БЪЛГАРСКИТЕ ИМЕНА НА ТРАКИЙСКИЯТ ХЕРОС

Тракийският конник е най-известното божество на нашите деди. Той е познат и под името Херос. Намерени са хиляди оброчни плочки с негово изображение. Култът към този бог е разпространен не само в земите на България, но и извън границите ѝ (N.Dimitrova). 

През I век страната ни попада под римска власт и голяма част от дедите ни попълват легионите на Вечния град. На местата където римляните са стационирали траки, са намирани и паметници с посвещения към Конника. Като пример могат да се посочат Панония (Унгария), Британия, Египет, Мала Азия, Южна Русия, Тунис, Рим.

 http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/84/Teteven-History-museum-Thracian-god-3-century-BC.jpg

В различните посвещения са използвани различни епитети. Преди известно време споменах в своя работа някои от тях –Аздул, Светулен, Манимазос, Перкон и др. Обясних също и, че тези епитети без изключение притежават смисъл на български език. Предлагам отново анализ на някои от тях.  

Названието Светулен е лесно за разбиране, то е подлагано на анализ от акад. Георгиев. Светул отговаря на нашето прилагателно  светъл (светул се среща в светулка). Наставката -ен присъства в български имена като Бален, Свилен, Милен. Светулен означава светлия, сияйния.

Епитетът Манимазос е изключително интересен. Смятам, че значението е мъдър мъж. Частицата мани се обяснява със ст.блг. мьнети – мисля, разсъждавам, а маз е вариант на маж-мъж (български македонски диалект).

За Перкон (Перкос) е нужно едно обяснение. Тракийският Херос е върховния бог, този който бие с гръмотевицата.  Перкон (Перкос) се обяснява с нашите глаголи  перкам,  пера (бия, удрям). Този особен епитет на тракийския бог продължава да живее в нашето лично име Перун, Перин – правилното име на Пирин, а и в названието на растението  перуника.

Доста интересен е и епитета Добрат (Dobrat). Той е регистриран на надпис от територията на Панония, а първите учени обърнали внимание на името са Хампел и Арпад. По-късно към особеното название проявяват интерес Кудрявцев и Трубачов.

                                                           Паметник на Хероса наречен Добрат (по Арпад)

За жалост всички изследователи пропускат важни факти:

1.Добрат е българско лично име.

2.За старите българи знаем, че са обитавали Панония - мястото, където е намерен паметника на Хероса.

3.Старите българи са отъждествявани с панонците, за които се смята, че са клон на траките пеони.

Нека обърнем внимание и на названието Херос. От него произлиза думата герой, сроден е и теонима Хера – съпругата на Зевс. С Тракийския Херос е свързано и името на древния герой Херакъл. За повечето хора Зевс, Хера и Херакъл са персонажи от гръцката митология. Това обаче не ги прави автоматично гръцки.

Специалистите знаят много добре, че името на Зевс познат още като Зен, Ден не притежава смисъл на гръцки и, че се касае за древно трако-пеласгийско божество. Същото важи и за Хера, по начало тя е почитана от предгръцкото население, а в по-късни времена е приета в пантеона на южните ни съседи. 

Преди около век д-р Емил Фишер каза без увъртане, че Херакъл е от тракийски произход. Тези данни обаче не съвпадат с установените догми и поради тази причина са останали непопуляризирани и непознати за широката публика.

Леонид Гиндин свързва името Херос с хетския теоним Перуа-божество на конете и бурята. Същевременно руския лингвист предадава виждането на Кречмер и др., че ᾝρως е сродно на γάλως, χέλυς и (стблг.) зълъва-зълва, в смисъл на  защитница. Гиндин също предполага връзка с лат. servare-пазя и авест. haurvat-защитавам.

По-логична версия за значението на думата Херос дава Димитър Дечев. Той търси етимология на ᾝρως със санскр. jurim-ловувам,  тичам, рус. юрить-тичам и разбира се българския глагол юрвам- втурвам се, тичам бързо.  Тук трябва да се отбележи, че съществува тракийско лично име Ὺρας-юрас (значението е бърз). 

Tо е документирано от Свида и е представено в работите на Димитър Дечев. Плиний Стари е регистрирал тракийски хидроним Iuras-Юрас. Друг подобен тракийски хидроним е споменатия от Клавдий Птолемей   Ἱέρασος. Значението на двете речни имена е бърз, бърза, като обяснението отново идва от глагола юрвам се-бързам.

