19.09.2014 г.

ЗАЩО ИЗЧЕЗНАХА ТРАКИЙСКИТЕ ТОПОНИМИ БРИЯ, ДЕВА, ПАРА?



Доста усилия са хвърлени, за да се изкриви историята ни. Някои опити са наивни и глупави, както например определянето на дедите ни за тюрки. Има обаче изследователи, които изключително хитро обясняват “изчезването” на траките като народ. Ако човек не обърне внимание на подробностите, спокойно може да приеме твърденията за чиста монета...и да бъде заблуден.

Като “аргумент” за това, че ние българите не сме наследници на Арес и Орфей, някои хора посочват, че типичните тракийски топоними брия, дева и пара не са използвани от нас. Разгледаме ли историческите извори засягащи периода 681-1080 г. (а и по-късно във времето) установяваме, че действително никой летописец не споменава новообразувани селища съдържащи частиците брия, дева, пара.

Нека обаче да обърнем внимание на подробностите. Те разказват една съвсем различна история. За да изчезне един топоним не е задължително да изчезне и народа, на който той принадлежи. Дедите ни са имали важни основни думи, които ние днес не ползваме, а повечето от нас дори не ги и познават. Касае се за вьсъселопрондъ-градска стенаодрина-ограждение, а и врьтъ-двор. Това, че понастоящем не ги употребяваме не означава, че не сме българи.

По времето на цар Борис І, понятията вьсъврьтъ, прондъ и т.н са били всеизвестни, но с течение на времето те са се превърнали в архаизми и са били забравени. Специалистите знаят, че това е едно напълно естествено явление. Съвсем в реда на нещата е речника да се променя, да влизат нови думи, а други да се загубят.

Нека видим как стои въпроса с тракийските топоними съдържащи частицата дева/дава(в Зиснудева, Итадева, Сукидава, Даосдава, Капидава и др.). Те се срещат предимно в Северна България и Южна Румъния*. Най-ранните са документирани през І-ви век пр. Христа (Т.Ливий). Един от последните, който споменава селища, чиито имена съдържат частицата дева/дава е Прокопий Цезарийски през VІ-ти век сл. Христа.

Тракийското население обитаващо Мизия и Дакия (земите, в които най-често се срещат топонимите с дева/дава) се е занимавало предимно със скотовъдство. Пишейки за малките гети обитаващи Добруджа, стария летописец Йордан споменава, че тяхното единствено богатство са многобройните им стада (De Origine ActibusqueGetarumLI-267)Селищата съдържащи частицата дева/дава са временни станове на скотовъдци.

Хората притежаващи огромни стада трудно могат да се задържат на едно и също място. Те са принудени да сменят местообиталищата си. През Ранното Средновековие обаче в Източна Европа прииждат доста чужди и агресивни народи като маджари, узи, печенеги...Става твърде рисковано една малка група скотовъдци да се отдели от селището си и да скита из покрайнините на държавата. Хората започват да се установяват на едно място, а и да окрупняват селищата си с цел по-лесна защита от неприятелиСлед този момент няма условия временните станове от типа дева/дава да продължат да съществуват. С течение на няколко века излизат от употреба и думите за тях.  

Важното е това, че в езика на българите има добро обяснение за особения тракийски топоним. Според Вл. Георгиев дева/дава може се тълкува с глагола дявам/девам, чието древно значение е полагам, поставям (основи на селище). Проф. Георгиев уточнява също, че вариацията дева/дава показва ясно, че в тракийските диалекти се среща същата особеност както и при българските, така нареченото екане и якане. Ние казваме бял, но и бел, хляб, но и хлеб, мляко, но и млеко. Тракийската дума дева/дава не само има обяснение на български, но и особеностите на вариациите са типични за езика ни... Дева/дава е изчезнала защото се е превърнала в архаизъм подобно на стблг. вьсъ, врьтъ, прондъ.

