ИСТИНСКИЯТ ОБЛИК НА АТИЛА И НЕРАЗРЕШЕНИТЕ ЗАГАДКИ НА ИСТОРИЯТА

Поради многолюдието си, а и завидна военна мощ, хуните предизвикват страха на немалко народи. Успешната военна тактика на хората на Атила, способността им да нанасят мълниеносно бързи удари и да се отдръпват също така бързо, шокира не един пълководец. С такъв враг е трудно да се води война, като Рим разбира това най-добре.Силно впечатлени са и германите, които вплитат образа на Атила в своите саги и това не е случайно защото тюрингите, бургундите, скирите, част от франките и т.н. са били подвластни на хуните.

Съвсем естествено е, че народ, който се явава реална заплаха за всеки, би бил демонизиран. Това е причината хуните да бъдат изкарани по-черни и от дявола. А причината старите българи да бъдат определени като тюрки и пришълци на Балканите е това, че дедите ни многократко са отъждествявани с етноса, към който принадлежи Атила. Теофан Изповедник използва израза уногондурите-българи. Патриарх Никифор предпочита формулировката така наречените хуни и българи.

Хуните обаче не са тюрки и нямат роднинска връзка с тях. Нито един стар автор, който е виждал тези хора не ги е нарекъл тюрки, нито пък ги е описал като хора с неевропеидни черти. Най-важно е свидетелството на Приск Панийски поради това, че той лично се среща с хуните и прекарва известно време сред тях. Приск посещава резиденцията на Атила и дава описание на селище с къщи направени с греди, които са добре изгладени. Домът на хунския владетел се отличава с това, че има две кули. Не срещаме изобщо споменаване на юрти, шамани, кумис, няма споменаване и на тюрска реч:

“Having waited for some time until Attila advanced in front of us, we proceeded, and having crossed some rivers we arrived at a large village, where Attila's house was said to be more splendid than his residences in other places. It was made of polished boards, and surrounded with a wooden enclosure, designed, not for protection, but for appearance. The house of Onegesius was second to the king's in splendour, and was also encircled with a wooden enclosure, but it was not adorned with towers like that of the king.”

http://faculty.georgetown.edu/jod/texts/priscus.html

Приск (цит. от Г.Ценов) обяснява, че хуните употребяват питие, което е направено от мед и го наричат медос, преводът разбира се е излишен. А за питието направено от житно растение, летописецът споменава, че името е камос. Дали камос има връзка с тракийската глоса кемос-вид растение, или както казва Ценов, е ранен варинат на нашата дума комина е въпрос на друга тема.

В случая е важно това, че предадените от Приск глоси нямат нищо общо с речта на азиатските народи, нито пък с тази на иранци и кавказци. Третата хунска глоса е предадена от Йордан, който твърди, че хуните наричат помена страва. До ден днешен думата е употребявана от украинците за погребално угощение. Прогресивни изследователи като Ганчо Ценов и Александър Мошев свързват хунската глоса страва със стръв (старото значение на тази дума е храна бел.моя) а и със струвам-правя помен на близък човек.

Сведенията на Приск Панийски са ценни не само поради глосите. Благодарение на този автор разбираме, че хуните спадат към европеидната раса. Приск не е в състояние да направи разлика между поданик на Атила и бивш свой сънародник. А благодарение на Амиан Марцелин разбираме, че хуните не само са европеиди, но и са със светли коси.

Описвайки аланите Марцелин твърди, че почти всички от тях са едри хора със светли коси, като си приличат с хуните по всичко. Единствената разлика е в това, че аланите са по-цивилизовани: “Moreover, almost all the Halani are tall and handsome, their hair inclines to blond, by the ferocity of their glance they inspire dread, subdued though it is. They are light and active in the use of arms. In all respects they are somewhat like the Huns, but in their manner of life and their habits they are less savage.”-Am.Marc.XXXI.2.21

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Ammian/31*.html

За етническата принадлежност на аланите получаваме сведения от познаващият ги от личен опит Прокопий Цезарийски. Той определя аланите като част от семейството на готите, като разбира се нееднократно е пояснил, че готи е алтернативно название на гетите -  Proc.V.1.3, Proc.V.24.30, Proc.III.3.1:

