ПОТУЛЕНОТО ЗА ЗАЛМОКСИС – НЕУДОБНАТА ИСТИНА ИЗЛИЗА

Голяма част от нашите учени са съвестни и трудолюбиви хора, които въпреки мизерната заплата, отдават целия си живот на науката. Техният труд е от огромна полза, но за жалост невинаги оценен. И въпреки това те остават верни на себе си, не търсят това, което са котира, не търсят изгода и макар това да ги поставя в сянката, те тихо и неуморно продължават по пътя, по който са поели. Тъжно ми е, че добрите хора имат такава съдба, тъжно ми е, че не мога да променя това, тъжно ми е, че дълги години у нас трудът на талантливите хора не се цени.

По-тъжното е, че има и други учени, които дали поради връзки в политиката, чужди лобита, дали поради нещо друго, но водят охолен живот. Това не е грях, но пък съпротивата им по отношение на истината за нашите корени е ужасяваща.

 Понякога, при мой опит да поднеса слабо известна, но ценна информация за далечните ни предци, показваща високото ниво на културата им, се появява представител на науката, който със зъби и нокти се опитва да омаловажи казаното от мен. 

По принцип критиката е нещо хубаво, наистина критиката е нещо полезно, но само когато е обективна и аргументирана. Аз лично оставам с усещането, че за специалистите, които настървено се опитват да обяснят, че не съм прав, гърците са едва ли не създатели на вселената и живота, а траките са нива под тях.

Съвсем наскоро един наш доцент, преподавал и може би все още преподаващ в НБУ, се втурна да защитава ревниво свои колеги, а също гръцките и римски автори, които според мен са представяли лъжи в своите работи. Ето и цитат, част от излиянието (което трябваше да мине за критика): “Именно учените по цял свят чрез текстовете на „лъжовните“ антични автори са запознати с изредените герои – реални и митични. Още преди двеста години са писали за траките, техните царе и монети, техните богове и обичаи. Но… кой знае защо чуждите учени не са били впечатлени от сведенията за тях. “

 

Тук г-н доцентът не постъпва коректно. Никъде не твърдя, че всички стари автори лъжат, но че има такива, които лъжат и то здраво, е безспорен факт и това е добре известно. Никъде не твърдя, че всички историци и траколози представят информацията в изкривен вид. Въпреки бремето на времето, в което живеят, определени представители на българската наука си вършат работата добре. Моят укор е единствено към тези, които показват различно държание.

Има разлика в това, което аз действително казвам и това, което г-н доцентът твърди, че казвам. Ще дам пример с историята за Залмоксис, като правя това неслучайно, а поради факта, че моя критик се опитва да представи невярна информация относно култа към това гетско божество, а и да омаловажи значението му.

Ето думите на моя критик: “Да се заемем със Залмоксис. В текста на Херодот е запазено най-пълното описание на този локален култ на племето гети. За него и съвременниците му, то е звучало екзотично и сензационно. Такива доста първобитни за времето си обичаи вече са били изживени в елинските полиси. Така, както в наши дни звучи информацията, че в Африка преди футболен мач местният магьосник коли черен петел, за да гарантира победата на „своя“ отбор. Няма запазени сведения, че култът към Залмоксис е бил почитан извън племената на гетите.”

 

В този кратък пасаж срещаме невярни твърдения, като аз дори съм изумен, че г-н доцентът не знае елементарни неща. Казвам “не знае”, като се надявам, че това е наистина така, защото ако сведенията, които ще представя са известни на нашия учен, а той се преструва, че не е запознат с тях, то излиза, че тук можем да говорим за умишлено представяне на траките в черна светлина и незаслужено хвалене на гърците.

 

Нека минем към подробностите и да видим дали има някаква истина в пасажа “Няма запазени сведения, че култът към Залмоксис е бил почитан извън племената на гетите.” Аз лично смятам, че твърдението на г-н доцента е невярно, а дали причината е слаба подготовка, или е направено с някаква неясна за мен мотивация – за това оставам на своите читатели да отсъдят.

 

Да обърнем внимание на труд на акад. Иван Венедиков, където има интересна информация. Тя е на разположение в научните среди от 1983 г., или поне от 1995 г., когато излиза второто и преработено издание на Медното гумно на прабългарите. В тази работа намираме изключително ценни сведения: 

“ Колкото и да желаем да повярваме, че Залмоксис е местно божество у гетите и колкото и да се описват неговите функции на бог на мъртвите, неговия хтоничен характер, ако ние се спрем на това, което ни съобщава за Залмоксис Платон, ще видим, че той е бил почитан не само в Североизточна Тракия около устието на Дунав (у гетите), но и в точно противоположните — югозападни краища на Тракия, където той има други функции.Платон говори за него в диалога с Хармидас. Тук Хармидас се разговаря със Сократ. Платон поставя в устата на Сократ следните думи: „Хармид ме запита дали зная някакво лекарство срещу главоболие и аз му отговорих не без стеснение, че зная. Какво е то? — рече той. И аз му отговорих, че то е някаква билка, пък към лекарството се прибавя и някакво припяване.” Малко по-долу Платон влага в устата пак на Сократ и следното: „Наистина то е такова, че не може да излекува отделно главата, пък си чувал, че добрите лекари, когато при тях отиде някой поради очебол, заявяват, че не се заемат да лекуват само очите.” Като перифразира тази мисъл няколко пъти, Сократ завършва: „Аз го научих там в похода (срещу Пойтидея в 432 г.) от един от тракийските лекари на Залмоксис, за които се говори, че вярват в безсмъртието на душата. А този тракиец казваше, че гърците имат право да говорят това, което току-що казах. Но нашият цар Залмоксис — рече той — бидейки сам бог, твърди, че както не бива да се почва да се лекуват очите без тялото, така не бива да почне да се лекува и тялото без душата и че причината, поради която гръцките лекари не могат да се справят с много болести е, че не признават цялото като такова, което се нуждае от лекуване и което, щом не се намира в добро състояние, не позволява и на частта да е добре...”

 

Както се вижда от тези сведения, почерпани от един тракиец в най-югозападните части на Тракия, тук Платон придава на Залмоксис функции, които са доста различни от тези, които той има у Херодот, но които често се срещат при божества на мъртвите — функциите на здравеносно божество.“ (Венедиков, 1995, с. 197-198).

 

Уверяваме се, че акад. Венедиков се е аргументирал доста добре относно това, че Залмоксис е почитан не само в североизточна Тракия – територията на гетите, но и в югозападна Тракия, а това доказва, че моя критик не е прав относно твърдението си ”че култът към Залмоксис е непознат извън племената на гетите.”. Доцент или не - човекът греши.

 

Гети (наречени още даки), воюващи с армията на император Траян (по Бартоли)

Да обърнем внимание и на друга работа на талантливия акад. Венедиков. В книгата си “Раждането на боговете” (издадена през 1992 г.), срещаме средния интересен пасаж, в който отново е отбелязано, че учението на Залмоксис е популярно и в югозападна Тракия, т.е. не е ограничено само за земите на гетите, както твърди моя критик: “Определянето на Залмоксис в Халкидика, където се развива действието на Хармид, цар и бог, показва, че макар легендите за неговото участие да са различни, навсякъде е почитан като цар, който е станал благодетел на човечеството…” (Венедиков, 1992, с.246).