Да разгледаме и тракийската дума пара. Тя е използвана в много топоними – Скаптопара, Брентопара, Бесапара... Има доста предположения за значението й. Някои я свързват с гр. емпорион- пазар, други с прът, греда, а има и такива, които виждат пара като еквивалент на българската дума бара-рекичка.
В действителност тракийската дума пара се среща и като бара, за това обаче специалистите не обичат да говорят. Факт е обаче, че са документирани имена на тракийски селища като Зуробара (Клавдий Птолемей-ІІ-ри век) и Темонбари(Прокопий Цезарийски- VІ-ти век).

Пара е само гърцизирания вариант на бара-рекичка. Тази древна тракийска дума не е изчезвала изобщо, среща се все още в български топоними като Суха Бара, ГорнаБара, Селска Бара, Търнова Бара, Трите Бари, Шопска Бара, Барето и др. Голяма част от тях са споменати в проучване на Й.Н.Иванов

Виждаме, че няма изчезване на тракийски топоним, напротив, налице е продължение на използването му до ден днешен. Просто на широката публика не е обяснено, че понякога гърците предават чуждото Б с буква П. Правилния вариант на пара е всъщност бара. Тази дума е разбираема във всички краища на страната ни.

Да разгледаме също топонимите съдържащи частицата брия. Според Страбон това етракийска дума за град (География, VІІ.VІ.1). Най-известните са Месембрия, Селимбрия, Полтимбрия. Това са богати, добре развити селища, които поради разположението си на морския бряг са и търговски средища. Проф. Георгиев изказва предположение за връзката на брия със стблг. заврети. Аз лично смятам, че трябва да се търси връзка с бера, събирам, събор. Брия означава място за събиране, за събори, място за търгуване. С подобна семантика е и името на древния мидийски град Хамгатана (Егбатана). Значението е място за събиране (Х.Л.Ван Долен). В миналото съборите бяха и тържища. Там се срещаха хора от различни краища и обменяха (купуваха) различни стоки.

Преди Рим да наложи властта си в Тракия, дедите ни са били богати хора. От гърците по крайбрежията на Черно, Мраморно и Егейско Море са се изисквали данъци, които са пълнели хазната ни значително. Предците ни са снабдявали нашите южни съседи с жито, пшеница, злато, сребро, желязо, мед, добитък. Не случайно Тукидид нарича Одриското Царство най-богатото в цяла Европа.

Който има силна икономика може да изгради и силна армия. Поради тази причина всеки окупатор се постарава покорения народ да не е в състояние да води самостоятелна и неконтролирана търговия. Тракийските пазари са се превърнали в римски, а на дедите ни са наложени ограничения. След І-ви век, вече на никой тракийски търговец не е позволявано да основе ново търговско средище. Това е причината особената тракийска дума брия да изчезне от употреба. Сродни на нея обаче са българските думи бера, събор, събрание, сборище...да не забравяме и селищата Сборяново, Сбор, Сборище, Бериево.

Не е важно дали един топоним, или дума са се запазили от Античността до днес, а дали този топоним и дума имат обяснение на български. Видяхме, че както дева, така също пара (бара) и брия имат смисъл на български език. Това означава, че дедите ни са обитавали Тракия от незапомнени времена.

Жалко е само, че нито езиковедите, нито историците желаят да дадат това елементарно обяснение. Тези, които твърдят, че траките са изчезнали и, че българите не познават тракийските топоними, някакси забравят да споменат, че на тракийски думите път, дом, село, град, поле, блато, вода, вир, гора, река са панта, дама, сел(о), гордо, пале, балта, вода, вир, гара, река.

Панта-път може да звучи странно днес, но това е нормално за една древна дума.По времето на Борис І панта вече е имала вариант понтъ, а в ново време се появяват вариантите път, пат, пот и т.н. Гара (планина) също звучи особено, но в родопските диалекти се казва гарица, а не горица. Балта е по-различна от съвременната блато, но пък е близка до старобългарската балтина-блато... Заслужава да се отбележи и това, че основните тракийски думи вода, река, вир са се запазили непроменени в продължение на хиляди години. Тези неща обаче не ни ги съобщават, говори се само за това, което е “изчезнало”.

