БЪЛГАРСКИТЕ ИМЕНА НА ЧЕРНО МОРЕ

 Повечето от нас смятат, че названието Черно Море е сравнително ново. Все пак то е българско, а според днешните виждания на историци и езиковеди, носителите на нашия език се установяват за постоянно на юг от Дунава едва през ранното Средновековие. В такъв случай и названието трябва да е ново. Фактите обаче показват нещо доста по-различно.

 

Преди близо половин век Олег Трубачов успява да възстанови тракийското название на Черно море. Търсейки значението и на древното название на Азовско море, руския учен споделя следното: “Таким образом, ставя вопрос о фракийском названии для Черного моря, мы могли бы выдвинуть пробную реконструкцию *kers-mar-” – “По този начин, поставяйки въпроса какво е тракийското название на Черно море, ние можем да предложим следната реконструкция *kers-mar.”

 

Трубачове е напълно прав и след малко ще разберем защо. Нека първо да видим дали тракийската ономастика предлага думи като kers – чер, черен и mar – море. В труда на акад. Георгиев намираме интересна информация. При анализа на личното име Kερσης [Керсес] се обяснява, че то идва от древен корен *kwerso – чер, като се предлагат българското прилагателно черен и личното име Черню.

 

При анализа на речното име Mαρις [Марис] се дава като сродна уелската и бретонска дума mor – море. Навярно по невнимание е пропусната българската дума море, която е сродна на уелската и бретонска дума mor – море. Това е съвсем ясно посочено от създателите на Български Етимологичен Речник, т.4, с. 241.

 

В друг свой труд акад. Георгиев не само включва нашата дума море при анализа на речното име Mαρις [Марис], но и добавя варианта Mορισης [Морисес]. Като държим сметка с това, че старите автори познават тракийски племена морис-ени и мор-ули, то става ясно, че действително древната, тракийската дума за море е била море, маре. Така разбираме, че въстановеното от Трубачов старо название на Черно море – Керс Мар- принадлежи на нашия език.

 

Този учен притежава и други заслуги. При анализа на по-стария вариант на името на Азовско море и по-точно Темарунда [Temarunda] = Matrem maris – Майка на морето, [т.е. Черно море] той споменава виждането на своя колега Соболевский по отношение на това, че  tem- в Tem-arunda означава тъмен. Реално най-добрия кандидат е стблг. тьма – тъма. Споделено е и това, че Tem-arun означава тъмно море, черно море. В търсене на етимологията на -arun се посочва за сродна санскр. rinonti – тече, движи се.

 

За жалост е пропусната важната подробност, че тази дума е сродна на стблг. ринѫти – тече, движи се, като това е споменато при анализа на трак. Арна [Дечев, цит. Форер и др.]. А пък точно тази информация показва, че нашата реч дава прекрасно обяснение за древната дума -arun – море, водна маса, движеща се течност. Tem-arun действително означава тъмно море, черно море.

 

Относно елементът -da е добавено, че идва от корен *dha – доя, давам да суче, а значението е майка, кърмилница, дойка. Това е правилно, но отново има пропуск и той се състои в това, че ΔA [ДА] е тракийска дума за майка, кърмилница. Тя присъства в надписите от Дуванлии и Кьолмен. Тази древна дума на предците ни влезли в историята под името траки днес се е запазила в диалектите ни като дада, дода – дойка, гледачка.

 

Азовско море е наречено Майка на Черно море [Темарунда [Temarunda] = Matrem maris ], защото водите му се вливат в Черно море. Различните названия Керс-мар и Тем-арун не бива да ни смущават, дори и днес за едно и също нещо ние имаме различни думи. От една страна нашата реч е богата, а от друга е съвсем нормално в един регион да се избере едно име, а в друг различно име. Същественото в случая е това, че най-древните имена на Черно море са обясними на български език. Това означава, че земите около това море са били обитавани от наши предци в далечното минало.

 

И действително западното и северозападно черноморско крайбрежие е обитавано от различни тракийски племена. Същото важи и за източните брегове, те са граница на Боспорското Царство, чиито владетели не само носят тракийски имена като Спароток, Берисад, Раскупорис, Реметалк и др., но и там се срещат куполни гробници като тези от земите ни. Установени са и култовете към Хероса, Бендида, Дионис и др. тракийски божества. Южното Черноморие пък принадлежи на траките витини, мизи, фриги, мосинойки, халиби, мариандини. Това е поредното потвърждение, че хората влезли в историята под името траки са наши предци.

 

Накрая няколко думи за името Понтос [Πόντος], което се ползва от гърците, но няма обяснение на гръцки. А няма защото принадлежи на речта на предците ни. Димитър Дечев се позовава на Томашек и споделя за тракийското название Понтос [Πόντος], чието значение е намирам път, т.е. движа се. Най-добър кандидат за тълкуването е стблг. пѫтъ – път [произнася се понтъ].

 

Както се уверяваме за пореден път – древните названия на Черно море са тракийски, т.е. древнобългарски. Разпръсквайки се от Балканите и Мала Азия дедите ни са се установили навсякъде край Черно море. След дълги векове речта на различните групи се е променила и поради това те ползват различни названия. Въпреки това Керс-мар, Тем-арун и Понт са наши названия на Черно море.

 

Надявам се с това есе да съм дал ясна, а и полезна информация не само за своите приятели от черноморските градове, но и от цяла България.

КОЙ Е НАЙ-ДРЕВНИЯТ ДОКУМЕНТИРАН ЕЗИК НА ЕВРОПА, БЪЛГАРСКИЯТ?

Дълго време в различни среди властва вярването, че на нашия континент речта на гърците е манифестирана най-рано. Все пак Омир, Хекатей, Херодот, Тукидид творят дълго преди живелите в Рим Ливий, Цицерон, Сенека. С откриването на палеоегейските писмености в края XIX на и началото на ХХ в., сред световната научна общност настъпва смут.

 

Така наречените Линеар А и Линеар Б, използвани на о-в Крит и др. места, са екзотични. Те нямат ясни паралели със старогръцката азбука. За нея се смята, че е модифициран вариант на финикийската. А пък търсейки корените на финикийската писменост британският учен Артър Еванс се спира на йероглифите на минойския Крит, и Пелопонес. Това той прави през 1895 г., демонстрирайки успоредиците на критското писмо с това на финикийците.

 

Даровитият британски учен обаче не е в състояние да определи кой е народът създал критските йероглифи, а и линеарните писмености. Ясно е, че въпросния народ е властвал на о-в Крит, Пелопонес и западна Мала Азия преди Троянската война. Ясно е и, че става дума за огромен народ, който в период от приблизително 600 години ползва три сродни една на друга “азбуки”. Критските йероглифи са на около 4150 години, предполага се, че Линеар А е на 3750 години, а пък Линеар Б е на около 3550 години.