ᾝρως-херос и Ὺρας-юрас са тракийски думи, като Ὺρας-юрас е само един диалектен и по-слабо познат вариант. В българския език срещаме вариацията У-Е в някои диалектни думи. Като пример могат да бъдат посочени тупам-тепам, чук-чекан. Тази особеност е регистрирана не само в теонимите  ᾝρως-херос и Ὺρας-юрас, в но също в речните имена   Iuras, Ἱέρασος, а и в тракийските топоними Βυλαζωρα и Βήλλα.

Значението на теонимът ᾝρως-Ὺρας е боецът, бързият, ловецът. Фактът, че древният тракийски бог е конник ни позволява да приемем тази етимология. Да не забравяме и, че Херосът е представян често и като ловец убиващ глиган, или елен.

                             http://www.jankojaneff.narod.ru/Heros.jpg

Съществуват също оброчни плочици, на които Тракийският Коник пробожда лъв с копието си (D.Boteva).Като пример може да се посочи изображението от Кюлевча, Шуменско, но също и доста по-старите апликации Луковитското съкровище.

                http://www.kroraina.com/thracia/hb/thracian_hero2.jpg

                       http://files.abovetopsecret.com/files/img/ph4fe9035e.jpg

                                          

A photo from the exhibition of the Lukovit Thracian treasure in the Lovecг history museum  Daznaempoveche - Own work                                        http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/98/Lukovit-treasure1.jpg

Тази иконография я срещаме и при Мадарския Конник, който разбира се е тракийско творение и е едно монументално представяне на Хероса. Цялото мадарско плато е осеяно с древни тракийски светилища. Самото име Мадара е тракийско, то съотвества на фригиското селищно название Модра, което е регистрирано от Страбон преди около две хиляди години. Значението е свещено място, място на светилищата. Обяснение получаваме с блг. диал. мадар-мъдър, т.е. светъл, модар-син, със светъл цвят.

Барелефът на Мадарския конник - национален символ на България- Svilen Enev https://bg.wikipedia.org/wiki/Мадарски_конник#/media/File:Madara-rider-Svik.jpg

Основните аргументи да се отрича, че Мадарския Коник е Хероса е това, че на паметника изваян в скалите край Мадара се вижда стреме. Повечето от учените вярват, че стремето се появява в Европа едва през Ранното Средновековие. Това разбира се не отговаря на истината. 

Геза Фехер писа преди повече от седемдесет години, че скитите са познавали стремето, но при тях то е направено не от желязо, а от кожа. Анализирайки фалерата от Галиче (II-I век преди Христа),  А.Д. Филипс изказва предположение, че на този тракийски артефакт е изобразен ранен вариант на стреме, т.е. няма никаква пречка Мадарския Конник да е Тракийския Херос.

Необходимо е да се отбележи, че култът към това божество продължава да живее и днес. Почитаният от нас Свети Георги  не е никой друг, освен облечения в християнска дреха древен Херос. Неговата мъжественост и сила са качествата на светецът, който се бори със силите на тъмнината, олицетворени със змея. В повечето области на България Гергьовден се счита за най-големия празник.

Етнологът Евгений Теодоров разказва, че българите мохамедани от Смолян почитат Гергьовден като байрама, а българите мохамедани от Гоцеделчевско дори тачат древният празник повече от байрама. Този удивителен феномен може да се обясни само като влияние на една хилядолетна традиция, която е запечатана в генетичната памет.

Евгений Теодоров отбелязва и нещо друго в своите работи, а именно това, че у нас българите се живее един необикновено силен култ към предците. Тази особеност нашият учен свързва със старите вярвания на траките и цитира А.Дюмон, който още през XIX век стига до заключението, че  Тракийския Херос представлява хероизиране на мъртвите и култ към обожествените деди.

Несъмнено Дюмон има право, Херосът е идеалният мъж – силен, храбър, способен да води. Херосът пази своя народ и се грижи ревниво за него. Херосът е пример, който трябва да се следва, а неговата памет да се тачи. Той е връзката на обикновените хора с божественото, той е мостът, по-който всеки достоен човек трябва да премине.

