БЪЛГАРИ НА ЮГ ОТ ДУНАВА ПРЕЗ IV ВЕК– КАРТАТА НА СВ.ЙЕРОНИМ

По принцип не отдавам голямо значение на картите. Йеронимовата карта от IV в., на която е отбелязано Мизия също и България е безспорно много интересна, но за мен тя е само допълнителна информация. Причината е проста - карти се правят по сведения на летописци и пътешественици, но както е добре известно – цензура, натиск над авторите е имало във всяка епоха.

Част от преписа на картата на Св. Йероним в която е ограден надписа "Mesia hec & Vulgaria" (Мизия тук е и България)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/de/Map_of_Saint_Jerome_-_Mesia_hec_%26_Vulgaria.jpg/800px-Map_of_Saint_Jerome_-_Mesia_hec_%26_Vulgaria.jpg

Ще дам един ярък пример с Плиска. Нейното име присъства на Чаталарския надпис от 821-822 година, като със сигурност старата ни столица е построена доста по-рано, но както византийските, така и западноевропейските летописци дълго време отказват да споменат името ѝ в работите си. Тя не е селце със сламени колиби, а реално се явава най-големият град в Европа по това време. Това означава, че няма причина Плиска да бъде пренебрегвана, но това е направено и не се касае за неволен или единичен пропуск.

Засягайки войната между княз Крум и император Никифор Геник, Патриарх Никифор премълчава името на опожарената Плиска -GIBI III, c.306. Теофан Изповедник е по-подробен в описанията си, споменава ограбването на съкровищницата на княз Крум, съобщава за зверското избиване на невръстни деца, разказва как е опожарен аула на българския владетел, но името на по-голямата от Контантинопол Плиска не представя в своята работа- GIBI III, c.282.   

Саксонският аналист пък даже и не споменава името на нашия владетел, а само казва, че след много и забележителни победи в Мизия, Никифор загинал в сражение с българите -LIBI III, c.141. В идентичен стил действа Готфрид Витербски – няма упоменаване нито на град Плиска, нито на княз Крум -LIBI III, c.197.

През Х век, след като страната ни е победена от легионите на римският (византийският) император Йоан Цимисxи, неговите хроникьори благоволяват за запишат името на Плиска в своите работи.

По западноеврепейските карти пък, Плиска се появава едва през XVII-XVIII век както съобщава Л.Дончева-Петкова (Л.Дончева-Петкова, Плиска и нейната история, Първопрестолна Плиска 100 години археологически проучвания  (посл.вид. 09-10-2019) http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/PLISKA.pdf

C други думи – появата на определено име на карта от XVII-XVIII век, не е гаранция, че даденото селище, или пък име на народ, са се появили едва през XVII-XVIII век.

Същото е и положението с картата на Свети Йероним. Вярно е, че едва от времето на Лъв Дякон старите българи са наречени мизи, но това не означава, че отъждествяването на мизи с българи и на Мизия с България през IV е грешно.

Видяхме как поради политически пристрастия, завист, а дори и омраза, чужденците не просто са отказали да кажат, че Плиска превъзхожда техните градове и столици, но дори не споменават името ѝ изобщо.

Картата на Св. Йероним  си заслужава да се проучи, тя е уникална защото на нея е отбелязано нещо, което днес е табу за нашите учени – ранното присъствие на българи в земите на юг от Дунава. За да разберем дали на този документ отразява историческата реалност, ние трябва да проверим дали има исторически извори и др. доказателсква, които да потвърждават верността на израза “Mesia heс & Vulgaria” “Мизия също и България”.

За радост на прогресивните и родолюбиви съародници, има достатъчно исторически извори, които поставят българите в Европа и по-специално на Балканите през IV век:

1.Благодарение на Мавро Орбини знаем, че дедите ни са се сражавали в Тракия с легионите на римския император Теодосий I, а той властва в периода 379-395 г.- IV век. Самата битка Орбини датира през 390 година (Мавро Орбини. «Книга историография початия имене, славы, и разширения народа славянского» (посл.вид. 09-10-2019)

https://dlib.rsl.ru/viewer/01003341482#?page=306

2.Синаксарът на Цариградската църква съобщава за военни действия между българи и войската на император Валент (GIBI V, c.292), управлявал през 364-378 г.- IV век.

3.Анонимният автор на “Patria Constantinopolis” твърди, че император Константин Велики докарал водопроводни тръби от България (GIBI V, c.332). Константин Велики е на трона през 306-337 г.-IV век.

Последното сведение е в пълен унисон с картата направена по сведения на Св.Йероним, защото на този документ срещаме името на географска област Vulgaria, а не просто българи –Vulgares, както е в създадения през 354 година документ Liber Generationis. За сведенията на Св. Йероним Конрад Милер смята, че са съставени през 388 г. -IV век (K.Miller, Mappae mundi - Die älteste Weltkarten, Stuttgart, Jos. Rotscheverlagshandlung, 1898, z.1).

Явно провинция Мизия е носила алтернативното име България и по-рано, защото се иска доста време преди да се наложи ново географско название. За наше щастие, съществуват други исторически извори, които позволяват да се разбере кога точно е започнал процеса.

В работата си “За управлението на Империята” Йоан Лидийски споменава нещо много интересно. Старият автор казва, че когато Константин Велики напуснал Рим , по императорско решение, онези сили, които пазели Истър се пръснали по долна Азия, а държавата изгубила за хазната си Мизия и Скития защото “варварите” правели набези без някой да им се противопостави– J.Lyd. GIBI II, c.101.

Ha пръв поглед е странно, един от най-способните императори на Рим да постъпи така неразумно – да позволи на някакви “варвари” да отнемат Мизия и Скития. Ако обаче разберем какъв е произходът на Константин Велики и що за хора са “варварите”, нелогичното поведение на императора ще придобие смисъл.

Константин е мизиец, той е от един произход с повластното на Рим население обитаващо земи между Стара Планина и Дунава, роднина е и на “варварите”, защото както знаем от Страбон, мизите обитават земи както на юг, така и на север от Дунава.

С тези хора, по-точно групата обитаваща Скития (Добруджа бел. моя) императорът води война, но след нея, явно в последствие на договор, той финансира построяването на няколко града, като два от тях са Плиска и Преслав. За това съобщава Scriptor Anonymus – GIBI V, c.323.

Нашите историци и археолози подскачат като ужилени при споменаването на този исторически извор и бързат да обяснят, че това е грешка. Ако нещо те изобличава, че поддържаш неверни теории, то не е грешка, а просто неудобна информация, но пък кой иска да признае, че е съдействал съзнателно или несъзнателно за налагането на вредни за България теории.