 

Колкото и добър изследовател на миналото да е акад. Иван Венедиков, нека да не се ограничаваме само с неговите открития. Един известен и способен траколог – проф. Димитър Попов, също дава сведения за това, че Залмоксис е познат не само на гетите, но и при други техни роднини. Ето и думите на нашия учен:

 

“Независимо от общоприетото становише, че почитането на култа към Залмоксис се локализира в североизточните тракийски предели (2) – в земите на гетите, още в Херодот е заложена позицията за разширяването на този териториален обхват (3). Така е, защото той изрично заявява, че набира информацията си най-напред от гърците, които обитават крайбрежието на Хелеспонта, т.е. крайния тракийски югоизток, и едва след това от тези, които обитават бреговете на западното Черноморие. Второто наблюдение се дължи на едно почти забравено известие на Хезихий, който пише, че при завръщането си от о. Самос Залмоксис попада първо в нейната югоизточна част (1). Там той “научил първите от астите да се събират и пируват, като казал, че нито той, нито съмишлениците му ще умрат и по този начин им разкривал съкровените тайни на безсмъртието (2). Сведението е почти безценно и категорично локализира култа към Залмоксис в района на Перинт до Аполония (дн.гр. Созопол), т.е. в областта край морето, определена много точно от Клавдий Птолемей като стратегията Астика (3), за да покрие безспорно очертания ареал на Югоизточна Тракия.“ (Попов, 2010.130-131).

 

Проф. Попов представя и друга важна информация – историческо сведение, от което става ясно, че култът към Залмоксис в никакъв случай не е ограничен само за земите на гетите, както твърди моят критик. Ето и ценния пасаж, яваващ се цитат от работата на Йордан: “Знае се, че в Дакия, Мизия и Тракия е властвал Залмоксис”. С тези думи древният автор не само предава събраното и разбраното от предшественици, но и казва всичко.” (Попов, 2010.130-131).

 

Виждаме, че има ясни сведения за това, че обожественият гет е почитан в огромен ареал: земите на днешните България, Румъния, а и региони от Гърция и Турция. След като се убедихме, че г-н доцентът не е прав относно ограничения ареал, в който култът към Залмоксис е познат, нека преминем към друг елемент от критиката по мой адрес, а именно недоверието ми към определени исторически сведения: “Именно учените по цял свят чрез текстовете на „лъжовните“ антични автори са запознати с изредените герои – реални и митични.”

 

Това изказване на моя критик е доста странно за човек на науката. Той би трябвало да знае, че нищо не бива да се приема на юнашко доверие, нужна е проверка, а в някои случаи, когато темата е важна – много проверки. Аз лично оставам с впечатлението, че въпреки титлата си, г-н доцентът не иска, или пък качествата му (възраст, състояние на здравето и т.н.) не му позволяват да извърши обстойна проверка. За това ще дам конкретен пример.

 

Ще се наложи отново да се спрем на Залмоксис, защото точно за него и за учението му са изфабрикувани редица заблуди. Повечето учени приемат, че Залмоксис е бил роб на Питагор и от него той е попил мъдростта си. Самият Херодот обаче, бивайки един от най-ранните автори споменали за гетския учител, уточнява, че се съмнява в твърдението за слугуването на Залмоксис при Питагор, по простата причина, че Залмоксис е живял доста преди Питагор.”

 

Понеже се касае за нещо важно, представям точен цитат, който е придружен от активен линк, служещ за проверка: “Now I neither disbelieve nor entirely believe the tale about Salmoxis and his underground chamber; but I think that he lived many years before Pythagoras; (Her.IV.96).

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126%3Abook%3D4%3Achapter%3D96

 

Съдейки по думите на Херодот, че Залмокис е живял дълго преди Питагор и сравнявайки с разказа на Платон, от който става ясно, че гръцките лекари има какво да научат от тракийските лекари, обучени в доктрината на Залмоксис, поне за мен е ясно, че не можем да се доверим на приетото в научните среди вярване за робуването на гетския учител при Питагор. 

Някой в миналото е лъгал и то здраво – ето защо аз казвам, че много от старите писания са пропити с лъжи и трябва да се проверяват внимателно.

 

Информация има, но тя трябва да се потърси, изследва и сравни с други данни. Ако направим това ще се натъкнем на невероятни изненади. Да започнем с личността на Питагор. Благодарение на схолия (тълкувания, обяснения към работа на Платон), ние научаваме, че Питагор е получил знанията си от хиперборея Аварис и магът Зарат (Извори… т.II, 2002, с.100). Можем да се доверим на това сведение, защото то е представено в труд на цяла плеяда учени: А.Фол, З.Гочева, В. Тъпкова-Заимов, Е.Казанджиева, И. Фон Бредоф.

За Аварис, който е син на човек с име Севт, акад. Димитър Дечев твърди, че е тракиец, който живее в земите на скитите: “Ἀβάρις…Thraker, geboren im Skythenlande.” ( Detschew, 1957, c.1). Какво излиза сега: не тракиецът Залмоксис черпи мъдрост от гърците, а Питагор е този, който получава ценни знания от траките.

 

За наше щастие има и други данни за това, че Питагор се учи от траки, a и от други народи. Еврейският летописец Флавий Йосиф споделя следното за известния елин: “Той правеше и говореше, като подражаваше на юдеите и траките и като ги взаимстваше за себе си.” (Извори… т.II, 2002, с.142).

 

От една страна притежаваме сведения, че Залмоксис е живял дълго преди Питагор, а от друга са налице данни, че самият Питагор е ученик на дошлия от земите на скитите тракиец Аварис, а и от други траки.  

 

При условие, че за един професионалист тази информация е лесно достъпна, аз съм удивен от това, че много от нашите учени все още вярват на лъжата, че Залмоксис е бил роб на Питагор. 

Всеки що-годе интелигентен човек ще проумее, че се касае за отвратителна, грозна пропаганда, която цели да очерни траките, да ги принизи и същевременно да припише заслугите им на други хора.

Позицията на гърците е ясна – те са врагове на дедите ни, чиято земя и природни ресурси желаят да завладеят. Не ми е ясна позицията на моя критик. Не ми е ясно защо, когато аз говоря за заслугите на траките, той злобно подмята, че траките продавали децата си. 

Какво общо има едното с другото? Да, възможно е поради това, че са докарани до ниво на страшна бедност, някои траки от земите контролирани от гърци, да са продавали децата си. Не мога да кажа дали робството е по-добро от гладната смърт, но мога да разбера действието. Жалко само, че г-н доцентът забравя, че дори в края на XIX в. други народи като киркасци и грузинци са продавали дъщерите си на пазара за роби в Константинопол (по сведения на Марк Твен).

 

Сякаш, за да остане верен на себе си, моят критик се опитва да принизи гетите, от чиито среди произлиза Залмоксис със следните думи: “В същото време имаме сведения, че племената на гетите в рамките на 500 години са били бити и подчинени от персите, после от одрисите, после от Филип и Александър, после от Лизимах, после от скитите, после от римляните. Следователно нямаме основания да ги определим като център на мощна икономическа, политическа и културна общност.”

 

И тук реалността отново е представена доста изкривено от моя критик, който остава верен на стила си. Нито персийската доминация над гетите е дълга и значителна, нито пък тази на македоните. Имам даже усещането, че г-н доцентът бърка военна кампания с пълно покоряване и доминация, разликата е доста голяма.

 

Колкото до Лизимах – той изобщо не покорява гетите, както твърди моя критик. Лизимах даже е заловен жив след разбиването на македонската армия от гетите на цар Дромитет. Вместо да изтезава или убие македонския пълководец, гетския владетел го гощава, показва му скромния живот на гетите и след сключване на приятелство му връща свободата. Отново давам текст, който е придружен с активен линк, за да могат читателите ми да извършат проверка:

 

“Dromichaetes was king of the Getae in the time of the successors of Alexander. Now he, when he captured Lysimachus​ 134 alive, who had made an expedition against him, first pointed out the poverty both of himself and of his tribe and likewise their independence of others, and then bade him not to carry on war with people of that sort but rather to deal with them as friends; and after saying this he first entertained him as a guest, and made a compact of friendship, and then released him.” (Strab.VII.3.8)

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7c*.html

 

Това е благородство, на което гърците, от които г-н доцентът се възхищава, могат само да мечтаят. Величието не се крие в красотата на сградите или в събраното богатство, а в това да бъдеш благороден.

