ЧУЖДИТЕ МАНИПУЛАТОРИ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

За никого не е тайна, че манипулациите на нашата история са започнати от чужденци. Енгел, Тунман, Шльоцер, Вамбери, Шафарик, Маркварт, Фехер, Прицак, Артамонов и др. определиха дедите ни като татаро-монголи, угрофини и тюрки. Томашек пък, въпреки своя принос към тракологията, обяви траките за нищожно романизирано малцинство едва докретало до VII в..

 

В началото на ХХ век повечето езиковеди установяват, че западните съседи на траките, а именно илирите, са не просто съседи, но и дори близки роднини на народа на Орфей. Лингвистите Ханс Крае, и др. Антон Майер извършват подробно изследване на илирийската ономастика. То, макар да има малки недостатъци, се явява прекрасна база за изучаването на връзката между речта на траки и илири.

 

Образец на илирийско изкуство, изобр. от труд на Дукати

Езиците на тези стари балканци са били толкова близки, че дори през ранното Средновековие един и също човек е наречен в определени извори тракиец, а в други му е даден илирийски произход. За този феномен пример може да се даде с авторите писали за произхода на император Юстин I. В Пасхална Хроника той е наречен пребожествен и тракиец [ГИБИ, т. III, с. 74]. На друго място обаче, в труда на Теофан Изповедник император Юстин е определен като илириец [ГИБИ, т. III, с. 235].

 

Заместването на тракийски с илирийски произход засяга не само отделни личности, но и цели народи. В своята История Лъв Дякон нарича дедите ни мизи, а страната ни Мизия [ГИБИ, т. V, с. 247]. Един век по рано, в труд създаден по времето на английския крал Алфред Велики, се казва: “Illiricos þe we Pulgare hatað – Illyrians whom we call Bulgarians” – Илирите, които ние наричаме българи [Bosworth, 1855, c. 4].

 

Образец на илирийско изкуство, изобр. от труд на Дукати

По времето, когато англо-саксонските книжовници са писали за нас и са ни нарекли илири, официалният български език е базиран на речта на северните траки. В този период тя е все още падежна, и е почти идентична на речта на западните ни съседи, чиито деди са тракийските роднини илирите. По време на ранното Средновековие, за един чужденец е било невъзможно да направи ясно разлика между нашата реч и тази на роднините ни.

 

Така е било и по времето на Античността според римският летописец Апиан. Той обяснява, че римляните гледат на илирите, мизите и останалите траки от отвъдната страна на Дунава по същия начин, по който гледат на различните групи гърци [App. Bell.Ill. III.6]. Това означава, че илирийския не се е отличавал много от тракийския.

Карта на традиционните земи на илирийските народи, те покриват териториите на Сърбия, Хърватско, Босна, Словения
 

Трябва да се отбележи, че още през XIX в. определени учени изнасят сведения, според които траките, илирите и пеласгите делят общи корени: In ancient traditions these Pelasgians are divided into a multitude of tribes, which probably formed, south of the Danube, between the Adriatic and the Black Sea, three principal groups – Illyrians, Thracians, and Hellenic Pelasgians [Duruy, 1892, c. 158].

 

Виждането за родство между траки и илири се запазва до към средата на ХХ в. След това обаче, въпреки обилната информация в научните среди се появява нова тенденция, чиято цел е да отклони вниманието от факта, че речта на траки и илири е много близка. Акад. Владимир Георгиев споделя следното:

 

“Възгледът, че тракийски и илирийски са близко сродни бе някога твърде разпространен: говореше се дори за трако-илирийски. Този термин се среща у Ст. Младенов (1918:80; 1928:180—94; 1936:58) и у Н. Йокл (1924:92; 1926:45; 1928:278).1 В. Бранденщайн (1936:413) пише: „Тракийски показва големи връзки с илирийски“. И. Русу (1961: 80) изтъква: „Ясно и очевидно е родството^ между илирийски и тракийски.“ Самият аз, ученик на Младенов и Йокл, си служех преди четиридесетина години с термина „трако-илирийски“. Днес обаче, това схващане може да се смята за напълно преодоляно.” [Георгиев, 1977, с. 235].

 

Реално няма оборване на виждането, че тракийския и илирийския са много близки езици. Просто има налагане на виждането на влиятелни хора, които целят да внушат, че траките и илирите са почти изчезнали физически. Друг аспект на това политически мотивирано виждане е, че албанците са единствените наследници на траките и илирите, докато ние българите сме нашественици на Балканите.

 

Първият изказал се за илирийския произход на албанците е Йохан Тунман – човекът определил българите като част от татаро-монголите. Тунман е последван от доста съмишленици, а един от първите е Франц Барон Мопша. През 1913 година той публикува своя работа, в която се опитва да създаде трако-илирийски речник правейки сравнения с езика на албанците. Чуждият изследовател действа така сякаш българския език изобщо не съществува.

 

Ще дам няколко примера за това как действа този човек. Той представя дадена трако-илирийска дума, дава албанското ѝ съотвествие, превода на немски, но по необяснима за мен причина пропуска българската успоредица. Аз съм си позволил да я добавя, както е и редно да се стори, защото прави ли се сравнение, трябва да се включат и други езици, за да има база са сравнение. Ето и част от “речника” на Мопша:

 

thrako-illyrisches Glossar [трако-илирийски речник]:

 

aspestos – speiti – schnell (бърз албан.) – блг. съотвествие – спѣти – бързам.

at – atë – Vater (баща албан.) – блг. съотвествие – *атькъ – отьць – отец, баща.

bal – bal – Stirne, (чело албан.) – блг. съотвествие *балии, болии – по-голям, по-силен.

bato – Vata, Batus (албан. имена) – блг. съотвествие – бато, бате, Бато, Бате – л. имена

briza – Roggen (брица, ръж) – блг. съотвествие брица – вид пшеница.

lug –Mulde (лъг, ниско място) - блг. съотвествие: лъг – ниско място.