Анонимният автор не само приписва на Константин Велики изграждането на имащите български имена Плиска и Преслав, но с удивителни подробности разказва и за други неща. Спомената е  точната сума за строежите, а също и имената на служителите на Константин Велики съблюдаващи градежите. Става дума за Салустий и Урбикий, те са реални личности и действително са били подчинени на Константин Велики.

Тези фини детайли показват, че изворът е автентичен и в началото на IV век, добрият император наистина е финасирал построяването на Плиска и Преслав за българи, които са обитавали земите между Стара планина и Дунава, че и отвъд него.

Как обаче да сме сигурни, че “варварите”, поради които Римската Империя вече не получава данъци от Мизия и Скития през IV век са действително нашите деди? Как също да сме сигурни, че отъждестяването на мизи и българи не е просто архаизация, т.е. грешка?

Вярно е, че някои нови народи са наречени с името на по-старото население на страната, която са заели. Унгарците например са наричани панонци по време на Средновековието, но от една страна нито унгарския език има нещо общо с панонския, нито външния вид на унгарците е като този на панонците, нито пък обичаите, личните имена и т.н.

С нас положението е различно. В земите край долното течение на река Дунав, а и в самата римска провинция Мизия са регистрирани доста топоними, които не могат да бъдат обяснени нито с гръцки, нито с латински, нито с келтски език. Става дума за Вода, Зуробара, Капидава, Циабрус, Ятрум, Атрус, Верое. Значението им може да се изтълкува с българските думи: вода, сур, бара, капя, дявам, цибрея, ѩндръ-бърз, верѣiа-верига. (1)*

Старобългарските лични имена Аспарух, Кроват, Мостич, Телец, Борис, Прусиан и др. притежават съвсем ясни паралели в тракийската ономастика: *аспа, кровизи, Мостис, Телеф, Борискос, Прусий. Родовите имена Дуло и Ерми също имат съотвествия в тракийската ономастика. Дуло е сродно на названието на тракийската богиня Дула и личните  имена Дулес, Дулас, Дулус, Дулон. Ерми е сродно на името на бог Ермес, познат на повечето от нас като Хермес и явяващ се праотец на тракийската аристокрация според Херодот.

Не само езикът, но и външния вид на старите българи доказва, че те с право са наречени мизи, т.е. принадлежащи на северните траки. За особената прическа на дедите ни е писал Геза Фехер, но има дори картини, на които дедите ни са изобразени съвсем реалистично. Може да се види, че косата на темето е избръсната, а в задната част на главата е оставена да расте свободно

Николай Павлович, Паметник за освобождението на Българската църква от Гръцката вселенска патриаршия след петнадесет годишна борба, литография, 1872 г.

https://www.facebook.com/VMBulgaria/photos/a.234718540014883/234719353348135/?type=1&theater

Разказвайки за живота на Тезей – потомък на фригиеца Пелопс, старият автор Плутарх описва абсолютно същата прическа и обяснява, че тя е типична и за траките абанти и мизи, понеже те са ръкопашни бойци и бръснат част от косата си, за да не може противника да ги хване за перчема:

“Since it was still a custom at that time for youth who were coming of age to go to Delphi and sacrifice some of their hair to the god, Theseus went to Delphi for this purpose, and they say there is a place there which still to this day is called the Theseia from him. But he sheared only the fore part of his head, just as Homer⁹ said the Abantes did, and this kind of tonsure was called Theseïs after him.

2 Now the Abantes were the first to cut their hair in this manner, not under instruction from the Arabians, as some suppose, nor yet in emulation of the Mysians, but because they were war-like men and close fighters, who had learned beyond all other men to force their way into close quarters with their enemies.” - Plut.Thes.5.2. (посл.вид. 09-10-2019)

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Theseus*.html

В менологията на Василий II можем да видим ясни изображения на старобългарския костюм. За дедите ни са характерни тесните панталони и тясната куртка. Това облекло е добре познато на гърците от времето на Античността, така са изобразени трако-трояните, които боравят с кривия, сложносъставен лък – отново типичен за старите българи атрибут.

Българи посичат ромеи, миниатюра от Минология на Василий II, XI век. Библиотека на Ватикана. (История на България. Том 2. Първа българска държава. Изд. на БАН, София, 1981. стр. 143)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/04/Bulgars.jpg/1024px-Bulgars.jpg

C право някои xopa свързват строежите с едри квадри, защитното съоръжение земен вал и ров, житните ями и т.н. със старите българи, но забравят да съобщят няколко важни подробности:

1.Траките строят с квадри още преди времето на Александър Велики, т.е. отпреди около 2340 години (Г. Китов, Д.Агре, Въведение в Тракийската Археология, Авалон, София, 2002, с.61). Tрадиция на строеж с едри квадри в провинция Скития има през IV век, това е признато от проф. Ваклинов (Ст. Ваклинов, Формиране на старобългарската култура VI-XI век, Българско Историческо Дружество, Изд. Наука и изкуство, София 1977, с.92)

Проф.Ваклинов,  за жалост, въпреки ерудицията си, не свързва тази традиция със сведението на стария автор, който твърди, че изградените с едри квадри Плиска и Преслав са дело на политиката на император Константин Велики – укрепване на съюза му с хората населяващи провинциите Мизия и Скития през IV век.

2.Земният вал е защитно съоръжение, което дори римляните често ползват, но дълго време преди да се запознаят с него, то е типично за северните траки, поне 1000 години преди прословутата 681-ва. И.Т. Никулицэ е писал по този въпрос в работа от 1987 година.

3.Житните ями са също добре познати, а и ползвани от тракийското население на областта Мизия- (Г. Китов, Д.Агре, Въведение в Тракийската Археология, Авалон, София, 2002, с.56).

Виждаме, че обичаите, облеклото, защитните съоръжения, стопанските и строителни методи на старите българи са типични за северните траки и в никакъв слуай не може са се говори за нещо появило се на юг от Дунава след 681 година. Да не забравяме и важната подробност, че значението на тракийските топоними и хидроними от Мизия могат да се обяснят с помоща на българския език.

Всички тези подробности, а и благодарение на уповестения от Ст. Михайлов факт, че най-древното изображение на свещения за дедите ни знак IYI може да се види по керамиката на културата Винча – 5500 пр. Христа (Винча е в земите на римската провинция Мизия бел.моя), ни позволяват да приемем, че отъждествяването на българи с мизи е правилно, а и, че картата на Св. Йероним отразява историческата реалност от IV век.