 

Моят критик се възхищава от културата на Елада, но забравя каква е цената на лукса и изтънчеността на атиняните, забравя, че без робския труд на стотици хиляди невинни хора, без ужасното потисничество и дори терор над периоки и илоти, Елада в никакъв случай не би достигнала върховете на архитектурното изкуство, не би имала богатствата си изобщо.

 

Да хвалиш обществото, в което е демонстриран най-рано расизма в Европа е нещо неразбираемо за мен. Да се възхищаваш от народ, който гледа на поробените като на говорещи обекти е неразбираемо за мен. Да се прехласваш от тези хора, за които корупцията, лъжите и ниският морал, са нещо нормално, за вземаш страна на индивиди, които не само толерират, но и разпространяват перверзии осакатяващи детски живот (Her.I.135.1) е неразбираемо за мен.

 

Живеем в XXI век и е редно за превъзмогнем старите клишета. Редно е да се направи равносметка кое е ценностно и кое не е, защото ако учим младото поколение, че е нормално да се уважават хора, свързани с насилие, лъжи, измами, корупция и извращения, не ни очаква добро бъдеще. 

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

  https://www.youtube.com/watch?v=ClSJQLqQYz8

 

 

Използвана литература:

1.Венедиков И., Раждането на боговете, Арес, София, 1992.

2.Венедиков И., Медното гумно на прабългарите, Изд. към Частен колеж „Тракия”, II., Митове на българската земя, Книга първа, Медното гумно, прераб. изд., Стара Загора 1995.

3.Попов. Д., Тракийска Религия, Лик, София, 2010.

4.Попов Д., Приказна древна Тракия, Изток Запад, София, 2012.

5.Извори за история на траките, т.II, гл. н.ред. Гочева З., под ред. на Фон Бредоф И., Гочева З., Тъпкова-Заимова В., Казанджиева Е., Фол А., БАН, Институт по тракология, Акад. Изд. Марин Дринов, София, 2002.

 

Извори от интернет:

The Geography of Strabo published in Vol. III of the Loeb Classical Library edition,
1924 (посл.вид. 22-12-2021)

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7c*.html

Herodotus, with an English translation by A. D. Godley. Cambridge. Harvard University Press. 1920 (посл.вид. 22-12-2021)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126%3Abook%3D4%3Achapter%3D96

 

 

ИЗЛЕЗЕ КНИГАТА “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК”

Често съм казвал, че хубавите неща стават бавно. Сега вече и съмишлениците ми са напълно уверени в това. Измина доста време от момента, в който обявих, че съм събрал доста думи за съставяне на нов, голям тракийски речник, до днешната дата, на която може да се каже, че планираното вече е реалност. От днес книгата вече е физическо тяло. Бях уведомен, че ще е наличност в повечето наши книжарници, а е възможно и да се поръча директно от издателство Атеа.

 http://ateabooks.com/home/6451-tajnite-na-trakijskiya-ezik-poslaniyata-na-drevnite-nadpisi.html?fbclid=IwAR3cGejZQ25wRQx8FIRnoENIP1tOOy0_9lTfl_SRBpubv6JKBXSqZ1EgaS0

Илюстрацията на корицата е дело на Теодор Манолов, който не е случаен човек. Освен, че е талантлив художник, той е подел инициатива за популяризиране на образа на Спартак – тракиецът разтърсил Рим до основи със своето въстание. Теодор е син на Любомир Манолов, когото мнозина от нас познават благодарение на комикса “Спартак” от списание “Дъга”.

Реших да разделя материала на два тома. Първият, който излезе днес 10 март 2020 година, е написан на достъпен език. Чете се лесно защото съм се постарал да използвам колкото може по-малко научни термини. В Том 1 на “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК” съм дал своите тълкувания на древните надписи от Ситово, Езерово, Дуванлий, Кьолмен, Браничево, Самотраки и т.н. За да има база за сравнение съм представил и тълкуванията на други хора. Никога не бях предполагал, че между различните надписи има връзка, че се употребяват едни и същи религиозни формули. Останах не просто изненадан, а приятно изненадан. Надявам се и читателите ми да останат приятно изненадани.

Понеже тракийските глоси са важен източник на информация, представих вижданията си за тяхното тълкуване на български. Като цяло, глосите са разделени на две групи – първата засяга тракийски думи, за които специалистите са посочили и български сродни думи, а втората група засяга глосите, при които важна информация е пропусната, най-вече българските съотвествия. Със сигурност доста от набавилите си книгата ще останат разочаровани от методите на нашите специалисти, но нека не забравяме, че всяко време носи своето бреме. Да кажеш истината е доблестно, но невинаги е безопасно.

Информация за речта на далечните ни предци може да се извлече и от топонимите и хидронимите – названията на населени места, реки. Използвал съм най-вече тези, за които има указания, че името на даден древен град отговаря на характера на местността. За град Дибалтум например знаем, че се е намирал до блато. В такъв случай не е трудно да се види, че частицата балт отговаря на стблг. балтии-блато. За тракийското селище Вода знаем, че се намира на брега на Дунава, т.е. до вода и така става ясно, че по времето на Прокопий, нашата дума за вода вече е придобила вида, в който я познаваме днес.

В края на Том 1 на “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК”, като приложение съм дал списък с тракийските племена, тяхната локация, а в някои случаи и кратка история. Смятам, че за почечето читатели ще е изненада да разберат колко много са били тракийските племена- над 140.

В Том 2, тази информация ще бъде разширена както по отношение на броя на племената, така и по отношение на историята им, а тя е интересна защото има траки лигури, има и лигури, които живеят в съседство със старите римляни. Киконите са локализирани от различни автори по Беломорието, познато на римляните като Mare Thracicum, но давайки описание на народите на Индия, Плиний споменава за други кикони. Докато Страбон поставя траките сарапари в Кавказ, то Плиний намира техен клон до Бактрия. Това не са прости съвпадения, а свидетелства за древните походи на дедите ни и ролята им в създаването на културата на други хора.

Вторият том ще е по-голям като съдържание, като ще бъде обърнато повече внимание на подробностите. Във тази работа ще бъде представен и тракийския речник, чийто брой думи надвишават многократно всичко, което е представяно до този момент. Там е посочено къде е намерена думата, споменати са лингвистите подложили я на анализ, като разбира се бъде дадено не само българското съотвествие, но също и сродните думи от санскрит, авестийски, гръцки, латински, старовисоконемски, староисландски – езикът на викингите, сръбски, полски, украински, руски.

Със сигурност, нито Том 1, нито Том 2 ще се радва на популярност при историците и лингвистите ни. Тяхната позиция е диаметрално противоположна на моята. Макар доказателствата за древните балкански корени на българския народ да стават все повече и повече, това не стряска научната ни общност изобщо. Дори напротив, наблюдават се субтилни опити за възкресяване на теорията за тюрко-алтайския произход на старите българи.  Поне за мен това е притеснително явление и се надявам с Том 1 и Том 2 на ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК, да успея да внеса яснота в това чии потомци сме ние българите, колко древен е и къде се е оформил нашия език.

Струваше ми много време да намеря нужната информация. Това бе дълъг и труден процес, но благодарение на будни хора и приятели, успях да се сдобия с това, което ми трябваше. С всяка нова придобивка увереността ми растеше все повече и повече. Архивът ми стана огромен и това спомогна както да изградя теориите си, така и да мога да сравнявам и проверявам.

