КАКВО ОЗНАЧАВА ИМЕТО НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ВЛАДЕТЕЛ КУБРАТ?

Дълго време съм се удивлявал на способността на наши и чужди учени, успели от нещо просто и ясно да направят невероятна бъркотия. Като пример може да се посочи етимологическия анализ на имената на нашите древни владетели. Израстналият в Константинопол княз Кроват е известен на повечето сънародници под името Кубрат. Така ни бе натяквано години наред, така са го запомнили много хора, поради тази причина сложих този вариант в заглавието на тази статия.

                                  

Твърде много са заблудите изречени по адрес на княз Кроват-владетелят на Стара Велика България. Борис Симеонов не се колебае да го титулова като хан на българите, макар Теофан Изповедник да не споменава титлата хан нито веднъж. Вместо това старият летописец използва думата κυριος-господар. Алтхайм и Хаусиг предложиха тълкуване на личното име Кроват (Кубрат) като княз на червеите, което си е чиста гавра с историята и науката като цяло. Немет потърси обяснение с уйгурската дума кобрат, кобран – събирам, Г.Фехер пък предлага алтайската дума курт –вълк. Моето лично мнение е, че това са все отчаяни опити да се скрие истината.

Макар да са уважавани и често цитирани учени Алтайм, Хаусиг, Фехер, Симеонов и др. в никакъв случай не са били непредубедени. Знаейки прекрасно, че редица стари автори (Д. Хоматиан, Л. Дякон, М.Аталиат, Й.Малала и т.н.) определят дедите ни като древен балкански народ, изследователите на нашето минало са били длъжни да потърсят тълкуване за името на Кроват и сред тракийската ономастика, това не е направено (или, ако е направено не е представено на широката публика). Тези езиковеди и историци са били длъжни също да представят на българския читател правилното изписване на името на нашия княз, а именно Кроват, не Кубрат, както те се опитват да ни внушат. Ето, оригиналното изписване в работата на Теофан е Кроват – Κροβατ.

Изображението е от антикварно издание на “Хронология” на Теофан Изповедник. С това издание са разполагали и повечето учени заели се с изучаване на нашата история.  

Без съмнение и Алхайм, и Фехер, и Симеонов са били запознати с работите на Херодот и Страбон, които споменават тракийското племе кровизи – Кροβυζοι, обитаващи областа Мизия (между река Дунав и Стара Планина). Виждаме, че тракийският етноним кровизи – Кροβυζοι и личното име Кроват – Κροβατος притежават идентичен корен – КРОВ.

Какво може може да е значението на КРОВ? Кровизите живеят в северо-източния край на Тракия, били са съседи на троглодитите ( хора живеещи в землянки). На старобългарски кровъ означава – покрив, жилище, защита.  Кровизи означава – живеещи в домове, под покрив, защитени. От това можем да отсъдим, че  Кроват  означава  покровител, пазител, защитник.

Със същата семантика като Кроват е и името на друг вожд на старите българи –Заберган. То е свързано със старобългарския глагол брегон– грижа се, пазя, а и с тракийския теоним Баргидентис – пазещ децата.

Ето, какво му е сложното? Съществуват извори определящи българите като тракийски народ, има също тракийски етноними и теоними показващи ясна връзка със старобългарски имена. Какво е пречело името на княз Кроват да бъде определено като тракийско? Какво пречи и днес истината да бъде казана? Две обширни антропологически изследвания показаха, че българите са безспорно европейци по произход. Обичаите и погребалните ритуали на старите българи са били като тези на траките. Българските земеделски сечива, пастирски атрибути, народната носия са като тези на траките...и пак определени безсъвестни личности ни правят на азиатци.

Едно е ясно, манипулаторите на историята ни няма да си признаят греховете скоро. Важното е ние да знаем истината, да знаем, че през Ранното Средновековие земите на дедите ни са се простирали от Унгария до Крим и от Карпатите до Бяло Море наричано в древността Тракийско.

Дедите ни не са се молили на никого, не са чакали помощ от небето. Обединявайки сили те са успели да създадат една от първите ранносредновековни държави и да дадат писменост на руснаци, украинци, белоруси, сърби.

Хубавите неща трябва да се заслужат с много труд, търпение и постоянство. Големите промени не настъпват спонтанно, те са резултат от духовната (а дори и физическа) промяна на много индивиди. В определен момент се достига критична маса и старият модел на обществото умира, за да се роди едно ново, по-добро общество.