Тя бива отричана единствено и само защото не се вписва в шаблоните на казионните историци. За тях дедите ни са народ, който се е оформил далеч от Балканите, но реално това никога не е доказвано, просто е едно принадлежащо на чужденци мнение е прието защото такава е била тенденцията навремето.

Дори когато генетичните проучвания показаха, че като цяло ние сме потомци на най-древното балканско население, казионните учени и техните помощници не благоволиха да признаят, че вижданията им са погрешни. Фактите обаче са безмилостни:

В научна публикация от 2013-та година е дадено обяснение за особеностите на няколко хаплогрупи типични за българите:

(i) За R-L23* се смята, че принадлежи на хора населили земите ни след Ледниковия период (т.е. преди около 13 000 г. бел.моя).

(ii) За E-V13 се смята, че принадлежи на хора обитавали земите ни през Мезолита (т.е. преди 12 000 години  бел. моя), като след това представителите на тази група се заселват и на други места, и този процес върви паралелно на разпространяването на организираното земеделие.

(iii) За J-M241 се предполага, че е от времето на Неолита (т.е. преди около 9000-8000 г. бел моя) отразява разселването в западна посока на ранните земеделци, тръгнали от най-ранните си местообиталища край Черно море.

(i) R-L23* is present in Eastern Bulgaria since the post glacial period;

(ii) haplogroup E-V13 has a Mesolithic age in Bulgaria from where it expanded after the arrival of farming;

(iii) haplogroup J-M241 probably reflects the Neolithic westward expansion of farmers from the earliest sites along the Black Sea;

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3590186/

До тук се вижда, че срещащите се при българите хаплогрупи J-M241, E-V13, R-L23* могат да бъдат свързани с най-старото балканско население, което римляните наричат траки.

Има още една хаплогрупа, която хем е най-често срещатана при нас, хем особеностите и показват, че носителите и са потомци на хора обитавали земите ни от времето на Мезолита (т.е. опреди около 12 000 години бел.моя):

“Хаплогрупа I-M423 може да се проследи до балканските ловци-събирачи от Мезолита и тяхната експанзия след усвояването на организираното земеделие. ” -“…haplogroup I-M423 is the genetic record of Balkan Mesolithic foragers and their expansion after the adoption of agriculture.”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3590186/

Както и да погледнем, I-M423, E-V13, J-M241, а и R-L23* поради забележителната си древност (13 000-8000 години бел.моя), трябва да се свържат със най-старото балканско население – траките. Има още една срещаща се при нас хаплогрупа, тя носи името R1a-M17 и често е наричана “източна”. Факт е обаче, че R1a-M17 се среща не само в доста по-големи концентрации при поляци, кашуби, сорби, украинци, словени, хървати и др., но също при скандинавските народи, а дори и на остров Крит, където нито перси, нито бактрийци са се заселвали. За сметка на това трако-пеласгийското присъствие там е добре засвидетелствано.

Да си затваряш очите за новата информация и да отричаш неудобни документи не е нито научен метод, нито пък е почтено действие. Българският народ, от чиито джоб идват заплатите на историци и археолози, заслужава да знае истината, а тя е, че ние сме местен народ, който е създал първото цивилизовано общество преди повече от 6000 години.

Защо вместо да се говори на децата ни за канове и роднинсво с иранските народи (каквото изобщо не съществува), да не се спомене, че предците ни са изобретателите на колелото, най-ранната писменост, че са и създателите на най-старите градове на Европа?

Повод за гордост ли е това, че (според казионните учени) дедите си са изоставили старата си родина и са се отрекли от родната си реч? Какво му е положителното на това? Нищо разбира се, то не е и истина макар да ни бива внушавано от дълго време.

Дедите ни никога не са изоставяли езика си, а тези наши предци, които обстоятелствата (като римската окупация например) са принуждавали да напуснат Родината, са правили всичко възможно да прогонят агресорите и отново да се завърнат в бащините земи. Ето това е истината, това е повод за гордост, а и пример, който трябва да се следва.

МИСТЕРИОЗНИТЕ СТАРОБЪЛГАРСКИ АМУЛЕТИ

Още от най-дълбока древност хората са създавали предмети, за които се е вярвало, че имат защитно действие. Използвани са животински зъби, животински нокти, кристали, златни, медни, сребърни и керамични мъниста. Дори боядисани с червена боя вълнени нишки са служили като апотропей- предпазно средство. За старите българи знаем, че са имали амулети направени от еленови рогчета. Станчо Ваклинов, Димитър Овчаров и други наши учени са представили интересна информация по този въпрос.

Еленовият рог, а и еленът като цяло е от особено значение за българите не само в ранното Средновековие, но и в по-късни времена. Използвайки събрани от Константин Иречек данни, проф. Иваничка Георгиева представя видяното от пътешественика Бусбек у нас през 1553-та година: „На гробовете имаше върху колове или дълги пръчки многообразни фигури на рогачи, сърни и подобни животни, изрязани от дърво" 243 . Бусбек дава следното обяснение: мъжете или бащите искали с такива паметници да засвидетелствуват бързината и прилежанието, с което жените или дъщерите им вършели домашната работа. По-вероятно е да се смята, че подобни изображения на елени и сърни са символизирали безсмъртието на душата или пътуването й с помощта на елен до горния свят.”

Еленът е свещено животно за много народи – както древнобалкански, така също и азиатски. За това, че брадва от еленов рог поставена върху гърдите на починалия, се среща във Варненския некропол, пише Мая Аврамова. Благодарение на нейното проучване, става ясно, че у нас традицията на ползване на еленов рог като апотропей е на около 6500 години. *

От друга страна, цитирайки етнолози и археолози, Иваничка Георгиева съобщава за това, че много народи на Средна Азия и Сибир почитат елена като тотем, добавен е келтският бог Цернун, а същои това, че “изображенията на елен са разпространени на огромна територия на Евразия още в пещерната живопис. Еленът е една от главните теми на зверинния стил на евразийското изкуство.”

Виждаме, че изборът на материал за амулета – еленов рог, не може да ни позволи да разгадаем къде са скрити корените на старобългарските амулети от еленов рог. Стилът на украсата обаче, а и ред други особености могат да дадат силни индикации в каква посока да търсим – дали в Каваз и Средна Азия, или пък на Балканите и Средна, Западна Европа.