Едно е да събереш много информация, а съвсем друго е да я провериш и преработиш по такъв начин, че да е лесно разбираема. A темата е сложна, всъщност, ако трябва да съм напълно откровен - направена е сложна. Езикът на Орфей е обявен за мъртъв и дори голяма част от най-интелигентните хора искрено вярват в това. Причината се крие най-вече в липсата на достъп до ценна информация, а и в това, че е трудно старите ни виждания да се променят. Веднъж чули и приели нещо за вярно, ние го защитаваме защото то е част от нашия свят.

                 Страница от Том 1 на Тайните на тракийския език

B миналото сравнително лесно бяха наложени заблуди понеже всички ние  сме склонни да вярваме на хората радващи се на уважение и престиж. Щом те кажат нещо – трябва да е истина. В много случаи това е така, но понякога не е. Понякога това, което казват хората с титли няма абсолютно нищо общо с истината и реалността. Дори най-високо образованите грешат, а някои от тях даже работят усилено против истината, под давлението на политици и колеги.

Нека не забравяме, че учени радващи се на престиж създадоха македонския език и го обявиха за нещо различно от българския. Днес има катедра по македонистика, има английско-македонски речници като този на Душан Црвенкоски, Издателство Венециjа, Штип, 1997 г.

Защо тогава да се учудваме, че и езика говорен от Орфей е обявен от определени учени за нещо различно от българския? Да, казват го специалисти, някои от тях са безспорно интелигентни хора, но поради една или друга причина, волно или неволно, те са се поставили в услуга на заблудите.

Трябва да призная, че определени езиковеди посочват определени общи неща между тракийски и български. Става дума за общи умалителни наставки, начин на синкопиране на думи, окончания на имена в звателен падеж, редуциране на неудареното е в и, а и това, че типичното за българския език екане е якане не е ново явление, а се среща още в речта на Орфей.

Споменат е и факта, че още по време на Античността, тракийския е започнал да губи падежите си, а точно с това, че е аналитичен, българския се отличава от останалите езици от славянската езикова група. Не на последно място е лексиката. Много тракийски думи са се запазили непроменени до днес. Пример може да се даде с: аз-аз, до-до, стан-стан, стар-стар, кал-кал, бела-бяла и т.н.

Както се уверяваме - информация за характера на тракийския език има, но тя бе на разположение само на специалистите. Важни неща бяха открити от различни лингвисти, но никой от тях не събра смелост да събере всички открития на колегите си, да ги систематизира, а и да обясни важността им. Ако не събереш по правилен начин камъчетата на една мозайка, как ще разбереш каква е картината?

Моята заслуга е, че успях да събера различните парчета от мозайката. Намерих доста интересни сведения в работите на Кирил Влахов, Вилхелм Томашек, Владимир Георгиев, Димитър Дечев, Георги Сотиров, Иван Дуриданов, Владимир Нерознак, Юрий Откупщиков, Ото Хаас, Паул Кречмер и др.

Да ce натъкнеш на важни неща за езика на Орфей, да изковеш доказателства за това, че този език никога не е изчезвал е хубаво, прекрасно дори, но освен аргументи от областта на лингвистиката, са нужни и обяснения за историческите проблеми. Не може само въз основа на определени общи неща между тракийски и български да се заяви: хората наричани от римляните траки, не са изчезвали! Нужни са още доказателства - ясни, проверими неща, които да покажат, че официалните теории за смесването на три различни народа - романизирани траки, славяни и прабългари, през 681-ва година, са неиздържани.

В Том 1 съм дал съм предостатъчно данни, от които може да се разбере, че през 681-ва година се събират три групи на един и същ народ и това обяснява смайващо бързата консолидация на България. Хора от различен произход, хора говорещи различни езици и имащи различна култура не са в състояние да се смесят бързо. Англичаните са вече 1500 години на Британските острови, но не са успели да асимилират напълно уелсците, ирландците и шотландците.

Ползвайки работите на родолюбиви изследователи като Ганчо Ценов, Д.П. Даскалов, Кирил Рилски, Данаил Юруков и др., успях да събера достатъчно ценна информация, която да ми помогне да обясня, че в нашите земи може да се говори за уникален континюитет – от Каменната епоха до наше време. С други думи – откривателите на колелото, изобретателите на писмеността, създателите на първите градове на Европа, а също така героите възпети от Омир, удивили Херодот, Тукидид, Страбон и Ливий спадат към един и същ народ, чиито пълноправни наследници сме ние.

Несъмнено, през тези 9000 години съотношенията на групите на местните хора и колонисти, нашественици са се променяли ту в чужда, ту в наша полза, но никой не е успял да ни прогони или промени съществено, никой не е успял да ни претопи. На никого не се е одало да заличи традициите ни. Ето това ни отличава от великите някога шумери, хети, етруски, финикийци, митани. Падайки в праха те са напускали страниците на историята завинаги, а ние отново и отново сме се надигали от пепелищата, и макар с тежко бреме на рамената, сме успявали да достигнем до нов разцвет.

Ние сме реликва от стария свят и то уникална, непокварена и непохабена реликва. Загубили сме много, но най-важното сме запазили – духът си. Въпреки черното небе над нас, въпреки, че враговете ни никога не са спирали да ни копаят гроба, ние пак ще възкръснем!

ИМА ЛИ ДОСТАТЪЧНО ДОКАЗАТЕЛСТВА, ЗА TOBA, ЧЕ СМЕ ПОТОМЦИ НА НАРОДА ИЗВЕСТЕН В ДРЕВНОСТТА С ИМЕТО ТРАКИ?

Ha всички разумно мислещи хора е ясно, че тюркската и иранската теза за произхода на старите българи са грешни. Това, че биват защитавани упорито, не може да промени фактите. Аспарух и неговите хора не са пришълци нито от Сибир, нито от Памир. Просто няма никакви доказателства за това, че хората победили легионите на император Константин IV са говорили различен език от този на местното балканско население.

Правени са опити за намиране на тюрски топиними и хидроними на територията на ранносредновековна България, но винаги без успех. В отчаянието си Борис Симеонов, се опита да дефинира името Абоба като тюрско, но то е регистрирано за първи път през XVI век, а не през VI-IX век. По-обективен е Веселин Бешевлиев, който макар да предлага като прабългарско (по негови виждания) название Тухтон, все пак отбелязва: “Забележително е отсъствието на прабългарски местни имена...”  

Всъщност няма отсъствие, напротив – може да се говори за изобилие на местни имена, но тези названия принадлежат на езика на траките, а това показва, че старите българи са балкански народ.

Още през XIX век учени като Йохан Густав Куно и Вилхелм Томашек изтълкуваха названията Истрос (Дунав), Тонзос (Тунджа),   Тиерна (Черна), Баргус (Морава), Утус (Вит), Атрус (Янтра), Оросинес, Страуос, Компсатос, с думи като строуiа-струя, тѫжати-тежа,   чрьнъ-черен, брѣгъ-бряг, уда-вода, ѩдръ-бърз, орити-ора, разрушавам, кѫпати-къпя се.

Тези важни открития обаче бяха игнорирани, упорито игнорирани, все едно не съществуват. По-същия начин бе постъпено и с други доказателства за произхода на народа ни. Не само езика, но и антропологичния тип е важен фактор при определянето на етническата принадлежност на определена група хора.

Чии потомци сме ние българите е известно отдавна. Още в началото на ХХ век са направени мащабни антропологични изследвания. На 12 януари 1938 година акад. Методи Попов представи резултатите от проучването. Цитирам буквално:

“Отъ направeния разборъ на антропометричните проучвания надъ българския народъ изпъква ясно- позволявамъ си да повторя още веднъжъ, че всички споменати данни говорят категорично и ясно, че расовите смесици, които влизат в състава на нашия народъ, принадлежатъ къмъ познатите европеидни раси” М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938, стр.111.

