димитрова-Тодорова, Т.Ат.Тодоров, участ. в обс. Е.Машалова, БАН, София, 1986;

7.Български Етимологичен Речник, Т.V, В.Анастасов, Л.Димитрова-Тодорова, У.Дукова, Е.Машалова, Й.Н.Иванов, Е.Машалова, Д.Михайлова, О.Младенова, М.Рачева, Г.Риков, Л.Селимски, Т.Ат.Тодоров, отг.ред. И.Дуриданов, ред. М.Рачева, Т.Ат.Тодоров, Акад.Изд. Марин Дринов, БАН, София, 2012;

8. Български Етимологически Речник, Т.VI ПУСКАМ-СЛОВАР, Второ издание, В.Атанасов, Х.Дейкова, Л.Димитрова-Тодорова, У.Дукова, Д.Михайлова, М.Начева, М.Рачева, Г.Риков, Л.Селимски, Т.Ат.Тодоров, АИ Проф. Марин Дринов, София, БАН, 2012;

9.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Östereichischen Akademie der Wissenschaften, Philosophisch-Historische Klasse, Schriften der Balkankommision, Linguistische Abteilung, herausgegeben von Dimiter Detschew in Sofia, in Kommission bei Rudolf M.Rohrer, Wien, 1957;

10.Al.Fol, K.Jordanov, K.Porozhanov, V.Fol, Ancient Thrace, International Foundation Europa Antiqua, Institute of Thracology – Bulgarian Academy of Sciences, edited by International Foundation Europa Antiqua, Published by Europress, Printed by Balkan Press, Sofia, 2000;

11.H.Frisk, Griechisches Etymologisches Wӧrtebuch, Carl Winter Universitäts Verlag, Heidelberg, 1960;

Извори от интернет:

K.Witzak, Dardanian Plant Names (посл.вид. 18-03-2020)

https://www.academia.edu/10718143/Dardanian_Plant_Names

G.Dottin, La Langue Galloise (посл.вид. 18-03-2020)

https://pure.mpg.de/rest/items/item_403841_3/component/file_403840/content

*(1) Това, че сърби, хървати, чехи, словаци и словени говорят езици близки до българския, се дължи на факта, че тези хора са наследници на илирите, които според Апиан са близки роднини на траките. Клавдий Птолемей пише за град Serbinum, Плиний споменава народа Arviates и го локализира в Хърватско, а хората наречени Veneti, Venedae, са предци на словените, чиято особена реч е описана от император Юлиан Отстъпник. За жалост, като цяло историците пренебрегват фактите, че град Сербинум е споменат още през II век и е локализиран на територията на Сърбия, че за народа арвиати хървати (бел.авт.) е писано по-рано – през I век, а венетите са споменати даже от Херодот, който ги причислява към семейството на илирите.

Историците прегебрегват нещо важно – невъзможно е два големи сродни народа, говорещи близки езици – траки и илири, да изчезнат и на тяхно място да се появат от нищото други две сродни групи хора, чиито езици са не просто близки, но и дават обяснение на най-древните балкански названия на градове, планини и реки. Вместо да следват логиката, историците съчиниха лъжи за измирането на старите балканци и за появата на бледите пришълци от Припятските блата и сърбащите кумис азиатски номади.

ИЗЛЕЗЕ КНИГАТА “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК”

Често съм казвал, че хубавите неща стават бавно. Сега вече и съмишлениците ми са напълно уверени в това. Измина доста време от момента, в който обявих, че съм събрал доста думи за съставяне на нов, голям тракийски речник, до днешната дата, на която може да се каже, че планираното вече е реалност. От днес книгата вече е физическо тяло. Бях уведомен, че ще е наличност в повечето наши книжарници, а е възможно и да се поръча директно от издателство Атеа.

 http://ateabooks.com/home/6451-tajnite-na-trakijskiya-ezik-poslaniyata-na-drevnite-nadpisi.html?fbclid=IwAR3cGejZQ25wRQx8FIRnoENIP1tOOy0_9lTfl_SRBpubv6JKBXSqZ1EgaS0

Илюстрацията на корицата е дело на Теодор Манолов, който не е случаен човек. Освен, че е талантлив художник, той е подел инициатива за популяризиране на образа на Спартак – тракиецът разтърсил Рим до основи със своето въстание. Теодор е син на Любомир Манолов, когото мнозина от нас познават благодарение на комикса “Спартак” от списание “Дъга”.

