ЗАГАДЪЧЕН НОВ ТРАКИЙСКИ НАДПИС ВЪРХУ СФИНКС

Съвсем наскоро един приятел ми съобщи, че някакъв учен е направил превод на надпис от Дакия. Ставаше дума за посвещение, изписано върху един особен обект – сфинкс, намерен в околностите на древния град Потаиса [Патаиса, Патависа]. Буквите са дефинирани като гръцки, но въпреки, че думите са представени сравнително ясно, тълкуване с помощта на гръцкия език не може да бъде направено.

 

Изображение на древния артефакт с мистериозен надпис [по Revesz, llustrirten Zeitung, 1847,no.188]

В страницата nauka.ofnews.bg е посочено името на изследователя, който бе направил сензационното откритие. Касае се за Питър Ревес от Университета на Небраска, САЩ.

Даден е и преводът на мистериозното послание: „Ето, поклонете се на светия лъв!”

 

Съвсем коректно е цитирано и изданието на научното списание, в което проф. Ревес публикува откритието си: Inscription on a Naxian-Style Sphinx Statue From Potaissa Deciphered as a Poem in Dactylic Meter; Peter Z. Revesz; Mediterranean Archaeology and Archaeometry; Vol. 23 No. 3 (2023): (In press) Published: Dec 30, 2023; https://www.maajournal.com/index.php/maa/article/view/1209

 

Жалко е само, че не са дадени подробности относно тълкуването на древния текст. Навярно те биха били от полза за нашите траколози и лингвисти, ако разбира се темата ги вълнува. На страницата на Mediterranean Archaeology and Archaeometry; Vol. 23 No. 3 (2023) са представени интересни подробности.

 

Посочена е приликата на намерения [но вече изгубен] артефакт от Дакия със сфинкса от Наксос VI в.пр. Хр., съхраняван в музея на Делфи. Разбира се уточнено е, че Дакийския сфинкс е от по-късна дата – III в. Проф. Ревес смята, че създателят на мистериозния надпис е ползвал гръцки букви, но посланието е на унгарски, или по-точно древна форма на унгарския език.

 

Това твърдения на американския учен ме удиви, но човек не бива да отрича нещо, само защото то изглежда странно. Вярно е, че от гледна точка на историческите извори, а и на археологията, унгарците се появяват в Европа дълги векове след времето когато е направен надписа [III в.], но при наличие на нова информация, ние трябва да се съобразим с нея и да я проверим.

 

Проф. Ревес прави сравнения на сфинкса от Дакия не само с този от о-в Наксос, но и с така наречения сфинкс от Пазирик в Сибир. На плъстен килим намерен в гробница на скитски вожд е изобразено свръхестествено същество, което американския учен нарича сфинкс, но каква точно е връзката със старите унгарци аз така и не успях да разбера.

 

Не разбрах и защо трябва да се прави връзка между свастиката от гърдите на сфинкса от Дакия със свастиката от староиндийската религия. Все пак свастиката се среща на Балканите хилядолетия по-рано, ползвана е на Балканите и по време на Античността, Средновековието, а и в ново време, защото е символ на слънцето. Това прочее е отбелязано от проф. Ревес.

Той допълва, че макара сфинксът да е познат добре в гръко-римския свят, свастика върху статуя на такова митично същество не е манифестирана никъде, а на изображението от Пазирик може да се говори за стилизирана свастика. По този начин можело да си приеме, че хората създали сфинкса от Потаиса [Патаиса, Патависа] са имали религия съчетаваща гръцка и средноазиатска традиция.

Не съм специалист по древните религии на Средна Азия, поради това се въздържам от коментар по отношение на твърдението на г-н Ревес. Само ще добавя, че религиозния синкретизъм е познато явление в Европа. Дали обаче в случая се касае за някаква особена вяра, в която са вплетени елементи от гръцки и средноазиатски вярвания?

                Изображение на надписа в разгънат вид [по Revesz]

 Изображение и транслитерация на надписа в разгънат вид [по Revesz]

Да преминем към особеностите на епиграфския паметник и разбира се тълкуването на американския професор. Като цяло съм съгласен с разчитането на буквите. Четенето на проф. Питър Ревес е следното: IMAIMATIΘIERESARSΛAN [ИМАИМАТИТИЕРЕСАРСЛАН]

Към края на надписа аз лично виждам не буква Л, а по-скоро Д [Δ]:

IMAIMATIΘIERESARSΔAN [ИМАИМАТИТИЕРЕСАРСДАН].

 

Ето и тълкуването на Ревес:

IMA = ime 'eто, виж' унг.

IMAT = imad ‘почитане, вяра’ унг.

IΘ = itt ‘тук’ унг.

IERES = hires – древноунгарска дума навярно сродна на стгр. ίερός – свещен, но в случая означаваща ‘славен‘.

ARSΛAN = oroszlan ‘лъв’ унг. [реално заемка от турски].

 

Според американският учен значението на посланието: IMA IMAT IΘ IERES ARSΛAN e: „Ето, поклонете се на светия лъв!”. Проф. Ревес ползва хипотетични древноунгарски думи, някои имащи паралел с турския, а други с гръцкия език. Макар всяка реч да притежава заемки, смятам за странно в такова кратко послание да се срещат думи от три различни езика.

Моето виждане относно характера на надписа, а и неговото значение е съвсем различно. Смятам, че на първо място ние сме длъжни да се съобразим с името на древното населено място, в което е намерен сфинкса. Както вече бе споменато – това е дакийското селище Потаиса [Патаиса, Патависа]. Неговото название не е нито римско, нито гръцко, нито тюркско, нито пък може да се обясни на унгарски език.