Относно кръвните изследвания акад. Попов казва следното – “Всичко това показва, колко ние сме далече по кръвно-груповите си съотношения от азиатските народи” М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938 стр.122.

Двадесет години по-късно нашият даровит изследовател представя ново, по-подробно проучване, чийто резултат гласи – “Антропологичните типове, които влизат в състава на съвременния български народ принадлежат изцяло към европидната раса. Между тези антропологични типове първо място по разпространение, съгласно подробните данни от нашите изследвания заема понтийският, или черноморският тип” - М.Попов, сътр.Г.Марков, ред. А.Хаджийолов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959, стр. 260.

Дори да приемем, че труда на акад. Попов от 1938 година е неизползван понеже е създаден във времето на Царство България, поне от 1959 година се знае прекрасно, че ние в никакъв случай не сме потомци на азиатски народ, знае се и това, че при нас е доминантен понтийския тип, който е доминантен и в древността при траките.

Това накара проф. Димитър Ангелов през 1971 година да направи следното признание в работата си “Образуване на Българската Народност”: “По такъв начин, погледнато от биологична гледна точка, ролята на траките във формирането на българската народност е несъмнено.”

Освен езика и антропологичния тип, важен фактор за етническата принадлежност на дадена група хора е и културата, фолклора. Както може би се досещате, дори и в тази област доказателствата за това, че сме потомци на Залмоксис и Орфей бликат. 

Само година след проф. Ангелов, проф. Евгений Теодоров публикува една безценна книга, в която можем да намерим следния цитат: “…недооценявано досега древнотракийско наследство в нашия фолклор като значителен дял от него, обосновава правото ни да се смятаме за преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството.“ - “Древнотракийското Наследство в Българския Фолклор”, с. 271.

Ето, близо половин век учените ни разполагат с убедителни доказателства за това, че ние сме потомци на народа, който възхити Омир, Херодот и Страбон със своята мощ, храброст и добродетели. Това, което е липсвало на учените не е данни, а желание да покажат истината, смелост да се изправят срещу догмите и да защитят истината, а и интереса на българския народ.

Лошото е, че тази тенденция не просто продължава, но и става по-силна понеже се приема охотно от бездарни студенти и раболепни докторанти, които в търсене на топло местенце защитават със зъби и нокти своите учители и покровители. Поради тази причина планини от ценни данни ще бъдат игнорирани и в бъдеще.

Ето кратък списък на добре известни, но все още игнорирани от учените ни данни:

1. Знае се, че свещеният за старите българи знак IYI се среща най-рано на Балканите – по керамиката от Винча и други места – пето хилядолетие преди Христа.

2.Знае се, че корените на старобългарската чернолъскава керамика са на Балканите, като едни от най-ранните примери са от пето хилядолетие преди Христа.

3.Знае се, че просото, а и използваните от старите българи житни ями са ползвани от траките и то от незапомнени времена.

4.Знае се, че най-рано името Дуло се споменава в микенски надписи от Бронзовата епоха, а Юрий Откупщиков сравнява това древно, на повече от 3400 години име с тракийските Дулас, Дулос, Дулон и др.

5.Знае се, че аспа, еспа, исба/испа ca тракийски думи за кон, които от своя страна обясняват трите варианта на името на княз Кроват: Аспарух, Еспор, Исперих.

6. Знае се, че около 900 години преди времето на Аспарух, в Добруджа, в областта обхващаща и Онгъла са властвали царе с имена Хар-аспос и Адр-аспос.

7.Знае се, че край южната порта на Плиска е имало масивен мраморен фриз на Тракийския Херос, а този бог е известен и като Ут-аспиос – отново име сродно на това на Аспарух. По-важното е това, че ранносреднвековните българи са имали култ към Хероса, иначе нямаше да има негово изображение край южната порта на Плиска.

8.Знае се, че по сведения на Луций Аней Флор траките имат обичай да правят чаша от черепа на врага си, а това показва, че княз Крум следва една древна, местна традиция.

9.Знае се, че траките почитащи богинята Зеринтия принасят в жертва кучета, а според Теофилакт Охридски, такъв обичай имат и старите българи. Отново става дума за древнобалканска традиция.

10.Типичната за старите българи прическа носи най-старото име Тезеида, понеже Тезей - създателят на Атина и потомък на тракиеца Пелопс стриже темето си, а оставя в задната част на главата си косата да расте свободно. Плутарх споделя, че и мизите правят така, а мизите са наречени българи от немалко стари автори. С такава прическа е и Ахил Пелеев.

11.Знае се, че трако-пеласгийсите племена познават типичната за старите българи изкуствена черепна деформация, като този особен обичай се практикува в Тракия още от Каменната епоха.

12.Знае се, че през IV век – тогава когато Св. Йероним назовава Мизия с името България, точно в Мизия има традицияна строеж с едри квадри, но се отрича континюитета и възможността местни хора да са положили основите на Плиска. Без значение е, че има ясни исторически извори, в които се твърди, че Плиска е започната по времето на Константин Велики - IV век.

13.Знае се, че в ранносредновековна България няма нито тюрски, нито ирански топоними и хидроними, а това е доказателство, че езика на старите българи не е бил нито тюрски, нито ирански.

14.Знае се, че най-типичното явление на българския език – екането и якането е явление познато и на тракийския език.

15.Знае се, че определени видове български народни носии, а също така ямурлука и опинците са с тракийски корени. Шарките и дрехите на древните идоли де факто са прототип на традиционните български шевици и носии.

16. Знае се, че значителен брой български земеделски сечива са от тракийски произход.

17.Знае се, че най-тачените български празници са с тракийски корени: Гергьовден, Трифон Зарезан, Атанасовден, Коледа, Сирни Заговезни.

18.Знае се, че обредът при суша Герман, ладуването, почитането на извори, кукерските игри, русалийските игри, особената почит към Св. Марина и Св.Модест са остатъци от тракийски култове.

19. Знае се, че в българската именна система са запазени над двадесет названия на тракийски божества: Балиш, Бистрьо, Богой, Венда, Витю, Водю, Деньо, Държил, Златан , Котьо, Крапо, Магут, Менда, Млад, Перко, Ренко, Сава, Сура, Тита, Тоте, Турман, Яздул, Ярей. За сметка на това в нашата именна система няма нито едно име повлияно от названието на тюрско или иранско божество.

20. Знае се, че типичните за нас българите генетични маркери: I2, E-V13, J2, R1b*L23, G2 са наследени от хора обитавали земите ни преди повече от 9000 години, като за значителна част от носителите на R1a е типичен вариант на възраст над 12 000 години.

Всички тези факти поотделно са само интересна информация, но съчетани заедно те са едно неоспоримо доказателство за това, че старите автори с пълно право са наричали българите ту траки, ту мизи, пеони, мирмидони – все древнобалкански народи.

Как мислите – има ли достатъчно доказателства, да се признае, че сме потомци на местен народ – на хората, с които историята на Европа започна?

БИБЛИЯ БЕСИКА ИЛИ БИБЛИЯ ГЕТИКА?

Повечето учени приемат, че траките са имали свой превод на библията, а и, че поне до VI век са извършвали богуслужението на свой език. За това има сведения от времето на Античността. Значителният брой раннохристиянски църкви на наша територия също е потвърждение за мащаба на проникване на Xристовото учение в земите между Дунава и Бяло море.

Има обаче въпроси, който все още вълнуват духовете: Каква е съдбата на тракийската библия? Какво е името ѝ? Разбираем ли е текста за нас българите? (1*)

В научната и художествената литература, преди време навлезе термина “Библия Бесика” като обозначение на тракийския превод на Светото писание. Днес този термин е добре познат и често използван, но малко хора знаят, че той е както неправилен, така и нов, измислен е едва през 1984-та година от българският учен Тодор Тодоров. За това пише в своя работа проф. Светлана Янакиева. 

