ЧУЖДИТЕ МАНИПУЛАТОРИ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

За никого не е тайна, че манипулациите на нашата история са започнати от чужденци. Енгел, Тунман, Шльоцер, Вамбери, Шафарик, Маркварт, Фехер, Прицак, Артамонов и др. определиха дедите ни като татаро-монголи, угрофини и тюрки. Томашек пък, въпреки своя принос към тракологията, обяви траките за нищожно романизирано малцинство едва докретало до VII в..

 

В началото на ХХ век повечето езиковеди установяват, че западните съседи на траките, а именно илирите, са не просто съседи, но и дори близки роднини на народа на Орфей. Лингвистите Ханс Крае, и др. Антон Майер извършват подробно изследване на илирийската ономастика. То, макар да има малки недостатъци, се явява прекрасна база за изучаването на връзката между речта на траки и илири.

 

Образец на илирийско изкуство, изобр. от труд на Дукати

Езиците на тези стари балканци са били толкова близки, че дори през ранното Средновековие един и също човек е наречен в определени извори тракиец, а в други му е даден илирийски произход. За този феномен пример може да се даде с авторите писали за произхода на император Юстин I. В Пасхална Хроника той е наречен пребожествен и тракиец [ГИБИ, т. III, с. 74]. На друго място обаче, в труда на Теофан Изповедник император Юстин е определен като илириец [ГИБИ, т. III, с. 235].

 

Заместването на тракийски с илирийски произход засяга не само отделни личности, но и цели народи. В своята История Лъв Дякон нарича дедите ни мизи, а страната ни Мизия [ГИБИ, т. V, с. 247]. Един век по рано, в труд създаден по времето на английския крал Алфред Велики, се казва: “Illiricos þe we Pulgare hatað – Illyrians whom we call Bulgarians” – Илирите, които ние наричаме българи [Bosworth, 1855, c. 4].

 

Образец на илирийско изкуство, изобр. от труд на Дукати

По времето, когато англо-саксонските книжовници са писали за нас и са ни нарекли илири, официалният български език е базиран на речта на северните траки. В този период тя е все още падежна, и е почти идентична на речта на западните ни съседи, чиито деди са тракийските роднини илирите. По време на ранното Средновековие, за един чужденец е било невъзможно да направи ясно разлика между нашата реч и тази на роднините ни.

 

Така е било и по времето на Античността според римският летописец Апиан. Той обяснява, че римляните гледат на илирите, мизите и останалите траки от отвъдната страна на Дунава по същия начин, по който гледат на различните групи гърци [App. Bell.Ill. III.6]. Това означава, че илирийския не се е отличавал много от тракийския.

Карта на традиционните земи на илирийските народи, те покриват териториите на Сърбия, Хърватско, Босна, Словения
 

Трябва да се отбележи, че още през XIX в. определени учени изнасят сведения, според които траките, илирите и пеласгите делят общи корени: In ancient traditions these Pelasgians are divided into a multitude of tribes, which probably formed, south of the Danube, between the Adriatic and the Black Sea, three principal groups – Illyrians, Thracians, and Hellenic Pelasgians [Duruy, 1892, c. 158].

 

Виждането за родство между траки и илири се запазва до към средата на ХХ в. След това обаче, въпреки обилната информация в научните среди се появява нова тенденция, чиято цел е да отклони вниманието от факта, че речта на траки и илири е много близка. Акад. Владимир Георгиев споделя следното:

 

“Възгледът, че тракийски и илирийски са близко сродни бе някога твърде разпространен: говореше се дори за трако-илирийски. Този термин се среща у Ст. Младенов (1918:80; 1928:180—94; 1936:58) и у Н. Йокл (1924:92; 1926:45; 1928:278).1 В. Бранденщайн (1936:413) пише: „Тракийски показва големи връзки с илирийски“. И. Русу (1961: 80) изтъква: „Ясно и очевидно е родството^ между илирийски и тракийски.“ Самият аз, ученик на Младенов и Йокл, си служех преди четиридесетина години с термина „трако-илирийски“. Днес обаче, това схващане може да се смята за напълно преодоляно.” [Георгиев, 1977, с. 235].

 

Реално няма оборване на виждането, че тракийския и илирийския са много близки езици. Просто има налагане на виждането на влиятелни хора, които целят да внушат, че траките и илирите са почти изчезнали физически. Друг аспект на това политически мотивирано виждане е, че албанците са единствените наследници на траките и илирите, докато ние българите сме нашественици на Балканите.

 

Първият изказал се за илирийския произход на албанците е Йохан Тунман – човекът определил българите като част от татаро-монголите. Тунман е последван от доста съмишленици, а един от първите е Франц Барон Мопша. През 1913 година той публикува своя работа, в която се опитва да създаде трако-илирийски речник правейки сравнения с езика на албанците. Чуждият изследовател действа така сякаш българския език изобщо не съществува.

 

Ще дам няколко примера за това как действа този човек. Той представя дадена трако-илирийска дума, дава албанското ѝ съотвествие, превода на немски, но по необяснима за мен причина пропуска българската успоредица. Аз съм си позволил да я добавя, както е и редно да се стори, защото прави ли се сравнение, трябва да се включат и други езици, за да има база са сравнение. Ето и част от “речника” на Мопша:

 

thrako-illyrisches Glossar [трако-илирийски речник]:

 

aspestos – speiti – schnell (бърз албан.) – блг. съотвествие – спѣти – бързам.

at – atë – Vater (баща албан.) – блг. съотвествие – *атькъ – отьць – отец, баща.

bal – bal – Stirne, (чело албан.) – блг. съотвествие *балии, болии – по-голям, по-силен.

bato – Vata, Batus (албан. имена) – блг. съотвествие – бато, бате, Бато, Бате – л. имена

briza – Roggen (брица, ръж) – блг. съотвествие брица – вид пшеница.

lug –Mulde (лъг, ниско място) - блг. съотвествие: лъг – ниско място.

