ИМА ЛИ ТРАКИЙСКИ СУБСТРАТ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК?

Лингвистите наричат субстрат останките от езика на население, чиято територия е завладяна от друг народ. Победителят, въпреки своята доминантна позиция заема определени думи от речта на покорените хора. По този начин, част от словесното богатство на по-стария народ се запазва в лексиката на пришълците.

Преди дедите на гърците да дойдат от Африка, територията на страната позната като Гърция, е обитавана от траки и пеласги. Това е казано пределно ясно от старите автори Херодот-II.56  и Страбон-VII.7.1, а се потвърждава и от определени негръцки думи в речника на южните ни съседи: βαλιος-бял, βολινθος-вол, див бик и др. Преди англо-саксите да завладеят Британските острови, там са живели хора говорещи келтски езици. Това е причината в английския да има думи като:  slogan, whiskey, bard, cromlech, paw, druid, clan, loch, banshee.

Официално, ние българите сме обявени за нашественици на Балканите. Повечето учени гледат на нас като на смесица съставена от дошлите от Азия стари българи, появилите се от нищото милиони славяни, а и малка част романизирани, или гърцизирани траки, за които се казва, че са местен народ. Те би трябвало да оставят свои, нямащи смисъл на български думи в речта ни, така както келти, етруски, иберийци, са оставили непонятни думи в езиците  на своите покорители.

Въпреки огромната важност на темата, за тракийския субстрат са писали малко хора. Акад. Вл. Георгиев признава, че това е твърде занемарена и твърде слабо проучена област, като прави доста добър опит да запълни пропуските на своите колеги. За това си дело, този наш учен заслужава похвала, работата му действително е доста интересна. Други думи принадлежащи на тракийския субстрат са представени в “Български Етимологически Речник.”

Като заети от езика на Орфей са обявени думите: заек, катерица, катеря се, газя, гъна, гудя, гуждам, карпа, копиле, мургав, рофея, кацна, кацам, къцам, рид, рипам, хрипна, цибър, цибрее, цибрина, евър-инат човек. Към принадлежащи на тракийския субстрат са определени и старобългарските залтаринъ, малдичие, палтъ, балтины.

Вярно е, че някои от тези думи принадлежат на диалектите, но донякъде вина за това имат определени учени. Думата карпа например присъства и в книжовния език, среща се в работите на Иван Вазов (както споменава Вл.Георгиев), но поради някаква причина, тя бива игнорирана и избутвана на заден план. От друга страна, думи като заек, катерица, газя и т.н. не само имат обяснение на български език, но и се радват на широка употреба.

Така наречения  тракийски субстрат обхваща и значителна част от топонимите у нас. Владимир Георгиев, Иван Дуриданов, Веселин Бешевлиев и др. смятат, че определени географски имена са от тракийски произход. Касае се за : Сердика (София), Пулпудева (Пловдив), Несебър, Бероя (Стара Загора), Дръстър (Силистра), Граово, Баткун, Бобошево, Тъмраш, Басара, Лесура, Мусина, Бураново, Коркина, Долистово, Емине, Хем (Стара Планина), Пирин, Родопи.

За тракийски по произход са обявени също речните имена Арда, Вит, Тимок, Нишава, Росица, Марица, Ибър, Тунджа, Струма, Стряма, Резовска, Цибър, Места, Янтра, Етър, Искър, Ерма, Панега, Велека.

По отношение на списъка, който е представен по-горе, аз нямам никакви възражения. Съгласен съм, че имената на градовете и реките, са доста древни. Притеснен съм обаче от нещо друго. За нови, нямащи нищо общо с речта на Орфей са обявени географските имена: Загора, Стоб, Стара река, Белa, Суха бара, Средна Гора, Иловица.

Официално, те принадлежат на нов език, който е започнал да се налага на в земите на юг от Дунава едва след прословутата 681-ва година. На теория, тези нови названия не би трябвало да се срещат по време на Античността, но фактите показват нещо различно и съм удивен как никой специалист не е видял това в миналото. Още по-удивен съм от липсата на желание днес, когато няма страх от цензура и репресии.

Нека обърнем внимание на няколко топонима, които ако се вярва на официалните теории, не би трябвало да съществуват. Селище с име Ζάγωρα/Загора е споменато през II век в работите на Ариан от Никомедия. Със сигурност, названието е възникнало по-рано, но дори и датировката II век създава главоболия на специалистите. За да не обясняват невижданото чудо, те просто го покриват с мълчание. Като няма дискусия, няма неудобни въпроси, няма ли неудобни въпроси, няма и проблем.