 

Понеже най-старите гръцки eпиграфски паметници са създадени преди околo 2750 години, е повече от ясно, че трите уникални писмености на о-в Крит не са на дедите на южните ни съседи. По този важен въпрос споровете са излишни. На старите гърци от времето на Херодот, Тукидид и др. не е известна изобщо “азбуката” от времената преди Троянската война. Съвсем логично няма и описания на странните знаци. Според бащата на историята първите букви се появяват в Елада чак след идването на Кадъм. Има обаче един сериозен хиат – времева празнота от около 800 години, а това означава, че гърците не познават истинската история на писмеността.

 

Според преданията Кадъм е живял няколко века преди Троянската война. От неговия род произлизат тракийските божества Земела, чието име е тълкувано от различни учени със стблг. землiа – земя и Дионис [Дивонюсо], чието име се обяснява със стблг. диво [с древно значение светлина според Бернекер цит. от Дечев].

 

Кадъм е наречен финикиец, но според учени като Герхард Херн и др. финикийците са смесен народ. Те произлизат от обединението на ханаанци и представители на Морските народи. Това реално е съюз на стари балкаци, сред които изпъкват пеласгите, дарданите, тевкрите, травските, а и мизите наречени по-късно българи.

 

Тези сведения показват, че Артър Еванс е бил прав по отношение на това, че корените на финикийската азбука трябва да се търсят в древните критски писмености. С други думи: не хора от Ориента дават букви на старите балканци, а нашите предци се явяват просветители на доста народи от Близкия Изток.

 

Потвърждение за това намираме и на друго място. Старият автор Зенобий разказва, че в далечното минало е избухнал конфликт между Кадъм и Лин, защото братът на Орфей разпространявал азбука различна от кадмейската. За Орфей Алкидамант твърди, че е създател на буквите, а пък Тацит определя Линк като творител на писменост. Еврипид споменава плочици с Орфеева писменост в светилище в Хемус.

 

Глинена плочица с писменост, която Харисън нарича Орфеева, на първи ред се чете името Мирул, на втори ред името Одрис, на трети ред срещаме Бато, Вато [по Еванс]

Явно се касае за глинените плочици типични за хората ползващи с критските писмености. Недълго сред откриването на тези писмености от Еванс американската изследователка Джейн Харисън изказва виждането, че знаците по плочиците от Крит са същите, които е ползвал Орфей.

Тези сведения са много интересни, защото благодарение на тях става ясно, че първите европейци документирали своя език не са гърците, а нашите деди траките.

 

Относно конфликтът между Кадъм и Лин трябва да се дадат кратки пояснения. Тук явно се касае за вътрешни борби за надмощие, а не за агресия на нашественик. Не само потомците на Кадъм и по-точно Земела и Дионис принадлежат на тракийската култура, но и самото име на Кадъм е тракийско. То е вариант на Кадмил – един от Кабирите, великите богове на о-в Самотраки. Самото име Кабири е тълкувано от Бернекер [цит. от Дечев] с помощта на стблг. кобь – съдба, участ.

 

Предгръцкото население на Елада и о-в Крит е представено предимно от траки и техните роднини пеласгите. Това се знае добре от старогръцките автори, някои от които дават дори подробна информация.

 

Омир локализира част от пеласгите на о-в Крит и ги нарича богоравни. Това несъмнено означава, че пеласгите са благородническата прослойка на обществото. Такъв епитет няма как да се даде на случайни хора. Те разбира се не са случайни, защото от средите на пеласгите са пазителите на светилището на Зевс в Додона и то преди Троянската война.

 

Херодот лаконично подмята, че това, което по негово време носи името Елада, някога е наричано Пеласгия. Хекатей е напълно убеден, че преди идването на гърците целият Пелопонес е обитаван от варвари. Страбон пък добавя, че не само Пелопонес, а цяла Елада е била дом на варвари преди гърците. Този автор съвестно споменава, че Атика е владяна от траките на Евмолп. В съседната област Фокида намираме друг тракийски благородник, а именно Терей. Фредерик Ваудхойзен смята, че властвалия в Беотия Фрикс принадлежи на фригите. Цар на фриги е и Пелопс, който населва Пелопонес със своите хора.

 

Паул Кречмер (цитиран от Откупщиков) смята, че огромните надгробни могили в Пелопонес са на фригите. Това, че траките фриги принадлежат на предгръцкия елит на Елада се вижда и от това, че името на първия победите на Олимпийските игри е фригийско. Става дума за Кореб, като Кречмер уместно отбелязва, че гръцката форма трябва да е Кореф.

 

Самите Олимпийски игри са организирани не от кой да е, а от Херакъл. Според Павзаний героят е правнук на фригиеца Пелопс. Отново Откупщиков пояснява, че едно от най-ранните изображения на Херакъл, прочутият със силата си мъж е представен като фригиец. Това е напълно нормално, ако имаме предвид признанието на Павзаний за тракийските, фригийските корени на Херакъл. Друг потомък на Пелопс е не кой да е, а владетеля на Атина Тезей.

 

Да не забравяме и Тесалия, за която от Херодот знаем, че преди Троянската война е владяна от тевкрите и техните роднини мизите. Става дума за тези мизи, които Хоматиан, Аталиат, Халкондил и др. наричат българи.

 

Както Откупщиков отбелязва: многобройните свидетелства на старите автори за присъствието на траки, фриги, карийци на територията на Елада преди гърците и за тяхното влияние, се потвърждават от данните на археологията и етнографията.

 

Това означава, че древните писмености от трето и второ хилядолетие пр. Хр. също са дело на хора от семейството на траките. Те разбира се явяват наши предци и тяхната писменост би трябвало до известна степен да е свързана с нашите писмености от ранното Средновековие. И такава връзка има разбира се, тя е доказана убедително отдавна.

 

През 1905 г. Фьодор Успенски признава за връзката между старобългарските руни, троянската и древната критска писменост, но се отказва да обясни удивителния феномен. 

През 1970 г. Георги Сотиров прави грандиозно откритие доказвайки, че глаголицата има много общи знаци с крито-микенската писменост. 

Сравнения на Сотиров на глаголически букви със знаци от древната егейска писменост от преди около 3350 г.

През 1976 г и 1977 г. акад. Иван Дуриданов и акад. Владимир Георгиев определят знаците от плочите от Градешница, печатът от Караново и т.н. като тракийска писменост.

Акад. Георгиев дори добавя, че нашите знаци съперничат по древност на най-старите критски знаци. Днес знаем, че особените знаци от Градешница са значително по-стари от критските, а превъзхождат също египетската и шумерската писменост с цели 2000 години!