Crepsa (illyr. Insel – име на илир. остров) =» Krep (alb. Fels – скала албан.) –  блг. съотвествие: крепък – здрав, крепост.

Maron (thrak. Gottheit des Weinkultes – име на тракийски бог на виното) = Marа (alb. Eigenname – албан. име) – блг. съотвествие: блг. имена Мара, Марен, Марин.

 

Няма човек без грешки, няма учен без пропуски, но в случая с Франц Барон Мопша количеството на пропуските е фрапиращо. Още повече, че не албанците, а българите са тези, които в продължение на 1100 години са отъждествявани с траките. 

Българите са и тези, които са наречени илири поне 300 години преди някой да чуе за албанците. Знае се също така, че на територията на Албания са живели и все още живеят доста българи, които повлияват своите съседи. 

Българските заемки в албанския са проникнали дори в основния речников запас. Каква е научната основа тогава да се търсят трако-илирийски корени на албанците?

 

Албанците са горди и честолюбиви хора. Тези, които аз лично познавам са честни, приветливи и трудолюбиви, но тези им качества не ги правят наследници на траки и илири. Моето лично мнение е, че с обявяването на албанците за потомци на траки и илири се цели както да се поведе науката в погрешна посока, така и да се създаде вражда между балканските народи. Докато едни се мразят, други тихичко ги грабят и отслабват.

 

Истинските илири – съседи и роднини на траките, се явяват предци на словените, босненците, хърватите и част от сърбите. Това обяснява защо и днес българския език, който е наследник на тракийския, все пак показва голяма близост със сърбо-хърватския, словенския и т.н. Както няма изчезване на народи, така няма и изчезване на езици. Има поява на нови названия и това е нещо, което е напълно нормално.

Образец на илирийска азбука, реално глаголицата, изобр. от труд на Sebastian Kempgen

Езикът на потомците на някогашните римляни е носил името латински, сега носи името италиански. Езиците на потомците на някогашните ибери и лузитани днес са познати под названията португалски и испански. Няма нищо странно, няма нищо неестествено. Прочее, по време на Възраждането, хърватите, словените и др. са наричани илири, а хърватската глаголица е наричана илирийска азбука. Днес тези неща се премълчават като същевременно се насаждат лъжи.

Ако не успеем да преодолеем насадените от чужди сили неприязън и съперничество към своите роднини, наследниците на траките и илирите ще изчезнат, този път наистина.

АКО ЖЕЛАЕТЕ ДА ПОДПОМОГНЕТЕ МЕН И МОЯТА ДЕЙНОСТ, ВЕЧЕ ИМА ВЪЗМОЖНОСТ

Pavel Pavlov Serafimov

IBAN

NL32 REVO 7367 5118 23

Първо опитомяване на дивите коне – интервю с Проф. Николай Спасов

Опитомяването на коня спомага за появата на революционна промяна в обществото. Не просто хората имат ефикасно средство за придвижване, но така става възможна и появата на военната аристокрация. Тя разбира се е представена от бойци-колесничари, а в по-късни времена и конници. Воинската аристокрация доминира старата арийска държава в Индия, добре известната Ария Варта. Същото обаче важи и за държавата на митаните, успели да подчинят страховитата Асирия, а и за хиксосите, които по думите на Манетон държат Египет в подчинение половин хилядолетие.

Нашите деди, влезли в историята под името траки не правят изключение. Всъщност те са неразривно свързани както с митаните, така също и с индо-арийците и хиксосите.

Митаните и хиксосите обитаващи Анатолия принадлежат на семейството на траките. В нашите земи конят е опитомен през четвърто хил. пр. Христа, а през трето хил. пр. Христа бойците-колесничари вече доминират Мала Азия. По-късно – през второ хил. пр. Хр. е покорен и Египет. Северна Индия е завладяна от друга група, която тръгва от Долнодунавската равнина.

 

Приблизително по същото време започва и експанзията на запад. Тя е бавна, но допринася за драстична промяна, защото реализира появата на ранното келтско общество. В своето начало то е доминирано от бойци-колесничари, а по-късно и конници. Макар и плахо някои учени признават, че Халщатската култура на галите е създадена от трако-кимерийци. Те въвеждат нова порода коне, нов тип юзди, оръжия, а разбира се и нови погребални обреди, при които над гроба на благородника се издига могила, а понякога като жертва са положени и коне.

 

Несъмнено влиянието на тракийските бойци-колесничари се е простирало на три континента, но за жалост твърде малко информация е известна на широката публика.

Поради тази причина представям едно интервю с проф. Николай Спасов за БНТ. Ето и думите на нашия учен, те дават добри сведения относно началото на процеса довел до преобразяването на Европа, а и други региони:

“Загадката от Урдовиза вече е разгадана. Когато преди 30 години край Китен учените изследват потънало тракийско селище от бронзовата епоха, били удивени от хилядите кости на зубри, тур, мечки, тюлени, белки и коне. Много коне.

 

Проф. Николай Спасов - дир. на природонаучен музей, БАН: Тука имаше няколо стотин останки... Нещо, което по принцип не се случва, тъй като става дума за диви коне - те са били много труден ловен обект и решихме, че става дума за одомашнени коне.

 

Но учените са крайно объркани. Какво правят толкова коне в планинска и гориста месност. И от кога са там - от бронзовата епоха или от 19 век, когато наблизо е имало конеферма.

 

БНТ: Това от Урдовиза ли е?

 

 

Проф. Николай Спасов : Да. Тогава се смяташе, че да се направи абсолютно датиране на кости, които са стояли в морската вода, е почти невъзможно.

 

Затова и не посмели да правят каквито и да било изводи. До като мултидисциплинарния проект "Траки" не им дава възможност да направят точно въглеродно датиране. Резултатите от специализирана лаборатория в Оксфорд са неоспорими - конете от Урдовиза са от 4 хилядолетие Пр. Хр. - изключително вълнуваша развръзка.