 

Съдейки по варианта Pata-vissa, смятам, че може да се направи съпоставка с името на друго дакийско селище и то е  Berzo-vis [*Брѣза – бреза, вьсь – село]. При анализа на топонима Pata-vissa акад. Георгиев смята, че елемента -vissa може да се изтълкува със стблг. вьсь – село и др. [Георгиев, 1977, с. 207]. Относно Pata- нашият учен търси връзка със санскр. sphata ‘едър, силен’, но аз лично смятам, че стблг. падѫ – падам е по-подходящ кандидат. В такъв случай името на селището, в което е намерен сфинкса притежава значение ‘село намиращо се в падина, село в ниско място', като разбира се то е българско.

Колкото до надписа – смятам, че се касае за фригийски диалект. Поради това разделям думите по различен начин: IMAI MATI ΘIERES ARSΔAN = ИМАЙ МАТИ ТИЕРЕС АРСДАН.

На пръв поглед само думата МАТИ съответства на стблг. мати – майка, но ние трябва да се съобразим с древността на езика, а и да потърсим паралели във фригийската ономастика.

Благодарение на трудовете на руско-израелския учен Владимир Орел и работещия в университета на град Лайден, Нидерландия Александър Любоцки [ползващи трудове на К. Брикс и др.] научаваме важни неща.

 

IMAI – ИМАИ може да се съпостави на фриг. Iman – лично име, а и iman – образ, изображение [статуя], Imeneia – епитет на богинята-майка.

 

MATI – МАТИ означава майка.

 

ΘIERES – ТИЕРЕС е лично име, съответстващо на тракийското име Терес.

 

ARSΔAN – АРСДАН отговоря на фриг. Areaystin [Ареястин] – епитет на фригийската богиня-майка, изведен от название на фригийско селище.

 

Нека видим и какво е значението на посланието:

 

IMAI – ИМАИ e съпоставимо на стблг. имѫ сѧ – отдавам се на нещо, в случая може да се изтълкува като епитет със значение  всеотдайна [в дат.пад.ед.ч.].

 

MATI – МАТИ отговаря перфектно на стблг. мати – майка.

 

ΘIERES – ТИЕРЕС – Терес е представено в особен вариант, който явно е характерен за диалектите на север от Дунава. Там името на бесите не се представя като Вεσσί, а като Вίεσι [Detschew, 1957, c. 57]. С други думи: типичните за земите на юг от Дунава Терес и беси, на север от Дунава притежават варианти Тиерес и биеси, бьеси.

 

ARSΔAN – АРСДАН отговоря на фриг. Areyastin [Ареястин] – епитет на фригийската богиня-майка, изведен от название на фригийско селище, но в случая е фамилно име изведено от топоним. Връзка можем да потърсим с името на обитавалите земите на север от Дунава траки арс-иети и eлемента -данос от предгръцкия хидроним Ηρι-δανός.

Въпреки териториалната отдалеченост на Дакия и Фригия, паралели в топонимите съществуват. Като пример може да се даде Acmonia - име на селище в Дакия, но и във Фригия, а тълкуване можем са получим с *акмьнъ - камен, камък.

Значението на посланието е: На всеотдайната майка, Терес Арсдан [посвети]. А в съвременен словоред ще се получи: Този предмет Терес Арсдан посвети на всеотдайната богиня-майка.

 

Едва ли статуята на сфинкса е направена специално като дар за богинята-майка. По-скоро се касае за обект, който е купен или взет от някое светилище от гръцка колония по западното Черноморие. Важното в случая е това, че намираме следи от фригийски диалект на север от Дунава. Явно фригите са близки роднини на даките, защото облеклото на двете групи е идентично. Погребалните могили на фригите, по-специално тази на цар Мидас са от същия тип, който се среща в земите на даките, а разбира се и в земите на мизи, беси, одриси.

 

Тълкуването на надписа с помощта на българския език не е произволно. Аз се съобразявам с историческите извори, в които българите [или поне част от българите] са отъждествени с даките. Съобразявам се с факта, че името на селището, в което е намерен надписа е обяснимо с помощта на старобългарския език. Съобразявам се с това, че в Именника се говори за наше княжество, което е съществувало на север от Дунава през II в., т.е. по-рано от създаването на надписа. Съобразявам се и с факта, че фригийските глоси и думи като зелкия, гелавос, давос, багайос, ексис, земело, белте са тълкувани от различни лингвисти с помощта на: зелка, зълва, давити, богъ, еж, землia, блато. С други думи – налице са всички предпоставки да се направи опит за тълкуване с помощта на българския език.

 

Съмнявам се, че нашите траколози и лингвисти ще се съгласят с моето виждане, но пък ако те имат различно мнение по въпроса, нищо не ги спира да обърнат внимание на интересния писмен паметник и да представят свое тълкуване. Редно е да използваме всяко късче информация, което ще ни позволи да разкрием истината за корените си. И не просто е редно да се стори това, но е и наложително, защото в последно време враговете на истината са се активизирали и макар да са шепа хора, продължават да фабрикуват манипулации, които внасят объркване у нашите сънародници.

 

В крайна сметка лъжите ще лъснат, в крайна сметка истината ще излезе и ще бъде приета въпреки ориенталският фанатизъм, с който бива потискана от определени индивиди, служещи на чужди организации. Всеки ще си получи заслуженото, а нашият народ най-сетне ще разбере, че историята му не започва през прословутата 681 г., а поне 6000 години по-рано.