Ζάγωρα/Загора не е единствената грижа на хората поддържащи официалните теории. Стоб е име на българско селище, което обаче съвпада напълно с названието на пеонския град Στόβοι/Стоби, регистрирано преди около 2050 години.Със сигурност Στόβοι/Стоби е възникнало доста по-рано защото е свързано от Тит Ливий със събития от началото на II век пр. Христа - Liv.40.21.

Тук положението е по-сериозно понеже съществуват исторически извори съдържащи неудобни на повечето учени сведения. Става дума за отъждествяването на българи с пеони от Йоан Цеца и Йоан Зонара. Дали ще е случайно, че българите са наречени пеони и същевременно пеонско име на селище е идентично на българско име на селище? Дали ще е случайно това, че според изследванията на д-р Попов, повечето от нас спадат към антропологичния тип, към който са принадлежали пеоните – част от тракийската общност?

Стара река звучи модерно, но σταρ/стар, a и ρεκα/река са думи принадлежащи на тракийската ономастика. Първата е епитет на божество: Σταρ-ασκενός/Стар-аскенос, а втората е топоним Μιλλαρεκα/Мила река - Proc.Aed.Iv.iv. Какво излиза сега, древната дума стар е идентична на българската стар, древната дума река е идентична на българската дума река.

Нека продължим с други названия, които на теория не би трябвало да съществуват. Значението на името на българското село Бела се обяснява с прилагателното бела-бяла. Да обаче, преди около 1555 години, Прокопий Цезарийски е споменал тракийската крепост Βελλα/Бела -Proc.Aed.Iv.iv. Със сигурност укрепеното място е съществувало поне от 450 г, ако не и по-рано.

В Северна България има две села с име Крива Бара. В Южна България се срещат местни названия като Барица, Барище, Барето, Шопска бара, Жабешка бара. Виждаме, че елементът бара се среща изключително често в топонимията на България, като значението е рекичка, тинеста река. Проблемът на поддържащите официалните теории, се състови в това, че селища с елемент бара са регистрирани в земите ни по време на Античността, т.е. доста преди идването на Аспарух.

Ярък пример е намиращата се в Дакия Ζουρόβαρα/Суробара, спомената от Клавдий Птолемей през II век -Ptol.III.8. Друго подобно селище е намиращата се на юг от Дунава Σούβαρας/Субара (суха бара) * -Proc.Aed.Iv.iv. Всъщност, в повечето случаи, βαρα е представяно като παρα/пара от гърците, а това е най-често срещаният елемент в селищни имена в Тракия. За него, Вл.Георгиев изказа предположение, че отговаря на българската дума бара, но съпротивата на останалите лингвисти попречи на важното откритие да придобие популярност.

Средна Гора е название на планина в Централна България. Както можем да очакваме, прилагателното среден, средна, а и съществителното гора се срещат в тракийската ономастика от времето на Античността. Пример може да се даде със Στρέδην/Среден –Proc.Aed.IV.iv, a и Γαρήσκος/Гареск- Strab.VII, fr.21, fr.36, Garresci/Гарески-Plin.IV. x.35, да не забравяме личното име Gorius/Гориус, което де факто е чуждото представяне на българското име Горо.

Най-големия контраст обаче е между българските местни названия Иловица, Иловицата и древния Ἴλιος/Илиос, познат още като Троя. Името на този град е споменато за първи път преди около 3600 години в хетски документи. Тълкуване на древното название езиковедите предлагат със стблг. илъ-глина, кал. Разбира се има староиндийска дума ila-земя, кал, а също и гръцка ιλῡς-кал, тиня, но не индийците, или гърците, а старите българи са отъждествявани с пеоните, които според Херодот са колонисти от Троя-Илиос: ἐκ Τροίης ἄποικοι -Her. V.13. Да не забравяме и това, че както гърците, така и индийците са силно повлияни от дедите ни познати в древността под името траки.

Могат да се изброят още много названия на древни селища имащи смисъл на български език и това се знае добре от специалистите. Въпреки това те говорят за тракийски субстрат, а и определят езика на Орфей като нямащ нищо общо с българския.

Какъв е този субстрат, какъв е този чужд език, който на практика е трудно различим от нашия? Субстрат няма няма изобщо, а евтиното извинение, че както тракийския, така и българския били индоевропейски езици и от това идвали приликите, вече се изтърка, само наивници могат да се вържат.