Реших да разделя материала на два тома. Първият, който излезе днес 10 март 2020 година, е написан на достъпен език. Чете се лесно защото съм се постарал да използвам колкото може по-малко научни термини. В Том 1 на “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК” съм дал своите тълкувания на древните надписи от Ситово, Езерово, Дуванлий, Кьолмен, Браничево, Самотраки и т.н. За да има база за сравнение съм представил и тълкуванията на други хора. Никога не бях предполагал, че между различните надписи има връзка, че се употребяват едни и същи религиозни формули. Останах не просто изненадан, а приятно изненадан. Надявам се и читателите ми да останат приятно изненадани.

Понеже тракийските глоси са важен източник на информация, представих вижданията си за тяхното тълкуване на български. Като цяло, глосите са разделени на две групи – първата засяга тракийски думи, за които специалистите са посочили и български сродни думи, а втората група засяга глосите, при които важна информация е пропусната, най-вече българските съотвествия. Със сигурност доста от набавилите си книгата ще останат разочаровани от методите на нашите специалисти, но нека не забравяме, че всяко време носи своето бреме. Да кажеш истината е доблестно, но невинаги е безопасно.

Информация за речта на далечните ни предци може да се извлече и от топонимите и хидронимите – названията на населени места, реки. Използвал съм най-вече тези, за които има указания, че името на даден древен град отговаря на характера на местността. За град Дибалтум например знаем, че се е намирал до блато. В такъв случай не е трудно да се види, че частицата балт отговаря на стблг. балтии-блато. За тракийското селище Вода знаем, че се намира на брега на Дунава, т.е. до вода и така става ясно, че по времето на Прокопий, нашата дума за вода вече е придобила вида, в който я познаваме днес.

В края на Том 1 на “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК”, като приложение съм дал списък с тракийските племена, тяхната локация, а в някои случаи и кратка история. Смятам, че за почечето читатели ще е изненада да разберат колко много са били тракийските племена- над 140.

В Том 2, тази информация ще бъде разширена както по отношение на броя на племената, така и по отношение на историята им, а тя е интересна защото има траки лигури, има и лигури, които живеят в съседство със старите римляни. Киконите са локализирани от различни автори по Беломорието, познато на римляните като Mare Thracicum, но давайки описание на народите на Индия, Плиний споменава за други кикони. Докато Страбон поставя траките сарапари в Кавказ, то Плиний намира техен клон до Бактрия. Това не са прости съвпадения, а свидетелства за древните походи на дедите ни и ролята им в създаването на културата на други хора.

Вторият том ще е по-голям като съдържание, като ще бъде обърнато повече внимание на подробностите. Във тази работа ще бъде представен и тракийския речник, чийто брой думи надвишават многократно всичко, което е представяно до този момент. Там е посочено къде е намерена думата, споменати са лингвистите подложили я на анализ, като разбира се бъде дадено не само българското съотвествие, но също и сродните думи от санскрит, авестийски, гръцки, латински, старовисоконемски, староисландски – езикът на викингите, сръбски, полски, украински, руски.

Със сигурност, нито Том 1, нито Том 2 ще се радва на популярност при историците и лингвистите ни. Тяхната позиция е диаметрално противоположна на моята. Макар доказателствата за древните балкански корени на българския народ да стават все повече и повече, това не стряска научната ни общност изобщо. Дори напротив, наблюдават се субтилни опити за възкресяване на теорията за тюрко-алтайския произход на старите българи.  Поне за мен това е притеснително явление и се надявам с Том 1 и Том 2 на ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК, да успея да внеса яснота в това чии потомци сме ние българите, колко древен е и къде се е оформил нашия език.

