БЕСИТЕ – ЖРЕЦИ, ВЛАДЕТЕЛИ НА РИМ...И НАШИ ПРЕДЦИ

В началото на ноември миналата година публикувах книгата си “ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ”. Опитах се да обясня на ненатоварен с теpмини език какви пропуски са направени от няколко поколения учени изследвали нашето минало. Засегнах доста теми, които бях представил в blog.bg, като дадох и дискусията към тях. Така читателите ми получиха една уникална възможност не само да видят как съм изградил творбата си, но и да добият представа какви са били първите реакции на доста сънародници.

Сега подготвям нова книга. В нея засягам само траките, техните лични и племенни имена, религия, външен вид, бит, обичаи. Реших да обърна повече внимание на тракийските племена и на значението на техните названия. Според траколозите ни са съществували около 80 тракийски племена. Моите изследвания показаха, че учените ни са били твърде скромни. Оказа се, че в старите исторически извори, епиграфски паметници, а и по монети са споменати доста повече племена – над 130.

Постарал съм се да дам колкото се може по ясна информация за всички тях, като разбира се най-много данни има за най-важните и най-големите племена. В този постинг представям кратък откъс от следващата си книга – чернова на кратка история на бесите и етимологически анализ на името им.  

Беси, Bessi, Βησσοί, Βιεσσοι, Βέσσοι. Бесите са едни от най-известните тракийски племена. Споменати са от Херодот през V век преди Христа. Според бащата на историята те са част от сатрите и служат в храма на бог Дионис, където проницателите правят предсказания не много различни от тези на оракула на Делфи - Неr.7.111.

Твърде вероятно е това да е храмът посетен от Александър Велики и бащата на Октавиан Август. Римският пълководец пожелава да узнае за бъдещето на сина си и жреците изпълняват неговата молба. По време на гадателския ритуал над олтара лумва силен пламък, за който твърди, че се издигнал над покрива на храма, чак до небето. Понеже такова необичайно знамение се е явява до този момент само на Александър Велики, бащата на Октавиан Август разбира, че синът му е предопределен да извърши  велики дела – Свет. с.100.

Плиний Стари съобщава за няколко племена на бесите между реките Струма и Места -Pliny IV.xi-40. Съществували са обаче поне четири отделни групи беси, понеже за тях е използвано определението Τετραχωρίται – тетрахорити (τετρα = четири, χώρα= област, обиталище, землище) – St.Byz. c.618, Strabo, 7. fr. 59.

По сведенията на Страбон тези хора обитават земи край Стара Планина и Родопите където са съседи на пеоните. Според този автор, писал половин хилядолетие след Херодот, битието на бесите е за окайване, те живеят в колиби и се занимават с разбойничество – Strabo 7.5.12. Не е ясно доколко страбоновото сведение отговаря на истината. Често гръцките и римски автори демонизират умишлено чуждите народи, за да подчертаят своето “морално и духовно превъзходство”.

В работата си Tristia Овидий свидетелства за беси в Северна Добруджа като съседи на гетите и сарматите:

 “Siquis adhuc istic meminit Nasonis adempti, 
et superest sine me nomen in urbe meum. 
suppositum stellis numquam tangentibus aequor 
me sciat in media uiuere barbaria. 
Sauromatae cingunt, fera gens, Bessique Getaeque…” TRISTIA III.10

За това, че известна част от бесите е обитавала земи край река Дунав знаем от Йордан, който съобщава, че на езикът на тези хора Дунава е наричан Истър – “ Et quia Danubii mentio facta est, non ab re iudico pauca de tali amne egregio indicare. Nam hic in Alamannicis arvis exoriens sexaginta a fonte suo usque ad ostia in Ponto mergentia per mille ducentorum passuum milia hinc inde suscipiens flumina in modum spinae, quem costas ut cratem intexunt, omnino amplissimus est. Qui lingua Bessorum Hister vocatur..” Jord. De Origine…- 75.

Друга група беси е спомената от Клавдий Птолемей, който ги разполага между река Висла и Карпатите – Below the Venedae are the Gythones, then the Finni, then the Sulones; below whom are the Phrungundiones; then the Avarini near the source of the Vistula river; below these are the Ombrones, then the Anartophracti, then the Burgiones, then the Arsietae, then the Saboci, then the Piengitae and the Biessi near the Carpathian mountains. Ptol. III.5. 