“Goths are of the Getic race” https://en.wikisource.org/wiki/History_of_the_Wars/Book_V#XXIV

“Alani and certain other Gothic nations” https://en.wikisource.org/wiki/History_of_the_Wars/Book_V#I

“Alani, a Gothic people” https://en.wikisource.org/wiki/History_of_the_Wars/Book_III#III

Не само аланите са причислени към огромното семейство на северните траки гетите, същото важи и за хуните. Отново трябва да се върнем на сведенията на Прокопий защото той познава добре хората, за които пише и не разчита на сведения от втора и трета ръка. Този автор изказва твърдение, че в миналото хуните са били познати като масагети:  “Massagetae whom they now call Huns; and the rest were almost all inhabitants of the land of Thrace.” – Proc.III.11.37

https://en.wikisource.org/wiki/History_of_the_Wars/Book_III#III

Макар да пише от гледна точна на римски гражданин, а и да е силно предубеден, Йордан дава ценни сведения за масагетите наричайки ги гети и обяснява, че населяват Малка Скития (Добруджа бел. моя) след смъртта на Кир Велики (през VI пр. Христа) и, че град Томи е основан от масагетската царица Томира: “After achieving this victory and winning so much booty from her enemies, Queen Tomyris crossed over into that part of Moesia which is now called Lesser Scythia--a name borrowed from great Scythia,--and built on the Moesian shore of Pontus the city of Tomi, named after herself. “ -Jord.(62)

 https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#X

Да се поставя родство между хуните на Атила и гетите със сигурност би удивило немалко хора, но фактите могат да се проверят. Нека видим какво сме разбрали до този момент:

1.Хуните живеят в къщи от масивни греди и не ползват юрти като постоянно жилище.  

2.Хунските глоси нямат нищо общо с речта на тюрко-алтайците, иранците, кавказците и т.н.

3.Хунските питиета са направени от мед и житни растения, това показва, че са уседнали хора, а не номади.

4.За идване на хуни в Добруджа едва през късната Античност не може да се говори, защото хуните обитават тази област около 1000 години преди времето на Атила.

5.Хуните са отъждествявани с аланите и масагетите (мизо-гетите бел.моя), а те от своя страна с гетите явяващи се доминантна група при северните траки.

Всъщност сведенията показващи, че народът на Атила обитава земите на север от Дунава от дълбока древност и спада към северните траки са повече. В далечното минало облеклото е било белег на етническа принадлежност. Гетите са известни със своите закривени напред шапки.

Този атрибут, известен повече като фригийска шапка е носен и от хуните, но преводачите от ново време са осакатили думите на Амиан Марцелин. Старият автор е ясен: “Galeris incurvis capita tegunt” –Amm.Marc. XXXI.2.6. - “Закривени шапки покриват главите им”, но преводачите решават да представят прилагателното incurves-закривен, като кръгъл и така бива скрита истинската форма на хунската шапка и нейния тракийски характер.

Портрет на царя на северните траки Декебал, изобр. Ion Popescu-Băjenaru / Institutul de Arte Grafice Carol Göbl, 1914 - Cartea omului matur (1919)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a4/Decebal%27s_portrait.png

Поредната индикация, че хуните са роднини на гетите получаваме от Йордан, който твърди, че след намирането на меча на бога на войната Марс (Арес бел.моя), Атила бил уверен в своята роля на владетел. Същевременно, старият автор е уточнил, че Марс (Арес бел.моя) е тачен от гетите и дори се смята, че той произлиза от тях: “ Moreover so highly were the Getae praised that Mars, whom the fables of poets call the god of war, was reputed to have been born among them. Hence Virgil says:"Father Gradivus rules the Getic fields." – Jord. (40)

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html

"When a certain shepherd beheld one heifer of his flock limping and could find no cause for this wound, he anxiously followed the trail of blood and at length came to a sword it had unwittingly trampled while nibbling the grass. He dug it up and took it straight to Attila. He rejoiced at this gift and, being ambitious, thought he had been appointed ruler of the whole world, and that through the sword of Mars supremacy in all wars was assured to him." – Jord.(183)

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html

Ако хуните не са роднини на гетите, защо Атила ще отдава такова голямо значение на намирането на меча на гетския бог на войната? 