 АКО ЖЕЛАЕТЕ ДА ПОДПОМОГНЕТЕ МЕН И МОЯТА ДЕЙНОСТ, ВЕЧЕ ИМА ВЪЗМОЖНОСТ

Pavel Pavlov Serafimov

IBAN

NL32 REVO 7367 5118 23

 

 

Използвана литература:

1.Revesz Peter Z., Inscription on a Naxian-Style Sphinx Statue From Potaissa Deciphered as a Poem in Dactylic Meter;; Mediterranean Archaeology and Archaeometry; Vol. 23 No. 3 (2023): (In press) Published: Dec 30, 2023; https://www.maajournal.com/index.php/maa/article/view/1209.

2.Георгиев Вл., Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977.

3.Detschew D., Die Thrakischen Sprachreste, Östereichischen Akademie der Wissenschaften, Philosophisch-Historische Klasse, Schriften der Balkankommision, Linguistische Abteilung, herausgegeben von Dimiter Detschew in Sofia, in Kommission bei Rudolf M. Rohrer, Wien, 1957.

4.Lubotsky A., The Old Phrygian Areyastis inscription, Kadmos 27,1 (1988), p.p. 9 – 26.

5.Orel V., The Language of the Phrygians, Description and Analysis, Caravan Books, Delmar, New York, 1977.

 

 

 

БЪЛГАРСКАТА АФРОДИТА

 

Един мой добър приятел ме съветваше често: Ако не искаш да бъдеш излъган – следвай фактите, не мненията. Често хората без да осъзнават разказват, а и защитават неверни неща, чути и приети от индивиди, които уважават. В продължение на много време се уверих, че това действително е така. Срещнах много хора, които най-искрено се опитваха да ме убедят, че траките, които Херодот, Страбон, Плиний, Павзаний и др. считат за голяма и силна група хора, са изоставили езика си и са изчезнали като народ, нищо, че са имали библия, преведена на свой език, който със сигурност е говорен до ранното Средновековие, а разбира се и по-късно.

Същите тези добронамерени сънародници искрено вярваха, че българите, подчинени на княз Аспарух са били мургави, кривокраки, обитаващи юрти номади, които въпреки своята забележителна войнственост и желязна дисциплина са изоставили своя език и приели речта на покорените славяни.

Ако следваме фактите обаче ще установим, че напълно липсват доказателства както за изчезването на старите балканци, така и за това, че по времето на Аспарух, българите са народ, който говори език съвсем различен от този, който звучи днес из цялата ни страна. Липсата на субстрат в старобългарския, а и възможността най-древните тракийски местни названия да бъдат обяснени с помощта на старобългарски е солидно доказателство за това, че хората на Аспарух са част от тракийското семейство.

Разгледаме ли критично работите на основоположниците на българската историография, ще установим, че теориите им са изградени с безсъвестни манипулации и безсрамно игнориране, дори укриване на важни сведения. Веднъж наложени, манипулациите се загнездват в съзнанието на хората, които поради добросърдечието си приемат всичко за истина без да проверят изобщо как стоят нещата.   

Това е основната причина някои сънародници днес да се отнасят скептично към твърденията, че ние българите сме потомци на траките - най-старото цивилизовано балканско население, което повлиява силно религията и културата на гърците (Откупщиков, 1988, с.60-61 и др.). За жалост нашите историци и траколози не обичат по този въпрос, като дори понякога изкривяват картината на действителността, говорейки за гръцко влияние над тракийската религия.

Макар броят на хората осъзнали, че във вените ни тече същата кръв, която имат Залмоксис, Спартак и Орфей да расте, все още за някои от нас е трудно да се отърсят от отровата на порочните стари теории. Като пореден фактор, който спира прогреса, може да се посочи липсата на информация. Не на последно място са пренебрегваните и неподложени на адекватен анализ сведения за религията на българите от ранното Средновековие. 

По тази тема интересни сведения можем да намерим в работите на Веселин Бешевлиев. Ползвайки сведения на Тодор Герасимов и др. историкът представя сведение от грузинското житие на Св. Георги Агиоритис (Светогорски), в което се споменава, че българите край Солун почитат една антична женска статуя. (Бешевлиев, 2008, с. 336). Подробно описание не е дадено, не е споменато и това, което древно божество е олицетворено с въпросната статуя.

 

Напълно е възможно българите от времето на Св. Георги Агиоритис все още да са съхранявали култа към богинята Афродита. Това може да звучи странно за тези, които не са запознати с подробности относно ранната почит към олицетворяващото любовта и красотата божество. Става дума за факта, че макар да присъства в старогръцкия пантеон, Афродита е почитана първоначално от други хора, които нямат нищо общо с гърците.

 

Култът към тази богиня принадлежи на по-старото население обитавало южните Балкани преди идването на данайците от Африка. Благодарение на Страбон и други автори, ние знаем, че в дълбока древност цяла Гърция е населявана от варвари (хора различни от гърците бел.авт.), като Атика е принадлежала на траките, а полуостров Пелопонес е населен от фригите на Пелопс (Strab.VII.71). Ще напомня, че засягайки произхода на гръцките богове, Юрий Откупщиков казва без увъртане, че влиянието на траките върху гръцката религия е огромно, или по-точно колосално - както се изразява сам езиковедът (Откупщиков, 1988, с.60-61).