 

През 2008 г. Иванка Пенева Русева представя доклад За Критско-Микенските писмени знаци върху предмети от Халщатската култура "Цепина". Най-интересното в тази научна работа е това, че особените критски знаци продължават да бъдат ползвани в Тракия векове след изчезването им на територията на Елада [поради идването на данайците бел.моя].

 

Тук трябва да бъдат добавени и откритията на Харалд Хаарман, Марко Мерлини и др., според които знаците на така наречената Дунавска Цивилизация се явяват прототип на критските писмености [които Успенски отъждествява с нашите руни]. Доста по-рано въпросните знаци на Дунавската Цивилизация са наречени по-коректно тракийска писменост от нашите учени Вл. Георгиев и И. Дуриданов.

 

Ако най-древните писмености на територията на Елада, Балканите, а и Европа са дело на нашите деди, то е логично и, че нашият език е най-древния документиран език на континента ни. Приемствеността от времето на Каменната епоха, Античността, Средновековието и ново време е доказана убедително. Нека видим сега кои са най-древните документирани думи.

Няма да се спираме на посланията от Градишница, Караново, Търтария, макар да са интересни. Ще разгледаме минойските документи, защото в тях думите са разчетени от специалисти. Дейвид Пакард разчита две приличащи си минойски думи, записани с Линеар А. Тези думи са ДАТАРА/ДАТАЛА и ДАТАРЕ/ДАТАЛЕ,  а връзката със стблг. датель – дарител и дателѣ – дарители е очевидна. Има логика думи с такова значение да присъстват в минойските и микенски документи, защото те са предимно от фискален характер.

 

Най-древното представяне на името на Арес върху златен пръстен от о-в Крит [по Форсдайк]

Разбира се има и други документи, срещат се надписи върху златни и бронзови предмети, тук характерът вече е култов. На пръстена от погребението от М. Спелио акад. Георгиев разчита името на божеството АРЕЙ. За жалост нашият иначе талантлив учен не търси връзка с тракийския Арей – Арес, а с Яриш – хетския бог на войната и чумата. Названието Яриш няма смисъл на хетски език, а пък и хетите никога не са ползвали Линеар А. Тук ще допълня, че лингвистът Алберт Карноа тълкува името на Арес със стинд. ирасияти – яростен съм, разярявам се. Реално обаче стблг. iaръ, iaрити сѧ е по-подходящ кандидат.

 

Друг култов обект е лабрисът от Акротири. Поуп, Фурумарк, Макилври и др. разчитат ИДА МАТЕ, което превеждат като Ида майка. Тук навлизаме в интересна област, защото Ида е нимфа, която се грижи за новородения Зевс и се явява негова втора майка. Ида е и име на планина на о-в Крит, край населената с траки Троя също има планина Ида, а пък Ида и Идакос са названия на градове в Южна Тракия.

 

Несъмнено името е тракийско, езиковедите смятат, че то идва от древен и.е. корен *widhu  ‘гора, дърво’. Коренът наистина е *widhu, но значението е съвсем друго. Смятам, че Ида произлиза от по-старо Вида, а значението е видна, забележителна. Обяснение можем да получим със стблг. видъ – гледка, видение. По-важното е, че в тракийската ономастика срещаме *wideto [видѣтъ] – видя, виждам [по сведения на Хаас, Орел, Баюн].

 

Колкото до думата МАТЕ – майка, тя не се нуждае от дълго обяснение. Записаната преди около 3750 години дума МАТЕ отговаря точно на стблг. мать – майка. В тракийската ономастика срещаме матар, матер, но и мата, матиа, която е най-близка до стблг. мать.

 

Ще се върнем на Пакард, защото в труда си той представя и други минойски думи, като например КАПА. Тук се касае за название на древно селище, явяващо се елемент в тракийски топоними. Пример са Капи-дава и Капи-стурия, елементът капи е тълкуван от акад. Дуриданов като ‘хълм’. Най-добрият кандидат е копа – купчина, високо място, защото нейният древен вариант е *капа.

 

Пакард представа и минойската дума ДУРА/ДУЛА, а според акад. Георгиев Дула е име на древно тракийско божество, което е ползвано и за тракийски лични имена като Дулас, Дулес, Дулон и др. Ю. Откупщиков съобщава за присъствието на името Дуло в малко по-късните микенски архиви и ползвайки сведения на колеги го сравнява с тракийските Дулас, Дулес, Дулон.

 

Дула означава родителка, дойка, а обяснение можем да получим със стблг. доити – давам да суче, кърмя, има и диал. форма дуя. Явно тя е била по-популярна в далечното минало, защото точно тя се среща в Дула, Дуло, Дулес.

 

Пак при Пакард намираме ДАВА и като по чудо това е един от най-популярните елементи в дако-мизийските топоними. Пример за това са Сети-Дава, Бреге-Дава и др. Държа да отбележа, че елементът -дава е изтълкуван от професионалсти с глагола дявам – поставям, т.е. правя временен стан. Ще допълня и това, че елементите Сети- Бреге- също са тълкувани от професионалисти със стблг. сеть, сетьнь – сетен, последен, брѣгъ – бряг, височина.

 

Елеменнът Сети- е много интересен, защото го срещаме не само в топонимите от Тракия, но и от о-в Крит. Той присъства в по-късните микенски документи, които са на само 3550 години. Става дума за СЕТОЯ, наречена в историческия период Сития [Σητεία], Ситея [Siteia].

 

Налице е един удивителен феномен: най-древните документирани имена на божества, индивиди и селища в Европа са тракийски по характер. От своя страна те са лесно обясними на български език. И всъщност няма нищо странно, няма феномен, ако признаем, че ние българите като цяло сме потомци на древно балканско население.

 

Тогава всичко си идва на мястото, тогава всичко става ясно и не е нужно да се питаме как за Бога старобългарските руни приличат и на критската и на троянската писменост! Не е нужно и да се чудим и дивим как да обясним защо в микенските архиви се срещат старобългарски родови имена като Дуло, Вокил, Ерми, а и типични български имена като Бато, Ботийо, Дайко, Мила, Мира, Перин.

 

Българското име Дайко, представено върху плочица с Линеар Б [по Еванс]

Няма нужда и да се обявяваме за феномен факта, че след края на трако-пеласгийското надмощие на територията на Елада, писмеността Линеар Б продължава да съществува на наша територия, както доказва Иванка Пенева Русева. Не е загадка и това защо на наша територия традицията на издигане на куполни гробници и правене на конско жертвоприношение продължава дълги векове след изчезването си в Елада.