 

Проф. Николай Спасов: Според днешните представи най-ранните одомашнени коне в света, тези от Бутай Казахстан, а също и от Иран, са горе-долу на тази възраст, може би с 200-300 години по-ранни. Това показва, че населението, живяло по това време по нашето Черноморие, вече са имали домашни коне и те по някакъв начин са свързани с онези култури.

 

Разкритието, че тук се намират едни от най-древните опитомени коне, отваря нова загадка пред археолози и историци. Защо им е било на траките да опитомяват коне в крайбрежно селище, за какво са ги използвали. За палеозоолозите, пък е важно да установят кои са дивите предшествениците на домашния кон. На помощ идва ДНК анализа.

 

Проф. Николай Спасов: Това е мястото, от което е взето пробата, от която е направен палео-ДНК анализ. Плътната част на костта може да съхрани остатъци от ДНК верига, които могат да бъдат изследвани и сравнявани със съвременни видове.

 

За целта образци на коне и от преди 10 хиляди години, и от тракийски погребения, са изпратени в Япония при проф. Масуда в университета Хокайдо. Той ръководи лабораторията с най-голяма база данни за генома на древните породи коне. Изследвания показват недвусмислено 2 вида предшественици на домашния кон.

 

Проф. Николай Спасов: Ето, например фрагмент от метакарпус от дивия кон от Градешница Мало поле от неолита. Това е един наистина масивен кон. Тези коне са приспособени за живот в лесостепта, по-мек грунт по поляните. А това е див кон от същото време, но със съвсем други пропорции. Това е т.нар тарпан, дивият вид, който е по-строен и който би трябвало да е приспособен за по-твърдите почви на степта.

 

От кой тип са тракийските коне, подсказват метаподите или костите над копитото. Те поемат цялата тежест по време на бяг и са показателни за породата.

 

Проф. Николай Спасов: Тракийският кон, средно казано, прилича на този кон, който виждаме тук - дребно конче, но със здрава конструкция, с голяма глава, с яка шия, с масивна набита мускулатура. По-богатите хора или царете са имали коне, които по качества са се доближавали до днешния арабски кон. Те са били по-стройни ездитни

или както Омир е описал, конете на цар Резус - конете му чудни невидяни, с превъзходен ръст и бързина на вятъра вихровит подобни. Още едно доказателство, че траките са били умели селекционери и са имали силна връзка с коня.

 

https://bnt.bg/bg/a/prvo-opitomyavane-na-divite-kone

Изобр. Кук, Дюруа, Харисън

 

БЪЛГАРСКИТЕ ИМЕНА НА ЧЕРНО МОРЕ

 Повечето от нас смятат, че названието Черно Море е сравнително ново. Все пак то е българско, а според днешните виждания на историци и езиковеди, носителите на нашия език се установяват за постоянно на юг от Дунава едва през ранното Средновековие. В такъв случай и названието трябва да е ново. Фактите обаче показват нещо доста по-различно.

 

Преди близо половин век Олег Трубачов успява да възстанови тракийското название на Черно море. Търсейки значението и на древното название на Азовско море, руския учен споделя следното: “Таким образом, ставя вопрос о фракийском названии для Черного моря, мы могли бы выдвинуть пробную реконструкцию *kers-mar-” – “По този начин, поставяйки въпроса какво е тракийското название на Черно море, ние можем да предложим следната реконструкция *kers-mar.”

 

Трубачове е напълно прав и след малко ще разберем защо. Нека първо да видим дали тракийската ономастика предлага думи като kers – чер, черен и mar – море. В труда на акад. Георгиев намираме интересна информация. При анализа на личното име Kερσης [Керсес] се обяснява, че то идва от древен корен *kwerso – чер, като се предлагат българското прилагателно черен и личното име Черню.

 

При анализа на речното име Mαρις [Марис] се дава като сродна уелската и бретонска дума mor – море. Навярно по невнимание е пропусната българската дума море, която е сродна на уелската и бретонска дума mor – море. Това е съвсем ясно посочено от създателите на Български Етимологичен Речник, т.4, с. 241.

 

В друг свой труд акад. Георгиев не само включва нашата дума море при анализа на речното име Mαρις [Марис], но и добавя варианта Mορισης [Морисес]. Като държим сметка с това, че старите автори познават тракийски племена морис-ени и мор-ули, то става ясно, че действително древната, тракийската дума за море е била море, маре. Така разбираме, че въстановеното от Трубачов старо название на Черно море – Керс Мар- принадлежи на нашия език.

 

Този учен притежава и други заслуги. При анализа на по-стария вариант на името на Азовско море и по-точно Темарунда [Temarunda] = Matrem maris – Майка на морето, [т.е. Черно море] той споменава виждането на своя колега Соболевский по отношение на това, че  tem- в Tem-arunda означава тъмен. Реално най-добрия кандидат е стблг. тьма – тъма. Споделено е и това, че Tem-arun означава тъмно море, черно море. В търсене на етимологията на -arun се посочва за сродна санскр. rinonti – тече, движи се.

 

За жалост е пропусната важната подробност, че тази дума е сродна на стблг. ринѫти – тече, движи се, като това е споменато при анализа на трак. Арна [Дечев, цит. Форер и др.]. А пък точно тази информация показва, че нашата реч дава прекрасно обяснение за древната дума -arun – море, водна маса, движеща се течност. Tem-arun действително означава тъмно море, черно море.

 

Относно елементът -da е добавено, че идва от корен *dha – доя, давам да суче, а значението е майка, кърмилница, дойка. Това е правилно, но отново има пропуск и той се състои в това, че ΔA [ДА] е тракийска дума за майка, кърмилница. Тя присъства в надписите от Дуванлии и Кьолмен. Тази древна дума на предците ни влезли в историята под името траки днес се е запазила в диалектите ни като дада, дода – дойка, гледачка.

 

Азовско море е наречено Майка на Черно море [Темарунда [Temarunda] = Matrem maris ], защото водите му се вливат в Черно море. Различните названия Керс-мар и Тем-арун не бива да ни смущават, дори и днес за едно и също нещо ние имаме различни думи. От една страна нашата реч е богата, а от друга е съвсем нормално в един регион да се избере едно име, а в друг различно име. Същественото в случая е това, че най-древните имена на Черно море са обясними на български език. Това означава, че земите около това море са били обитавани от наши предци в далечното минало.