 

Нека не забравяме това, че един от най-ранните епитети на Зевс е Пеласгийски, т.е. принадлежащ на пеласгите. Арес и Дионис са несъмнено изконни тракийски божествa. Такъв е разбира се и Хермес, който според Херодот е считан за праотец на тракийската благородническа прослойка (Her.V.7). Като имаме предвид, че имената на боговете Аполон, Артемида, Хефест и т.н. нямат обяснение на гръцки език, то не е трудно да се стигне до заключението, че и Афродита е била първоначално почитана от древните балкански жители явяващи се наши предци (1)*

 

So-called “Ludovisi Throne”: main panel, Aphrodite attended by two handmaidens as she rises ouf the surf. Thasos marble, Greek artwork, ca. 460 Marie-Lan Nguyen (september 2009)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/83/Ludovisi_throne_Altemps_Inv8570.jpg/1280px-Ludovisi_throne_Altemps_Inv8570.jpg

В такъв случай е редно е да се запитаме – дали името на Афродита притежава значение на български, дали мистериозната статуя, които дедите ни край Солун са почитали е действително богинята на любовта и красотата? Дали името ѝ е свързано с думата ἀφρός-морска пяна, или пък смисъла е съвсем различен.

 

Хялмар Фриск е категоричен, че името Ἀφροδίτη/Афродита не е гръцко. Езиковедът смята, че то принадлежи на предгръцки народ, чието име обаче не споменава, но добавя, че култа към тази богиня навярно е дошъл от Изтока (по-точно Мала Азия бел.авт.) и е приет от гърците (Frisk, 1960, c. 197). Роберт Бейкес също смята, че Афродита не е гръцка богиня, споменава, че името ѝ прониква в гръцкия посредством чуждо влияние, като изразява предположението, че прототип на богинята на любовта е семитската Ашторет, Астарта (Beekes, 2009, c.179).

 

За едно нещо Фриск и Бейкес са прави – култът към Афродита е проникнал в Гърция от земите на Мала Азия. Този регион от обитаван от фригите, чиито култове към Кибела, Атис, Сабазий са приети и практикувани от гърците. Всъщност, не само земите на юг от Боспора са обитавани от наши предци в дълбока древност. Същото важи и за остров Кипър – според някои легенди родното място на богинята на любовта.

 

Знаем за това благодарение на антропологичните изследвания на Петър Боев и Робер Шарл, използвани от Юрий Откупшиков, който уточнява, че древното население на западна Мала Азия е представено от преселници дошли от териториите на Македония и Тесалия – дом на фриги и други траки, като същият тип население обитава и остров Кипър (Откупщиков, 1988, с.56).

 

Понеже в ранния стадий на запознаване с речта на дедите ни, гърците предават звука Б като Ф (Bρύγες = Φρύγες, Вάλακρος = Φαλακρός и др., по Вл.Георгиев), то и звукът Ф от името на Афродита би трябвало да е всъщност Б. Правилното название на богинята е

Αβροδιτα или Αβеρεδιτα, наподобяващо тракийското лично име Αβρο-ζέλμης.

 

Елементът *Αβеρε(τ) съответства точно на фригийския глагол αββеρετ-донася, докарва, бере, който е древна форма на стблг. глагол бьретъ-донася, бере. Колкото до частицата διτα, тя е ясен еквивалент на българската диалектна дума дица-деца (от дет-, дит-ца-деца). Правилното име на богинята на любовта е Абередита, а значението е  носеща деца, докарваща деца. Явно, освен олицетворение на красотата и любовта, това божество е олицетворявало и плодородието, по-точно многодетието.

 

С децата, а и раждането е свързано и другото име на тази богиня. Става дума за Апатурия/Άπατούρια (Ἀφροδίτη Άπατούρια), за чието значение ще разкажа в следваща си книга засягаща древната реч на предците ни. Сега ще спомена само това, че Апатурия/Άπατούρια няма нищо общо с думата за измама - ἀπάτη. Просто в далечното минало гърците не са разбирали езика на дедите ни наречени траки и са въвеждали погрешни етимологии.

 

Афродита, или по-точно Абередита не изчезва от митологията на дедите ни. С налагането на християнството, нейната функция е поета от познатите от фолклора ни самодиви. Макар и с повишена предпазливост акад. Иван Венедиков прави опит да свърже самодивите и златната ябълка с познатите от митовете Афродита, Хера и Атина: “Груйо стига до трите самодиви, превърнати в девойки и невеста, и е готов да посегне към ябълката и ракията. Дали тук няма един далечен спомен за Парис и трите богини? Хера е женената, а Афродита и Атина са девойките.” (Венедиков, 1987, с. 98).

 

Тъй както Афродита - Абередита е заменена от самодивите, така и Бендида е заменена със Света Марина, в ролята на Дионис е влязъл Трифон (Зарезан), а Тракийският Коник се е превъплатил в Св. Георги. Макар българите да практикуват възможно най-чистото християнство, проявявайки човеколюбие и благородническо поведение, все пак ехото от старите вярвания не е заглъхнало.

 

Невъзможно е това, което се е наслагвало хилядолетия наред да бъде напълно изтрито. Невъзможно е и народът, който над 7 000 години обитава земите си да бъде заличен от тях. Тук всичко ни обича – земята, горите, водите. Тук е нашето родно място, което се явява и люлката на европейската цивилизация. Оттук е тръгвала светлината, оттук е тръгвало пробуждането на народите и сега сме в навечерието на едно ново пробуждане и една нова ера на светлината. Няма да е лесно това да се постигне, но народ, който е роден в зората на времето не се бои от трудности. Така е, нали?

 

 

 

Използвана литература и пояснения:

 

Бешевлиев В., Прабългарите, история бит и култура, фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008.

Георгиев Вл., Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977.

Откупщиков Ю., Догречейский субстрат, У истоков европейской цивилизации, Изд. Ленинградкого Университета, Ленинград, 1988.