Crepsa (illyr. Insel – име на илир. остров) =» Krep (alb. Fels – скала албан.) –  блг. съотвествие: крепък – здрав, крепост.

Maron (thrak. Gottheit des Weinkultes – име на тракийски бог на виното) = Marа (alb. Eigenname – албан. име) – блг. съотвествие: блг. имена Мара, Марен, Марин.

 

Няма човек без грешки, няма учен без пропуски, но в случая с Франц Барон Мопша количеството на пропуските е фрапиращо. Още повече, че не албанците, а българите са тези, които в продължение на 1100 години са отъждествявани с траките. 

Българите са и тези, които са наречени илири поне 300 години преди някой да чуе за албанците. Знае се също така, че на територията на Албания са живели и все още живеят доста българи, които повлияват своите съседи. 

Българските заемки в албанския са проникнали дори в основния речников запас. Каква е научната основа тогава да се търсят трако-илирийски корени на албанците?

 

Албанците са горди и честолюбиви хора. Тези, които аз лично познавам са честни, приветливи и трудолюбиви, но тези им качества не ги правят наследници на траки и илири. Моето лично мнение е, че с обявяването на албанците за потомци на траки и илири се цели както да се поведе науката в погрешна посока, така и да се създаде вражда между балканските народи. Докато едни се мразят, други тихичко ги грабят и отслабват.

 

Истинските илири – съседи и роднини на траките, се явяват предци на словените, босненците, хърватите и част от сърбите. Това обяснява защо и днес българския език, който е наследник на тракийския, все пак показва голяма близост със сърбо-хърватския, словенския и т.н. Както няма изчезване на народи, така няма и изчезване на езици. Има поява на нови названия и това е нещо, което е напълно нормално.

Образец на илирийска азбука, реално глаголицата, изобр. от труд на Sebastian Kempgen

Езикът на потомците на някогашните римляни е носил името латински, сега носи името италиански. Езиците на потомците на някогашните ибери и лузитани днес са познати под названията португалски и испански. Няма нищо странно, няма нищо неестествено. Прочее, по време на Възраждането, хърватите, словените и др. са наричани илири, а хърватската глаголица е наричана илирийска азбука. Днес тези неща се премълчават като същевременно се насаждат лъжи.

Ако не успеем да преодолеем насадените от чужди сили неприязън и съперничество към своите роднини, наследниците на траките и илирите ще изчезнат, този път наистина.

АКО ЖЕЛАЕТЕ ДА ПОДПОМОГНЕТЕ МЕН И МОЯТА ДЕЙНОСТ, ВЕЧЕ ИМА ВЪЗМОЖНОСТ

Pavel Pavlov Serafimov

IBAN

NL32 REVO 7367 5118 23

ТРАКИЙСКИЯТ ПРОИЗХОД НА НАЙ-ДРЕВНИТЕ СТАРОГРЪЦКИ ТИТЛИ

 Ако преди тридесетина години някой ми беше казал, че титлата василевс [βασιλεύς] е тракийска, аз не бих повярвал изобщо. В случай пък, че някой ми бе казал, че василевс [βασιλεύς] няма смисъл на гръцки, а на български – тогава вече бих се изсмял. Както е казано обаче: Неведоми са пътищата Господни. Навремето не знаех, че един от първите василевси е Гета, не знаех и, че траките и спадащите към тях пеласги са по-старото население на Елада, явяващо се учители на дошлите от Африка данайци.

 

                                          Монета на тракийския владетел Гета      http://www.cngcoins.com/photos/big/680223.jpg

През 80-те години на ХХ век се считаше за неоспоримо, че Аспаруховите българи са дошли от изток, че въпреки бягството си от хазарите са успели да победят най-силната за онази епоха армия – тази на Римската Империя. Учеха ни, че езика на дедите ни е тюркски, че са вярвали в Тангра, а и, че въпреки ръководната роля в изграждането на нашата държава, са изоставили езика си.

 

Дълги години вярваме в едно нещо, а по-късно разбираме, че то е само една умело създадена заблуда. Често, това, което е общоприето е просто илюзия, чийто живот е подхранван с упорито повтаряне на лъжи и укриване на съществената информация. Без база за сравнение ние сме принудени да приемем твърденията на хората, които имат достъп да старите летописи, изследванията на археолози, езиковеди и т.н. За жалост те невинаги са съвестни и независими.

 

В края на 80-те години и началото на 90-те години на ХХ в. вече знаех, че официалната ни история не е базирана на проверени данни, но не подозирах колко дълбоки са ямите с лъжите. После, стъпка по стъпка, събирайки упорито информация, а и проверявайки я, останах смаян, дори дълбоко шокиран от количеството премълчани факти.

 

Когато се сдобих с антропологичните изследвания на българския народ от 1938 и 1959 г., разбрах две изключително важни неща. Първото бе, че нямаме нищо общо с народите на Средна Азия, а второто, че повечето от нас са наследници на древното балканско население, влязло в историята под името траки. Разбира се останах като зашеметен, защото от една страна в научните среди се пропагандираше, че дедите ни са азиатци, а от друга страна траките бяха изкарани незначително малцинство, което е изоставило езика си още преди идването на Аспарух. Оказа се, че в научните среди съвсем съзнателно са поддържани две нелепи лъжи.