 

И действително западното и северозападно черноморско крайбрежие е обитавано от различни тракийски племена. Същото важи и за източните брегове, те са граница на Боспорското Царство, чиито владетели не само носят тракийски имена като Спароток, Берисад, Раскупорис, Реметалк и др., но и там се срещат куполни гробници като тези от земите ни. Установени са и култовете към Хероса, Бендида, Дионис и др. тракийски божества. Южното Черноморие пък принадлежи на траките витини, мизи, фриги, мосинойки, халиби, мариандини. Това е поредното потвърждение, че хората влезли в историята под името траки са наши предци.

 

Накрая няколко думи за името Понтос [Πόντος], което се ползва от гърците, но няма обяснение на гръцки. А няма защото принадлежи на речта на предците ни. Димитър Дечев се позовава на Томашек и споделя за тракийското название Понтос [Πόντος], чието значение е намирам път, т.е. движа се. Най-добър кандидат за тълкуването е стблг. пѫтъ – път [произнася се понтъ].

 

Както се уверяваме за пореден път – древните названия на Черно море са тракийски, т.е. древнобългарски. Разпръсквайки се от Балканите и Мала Азия дедите ни са се установили навсякъде край Черно море. След дълги векове речта на различните групи се е променила и поради това те ползват различни названия. Въпреки това Керс-мар, Тем-арун и Понт са наши названия на Черно море.

 

Надявам се с това есе да съм дал ясна, а и полезна информация не само за своите приятели от черноморските градове, но и от цяла България.

КОЛКО БЛИЗКА Е РЕЧТА НА ОРФЕЙ ДО БЪЛГАРСКАТА РЕЧ?

Съвсем наскоро имах спор с един поддържник на тезата за иранските корени на старите българи. Моят противник излезе с твърдението, че в българския език “било бъкано с ирански думи”. Такива наистина има и то много, като пример могат да бъдат посочени: бакшиш, диван, сербез, душман, пешкир, пехливан, патладжан, бахча, зюмбюл, зян.

Този списък може да се удължи прилично, но това не означава, че старите българи са говорили ирански език. Вкоренилите се в бита ни иранизми ги няма изобщо в старобългарския, няма ги и в среднобългарския. Колкото и да ги търсим, няма да ги намерим по простата причина, че те не са наши думи, а заемки проникнали в речта ни чрез османско посредничество. Това е станало в периода XIV -  XIX век.

Турците са приели много от лексиката на перси и араби. Важните да османската администрация думи като султан, векил, аянин, заптие, кааза, вилает, имáм и др. са от арабски произход. От друга страна паша, сеймен, сердар и др. са персийски, т.е. ирански. Поради петвековната окупация на страната ни, дедите ни волю-неволю са заели много от османлиите. В периода XIV-XIX век, в речта ни попадат както арабски, така също изконно турски, но и ирански думи. Нелепо е те да бъдат използвани като “доказателство” за иранските корени на дедите ни.

След като обясних на опонента си, че аргументите му са несериозни, той мина в атака и настоя, че сравненията на български думи с тракийски са несъстоятелни понеже езикът на Орфей е говорен много отдавна и дори да е оцеляло нещо, то би било неразбираемо за нас.

Противникът ми изобщо не искаше да приеме, че принадлежащите на речта на Орфей думи се срещат и днес. Реалността обаче показва нещо друго - голяма част от тракийското словесно богатство е оцеляла. Като пример могат да бъдат посочени тракийските думи: бела, бебр, берза, жерав, коза, козил, сама, светул, стар, тарп, три. Те са изолирани от специалисти и днес се срещат в речта ни под формите: бяла, бобър, бреза, жерав, коза, козел, сам, светъл, стар, трап, три.

Понеже зная колко трудно човек сменя вижданията си, предложих на своя опонент да свери сам. Посочих кой лингвист, коя дума е изолирал, в коя работа и на коя страница.

За мое щастие, вярващия, че дедите ни са били иранци сънародник реши да провери и след като го направи бе доста смутен. Причината за това бе факта, че списъка с думи бе  голям, a и действително известни лингвисти като Димитър Дечев, Владимир Георгиев, Иван Дуриданов и др. бяха направили съпоставките.

Въпреки, че фактите бяха ясни, опонентът ми, въпреки неочакваният обрат, не се предаде, а продължи да търси обяснение на “феномена”. Според привърженика на иранската теория, лингвистите Дечев, Георгиев, Дуриданов и др. навярно са направили грешки - нямало как тракийския език да е толкова близък до българския, просто времевия диапазон бил прекалено голям.

Да, така е, времевият диапазон е голям, но не бива да се подценява и силата на езика ни. Той показва големи прилики дори с хетския – език документиран преди повече от 3700 години. Нека разгледаме спрежението на глагола съм в различни езици хетски, старобългарски, латински, старогръцки:

хетски-старобългарски-латински-старогръцки

1л. ед.ч.   есми -  есмь – sum -  εἰμί

2л. ед.ч.   еси  -    еси  –   еs -      εἶ

3л. ед.ч.   есзи -   естъ –  еst –    ἐστί(ν)

1л.мн.ч.   асуени-есме – sumus -ἐσμέν

2л.мн.ч.   астени-есте –  estis-    ἐστέ

2л.мн.ч.   асанзи-сѫтъ- sunt-    εἰσί(ν)

Макар официално латинският и старогръцкият да са по-древни от българския, все пак, нашата реч е тази, която показва най-силни прилики с тази на хетите. 

Да не забравяме и това, че хетски думи като сарпа-сърп, небиш-небеса, тати-тате, гима-зима, eтри-етро (черен дроб, наденица, храна), и др. са разбираеми за нас дори и днес.