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Periods/Roman/_Texts/Ptolemy/3/5*.html

Обясние за присъствието на тези хора извън традиционните им територии край Родопите и Стара Планина може да се обясни с това, че част от тези тракиq нежелайеки да бъдат подвластни на Римската Империя, са се преселили на север от река Дунав където са станали съседи на даките, а и на германите.

Историята на бесите е доста бурна. Те не пострадват по време на персийското нашествие, но Балканите са кръстопът, на който се сблъскват много политически интереси. През 183 г. преди Христа македонският владетел Филип V води война срещу беси, одриси и дентелети. Македонският владетел завладява Филипопол (Пловдив), чието население се е евакуирало в близките планини (навярно Родопите) -Livy-XXXIX.53.

За агресия на римляни срещу бесите споменава Амиан Марцелин, който разказва, че Луций Лициний Лукул е първият, който се сблъсква с бесите и в същата битка побеждава хемимонтаните  въпреки тяхната упорита съпротива – Аmm. XXVII.4.11. За тази битка пише и Евтропий, който допълва, че Луций Лукул превзема обитаваният от бесите град Ускудама, а веднага след това и Кабиле – Eutrop. 6.10. По време на Гражданската Война в Рим, бесите са нападнати от Марк Юний Брут с помощта на одриския цар Раскупорис – C.Dio-47.25. Навярно причината за враждебните действия на Брут е фактът, че бесите дават войници на неговият съперник Гней Помпей. За наемници от племето на бесите в армията на Помпей съобщава Гай Юлий Цезар – Bel.Civ. III.4.

По-късно, през 15 г. преди Христа Марк Лолий идва на помощ на одриския цар Реметалк и се заема с покоряването на бесите - C.Dio -54.20. Няколко години по-късно, през 11 г. преди Христа бесите въстават. Водени са от Вологес (Бологес), който е жрец на Дионис. Бунтовниците успяват да разбият армията на симпатизиращият на Рим цар Раскупорис и започват преследване на войската на Реметалк – чичо на Раскупорис. Бойните действия стигат чак до Тракийския Херсонес (днешният полуостров Галиполи), който бива опустошен в последствие. Вдъхновен от успехите си бесът Вологес извършва поход и в Македония. Поради тези действия от Памфилия (регион в Мала Азия) е повикан Луций Пизон. Научавайки за това бесите се завръщат в своите земи следвани от легионите на Рим. При първото стълкновение траките удържат победа, но в по-късни битки Пизон надделява и ограбва не само земите на бесите, но и на всички техни съюзници във войната - C.Dio -54.34.

Трябва да се спомене обаче, че има и беси, които правят кариера в Римската Империя. Лъв I произлиза от това племе, а също така и презвитер Маркелий, който бива погребан във Верчела, Северна Италия. Теофан съобщава за беси в армията на император Анастасий. За беси във войската на Нарзес пише Прокопий Цезарийски- В.Бешевлиев, Проучвания с. 55-63.

По време на римската окупация като кметове на селата на бесите (поне тези в Северна Добруджа) са били назначавани техни съплеменници. Те са управлявали заедно с римски администратори. Забележителното е това, че в надписите името на беския кмет се поставя пред това на римлянина. Като кметове на бески села са споменати Дурисес син на Бейтис, Дерзений син на Аулопорис, Гениций син на Брин, Мукатралис син на Долес, Дотус син на Зинебтий, Дерзений син на Бейтис. В други надписи се спомнават също траки, за които Бешевлиев предполага, че са беси – Ебренус, Терес, Буртин - Бешевлиев, Сведения за участието на траките... с.224-225.

През IV век бесите биват покръстени от Никетас (Никита) епископ на Ремесиана (Бела Паланка). Малко по-късно, през 399 г. Йоан Златоуст споменава, че бесите са превели светото писание на свой език. През VI век бесите вече имат свой манастир в Палестина- В.Бешевлиев, Проучвания... с.55. Макар да са на чужда територия траките успяват да запазят своя език. За това научаваме от житието на Св. Теодосий Кенобиат, в което се казва, че бесите извършват богослужението си на своя език, който е наричан още рунически и славянски – A.Butler, Lifes of the Fathers, с.46.