Няма промяна в характера на топонимите и хидронимите след като дедите ни извоюват независимостта си от Римската Империя през 681г. Няма промяна и в стопанските методи, няма промяна в строежите. Твърди се, че старите българи въвеждат строежа с квадри в земите ни(Йорданов), но този метод е познат на траките поне от ІV-ти век преди Христа (Агре, Китов), т.е. около 1000 години преди Аспарух.

След 681 г. тракийската традиция на погребения, обичаи и т.н си продължава.Старите българи жертват кон и куче в гроба на благородник , точно така както правят и траките хиляда години по-рано... До ново време при нас българите се запазва ритуала жертвени дарове да се завиват с пшеничена слама. Така са правили и траките преди около 2500 години.

Нашия обичай на запращане на огнени стрели в небето е също тракийски. Свидетел на това става Херодот виждайки как гетите стрелят към облаците.Етнолозите знаят много добре, че кукерските игри, русалийските празници, нестинарството, почитането на извори, Гергьовден и т.н. имат тракийски корени (К.Колев и др.).

Къде е огромната промяна, която трябваше да настъпи слез 681 г.? Как така през Ранното Средновековие в земите ни ще дойдат два напълно чужди един на друг народа, (прабългари и славяни) по-слабо развития, от които ще асимилира по-силния и същевременно ще се приеме важни елементи от езика, културата и стопанските методи на едно загубило езика и културата си тракийско малцинство? На това аз му казвам пълна глупост, защото е и глупост. Няма логика, всичко противоречи на здравото мислене...но се преподава в учебните заведения.

Много по-смислено е да се приеме, че в между І-ви и VІІ-ми век властта на Рим не е се е простирала върху всички наши деди. В Именника на Българските Владетели е казано много ясно, че старите българи са имали държава на север от Дунава 515 години преди Аспарух. През този период, на север от Дунава живеят свободните траки, или по-точно гетите и мизите. За тях Страбон казва, че са роднини и говорят същия език както останалите траки.

Половин хилядолетие след Страбон, Теофилакт Симоката пояснява, че така наречените "славяни" нападащи Римската Империя са всъщност старите гети.От Лъв Дякон, Михаил Аталиат, Деметрий Хоматиан и много други пък знаем, че мизи е древното име на българите.

През 681г. не се смесват две различни по произход групи, а се стига до съюз на две сродни тракийски племена – гети (с ново име славяни) и мизи (с ново име българи). Това обяснява защо в старобългарския няма дори 0,1% тюрски думи и защо тракийската културна традиция е жива до ден днешен.

За много хора навярно е трудно да приемат, че старите славяни са тракийски народ**, сроден на старите българи. Съмняващите се трябва да осъзнаят, че в никакъв случай не трябва да се отъждествяват народите говорещи славянски езици с историческите славяни водени от царете Мизокий, Пребънд, Добрита, Пирагаст и др. Малцина знаят за тях защото имената на тези владетели са тракийски, а и носят тракийската титла рега, рез (подобно на Резос).

В случай, че през 681 не се бяха смесили две родствени групи, то в страната ни нямаше да я има смайващата антропологическа и генетическа хомогенност на населението. На това древно балканско население Европа дължи до голяма степен своята култура, а и свобода. По времето на княз Тервел дедите ни спряха арабското нашествие. Без намесата на българите днес на нашия континент нямаше да се говорят италиански, френски, испански. Вместо църкви щеше да има минарета. Нямаше да има Микеланджело, Леонардо, Ботичели, нито пък Данте, Сервантес, Зола. Нямаше да има Нотр Дам, Версай, приказната Венеция, магическата Барселона. Западноевропейците купиха своето бъдеще с българска кръв. Не е зле да им напомняме за този дълг.