Правилното, точното име на тракийския превод  би трябвало да бъде “Библия Гетика” по простата причина, че точно за гетите, през IV век е създаден превод на евангелието.

Нека обърнем поглед към далечното минало и стъпка по стъпка да се доближим до истината за тракийската библия и нейното име. От всички тракийски народи, най-манипулирана и ощетена е историята на гетите. Премълчаването на данни е започнало много отдавна. Неслучайно Страбон казва следното: Що се касае до най-старата история на гетите, то тя трябва да остане неразказана: “As for the Getae, then, their early history must be left untold.“- Strab.VII. 3.11

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

Известният с обективността си летописец не споменава по чие настояване, далечното минало на северните траки не бива да става обществено достояние. Страбон твори по времето на император Октавиан Август, който е любимец и ученик на Гай Юлий Цезар – първият римски политик планирал война срещу нарастващата по мощ гетска държава.

Напълно е възможно Октавиан Август да е оказал натиск над стария автор, смятайки, че истината за гетите може да възпрепятства организирането на кампания срещу тях.

Представител на северните траки, изобр. Zanner - self-made/alternative version of the original

https://en.wikipedia.org/wiki/Dacians#/media/File:Costantino_Dacia.JPG

Всъщност, дезинформация за гетите съществува даже няколко века по-рано. Още по времето на Херодот, доста упорито се разпространява лъжата, че обожественият от гетите Залмоксис е бил роб на Питагор. Бащата на историята съобщава за това вярване, но добавя и нещо важно, което го кара да мисли, че чутият от него разказ не отговаря на истина. Херодот споделя, че Залмоксис е живял доста преди Питагор (т.е. няма как да е бил роб на човек, който още не е роден бел.авт.) :

“I neither disbelieve it nor do I very strongly believe, but I think that this Salmoxis lived many years before Pythagoras.” – Her.IV.96

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4090.htm

Това, че не гетът Залмоксис е черпил знания от гърците, а гърците от него, научаваме от Платон. В своя работа той представя думите на свой сънародник, който обяснява, че е научил метод на лечение от тракийските лекари следващи учението на Залмоксис:

“I learnt it on campaign over there, from one of the Thracian physicians of Zalmoxis,  who are said even to make one immortal.” - Plat. Charm. 156d

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:tlg,0059,018:156d

Северните траки, макар и по-бедни от своите роднини на юг от Стара Планина, са били носители на викоси морални качества, а и голяма мъдрост. В Йордановата работа “De Origine Actibusque Getarum”- “Произход и Деяния на Гетите” намираме един интересен пасаж, в който се казва, че преди мъдреца Залмоксис ca живели  двама духовно извисени представители на северните траки. Един от тях е Севт (навярно бащата на прочутия мислител Аварис бел.авт.), а другият е Дикиней. Той е описан като добър философ с огромни знания. Дикиней обяснил на хората си движението на слънцето, луната и земята, казал имената на 346 звезди, а също така поучавал гетите и им дал такива знания, че те станали способни да овладяват всеки спор и да убедят когото и да било в правотата си- Jord.(67)-(71). Несъмнено тук става дума за основаване на философска школа при северните траки.

Става ясно, че в сравнение с останалите си сънародници, по отношение на мъдростта, знанията за вселената и възвишения си дух, гетите действително са превъзхождали всички останали жители на земите на юг от Дунава, Балкана, а и други места. Съперници  това отношение са техните съседи и роднини мизите (наречени в по-късни извори българи бел.авт.).

Посидоний (цитиран от Страбон) казва за мизите, че поради своята набожност, те се въздържат от ядене на живи същества, дори и тези от стадата си. За храна те ползвали само мед, мляко и сирене, като живеят мирен живот и поради това са наречени богобоязливи и капнобати. Повече от половин хилядолетие по-късно, Йордан ще опише по абсолютно същия начин гетите на юг от Дунава, казвайки за тях, че са огромен народ, но миролюбив, кротък, използващ за храна най-вече мляко.

Страбон добавя и това, че сред траките има такива, които живеят без жена, тяхното име било ктисти ( дума изтълкувана със стблг. чистъ от Вл.Георгиев) и заради почитта, на която се радват ги смятат за святи и живеят освободени от всякакъв страх.

Монашеският начин на живот на ктистите (чистите), въздържанието от месна храна, следването на доброто, са аспекти не само на древната тракийска религия, но и на ранното християнство. Това обяснява защо то намира такава плодородна почва у нас. Докато старите мистерии на дедите ни са били предназначени само за определени групи хора, то християнството е по-близо до масите, те го приемат по-лесно и така то печели популярност.

Южните траки са разположени най-близо до началната зона на разпространението на християнството, а именно Леванта и Мала Азия, за това първо при тях е посято семето на Христовото учение. Благодарение на откритията на проф. Асен Чилингиров, вече знаем, че Апостол Павел е посетил не намиращият се в Македония град Филипи, а разположения край плавателната по време на Античността река Хеброс (Марица) град Филипопол (Пловдив). Това обяснява и факта, защо още през I  век Филипопол има свой владика – споменатият в “Новия Завет” Св. Ерм.

В продължение на няколко века, християнството пуска здрави корени в земите ни. Несъмнено, голяма част от покръстените са били от средите на гетите, тези гети, които след римското нашествие, въпреки окупацията са останали в земите на предците си.

В края на III век свободните гети живеещи край Карпатите и в Черноморските степи, съюзени с други свои роднини разтърсват с нападенията си източната част на Римската Империя. Прекосени са не само Балканите, бутновниците стигат дори до сърцето на Мала Азия, която по това време е в римски ръце. При завръщането си на север от Дунава и Черно море, гетите вземат със себе си известен брой кападокийци (тракийско население обитаващо Мала Азия, територията на днешна Турция бел.авт.). Сред тези хора били и родителите на Вулфила (Урфил) изповядващи християнската вяра.

В новия си дом, далеч на север, кападокийците успяват не само да се слеят със своите роднини гетите, но им се отдава да покръстят немалко от тях. За гети християни знаем от едно интересно свидетелство на Св. Йероним: “Светлокосите и рижи гети пренасят църковните си палатки заедно с войската си и може би за това се воюват с нас (римляните бел.авт.) с такъв успех, защото изповядват същата вяра (християнството  бел.авт.)” - ”The Getæ, ruddy and yellow-haired, carry tent-churches about with their armies: and perhaps their success in fighting against us may be due to the fact that they believe in the same religion.” – Hier. L.CVII, Laeta.

http://www.newadvent.org/fathers/3001107.htm

По това време обаче – IV век, по-голямата част от свободните гети гледат на християнството с недоверие понеже това е и религията на враговете им – римляните. Навярно е съществувал страх, че чрез новата вяра римляните могат да упражнят влияние върху независимото тракийско население обитаващо земите на север от Дунава.