Рогчето от Преслав може да се нарече уникално. В горния му край са изрязани четири глави, навярно представящи определено божество. Като близък паралел може да се посочи оброчната плочка на Тракийския Конник намерена в Пловдив. Херосът е изобразен с три глави. Дали на рогчето от Преслав е представен стилизиран образ на тази проява на върховния тракийски бог не може да се каже със сигурност, но от друга страна не разполагам със сведения, които да показват, че в Кавказ или при източноиранските народи са почитани богове с три или четири глави. Във всеки случай, на Балканите, по-точно в Тракия се срещат и други изображения на божества с три глави, като например на оброчната плочка на Хеката (Венедиков).

http://www.promacedonia.org/iv_gumno/iv_sn_03.jpg

Доста интересно е и рогчето от Плиска. По неговата повърхност е гравирана фигура на кон (еднорог). Има и надпис с рунически знаци. Опирайки се на информация от работи на Стамен Михайлов и Людмила Дончева-Петкова, Петър Добрев представя описание на артефакта и дори прави тълкуване на надписа.

Рогче със знаци от Плиска по (Ст.Ваклинов)

http://www.promacedonia.org/sv/sv_151.jpg

Г-н Добрев определя буквите като гръцки и изразява учудването си, че въпреки своята яснота, надписът е останал неизследван. Реално обаче буквите просто няма как да са гръцки. Освен буквите Λ и Е, останалите не могат да бъдат причислени към гръцката азбука. Ако посланието бе с гръцки букви, то би изглеждало като ΛΙΕΔ, но вместо това ние виждаме ΛИΕD.

Последната буква прилича на латинската D-д. Същият знак обаче присъства и на тракийския надпис от Кьолмен като звуковата стойност е Р. Кирилическата буква И може да се разгледа като вариант на N-н, а оприличената на Λ от Добрев буква може да е всщност У.

В такъв случай, транскрипцията би трябвало да е унер, или рену – в зависимост от посоката на четене, във всеки случай – просто няма как да е написано ЛИЕД. Аз съм склонен да приема четенето унер, като за тълкуване на странната дума бих предложил стблг. унии-по-добър, тук в смисъл на благороден. Наставката -ер се среща в наши съществителни имена като кошер, косер, чокер, да не забравяме и древномизийската дума братер, чиято съвременна форма е брат.

Като имаме предвид, че на елена се гледа като на свещено, благородно животно, то думата унер-благороден е напълно уместна. По-интересно е това, че и на други места в Европа са открити еленови рогчета с надписи, като буквите са идентични на тези от рогчето намерено в Плиска.

Локацията е доста изненадваща – Северна Италия. Там, в земите на старата област Ретия са намерени доста епиграфски паметници, на които са обърнали внимание изследователи като Шумахер, Заварони и др. На надпис от Магре с регистрация (Schum. МА 14) се вижда следния текст: ESIUMNINESUR (или ESIUMNINUSUR по Шумахер).

Изразът ESIUMNINESUR може да се раздели на няколко части:

ESI е обяснимо със стблг. есь-ти си.

UMNI отговаря на стчсл.стблг. оумнѣ-благоразумно, умно.

NE е отрицателната частица не.

SUR може да се свърже със суров, в смисъл неопитен.

Преводът е: Ти си умен, а не неопитен. Явно наистина се касае за амулет с особена сила и възможност да даде увереност на неговия притежател. Удивителна е не само приликата със знаците от рогчето намерено в Плиска, но факта, че надписът от Северна Италия е обясним с помощта на старобългарски.

Ако вярваме на казионните учени, на тези, които твърдят, че по време на Античността не е имало българи на Балканите, а още повече на Апенините, то надписа на еленово рогче от Магре остава необясним феномен. В науката обаче не бива да съществуват необясними феномени и мистерии.

Приемем ли, че старите българи принадлежат на огромното тракийско семейство, всичко си идва на мястото защото има сведения за присъствие на стари балканци на Апенините.

За една древна и слабо позната тракийска миграция споменава Страбон. Според него след Троянската Война енети (венети) придружени от траки отпътуват от Мала Азия за земите на север от Адриатическо Море – “Maeandrius says that the Eneti first set forth from the country of the White Syrians and allied themselves with the Trojans, and that they sailed away from Troy with the Thracians and took up their abode round the recess of the Adrias”-Strab. 12.3.25.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12C*.html

Разбира се всеки исторически извор трябва да се разгледа критично. Нужно е да се провери дали има и други индикации за тракийско присъствие в земите между Адриатическо Море и Алпите. Оказва се, че едно от най-солидните доказателства за това е самото име на Адриатическо море. То е съпоставимо с това на река Адрия, наречена още Атрианус от Клавдий Птолемей- Ptol.3.16.20 .

Атрианус е само вариант на името на тракийската река Атрус – днешната Янтра, чието име се обяснява със стблг.  ѩдръ-бърз. В областта, в която е текла река Атрианус срещаме интересни топоними като Кремона,  Белунум, Беруа, Хемония (Емония). Да не не забравяме също реките Арсия и Плавис. Названията им не могат да се обяснят с езиците на старите италийски народи, но пък паралелите с тракийските Бела, Берое, Емон, Оросина и др. са налице.

Не само сведението на Страбон, паралелите с еленовите рогчета и топонимите доказват, че дедите ни са населили Апенините още в най-дълбока древност. За това свидетелства и генетичната близост между българи и италианци. Общите за двата народа маркери обаче не са типични за кавказки и средноазиатски популации, а за древните средиземноморски народи, към които спадат и траките.

Богата е историята ни, но и ужасно осакатена от нашите враговете. Страшното е, че процесът на осакатяване и ощетяване продължава с пълна сила и днес. Въпреки данните от генетичните проучвания показващи ясно, че народът ни като цяло е потомък на местни хора, въпреки много исторически извори, в които старите българи са наричани траки, пеони, мизи, някои хорица се опитват да скрият истината и да сложат прародината ни колкото може по-далеч от Балканите, като така режат не векове, а хилядолетия от историята на предците ни.

He в прословутата 681-ва година започва формирането на нашия народ, а повечe от 6000 години по-рано. Все пак типичните за нас българите генетични маркери I2, E-V13, R*L23, J2, а и значителна част от R1a са наследени от хора населяващи Балканите преди 13 000-9000 години.

Как след като приемствеността от времето на Мезолита, Неолита и т.н. до ново време е очевидна, ние няма да сме наследници на героите участвали в Троянската война? Чии потомци да сме, след като в нашия фолклор, въпреки приемането на християнството, ние сме запазили култовете към Дионис, Бендида, Хероса, Залмоксис, Земела?