Beekes, R. Etymological Dictionary of Greek. With the assistance of L. van Beekq ed. A.Lubotsky, Brill, Leiden, 2010.

Frisk H., Griechisches Etymologisches Wӧrtebuch, Carl Winter Universitäts Verlag, Heidelberg, 1960.

Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herfordshire, 1996.

Pausanias. Pausanias Description of Greece with an English Translation by W.H.S. Jones, Litt.D., and H.A. Ormerod, M.A., in 4 Volumes. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1918.

Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995.

 

 

 

(1)*Негръцкият произход на божеството обяснява и определени действия на дедите на южните ни съседи по отношение на Афродита. Старият автор Павзаний пише за статуя на Афродита, чиито нозе са вързани с въжета (вериги). Авторът предлага обяснение, а именно това, че въжетата (веригите) са поставени от Тиндарей и символизират връзката, верността на съпругите спрямо мъжете им. Старият летописец е добавил и, че съществува друга версия за въжетата (веригите) на Афродита. Според определени легенди Тиндарей наказал богинята с въжета (вериги) понеже я считал виновна за позора на дъщерите му, Павзаний обаче подчертава, че не вярва на тази история (Paus. III. 15.22).

 

Оковаването на Афродита е манифестация на древен езически гръцки обред, чрез който се цели да бъдат обезсилени враговете, като бъдат представени боговете им в безпомощно състояние. В случая врагове на гърците се явяват нашите предци наричани траки. Красивата богиня е тяхно божество, както впрочем и Арес. Описвайки Лакония, Павзаний споменава за древна статуя на Ениалий (Арес), която била твърде необичайна на вид - божеството било вързано с въжета (вериги) (Paus. III. 15.7).

 

Тази гръцка практика се запазва и в по-късни времена, както научаваме от родения в Тива Олимпиодор. Той предава един интересен, а и важен за нас разказ. По времето на император Константин Велики управител на Тракия е Валерий, на него бива известено за намиране на съкровище състоящо се от три статуи направени от благородни метали. Изобразените хора представяли варвари – това се виждало от техните дрехи, дълги коси и т.н. Същественото в случая е това, че статуите на варварите били с вързани ръце, а и с лице обърнати към север – земите на варварите:

 

 “In the reign of Constantius, when Valerius was governor of Thrace, he received information of the whereabouts of a treasure. He proceeded to the spot and learnt from the inhabitants that it was regarded as sacred, and that certain statues had been consecrated there in accordance with ancient rites. Valerius reported this to the emperor, who gave him written permission to remove them. The spot was excavated, and three statues of solid silver were found, lying in barbaric guise, with arms akimbo, clothed in parti-coloured barbaric raiment, with long hair, turned towards the north, the country of the barbarians.”

http://www.tertullian.org/fathers/photius_03bibliotheca.htm#80

ИМЕНАТА НА ТРАКИЙСКИТЕ ЖЕНИ

Древната ни история е много богата, но не е добре проучена, или поне не е добре популяризирана. Най-ощетени са тракийските жени, за тях не знаем почти нищо. Става дума за съпругите, дъщерите на различни царе, за майки на войници и т.н. От голям интерес са зас са също имената на тракийските нимфи и богини. Някои, като това на Кибела са коментирани по паметници от VIII век пр. Христа – MATAP KYBIΛEIA (надпис M-01 C4). Вензис (Бендида), а и Котита (Котито) се появават в исторически извори през VI в.пр. Христа.

По-късно, през IV пр. Христа, някой майстор е гравирал на съдовете от Дуванлий едно от имената на тракийската богиня-майка - ΔΑ. Благодарение на епиграфски паметници и сведения на стари летописци, ние знаем за нимфите Ава, Брюза, Траке, Менда, а и за богините Дула, Земела, Зеринтия, Мундрито.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/42/Reproduction_of_Thracian_tomb_1.jpg/800px-Reproduction_of_Thracian_tomb_1.jpg

Омир разказва за Теана (Теано) дъщерята на цар Кисей. Нейното име е от голяма важност защото на надписа от Езерово срещаме фамилията Тилтеанис- потомък на Теано (частицата тил отговаря на стблг. тилище-човек, особа, Теанис = на Теана). Създателят на Илиада е споменал и Хекуба – съпруга на троянския владетел Приам и дъщеря на фригийския цар Димас. Във времето на Троянската Война е живяла и тракийската принцеса Харпалика. Тя е известна с необикновената си храброст, бързина и сила, благодарение, на които успява да накара да побягнат дори калени в битки мъже като Неоптолем и неговите бойци.

За богатия цар Мидас е писано много, но неговата съпруга Хермодика е почти пренебрегната. В нейното име намираме същия елемент -дика, както в Евридика- любимата на Орфей. Частица дик се среща и в тракийските мъжки имена Диком, Дикиней, а и в името на минойската, трако-пеласкийската богиня Диктуна. Частицата Ермо е същата както и тази от името на бог Ермес (Хермес), за когото Херодот твърди, че тракийските благородници го считат за свой праотец- Her.V.7. Не бива да забравяме и старобългарския род Ерми, към който принадлежи княз Гостун.

От работите на Тукидид научаваме за царицата на едоните Bраура (Брауро). Самият Тукидид е потомък на Хегесипила -дъщерята на одриския цар Орол. Пютодора е друга тракийска благородничка, която е живяла доста по-късно. Атеней, а по-късно и Йордан пишат за Меда – дъщерята на гетския владетел Котела. Гепепюра е съпруга на Аспург - владеля на Боспорското Царство. В творба на Теофраст намираме кратки сведения за знатна тракийка носеща името Кринокорака.