Прилики с хетския има и в словообразуването, това е установено от редица лингвисти. Хетската дума далугаеш означава дълъг, а хетската дума далугасти е съпоставена на стблг. длъгостъ – дължина.

Между хетските и старобългарските думи има времеви отрязък от около 2550 години, а приликите са смайващи. В такъв случай – защо да се чудим, че определени тракийски глоси и думи изведени от тракийската ономастика са толкова много близки до старобългарските и новобългарските?

Една от най-старите глоси е зейра-наметало, тя е от времето на Херодот, т.е. на около 2450 години. Благодарение на Страбон получаваме глосата врия-град, а този автор е творил преди около 2000 години. Хезихий пък живее преди около 1500 години. Ако хетските думи, които са около 2550 годии по-стари от старобългарските, все пак показват връзка с тях, защо тракийските глоси, които са на около 2450-1500 години, да не са близки до българските думи?

Нека си зададем и един важен въпрос: Ако езикът на Орфей, т.е. тракийския, е различен от българския, то защо в старобългарския липсва тракийски субстрат?

Във френския има галски субстрат, в старогръцкия има трако-пеласгийски субстрат, но при нас е на лице някакъв феномен – пълна липса на тракийски езиков субстрат.

Поне за мен обяснението е ясно – щом няма субстрат, то езика на Орфей е просто по-древен вариант на старобългарския и реално правилното му и ме не е тракийски, а древнобългарски, или архаичен български.

Правени са опити определени думи да бъдат определени като тракийски субстрат, но те са обясними на български език: заек, катерица, катеря се, газя, гъна, гудя, гуждам, карпа, копиле, мургав, рофея, кацна, кацам, къцам, рид, рипам, хрипна, цибър, цибрее, цибрина, евър-инат човек. Към принадлежащи на тракийския субстрат са определени и старобългарските залтаринъ, малдиче, палтъ, балтины.

Важна подробност е това, че в тракийския език се наблюдават  абсолютно същите  диалектни особености както и в българския. Както отбеляза акад. Владимир Георгиев, колебанието между а (я) от една страна и е (ие) от друга е засвидетелствано не само в античността (в езика на траките), но и в съвременния български език. 

Владимир Георгиев подчерта също, че в късния тракийски, гласни без ударение често се редуцират както в източнобългарските диалекти: зилен-зелен (Διντιπορις-Δεντουπορις). Това няма как да е случайност. Един нашественик може да наследи определени думи от коренното население, но няма как да наследи диалектна особеност, невъзможно е.

На акад. Георгиев дължим още една важна подробност. Уважаваният в цял свят лингвист съобщава, че понеже праславянски и тракийски дако-мизийски са били доста близко сродни помежду си, то много думи от тракийската лексика са били идентични, или много подобни на славянските.” – “Въпроси на Българската Етимология”, с.45.

Тук вече има заиграване с термините, или пък се касае за непознаване на определени исторически извори. Дунавските славени са реално хората, които Страбон и др. наричат гети. Теофилакт Симоката споменава това в три свои книги, като д-р Ценов цитира тези важни сведения преди повече от век. Ценов обяснява и това, че името славени, първоначално е било название на една сравнително малка група хора, като в последствие се налага на голяма общност поради това, че от дедите ни (гетите-славени) произлиза писмеността, която учените наричат славянска.

Да са ви известни тези важни сведения? Не, нали? Вместо да се популяризират важните данни, бяха съчинени съшити с бели конци теории, които се наложиха само поради това, че бяха повтаряни с фанатизъм, а оборващата ги информация бе укривана. Да не забравяме и демонизирането на тези осмелили се да оспорят догмите, а и поставянето на забрани за цитиране на неудобните научни работи.

Ако навремето цялата информация бе представена на широката публика, нашето битие днес щеше да е доста различно. Несъмнено чуждите учени нямаше да приемат веднага виждането, че ние българите сме наследници на народа наричан с името траки.  Трудно би прието, че гетите наречени славени и мизите имащи ново название българи са освободили своите роднини намиращи се под римска власт, но никой не може да се бори с фактите.

Волю-неволю, с течение на времето, истината щеше да бъде призната, а с това и заслугите на дедите ни в оформянето на културата на Европа. Общественото мнение не би позволило на чуждите политици да се гаврят с нас, да ни хвърлят от криза в криза, а три милиона българи не биха били прогонени от Родината.

На разкаяние от страна на поддържалите догмите не се надявам, извинение няма да дойде никога. Това всъщност не е беда защото новата, истинската история на България трябва да бъде написана от нови хора. За наша радост има достатъчно будни студенти и учители, които се дръзват да оспорят остарелите теории. Тези смели млади хора обаче не биха са справили сами, нужна е всенародна подрепа, защото тези, които със зъби и нокти защитават старите теории вече са си подготвили заместници.

Борбата ще е дълга, а как ще завърши зависи от участието на всички нас. Пробуди ли се народът, осъзнае ли кое е в негова полза, нищо не може да се изпречи на пътя му. Това сме го доказвали много пъти, можем да го докажем още веднъж.

Можем да върнем престижа на България, можем да върнем самочувствието на младото поколение, а с това ще е гарантирана и готовността на децата ни да останат в Родината и да работят за нея.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ РЕДОВНО ПУСКАМ ИНТЕРЕСНИ ВИДЕА. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ ! 

https://www.youtube.com/watch?v=p2J373z8FKw

ТРАКО-АРИЙСКИ ЕЗИКОВИ УСПОРЕДИЦИ

Преди около двадесет години излезе една много интересна книга cъс заглавие  “INDOARICA в Северном Причерноморье “. Нейният автор Олег Трубачов смята, че едни от най-ранните форми на индо-арийския език са запечатани в старите топоними на Източна Европа. Като дом на древните арийци, руският автор дава една доста обширна област: “Границы ареала, в котором отмечены следы этого языка, - от Северного Кавказа на востоке до Закарпатья, Дакии и Трансильвании на западе.“

Казано с други думи – прародината на войнствените колесничари покорили голяма част от Индия, се е простирала на териториите на Румъния, Молдова, Украйна, Южна Русия, Северна Грузия. В твърдението на Трубачов има логика защото в този ареал, през четвърто хилядолетие преди Христа е опитомен конят, а точно бойната колесница е типичният атрибут на древните арийци. Тя е тяхната ударна мощ, оръжие което ще запази своята ефективност за огромен период от време.

https://chandrugidwani.files.wordpress.com/2014/02/fa1fd01accbe7cb6146e879414ac6d12_xl1.jpg

До голяма степен Трубачов е прав, но той е пропуснал една област, която дори е най-важната. Става дума за нашата страна България, която в далечното минало е носила не само името Тракия, но и Ария. Има и друго – първият стар европейски народ, чиито представители са наречени бойци-колесничари, са нашите деди познати в далечното минало с името траки.