Струваше ми много време да намеря нужната информация. Това бе дълъг и труден процес, но благодарение на будни хора и приятели, успях да се сдобия с това, което ми трябваше. С всяка нова придобивка увереността ми растеше все повече и повече. Архивът ми стана огромен и това спомогна както да изградя теориите си, така и да мога да сравнявам и проверявам.

Едно е да събереш много информация, а съвсем друго е да я провериш и преработиш по такъв начин, че да е лесно разбираема. A темата е сложна, всъщност, ако трябва да съм напълно откровен - направена е сложна. Езикът на Орфей е обявен за мъртъв и дори голяма част от най-интелигентните хора искрено вярват в това. Причината се крие най-вече в липсата на достъп до ценна информация, а и в това, че е трудно старите ни виждания да се променят. Веднъж чули и приели нещо за вярно, ние го защитаваме защото то е част от нашия свят.

                 Страница от Том 1 на Тайните на тракийския език

B миналото сравнително лесно бяха наложени заблуди понеже всички ние  сме склонни да вярваме на хората радващи се на уважение и престиж. Щом те кажат нещо – трябва да е истина. В много случаи това е така, но понякога не е. Понякога това, което казват хората с титли няма абсолютно нищо общо с истината и реалността. Дори най-високо образованите грешат, а някои от тях даже работят усилено против истината, под давлението на политици и колеги.

Нека не забравяме, че учени радващи се на престиж създадоха македонския език и го обявиха за нещо различно от българския. Днес има катедра по македонистика, има английско-македонски речници като този на Душан Црвенкоски, Издателство Венециjа, Штип, 1997 г.

Защо тогава да се учудваме, че и езика говорен от Орфей е обявен от определени учени за нещо различно от българския? Да, казват го специалисти, някои от тях са безспорно интелигентни хора, но поради една или друга причина, волно или неволно, те са се поставили в услуга на заблудите.

Трябва да призная, че определени езиковеди посочват определени общи неща между тракийски и български. Става дума за общи умалителни наставки, начин на синкопиране на думи, окончания на имена в звателен падеж, редуциране на неудареното е в и, а и това, че типичното за българския език екане е якане не е ново явление, а се среща още в речта на Орфей.

Споменат е и факта, че още по време на Античността, тракийския е започнал да губи падежите си, а точно с това, че е аналитичен, българския се отличава от останалите езици от славянската езикова група. Не на последно място е лексиката. Много тракийски думи са се запазили непроменени до днес. Пример може да се даде с: аз-аз, до-до, стан-стан, стар-стар, кал-кал, бела-бяла и т.н.

Както се уверяваме - информация за характера на тракийския език има, но тя бе на разположение само на специалистите. Важни неща бяха открити от различни лингвисти, но никой от тях не събра смелост да събере всички открития на колегите си, да ги систематизира, а и да обясни важността им. Ако не събереш по правилен начин камъчетата на една мозайка, как ще разбереш каква е картината?

Моята заслуга е, че успях да събера различните парчета от мозайката. Намерих доста интересни сведения в работите на Кирил Влахов, Вилхелм Томашек, Владимир Георгиев, Димитър Дечев, Георги Сотиров, Иван Дуриданов, Владимир Нерознак, Юрий Откупщиков, Ото Хаас, Паул Кречмер и др.

Да ce натъкнеш на важни неща за езика на Орфей, да изковеш доказателства за това, че този език никога не е изчезвал е хубаво, прекрасно дори, но освен аргументи от областта на лингвистиката, са нужни и обяснения за историческите проблеми. Не може само въз основа на определени общи неща между тракийски и български да се заяви: хората наричани от римляните траки, не са изчезвали! Нужни са още доказателства - ясни, проверими неща, които да покажат, че официалните теории за смесването на три различни народа - романизирани траки, славяни и прабългари, през 681-ва година, са неиздържани.

В Том 1 съм дал съм предостатъчно данни, от които може да се разбере, че през 681-ва година се събират три групи на един и същ народ и това обяснява смайващо бързата консолидация на България. Хора от различен произход, хора говорещи различни езици и имащи различна култура не са в състояние да се смесят бързо. Англичаните са вече 1500 години на Британските острови, но не са успели да асимилират напълно уелсците, ирландците и шотландците.

