КАК СЕ УБИВА ЧОВЕК И КАК СЕ СЪЖИВЯВА ЧОВЕК?

Животът е дар, който трябва да се цени. Идваме на този свят малки и беззащитни. Минават дълги години преди да се превърнем в самостоятелни личности, а по пътя, по който минаваме ни чакат безброй изпитания. Болести, бедствия и злополуки не могат да се предвидят, но все пак повечето от нас се справят с всичко. Някои дори имат щастието да достигнат до преклонна възраст. 

Жилави сме, в нас се крие сила, за която дори не подозираме. Когато осъзнаем, че се намираме в голяма опасност тялото се трансформира, мускулите се стягат, вените се пълнят с адреналин.Човек може да преживее падане в пропаст, ухапване от отровна змия, куршумна, или прободна рана, експлозия и т.н. Известни са много случаи когато хора са се измъкнали от сигурна смърт.

                                              

Да, жилави сме и въпреки това съществува съвсем сигурен начин да бъдем унищожени напълно. С този метод може да се премахне не просто един индивид, а дори да се сложи край на цял народ. Не са нужни свръхмодерни оръжия, или огромни тълпи от кръвожадни главорези. Не, има смърт, която идва бавно, тихо, неусетно. Засегнатия дори не подозира, че дните му са преброени. До последния си ден той се движи, работи, спори. И все пак е обречен да потъне в небитието.

В момента, в който група безсъвестни хора смажат вярата ни в доброто,  сигурната смърт забива нокти в нас. Когато ни бъдат отнети гордостта и достойнството, сякаш невидима черна ръка  рязва душата ни с тънък нож. 

Като дърво с отсечени корени започваме бавно да линеем и да губим същността си. Многобройните унижения и гаврата със справедливостта докарват апатия. Тя се впива като пиявица в нас и източва живота ни ден подир ден.Ето така идва сигурната смърт. Ето така един цял народ може да бъде заличен от лицето на земята, без да гръмне нито една пушка, без никой да издаде вик.

Българите, от които в миналото Монро, Бъкстон, Стобарт, Рийд и др. се възхищаваха, днес сякаш не съществуват. Ето какви хора видяха чужденците посетили земята ни: “Българинът е ненадминат в своето упорито преследване на целта, което комбинирано с трезвото му виждане, дава надежда за велико бъдеще на този народ... Пестелив и сдържан, българинът не притежава лекомислената веселост на румънеца, големеенето на сърбина, нито мечтателния и непрактичен идеализъм на руснака. Българинът по-скоро прилича на шотландеца от равнината и носи многото си възхитителни качества зад външност, зад която малцина имат щастието да проникнат...”

Джеймс Бейкър предава думите на Сайръс Хамлин, които трябва добре да запомним: “Те (българите) притежават силни социални и патриотични качества, достойни за всеобщо възхищение, взаимно си помагат и подтикват изоставащите, търпеливо обучават тези, които имат нужда от подкрепа, не се примиряват, докато не започнат да се движат всички заедно напред. Ние считаме, че българите са народ, способен на велики дела."

Ноъл Бъкстон казва за нас:“За българина е достатъчно да знае какво трябва да направи и той го върши. Дълбоки чувства той изразява, без да парадира. Интуицията му е отправена към реалността, българинът изразява себе си със заблежително спокойствие... “Българите са прекрасни хора, здраво свързани със земята, тяхната устойчивост към морални болести е забележителна. Куражът им, а и тяхната издръжливост, са им създали славата на велики бойци из цяла Европа. Българите  имат уникални качества на тялото и духа...”

Вярвайте, тези качества ние все още ги имаме, те не са изчезнали, въпреки, че лоши хора се опитват да ни внушат, че е така. Ние сме народ, който за ужас на враговете си многократно се е издигал от пепелищата,  прераждал се е и е показвал на света, че е способен на чудеса. 

Немалко велики цивилизации познават шеметен възход и дълговековно благополучие. В Шумер, Хетската Империя и Урарту са  създадени великолепни сгради и изваяни изумителни скулптури, изписани са хиляди документи, сътворени са изящнни украшения. След падението си обаче, хората създали тези забележителни държави не са били в състояние да се въздигнат и да си възвърнат старата слава. Не са помогнали нито оръжия, нито клетви, нито молитви към различни богове.

Нашите деди са направили това, което е било невъзможно за други хора защото са имали сила на духа. Предците ни са следвали  упорито истината, доброто и справедливостта, и са се превърнали във вечни техни носители. Поддържали са се един друг, подавали са си ръка и са вървели заедно напред дори тогава когато небето е било най-черно. 

Ето така се побеждава смъртта, ето така се съживява човек. Добрата дума и подадената приятелска ръка, искрената поддържка имат невероятна сила, те могат да направят от слабия герой и от плахия - човек за пример. Така са оцелели предците ни, не с молитви, не с магии и чакане на предсказания да се сбъднат, а оставайки верни на завещаното от предците си - да пазят своите и да им помагат.

Не е ли това пример достоен за подражание? Не е ли завръщането към духовното, доброто и почтеността най-доброто лекарство срещу ужасната болест, която е впила нокти в обществото ни? Злото не може да съществува без някой да го храни. Борбата със злото се състои в това да мислиш добро, да говориш добри неща и да вършиш добро. Аз направих своя избор защото искам да живея като Човек и като Българин. Какъв избор ще направите вие?


С благодарност на Жаки