Руският лингвист знае за близостта на имената на арийските синди с тракийските (наречени от него) македонски (?) синти, знае за паралелите между локализираните в Приазовието Пантикапа, Котина, Коркон дама, Парасина с тракийските Капи стурия, Тарутин, Уску дама, Прасиас, но дори през ум не му минава да обяви и страната ни като част от арийската прародина. Това разбира се е негово право защото всеки автор има свое виждане по даден въпрос.

Поради това, че са прославени с качествата си на страховити бойци, но и добри държавници, старите арийци са пример за силен и способен народ. Това е причината от известно време да се води спор чии прадеди са те. Редица индийски изследователи смятат, че бойците-колесничари са местен народ, от друга страна, още преди времето на Адолф Хитлер, в Германия бива лансирано твърдението, че немците са арийски народ.

Реално погледнато, нито немците, нито индийците имат право да претендират за наследството на историческия народ арийци. Нека разгледаме фактите и видим как стоят нещата.По време на Античността, най-ранното споменаване на арийците е направено от Херодот. Това става през V в.пр. Христа, като приблизително по същото време, в Индия е документиран санскрит, за който се вярва, че е езика на бойците-колесничари покорили народите между Хималаите и река Ганг и създали държавата Ария Варта.

Бащата на историята дава ценни сведения, но те поради една или друга причина не се ползват от учените изследващи историята на древните арийци. Херодот смята, че арийци е по-старото име на мидийците - Her. VII.62. Плиний Стари от своя страна смята, че сарматите са потомци на мидийците – Plin.VI.19. Самите сармати са дефинирани като част от семейството на гетите - Proc.BG.III.ii.2-3.

Традиционните земи на гетите са Северна България, Румъния, Молдова, Южна Украйна, а и Южна Русия според Сергей Крыкин. Разбира се гети е имало и в земите на Словакия, а дори и Германия защото там Страбон слага западната им граница – до Херкинската гора - Strab.VII.3.1.

По времето на Херодот и Тукидид бойната колесница вече е заменена от ездача, чието основно оръжие е лъка. В История на Пелопоноските войни е казано съвсем ясно, че гетите са конни стрелци - Thuc.II.96.1.

Връзката между гетите и древните арийци е важна, важен е и факта, че най-старото име на Тракия е Ария, но има и други неща от голямо значение. Става дума за старите исторически извори, в които се описват преселенията на траки в Средна Азия. В своята история, Йордан твърди, че гетския цар Танаус покорил почти цяла Азия като оставил управлението на своя приятел мидиецът Сорнус – Jord.(47).

Фрагмент от работата на Стефан Византийски, който обяснява, че най-старото име на Тракия е Ария

Има и други летописци, които разказват за тракийското влияние в Азия и по-точно Индия. Според Луций Ариан, в дълбока древност е имало поход оглавяван от Дионис, който пристигайки с хората си в Индия успява да покори страната, но и да я цивилизова. 

На Дионис бива приписано въвеждането на земеделието, строежите на градовете, храмовете, а и създаването на нова религия – Arr.Anab.VIII.vii.

Едно от най-ярките свидетелства за това, че арийците покорили Индия спадат към народа наричан от римляни и гърци с името траки е езика. Точно по тази тема не се говори защото резултатите са неудобни. Те потвърждават добре известната в далечното минало история за похода на траки в Индия.

Eдни от хората проучили речта на Орфей са проф. Иван Дуриданов и проф. Владимир Георгиев. В сравненията между тракийски и индоирански, проф. Дуриданов представя тракийските Uscu dama, Tyro diza, Byzas, Perinthos, като съотвестващи на санскр. dhāman-място за живеене, авест. pairi daēza-ограда, авест.būza-козел, санскр.parvata-планина. В речника си, като отговарящи на тракийските ang, ars, bend, kerses, pras, дава санскр. ancati-извива, arsati-тече, bandana-свързване, krsna-черен, prusnoti-пръска.

Проф.Георгиев също представя интересни съответствия. На тракийските (и фригийски) aka, apa, art, kos, ma, matar, sama, биват съпоставени авест.ako-зло, лошо, авест, санскр. apa-вода, санскр.ardati-тече, kah-кой, ma-майка, sama-сам, той самият.

Доста по-рано Вилхелм Томашек забелязва приликата между тракийски и индо-арийски и ирано-арийски (авестийски). На тракийските Artila, Vezina, balen, Ramae, Germe, работещият в Австрия учен съпоставя санскр. rdh-висок, vağ-силен, balin-силен, могъщ, авест.санск. râma-спокойствие, gharmá-горещина, жега.

Приносът на Томашек, Георгиев и Дуриданов не е малък, но тези изследователи имат и доста пропуски. Каква е причината за това, можем само да гадаем. Възможно е да е станало по невнимание, или незнание, възможно е също да е станало поради страх от критика, или дори страх от репресии.

Какъвто и да е бил мотива, представеният в различни научни работи твърде ограничен брой трако-арийски успоредици накърнява истината и пречи да видим историческата реалност. Ако бъде представен пълният списък, тогава твърдението, че арийската прародина е в Източна Европа, вече ще звучи доста убедително. Никой не би се съмнявал, че домът на войнствените колесничари е в земите на гетите, за които се е вярвало, че сам богът на войната произлиза от техните среди. За това е споменал съвсем ясно Йордан – Jord.(39).