Трудно ми е да разбера аргументите на хората, които са определили  думи определени като принадлежащи на тракийския субстрат, като заемки. Това, че цибър, рид, кацна и т.н. не са познати на поляци, руснаци, словени и др. не може да се използва като “доказателство”, че думите не са наши. Всеки народ, а и всяка реч си има свое индивидуално развитие, което зависи от местните условия, а те във всеки регион са различни. Освен това, както антропологични, така и генетични изследвания показват, че повечето от нас са потомци на древно балканско население. В такъв случай излиза, че сме “заели” думите от себе си, или по-точно от дедите си. 

Защо речта на Орфей няма такива силни прилики със съседния гръцки, или с немския, уелския? Нали и те са индоевропейски езици? Колкото и да сравняваме, българския ще си остане най-близък до езика на Залмоксис, Спартак и др. по простата причина, че се касае за един и същ език. Отклоненията могат да се обяснят лесно с развитието, което претърпява всяка реч.   

Питам се – защо изследователите на миналото ни са пренебрегнали толкова много неща, които са свидетелствали за местните ни корени, за това, че речта на Орфей е жива и днес. Нека видим с какво са разполагали професионалистите:  

1.От IV до XV век, в различни историески извори, българите биват наричани мизи, т.е. отъждествявани са с най-големия тракийски народ. От друга страна нито един автор от късната Античност и ранното Средновековие не е отъждествил старите българи с тюрките, няма и намекване за роднинство с персите.

2. За тюрко-алтайски произход на българите не може да се говори, това стана пределно ясно от антропологичните изследвания от 1938 година. Последвалите повторни иследвания от 1959 година не само потвърдиха старите, но и добавиха нов, важен детайл – повечето българи принадлежат на понтийския тип, т.е. повечето от нас са потомци на древно балканско население. Необяснимо е нежеланието на учените ни да използват важната информация представена от д-р Методи Попов и неговите колеги. Спорадично се представят определени данни, но най-същественото – това, че още през 1938 година е установечо, че нямаме нищо общо с тюрко-алтайските народи, не се споменава изобщо.

3.В началото на 70-те години на ХХ век излезе важен труд на проф. Евгений Теодоров, който проучва българския фолклор и стига до зюклечинието, че ние българите имаме правото да се наречем  “преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството (тази на траките).“ 

4.Иваничка Георгиева, Иван Венедиков, Михаил Арнаудов, Евгений Теодоров, Павел Стефанов, Димитър Попов, Ангел Сараднлиев, Борис Илиев и др. откриха следи от култовете към Хероса, Дионис, Залмоксис, Беннида, Земела, Резос, Орфей и др. в българските обреди и предания. За сметка на това, при нас няма следи от култ към Тагра, Ахура Мазда и др. почитани в Средна Азия божества.

5.През 80-те години на ХХ век, проф. Николай Колев също представи ценни данни за характера и произхода на българския бит и култура. Според нашия учен, като  тракийско наследство могат да се възприемат следните елементи от традиционната материална и духовна култура на българите:

*        I, II и IV тип рала за обработка на земята,

*        вършитбата с диканя,

*        култивирането на лозята и направата на вино,

*        трансхуматното (подвижно) животновъдство,

*        носенето на опинци и ямурлук от пастирите,

*        грънчарското колело;

*        черти от образа на св. Георги са заимствувани от тракийския херос;

*        сходството на самодивите с тракийските нимфи,

*        русалските празници водят началото си от гръцко-тракийския и римския празник на розите (rosalia);

*       кукерските игри водят началото си от Дионисиевите празници;

*        нестинарството също е извеждано от някои автори като тракийско наследство.

*        За такова наследство се смятат и летният празник на Еньовден,

*        жертвоприношението при строеж на нов мост или къща,

*       жертвоприношението при продължаване живота на възрастен човек, означавано като «помана», и т. н.”

7. Археологът Стамен Михайлов  доказа убедително, че старобългарската чернолъскавакерамика не е донесена от Азия, а има дълга традиция тук на Балканите, но важното откритие бе игнорирано. Заметено под килима бе и друго важно откиритие на Михайлов, а именно това, че свещения за старите българи знак IYI е познат най-рано на Балканите- времето на Неолита и Халколита.

8. Това, че траките са обитавали земите ни по време на Неолита и Халколита бе установено от антропологично проучване извършено от Петър Боев и Славчо Чолаков. Този ценне труд обаче не се радва на популярност, вероятно поради това, че ако се комбинира с изследването на д-р Методи Попов, ще излезе, че от гледна точка на антропологията, повечето от нас са наследници на най-древното цивилизовано население на Балканите, а и света. След като няма замяна на населението, как да има замяна на езика? Как така народът на Орфей запази езика си през повето от 600 години римска окупация, а с получаването на свободата си го забрави? Как дошлите от Азия нашественици не оставиха нито един топоним от тюрски, или ирански произход?