 

Истината е проста, сложен е само пътя на нейното укриване. Ако се съобразим с цялата налична до този момент информация, трябва да кажем, че най-древният документиран език на европейски народ е нашият. Той е наричан в миналото тракийски и пеласгийски. Проблемът е, че речта на предците ни е била много близка до тази на хора от други региони – представителите на илирите, скитите и сарматите. Те са деди на сърби, хървати, словени, поляци, чехи, словаци, кашуби, полабийци, руснаци, белоруси, украинци.

 

Всички тези хора говорят езици от славянската езикова група, а в периода XVIII – XX в. посредством политически натиск в научните среди се налагат безумни теории, чиято цел е да представи източноевропейците като неспособни на организация и държавност хора, които трябва да бъдат управлявани от други народи. Това е основната причина за създаването на лъжите, за славянската прародина в Припятските блата.

 

Реално името славяни, или както е правилно славени е новото име на гетите, които се явяват учители на илирите, скитите и сарматите. Благодарение на гетите обитаващи земи от Шварцвалд до река Днестър, езиците на всички сродни народи на изток и север от северните траки се хомогенизират. Именно културното влияние на нашите предци в различни периоди от време е причина за неестествената близост между езиците от славянската езикова група.

 

Прочее, влиянието на дедите ни не спира по времето на късната Античност. Дори през ранното Средновековие предците ни продължават да бъдат учители и наставници на своите роднини. Признанията на Юрий Венелин, Макс Фасмер, Дмитрий Лихачов и др. за фундаменталното влияние на българския език над руски, сръбски и др. са само върха на айсберга. Има още много информация и тя неминуемо ще излезе.

 

Ние можем да ускорим този процес. От полза ще е, ако представената тук информация се разпространи на колкото може повече места. Останат ли известни само в тесен кръг – все едно трудът ми е бил напразен. Ето за това, моля ви – проверявайте добре и разпространявайте новата и важна информация колкото може по-интензивно.

 

Друго нещо, което би ускорило световното признание на истината за нас е нашето поведение. Хубаво е да си потомък на велики хора, прекрасно е да си потомък на първите благородници, но това е и задължение. За да облечеш бляскава и чиста дреха, ти трябва да си светъл и чист по дух. Не е нужно да се чудим какво да правим, защото имаме примера на предците си.

 

Те са били добри, почтени, състрадателни хора, но също така и смели, силни хора, защото само силните и смелите могат да си позволят да бъдат истински добри, почтени и състрадателни. Светът е жестоко място и лошите винаги се възползват от слабостите на добрите. Ако бивайки почтени и духовно извисени, сме и силни, подкрепяйки се един друг и борейки се с пороците, вече ще можем със спокойна съвест да кажем, че сме достойни наследници на народа, с който започва историята.

 

ЕТО КАК АЛБАНЦИТЕ ПОМОГНАХА ДА СЕ РАЗБЕРЕ, ЧЕ БЪЛГАРИТЕ СА ДРЕВЕН БАЛКАНСКИ НАРОД

 У нас се знае твърде малко за ранната история на албанския народ. Известно е предимно мнението на селектирана група учени и това е. Други мнения не се допускат, а и няма дискусия по темата. Общо взето правят се опити албанците да бъдат изкарани ту траки, ту илири, ту пеласги, т.е. потомци на древните балканци. Същевременно ние българите сме обявени за нов народ – формиран след 681 г. Считани сме за смесица от номади и обитатели на Припятските блата на Украйна и граничните им територии.

 

Иронията е, че още през 390 г. можем да говорим за българи на юг от Дунава, ако се доверим на Касиодор. През 550 г. пък дедите ни са свързани с най-древното население на Тесалия и Епир (обитаван днес от албанците). 

Това прави Йоан Малала наричайки българите потомци на мирмидоните, които Ахил Пелеев води със себе си. По времето на Алфред Велики [IX в.] българите са смятани за илири, или поне част от българите са смятани за наследници на илирите: Illiricos þe we Pulgare hatað (по сведения на Босуърт).

 

От друга страна албанците са споменати на Балканите около 700 години по-късно от нашите деди. И не само албанците са споменати значително по-късно, но и на никой от късносредновековните автори не му е хрумвало да нарече албанците илири, пеласги или траки. Странно, нали?

Въпреки това редица учени решават, че ние българите сме нашественици на Балканите, а албанците на наследници на древното население на земите на юг от Дунава.

 

Има разбира се и изключения сред лингвистите. Владимир Орел е добър пример за това. Според този изследовател прародината на албанците е на север от Дунава: в територия, която е била между власите и германите. Това обяснява общите думи в албански и румънски, а разбира се и старовисоконемските заемки в албанския. Ако дедите на албанците бяха древен балкански народ, те не биха имали германски думи в речника си.

 

От тези думи, или по-точно заемки, за нашата история най-важната е burrё – мъж, защото нашите учени я използват при тълкуване на тракийски имена като Дале-пор, Порис, Парис, Диту-бор и др. 

Всъщност и тук има изключения, защото в началото на ХХ в. Димитър Дечев тълкува елементите -пор, -бор със стблг. борѭ – боря се. Проблемът е, че около 30 години по-късно акад. Дечев забравя за своето откритие. Всички останали негови колеги също забравят и на широката публика, а и в научните среди при анализа на тракийски имена с елемент -бор, -пор се ползва албанския, а не старобългарския.

 

И в ново време траколозите и лингвистите проявяват забележителна разсеяност. Не само са забравили старите, а и правилни тълкувания на акад. Дечев, но са забравили и изводите на своя колега Владимир Орел, според когото думата burrё – мъж не е изконно албанска, а старовисоконемска. С други думи – тя не е подходяща за тълкуване на тракийски лични имена.

 

За наше щастие сред съвременните албански учени има хора, които вършат добра работа, макар важни изводи да са пропуснати. В труда на един от тях Джелал Юли (Xhelal Ylli) е представена безценна информация. В работата си за славянските заемки в албанския (Das slavische Lehngut im Albanischen) са представени названия на селища, реки и т.н., които нямат обяснение на албански. Тези топоними и хидроними са обявени за славянски и нови, но между обявено и реалност има огромна разлика.

 

И в този случай най-важното е пропуснато. По мое мнение това е сторено без умисъл от страна на албанския изследовател. Ще обясня какво точно имам предвид. Тълкуванията на названия на албански селища с думи като баба – баба, бегунец – бежанец, бел – бял и др. са правилни, но тези названия просто няма как да са нови и оставени от народ, който се установява трайно на балканите едва след 681 г.

 

По една или друга причина г-н Юли следва сляпо виждането, че по време на ранното Средновековие има подмяна на населението на Балканите, разбира се с изключение на гърците. Също без критика е следвано и виждането, че тракийския език е мъртъв и няма нищо общо с българския.