Ето и сравненията на речта на арийците с тази на Орфей:

АРИЙСКИ – ТРАКИЙСКИ- БЪЛГАРСКО СЪОТВЕСТВИЕ

АДИ-АДИН-адин, един, първи диал. форма

АЖА-АЗАН-азъно-козя кожа

АЗӘМ*-АЗ-аз

АКСИ-АК-око

АМБА-ЯМБА-въмба, въмбел, извор

АНГАРАС-АНГ-ѫгълъ-ъгъл, извивка

АПА-АПА-вапа-вода, блатна вода

АРД-АРД- *arditi, родити-раждам, изтичам от

АРИЯ-АРИЯ- *ar -k - ярък, светъл

АРНА-АРНА-вълнá

АСВА-АСПА, ЕСВА-спѣхъ-бързина, кон

АСИ-АСА-ос, осил, острие

АСТУ-АСТУ-вьсъ-село, селище

БАГА-БАГОС-бог

БАБРУ-БЕБЕР-бебер, бобър

БАЛА-БАЛА-бял

БАРАТИ-АБЕРЕТ-бьрати-бера, донасям

БАРБУРА-БАРА-бара-малка река

БАС-БАС-бъскам-светкам

БРИНОТИ-БРИЛОН-брити-бръсна, режа

БРГУ-БЕРГ-бряг

БРАТР-БРАТЕР-братръ

БУРИЖ-БРУЗ-бърз

БУРЖА-БЕРЗА-бреза

ВАНИ-ВЕНА-вѣно-цена

BAP-BPИЯ-верѣia-резе, врата

ВАСУ-ВАСО-весел, добре

ВАХ-ВЕЗ-везѫ-водя, возя

ВЕДА-ВИДЕТО-видѣти-виждам, зная

ВИСА-ВИСА-вьсъ-село, селище

ГАНА-ГЕНТОН-гнетѫ-гнетя, удрям

ГАРМА-ГЕРМАС-горя, жаря

ГАРЖАНА-ГАРМАН-громя,

ГИРИ-ГАРА-гора, планина

ДАДАТИ-ДАЕТ-дѣти-поставям, слагам

ДАДАНТИ-ДАДОН- дадѫть-те дават

ДАМА-ДАМА-дом

ДАРУ-ДAP(B)-дърво

ДАРХ-ДАРЗ-държа

ДАСА-ДЕСА-десет

ДАХ-ДИЕГ-дъгна, раздещи-разгорещявам, жегвам

ДВА-ДВЕ-две

ДВАРА-ДВЕРА-двери, врати

ДЕВА-ДЕВА-божество, дивя се

ДИНА-ДИН-дьнъ-ден, светлина

ДИРГА-ДОЛОНГ-дълъг

ДРС-ДЕРЗАС-дързък

ДРУМА-ДРУМЕ-дръма-горичка, храсталак

ДУМА-ДУМА-дымъ-дим

ЖАНА-ЗАНА, ЗЕНА-жена

ИЛА-ИЛА-илъ-глина

ИНА-ИНА-иней, скреж, блясък

ИСАНА-ИСАНТ-истина

КАВИС-КАВАР-чувам, разбирам, мъдър съм

КАЛА-КАЛ-кал, чернота

КАМА-КАМА-каматна-красива, привлекателна, любима

КАНИ-К(А)НУМАН-конобъ-съд, котел, празнина

КАНИАС-КЕНДО-чѧдо, чедо, дете

КАПХА-КАПА-каплѭ-капя, падам на капки

КАРТАКА-КАРДА-кордъ-вид меч

КАХ-КОС-кой

КРСНА-КЕРСАС-чер, черен

КРТА-КАРТ-кратък, малък, къс

ЛОБАС-ЛОПТЕС-любити-обичам

МА-МА-майка

MA-ME-ме

МАНА*-МЕАН-мен, мене

МАДУ-МЕД-мед

МАСА-МАС, МЕС-месечина, луна

МАН-МАН-мьнѣти-мисля, споменавам

МАТАР-МАТЕР-матерь р.пад. майка

МАРУТ-МАР-мара-светлина, топлина

МЕТИ-МИДНЕ, МИТНЕ-мѣсто

МРК-МУРК-мрак

МРТА-СМЕРТО-смърт

OCTA-OCTA-уста, устие

ПАНА-ПИНОН-пиене

ПАНА-ПЕНА-пѣна-пяна

ПАНЧА-ПАНТА-пѧтъ

РАДА-РАИДЕСТ-радост

РАЖ-РЕЗОС-резъ-печалба, богаство

РАМБА-РОМФЕЯ-руфия

РАСА-РОСА-роса

РД-АРД-рид, високо място

РЕТАС-РЕКА-река

РИНАТИ-РИНД, РИНТ-ринѫти-рина, движа

РУД-РУД-руд-червеникав

СА-СЕ-тази, този

CAД-СЕСТ-сѣсти, сѧдѫ-седя, усядам

САМА-САМА-самъ-той самият

САРА-СТРУА-струя

СВАСРИ-СВЕКРО-свекры-свекърва

СВИТА-СВИТ-ствитати-светя

СПАРА-СПАР-споръ-сполука, богатство

СТУРА-СТУРА-простор

СУС-САУС-суша, сух

ТА-ТА-тъ-тази, този

ТАЛАМ-ТАЛАМИН-тьло-повърхност, земя

ТАМАСА-ТАМАС-тъма

ТАРК-ТАЛК-тлъкъ-преводач, умеещ да говори ясно

ТАТА-ТАТА-тате

ТОКА-ТОК-токъ, потекло

ТРИ-ТРИ-три

ТУРА-ТУРА-втурвам се, бърз съм

УБА-АБ-объ-двоен

УДА-УДА-уда, вода

ЧАНДРА-КЕНДР-каня, приканвам, привличам

ЧАТУР-КЕТРИ-четири

ЧИТА-КИСТ-чист

ШАУБРЕЯ-КЕБР-цибрея, светя, сияя

ЯБ-ЕБ-ѥбати-оплождам

ЯТА-ЯНАТЕРА-етърва

Горният списък е уникален, понеже до този момент никой изследовател не е представял толкова много трако-арийски успоредици. Техният брой е 111, като могат да се добавят и още, но дори и това количество е ярко доказателство за етническата принадлежност на старите арийци.