Херодот разказва за удивително красивата тракийка Родопа, от Плутарх научаваме, че във вените на Темистокъл - спасителят на Атина, тече тракийска кръв. Неговата майка е дошлата от нашите земи Абретена (Абротонo).

                                       портрет на тракийка, Оструша могила

По време на римското владичество в земите ни, на паметници от различни региони са документирани женските имена: Ада, Бригена, Бурена, Бурила, Була, Бутурма, Вастиа, Венда, Витюниа, Дада, Даробора, Деибора, Дита, Дула, Дута, Дутобора, Ептебора, Етасета, Зарка, Зайка, Зейла, Зерка, Зова, Ина, Кайноха, Керка, Котина, Котудара, Котурила, Куна, Лала, Маисира, Мата, Мая, Мела, Менда, Местула, Могита, Мома, Муза, Мукабора, Нона, Раиста, Румесука, Сета, Сетина, Сипа, Соя, Сура, Татина, Траса, Трата и още много други.

Някои са идентични, или почти идентични на български женски имена от ново време. Като пример могат да бъдат посочени: Бурена, Була, Бурила, Венда, Дада, Дита, Дута, Зарка, Ина, Кайноха, Керка, Котина, Куна, Лала, Мата, Мела, Менда, Мома, Нена, Сура, Татина.

Нека сега да обърнем внимание на значението на имената на тракийските богини, нимфи и жени. При анализа на названията Земела и Зеринтия, лингвистите  Владимир Георгиев и Иван Дуриданов предлагат стблг. землiа-земя, звѣрѧ-зверче, младо животно. За името на почитаната от едоните Котито, или по-точно Котита, Димитър Дечев предлага стблг. хотѣти-желая, похотѣти-пожелавам. Други учени търсят обяснение на името на древната богиня с гр. κότος-омраза, яд, гняв. Понеже Котита е богинята-майка, то версията на Дечев изглежда логична, Котита-хотѣти, т.е. желаната,  но съществува и друга възможност за обяснение.

Названието на древното божество може да се свърже с понятия за плодородие, раждане и в такъв случай, най-подходящи са стблг. скотъ-добитък, животни, а и котя се-раждам, котило-новородени. Котито, Котита означава раждащата, плодовитата. Котурила и Котина са тракийски женски имена, вдъхновени от названието на древното божество.

Вензис е по-малко известният вариант на теонима Бендида, който бива тълкуван като свързващата, обединяващата. Тази богиня е покровителна на семейството и поради това епитета Зюгия-свързваща, обединяваща е напълно справедлив. Странното обаче е това, че езиковедите ни сравяват името Бендида/Вензис с немския глагол binden-връзвам, но някак си “не са забелязали” съществуването на стблг. вѧзати, вѧзѫ-свързвам, връзвам, а също и обѧти-уловя.

Вендидора е гърцизирания вариант на Вендидара, други сродни тракийски женски имена са Вендина, Вендифана, Вендисета. Частицата сета е идентична на сета-посята, посадена диал.вар.

Името на тракийската богиня Дула е несъмнено свързано с родовото име Дуло, но в научните среди е все още кощунство да се прави отъждествяване на траки с българи и поради това специалистите предлагат гр. θύελλᾰ-буря, силен вятър. Аз лично смятам, че Дула трябва да се сравни със санскр. kula-род, семейство, група, хет. tuliya/duliya-събрание, група, а разбира се и със стблг. доилица-кърмачка, доити-кърмя, давам мляко. Стблг. доити притежава съвременен диал. вариант, това е дуя-доя, от която пък произлиза дуило-доило. Дула означава кърмилница, тази, която храни рода. Ямба-дула пък има значение извор на рода, като ямба е чуждото предаване на нашата дума въмбел-извор.

Друго название на богинята-майка е Да, то се среща на надписа от Дуванлий, където някой е гравирал ΔΑΔΑΛΕME, или както Вл.Георгиев превежда -“Земльо, пази ме!”

Думата ΔΑ е древен вариант на българската дада-бавачка на деца. За дада лингвистите смятат, че е възникнала в детския говор чред удвояване като ма-ма, ба-ба – БЕР, с.313.

Древното название на божество Да, притежава значение бавачка, гледачка, а това е напълно подходящ епитет за богинята-майка.

Кюбела, или както е по-известна Кибела е наричана и Μητηρ Ορειης-планинска майка. Коренът в названието на тракийското божество е куб-височина, куп, добро съотвествие е българската диалектна дума кубище-купище, купчина. Кюбела, Кибела означава голямата, голяма като планина, великата. Тази богиня е известна и под името Берекинтия, това обаче е по-скоро епитет, който е вдъхновен от названито на планината Берекинтия във Фригия. Явно планините са били важно, свещено място за дедите ни. Данни за това могат да намерят в работата на Никола Теодосиев “Mountain Goddesses in Ancient Thrace”. Този автор съобщава за богини почитани в планински региони, става дума за Ганея, Сипулена, Диндумена, (a и Кибела), наречени по названията на планините Ганос, Сипулос, Диндума, Рескинтия, Кибела. Не трябва да забраваме и свещената планина Ида, Кибела е известна и като Mater Idaea.

За тълкуване на името на богинята Мудрита (Мундрито), Владимир Георгиев предлага старобългарското прилагателно мѫдръ-мъдър, а мѫдра означава мъдра.  

Брюза, Бриза е тракийска нимфа, чието име определени изследователи са склонни да свържат с племенното название бризеи. Намирам сравнението за удачно, ще добавя само, че Брюза, Бриза отначава бърза, бързонога.