 

Попадайки на великолепните трудове на Данаил Юруков и Цани Гинчев, разбрах, че езикът на Орфей никога не е изчезвал, той се е развил и по време на Средновековието вече носи името български. После се натъкнах сведения от работите на лингвистите проф. Влахов и акад. Георгиев, според които тракийският (дако-мизийският) език е бил близък или дори идентичен на старославянския (по-точно старобългарския).

 

Реално няма как да се говори за славянизация на траките по простата причина, че дунавските славени са гетите, а те са тракийски народ [както показва в книгите си д-р Ценов], а не бледи, русокоси нашественици от земите на Украйна, Русия, Полша. Това обяснява пълната липса на субстрат в старобългарския. Речта на траките под римска власт почти не се е различавала от тази на бойците водени от княз Аспарух.

 

Бях заинтригуван и когато се натъкнах на труда на Хялмар Фриск. Този лингвист е създател на един от най-подробните старогръцки етимологически речници. В неговия труд ползваната от старите гърци титла василевс [βασιλεύς] е обявена за принадлежаща на друг език [Frisk H., Griechisches Etymologisches Wӧrtebuch, Carl Winter Universitäts Verlag, Heidelberg, 1960, с. 223].

 

Още по-интересно се оказа виждането на друг учен, а именно Алберт Йорис Ван Виндекенс. Той стига до следното заключение: „Mоже да каже, че със сигурност титлата василевс [βασιλεύς] е от трако-фригийски произход: “BASILEUS, qui aurait le sense se homme noblesse, eclaire, ou poissant, serrait d'origine THRACO - PHRYGIEN [A.J.Van Windekens, Le Pelasgique, Universite de Louvain, Louvain, 1952, p. 76]

 

Вече силно мотивиран, продължих своето проучване. Истински удивен останах от анализа на древната минойска титла батос [βατος] – цар, владетел, господар. В разработка от 50-те години на ХХ в. акад. Владимир Георгиев предлага интересно обяснение на негръцката (трако-пеласгийската) титла βασιλεύς. Опирайки се на сведения на Ерих Бернекер, нашият езиковед уточнява, че βασιλεύς. е сродна на βαττος – цар, идваща от ие. *bhātja, bhātеn.

 

Като сродни са дадени българските думи баща, батьо, бате, батко, а също и рус. [а и укр. – бел. авт.] батя – баща. С използване на сведения на Швайцер и Бернекер е обяснен много добре принципът на оформяне на древната титла. Първоначално тя е притежавала значение баща, по-голям брат (бато, бате), като после се развива в смисъл старейшина на рода, а още по-късно придобива смисъл господар, цар [Георгиев, Вл., Произхождение Алфавита, Вопросы языкознания № 6, 1952, ноябрь-декабрь, 1952, c. 52 – 53].

 

Според акад. Георгиев сродната на василевс [βασιλεύς] титла батос [βατος] е ползвана от древните минойци. И тук вече става изключително интересно, защото в минойските архиви са регистрирани тракийски лични имена като Арей, Диза, Питак, Тетюс. На минойски Крит се срещат названията Ида, Пергам, Гординия [Гортиния], Сетоя. Те отговарят на тракийските Ида, Пергам, Гордион, Сети-дава. Няма да давам значението на всички, ще спомена само, че още през XIX в. учени като Паул Кречмер, Вилхелм Томашек и др. тълкуват Гордион с градъ – град и др., а Сети-дава със сеть, сетьнь – последен, краен.

 

В крито-микенските документи също намираме интересни неща. Там тракийските имена са много, защото и самите документи са много на брой. Някои от тях се ползват и в ново време от нас българите: Бати, Боти, Дуло, Дуньо, Дуто, Косо, Коти. По-интересни обаче са титлите. Поне за мен най-важната е ванакатело, ванакател – цар.

 

Най-рано тази титла се ползва за човек с име Одрис. На надписи върху съдове от Крит и Тива срещаме следният важен, но останал непопулярен текст:

КАУНО ОДУРУВИЙО ВАНАКАТЕЛО – Кана (съд) на Одрис царят.

 

                     Микенски надпис с титлата ванакател [по Хрозни]

По-късно, през VIII в.пр. Хр. (или даже X в. пр. Хр.) титлата ванакатело, ванакател – цар, вече е във форма ванакт [Ϝανακτ] по фригийските монументи. А още по-късно гърците я приемат във форма анакс [άναξ], като се признава, че тя идва от ванакс [ϝάναξ], ванакт [ϝάνακτ]. Признато е също, че анакс [άναξ] няма смисъл на гръцки, т.е. титлата е приета от предгръцки народ. А трако-пеласгите са хората населявали Елада преди идването на данайците. Мизите и тевкрите в Тесалия, фригите в Пелопонес, абантите в Евбея, пеласгите пък в Епир и даже по територията на цяла Елада.

 

Фрагмент от фригийски надпис с титлата ванакт [по Рамзи]

Най-интересното е това, че векове по-късно фригийската титла ванакт [Ϝανακτ] е засвидетелствана от Авзоний при мизите под формата ванак [Phanaces]. Става дума за мизите, които по времето на Димитър Хоматиан са вече познати под името българи. Това не е случайност, защото подобно на батос [βατος], василевс [βασιλεύς], ванак е обяснима на български.