Ползвайки работите на родолюбиви изследователи като Ганчо Ценов, Д.П. Даскалов, Кирил Рилски, Данаил Юруков и др., успях да събера достатъчно ценна информация, която да ми помогне да обясня, че в нашите земи може да се говори за уникален континюитет – от Каменната епоха до наше време. С други думи – откривателите на колелото, изобретателите на писмеността, създателите на първите градове на Европа, а също така героите възпети от Омир, удивили Херодот, Тукидид, Страбон и Ливий спадат към един и същ народ, чиито пълноправни наследници сме ние.

Несъмнено, през тези 9000 години съотношенията на групите на местните хора и колонисти, нашественици са се променяли ту в чужда, ту в наша полза, но никой не е успял да ни прогони или промени съществено, никой не е успял да ни претопи. На никого не се е одало да заличи традициите ни. Ето това ни отличава от великите някога шумери, хети, етруски, финикийци, митани. Падайки в праха те са напускали страниците на историята завинаги, а ние отново и отново сме се надигали от пепелищата, и макар с тежко бреме на рамената, сме успявали да достигнем до нов разцвет.

Ние сме реликва от стария свят и то уникална, непокварена и непохабена реликва. Загубили сме много, но най-важното сме запазили – духът си. Въпреки черното небе над нас, въпреки, че враговете ни никога не са спирали да ни копаят гроба, ние пак ще възкръснем!

КАКВО ОЗНАЧАВА ИМЕТО ПЕЛАСГИ И КАКВА Е ВРЪЗКАТА МУ С ИМЕТО БЪЛГАРИ?

Кога за първи път са се появили названията пеласги и траки е трудно да се каже, но в края на Бронзовата епоха, те вече са документирани (1)*. През XIII век пр. Христа, т.е. преди около 3240 години, земите на Египет са заплашени от огромни групи хора идващи от Балканите и Мала Азия. Една от най-често споменаваните групи е тази на пеласгите, като заедно с тях са споменати траките тевкри, мизи, дардани, беси, травси и т.н.

Пеласги, филистимци по време на похода на Морските народи [ilistr. Johnny Shumate]

https://i.pinimg.com/originals/92/5e/bf/925ebfbc14689031a5b26e3204580939.jpg

Макар в края на Бронзовата епоха пеласгите и техните балкански съседи и роднини да разполагат с голям военен флот, те не успяват да победят египтяните и са принудени да се оттеглят на север. Пеласгите се установяват на територията на днешен Израел и така, запознали се е дедите ни, евреите записват името им като ‏פְּלִשְׁתִּים‎ [пелиштим - пеласги в множествено число бел.Вл.Георгиев].

В работа на Владимир Георгиев намираме сведения за това, че гърците документират името (на предците ни бел.авт.) като Пελασγοί (пеласги) и Πελαςτοι (пеласти), като второ представя правилния вариант защото отговаря по-точно на египестското пелесет, асирийското палашту и староеврейското пелешт(им).

Важно е да се уточни, че траки и пеласги са две групи на един и същ народ, като един от първите учени използвали термина трако-пеласгийски/Thrakisch-Pelasgisch е Бернхард Гизеке, който през 1858 година публикува работата си “Thrakisch-Pelasgische Stäme der Balkanhalinsel und Ihre Wanderungen in Mythischer Zeit”. Цитирайки Владимир Георгиев, проф. Калин Порожанов споменава в своя работа, че тракийският/пеласгийският език е говорен не само през Античността, но още през Неолита (VII хил. пр. Хр.)

В края на Бронзовата епоха, не всички пеласги и не всички техни роднини напускат Балканите и се отправят към Мала Азия, Левант и Египет. Голяма част от тези наши предци и по-специално пеласгите остават по родните си места – територията от река Струма до южен Пелопонес (днешна Южна Гърция).

Неслучайно Плиний твърди, че старото име на Пелопонес е Пеласгия (Plin.H.N.IV.9). Уповавайки се на сведенията на Ефор, Страбон също твърди, че предишното име на Пелопонес е Пеласгия. Същият автор е уверен, че Тесалия е наричана Пеласгийски Аргос, а племената населяващи Епир са пеласгийски (Strab. V.2.4).