Пояснения:


* Разбира срещат се и изключения, топоними съдържащи частицата дава/дева се срещат в Южна България (Пулпудева, Десудава), а дори и в Мала Азия (деве е ликийска дума за град http://indoeuro.bizland.com/project/glossary/lyci.html).

** Днес под знаменателя славяни се слагат около 300 000 000 души. Това обаче не означава, че дедите на словени, словаци, руснаци и др. са гетите, които Т. Симоката нарича славяни. В далечното минало предците на словени, словаци, руснаци и т.н. са носили имената венети, венди, виниди.
Словения и Словакия са носили имената Венетия, Виндиш Марк, Марка Винедорум. Финландците все още се наричат Русия от с името Веная, а  на руснаците казват венелайнен. За съжаление твърде малко хора знаят за тези важни подробности.

Гетите- славяни са най-силните от всички свои родственици и са причинили най-много проблеми на Римската Империя, ставайки най-известни. Понеже техния език е родствен на венетския, то след време венетите биват също наречени славяни и езика им славянски. Родственост и идентичност обаче са две коренно различни неща, това трябва да се осъзнае добре!

По същия начин се поражда и названието германи. Корнелий Тацит обяснява, че по начало името германи е важало само за едно племе. Чак след време всички други хора говорещи близки езици получават името германи. Днес дори шведите се считат за германи в езиково и културно отношение. Това обаче не означава, че Гай Юлий Цезар се е сражавал със викинги (дедите на шведите).

26 коментара:

  1. Здравей,
    Брия ми напомня бряг. Като Мелсамбрия, брега на Мелсам.
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Спирал съм се и на възможността брия да е сродно на келт. брига, като например Магето-брига, Сего-брига.
      Има обаче един проблем, тракийската дума за бряг е берг, брег - Бергуле, Бреге-дава.

      Поздрави!

      Изтриване
  2. Павле, както пишеш, Йордан е наричал живеещите в земите ни „готас минорес“ (малките готи). Можеш ли да кажеш кои пък са били за него „големите готи“ ?
    Предполагам, че името „КалаБРИЯ“ има трако-гръцки произход.
    До ден днешен в Хърватия не казват „двор“, а „ВРЪТ“.
    Мисля,че местността където Йоан Кръстител е кръщавал в река Йордан, записана в Библията като „Витавара“, най–вероятно се е наричала „Вита Бара“. Има ли обяснение на това ?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Големите готи според Йордан са маса-гетите. Те са обитавали земи на север от персите. Някъде през 5 век преди Христа част от масагетите се завръща обратно на Балканите. Йордан твърди, че град Томи в Добруджа е по името на масагетската царица Томира - победителката на Кир Велики.

      Изтриване
  3. Интересна статия, бихте ли ми обяснили дали има някаква връзка между старогръци и новогръцки език? От колкото знам няма нищо общо между тези езици....

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не бих казал, че няма нищо общо между старогръцки и новогръцки. Граматиката е доста по-различна, но значителна част от лексиката е запазена...макар и изкуствено :)

      Изтриване
    2. ...макар и изкуствено :) тоест?

      Изтриване
    3. В интернет има предостатъчно информация за реформите в гръцкия език.

      Изтриване
  4. Тракийските топоними ги "изчезнаха"* при нас, но ги има по света. Отвори ли човек книга на стар ли нов автор, рaзгъне ли стара или нова карта няма как да не срещне наше име. Прокопий в "Тайната история" споменава град Низивис (Низибис) в областта Мигдония** в Месопотамия, оттатък река Хабор (Хебър- Струящата***). Мигдония*** има и в Македония. Това е областта между р. Вардар и р. Струма където е живяло тракийското племе мигдони, което е най-добре и най-рано засвидетелствано от Херодот***** и e родственo на киконите, бистоните,едоните (пак там) и др.

    В Израел има град Скитополис (сега Бейт-Шеан) , хълм Мегиддо (Армагеддон), обитаван още от халколита, град Гат (Гет)- един от петте града филистимяните- пелазги.