 

Тя се среща по време на Средновековието в опростен вид, под формата бан. Намираме я върху епиграфски паметник от Плиска [Делань Бань ]. Бан означава повелител, заповядващ, от древен корен ба, срещащ се в бая – говоря [по виждане на Бернекер, Фасмер и др.]. Напомням – тълкуванията, които предлагам са на професионалисти, световно известни лингвисти. Аз само съм събрал на едно място важните данни.

Споменаването на титлата бан в надпис от Плиска [ИРАИК, т. Х, 1905, с. 107]

Ето како се получава: най-древните титли, които старите гърци ползват, са реално тракийски по произход – това е факт, признат от професионалисти лингвисти. Самите титли са лесно обясними на български език. И тук няма никаква мистерия, защото както различни исторически извори определят средновековните българи като потомци на мизи, пеони, даки, одриси и др., така и данните от мащабните антропологични изследвания се явяват ярко доказателство, че ние сме наследници на най-древния цивилизован балкански народ.

 

Можем да добавим и виждането на прогресивните етнолози, които смятат, че може да се говори за древнотракийски корени на българския фолклор и ние с право можем да се наречем пълноправни наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството (по думите на проф. Евгений Теодоров).

 

Каквото и да кажат противниците ми, срещу ръжен (фактите) не се рита. Истината си пробива път и тези, които ѝ пречат, пречат и на интересите на България. Народът ни е добър, благороден, но е и изстрадал, измъчен. Разберат ли хората по какъв грозен начин са лъгани, разберат ли как с тях са се подигравали индивиди, получаващи заплата от джоба на българския данъкоплатец, със сигурност ще има изблици на справедлив гняв.

 

За това отправям призив към тези, които укриват истината и чернят прогресивните изследователи: Моля ви, преустановете своята срамна дейност, във ваш интерес е, а и в интерес на целия народ, който ви храни!

КОГАТО БЪЛГАРИТЕ ДАВАХА ЦАРЕ НА ДРУГИ НАРОДИ

В миналото нашите средновековни владетели са носили титлата “В Христа бога верен цар и самодържец на всички българи и гърци”. Цар Симеон Велики е първият, който се нарича василевс на българи и ромеи. Цар Калоян от своя страна е познат в латинските извори като rex Bulgarorum et Blachorum (цар на българи и власи). А в писмата си до главата на римо-католическата църква, Калоян се представя с титлата Imperator Bulgarorum et Blachorum (император на българи и власи).

 

Всички тези неща са добре известни, но има и други, които макар да са не по-малко важни и не по-малко интересни, не са популярни нито сред специалистите, нито сред широката публика. Основният проблем се състои в това, че придържайки се към догмите в историографията, професионалистите ни ограничават своя мироглед.

 

Прочее, това не е само проблем на българските учени, касае се за  европейски и дори световен проблем. Веднъж приети, определени удобни на великите сили виждания биват поддържани и всяка информация, която е в противоречие с удобното и “коректното” бива игнорирана. Слава Богу, има и изключения от това правило, като пример може да се посочи немския историк и филолог проф. Хайнрих Кунстман.

 

Още през 90-те години на ХХ век той тръгва против течението, без да се съобразява с мнението на своите колеги. Проф. Кунстман не приема официалната теория за произхода на източноевропейските народи и в няколко свои книги споделя своите открития. Най-сензационната работа на този учен носи заглавието “Slaven und Prussen an Ostsee, Weichsel und Memel Über ihre Herkunft vom Balkan und aus Kleinasien” – Славяните и прусите на Източно море, Висла и Мемел, за техния произход от Балканите и Мала Азия.

 

Както може да се очаква, творбата на Кунстман не намира  отклик в научните среди. Това е напълно естествено, защото реално никоя от великите сили: нито тези от запада, нито тези от изтока имат интерес от откритията на немския филолог и историк.

Ние българите обаче имаме сметка, всъщност ние сме единствените европейци, които са заинтересовани виждането на Кунстман да се приеме, защото то поставя нас като създатели на държавност на други народи.

 

Според немският учен представителите на полската благородническа прослойка – Пиастите, имат предци на Балканите, където по време на Античността живеят траките пиасти. Това племенно название е много интересно по няколко причини. 

Частицата пи- в името пиасти отговаря на блг. по, а това означава, че пиасти означава хора, които живеят край астите, по астите. Смяната на О с И се наблюдава в една от думите от тракийския надпис върху златен пръстен от Езерово, където прилагателното мой е представено като мий.

 

Същата тази особеност се среща и в старобългарските надписи и по-точно в титлата КАНАС У БИГИ (KANAC Y BIГI). Тя се превежда на гръцки като ἐκ Θεοῦ ἄρχον – от Бога владетел. Думата KANAC съответства на кънѧзъ – княз, Y е предлога у, в, а BIГI е склонена форма на БОГЪ. Замяна на О с И се среща също в тракийските топоними на европейска Мизия. Там са селищата Васи-дина, Реси-дина, Пала-дина и др. Елементът -дина е идентичен на елемента -дона от тракийските топоними Румбо-дона, Миг-дония, Маке-дония и др.

 

Тези подробности показват, че траките пиасти, които според проф. Кунстман са предци на полската благородническа прослойка Пиасти, са говорили мизийски диалект. А пък мизите, поне от IV в. биват отъждествявани с българите, а самата България бива наричана многократно Мизия.

 

По-интересно е нещо друго. Най-старият представител на Пиастите е цар Мешко I, чието име, филологът Кунстман свързва с племенното име мизи. Правилното звучене на етнонима е всъщност меши и идва от меше – вид дъбово дърво, което вирее в долнодунавската равнина. Тук не се касае за спекулация, защото самият Страбон обяснява, че името на мизите идва от особена дума за дъбово дърво.