Промяната, която ни е нужна не е просто избор, тя е единственото ни спасение. Трябва въпреки всичко да си подадем ръце и заедно да направим от България рай. Дедите ни го направиха няколко пъти, ние също можем да го направим, трябва само да го поискаме!

ОТ КЪДЕ ДОЙДОХА ГЪРЦИТЕ ?

У нас, поне по времето когато аз бях ученик, не се говореше за най-древното население на Южните Балкани. Съдейки по думите на преподавателите аз смятах, че докато дедите ни са се заселили трайно на юг от Дунава чак след времето на Аспарух, то гърците са обитавали земите си още през Бронзовата епоха. За това, че цялата територия владяна днес от южните ни съседи е била населена с траки и пеласги, разбрах чак след години, когато срещнах прогресивни, свободномислещи историци.

Благодарение на тези родолюбиви хора, а и на работите на Ганчо Ценов и др., разбрах, че споменатите в старите писания траки и пеласги са наши предци. Колкото повече се задълбочавах в непопулярната информация, толкова по-удивен, и огорчен оставах виждайки, че официалната история не е нищо друго освен поредица от хитро скалъпени лъжи. По-лошото бе това, че измислиците бяха в ущърб на интересите на България, но въпреки това бяха ревностно защитавани от наши учени.

Известно време смятах, че казионите историци са се заблудили, че са посредствени хорица, способни да направят кариера с повтаряне на казаното от чужди авторитети.

В последствие ми стана ясно, че е невъзможно един професионален историк, който е добре запознат със старите извори, да не знае как стоят нещата. Сведенията от древните летописи са пределно ясни и всеки непредубеден човек може да определи кой народ е местен и кой е нашественик на Балканите.

За идване на гърците от Северна Африка говори Херодот. Стария автор споменава за това как дедите на южните ни съседи донасят култове от Египет, добавя важни подробности за прилики на ползвани от гърците дрехи с дрехи, които са типични за населението на Либия. Ценно сведение е и това, че североафриканските номади и гърците имат едни и същи погребални обреди:

“The daughters of Danaos were they who brought this rite out of Egypt and taught it to the women of the Pelasgians…” - Her.II.170

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2170.htm 

“Moreover, it is true also that the Egyptians were the first of men who made solemn assemblies and processions and approaches to the temples, and from them the Hellenes have learnt them.”- Her.II.50

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2050.htm

“It would appear also that the Hellenes made the dress and the aigis of the images of Athene after the model of the Libyan women.” – Her.IV.189

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4180.htm

“The nomads bury those who die just in the same manner as the Hellenes.” – Her.IV.190

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4190.htm

Благодарение на бащата на историята, ние разполагаме и с друга, ценна информация засягаща корените на старите гърци. Херодот обяснява, че благородническата прослойка на дорийците е от египетски произход:

“ the rulers of the Dorians will prove to be Egyptians by direct descent.” – Her.VI.53

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh6050.htm

Африканският (египетският) произход на гърците е известен и на Плиний Стари: “…puteos Danaus ex Aegypto advectus in Graeciam…” - Plin.IV.195

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/7*.html

Есхил описва гърците като тъмнокожи и идвайки от Африка предавайки думите на пеласгийския цар към данаидите: - “Вие не приличате на хората от нашата земя, а по-скоро сте като либийките, или даже като хората живеещи край река Нил.” -  “No likeness of our country do ye bear, But semblance as of Libyan womankind. Even such a stock by Nilus' banks might grow…” 

http://classics.mit.edu/Aeschylus/suppliant.html

Страбон обяснява, че полуостров Пелопонес е получил името си от фригиеца Пелопс, докато Данай е довел хора от Египет:

“Pelops  brought over peoples from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him; and Danaüs from Egypt.”-Strab.VII.7.1

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7g*.html

Има ли нещо неясно в свидетелствата на Херодот, Страбон, Eврипид, Плиний Стари и Есхил? Не е ли видно, че в продължение на около пет века, различни автори са писали за африканския произход на старите гърци?  

Не само писмените свидетелства указват древните египетски земи като прародина на южните ни съседи. Гръцкото изкуство от ранната Желязна епоха показва силно египетско влияние. Статуите от това време представят индивиди, чийто антропологичен тип е типичен за населението на Северна Африка. Странно е как специалистите не са забелязали тези неща в миналото.