Ава е название на тракийска нимфа и колкото и странно да звучи, нейното име притежава значение овчица. Най-древния вариант на нашата дума овца е бил авика. Понястоящем е обидно, ако една жена бъде сравнена с овца, но в далечното минало мирогледа е бил различен. На животните, най-вече млекодайните, се е гледало като на нещо ценно и важно. Друго древно женско име е Зайка, то без съмнение е пожелателно – да е плодовита като заекиня. В този дух, трябва да се добавят и тракийските мъжки имена Козис, Козил, Зайкус, Ебро (козел за разплод).

С Ава приключваме с разглеждането на тракийските имена на божества и преминаваме към имената на обикновените жени. Такава е Абротона, или по-точно Абретена. Става дума за майката на спасителя на Атина – Темистокъл. Абретена е древния вариант на българското име Обретена, което пък идва от обрѣтити-намирам, то има същата семантика като Найден (от наидѫ-намирам).

Ада, Аида е име на тракийска жена, то обаче е различно по произход от германското Ада и евреийскaта Ада, в случая става дума за случайно съвпадение. Сродно обаче е старомакедонското име Адайос, чиято основа са старомакедонските думи ἀδῆ-светло небе, сияйно небе, ἄδις-огнище, жар. Тракийското женско име Ада, а и мъжкото Адамас притежават значение обичан(а), желан(а), горещ(а), глосата ἀδάμνα се превежда като обичан, желан. Сродни на ἀδάμνα са адъ-ад (жега, горещина) стблг., обѧтрити -разпаля стблг., обатрити сѧ-възпламенявам се струс.чсл., adianton-желая гал., aeduo-огнен гал., aed-огън ирл., aith-огнище ирл., ātar-огън авест., aidha-пламък, жар, красота санскр., eit-огън ствиснем.

Атиа е тракийско женско име засвидетелствано в надписи от Египет. То е сродни на мъжкото Атис, Атина, а и това на Атила. На това мнение е Иван Венедиков, но той смята, че коренът ати идва от гръцката атте (ἄττα) и латинската ата (atta) -баща. Те всъщност са пеласгийски заемки в гръцки и латински според фламандския лингвист Алберт Ван Виндекенс. Значението на Атиа и Атис е родител, роднина, като добър кандидат за тълкуването е стблг. отьцъ, чиято по-древна форма е attikъ. Сродни думи са atti-по-голяма сестра, майка санскр., aithe-възпитател ирл., аttаš-баща хет., heit-баща фриз.

Други тракийски женски имена започващи с буква А са Азбора, Аркиса, Арса, Атезиса, Афия. Те няма да бъдат подложени на анализ в тази работа, ще уточня само, че “странното” им звучене се дължи както на древния им произход, така и на чуждото предаване. Някои от тези имена се употребяват и днес, но в развита форма.

Басара несъмнено е свързано с едно от имената на Дионис – Басарей. Тракийското Басара отговоря на българското Басарина, споменато от Петър Голийски в работата му “Абхазо-български антропонимични паралели”.  Голийски сравнява Басарина с документираното в Керч име Басар и смята, че то е станало основа на абхазките родови имена Басар, Басария. На надписа от Керч обаче си вижда, че въпросния Басар е баща на човек с име Карп (Карпос), а това е тракийско име, сродно на оронима Карпати, хидронима Карпис, а и на етнонима карпи, карпо-даки. Басара, а и Басарей могат да бъдат обяснени със санскр. bhasa-сияние, vasara-зазоряване, утрин, а и блг. бъскам-светкам.

За Брюза вече бе обяснено, че означава бърза, бързонога, по-интересно обаче е името Була. То не само е идентично на българското Була, но обяснява и особените наши думи було, булка, булча (венчавам), за които линвистите все още се чудят откъде са дошли в речника ни. Всъщност, няма мистерия, но истината май е неудобна.

Бурила е женското съотвествие на тракийското име Бурил, което се явава вариант на името на българския цар Борил, властвал в периода 1207-1218 година – една доста неприятна подробност за привържениците на официалните тези за произхода на народа ни.

Друго древно сродно на Бурила име е Бурена, то е по-стария вариант на Боряна.

Бутурма звучи доста странно, но има добро обяснение на български език. В своя работа, Кирил Влахов цитира Димитър Дечев, който подлагайки на анализ името Бутурма, споделя, че частицата Бу означава много. Не е трудно да се види, че бу може да си изтълкува с българския глагол буя-раста буйно, докато турма означава бърза и се обяснява с глагола втурвам се-разбървам се.

Витюна е женско име, което произлиза от племенното название витюни/витини – хора обитавали първоначално долината на Струма, но по-късно мигрирали за западна Мала Азия. Със същата семантика са тракийските женски имена Траса, Трата, тяхното значение е тракийка, принадлежаща на траките.

За името на едонската царица Враура (Брауро), Вилхелм Томашек предлага тълкуване с ие. berv, сравнявайки с нем. sprudeln, wallen-пръскам, вря. По необясними причини, иначе способния Томашек е пропуснал стблг. гл. вьрѣти-вря, извирам, а и същ. врело, което по мнение на Вл.Георгиев, е предадено в работите на Прокопий Цезарийски във формата Вριαρο. Враура (Брауро) е пожелателно име със значение да бъде като извор, да извират деца от нея.