В работата си “Произходът на Българите“ д-р Ценов дава много интересна подробност засягаща бита на хуните. По време на описаното от Приск угощение на римляни и хуни, гостите пият от златни и сребърни чаши, храната им бива поднасяна на сребърни съдове, а самият Атила се храни от дървена чиния и пие от дървена чаша. Като сравнение, д-р Ценов цитира Диодор, който описва угощението на гетския цар Дромихет и македонския пълководец Лизимах. На македонците били поднесени ястия в сребърни съдове, а гетите се хранели на дървена трапеза. Самият Дромихет и хората му пиели от дървени чаши и рог, а за останалите хора питието било сервирано в сребърни и златни чаши.

Въз основа на тези сведения, Ценов пише: “Съпоставени тези два обичая, се вижда, че са едни и същи и, че хунските обичаи са и гетски обичаи, което за пореден път потвърждава мнението, че хуните са гетски народ.“

 Поредният аспект от хунската култуа показващ връзка с траките е погребалния обред, при който, в чест на починалия се организират игри, в случая конни надбягвания:

“His body was placed in the midst of a plain and lay in state in a silken tent as a sight for men's admiration. The best horsemen of the entire tribe of the Huns rode around in circles, after the manner of circus games...” – Jord (256)  

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#XLIX

Около хилядолетие по-рано Херодот пише, че траките излагат тялото на починания на показ, като в последствие биват организирани игри, съревнования и победителят получава голяма награда:

“The manner of burial for the rich among them is this:--for three days they expose the corpse to view, and they slay all kinds of victims and feast, having first made lamentation. Then they perform the burial rites, either consuming the body with fire or covering it up in the earth without burning; and afterwards when they have heaped up a mound they celebrate games with every kind of contest, in which reasonably the greatest prizes are assigned for single combat. This is the manner of burial among the Thracians.”-Her.V.8

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh5000.htm

Ксенофонт също дава ценни сведения описвайки обреда на одрисите. След като погребали мъртвите си, одрисите изпили много вино и организирали конни надбягвания в чест на починалите: “Odrysians returned, they first buried their dead, drank a great deal of wine in their honour, and held a horse-race.” – Xen. Hellen.III.2.5

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:tlg,0032,001:3:2

Общите елементи на погребалните обреди на хуни и траки са следните:

1.Тялото на благородниците се излага на показ за преклонение.

2.Има погребално угощение.

3.Организират се игри в чест на починалия.

Тези данни са от огромно значение за определяне на етническата принадлежност на хуните, но са премълчани както от Васил Златарски, така и от всички други специалисти посветили се на изучаване на историята на народа на Атила.

Историците, а и лингвистите не са обърнали внимание на факта, че самото име хуни е обяснимо не на тюрски, а на тракийски език и означава благородни мъже. Хуни, или както е по-точно уно-гури може да се раздели на две части. Първата уни срещаме в името на гета Унила, а втората в тракийската глоса агурос-млад мъж.

Едно от най-ценните сведения за етническата принадлежност на хуните е техния антропологичен тип. Разполагаме със сведенията на Марцелин, който сравнява хората на Атила с едрите и светлокоси алани, но допълнителни данни получаваме и от скелетните останки. Ото Менхен-Хелфен пише открити от Минаева скелети на хунска жена мъж, като жената е c височина 1.76 м, а мъжа 1.85 м, но веднага възкликва, че това не може да са хуни!

За учен със завидна ерудиция, Менхен-Хелфен реагира наивно. Вместо да каже, че описанито на Марцелин се потвърждава от археологията, воден от предубеждения, живеещият в САЩ немски учен, решава, че необикновено високия ръст на намерените от Минаева скелети е “доказателство”, че те не са хунски, т.е. следват се не фактите, а предубежденията, както справедливо преди време каза д-р Ценов.