    *Виж "Параграф-22" как Йосарян използва "ги изчезнаха" за всичко неудобно, което трябва да изчезне- било то хора или народи.
    **" Мигдония местность в Месопотамии
    (Mygdonia) — древняя местность в восточной Месопотамии, за рекой Хабор, прозванная греками за чрезвычайное плодородие Анфемузией, с городами Низибис, Антиохия, Дарас, Ценье, Сингара и др. Название М., по словам Страбона, возникло в эпоху македонского владычества."- цитат от http://dic.academic.ru/dic.nsf/brokgauz_efron/67272/%D0%9C%D0%B8%D0%B3%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F

    *** Виж "Етимологичен речник на българския език"- Вл. Георгиев и колектив

    ****Мигдония
    часть Македонии между рр. Аксий (совр. Вардар) и Стримон (совр. Струма), в древности засел. фракийскими мигдонами. Др. мигдоны поселились на терр. М. Азии (Фригия, Вифиния и др.). http://drevniy_mir.academic.ru/3634/%D0%9C%D0%B8%D0%B3%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F

    *****
    http://www.referati.org/geografiq-na-trakiiskite-plemena-do-kraqt-na-vv-pr-n-e/99550/ref/p2

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Нормално е да има тракийски топоними в Левант и Месопотамия. Дедите ни са обитавали Мала Азия поне от преди 10 000 години.

      Изтриване
  5. Отговори
    1. Би трябвало да е Залдапа - от ЗАЛТАС - злато и (В)АПА - вода...В близост до селището навярно е текла река, чиято вода е имала златист цвят, или даже е била златоносна.

      Изтриване
  6. Баба ми ,като предеше с вретеното казваше направи един врът. .Дядо ми като ме учеше да карам колело ,ми казваше напправи един врът.
    Врът , врътя, врътка, завръти , обиколка , Врата, врътица, , вратничка, - у връта , у вратата.
    Селото ни е преселници от Балкана в полето. Настанили са се на ничия земя.Правили са по един врът по полето, край реката , в зависимост от това какво са искали да сеят . В полето -жито,край реката зеленчуци, Когато нашите емигранти са отишли в Бразилия , Аржентина , са правили бразда с кон на един врът и това е било тяхно.
    От къде е дошла думата двор? Може би от двери? Но това е входа на врътъ,
    Така , че врът се употребява и у нас.

    Рорик
    .

    ОтговорИзтриване
  7. ПАВЛОС ГЕОРГАДИС23 септември 2014 г. в 10:41

    Здрасти Рорик...И двете думи - ЛАВРА И МЕСЕМВРИОН----СА ГРЪЦКИ/

    ЛАВРА ИМА 2 ЗНАЧЕНИЯ. ЕДНОТО Е ''СЛАВЕЕНЕ''..ОТ ИМЕТО НА ДЪРВОТО С ЛАВРОВИ КЛОНКИ. ЛАВРОН-ЛАУРИОН.
    А ДРУГОТО ЗНАЧЕНИЕ Е ВЪВ ВРЪЗКА С ЕКЛЕСИАЛНИТЕ КОМПЛЕКСИ И ЗГРАДИ. = КИРИКИОНИТЕ = НА ВУЛГАРИКА ХЛОССА = ЦЕРКОВИА И ЦЕРКВА.

    МЕСЕМВРИОН ПЪК ЗНАЧИ---УСПОРЕДНА ПРАВА ЛИНИЯ....ТОЕСТ ЛАТИНСКАТА ДУМА НА ПРАВА ПОРЕДИЦА-УСПОРЕДИЦА Е --- МЕРИДИУС-МЕРИДИАН...ГРЪЦКАТА ДУМА Е ''МЕСЕМВРИОН'' , МЕСЕМВРИКА.