9.Освен историци, етнолози и антрополози, се намират и езиковеди, които да представят на българския читател частица от истината.Става дума за това, че в тракийския език се наблюдават  абсолютно същите  диалектни особености както и в българския. Както отбеляза акад. Владимир Георгиев, колебанието между а (я) от една страна и е (ие) от друга е засвидетелствано не само в античността (в езика на траките), но и в съвременния български език. 

Владимир Георгиев подчерта също, че в късния тракийски, гласни без ударение често се редуцират както в източнобългарските диалекти: зилен-зелен (Διντιπορις-Δεντουπορις). Това няма как да е случайност. Един нашественик може да наследи определени думи от коренното население, но няма как да наследи диалектна особеност, невъзможно е.

10. На акад. Георгиев дължим още една важна подробност. Уважаваният в цял свят лингвист съобщава, че понеже праславянски и тракийски дако-мизийски са били доста близко сродни помежду си, то много думи от тракийската лексика са били идентични, или много подобни на славянските.” – “Въпроси на Българската Етимология”, с.45.

Виждате ли каква планина от информация е игнорирана? Hормално ли е това? Kой научен метод позволява да се пренебрегват съществени данни и същевременно да се коват теории основани на желания и предположения?

Въз основа на представените тук данни може да се каже, че за тракийски субстрат в българския език не може да се говори по простата причина, че тракийски и български са названия на една и съща реч, но в различни епохи. Приликата на българския с хърватския, словенския и т.н. се дължи на това, че хората наричани от гърците траки са роднини на илирите, познати и като венети и яваващи се предци на хървати, словени, поляци, чехи и т.н.

Роднинството на траки и илири/венети се доказва от огромния брой паралели в топонимите (като разбира се това не се казва на широката публика). Разполагаме и със свидетелството на Апиан, който твърди, че европейските мизи (наречени още българи), а и обитателите на Илирия – панонци, рети и др. са роднини и се различават един от друг както различните групи гърци:

“These peoples, and also the Pannonians, the Rhærtians, the Noricans, the Mysians of Europe, and the other neighboring tribes who inhabited the right bank of the Danube, the Romans distinguished from one another just as the various Greek peoples are distinguished from each other, and they call each by its own name, but they consider the whole of Illyria as embraced under a common designation.” – App. Bell.Ill. III.6

Да са ви известни тези важни сведения? Не, нали? Вместо да се популяризират важните данни, бяха съчинени съшити с бели конци теории, които се наложиха само поради това, че бяха повтаряни с фанатизъм, а оборващата ги информация бе укривана. Да не забравяме и демонизирането на тези осмелили се да оспорят догмите, а и поставянето на забрани за цитиране на неудобните научни работи.

Ако навремето цялата информация бе представена на широката публика, нашето битие днес щеше да е доста различно. Несъмнено чуждите учени нямаше да приемат веднага виждането, че ние българите сме наследници на народа наричан с името траки, но никой не може да се бори с фактите.

Волю-неволю, с течение на времето, истината щеше да бъде призната, а с това и заслугите на дедите ни в оформянето на културата на Европа. Общественото мнение не би позволило на чуждите политици да се гаврят с нас, да ни хвърлят от криза в криза, а три милиона българи не биха били прогонени от Родината.

На разкаяние от страна на поддържалите догмите не се надявам, извинение няма да дойде никога. Това всъщност не е беда защото новата, истинската история на България трябва да бъде написана от нови хора. За наша радост има достатъчно будни студенти и учители, които се дръзват да оспорят остарелите теории. Тези смели млади хора обаче не биха са справили сами, нужна е всенародна подрепа защото тези, които със зъби и нокти защитават старите теории вече са си подготвили заместници.

Борбата ще е дълга, а как ще завърши зависи от участието на всички нас. Пробуди ли се народа, осъзнае ли кое е в негова полза, нищо не може да се изпречи на пътя му. Това сме го доказвали много пъти, можем да го докажем още веднъж. Можем да върнем престижа на България, можем да върнем самочувствието на младото поколение, а с това ще е гарантирана и готовността на децата ни да останат в Родината и да работят за нея.