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

Тези сведения са в хармония с живелия по-рано Херодот, който смята, че страната наричана Елада е била позната преди с името Пеласгия (Her.II.56).

 https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2050.htm

Един от първите езиковеди направили опит да дадат тълкуване на името на пеласгите е Паул Кречмер. Цитирайки своя колега, Хялмар Фриск смята, че виждането * Пελαγσ-κοί = Flachlandsbewohner- пеласги = жители на равнините, е неубедително. Връзката с πέλᾰγος - море също е счетена за неубедителна.

По принцип имената на народите са трудни за тълкуване, поради това, че основите на всяко име са различни. Някои хора избират за самоназвание име на животно, като например бебриките – от бебер-бобър. Други като галските ебурони са избрали името на вид борово дърво – ебуро. Името на старите германи алеманите навярно означава съюз, обединение и е образувано от стгер. *alle-всички, заедно *mannеn-мъже, хора.

За пеласгите знаем, че са били силен и висококултурен народ. През През XIII век пр. Христа египтяните се отбраняват с бронзови мечове, а тези на пеласгите са от желязо, т.е тайната на обработката на важния метал е била добре позната на дедите ни дълги векове преди египтянте, а и европейските народи да се сдобият с ценните знания. 

Понеже (по признания на Чадуик и др.) имената на Атина, Коринт, Тиринт, Микена, Тилисос, Кносос и др. древни селища са необясними на гръцки, а знаем, че пеласгите са по-старото население на страната, то става ясно и кой е построил величествените градове в Южните Балкани по време на Бронзовата епоха.

Циклопски градежи създадени от трако-пеласгите по време на Бронзовата епоха - Евмолпия, Пловдив

Няма съмнение и, че най-ранните постройки в Европа – тези от нашите земи, са издигнати от пеласгите. Ето поради това смятам, че името на тези хора трябва да се търси в понятие със смисъл – установени на едно място, живеещи в домове, под стряха – в контраст на племенни имена като това на грестоните, чието име се обяснява със стблг. грѧсти-ходя, пътувам, да не забравяме и миниите, за които Алберт Карни смята, че името им може да си изтълкува с минувати-минавам, заминавам.

Циклопски градежи създадени от трако-пеласгите по време на Бронзовата епоха - Евмолпия, Пловдив

Пеласги, или както е по-правилно пеласти може да се обясни с българската диалектна дума пелест имаща древно значение стряха. Пеласти означава подслонени, хора живеещи в постоянни жилища, като в този случай сродна старогръцка дума се явява πέλας-покритие, кожа, а сродна старолатинска дума е pellis.

По същия начин е изградено името на галското преме atrebati/атребати, то идва от atrebo-дом, жилище. Същата е и постройката на тракийското племенно име асти, то е обяснимо с арийската, но също така тракийска и пеласгийска дума astu-селище, град.(2)*

Някои хора свързват името на пеласгите със споменатата от Страбон дума пеларги, като смятат, че това гръцкото предаване на пелгари, белгари-българи. Старият автор обаче е пределно ясен по отношение на това, че пеларги не е самоназвание, а име, което атиняните използват за пеласгите: “Pelasgi were by the Attic people called "Pelargi”  (Strab.V.2.7).

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

Пеларги означава щъркели на гръцки и навярно е калка на името на пеласгийското племе лелеги, което пък е обяснимо с българската дума лелег-щъркел. Освен това, както старите гърци, така също египтяните, асирийците, евреите, а и римляните имат звук Б и не е проблем да го представят с буква, или знак, йероглиф. Пеларги и пеласги са си пеларги и пеласги, а не беларги и беласги. Все пак името на древните балканци е документирано като peleset, palashtu, pelisht(im), Pelasgi, Пελασγοί, Πελαςτοι.

Макар пеласгите да са наши деди, не е задължително името им да е стара форма на името българи. Алеманите са предци на немците, но Deutschers-немци, не идва от алемани. Лузитаните са предци на португалците, но португалци и лузитани имат различни значения. По същия начин пеласги и българи имат различни значения.