Още по-странно е, че дори при излизане на нова информация, няма дори опит за промяна на очевидно неверните стари теории. Преди около 17 години, през 2001 година, в научно списание бяха публикувани резултатите от важно генетично проучване. Установено бе, че гърците са роднини на африканците, по-точно на хората обитаващи Етиопия:

” Both Greeks and Ethiopians share quasi-specific DRB1 alleles, such as *0305, *0307, *0411, *0413, *0416, *0417, *0420, *1110, *1112, *1304 and *1310. Genetic distances are closer between Greeks and Ethiopian/sub-Saharan groups than to any other Mediterranean group and finally Greeks cluster with Ethiopians/sub-Saharans in both neighbour joining dendrograms and correspondence analyses. The time period when these relationships might have occurred was ancient but uncertain and might be related to the displacement of Egyptian-Ethiopian people living in pharaonic Egypt. “

 http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11260506

Налице са предостатъчно сведения, които позволяват да се каже, че дедите на южните ни съседи не спадат към старите балкански народи, а са преселници от Северна Африка. По-важното е, че на разположение на учените са и предостатъчно сведения относно това, че в древността цялата територия на Гърция е била заселена с варвари, т.е. хора говорещи различен произход от гърците: “…in the ancient  times the whole of Greece was a settlement of barbarians…“ – Strab. VII.7.1.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7g*.html

Страбон дори дава подробности за това, кои региони са обитавани от хора напълно различни от гърците. Цитирайки Ефор, старият автор твърди, че най-древното име на Пелопонес е Пеласгия. Спадащите към тракийското семейство пеласги са обявени и за изконното население на Епир, тяхна е била и Тесалия-Strab.V.2.4.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

На Плиний също е известно изконното название на Пелопонес, въсщност този автор дава две названия – Апия и Пелaсгия: “Peloponnesus, Apia antea appellata et Pelasgia”-Plin.IV.iv.9

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/4*.html

Названието Апия е от голям интерес за нас защото е обяснимо със стблг. вапа-вода, т.е. правилното име на Апия е било Вапия, като значението е било – място заобиколено от вода, море. Точно такава е географията на Пелопонес и неслучайно в ранното Средновековие дедите ни наричат полуострово с името Морея. В същинска Тракия има планина, която носи името Месапион, като мес означава между, а апион е вода, според езиковеда Димитър Дечев –“Die Thrakischen Sprachreste”, 1957, с.296.

За това, кой е обитавал Атика и съседната и област Фокида, Страбон не оставя и място за съмнение, като дори указва кой тракийски цар е властвал в Давлида още преди Троянската война: “Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus, Daulis in Phocis by Tereus.”- Strab.VII.71

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7g*.html

Херодот също знае, че в древни времена територията на Гърция е носила името Пеластия: “the country now called Hellas, which was formerly called Pelasgia” –Her.II.56

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2050.htm

Всеки, който си е направил труда да проучи старите извори е осъзнал кои хора са обитавали територията на Гърция преди идването на дедите на южните ни съседи от Африка. Всеки, който се е запознал с трудовете на Георги Раковски, Никола Йонков Владикин, Данаил Юруков, Ганчо Ценов, Георги Сотиров и др. е разбрал, че ние българите сме потомци на старите балканци, които са влезли в историята като траки и пеласги. Това неотдавна бе доказано и от генетиката. Оказа се, че по-голямата част от нас носи същите гени, каквито е имало и балканското население от Каменната ера.  

Няма изчезване на хора, изгубили са се само старите имена, но това си е напълно в реда на нещата. Дори предците ни обитаващи Гърция не са били избити, или прогонени. Несъмнено част от тях е загинала по време на асимилационния процес, но и много са оцелели ставайки съществена част от гръцкия етнос. С помощта на генетиката може да бъде установено какъв процент от нашите предци са оцелели и до каква степен сме оформили генетичния облик на южните ни съседи.

Държа да отбележа, че не мразя гърците. Възхищавам се на таланта на Праксител и  Фидий, възхищавам се на откровеността и точността на Страбон. Възхищавам се на работите на Еврипид, Павзаний, Херодот. 

Хубавото и положителното не бива да се отрича, но същото важи и за негативното. Не е редно то да се премълчава и укрива. Не е справедливо ние да сме вечно белязани като войнолюбиви варвари тормозещи Римската Империя позната и като Византия, а гърците да се смятат за най-великия народ на Европа. Светци и убийци е имало и в двете държави.

Смятам, че трябва да се стремим към приятелски отношения с Атина. Православни държави сме, трябва да се поддържаме един друг, но и трябва да си кажем истината. Пясъчните кули обаче трябва да паднат, колкото и болезнено да е това за гърците, то е и наложително. Без болка няма катарзис, без катарзис няма бъдеще. Старото и гнилото трябва да изчезнат, за да направят място на едно ново мислене и нова духовност. Без тях няма бъдеще за никой народ.