Кръвта вода не става. Колкото да се мъчат кариеристите и чуждопоклонниците, истината за произхода и миналото ни не може да бъде унищожена. Бентът се скъса и истината потече с пълна сила. Тези, които са избрали да застанат на пътя ѝ, ще бъдат пометени и ще се озоват на бунището – там където е мястото им.

Използвана литература:

Ст. Ваклинов,   Формиране на старобългарската култура VI-XI век, Българско Историческо Дружество, Издателство Наука и изкуство, София 1977;

П.Добрев, М.Добрева, Древнобългарска епиграфика, ИК ТАНГРА ТанНакРа, София 2001;

И.Георгиева, Българска Народна Митология, Изд. Наука и Изкуство, София, 1993;

Извори от интернет:

 A.Zavaronni, Ancient North Italic Inscriptions, Magre (посл.вид. 01-10-2019)

http://adolfozavaroni.tripod.com/magre.htm

М.Аврамова, Варненски Некропол 2, гроб 3(посл.вид. 01-10-2019)

http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=414&Itemid=102

*Функцията на брадвата от еленов рог в гроб от Варненския некропол като апотропей е мое тълкуване.

Р.Мирчева, ДНК-ТО НИ СОЧИ: ИТАЛИАНЦИТЕ СА НИ РОДА, 08.09.2011(посл.вид. 01-10-2019)

https://www.bulgaria-italia.com/bg/bg_news/news/01558.asp

Geography of Strabo publ. in Vol. V of Loeb Classical Library edition, 1928 (посл.вид. 01-10-2019)

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12C*.html

Ив. Венедиков,  Медното гумно на прабългарите, Издателство към Частен колеж „Тракия”, II.  прераб. изд., Митове на българската земя, Книга първа. Медното гумно

Стара Загора 1995; (посл.вид. 01-10-2019) http://www.promacedonia.org/iv_gumno/index.htm

http://www.promacedonia.org/iv_gumno/iv_gumno_gal.htm

БИБЛИЯ БЕСИКА ИЛИ БИБЛИЯ ГЕТИКА?

Повечето учени приемат, че траките са имали свой превод на библията, а и, че поне до VI век са извършвали богуслужението на свой език. За това има сведения от времето на Античността. Значителният брой раннохристиянски църкви на наша територия също е потвърждение за мащаба на проникване на Xристовото учение в земите между Дунава и Бяло море.

Има обаче въпроси, който все още вълнуват духовете: Каква е съдбата на тракийската библия? Какво е името ѝ? Разбираем ли е текста за нас българите? (1*)

В научната и художествената литература, преди време навлезе термина “Библия Бесика” като обозначение на тракийския превод на Светото писание. Днес този термин е добре познат и често използван, но малко хора знаят, че той е както неправилен, така и нов, измислен е едва през 1984-та година от българският учен Тодор Тодоров. За това пише в своя работа проф. Светлана Янакиева. 

Правилното, точното име на тракийския превод  би трябвало да бъде “Библия Гетика” по простата причина, че точно за гетите, през IV век е създаден превод на евангелието.

Нека обърнем поглед към далечното минало и стъпка по стъпка да се доближим до истината за тракийската библия и нейното име. От всички тракийски народи, най-манипулирана и ощетена е историята на гетите. Премълчаването на данни е започнало много отдавна. Неслучайно Страбон казва следното: Що се касае до най-старата история на гетите, то тя трябва да остане неразказана: “As for the Getae, then, their early history must be left untold.“- Strab.VII. 3.11

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

Известният с обективността си летописец не споменава по чие настояване, далечното минало на северните траки не бива да става обществено достояние. Страбон твори по времето на император Октавиан Август, който е любимец и ученик на Гай Юлий Цезар – първият римски политик планирал война срещу нарастващата по мощ гетска държава.

Напълно е възможно Октавиан Август да е оказал натиск над стария автор, смятайки, че истината за гетите може да възпрепятства организирането на кампания срещу тях.

Представител на северните траки, изобр. Zanner - self-made/alternative version of the original

https://en.wikipedia.org/wiki/Dacians#/media/File:Costantino_Dacia.JPG

Всъщност, дезинформация за гетите съществува даже няколко века по-рано. Още по времето на Херодот, доста упорито се разпространява лъжата, че обожественият от гетите Залмоксис е бил роб на Питагор. Бащата на историята съобщава за това вярване, но добавя и нещо важно, което го кара да мисли, че чутият от него разказ не отговаря на истина. Херодот споделя, че Залмоксис е живял доста преди Питагор (т.е. няма как да е бил роб на човек, който още не е роден бел.авт.) :

“I neither disbelieve it nor do I very strongly believe, but I think that this Salmoxis lived many years before Pythagoras.” – Her.IV.96

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4090.htm

Това, че не гетът Залмоксис е черпил знания от гърците, а гърците от него, научаваме от Платон. В своя работа той представя думите на свой сънародник, който обяснява, че е научил метод на лечение от тракийските лекари следващи учението на Залмоксис:

“I learnt it on campaign over there, from one of the Thracian physicians of Zalmoxis,  who are said even to make one immortal.” - Plat. Charm. 156d

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:tlg,0059,018:156d

Северните траки, макар и по-бедни от своите роднини на юг от Стара Планина, са били носители на викоси морални качества, а и голяма мъдрост. В Йордановата работа “De Origine Actibusque Getarum”- “Произход и Деяния на Гетите” намираме един интересен пасаж, в който се казва, че преди мъдреца Залмоксис ca живели  двама духовно извисени представители на северните траки. Един от тях е Севт (навярно бащата на прочутия мислител Аварис бел.авт.), а другият е Дикиней. Той е описан като добър философ с огромни знания. Дикиней обяснил на хората си движението на слънцето, луната и земята, казал имената на 346 звезди, а също така поучавал гетите и им дал такива знания, че те станали способни да овладяват всеки спор и да убедят когото и да било в правотата си- Jord.(67)-(71). Несъмнено тук става дума за основаване на философска школа при северните траки.

Става ясно, че в сравнение с останалите си сънародници, по отношение на мъдростта, знанията за вселената и възвишения си дух, гетите действително са превъзхождали всички останали жители на земите на юг от Дунава, Балкана, а и други места. Съперници  това отношение са техните съседи и роднини мизите (наречени в по-късни извори българи бел.авт.).