 

Фактите показват нещо съвсем различно. Представям кратък списък на думите, с които албанският учен тълкува имена на селища и реки от своята родина. Всички тези думи присъстват в нашия речник:

 

Име на албанско селище – тълкуване на Дж. Юли – пояснение

 

BABICE         – бабица – баба,

BEGUNEC     – бегунец – бежанец,

BEL                – бел – бял,

BELUSH        – белуш – белезникав,

BELOVODE   – беловоде – бяла вода,

BERZAN        – берзан – брезов,

BILISHT        – билишт – биле, билка,

BISTRICE      – бистрице – бистра вода,

BOGA             – бога – бог,

BREG             – брег – бряг, булгарец - българин,

VODESH        – водеш, водица – вода,

VODICA        – водица

DOLAN          – долан – долина, дол,

GOGOLAS     – гоголас – гоголица, вид птица,

GORE             – горе – гора, планина,

GRADEC        – градец – градче,

ZAGORE        – загоре,

KAMENICA  – каменица,

KOBILISHTE – кобилище,

KOZEL           – козел,

SELINE          – селине – селяни,

STAN              – стан,

STARA           – стара,

TURAI            - турай – тоуръ – бик.

 

Едва ли някой ще спори относно това, че присъстващите в албанските топоними и хидроними думи са български. На теория не би трябвало да намерим такива названия на Балканите и в обитаваната от траки Мала Азия преди 681 г., но такива названия има. Тяхното упорито укриване от страна на учените не означава, че важните топоними не съществуват. Ще караме подред, разглеждайки древните паралели на анализираните от албанския учен названия от територията на неговата страна:

 

1.Баба е тракийско име от фригийски епиграфски паметник от VIII в.пр. Хр.

 

2.Бегис е име на тракийски град, обитаван е от тралите.

 

3.Бела е название на тракийска крепост, но елемент бел намираме и в Бела-стура, Беле-дина, Ор-белос и др. Точно Ор-белос е много древна, защото я срещаме в работата на Херодот [Her.V.16].

 

4.Бистирос е име на тракийско селище, Бистюрас е название на Хероса, което лингвистите тълкуват с быстръ – бърз, а оттам и бистър.

 

5.Бога е име на тракийска крепост спомената от Прокопий, но знаем и, че фригите наричат своя върховен бог Багайос, а имат и лично име Багун. То е регистрирано на паметник на около 2750 години, споменавано е в в трудове на Люботски, Обрадор и др.

 

6.Бреге-дава е тракийски топоним отново от труд на Прокопий, но има и други сродни, като например Бергуле, Бергисон.

 

7. Вода е тракийски топоним, мястото е на брега на Дунава, а на брега на Черно Море е град Одесос, чиято древна форма според проф. Влахов е била *Водесос. А пък това селище е съществувало през VIII в.пр. Хр.

 

8. Долиони е име на траки, живеещи край Кизик, т.е. спадащи към групата на мизите, които по-късно биват наречени българи. Долиони означава просто долѣне – обитатели на долина.

 

9. Гагула е тракийска глоса, дума от речта на витините със значение водна птица. Акад. Дуриданов търси връзка с балтийските езици, но пропуска нашата дума гоголица – вид патица.

 

10. Гарескос е име на тракийско селище, по-точно пеонско, споменато е от Плиний през I в. Акад. Дечев тълкува Гарескос с уелс. garth – планина, връх, но пропуска стблг. гора – планина, а и блг. диал. гарица – горица.

 

11.Гордион, Мане-гордум и др. биват тълкувани още през XIX в. с градъ – град от учени като Кречмер и др. Селището е съществувало поне от VIII в. пр. Хр.

 

12. Загора е име на селище от западна Мала Азия, споменато от Ариан Никомедийски още през II в.

 

13. Камандър, Скамандър е название на река в западна Мала Азия, спомената в труда на Омир. Професионалисти правят тълкуване с камене – камък.

 

14. Кобилатус е име на река във Витиния, по една или друга причина, това име не е разгледано от нашите траколози и лингвисти, а то показва, че кобила е древна тракийска дума.

 

15. Козилас, Козис са тракийски имена, които акад. Георгиев тълкува със стблг. коза и козьлъ.

 

 16. Сели е име на тракийско племе дало названието Селетика край Хемус, но и Селетика край Бяло море. За селите в Епир пише и Омир.

 

17. Стан присъства в предгръцките, т.е. трако-пеласгийските названия На-стане, Волу-стана.

 

18. Туро-диза е име на тракийско укрепено селище.

 

 

Списъкът с албански селища, чието име е българско може да се удължи доста, като разбира се въпросните имена притежават паралели от времето на Античността. Когато обаче за тези паралели не се отваря и дума, а вместо това се лансират лъжи за някакво идване на българите от Сибир, Памир или Кавказ е лесно хората да бъдат излъгани.

 

Сега обаче, благодарение на това есе българите имат база за сравнение и мненията на хората с титли са без значение. Българите са умен народ, достатъчно е да имат нужната информация и сами ще разберат кое е истина и кое измама. Да му мислят манипулаторите на историята…

 

ОТНОВО ЗА ТРОЯНСКАТА ВОЙНА – ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ, В КОЯТО НЯМА ГЪРЦИ

От няколко години представители на “българската наука” се опитват да ми затворят устата. Понеже новият ми блог ми е посетен над 10 570 000 пъти, а прочитите в стария блог са 14 151 000, въпросните хорица явно се страхуват, че неудобна за тяхната кариера сведения ще станат известни на широката публика. Все пак, макар да се касае за дълъг период от време общият брой прочити на есетата ми наближава 25 000 000. Това си е солидно количество и не само броят на моите съмишленици расте, но и ред други хора започват да разбират каква е истината за нашите корени.

 

Въпрос на време е когато една критична маса българи ще изиска отговорност от учените, за обезобразената ни история, за внушенията, изкривили съзнанието на милиони сънародници. За да не се стигне до там, или по-скоро, за да се забави този процес, една малка група хорица се е заела да ме клевети, осмива, заплашва. Новият ми блог бе докладван като опасна страница, макар Blogger да е собственост на Google. Понеже някои есета са докладвани твърде често, Фейсбук потиска линковете към тях и важната информация не достига до много хора.

 

Това ме накара да препубликувам няколко интересни есета. Настоящето е първото от тази поредица, а се надявам да не е последното. В тази работа ще бъдат разгледани няколко важни теми, на които разбира се ще бъдат дадени отговори. Тези отговори имат потенциала да удивят тези, които се запознаят подробно с информацията и я проверят. Изненадите са няколко и всичките са приятни за тези от нас, които обичат България и държат истината за миналото ни да бъде извадена на бял свят. Ето и темите, на които ще се спрем:

 

1.Кои са основателите на Троя и кои са техните наследници?