    ТАКА ВЪВ ЕЛЛИНИСТИКИС ЕПОХИС ПЕРИОДОН, МОРЯЦИТЕ СА ПРАВИЛИ РАЗЧЕТИТЕ И ИЗМЕРВАНИЯТА ОТ ВСЯКА ЕДНА ТОЧКА НА ПОНТОС-А, ДО ВХОДА НА ЦЕРНО МОРЕ---БООСФОРОСА., Т.Е. ДО ВИЗАНТИОН....А ПО-КЪСНО И НАВСЯКАДЕ ДРУГАДЕ В МОРЕТАТА, НЕ САМО ВЪТРЕ В ЕУКСИНОС ПОНТОС.

    ОтговорИзтриване
  8. Думата "бара" изобщо не е изчезнала. Използваме си я и то доста, но в по-големите градове няма как да я чуеш. В Сливенския край си я използваме вместо "пералня":)) за големи тъкани постелки и одеяла, които трудно може да изпереш у дома си. Имаме си специални такива места - бари, където се перат килими, вълнени одеала, големи губери и др. Просто думата се е запазила така при нас, т.к. преди това прането е ставало на специални места по реките, но сега никой няма да си изпере точно там нещата, защото ще предизвика :)) екологична катастрофа и въпреки това думата си се ползва....просто произхода и се загубва, ако не знаеш историята и.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Думата бара не е изчезнала, но никой журналист, или писател не я ползва. Виж, да ни засипват с чуждици, за това ги бива...

      Изтриване
  9. Ех Павлос, Павлос, пак ни демонстрираш своето невежество.
    Мелсам-брия се е казвал града. Града на Мелса!
    Това, че гърците не можете да казвате Б, не значи, че думата е гръцка.
    Кажи какво значи Понть :) на старобългарски значи път - г-н Серафимов го показа.
    Радвам се, че посочваш и името на българския град Бузан-тион. Основан от нашите прадеди(Бузан).
    Между другото, до Казанлък, има Бузов град, където по време на османското нашествие славния Буз воевода се е борил против нашествениците.

    ОтговорИзтриване
  10. Г-н Парасков, не само Бузантион погрешно наричан Византион има българска етимология. Атина, Тиринт, Перинт, Каминт и много други названия на селища от територията на Гърция нямат обяснение на гръцки. Това е признато чистосърдечно от учени като Джон Чадуик и др.

    Частицата - инт в Коринт, Перинт, Каминт и др. се среща в тракийската дума вол-инт, която пък отговаря на стблг. вол-енте-вол. Това, че - инт е идентична на -енте е доказано от Владимир Георгиев.

    ОтговорИзтриване
  11. Особено дразнещо ми действат новините - започват да вкарват някакви думи, които са просто прочетени чужди думи на развален английски, за които в българския си имаме чудесни варианти и то по няколко синонима. Пълна промивка на мозъка!

    ОтговорИзтриване
  12. Трябва да се направи езикова реформа, както във Франция на всяка чуждица са намерили тяхна напр. за компютър думата е 'ordinateur', 'fastfood' е 'restaurant rapide' и т.н. Къде е БАН да следи за чистотата на българския език?

    ОтговорИзтриване
  13. Здравейте г-н Серафимов! Има ли връзка м/у врия , брия и старото българско наименование за град - варош ,вороша ,вар? Това наименование го има и при сърби ,хървати и дори маджари , у нас поне до 19 век е масово използвано и то в почти всички части на българската земя. Има го дори във Воден днешна Едеса. Старата част там носи името Вароша точно както в Ловеч , Разлог , Благоевград и т.н. Павел Вълев

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Думата вар е сродна на авест. варешва-град и санс. вартате-въртя. Вар означава ограждение, населено място.

      Вл. Георгиев прави опит за тълкуване на брия със стблг. за-врети, в смисъл на затворено място.

      Аз лично свързвам брия с бера, берие-събор, място за търговия. Повечето от селищата от тип брия са по крайбрежията, те. в изгодна търговска позиция.

      Изтриване
    2. Тържището Пистирос не е много до крайбрежието.

      Изтриване