Колкото до монголоидните черти на хуните, Менхен-Хелфен дава интересни подробности като например това, че според едни учени (Heмескери и Вернер) определени хунски черепи намерени в Унгария имат монголоидни черти, а според друг учен (Липтак), въпросните хунски черепи нямат монголоидни черти: “Werner accepted his diagnoses and drew from them far-reaching conclusions.63But the diagnoses seem to be wrong. Liptak measured the skulls again, and his results were quite different from those of Nemeskeri. According to Liptak, none of the skulls shows any Mongoloid admixture.”

Излиза, че в определени случаи учените разчитат на не на точни измервания, а на лично виждане и за жалост следване на приетите стереотипи. Сам немският учен споменава, че поради изкуствената черепна деформация типична за хуните, костите на черепа са така променени, че често е невъзможно да се определят дори белезите на основните раси: “ The artificial, and in particular the circular, deformation affects nearly all cranial indices to such a degree that it is often impossible to determine even the major races.”

Да, намирани са черепи с ясни монголоидни черти, но за това си има обяснение. Както всяка велика сила, хуните са имали поданици и наемници от различен произход. В армията на Великобритания има както хора принадлежащи на европеидната, така и на негроидната и на монголоидната раса. Въз основа на расовата принадлежност на отделни индивиди от войската, не може да се направи извод за етническата принадлежност на благородническата прослойка на Великобритания. Уви, това важно правило е напълно игнорирано от хората проучили историята на хуните на Атила.

Игнорирани са още много други неща. Никой стар автор познаващ хуните не пише за тяхна прародина в Азия, или в Кавказ. През II век Клавдий Птолемей ги разполага в Черноморските степи: “…Carpiani, above whom are the Gevini, then the Bodini; between the Basternae and the Rhoxolani are the Chuni…“- Ptol.III.5

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Periods/Roman/_Texts/Ptolemy/3/5*.html

Птолемей е доста начетен а и подробен в своите описания, но при споменаването на хуните, той не ги нарича нито азиатци, нито кавказци, нито новодошъл народ, а това означава, че те са стари поселници на Черноморските степи.

Поне от пето хилядолетие преди Христа Черноморските степи са обитавани от балканци. До това заключение стигат генетици проучващи ДНК на създателите на Триполската култура в Украйна (4600-2600 г. пр. Христа) :

“ Трипольцы, так же, как и их балканские предки, несли в себе материнские генетические линии, характерные для всей земледельческой неолитической ойкумены, уходящие корнями на территорию Малой Азии, прародину европейского сельского хозяйства.”

 https://www.e-anthropology.com/Katalog/Arheologia/STM_DWL_TMBg_Flb79aXgo8nE.aspx

От времето на Неолита, Халколита, та чак до късната Античност, Балканите и Черноморските степи са обитавани от хора от един  и същ произход. Нашественици в тези региони са гърците, римляните, да не забравяме и келтите, но и трите групи не успяват да променят сериозно генетичния облик на местното население.

Разбира се, поради това, че имат различни съседи, при различните групи наши деди са се появили нови неща в езика, бита и културата, но като цяло старите традици, а и облик на населението са се запазили.

Въз основа на представената тук информация може да се каже, че хуните са потомци на старо балканско население, което още в незапомнени времена се заселва на север от Дунава и Черно Море. Поради климатичните промени настъпили през Бронзовата епоха, част от тези балкански преселници са принудени да акцентуват на скотовъдството, а друга част продължава да се занимава със земеделие. Въпреки различния поминък, двете групи остават част от един  и същ народ, който дели една кръв на хората живеещи на юг от река Дунав.

В работата си “Хунитѣ които основаха българската държава-тѣхниятъ произход и тѣхното християнство”, д-р Ценов стига до следния извод: “Хунитѣ, които основаха българската държава сѫ наричали в старо време скити, готи, масагети, пак скитски племена, които всички живѣеха край Дунава. Тъй че хунитѣ, които основаха българската държава сѫ скити или стари дакийци, а не късни пришълци.”