Посидоний (цитиран от Страбон) казва за мизите, че поради своята набожност, те се въздържат от ядене на живи същества, дори и тези от стадата си. За храна те ползвали само мед, мляко и сирене, като живеят мирен живот и поради това са наречени богобоязливи и капнобати. Повече от половин хилядолетие по-късно, Йордан ще опише по абсолютно същия начин гетите на юг от Дунава, казвайки за тях, че са огромен народ, но миролюбив, кротък, използващ за храна най-вече мляко.

Страбон добавя и това, че сред траките има такива, които живеят без жена, тяхното име било ктисти ( дума изтълкувана със стблг. чистъ от Вл.Георгиев) и заради почитта, на която се радват ги смятат за святи и живеят освободени от всякакъв страх.

Монашеският начин на живот на ктистите (чистите), въздържанието от месна храна, следването на доброто, са аспекти не само на древната тракийска религия, но и на ранното християнство. Това обяснява защо то намира такава плодородна почва у нас. Докато старите мистерии на дедите ни са били предназначени само за определени групи хора, то християнството е по-близо до масите, те го приемат по-лесно и така то печели популярност.

Южните траки са разположени най-близо до началната зона на разпространението на християнството, а именно Леванта и Мала Азия, за това първо при тях е посято семето на Христовото учение. Благодарение на откритията на проф. Асен Чилингиров, вече знаем, че Апостол Павел е посетил не намиращият се в Македония град Филипи, а разположения край плавателната по време на Античността река Хеброс (Марица) град Филипопол (Пловдив). Това обяснява и факта, защо още през I  век Филипопол има свой владика – споменатият в “Новия Завет” Св. Ерм.

В продължение на няколко века, християнството пуска здрави корени в земите ни. Несъмнено, голяма част от покръстените са били от средите на гетите, тези гети, които след римското нашествие, въпреки окупацията са останали в земите на предците си.

В края на III век свободните гети живеещи край Карпатите и в Черноморските степи, съюзени с други свои роднини разтърсват с нападенията си източната част на Римската Империя. Прекосени са не само Балканите, бутновниците стигат дори до сърцето на Мала Азия, която по това време е в римски ръце. При завръщането си на север от Дунава и Черно море, гетите вземат със себе си известен брой кападокийци (тракийско население обитаващо Мала Азия, територията на днешна Турция бел.авт.). Сред тези хора били и родителите на Вулфила (Урфил) изповядващи християнската вяра.

В новия си дом, далеч на север, кападокийците успяват не само да се слеят със своите роднини гетите, но им се отдава да покръстят немалко от тях. За гети християни знаем от едно интересно свидетелство на Св. Йероним: “Светлокосите и рижи гети пренасят църковните си палатки заедно с войската си и може би за това се воюват с нас (римляните бел.авт.) с такъв успех, защото изповядват същата вяра (християнството  бел.авт.)” - ”The Getæ, ruddy and yellow-haired, carry tent-churches about with their armies: and perhaps their success in fighting against us may be due to the fact that they believe in the same religion.” – Hier. L.CVII, Laeta.

http://www.newadvent.org/fathers/3001107.htm

По това време обаче – IV век, по-голямата част от свободните гети гледат на християнството с недоверие понеже това е и религията на враговете им – римляните. Навярно е съществувал страх, че чрез новата вяра римляните могат да упражнят влияние върху независимото тракийско население обитаващо земите на север от Дунава.

С увеличаването на броя на покръстените гети на север от Дунава, се стига до търкания и противоречия с тези, които не желаят да приемат вярата, която се изповядва и от римляните. За да не преминат противоречията в нещо по-сериозно - ожесточени конфликти и кръвопролития, на Вулфила (Урфил) и неговите гети явно е позволено (или наредено) да се преселят на юг от Дунава, в различни части на Мизия. За това научаваме от Филосторгий:

“He also says that Urphilas19 brought over as settlers to the Roman territory a large body of persons who had been driven out of their ancient abodes for the sake of their religion. These came from among the Scythians, north of the Ister, and were formerly called Getae , though now they are better known as Goths… This multitude of converts were located by the emperor in the different parts of Moesia…” – Philost.Eccl.Hist.5.

http://www.tertullian.org/fathers/philostorgius.htm

За тези гети, наречени и готи Вулфила (Урфил) създава превод на библията, с изключение на Книгите на царете: “Accordingly he took the greatest care of them in many ways, and amongst others, he reduced their language to a written form, and translated into their vulgar tongue all the books of holy Scripture, with the exception of the Books of Kings.“

http://www.tertullian.org/fathers/philostorgius.htm

Йордан добавя друг, не по-малко интересен елемент към тази история. Старият автор твърди, че Вулфила (Урфил) е не само владика на гетите обитаващи лоното на Хемус (Стара Планина), но и, че им е създал особени букви и ги е научил да пишат: “There were other Goths also, called the Lesser, a great people whose priest and primate was Vulfila, who is said to have taught them to write. And to-day they are in Moesia, inhabiting the Nicopolitan region as far as the base of Mount Haemus” – Jord.(267)

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#LI

Няма сведения някой да е избил, или депортирал тези хора след като Йордан пише за тях някъде през 550-та година и ги нарича “populus inmensus”- огромен народ. Това означава, че потомците на тези ранни тракийски християни са днешните жители на Северна България.

Съдейки по тези данни, трябва да заключим, че макар южните траки (от Филипопол бел.авт.)  да са били покръстени най-рано, северните траки – гетите са тези, които първи получават превод на библията на свой език. Несъмнено този превод е бил разбираем за всички обитатели на земите ни защото както знаем от Страбон, гетите (а и мизите) говорят същия език както и останалите траки – Strab.VII.3.10.

Именно преводът на Вулфила, или както е правилно Урфил, може да бъде наречен “Тракийска Библия”. Не съществуват сведения някой друг по-рано да е правил превод на Светото писание на тракийски език. Това ни кара да мислим, че когато Cв. Йоан Златоуст говори за тракийски превод на библията, той има предвид творението на гетския владика.

Проф. Светлана Янакиева дава в своя работа засягаща термина “Библия Бесика”, следният изключително ценен цитат: “ А къде са писанията на рибарите и изработвачите на шатри. Те блестят по-силно от слънцето не само в Юдея, но и в земите с ваварски език, като днес сами чухте и скити, и траки, и савромати, и маври, индийци, и тия, които населяват краищата на света, са превели писанията им на свой език.” – Iоann.Chrysost.Hom.8,1.

http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=554&Itemid=103

Според проф. Янакиева, тези думи са са изречени през 398-та година, по време на проповед в църквата “Свети Павел” в Константинопол, като присъстващите са били готи.

Това е една доста важна подобност, може даже да се нарече ключов момент в търсенето на библията на траките.