 

И така, първият полски цар Мешко идва от род, чието название е идентично на това на траките пиасти, а и той самият носи име със значение мизиец. Такива имена са били доста популярни в древността. Знаем за Дакус, Гета, Пеон, Тюнос, Гетомиз, които идват от племенните названия даки, гети, пеони, тюни, гето-мизи.

 

Макар да е трудно да се определи кога обитавалите долнодунавската равнина мизи са се преселили в земите на север от Карпатите, т.е. територията на Полша, важно е това, че от техните среди произлиза първият владетел на Полша.

 

Изненадите не спират до тук. Дъщерята на цар Мешко носи името Све(н)тослава. Официално това име е ново, общославянско, но тракийската ономастика предлага интересни паралели. В Σαντο-βιτυς [Санто-витюс] намираме елемента сант, свент, а в Δι-σλοβιας [Ди-словиас (по виждане на Георгиев и Бонфанте) и Ithiosthla(us)/Итиo-стлав намираме елемента -слав, слов. 

Све(н)тослава става съпруга на датския цар Свен I, а от техния брак се ражда Кнут Велики. Благодарение на качествата си Кнут, познат и като Канут става владетел не само на Дания, но също така на Норвегия, а и на Англия. Казано накратко – Канут е забележителна личност.

 

Поляците считат Мешко и Свентослава, а навярно и Канут за част от своята история и това никой не бивало да се оспорва. От друга страна обаче, ако Мешко е мизиец, т.е. българин, то не само той, но и дъщеря му, станала майка на Канут Велики, трябва да част и от българската история, не само от полската, датската и английската.

 

Най-интересното според мен е това, че в земите на мизите – долнодунавската равнина, в далечното минало е властвал цар с име Канит. Той е определен като скитски владетел, но по какви критерии е направено това не зная. Зная обаче, че при траките фриги се среща името Канути-еваис [по сведения на Брикс, Люботски и др.] , а пък по сведения на Страбон може да се каже, че мизите са най-близките роднини на фригите. Името Kanuti се среща и в минойските архиви на о-в Крит [по сведения на Дж. Янгър], а това място е обитавано от траки и пеласги, не от скандинавци.

 

Монета на цар Канит, 180 г.пр. Хр., Долна Мизия

https://www.wildwinds.com/coins/greece/scythia/SNGStancomb_310.jpg

 

Hякой може да възрази, че дори Мешко да е осъзнавал от какъв произход е, то неговия внук Канут, станал владетел на Дания, Норвегия и Англия едва ли се е считал за мизиец. Всъщност няма как да знаем това с абсолютна сигурност, по простата причина, че не притежаваме документ, написан от Канут, в който този владетел да е дал подробности за произхода си. Важното е друго – в неговите вени тече балканска кръв и то не просто балканска кръв, а тази на мизите. Същите мизи, които в много средновековни извори са наречени българи.

 

На тези, които знаят немски, препоръчвам от сърце книгата на проф. Хайнрих Кунстман “Slaven und Prussen an Ostsee, Weichsel und Memel Über ihre Herkunft vom Balkan und aus Kleinasien”. Тя предлага много приятни изненади, а и важни факти за нашата история. Факти, които у нас са слабо или дори напълно неизвестни.

 

И ако някой се учудва, че траките пиасти, явно спадащи към мизите, са се превърнали в благородническата прослойка на ранна Полша – Пиастите, нека поразмишлява дали името на германския цар Арио-вист, прилича случайно на скитското Ария-пейт – зет на тракийския вледетел Терес I и на Бур-виста – съвременникът на Гай Юлий Цезар. Дали също така е случайно, че Укромир, царят на германите хати носи име, което не притежава смисъл на германски?

 

Хатите, над които властва Укромир обитават така наречената Херкинска гора, това е днешната област Шварзвалд, Германия, а според Страбон владенията на гетите започват от Херкинската гора.

 

Зная, че за много хора твърденията ми звучат като фантастика, но това се дължи на факта, че съзнанието на няколко поколения българи бе промито и изкривено. На какво ли не ни правиха: татари, угро-фини, тюрки, тюрко-иранци, иранци, ирано-кавказци. Всичко друго, но не и потомци на траките – народът, който според Херодот е един от най-многолюдните.

 

За мнозина е трудно да повярват, че дедите ни са успели да повлияят други народи, защото от нас е укрита истинската и история, а което е по-лошо – на нас дълго време ни е внушавано, че сме малки, незначителни, че други трябва да ни управляват. Е, последиците от това ги виждаме – бедност и нищета.

 

Докато превиваме покорно гръб пред този и онзи, и вместо приятелство предлагаме слугинаж, нищо добро не ни чака. Който и да е нашият покровител, той ще следва своя интерес, не нашия. Други ще стават богати и многолюдни за наша сметка, а ние ще намаляваме.

 

Съдбата на един народ се крепи на неговото самочувствие, на неговата жажда за живот. Ние заслужаваме високо самочувствие, за разлика от други не сме крали история, не сме горили книги и не сме си приписвали неща, които не са наши. Важно е да научим истината за корените си и да осъзнаем потенциала си, защото само така можем да оцелеем в идващите тъмни времена.

 

 

НОВИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ЗНАЧЕНИЕТО НА ИМЕТО БЪЛГАРИ

Названията на народите са интересна, но същевременно и сложна тема. Невинаги е ясно какво е значението на даден етноним, нито пък е установено със сигурност каква е възрастта: в коя епоха е възникнало името? За Germani (германи) се предполага, че първоначално е било име на келтско племе, чийто смисъл е гръмогласни, ср. ирл. garim – гърмя, викам (OED, German).