Във връзка със скитите, трябва да се посочат две много ценни и интересни сведения. Първото е на Херодот, който обяснява, че скитите не обичат чуждата религия и ритуали. Старият автор добавя, че от всички богове, които почитат, скитите правят олтари само на (тракийския бог бел.моя) Арес: “It is not their custom however to make images, altars or temples to any except Ares, but to him it is their custom to make them.” –Her.IV.59

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4050.htm

Необикновената почит, която скитите оказват на тракийския бог Арес може да се обясни само с общия произход на траки и скити. Прочее, за това пише Стефан Византийски, който без увъртане заявава: “Скитите са тракийски народ.”

Ето защо в тракийската ономастика срещаме личното име Скитоток, а и племенното название скитени. Един от първите, които обърнаха внимание на факта, че етнонима скити се обяснява със стблг. скытати сѧ бе д-р Ценов. На езиците на тюрки, иранци и кавказци, имената скити, хуни, масагети (мизо-гети бел.моя) и т.н. нямат смисъл. 

Тези подробности обясняват защо старите българи са наричани ту хуни, ту скити, ту мизи, ту траки. Реално всички тези определения са правилни. По същия начин един жител на Варна може да бъде наречен с няколко имена: варненец, добруджанин, северняк, българин. Всички те макар да са различни, са правилни

Хуните, наричани скити, мизо-гети, гети, делят един произход, език и култура със старите балканци назовавани от римляните траки, следователно няма как да внесат нещо ново в земите на юг от Дунава. Ако бесарабските българи преминат Дунава и се заселят у нас, няма да има сериозна промяна нито на генетичния облик на нашето население, нито на езика, нито на културата.

Както се уверяваме, нещата са от ясни по-ясни, но понастоящем се правят отчаяни опити да се даде всякакъв друг произход на хуните, само не и старобалкански. Всеки има право на лично мнение, но ако някой действа от позицията на учен, то той е длъжен да се съобразява с фактите и то всички факти, а не само тези, които му отърват.

Не може да се пребрегват планини от информация и вместо това с мъгляви дефиниции и без никакви доказателства да се полагат основите на поредната заблуда. Вярно е, че историята на хуните на Атила е сложна, но точно за това е неразумно да се прави още по-объркана като се лансират неиздържани теорийки за кавказките корени на хуните и за определяне на Кавказ като място, в което дедите ни са се оформили като народ. Това е пълно безумие.

Все пак, наши и чужди генетици стигнаха до извода, че ние българите сме твърде отдалечени от както от тюрки, индийци и араби, така също сме отдалечени и от народите на Кавказ: “Bulgarians are distant from Turks (despite geographical proximity), Arabic and Caucasus populations and Indians.”

https://www.abstractsonline.com/Plan/ViewAbstract.aspx?sKey=006d5e3a-ea14-49ff-9b39-f0a042d39185&cKey=bfc88c56-5e93-4ee2-89e6-c3ab1bd25f5c&mKey=%7BDFC2C4B1-FBCD-433D-86DD-B15521A77070%7D

Хуните принадлежат на историята на народа ни, но се само защото отнемат силата на Римската Империя, а най-вече за това, че носят същата кръв, каквато са носили Спартак, Ситалк, Залмоксис, същата кръв, която носим и ние – потомците на най-стария цивилизован народ на Европа.

Фактът, че част от дедите ни са напуснали Балканите и са успели да покорят народи в Кавказ и Азия, не правят Кавказ и Азия прародина на българите. По същия начин, колониите на англичаните в Индия, Китай и други места, не правят Индия и Китай прародина на англичаните.

Господа учени, следвайте фактите, не предубежденията! Народът ни е изстрадал достатъчно и не е морално издържано да бъде потапян в нови заблуди. Всяка манипулация излиза наяве, нека не забравяме народната мъдрост, че в крайна сметка всеки си плаща за дяволиите.

Използвана литература:

1.Г.Ценов, Хунитѣ които основаха българската държава – тѣхният произход и тѣхното християнство, Хелиопол, София, 2018;

2.Г.Ценов, Произходът на българите и началото на българската държава и българската църква, Хелиопол, София, 2014;

3.А.Мошев, BOLGAR Тайните на нашия произход, Атеа, София, 2015;

4.O.J.Maenchen-Helfen, The World of Huns  Studies in their History and Culture, ed.M.Knight, University of California Press, Berkely, Los Angeles, London, 1973;