Както вече бе пояснено, пеласги, или по-точно пеласти означава подслонени, хора живеещи в постоянни жилища, а значението на българи е светли, сияйни и се обяснява със стблг. благъ, имащо древна форма *bolgъ-светъл, сияен. Други сродни думи са латв.balgans-светъл, сткелт.bolg-scio-сияен, бляскав, лат. fulgor-блясък, светкавица, стгр. φλέγω-горя.

Прототипът на името българи е документиран от Омир. Става дума за войнствения народ флегии/Φλεγύες, чието правилно име е бльгии, но поради това, че речта на гърците е различна, те записват не бльгии, а флегии/Φλεγύες. 

Като пример за трансформацията на нашето Б (от древното bh) във Ф при гърците могат да бъдат посочени паралелите: бивам-φύω, билка-φυτόν, бликам-φλύω, бърна-φάρυγξ, бял-φαλός, бук-φαγός, брат-φράτηρ, брана-φαρόω, бяг-φέυγω, бера-φερω, боя се-φόβος, бразда-φάρος, бреме-φέρμα, брод-φόρος.

Не на последно място би трябвало да се посочи и названието на бригите/Bρυγης, което гърците, поради особеностите на своята реч, прекрояват на фриги/Φρυγης. Имайки предвид тези примери, не е никак странно, че бльгии е променено от гърците във флегии-Φλεγύες.

Смятам, че хората влезли в историята под името флегии/Φλεγύες – прототип на името българи, са от групата на мизите. Това е причината много стари автори да поставят равенство между българи и мизи. Мизите от своя страна делят един произход с пеласгите, тъй както добруджаните и странджалиите, макар да носят различни регионални названя, имат общи корени и са потомци на един и същ народ.

Още в дълбока древност различните групи на старите балканци правят опити да подчинят родните си и така да оформят по-голяма общност, която ще е по-силна и ще може да отразява нападенията на външни врагове по-лесно. От Херодот знаем, че преди Троянската война, мизите и тевкрите успяват да покорят всички траки:

“Mysians and Teucrians, before the Trojan war, who passed over into Europe by the Bosphorus and not only subdued all the Thracians, but came down also as far as the Ionian Sea and marched southwards to the river Peneios” (Her.VII.20).

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7020.htm

Друга група мизи – тези, чиято най-древни селища са край земите по долното течение на Дунава, се обединява със своите съседи и роднини гетите и така се образува огромен и силен народ, който Херодот нарича масагети, докато Йордан определя просто като гети. Причината за това е идентичния език и обичаи на мизи и гети, това кара римските автори да кажат, че гетите са мизи. Интересен цитат може да се намери в работата на проф. Асен Чилингиров “Гети и Готи”: “ „Getae sunt Mysi, quos Sallustius a Lucullo dicit esse superatos“ (Serv. ad Verg. Aen. 7, 604) - цитирано според Д. Дечев, пое. съч., с. 104.” – с.93

http://www.promacedonia.org/tschilingirov/gg1/gg1_1.htm

Както немците са наследници не само на алеманите, но също на тунгрите, херуските, франките, саксите и много други старогермански племена, така и ние сме наследници не само на пеласгите, но и на мизите, гетите и още много други групи стари балканци.

Ние имаме пълното право да назовем древните пеласги, мизи и др. наши предци, все пак оформянето на трако-пеласгийската общност започва през Неолита, а носителите на типичните за нас българите генетични маркери, ca наследени от хора обитавали земите ни през Неолита. След като може да се говори за един уникален континюитет, след като ние пазим забележително древни традиции, то е редно да се сложи край на догмите и да се оповести истината на целия български народ.

А истината е, че във вените ни тече кръвта на първите строители на градове в Европа, на първите създатели на писменост не само на нашия континент, а в целия свят. Ако Залмоксис и Орфей пръскаха знания в дълбока древност, то не направиха ли същото и средновековните българи извършвайки подвиг чрез извоюване на правото да се ползва наша писменост и наш език в Богослужението? 

Не дадоха ли дедите ни щит на своите роднини с разпространението на глаголицата, кирилицата и християнството? Не е ли истински белег на благородство това, че през XIX век българи сe сражаваха храбро за свободата на сърби и гърци?