С увеличаването на броя на покръстените гети на север от Дунава, се стига до търкания и противоречия с тези, които не желаят да приемат вярата, която се изповядва и от римляните. За да не преминат противоречията в нещо по-сериозно - ожесточени конфликти и кръвопролития, на Вулфила (Урфил) и неговите гети явно е позволено (или наредено) да се преселят на юг от Дунава, в различни части на Мизия. За това научаваме от Филосторгий:

“He also says that Urphilas19 brought over as settlers to the Roman territory a large body of persons who had been driven out of their ancient abodes for the sake of their religion. These came from among the Scythians, north of the Ister, and were formerly called Getae , though now they are better known as Goths… This multitude of converts were located by the emperor in the different parts of Moesia…” – Philost.Eccl.Hist.5.

http://www.tertullian.org/fathers/philostorgius.htm

За тези гети, наречени и готи Вулфила (Урфил) създава превод на библията, с изключение на Книгите на царете: “Accordingly he took the greatest care of them in many ways, and amongst others, he reduced their language to a written form, and translated into their vulgar tongue all the books of holy Scripture, with the exception of the Books of Kings.“

http://www.tertullian.org/fathers/philostorgius.htm

Йордан добавя друг, не по-малко интересен елемент към тази история. Старият автор твърди, че Вулфила (Урфил) е не само владика на гетите обитаващи лоното на Хемус (Стара Планина), но и, че им е създал особени букви и ги е научил да пишат: “There were other Goths also, called the Lesser, a great people whose priest and primate was Vulfila, who is said to have taught them to write. And to-day they are in Moesia, inhabiting the Nicopolitan region as far as the base of Mount Haemus” – Jord.(267)

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#LI

Няма сведения някой да е избил, или депортирал тези хора след като Йордан пише за тях някъде през 550-та година и ги нарича “populus inmensus”- огромен народ. Това означава, че потомците на тези ранни тракийски християни са днешните жители на Северна България.

Съдейки по тези данни, трябва да заключим, че макар южните траки (от Филипопол бел.авт.)  да са били покръстени най-рано, северните траки – гетите са тези, които първи получават превод на библията на свой език. Несъмнено този превод е бил разбираем за всички обитатели на земите ни защото както знаем от Страбон, гетите (а и мизите) говорят същия език както и останалите траки – Strab.VII.3.10.

Именно преводът на Вулфила, или както е правилно Урфил, може да бъде наречен “Тракийска Библия”. Не съществуват сведения някой друг по-рано да е правил превод на Светото писание на тракийски език. Това ни кара да мислим, че когато Cв. Йоан Златоуст говори за тракийски превод на библията, той има предвид творението на гетския владика.

Проф. Светлана Янакиева дава в своя работа засягаща термина “Библия Бесика”, следният изключително ценен цитат: “ А къде са писанията на рибарите и изработвачите на шатри. Те блестят по-силно от слънцето не само в Юдея, но и в земите с ваварски език, като днес сами чухте и скити, и траки, и савромати, и маври, индийци, и тия, които населяват краищата на света, са превели писанията им на свой език.” – Iоann.Chrysost.Hom.8,1.

http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=554&Itemid=103

Според проф. Янакиева, тези думи са са изречени през 398-та година, по време на проповед в църквата “Свети Павел” в Константинопол, като присъстващите са били готи.

Това е една доста важна подобност, може даже да се нарече ключов момент в търсенето на библията на траките.

Понастоящем готите биват считани за германски народ, но това не отговаря на истината. От една страна нито един съвременник на тези хора не ги нарича роднини на германските народи свеви, франки, алемани. От друга страна, доста е голям броят на авторите обясняващи, че готите от късната Античност са де факто траките наречени гети.

За това свидетелстват съвсем ясно и убедително Йордан, Изидор Севилски, Св. Йероним, Спартиан, Сервий, Филосторгий, Орозий Павел, Йоан Лидийски, Юлиан Апостат и др. Точни и подробни цитати могат да бъдат намерени в книгите на проф. Асен Чилингиров, Юлия Хаджи Димитрова, Петър Георгиев и др.

Какъв е бил езика на готите, наречени още гети научаваме от работа на римски автор от времето на Античността. В “Historia Augusta” e казано съвсем ясно, че Максимин Тракиец,  чийто баща е гот е владеел латинския зле и поради това се обръща към император Септимий Север на почти чист тракийски: “This youth, half barbarian and scarcely yet master of the Latin tongue, speaking almost pure Thracian…” – Hist. Aug. 2.5.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Historia_Augusta/Maximini_duo*.html

От една страна синът на гота Меч (Mecca) е наречен Тракиец, от друга, за говорения от него език недвусмислено се казва, че е тракийски. Това е в пълен синхрон със свидетелствата на други стари летописци, които правят отъждестваване на готите с гетите.  

Има и нещо друго, на което трябва да обърнем внимание. Години преди Йоан Златоуст да изкаже твърдение, че траките са превели светото писание на свой език, Урфил (Вулфила) вече е превел Бибията за готите и, ако те бяха народ различен от траките, то Йоан Златоуст щеше да спомене това. Все пак, германите са голям народ известен със своята храброст и в случай, че готите бяха германи, църковното лице не би пропуснало да спомене новият народ приет в лоното на Христовата вяра.

Йоан Златоуст обаче не обелва и дума за някакъв германски превод на светото писание. Единственият възможен извод е, че готите, пред които духовното лице държи проповед в Константинопол са част от тракийското семейство. Все пак, този високо образован духовник е познавал добре народите на Римската Империя, най-вече тези от Балканите.

В такъв случай, тракийската библия би трябвало да носи името “Библия Гетика”, това е единственото правилно название.

Съдим за това не само защото Урфил (Вулфила) е превел Светото писание за гетите, но и поради това, че по време на Античността, а дори и Средновековието,  не се среща нито едно споменаване на “Библия Бесика”. Нито познаващият Урфил Филосторгий, нито Йордан, нито Йоан Златоуст, Прокопий Цезарийски, или пък някои по-късни автори, знаят нещо за “Библия Бесика”. *

Сега изникват два въпроса – защо не се говори за “Библия Гетика” и защо вместо това определени автори пишат за “Библия Бесика”? Навярно с най-добри намерения, а и навярно с цел да предизвикат интерес към древната тракийска култура, определени изследователи направиха компромис с истината и представиха своето виждане за определени коптски текстове, внушавайки, че това е тракийската библия.

Коптските текстове няма как да съдържат текст с елемент “Бесика” защото както вече бе споменато, а и както преди известно  време проф. Янакиева уповести – терминът Библия Бесика е въведен едва през 1984-та година от Тодор Тодоров. До този момент никой не е чувал за Библия Бесика, а и няма как, невъзможно е.

Наложително е да обърнем внимание на подробностите. Едно е да се каже, че бесите са покръстени, а съвсем друго е да бъде казано, че те имат свой превод на библията. Прочее, бесите, които Никита Ремесиански покръства са всъщност дардани и мизи (наречени още българи бел.авт.). Пишейки за делата на Никита сред траките, Павел Нолански използва названието беси по простата причина, че то се е превърнало в колективно име за древното балканско население и алтернатива на названието траки.

При споменаването на стари балканци и превод на библията, се говори за траки или гети. Проф. Янакиева цитира изказването на Йоан Златоуст с подробности. От друга страна Филосторгий съобщава за това, че Вулфила (Урфил) е превел библията на езика на гетите позати и като готи, с изключение на книгите на царете: “ he reduced their language to a written form, and translated into their vulgar tongue all the books of holy Scripture, with the exception of the Books of Kings, which he omitted” – Philost.Eccl. 5.

http://www.tertullian.org/fathers/philostorgius.htm

Трябва да обърнем внимание и на други подробности. В работи засягащи наследството на римските автори Салуст и Вергилий са представени следните интересни пасажи: “Mysii idem qui Getae” – “Мизите, които са и гети“,  “Getae sunt Mysii“ –“Гетите са мизи”.Към тези свидетелства трябва да добавим и това на Страбон, който разказвa, че преселените на юг от Дунава гети са наречени мизи и изказва предположение, че това навярно е и тяхното древно име:

“Защото дори по наше време Елий Катон143 пресели от земята оттатък Истър в Тракия144 петдесет хиляди души от гетите, племе със същия език като траките145. И те сега живеят там в Тракия и се наричат мизи било защото и в ранни времена са се наричали така…”- Strab.VII.3.10

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

Не можем да забравим и това, че характеристиката, която Страбон дава за мизите, е едва ли не повторена от Йордан, който разказва за гетите в Тракия. Става дума за благи хора, които се хранят предимно с мляко от многобройните си стада. Който пък е чел историята на Отец Паисий внимателно, знае, че според този родолюбец, в далечното минало българите са наричани и готи (т.е. гети бел. авт.).