Според Корнелий Тацит germani е новото име на тунгрите (хора от земите край река Маас б.а.), като с течение на времето то се разпространява и ползва за всички сродни племена (Tac.Ger.I.1).

Страбон от своя страна твърди, че в речта на римляните думата germani означава истински (Strab.VII.1.2). Има се предвид това, че за разлика от келтите, германите са слабо засегнати от римско влияние и са успели да запазят езика и културата си чисти, т.е. останали са истински.

 

В други случаи разполагаме с по-ясна информация. Latini например най-вероятно идва от latūs – широк и притежава смисъл жители на полетата. Имайки предвид, че Лациий (Latium) е преобладаващо равнинна област, то има логика в това виждане. Алоиз Валде подлага на анализ лат. latūs и ползвайки сведения на Курциус и Ваничек уточнява, че по-старата форма е *stlātus, а като сродни са посочени стблг. стьлѭ, стьлати – разширявам, разпростирам и др. (Walde, 1910, с. 417).

 

Съпоставката latūs ←*stlātus – стьлати е много интересна, а и важна за старата ни история, но сега няма да се спирам на отношенията на древните обитатели на Апенинския полуостров и нашите предци. Това бе само един пример – какво може да е значението на дадено народностно име. За нас на този момент е от по-голяма важност да разберем какво е значението на името българи.

 

Няма да се спирам и на историята на всички спекулации относно етимологията на етнонима българи, ще спомена само най-известните опити да се намери обяснение. В миналото доста лингвисти свързват народностното ни название с тюрк. bul - смесвам (БЕР, т. I, с.99), други смятат, че трябва да се търси обяснение с името на някакво обитаващо Сибир животно сродно на белката (Симеонов, цит. Щербак др., 2008, с.61). 

Един от първите учени, опитали се да изведат българи от лат. vulgaris – простонароден, в смисъл на простолюдие, народ, е д-р Ганчо Ценов. През последния четвърт век хора, като г-н Петър Добрев правят опити да свържат името на народа ни със съществувалата някога в Южна Индия фиктивна прародина Балхара.

 

Тъй като липсват каквито да било доказателства за родство с народите, чиято прародина е край сибирските реки Орхон и Енисей, то кандидатът bul -, bulamak (буламач б.а.), а и тюрко-алтайското название за белка отпадат веднага. Генетиката, а и характера на ранносредновековните названия на селища и реки в България вече сложиха край на властвалите дълго време заблуди, макар все още да има хора, които да ги поддържат упорито.

 

Колкото и да уважавам д-р Ганчо Ценов, трябва да призная, че по отношение на произхода на името българи – от лат. vulgaris – простонароден, в този случай нашият историк греши. Все пак, нека не забравяме, че простолюдие има във всяка провинция на Римската Империя, но само за Мизия се употребява синонима Vulgaria. Да не забравяме и това, че в периода IV-V в. местното балканско население: даки, мизи, дардани, беси и др. е представено не само от простолюдието, но дава и значителна част на елита на империята.

 

Роденият в Сердика (София) император Галерий тачи до такава степен своята етническа принадлежност, че дори възнамерява да преименува Римската Империя на Дакийска: “Long ago, indeed, and at the very time of his obtaining sovereign power, he had avowed himself the enemy of the Roman name; and he proposed that the empire should be called, not the Roman, but the Dacian empire.”  (Lact.XXVII).

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/lactant/lactperf.html

 

Последвалият Галерий Максимин Дая е от дакийски или мизийски произход. Тракийска кръв тече във вените на Констанций Хлор, Константин Велики, Константин II, Констанций II, Констант, Юлиан Отстъпник, Маркиан, Лъв Бес и т.н. Има и други траки, станали част от елита на Римската Империя. По времето на Константин Велики губернатор на Египет, Тебаида и двете Либии е тракиец с име Рометалк. Подобно име Румиталк носи и друг благородник, който носи чин трибун (Бешевлиев, цит. Мин и др., 1965, с. 56). С други думи – няма повод името на народа ни да се тълкува като идващо от лат. vulgaris – простонароден.

 

Относно Балхара (Balhara) ще представя информация, която г-н Добрев никога не е споделял със своите читатели. Най-важното е това, че първоначално Balhara е арабско предаване на титла на индийски монарх: valabharaja. С течение на времето титлата започва да се ползва и като име на държавата на този владетел, като тя се намира в Южна Индия, а не в Афганистан. 

Данните по този въпрос са известни поне от 1942 г. когато излиза работата на Саид Мохамед Хусаин Наинар, в която изнесените тук подробности са добре обяснени (Nainar, 1942, c. 141 – 142). Балхара (Balhara) не само няма нищо общо с името на народа ни, но и самото териториално название Балхара започва да се налага едва през IX – X в. Да се смята то за прототип на българи и България е крайно несериозно.

 

От своя страна, преди време аз направих опит за изтълкувам значението на името българи с помощта на тракийската ономастика. Колкото и странно да звучи за някои хора, неговата най-стара форма може да се намери там. 

Разбираме за това благодарение на епитет на едно тракийско божеството Вληκουρος (*Вλεγουρος) – Блегур.  Неговото име е регистрирано на надпис от село Дъждец, Ивайловградско. Акад. Владимир Георгиев смята, че този епитет е с основа ие. корен [*блегуро]*bhleguro – горящ, пламтящ, възпламеняващ и дава за сравнение гръцкото прилагателно  φλεγυρός – горящ, пламтящ (Георгиев, 1977, с. 69).