Използвана литература и пояснения:

1.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

2.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;

3.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, 1971;

4.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

5.И.Венедиков, Медното гумно на прабългарите, Митове на българската земя,

Издателство към Частен колеж „Тракия”, II.  прераб. изд., Стара Загора 1995;

6.И.Венедиков, Златният стожер на прабългарите, Издателство Наука и изкуство, София 1987;

7.Е.Тeодоров, Древнотракийско наследство в българския фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;

8.Вл.Георгиев, Въпроси на Българската Етимология, БАН, София, 1958;

9.Вл.Георгиев, Българска Етимология и Ономастика, БАН, София, 1960;

10.Н.Колев, Българска Етнография, Изд.Наука и Изкуство, София, 1987;

11.К.Иречек, История на българите с поправки и добавки от самия автор, ред. проф. П.Хр. Петров, Издателство Наука и изкуство, 1978;

12.М.Арнаудов, Очерци по Българския Фоклор, Изд. Български Писател, София, 1969;

13.М.Арнаудов, Очерци по Българския Фолклор, Изд. Марин Дринов, София, 1996;

14.И.Георгиева, Българска Митология, Изд. Наука и Изкуство, София, 1993;

15.Е.Теодоров, Древнотракийско Наследство в Българския Фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;

16.Д.Попов, Тракийска Религия, Изд. Изток-Запад, София, 2014;

17.Д.Попов, Приказна Древна Тракия, Изд. Изток-Запад, София, 2012;

18.Д.Попов, Тракийска Религия, Лик, София, 2010;

19.Г.Михайлов, Траките, Нов Български Университет, София, 2015;

20.Б.Илиев, Тракийската Богиня Семела в съзнанието на българите днес, Хелис IV, Археологически Институт с Музей – БАН,  Изд. Марин Дринов, София, 2005;

21.М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938;

22.М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959;

23. В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, Археологически Институт, Епиграфска поредица 8, БАН, София, 1965;

24.Ст. Михайлов, Относно произхода на ранносредновековната чернолъскава керамика в България, Археология, кн. 4, 1961;

25.Ст. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987;

26. К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

27. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

28. N.Kolev, Spuren aus der Kultur der Thraker in dem Tradizionellen Ackerbau und der Viehzucht der Bulgaren, Bulgarisches Forshungsinstitut in Österreich Verein “Freunde Des Hauses Witgenstein”, Institut für Thrakologie an der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, Staatlischer Verlag Swjat, Sofia, 1984;

29. P.Boev, S.Tscholakov, Die Abstammung der Thraker nach Anthropologischen Angaben, Driter Internationaler Thrakologischer Kongress, 2-6 Juni, Wien, Bd.I, Swjat, Sofia, 1984;

30.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

31. Appian. The Foreign Wars. Horace White. New York. THE MACMILLAN COMPANY. 1899;

32.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

33. A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;

34. W. Smith, Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood, Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row, John Murray, Albemarle Street, London, 1854;

35. Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

36. АРХИМ. ДОЦ. Д-Р ПАВЕЛ СТЕФАНОВ Един култ на 2000 години, 13/12/2010

http://www.pravoslavie.bg/%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%95%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82-%D0%BD%D0%B0-2000-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8/

 *Тълкувнето на Σούβαρας/Субара -суха бара,  бе направено най-рано от акад. Вл.Георгиев, който смята, че названието не е тракийско, а славянско, но признава, че регистрираните от Прокопий топиними Σούβαρας/Субара, а и Вода, Листе, Дебре, са съществували 50-100 години по-рано, т.е. някъде около 450 година. Присъствието на огромен брой топоними обясними на славянски език, акад. Георгиев отдава на  заселванe на славяноезично население на юг от Дунава по време на късната Античност. Проблемът в обяснението на Георгиев е в това, че такава масова миграция не е регистрирана от нито един летописец от късната Античност - 450г. Подобно нещо е нереално, невъзможно, все пак, ако някой е описал важните събития с подробности, това са римляните.

Отговорът на загадката е лесен – езикът на траките принадлежи на така наречената славянска езикова група. Това, че хора говорещи сродни езици обитават бреговете на Балтийско море, река Висла и река Москва, не означава, че дедите ни са дошли от тези региони.  

Обяснението е лесно, но за осъществяването на амбициите на няколко империи, всички древни народи на изток от Висла и между Балтийско и Бяло море бяха обявени за изчезнали, като същевременно се лансира лъжата за някаква славянска прародина в Припятските блата. Невъзможно е родствените един на друг илири/венети, скити/сармати и траки да се изпарят като сняг в летен ден и на мястото на тази многомилионна общнст да се появи от нищото друга многомилионна общост.