НЕИЗВЕСТНИ ТРАКИЙСКИ БОГОВЕ

Преди време мой приятел ме попита колко богове са имали траките? Повечето хора са чували за Дионис, Арес, Бендида, Кибела, Залмоксис, Атис, Зеринтия. Те са най-известните, но има още доста. Броят им е доста голям, тъй като дедите ни са били огромен народ и са обитавали обширни територии в далечното минало.

                                            http://kroraina.com/thracia/hb/thracian_hero2.jpg

Благодарение на Херодот, Страбон, Платон и др. ние знаем за известен брой тракийски божества. За други научаваме от посветителски надписи. Ето и някои от имената на по-слабо известните богове почитани от дедите ни в древността:

Ава

Аксиерос

Аксиокерсос

Аксиокерса

Балис

Баргидент

Бистурас

Блегур

Бусбатос

Ветеспиос

Витю

Гениак

Герметита

Дабатопей

Дерзала

Дин

Еагър

Ебистития

Ебро

Ебта, Епта

Еисон

Ейтиозар

Загрей

Залден

Зелан

Земестра

Зенд

Зеринтий

Зудеен

Зумудрен

Кандаон

Канзурен

Каравасмос

Касмил

Кернен

Керсул

Кипселея

Кордиен

Котито

Мамузена

Медузис

Менда

Молодас

Мундрито

Папай

Перкон

Плеистор

Пурмерул

Ранискелен

Рескотурма

Ринкалей

Сабадий

Самазис

Сбелтурд

Свет

Светулен

Солен

Спиндейн

Спинтопурен

Стараскен

Сторен

Стрюмон

Сургет

Суротер

Ямбадула

Това разбира се не е пълния списък. Тук са дадени само около половината от по-слабо известните тракийски богове. След време ще бъдат публикувани всичките открити до този момент тракийски теоними. Крайния брой ще е около сто и петдесет.

                            http://www.orlets-buynovo.com/images/dionis-1.jpg

На пръв поглед имената на тези божества изглеждат странни и чужди. Това си е в реда на нещата. Някои теоними са регистрирани преди около 3700 години, други преди 2500 години. За такъв внушителен период от време всеки език се променя значително. Много думи изчезват напълно от речника, други се променят неузнаваемо.

                   http://www.bulgarica.com/wp-content/uploads/2009/08/CybeleHellenistic.jpg

Въпреки това известна част от тракийските имена на божества са лесно обясними на български език. Балис се тълкува с нашето прилагателно бял. Значението на Витю е живия, даващия живот, етимологията идва от стблг. витати-живея. Залден е стария вариант на златен, Кордиен може да се обясни със стблг. кордъ- меч. Свет и Светулен се обясняват със стблг. светъ, светьло – светлина, светло. Георгиев дава обяснение на Сабадий със стблг. свободъ- свободен. Котито е дълбоко почитаната богиня-майка. Нейното име може да се изтълкува с котило-рожби, котя се-раждам. Котито означава раждащата.

Името на Дин – бог на светлината е сравнено от Георгиев с думата ден. Тя обаче си има диалектна форма дин, която се употребява до ден днешен в Пловдивско. Този бог е изключително древен. Смятам, че древни балкански преселници са пренесли неговия култ в Месопотамия и Средна Азия, където респективно той е известен като Дингир и Тенгри. Присъствие на траки в Азия обяснява защо думи като ата-баща се срещат и в речника тюрко-алтайските народи. Ата е древната форма на отець-баща, имаща по-стара форма атикъ (С.Младенов). От тракийската дума ата-баща идват имената на бог Атис, а и на Атила, който е наречен още бич божий.

Религиозни фанатици и външни врагове са успели да заличат голяма част от културното ни наследство и да замъглят съзнанието на народа ни. Въпреки това не са успели да заличат всичко. Книги могат да се изгорят, или подправят. Храмове могат да бъдат сринати, надписите лесно се трошат, но езика не може да се подправи.

Ние българите говорим развит вариант на речта на Орфей и героите от Троянската Война.  Успели сме да преживеем много чужди владичества – персийско, римско, гръцко, турско...Тези подтисници не са успели да ни претопят, нито унищожат защото в нас е заложена искрата на началото. 

Оцелели сме защото сме упорити и силни. Днес може държавата ни да е в упадък, но това не е повод да плачем. Напротив, трябва да гледаме на бедствието като възможност да покажем на света за пореден път какво може нашия народ. Просто е нужно да си спомним кои сме – потомци на старите господари на Европа. На нас ни приляга гордо държание, а не поведение на слуги. Когато приемем ролята си, тогава ще се промени и съдбата ни. Ние сме тези, които ковем бъдещето си!

Използвана литература:

V.Georgiev, La religion Thrace, Actes du Troisieme Symposium International de Thracologie, 1983;