2.Каква е връзката между трояните и ахейците?
3.Каква е истинската причина за Троянската война?

 

Сблъсъкът между ахейците и защитниците на града на цар Приам е описан подробно от поета Омир. От този автор научаваме за Ахил Пелеев и хората му, които в по-късни времена, в работа на Йоан Малала ще бъдат определени като предци на българите. Пак от Омир получаваме сведения за троянските съюзници: траките мизи и пеони. И двете групи са отъждествени с българите от редица средновековни летописци. Създателят на “Илиада” разказва също и за цар Резос, чиято история, според проф. Димитър Попов е оцеляла в българския фолклор. След малко ще се уверим, че всички тези интересни неща не са никак случайни.

 

Да започнем с един от най-важните въпроси, а именно: кои са основателите на Троя, позната и като Илион? Най-рано градът е споменат не в гръцки, а в хетски извори. В работата си “Общество и Държавност у Траките” проф. Калин Порожанов цитира езиковедът Леонид Гиндин по отношение на това, че названието Илион е тракийско, а и, че е споменато в хетски извор от XVII в. пр. Хр., или с други думи – преди около 3650 - 3700 г. Със сигурност обаче селището е по-старо.

 

Трябва да благодарим на хетите и за друга информация, защото техните техните летописци са регистрирали в по-късни времена името Илион още веднъж, но този път са добавили алтернативното име Троя, а и още един топоним, който е много интересен и ще ни помогне да разберем кои са създателите на града, в който властва цар Приам.

 Керамика от Троада, имаща прототип в Тракия (по Шлиман)

В работа, публикувана в интернет, проф. Ерик Клайн обръща внимание на един конфликт между Хетската Империя (по времето на Тудхалия II – 1360 – 1344 г. пр. Хр.) и съюз на хора от региона Asuwa (регионът, в който е Троя). Споменати са топонимите Wilusya (Илиос, Илион) и Tariusa (Троя, според цит. от Клайн Гьотербок, Гарстанг, Гърни и др.).

 

Карта на Хетската Империя и земите край нея, територията на царство Асува е маркирано с червена лининия, изобр. базирано на (Near_East_topographic_map-blank.svg: Sémhur)

https://en.wikipedia.org/wiki/Ancient_regions_of_Anatolia#/media/File:Hethiter.svg

 

 

И трите имена: Уилусия,  Тариуса, Асува са много важни. По време на Бронзовата епоха географската област Аsuwa (Асува), станала основа за името на континента Азия е сравнително малка по територия. Касае се за име на царство, за което се смята, че е първата тракийска държава в Мала Азия. Това не е мое лично мнение, а виждане на различни чужди историци и лингвисти.

 

Преди около половин век Игор Дяконов изразява виждането, че след своето идване в Мала Азия през Босфора, траките са основали царството Асува (най-древната Азия) и то още във времената преди Троянската Война: “Просачивание первых фрако-фригийцев с Балкан в Малую Азия, если верить греческой традиции, началос еще до Троянской войны (вероятно, через Босфор), и именно им быть может, обязано своим образованием царство Ассува”.

 

Уповавайки се на сведенията на специализиралите се в хетската история западни учени Джон Гарстанг и Оливър Гърни, Игор Дяконов подчертава, че Ассува (Aššuwa) е всъщност първото държавно образувание на трако-фригийците в Мала Азия:

“…нельзя считать невероятным предположение Дж. Гарстанга и О.Р. Гэрни о том, что в царстве Ассувы следует видеть первое государственное образование фрако – фригийцев в Малой Азии…”

 

В най-новата си книга “Неразказаната История на Траките” съм представил интересни сведения за хората на царство Асува-Азия, посочил съм от кой балкански регион са дошли, а и каква а връзката им с хетите. В новата си работа съм обяснил и това, че значението на името Асува-Азия е страна на коневъдците.

 

Ако основателите на царство Асува са траки, то и създателите на Троя-Илион са траки, друг извод не е възможен в случай, че селището е на територията на трако-фригийското царство и реално е било негова столица.

 Керамика от Троада, имаща прототип в Тракия (по Шлиман)

 У нас това се знае отдавна, защото още в началото на ХХ в., Д.П. Даскалов прави следното изказване в своя книга: “Хомеровскитѣ свѣдениѣ за тракийската култура позволяватъ да прѣдполагаме по-раненъ периодъ на нейния разцвѣтъ. Находките отъ Bos-ӧjuk въ Фригия твърдѣ ясно говорятъ, че троянците сѫ едни отъ малоазийскитѣ потомци на тракийско-фригийскитѣ племена.”

 

Друг прогресивен български интелектуалец, а именно Никола Йонков Владикин не просто свързва траките с Омировата Троя, но съобщава и за смайващата прилика между украшенията на троянските благороднички и тези на българските жени от края на XIX и началото на ХХ в.

 

Даскалов и Йонков-Владикин не са единствените, които смятат, че Троя е основана от дедите ни. Съпоставяйки данни от археологията с езиковедски анализ на топоними и хидроними от Троада, Леонид Гиндин смята, че указания анатолийски регион Троада, е част от етнокултурния ареал на югозападната част на Тракия, още от периода на Троя I  – Троя IV, т.е. в продължение на цялото трето хилядолетие преди Христа.

 

Базиращ се на сведения от работи на Мерперт и Черных, Юрий Откупщиков съобщава, че най-ранните културни слоеве на археологическия обект Езеро, България са по-стари от Троя I, като сходството на материалната култура в двата региона е голямо. В такъв случай единственият логичен извод е, че Троя, позната и като Илион е основана от нашите предци, влезли в историята под името траки.

 

Както можем да се досетим – самото название Троя e тракийско, значението е място на благоденствието. При анализа на името на героя Трoс (Τρώς), за когото в миналото се е смятало, че е дал името на увековечения от Омир град, фламандският лингвист Алберт Карноа стига до заключението, че то идва от ие. корен *treu “etre florissant, fort, puissant” – силен съм, процъфтявам, радвам се на благодат. Същият корен *treu Карноа намира в името на нимфата Траке, като смята, че дори народностното име траки идва от по-стара форма *травсики (Trausikes) *treus “etre florissant” – процъфтявам, радвам се на благодат.

 

Както вече бе споменато, алтернативното име на Троя - Илион е тракийско по произход. Като цяло нашите езиковеди не отричат това, но и не посочват ясно връзката между името на обезсмъртения от Омир град и названията на други тракийски селища. Акад. Иван Дуриданов свързва намиращият се в Югоизточна Тракия град Илион със стчсл. (или по-точно стблг.) илъ – кал. Засегнатият от нашия езиковед тракийски топоним се намира точно в областта, в която е и Урдовиза (Китен) – мястото, където са опитомени най-рано коне в Европа, мястото, от което са тръгнали траките основали царство Асува в Мала Азия, а явно и Троя-Илион.