“…and, thirdly, the Bessi, who comprehended all the northern nations below Thrace, or all who used the Runic or Sclavonian tongue. Each nation sung the first part of the mass to the end of the gospel in their own church…”

http://www.ewtn.com/library/MARY/THEOCENO.HTM

За името на бесите езиковедите смятат, че е обяснимо с албанската дума besë - вяра, религия; дума, обещание...Вл.Георгиев, Траките с. 68. Въпреки звуковата прилика това твърдение е несериозно. Бесите никога не са отъждествявани с албанците, за сметка на това за беския език се казва, че е славянски. Става дума обаче само за старите славяни – тези от Балканите, хората, които се съюзяват с княз Аспарух и с общи усилия успяват да извоюват независимостта на държавата ни от Източната Римска Империя. * По отношение на опитите за предаване на тракийски корени на албанците може да се добави и това, че топонимите и хидронимите от земите на бесите не могат да се обяснят с помоща на албанския език. Не е за пренебрегване и това, че не при албанците, а при българите тракийското културно наследство е най-силно и най-живо.

Беси, или по-точно веси означава уседнали, заселени хора. Обяснение получаваме със стблг. дума вьсъ – село, селище. За тези траки знаем, че са служители в храм, а и, че са се занимавали с рударство. И двете занимания задължават да се остане на едно място. Със същата семантика е и името на астите, то идва от трако-пеласгийската дума васту, асту – село, селище. Името веси – заселени е възникнало, за да отличи пазителите на Дионисовото светилище от тракийските племена, които са скитали. Като такива могат да се посочат споменатите от Тукидид грестони. Тяхното име се обяснява със стблг. гренсти - скитам, ходя, пътувам.  

Разбира се някой може да възрази, че старобългарската вьсъ може да е тракийски субстрат, т.е. да е заета от българските “нашественици”. Ако беше така, то ние нямаше да имаме обяснение за въсъ, да видим обаче как е образувана тази дума. Старите арийски думи виса, васа идват от глагола васате, висате – връзвам, оставам, заселвам се. Старобългарската въсь –село, селище пък показва връзка с  веза - свързвам, свързвам се, оставам, а това означава, че думата е изконно наша.

Щом името на весите се обяснява с помощта на български език, не трябва да се учудваме, че тези хора имат лично име Бологес. Това име показва връзка с литовската дума балганс –бял, светъл, арийскита барга, балга – сияние, латинската fulgeo– светя, сияя и разбира се с името българи.

Странното в случая е това, че нито езиковеди, нито историци са разгледали връзката между нашето народностно име и името на свободолюбивия жрец на племето беси. Названието на нашите деди се сравняваше с някакви споменати в Азия пуку, пугу, но не и с името на един велик тракиец. Явно в миналото някой е имал интерес да бъде премълчана всякаква прилика между траките и нарочените за тюрко-алтайци стари българи, и поради тази причина неудобните факти са били премълчани…

Вече бе споменато, че до VI век името на бесите се използва като колективно название на всички траки. Това се дължи най-вероятно на факта, че те първи превеждат светото писание библията на свой език и по този начин получават престиж. От IV век  християнството е официална религия на Римската Империя. През следващите два века бесите създават манастири, някои от които са даже далеч от земята им – в Синай например.

От VII век обаче името на друго тракийско племе (сродно на бесите) започва да придобива популярност. Става дума за мизите, наричани още българи. Сред тях християните не са много, повечето от хората следват старата си религия. Точно мизите обаче са тези, които успяват да организират тракийските племена и да извоюват независимост от Източната Римска Империя.

Поради това им действие тяхното име става нарицателно за жителите на страната ни, а това на бесите бавно започва да потъва в забрава. Толкова бавно обаче, че поне до началото на ХХ век споменът за това древно тракийско име не е отлетял в небитието. Иречек цитиращ Стоянов споменава, че недалеч от Малко Белово има местност Старо Градище. Жители селяните от околноста казвали, че край тази местност са живели хора наречени бешяфари. Иречек търси обяснение с помощта на албанския език – Иречек, История…с.80. Бешяфари обаче не е нищо друго освен попромененото бесапарци - жители на Бесапара. Това е топоним споменат от Прокопий Цезарийски в Aedificus IV.3, а и в Антониновия пътеводител -Itin. Ant. 136.3.