Важна подробност е и сходството на гетското име Аспар със старобългарското Аспарух. Мизи и гети са две групи на една и съща общност, която след време получава името българи.

Не по-малко важeн е факта, че през IV век – времето когато кападокиецът Вулфила Урфил прави превод на библията за гетите, областта Мизия е наречена и България.

Тази традиция продължава и през V век, или по-точно периода 513-517-та година когато тракиецът Виталиан повежда българи срещу император Анастасий. Говорейки за тези събития Йоан Никиуски пише, че Виталиан се завърнал в Провинция България:

“Vitalian withdrew into the province of Bulgaria.” – J.Nik.Chr. LXXXIX.75

http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm#305

Малко по-късно, някъде към 550-та година Йордан разполага гетите на Урфил в лоното на Хемус Стара Планина, а прибизително по същото време - 548-ма година, Козма Индикоплевст изброява и българите сред народите изповядващи християнството.

Списъкът на Индикоплевст е много интересен не само защото българите са наречени християнски народ още през 548-ма година, но и поради това, че дедите ни са поставени между херулите, които обитават земи на север от Дунава и между елините, които са южни съседи на траките – GIBI, I, c.197.

За траки Козма Индикоплевст не споменава изобщо, но поставя българите точно на мястото, на което трябва да са траките – между херулите и елините. След като има заместване на българи с траки, то на българите се е гледало като на част от траките, по-точно северните траки, към които спадат гетите и мизите.

Тези сведения ни дават правото да изкажем мнение, че направения от Урфил превод на библията е бил на език, който може да се нарече архаична форма на българския – същият език, който е говорен от Орфей, Залмоксис, Спартак, Константин Велики и др. представители на древните балкански народи.

Каква е съдбата на гетската библия  е трудно да се каже, но знайки, че Урфил (Вулфила) бива наклеветен, а гетските християни са обявени за еретици, то е доста вероятно, тракийският превод на Светото писание е унищожен още през Античността, или ранното Средновековие. Възможно е разбира се да е станало чудо и един ден “Библия Гетика” да се появи на бял свят. Това би било събитие с неоценима стойност за изследването на тракийската култура и език.

Има макар и слаба надежда това един ден да стане защото в своя работа живелият преди няколко века Климент Грубишич публикува много интересна инфомация. Той е съвременник на Отец Паисий и притежава неговата любознателност. Грубишич изучава доста от познатите писмености и през 1766 г. публикува книга, в която прави сравнение на глаголицата със знаци, които той  нарича рунически. Въпросните руни показват смайваща прилика с буквите от глаголицата. Не е пресилено дори да се каже, че става дума за стар вариант на свещената ни азбука.

Относно руническите знаци Климент Грубишич обяснява, че са готски, или по-точно гетски. За жалост Грубишич не представя примери, откъси от книги с гетски руни, той ползва информация предоставена от други автори. Навярно преди 1766 г. гетските писания са забранени, като само малка група хора е имала ограничен достъп до старите ръкописи. Това обяснява защо е допуснато е публикуване на изображения на гетските руни, но не и на текст, навярно считан за еретическо писание навремето.

Възможно е за същата древна руническа писменост, която Грубишич представя, да ce говори в “О писменехъ”  (За Буквите), където намираме следния пасаж:“Прѣжде оубо словѣне не имѣхѫ книгъ, нѫ чрьтами и рѣзами чьтѣхѫ гатаахѫ погани сѫщи. Дали тези словѣне няма да са славените на Теофилакт Симоката, който пояснява, че древното име на тези хора е гети? Времето ще покаже.

Използвана литература и пояснения:

Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

Паисий Хилендарски, Славяно-Българска История, под редакцията на П.Динеков, Български Писател, София, 1972;

С.Габровски, Исторiя во кратцѣ о Болгарсомъ Народѣ Словенскомъ, Сочинися и списа ся в лѣто 1792 Спиридономъ Йеромонахомъ, Изд. Свети Синодъ на Българската Църква, Ив. Г.Говедаровъ и С-iе, София, 1900;

Ал.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;

Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;

 Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

А.Чилингиров, Готи и Гети, Изследвания I, Ziezi ex quo Vulgares, София, 2005

А.Чилингиров, Готи и Гети в Историческите Извори, Булга Медия, София, 2017

Ю.Хаджи Димитрова, “Gothi qui et Getae” - “Готи сиреч Гети”, Перпериком, София, 2012;

Извори от интернет:

С. Янакиева, BIBLIA BESSICA (посл.вид. 28-09-2019)

http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=554&Itemid=103

П.Георгиев, Траки, готи, славяни (посл.вид. 28-09-2019) http://www.otizvora.com/2010/07/2079

John, Bishop of Nikiu: Chronicle. London (1916).  English Translation (посл.вид. 28-09-2019)

http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm#305

Страбон, География, кн. 7-3, прев. Валери Любенов Русинов (посл.вид. 28-09-2019)

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

EPITOME OF THE ECCLESIASTICAL HISTORY OF PHILOSTORGIUS,

COMPILED BY PHOTIUS, PATRIARCH OF CONSTANTINOPLE. TRANSLATED

BY EDWARD WALFORD, M. A. LATE SCHOLAR OF BALLIOL COLLEGE, OXFORD.

 London: Henry G. Bohn, York Street, Covent Garden.MDCCCLV. (посл.вид. 28-09-2019)

http://www.tertullian.org/fathers/philostorgius.htm

Historia Augusta, The Two Maximini, Loeb Classical Library, 1924 (посл.вид. 28-09-2019)

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Historia_Augusta/Maximini_duo*.html

Jordanes, The Origin and the deeds of the Goths, transl.Ch.Mierow (посл.вид. 28-09-2019)

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#LI

Letters of St.Jerome, Letter 107, To Laeta (посл.вид. 28-09-2019)

http://www.newadvent.org/fathers/3001107.htm

Plato. Plato in Twelve Volumes, Vol. 8 translated by W.R.M. Lamb. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1955. (посл.вид. 28-09-2019)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:tlg,0059,018:156d

The History of Herodotus, parallel English/Greek, tr. G. C. Macaulay, [1890], at sacred-texts.com(посл.вид. 28-09-2019)  https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4090.htm

The Geography of Strabo published in Vol. III of the Loeb Classical Library edition,
1924(посл.вид. 28-09-2019)  http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

Plato. Plato in Twelve Volumes, Vol. 8 translated by W.R.M. Lamb. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1955. (посл.вид. 28-09-2019) 

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:tlg,0059,018:156d

*Възможно е многолюдието на бесите, а и присъствието им в различни региони на Тракия, да е довело до това, че точно тяхното име става най-популярно и се използва като колективно за всички изконни жители на земите ни. Има силни индикации, че това е така. Благодарение на писанията на Павлин Нолански ние знаем, че живелият през IV и V век Никита от Ремесиана е покръстил бесите. Да, но това не е регион обитаван от беси, а от дардани и мизи. Имайки предвид тази информация, не е трудно да заключим, че Павлин Нолански е имал предвид дардани и мизи, когато е употребил името беси, което в този период от време вече станало вече колективно за всички изконни жители на страната ни.

В създаденото през VI век житие на Св. Теодосий Кенобиарх се казва, че бесите извършват църковните си служби на свой език, който е познат като рунически и славонски: “Bessi, who comprehended all the northern nations below Thrace, or all who used the Runic or Sclavonian tongue.”

https://www.ewtn.com/catholicism/saints/theodosius-the-cenobiarch-781

(1*) За играждането на текста има принос и А. Мошев