Названието Вληκουρος (*Вλεγουρος) – Блегур се среща и на други места, като например върху повърхността на котел, който според специалисти е изработен в Мизия, т.е. Северна България.

Смятам Блегур/*Вλεγουρος за етническо название, т.е. става дума за божество, което е почитано от тракийски народ носещ име *bleguri, или по-точно бльгaри. В далечното минало на върховния бог Зевс са давани етнически епитети. 

Като пример могат да бъдат посочени Ζεύς Πελασγικος (Пеласгийски), Ζεύς Καριος (Карийски), по имената на древните народи пеласги и кари. По същия начин, по името на хората *бльгaри/Вλεγουροι възниква и етническия епитет Вληκουρος (*Вλεγουρος).

 

Надписът, в който намираме етническото название Вληκουρος (*Вλεγουρος) е от времето на римската окупация на земите ни, най-вероятно от II – III в. Около 1500 години по-рано, по време на късната Бронзова епоха, същите тези хора носещи име бльгари (Вλεγουροι) са познати под едно малко по-различно название, а то е флегии (Φλεγύες).

 

Тук е важно да се спомене, че флегии (Φλεγύες) е гръцкото представяне на бльгии.

 

Преди времето на Омир името е звучало като бльгии, но поради това, че езика на старите гърци е бил доста различен, те са го трансформирали във флегии (Φλεγύες). Не е тайна, че в древността гърците понякога представят началното тракийско Б като Ф. Като пример може да се посочи още един тракийският етноним: бриги (Βρίγες, Βρύγοι, Bρύγες). Той е преобразуван от гърците във фриги (Φρύγες), като това е станало в дълбока древност.

 

Държа да подчертая, че това е откритие на един от нашите най-известни езиковеди. Спирайки се на името на фригите, aкад. Владимир Георгиев споделя следното: “Първоначалната форма е била *Bhrughes. Това име твърде рано е преминало у гърците, които са го променили във Φρύξ мн. ч. Φρύγες.” (Георгиев, 1977, с.223).

 

Ето, няма никакви мистерии – както бриги (Βρίγες) бива трансформирано от гърците във фриги (Φρύγες), така също *бльгии бива трансформирано във флегии (Φλεγύες)  и то в приблизително същия период от време – краят на Бронзовата епоха. Относно произхода на тези хора Робърт Бък (Buck, 1979, c.67) и Фредерик Ваудхойзен (Waudhuizen, 1984, c.196) смятат, че са траки. Това е в хармония с резултатите от генетичните проучвания на българите, при чието оповестяване стана ясно, че най-често срещащите се при нас маркери са наследени от хора обитавали Балканите хилядолетия преди Троянската война.

 

Моето тълкуване е в пълна хармония с фактите, за които повечето наши учени предпочитат да не говорят. Ако доминантният антропологичен тип при нас българите, а и най-често срещаните при нас хаплогрупи свидетелстват, че сме потомци на древното балканско население – траките, то е съвсем логично и, че народностното ни название ще идва от езика на Залмоксис и Орфей.

 

Какво обаче е значението на народностното име флегии (Φλεγύες), или по-точно *бльгии? Ще напомня, че според акад. Георгиев тракийският епитет на божество Вληκουρος (*Вλεγουρος) отговаря на гр. φλεγυρός – горящ, пламтящ (Георгиев, 1977, с. 69). Прилагателното φλεγυρός идва от глагола φλέγω – горя, пламтя, чиято форма в древната ни реч е била *бльгѫ/*болгѫ, а значението е било светъл, лъчезарен.

 

За да разберем смисъла на най-древния вариант на нашето народностно име е нужно да почерпим информация от работи на различни лингвисти. В речника на Макс Фасмер намираме изключително интересна информация засягаща сродните на φλέγω думи. Това са: праслав. *bolgъ – лъчезарен, лат. fulgor, flagrō – горя, пламтя, санскр. bhárgas – блясък, bhŕ̥gavas – полубожества въплъщение на мълнията и др. 

https://lexicography.online/etymology/vasmer/%D0%B1/%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%BE

 

В речника на Юлиус Покорни, като идващи от древен корен *bhelg – светя, сияя, са дадени санскр. bhárgas – блясък, сияние, Bhŕ̥gavaḥ  –  име на митични жреци на огъня, латв. bal̃gans – светъл, белезникав, стчсл. (стблг. б.а.) благъ – благ, с древно значение светъл, стгр. φλέγω – горя, пламтя, сияя, са и др.

https://www.win.tue.nl/~aeb/natlang/ie/pokorny.html

Относно древния народ Баргава (Bhŕ̥gavaḥ) проф. Макс Мюлер смята, че това точното предаване на флегии (Φλεγύες), което пък е обяснимо със стблг. благъ – благ, с древно значение светъл и др. 

Според един друг изследовател, а именно Нандакумар Камат, споменатият в старите писания народ Баргава (Bhŕ̥gavaḥ) е дошъл от Тракия (Kamat, 2002, c.3).

 

Става интересно, нали? А още по-интересно е, че пак от Тракия са група хора, които се заселват в Ирландия по време на древността и името им също се тълкува като сияйни, светли. На Британските острови тези хора влизат в историята под името болги (Fir Bolg). 

Навремето на сведенията за болгите се е гледало сериозно защото са публикувани в “Енциклопедия Британика”. Там е казано пределно ясно: “The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs” (Encyclopaedia Britannica, 1833, p.299). 