Понастоящем готите биват считани за германски народ, но това не отговаря на истината. От една страна нито един съвременник на тези хора не ги нарича роднини на германските народи свеви, франки, алемани. От друга страна, доста е голям броят на авторите обясняващи, че готите от късната Античност са де факто траките наречени гети.

За това свидетелстват съвсем ясно и убедително Йордан, Изидор Севилски, Св. Йероним, Спартиан, Сервий, Филосторгий, Орозий Павел, Йоан Лидийски, Юлиан Апостат и др. Точни и подробни цитати могат да бъдат намерени в книгите на проф. Асен Чилингиров, Юлия Хаджи Димитрова, Петър Георгиев и др.

Какъв е бил езика на готите, наречени още гети научаваме от работа на римски автор от времето на Античността. В “Historia Augusta” e казано съвсем ясно, че Максимин Тракиец,  чийто баща е гот е владеел латинския зле и поради това се обръща към император Септимий Север на почти чист тракийски: “This youth, half barbarian and scarcely yet master of the Latin tongue, speaking almost pure Thracian…” – Hist. Aug. 2.5.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Historia_Augusta/Maximini_duo*.html

От една страна синът на гота Меч (Mecca) е наречен Тракиец, от друга, за говорения от него език недвусмислено се казва, че е тракийски. Това е в пълен синхрон със свидетелствата на други стари летописци, които правят отъждестваване на готите с гетите.  

Има и нещо друго, на което трябва да обърнем внимание. Години преди Йоан Златоуст да изкаже твърдение, че траките са превели светото писание на свой език, Урфил (Вулфила) вече е превел Бибията за готите и, ако те бяха народ различен от траките, то Йоан Златоуст щеше да спомене това. Все пак, германите са голям народ известен със своята храброст и в случай, че готите бяха германи, църковното лице не би пропуснало да спомене новият народ приет в лоното на Христовата вяра.

Йоан Златоуст обаче не обелва и дума за някакъв германски превод на светото писание. Единственият възможен извод е, че готите, пред които духовното лице държи проповед в Константинопол са част от тракийското семейство. Все пак, този високо образован духовник е познавал добре народите на Римската Империя, най-вече тези от Балканите.

В такъв случай, тракийската библия би трябвало да носи името “Библия Гетика”, това е единственото правилно название.

Съдим за това не само защото Урфил (Вулфила) е превел Светото писание за гетите, но и поради това, че по време на Античността, а дори и Средновековието,  не се среща нито едно споменаване на “Библия Бесика”. Нито познаващият Урфил Филосторгий, нито Йордан, нито Йоан Златоуст, Прокопий Цезарийски, или пък някои по-късни автори, знаят нещо за “Библия Бесика”. *

Сега изникват два въпроса – защо не се говори за “Библия Гетика” и защо вместо това определени автори пишат за “Библия Бесика”? Навярно с най-добри намерения, а и навярно с цел да предизвикат интерес към древната тракийска култура, определени изследователи направиха компромис с истината и представиха своето виждане за определени коптски текстове, внушавайки, че това е тракийската библия.

Коптските текстове няма как да съдържат текст с елемент “Бесика” защото както вече бе споменато, а и както преди известно  време проф. Янакиева уповести – терминът Библия Бесика е въведен едва през 1984-та година от Тодор Тодоров. До този момент никой не е чувал за Библия Бесика, а и няма как, невъзможно е.

Наложително е да обърнем внимание на подробностите. Едно е да се каже, че бесите са покръстени, а съвсем друго е да бъде казано, че те имат свой превод на библията. Прочее, бесите, които Никита Ремесиански покръства са всъщност дардани и мизи (наречени още българи бел.авт.). Пишейки за делата на Никита сред траките, Павел Нолански използва названието беси по простата причина, че то се е превърнало в колективно име за древното балканско население и алтернатива на названието траки.

При споменаването на стари балканци и превод на библията, се говори за траки или гети. Проф. Янакиева цитира изказването на Йоан Златоуст с подробности. От друга страна Филосторгий съобщава за това, че Вулфила (Урфил) е превел библията на езика на гетите позати и като готи, с изключение на книгите на царете: “ he reduced their language to a written form, and translated into their vulgar tongue all the books of holy Scripture, with the exception of the Books of Kings, which he omitted” – Philost.Eccl. 5.

http://www.tertullian.org/fathers/philostorgius.htm

Трябва да обърнем внимание и на други подробности. В работи засягащи наследството на римските автори Салуст и Вергилий са представени следните интересни пасажи: “Mysii idem qui Getae” – “Мизите, които са и гети“,  “Getae sunt Mysii“ –“Гетите са мизи”.Към тези свидетелства трябва да добавим и това на Страбон, който разказвa, че преселените на юг от Дунава гети са наречени мизи и изказва предположение, че това навярно е и тяхното древно име:

“Защото дори по наше време Елий Катон143 пресели от земята оттатък Истър в Тракия144 петдесет хиляди души от гетите, племе със същия език като траките145. И те сега живеят там в Тракия и се наричат мизи било защото и в ранни времена са се наричали така…”- Strab.VII.3.10

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

Не можем да забравим и това, че характеристиката, която Страбон дава за мизите, е едва ли не повторена от Йордан, който разказва за гетите в Тракия. Става дума за благи хора, които се хранят предимно с мляко от многобройните си стада. Който пък е чел историята на Отец Паисий внимателно, знае, че според този родолюбец, в далечното минало българите са наричани и готи (т.е. гети бел. авт.).

Важна подробност е и сходството на гетското име Аспар със старобългарското Аспарух. Мизи и гети са две групи на една и съща общност, която след време получава името българи.

Не по-малко важeн е факта, че през IV век – времето когато кападокиецът Вулфила Урфил прави превод на библията за гетите, областта Мизия е наречена и България.

Тази традиция продължава и през V век, или по-точно периода 513-517-та година когато тракиецът Виталиан повежда българи срещу император Анастасий. Говорейки за тези събития Йоан Никиуски пише, че Виталиан се завърнал в Провинция България:

“Vitalian withdrew into the province of Bulgaria.” – J.Nik.Chr. LXXXIX.75

http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm#305

Малко по-късно, някъде към 550-та година Йордан разполага гетите на Урфил в лоното на Хемус Стара Планина, а прибизително по същото време - 548-ма година, Козма Индикоплевст изброява и българите сред народите изповядващи християнството.