В миналото дедите ни са знаели колко важно е за обществото им да присъстват индивиди като Хероса. На такива изключителни хора се е давал статут на божество. Не случайно тракийските царе Рез и Ситалк са обезсмъртени в предания и песни. Тези хора са известни със своето благородство, сила, мъжественост и мъдрост.

За траките обожествения Херос не е нещо абстрактно и недостижимо, не е нещо, от което те се боят, а дори напротив Херосът е част от тях. Той е един от тях, но притежаващ  особени качества, които са го направили уникален. Както Христос казва – Аз съм пътят истината и живота, така Хероса е отправял послание – Следвай ме, бъди силен, бъди мъдър, бъди добър, бъди честен, обичай народа си!

Почитайки мъжествеността, силата и духовната чистота, дедите ни са давали пример за идните поколения.  Качествата на Тракийския Конник е трябвало да бъдат и качества на държавника. 

Когато владетелят не е имал сила и мъдрост той е бил прогонван и друг, по-достоен е сядал на мястото му. Народът е бил буден, не е търпял слаби и порочни управници. По този начин е постигнато благоденствието в миналото. Държавата е била единна, изградена от здраво свързани едно с друго човешки звена. Хората са се обичали и уважавали, било ги е грижа за роднините си, не са се отдавали на апатия и малодушие.

Това е разковничето за по-добро бъдеще. Силна държава се гради от силни хора. Слабите са осъдени да служат на тези, които хитро умеят да се възползват от объркването на масите. Мошениците не се нито свръхсилни, нито извънредно умни. Крепи ги само подкрепата един към друг. Не случайно е възникнала поговорката Гарван гарвану око не вади. 

Мошениците ги крепи и това, че двадест и четири часа на ден те следят интересите им да не бъдат накърнени. Какво пречи на нас също непрестанно, упорито и решително да остояваме интересите си? Вместо потънали в летаргия да проклинаме съдбата и да чакаме неволята да ни помогне, можем най-сетне да запретнем ръкави и да си потърсим своето. Щастието понякога е въпрос на избор.

Използвана литература и пояснения:

1.N.Dimitrova, Inscriptions and Iconography in the Monuments of the Thracian Rider, Hesperia 71, 2002, p.p. 209-229;

2.D.Boteva, Combat Against Lion on the Votive Plaques of the Thracian Rider, Thracica XVI, Serdicae, MMV;

3.Е.Теодоров, Древнотракийско наследство в българския фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;

4.D.Detschev, Die Thrakischen Sprachreste, Ӧsterreichische Akademie der Wissenschaften, Wien, 1957;

5. Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

6. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 10-12, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

7. Procopius, Buildings, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2002; 

8.Л.Гиндин, Древнейшая Ономастика Восточных Балкан, фрако-хетто-лувийские и фрако-малоазийские изоглосы, БАН, София, 1981;

9. Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

10. С.Янакиева, Тракийската Хидронимия, Академично Издателство “Проф. Марин Дринов”, STUDIA THRACICA 12, София, 2009;

11. E.D.Phillips, The Royal Hordes, Thames & Hudson, London, 1965;

12.Г.Фехер, Облеклото и оръжието на старата българска войска, Военното дело на българите, Тангра ТанНакРа, София, 2000;

13.B.Arpad, AZ U.N. THRAK LOVAS ISTEN PROBLEMAJA, ARBEITEN DES ARCHAEOLOGISCHEN   INSTITUTS DER KON. UNG. FRANZ-JOSEF UNIVERSITAT IN SZEGED (UNGARN) REDIGIERT VON ARPAD  BUDAY, Szeged, 1926.

* Понеже коренът в името на Хера и това на Хероса е идентичен, то следва и името на Хера да притежава значение бързата, тази, която ловува. В гръцката митология обаче не съществува такъв облик на съпругата на Зевс. Причината се крие в това, че Хера е първоначално божество на трако-пеласгите, което гърците са приели сляпо в пантеона си. В Тракия първоначалния облик на Хера е запазен до доста по-късни времена. Разбираме за това по епитета й Hera Resco Turme. Resco може да се обясни със стблг. рискати-бягам, надпреварвам се, ретъ-състезание. Съответната дума на  turme  е турвам-втурвам се, бягам, спускам се. Resco Turme означава-тази, която бяга бързо.