Относно името болги, то отговаря точно на думата *bolg-s-cio – сияние, блясък, тя е представена в речника на Александър Макбейн. Понеже малцина знаят за труда на този учен, а пък посочената от него дума е важна, давам активен линк за проверка.

http://www.ceantar.org/Dicts/MB2/mb04.html

Въз основа на представената до този момент информация можем да заключим, че името българи идва от по-стари форми: блъгари, бльгари, бльгии, болги и т.н. притежава значение светли, сияйни, лъчезарни. Смятам, че тези хора са част от семейството на мизите – същите тези мизи, които в средновековни исторически извори са наречени българи.

Както принадлежащите на групата на сатрите беси изпълняват функцията на жреци, така също бльгиите, наречени по-късна бльгари и българи са имали особена фунция в семейството на мизите. Трудно е да се каже дали в случая се касае за класа от жреци. Напълно е възможно бльгии първоначално да е название на благородническата прослойка. Все пак определение като светли, сияйни, лъчезарни е подходящо за представителите на аристокрацията.

От друга страна не е никакъв проблем названието на аристокрацията да прерасне в колективно име на народа, над който властва въпросната аристокрация. Пример за това са хуните, които реално са потомци на живелите някога край Дунава и Черно море скити, наречени от Стефан Византийски тракийски народ. Хуни означава благородници и може да се обясни със стблг. унии – по-добър, в смисъл на благороден.

За тези, които се чудят каква е връзката между хуните и мизите ще посоча думите на Прокопий Цезарийски, според когото хуните от неговото време са познати като масагети в древността: “Massagetae whom they now call Huns.” (Proc. BV III.xi.37). А според д-р Васил Бакърджиев въпросните масагети са тракийски народ (смесица от мизи и гети).

 

Понеже информацията е от огромна важност отново ще цитирам добросъвестният сънародник: “Може да се приеме, че границата на земите обитавани от траки е по-далеч в Централна Азия – от Каспийско море до Иран (Персия) и Индия. Там траките, носещи колективното име скити (име ползвано от гърците) или саки (име ползвано от персите), обитават огромна територия. Много важно е да се спомене, в Средна Азия живее народ – тракийско племенно обединение познато като масагети (големите гети)“… — ”…die Grenze des alten Thrakiens noch weiter in Zentralasien — vom heutigen Kaspischen Meer bis und zwischen Iran (Persien) und Indien anzunehmen. Die alten Thraker, unter dem Sammelbegriff Skythen (altgriechisch) oder Saken (persisch) haben damals diesen grossen Raum bevölkert. Besonders wichtig ist es zu erwähnen, dass hier eine große altthrakische Stammen Konföderation der Massageten (Grossgeten) in Zentralasien existierte.”

 

Прочее, д-р Бакърджиев смята флегиите (чието правилно име е бльгии и е прототип на името българи) за траки, по-точно южнотракийски народ, при който най-рано възниква култа към Асклепий (Bakardiew, Scientiarum Historia, 1966, c.101 – 102).

В общи линии – това е историята на името българи: По време на Бронзовата епоха, група древни балканци от групата на мизите се назовават бльгии, болги, като в по-късни времена, това име е предадено от гърците под формата  флегии (Φλεγύες). Тъй като мизите са най-големия тракийски народ, те се заселват на много места, като във различните региони местните хора ги наричат различно: в Ирландия – болги, в Инддия – баргава, в Гърция флегии. За прародина, за най-древна земя на мизите Страбон посочва долнодунавската равнина, земите на юг и север от голямата река. Това обяснява защо след битката си с персите масагетите се установяват на Балканите, по-точно край град Томи (в северна Добруджа).

Там е Стара Велика България, а не на север от Кавказ. Все пак в Именника на българските владетели е казано съвсем ясно, че 515 г. преди княз Аспарух, неговите предшественици са властвали от другата страна на Дунава. На север от Дунава дедите ни са властвали над огромна територия, чиято периферия е опирала дори до Крим и това дава повод за спекулации, че там е старата държава на предците ни, докато реално се касае само за източна граница.

Тъй като дори земите между Дунава и Стара планина са гъсто населени с мизи, то е съвсем логично и във въпросния регион да се наблюдава манифестация на името българи още по времето на Античността – времето на Св. Йероним и император Константин Велики, за когото в старите извори се твърди, че е финансирал доукрепването на Плиска, Преслав и др. градове. Направеното от Св. Йероним отъждествяване на България с Мизия почива на реалност, за жалост една неудобна реалност за казионните учени, защитаващи неверни и вредни за страната ни виждания. Благодарение на отказа на специалистите да се съобразят с новата информация, в нашето общество все още царстват заблуди, които спомагат не само за делението между различни групи на нашия народ, но ощетяват и международния ни престиж.

Ето как, само с 4 – 5 странички може да се обясни значението на името българи, неговия произход и начин на налагане. Не са нужни увъртания, не са нужни манипулации като тази с Балхара и т.н. Истината не е сложна, сложен е пътя тя да бъде укрита. Дано съвестта на историците, езиковедите и останалите специалисти за проговори скоро и искайки прошка от народа ни, те най-сетне за започнат да се съобразяват с фактите и да работят в полза на хората, от чийто джоб идват заплатите им.

Поне за нас обикновените хора вече е ясно какъв е смисъла на името, което носим, то е светли, сияйни. Дедите ни са го заслужили със своите дела, редно е и ние да го заслужим, оставайки верни на значението му.

ЗА СВЕДЕНИЯ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТУБ, ТАМ ПУСКАМ ИНТЕРЕСНИ ВИДЕА ЗА НАШАТА ДРЕВНА ИСТОРИЯ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!😊

https://www.youtube.com/watch?v=JdtQIK3FDb0