Няма как над десет стари автора ясно споменават за тракийски поход до Индия и това да не е реално събитие. Едва ли Ариан, Плиний Стари, Страбон, Павзаний, Диодор Сицилийски, Еврипид, Филострат, Цицерон, Сенека, Аполодор, Нон и др. са сънували един и същи сън.

Прочее, техните твърдения са в унисон със свидетелството на Йордан за това, че гетския цар Танаус е покорил почти цяла Азия. Индия не е спомената от Йордан защото се касае за различен поход от различно време. Невъзможно е огромен регион като Средна Азия да се покори бързо, а и от една и съща група хора.

В различни периоди от време, различни групи наши деди обитаващи Балканите и Черноморските степи са потегляли на изток в търсене на нови пасбища за огромните си стада коне. Поради това, че са били по-силни, а и носители на по-висока култура предците ни са повлияли силно народите на Иран, Афганистан и Индия. Това е причината за появята на авестийски и санскрит. Тези езици са на хората произлезли от смесването на старите балканци с населението на Средна Азия. 

Eто защо има прилика между българския и ирански, хинди, пашту. Не общи корени, а влиянието на далечните ни предци е обяснението.

Освен езиково, дедите ни повлияват средноазиатските народи и културно. Луций Ариан твърди, че създавайки индийската цивилизация, Дионис дал и религия на местните хора, като поставил себе си начело на пантеона. Върховното индийско божество носи името Брама, а Бромий е едно от имената на тракийския бог Дионис. Това няма как да е случайно.

Не е случайноcт и факта, че до ново време индийците практикуват обичая сати, при който съпругата отива доброволна на кладата, на която бива изгорен нейния починал съпруг. В Европа, по време на Античността, този обичай е описан при траките – Her.V.5.

Пак при траките е описан обичая да се бръсне предната част на главата и да се оставя кика. Плутарх обяснява, че причината за тази особена прическа при мизи и абанти е това, че тези войствени хора влизали в близък бой с бръснато теме, за да не може противника да ги хване за перчема –Plut.Thes.5.2.

Изображения на хора принадлежащи към арийската прослойка в Индия - неизвестен автор

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/f9/Sati_ceremony.jpg

Вместо да обяснят тези неща, различни автори се опитват от доста време да сложат българската прародина в Азия. Това е не само налудничаво и невярно, но и вредно. Така бива ощетявана истината, биват укривани постиженията на дедите ни, а в съзнанието на народа биват насаждани нови заблуди.

Живеем във века на информацията и трябва да се възползваме от това. На изток и на запад си съчиняват героично минало, а у нас, поради ината, мързела и страха на група ограничени хорица, подвизите и постиженията на предците ни биват захвърлени на бунището или подарявани на чужденци.

Защо да не популяризираме информацията, която е укривана дълго време? Защо да не обясняваме културно и спокойно на всеки как стоят нещата? Дори другите народи да не приемат истинската ни история веднага, повече от достатъчно е, че ние ще я знаем, че децата ни ще растат горди и уверени, че няма да се свиват и няма да имитират други хора, а ще следват примера на предците си.

Новото поколение трябва да е поколение на стопани градящи сами държавата си, а не на слуги и безволеви индивиди чакащи някой спасител да ги избави. Новото поколение трябва да е поколение на хора, които са силни и знаейки, че са силни действат уверено. Новото поколение трябва да бъде възпитано в честност, доброта, почтеност, но и смелост защото постигнеш ли много, трябва и да го пазиш.

Всеки може да даде приноса си, най-вече със своя пример. Ако повечето от нас са честни и почтени, то и децата ни ще растнат честни и почтени. Подадем ли ръка на по-слабите сънародници днес, покажем ли на изпадналия в беда, че не е сам, то и тези след нас ще живеят осъзнато помагайки на братята и сестрите си. Противим ли се на злото, изобличаваме ли нечестните, ще научим и младите да правят така, и ще отнемем възможността на корумпираните и покварените да управляват държавата ни.

Ние сме тези, които градят бъдещето, ние сме тези, които коват съдбата с действие, или бездействие. Спасителят се крие във всеки от нас, водачът се крие във всеки от нас. 

Няма малки хора, има ограничен и окован разум. Няма слаби българи, има такива, които още не познават силата си. Когато това бъде осъзнато, вече ще е направена първата стъпка към поредното Възраждане, а с превръщането на добрите намерения в дела, вече ще са поставени и основите на пътя, по който да върви цял народ.

Използвана литература и пояснения:

1.O.H.Tрубачев, INDOARICA в Северном Причерноморье, реконструкции реликтов языка, етимологический словарь, Изд. Наука, Москва, 1999;

2.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

3.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

4.O.Haas, Die Рhrygischen Sprachdenkmäler, Académie bulgare des sciences, Sofia, 1966;

5.С.Крыкин, ФРАКИЙСКИЙ СУБСТРАТ В АНТИЧНЫХ КОЛОНИЯХ СЕВЕРНОГО ПРИЧЕРНОМОРЬЯ, Thracia 8, Аcademia Litterarum Bulgarica, Serdicae, 1988;

6.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

7.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

8.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

9.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;

10.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

* АЗӘМ* и МАНА* са от ираноарийския, индоарийските им съотвествия са АХ, МАМА

THE SIGNIFICANCE OF THE CHARIOT WITH KRISHNA AND ARJUNA

FEBRUARY 9, 2014 | CHANDRU GIDWANI

https://chandrugidwani.wordpress.com/2014/02/09/the-significance-of-the-chariot-with-krishna-and-arjuna/