Весите (бесите) са неудобни на определена група хора заради своята библия – наречена Biblia Bessica. Всъщност става дума за библията на Урфил, който редица предубедени личности наричат Вулфила, а работата му – първата книга на германски език. Гетите на Урфил и весите са говорели един и същ език ...чиято развита форма говорим ние българите. 

Народът, който днес е наричан визиготи е всъщност съюз на веси и гети, както отдавна отбеляза Г. Ценов.  Т.е. правилното име на тези хора е веси-гети, веси-готи. Така е споменато в старите извори, които обаче по-късно са манипулирани –“Et quia, dum utrique gentes, tam Ostrogothae quam etiam Vesegothae …”  (Iordanes,  De Origine  Actibusque Getarum, XLVIII. 246).

Урфил превежда Светото Писание за Малките гети (готи), които остават в Мизия и няма данни някой да ги е изселил, или избил – Имаше прочее и други готи наречени малки. Те бяха огромен народ, техният владика Вулфила (Урфил) им създаде писменост. Днес  (VI век) те обитават земи в Мизия (Северна България):

“Erant si quidem et alii Gothi, quidicuntur minores, populus inmensus, cum suo pontifice ipsoque primateVulfila, qui eis dicitur et litteras instituisse. Hodieque sunt in Moesia regionem  (Iordanes, De Origine Actibusque Getarum,  LI. 267)

Ние сме пълнопрвани наследници на бесите и техните близки роднии малките гети.

Сливайки се още през Античността, тези племена дават началото на племето веси-гети, веси-готи, познато и като визиготи. Подобни сливания и образуване на хибридни имена не са необичайни за траките. Като пример могат да бъдат посочени медо-витините, които явно са слетите в едно меди и витини.

За да могат чужденци да се кичат с нашата слава гетите, наречени готи и техните роднини весите трябваше да изчезнат от историята. Техните братя - мизите бяха обявени за мургави азиатски нашественици. Явно принципа "Няма човек- няма проблем" не е измислен от Йосиф Сталин а векове по-рано...

Както каза Левски – Чуждото не искаме, но своето не даваме! Не трябва да се оставяме да крадат наследството ни, защото това са нашите корени. 

Време е българина да разбере, че търпението е полезно качество, но само до време и винаги трябва да е съчетано с гордост, достойнство и сила. Иначе не е търпение, а бездушно покорство. 

*  Пояснения:

Понеже недобросъвестни хора спекулират с названието славяни трябва да се уточни, че дедите на поляци, чехи, руснаци и др. не са взели участие в съюза на Аспарух. Не са участвали и в битките с римските легиони, не са заливали и покорявали Гърция. През VІ-ти век предците на поляци, чехи, руснаци и др. са носили названията венети, венеди, венди и са обитавали днешните си земи, а не Балканите.

Истинските славяни са старите гети-древен тракийски народ. Те са обитавали земи от река Днестър до Шварцвалд и от изворите на Висла до делтата на Дунава. Свободните гети наречени славяни сключват съюз с Аспарух и така бива извоювана независимостта на Дунавска България. Понеже името на гетите–славяни е станало най-известно, то всички народи говорещи сродни езици получават след време името славяни. Родственост и идентичност обаче са две различни неща, това трябва да се осъзнае добре!

По същия начин се поражда и названието германи. Корнелий Тацит обяснява, че по начало името германи е важало само за едно племе. Чак след време всички други хора говорещи близки езици получават името германи. Днес шведите се считат за германи в езиково и културно отношение. Това обаче не означава, че Гай Юлий Цезар се е сражавал със викинги (дедите на шведите). Не бива да се сместват поняния от линвистиката с имена на исторически народ.

Това, че немски и шведски са от една едикова група не ни дава право да припишем немската история на шведите и обратно. Макар да имат едни корени, това са два различни народа със съвсем различни заслуги в историята. Дедите на немците влизат в историята преди около 2100 години, докато дедите на шведите се споменават векове по-късно.

Точно така стои въпроса и със славяните. Старите славяни може да са говорили сродни езици с вендите обитаващи Полша, Русия, Чехия и т.н. но имат съвсем различна история и съвсем други обиталища.