 

Логиката подсказва, че точно южнотракийският Илион да е дал вдъхновение за името на увековечения от Омир Илион. Съвсем нормално е, идвайки на ново място и основавайки нов град дедите ни да му дадат името на селището, от което са тръгнали, особено ако релефа на новото място показва прилики с релефа на старото.

 

В работата си засягаща предгръцкото население на Елада Юрий Откупщиков изказва твърдението, че понастоящем изобщо няма място за съмнение относно трако-фригийския характер на езика на жителите на Троя: “Однако фрако-фригийская, а не греческая принадлежность языка троянцев в настоящее время едва ли может вызывать сомнения.”

 

След като установихме, че Троя е основана от траки, т.е. от нашите предци, нека хвърлим поглед и върху един сериозен на пръв поглед проблем. Касае се за това, че средновековните българи са свързвани ту със съюзниците на града на цар Приам, ту с противниците му. Дали се касае за грешно предаване на факти, или пък просто дедите ни са били огромен народ, части от който са влизали в конфликт едни с други поради борба за надмощие? Това е нещо напълно нормално и се среща при гърци, римляни, германи и др.

 

Нека разгледаме наличната информация. Летописците Лъв Дякон, Михаил Аталиат, Димитър Хоматиан, Лаоник Халкондил, Йоан Цеца, Йоан Зонара и др. отъждествяват българите от своето време с траките мизи и пеони. И двете групи спадат към защитниците на Троя, но пък един друг автор, а именно Йоан Малала, е уверен, че българите са потомци на хората, които Ахил Пелеев предвожда. Този герой е противник на трако-трояните и съюзник на ахейците, водени от Менелай и Агамемнон.

 

Ако се дистанцираме от догмите и се задълбочим в подробностите ще се уверим, че противоречие няма, нито пък има нещо странно в това средновековните българи да бъдат причислявани ту към защитниците на Троя, ту към нейните врагове.

 

В Омировата “Илиада” никой от участниците в конфликта не нарича враговете си варвари, т.е. хора говорещи различен, неразбираем език. Това означава, че както предвожданите от Ахил бойци, така и съюзниците и поданиците на цар Приам са говорили един и същ език, или поне много близки наречия. След като според Откупщиков и др. лингвисти речта на трояните е трако-фригийска, то такава трябва да е и речта на ахейците.

 

Освен езика, има и други неща, които свидетелстват за общите корени на хората от воюващи срещу и в защита на Троя. Благодарение на описаните от Омир погребални обреди става ясно, че ахейците и трако-трояните са носители на една и съща религиозна традиция. Това означава, че ахейци и трако-трояни са близки роднини, което разбира се е истина, но една дълго време потискана истина.

 

За историците не е тайна, че ахейските благородници Агамемнон и Менелай не са гърци. Те са синове на цар Атрей, който пък е потомък на фригиеца Пелопс, а фригите са част от тракийската общност.

 

Пелопс довежда хора в Пелопонес във времената преди Троянската война, като това тракийско население оставя достатъчно следи: както в топонимите, така и архелогически. Паул Кречмер (цит. от Откупщиков) е уверен, че огромните погребални могили, с които е осеян Пелопонес са фригийски, т.е. тракийски.

 

Отново Откупщиков, представя сведения от Страбон и Павзаний за фригийското присъствие в Пелопонес, но също така и в Тесалия, Фтиотида (Централна Гърция), а точно там е дома на Ахил Пелеев. Трябва да се добави, че в своите проучвания Паул Кречмер съобщава за намиращ се в Тесалия топоним Фригия (Φρυγία), на границата с Атика и Беотия. Според Страбон, преди Троянската война цяла Атика е принадлежала на траките:

 

“Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus.”(Strab.VII.7.1).

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7g*.html

 

Преселението на фригите е станало много отдавна и поради тази причина Херодот определя ахейците като стари, коренни жители на Пелопонес, докато дорийците, т.е. същинските гърци са дефинирани като пришелци (Her.VIII.73). За да се прави такова ярко разграничение, то ахейците и гърците са действително напълно различни народи.

 

Тези сведения показват, че истинските ахейци са траки от групата на фригите и това обяснява защо ахейци и трако-трояни се разбират без проблем, защо елитът на двете групи се състои от бойци-колесничари, а и защо погребалните обреди са общи. Дори името ахейци, ахеи е тракийско.

 

Народностното название ахеи, или по-точно акаивои (*Ἀχαι-ϝοί, Ἀκαι-βοί) e изградено по същия начин както и тракийските етноними сика-вои (Συκαι-βόι) и пераи-вои (Περραι-βοί). Елементът -вои притежава значение войници, боици и съответства точно на стблг. вои – бойци. Името на произлезлите от средите на фригите ахеи (Ἀχαι-ϝοί, Ἀχαι-βοί) означава буквално яки вои, яки бойци, силни бойци.

 

Фригийските корени на ахейците обясняват защо учени като Маккуин са склонни да разположат най-старата Ахея в Тракия и да определят споменатите в хетските летописи ахейци като европейски траки. Все пак прародината на фригите е на Балканите, и според изследователи като Откупщиков и др., Пелопс довежда фриги в Пелопонес от север, т.е. от Балканите, а точно това е мястото, на което фригите са оставили доста следи.

 

Според лингвистите Лидия Баюн и Владимир Орел монументалният надпис от Ситово, Пловдивско е фригийски. С това аз съм напълно съгласен, в том I на книгата си “Тайните на Тракийския Език” съм дал тълкуване на древното послание с помощта на български. Държа да отбележа, че на югоизток от Ситово, в пределите на Сакар планина, край Вишеград е имало фригийско светилище, в чиито околности проф. Драгомир Лалчев намери два други фригийски монументални надписа. Важна подробност е и това, че светилището край Татул носи белезите на фригийската архитектура.

 Древно светилище Татул, снимка Камен Ханджиев

https://commons.wikimedia.org/wiki/File:%D0%9E%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82_%D0%9A%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BB%D0%B8_-_%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%BE%D0%BC%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4_-_%D1%81._%D0%A2%D0%B0%D1%82%D1%83%D0%BB_-_%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BE_%D0%A2%D0%B0%D1%82%D1%83%D0%BB_-_%2812%29.jpg

Нека обобщим какво сме разбрали до този момент:

1.     Траките населяват Мала Азия още преди основаването на Троя.

2.     Материалната култура на ранната Троя и тази на археологическия обект Езеро са сходни, като тази от територията на България е по-стара.