Списъкът на Индикоплевст е много интересен не само защото българите са наречени християнски народ още през 548-ма година, но и поради това, че дедите ни са поставени между херулите, които обитават земи на север от Дунава и между елините, които са южни съседи на траките – GIBI, I, c.197.

За траки Козма Индикоплевст не споменава изобщо, но поставя българите точно на мястото, на което трябва да са траките – между херулите и елините. След като има заместване на българи с траки, то на българите се е гледало като на част от траките, по-точно северните траки, към които спадат гетите и мизите.

Тези сведения ни дават правото да изкажем мнение, че направения от Урфил превод на библията е бил на език, който може да се нарече архаична форма на българския – същият език, който е говорен от Орфей, Залмоксис, Спартак, Константин Велики и др. представители на древните балкански народи.

Каква е съдбата на гетската библия  е трудно да се каже, но знайки, че Урфил (Вулфила) бива наклеветен, а гетските християни са обявени за еретици, то е доста вероятно, тракийският превод на Светото писание е унищожен още през Античността, или ранното Средновековие. Възможно е разбира се да е станало чудо и един ден “Библия Гетика” да се появи на бял свят. Това би било събитие с неоценима стойност за изследването на тракийската култура и език.

Има макар и слаба надежда това един ден да стане защото в своя работа живелият преди няколко века Климент Грубишич публикува много интересна инфомация. Той е съвременник на Отец Паисий и притежава неговата любознателност. Грубишич изучава доста от познатите писмености и през 1766 г. публикува книга, в която прави сравнение на глаголицата със знаци, които той  нарича рунически. Въпросните руни показват смайваща прилика с буквите от глаголицата. Не е пресилено дори да се каже, че става дума за стар вариант на свещената ни азбука.

Относно руническите знаци Климент Грубишич обяснява, че са готски, или по-точно гетски. За жалост Грубишич не представя примери, откъси от книги с гетски руни, той ползва информация предоставена от други автори. Навярно преди 1766 г. гетските писания са забранени, като само малка група хора е имала ограничен достъп до старите ръкописи. Това обяснява защо е допуснато е публикуване на изображения на гетските руни, но не и на текст, навярно считан за еретическо писание навремето.

Възможно е за същата древна руническа писменост, която Грубишич представя, да ce говори в “О писменехъ”  (За Буквите), където намираме следния пасаж:“Прѣжде оубо словѣне не имѣхѫ книгъ, нѫ чрьтами и рѣзами чьтѣхѫ гатаахѫ погани сѫщи. Дали тези словѣне няма да са славените на Теофилакт Симоката, който пояснява, че древното име на тези хора е гети? Времето ще покаже.

Използвана литература и пояснения:

Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

Паисий Хилендарски, Славяно-Българска История, под редакцията на П.Динеков, Български Писател, София, 1972;

С.Габровски, Исторiя во кратцѣ о Болгарсомъ Народѣ Словенскомъ, Сочинися и списа ся в лѣто 1792 Спиридономъ Йеромонахомъ, Изд. Свети Синодъ на Българската Църква, Ив. Г.Говедаровъ и С-iе, София, 1900;

Ал.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;

Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;

 Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

А.Чилингиров, Готи и Гети, Изследвания I, Ziezi ex quo Vulgares, София, 2005

А.Чилингиров, Готи и Гети в Историческите Извори, Булга Медия, София, 2017

Ю.Хаджи Димитрова, “Gothi qui et Getae” - “Готи сиреч Гети”, Перпериком, София, 2012;

Извори от интернет:

С. Янакиева, BIBLIA BESSICA (посл.вид. 28-09-2019)

http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=554&Itemid=103

П.Георгиев, Траки, готи, славяни (посл.вид. 28-09-2019) http://www.otizvora.com/2010/07/2079

John, Bishop of Nikiu: Chronicle. London (1916).  English Translation (посл.вид. 28-09-2019)

http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm#305

Страбон, География, кн. 7-3, прев. Валери Любенов Русинов (посл.вид. 28-09-2019)

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

EPITOME OF THE ECCLESIASTICAL HISTORY OF PHILOSTORGIUS,

COMPILED BY PHOTIUS, PATRIARCH OF CONSTANTINOPLE. TRANSLATED

BY EDWARD WALFORD, M. A. LATE SCHOLAR OF BALLIOL COLLEGE, OXFORD.

 London: Henry G. Bohn, York Street, Covent Garden.MDCCCLV. (посл.вид. 28-09-2019)

http://www.tertullian.org/fathers/philostorgius.htm

Historia Augusta, The Two Maximini, Loeb Classical Library, 1924 (посл.вид. 28-09-2019)

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Historia_Augusta/Maximini_duo*.html

Jordanes, The Origin and the deeds of the Goths, transl.Ch.Mierow (посл.вид. 28-09-2019)

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#LI

Letters of St.Jerome, Letter 107, To Laeta (посл.вид. 28-09-2019)

http://www.newadvent.org/fathers/3001107.htm

Plato. Plato in Twelve Volumes, Vol. 8 translated by W.R.M. Lamb. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1955. (посл.вид. 28-09-2019)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:tlg,0059,018:156d

The History of Herodotus, parallel English/Greek, tr. G. C. Macaulay, [1890], at sacred-texts.com(посл.вид. 28-09-2019)  https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4090.htm

The Geography of Strabo published in Vol. III of the Loeb Classical Library edition,
1924(посл.вид. 28-09-2019)  http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

Plato. Plato in Twelve Volumes, Vol. 8 translated by W.R.M. Lamb. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1955. (посл.вид. 28-09-2019) 

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:tlg,0059,018:156d

*Възможно е многолюдието на бесите, а и присъствието им в различни региони на Тракия, да е довело до това, че точно тяхното име става най-популярно и се използва като колективно за всички изконни жители на земите ни. Има силни индикации, че това е така. Благодарение на писанията на Павлин Нолански ние знаем, че живелият през IV и V век Никита от Ремесиана е покръстил бесите. Да, но това не е регион обитаван от беси, а от дардани и мизи. Имайки предвид тази информация, не е трудно да заключим, че Павлин Нолански е имал предвид дардани и мизи, когато е употребил името беси, което в този период от време вече станало вече колективно за всички изконни жители на страната ни.

В създаденото през VI век житие на Св. Теодосий Кенобиарх се казва, че бесите извършват църковните си служби на свой език, който е познат като рунически и славонски: “Bessi, who comprehended all the northern nations below Thrace, or all who used the Runic or Sclavonian tongue.”

https://www.ewtn.com/catholicism/saints/theodosius-the-cenobiarch-781

(1*) За играждането на текста има принос и А. Мошев