Старите герои и мислители не са мъртви, те се прераждат в тези българи, които останали верни на традициите и са носители на истинското благородство и смелост. Прометей бе наказан за добротата си, наказани бяхме и ние, но народ, който е роден в огъня, не може да загине от огън. Такъв народ ще се изправи от пепелищата, готов за нови подвизи и ще продължи неустоим напред.

Използвана литература:

1.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

2.Български Етимологичен Речник, Т.1 А-З, Вл.Георгиев, Ив.Гълъбов, Й.Заимов, Ст.Илчев, АИ Проф. Марин Дринов, БАН, София, 2007;

3.V.Georgiev, Introduction to the History of the Indo-European Languages, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, 1981;

4.B.Giseke, Thrakisch-Pelasgische Stäme der Balkanhalinsel und Ihre Wanderungen in Mythischer Zeit”, G.B.Teubner Verlag, Leipzig, 1858;

5.H.Frisk, Griechisches Etymologisches Wörterbuch, Carl Winter Universitäts Verlag, Heidelberg, 1960;

6.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 3-5, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

7.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

Извори от интернет:

The Geography of Strabo published in Vol.II of the Loeb Classical Library Editions, 1923;

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

The History of Herodotus parallel English/Greek English translation: G. C. Macaulay, (pub. Macmillan, London and NY) [1890]

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7020.htm

Готи и гети I. Изследвания по история на културата Асен Чилингиров (съст.)

http://www.promacedonia.org/tschilingirov/gg1/gg1_1.htm

(1)* Заедно с пеласгите пеластите, египтяните споменават народа тршу, като навярно това са травсите от нашите земи. За тяхното име Алберт Карни смята, че е сродно на името на Троя, това на нимфата Траке и др., а и, че може да се обясни  i.e. treu-охранен съм, едър съм, голям съм: “Tros, eponyme de la ville de Troie. — Ce nom pourrait bien etre derive de l’i. eur. treu ≪ etre florissant, fort, puissant ≫ (voy.Thrakes).... Thrake, heroine, eponyme de la Thrace. Le nom des Thraces (Θράϊκες) vient apparemment de *Trausikes, derive de l’i. eur. treus ≪ etre florissant ≫”.

Така нареченият индоевропейски корен trеu намираме в стблг. трѣва, чието най-древно значение е храна, сродна е и гр. τρέφω-отхранвам, храня, гледам, грижа се, която разбира се е трако-пеласгийска заемка в речта на дедите на южните ни съседи.

Трябва да се отбележи и това, че на старобългарски означава млади посеви, ниски зелени растения. За варианта на трѣва, а именно трава в БЕР се казва, че притежава значение смилам, ям консумирам, да не забравяме и диалектните ни думи труя, труям, потрувам-ям, изяждам.

За имената Троя и травси Алберт Карни наистина има право, но според мен значението на етнонима траки е различно. Кирил Влахов (цитиран от Йордан Йорданов, Тракийкият Воин, 2000 г., с.50) смята, че името “траки” производно от праформа *Δρᾶσικες означава дръзки, храбри или нещо подобно. Владимир Георгиев съобщава за тракийско име на божество Дерзис-Δερζις, което свързва с думата дързост- Траките и техният език, 1977 г., с.73. Споменато  е и тракийското племенно название Дерзеи, Дарзии, като етимология се търси в ие.*dhers.

(2)*Докато пеласги, пеласти е колектвно название на предците ни обитаващи Южните Балкани, самата общност се е състояла от много и различни групи. Някои от тях са лелегите, кавконите, молотите.

Лелеги е изградено подобно на тракийското племенно име бебрики – въз основа на име на животно, в случая птица. В нашите диалекти лелег означава щъркел. Името на кавконите е сродно с това на Кавказ, показва връзка и с лит. kaukas-връх, височина.

Сродните български думи са кукер – от *kauka-ra, чука-връх- от *kauka-връх. За името на молотите трябва да се каже, че показва връзка с името на тракийския бог Молодасec (младият, даряващият младост).