3.     Според виждането на редица учени названията Илион, Троя, Асува-Азия принадлежат на траките, а разбира се имат и обяснение на български.

4.     В “Илиада” героите от двата противникови лагера говорят един и същ език и практикуват едни и същи погребални обреди, а пък аристокрацията е представена от бойци-колесничари.

5.     Воюващите срещу Троя Агамемнон и Менелай не са гърци, а потомци на фригиеца Пелопс.

6.     Според Херодот, Страбон и др. стари автори, фригите са тракийски народ.

7.     Пелопонес – дом на ахейците е населен от фригите на Пелопс.

8.     Ахейците са считани за древни поселници на Пелопонес, докато на гърците Херодот гледа като на потомци на дошли от Африка мигранти.

9.     Самото име ахейци е тракийско по характер, изградено е по абсолютно същия начин както и други тракийски народностни названия, а и притежава смисъл на български език.

10.  Могилните погребения от Пелопонес са традиция, чието продължение намираме при траките, докато за гърците от времето на Античността това е нещо чуждо.

11.  Фригите и техните тракийски роднини са населявали не само Пелопонес, но също така и Тесалия, Фтиотида (Централна Гърция), а точно там е дома на Ахил Пелеев.  

12.  Дори в Тесалия има топоним Фригия (Φρυγία),

 

Разполагайки с тази информация можем да отсъдим, че действително описаният от Омир конфликт е между две групи на една и съща общност – тази на старите балканци, които се явяват наши предци. Ето защо средновековните българи един път са отъждествявани ту като потомци на хората на Ахил и противници на Троя, ту като нейни защитници в лицето на мизите и пеоните.

 

Трябва да се добави и това, че за самите пеони Херодот смята, че спадат към трояните (Her.V.13). Обикновено нашите учени (като Димитър Ангелов и др.) определят отъждествяването на българи и пеони, (т.е. трояни) за грешка (архаизация). Това не отговаря на истината, защото ако българи и пеони не деляха един произход, то името на пеоните не би имало смисъл на български, а реално то има.

 

В най-новата си книга “Неразказаната История на Траките” съм дал обяснение на значението на името пеони с помощта на български, също така съм дал сведения за важната роля на пеоните и мизите в създаването на Арменското царство.

 

След като установихме, че Троя е основана от нашите деди, а и, че трако-трояните са от същия произход както и ахейците, трябва да изясним и последния въпрос – истинската причина за Троянската война.

 

Походът на Агамемнон и Менелай не е за завръщането на хубавата Елена, а за власт над протоците и над Троада. Името на Троя неслучайно притежава значението място на благоденствието. Територията на Троада е богата на природни ресурси, а и мястото е стратегическо, позволяващо развитие на търговията допринасят за богатството на тези, които владеят региона.

 

Нека не забравяме, че Агамемнон и Менелай са потомци на Атрей и Пелопс, т.е. те са от трако-фригийски произход. Самият Пелопс някога е бил в Троада, но явно поради борба за трона е бил принуден да потърси нова територия и поради това се е отправил към Пелопонес. Това не е спекулация, има си исторически извор, в който тази информация е представена.

 

Павзаний дава интересна подробност, а именно това, че отговорния за заселването на Пелопонос с фриги герой е прогонен от Троада от фригийския владетел Ил. Самият Ил се явява потомък на Трос – човекът, за когото се е смятало, че е дал името на Троя.  

 

Претенциите на фригиеца Пелопс за престола на Троя, и походът на неговите потомци Менелай и Агамемнон срещу цар Приам обясняват и едно друго сведение на Павзаний. Става дума за това, че според един оракул Троя няма да бъде превзета, ако поне една от костите на Пелопс не бъде донесена. Това означава, че този герой е свързан с града, за който неговите потомци воюват.

 

И така – какво заключение можем на направим от представената тук информация? Данните показват ясно, че Троя е основана от траки, като различни групи от тях са се стремили да властват над имащия стратегическо разположение град. Една от групите, която не успява да се наложи, влиза в историята под името ахеи, ахейци и след напускането на Тракия успява да се засели на о-в Пелопонес. Макар да минава време от прогонването на Пелопс от Троада, неговите потомци не са забравили амбицията на дядо си и предприемат поход с цел да се реваншират. Този поход става известен като Троянска война, а участниците в него са хора, които делят един произход и се явяват наши предци.

 

 

Вярно е, че имена като Агамемнон, Ахил и др. звучат странно за нас, но пък един цитат от работа на Артър Еванс хвърля достатъчно светлина по този въпрос. Британският учен казва следното: “Много имена, присъстващи и в гръцката митология не са гръцки по произход, а други са гърцизирани не особено сполучливо като например Ахил…и изглеждат идващи от легендите на предшестващото гърците население…” - “Many names, also, in Greek mythology, are not of Greek origin, and others have only been Graecized imperfectly Άχιλλεύς…..and seem to have been transmitted from a pre-Hellenic repertory of popular tradition (saga)…” (Evans, 1952, с. 67).

 

Артър Еванс не е единствения, който смята, че имената на героите от старогръцките легенди не са гръцки. Цитирайки свои колеги от Западна Европа, руският учен Юрий Откупшиков съобщава следното: “Гърците от героическата епоха носят почти изключително негръцки имена…В класическата епоха голяма част от гръцката ономастика също така не е гръцка…Даже тези лични имена и топоними, на които може да се даде значение на гръцки, могат да се окажат негръцки, до известна степен преосмислени под въздействие на народната етимология.”- “греки героической эпохи носили почти исключительно негреческие имена (см., например (Myres 1930, 310). В классическую эпоху большая часть греческой ономастики также была негреческой (Chadwick 1967, 273). В Греции было «очень мало чисто греческих имен» (Chadwick 1969а, 10). Даже те личные имена и топонимы, которые по гречески что-то значат, могут оказаться догреческими, в какой-то мере переосмысленными под воздействием народной этимологии (Chadwick 1969а, 10; 1969b, 83)…”(Откупщиков, 1988, c.114).

 

Сега вече трябва да е съвсем ясно защо Йоан Малала счита българите от своето време за потомци на хората подвластни на Ахил Пелеев. Трябва и да е ясно защо Ахил погребва своя загинал роднина Патрокъл ползващ обреди, практикувани и от жителите на Троя и познати  на българите от Средновековието. Около 2000 години след Ахил, княз Крум ще повтори особения обред след битката при Верзиникия, жертвайки хора и животни в чест на падналите свои бойци.

 

Българите не просто носят гените на най-старото цивилизовано балканско население, дало героите описани от Омир, но при нас е запазена смайващо дълго време традицията на воинската аристокрация оформила до голяма степен ранното гръцко общество, а и обществата на келти, римляни и др.