Тракийското име Гиза, оцеляло в българските Гижо, Гижа, може да се обясни с рядката, почти непозната дума гижа-младо лозово растение. Понеже нито гърци, нито римляни имат звук Ж, те са го предали със З и така Гижа е превърнато в Гиза. Със същата семантика са българските лични имена Елица (от ела, елха), Върбана (от върба), Аблана (от аблан, чинар).

Дада съвпада напълно с нашето Дада, което може да се изтълкува с българската дума дада-бавачка на деца, сродни са и деда-по-голяма сестра, дода-кака, леля.

Даробура е най-вероятно представянето на Даробора, като Даро е название на тракийски бог – Дарон, Дарзала, а -бор е частица присъстваща и в български имена като Воибор, Ратбор и т.н.

Дута е идентично на българското Дута, което е пропуснато в повечето наши именно-честотни речници. Значението е или да стане едра, или да стане горда, като обяснение получаваме от стблг. надоути сѧ-надувам се, в смисъл възгордявам се.

Зарка е едно към едно с българското Зарка- гальовен вариант на Зара, която пък се тълкува с диал. дума зара-слънчеви лъчи, слънчева светлина, а и стблг. зарiа-зора, зарево.

Ина е интересно тракийско име, което също е название на извор. Ако приемем, че названието на извора и женското име са с едно и също значение, то най-логичното обяснение може да се даде с иней-скреж, чието по-старо значение е блясък, сияние, ср. санскр. ina-едно от имената на слънцето.

Керка отговаря на българското Керка, показва прилика и с името на Крека- съпругата на Атила. Обяснение на Керка, Крека, можем да получим с диал. гл.  крекам-смея се.

Керса означава черна, или пък червена, череша. В такъв случай, Керса отговаря на българското женско име Череша.

Кула и Куна са напълно идентични на ползваните дори в ново време български имена Кула и Куна, Кунка.

Тракийските Мама и Мата са просто думи за майка, имената са пожелателни – да порастне и да стане майка. Докато за Мама обяснения не са нужни, то за Мата трябва да се добави, че на старобългарски мати означава майка.

Мела е доста интересно тракийско лично име, което е идентично на българското Мела и обяснимо със стблг. мѣлъкъ-малък.

Меда е име на дъщерята на гетския цар Котела, тя става съпруга на Филип II Македонски.  Съотвествия на Меда са българските Медена, Медичка.

Менда е вариант на Венда, Вензис, в тракийския език, а и в по-късната му форма – българския, има замяна на звука в с м. Примери за това са вариациите племня-плевня, тъмно-тъвно и т.н.

Места и Местула идват от името на тракийската река Места. За нейното название специалистите предлагат всякакви определения и глаголи, но никога дори не изказват предположение, че Места може да означава движеща и да се обясни с глагола местя-придвижвам. По-старото име на реката е Неста, Нестос, запазилото се е под формата Нестеница в един от притоците на Места. Неста също означава движение и се тълкува със стблг. глагол нести-нося, отнасям, занасям.

Тракийските Нана, Нена, Нона се срещат и до ден днешен в България и то непроменени – Нана, Нена, Нона. Те могат да бъдат обяснени с думите нана, нена-майка, стрина, леля, гледачка на деца.

Ната едва ли е вариант на Нада, Надежка, тук по-скоро се касае за древна, вече забравена дума: натъ-фиданка, младо растение, кълн стчсл., тя е сродна на индо-арийската nata-растение. В този случай, най-подходящата успоредица е българското женско име Ната.

Сура идентично на българското Сура, което се обяснява с българското прилагателно сура-бяла, светла. Явно първоначално се е давало на деца със светла коса, или със особено бяла кожа.

Използваното преди повече от 2000 години Сета намира отражение в българското Сета, не е лесно обаче да се определи значението. Възможно е тракийското Сета, а сродното Сетина да са основани на глаг. прил. сета-посята, но не е изключено в основата да е стблг.прил. сетьнъ-последен, краен, в смисъл на последно дете.

Древните Тата и Татина са точно съотвествие на днешните Тата и Татина.

Тракийското Турма отговаря на българското Турмана, като значението е бърза.

Към списъка с тракийски женски имена трябва да се добави и Томира – царицата на масагетите, които Йордан смята за клон на гетите.  Томира е сродно на тракийското мъжко име Тамир, а и топонима Томар, елементът там/том се обяснява с тама-тъма диал.

Както виждаме, имената на тракийските жени не са се изгубили напълно, а тези, които вече са излезли от употреба, могат да бъдат обяснени на български език. Забравени са предимно теофорните имена, т.е. тези, които са вдъхновени от названието на божество. За това е е погрижило чуждото духовенство, което не само е издирвало и унищожавало книжнината ни, но и всеки спомен за древните ни балкански корени.

Загубили са се и повечето от имената на жените от благородническата прослойка, като в този случай причините са няколко. Определени лични имена са били запазени предимно за аристокрацията и поради това употребата им е значително ограничена. От друга страна, част от аристокрацията ни е елиминирана по време на римската окупация. Богатите траки, които са минали на страната на чуждите подтисници, са били презирани от своите сънародници и всяка връзка с изменниците е била избягвана. Това включва и използването на имената им.

Във всеки случай, това, което е останало не е никак малко. Вече знаем, че живелите в древността красиви музи и нимфи, принцеси и обикновени жени, са носили имена, които се се ползват от българките, а и как иначе – все пак ние сме пълноправните наследници на народа, от чиито среди произлязоха Залмоксис, Спартак, Орфей и Евридика. Лъжите съчинени от враговете ни и поддържани от чуждопоклоници вече се срутват една след друга, истината за нас излиза, истина, която ще ни направи свободни и ще ни покаже чий пример трябва да се следва.