ТРАКИЙСКИТЕ ДУМИ В РУМЪНСКИЯ ЕЗИК

Преди няколко години излязоха резултатите от генетични проучвания извършени в Румъния. Стана ясно, че ние почти не се различаваме от северните си съседи. Хапло- групите E, J, I2, R1a1, R1b, G се срещат както сред населението на България, така и сред румънците. За мен изненадата не бе голяма. Случи се нещо, което очаквах, защото знаех, че от най-дълбока древност Дунава е разделял хора имащи един и същ произход.

За това свидетелстват стари автори като Страбон, който твърди, че гетите и мизите (наречени по-късно българи) обитават земите на север, но и на юг от река Истър (Дунав). Плиний локализира бесите между реките Струма и Места, а малко по-късно Клавдий Птолемей пише за беси край северните склонове на Карпатите.  

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/48/Ptolemy_Cosmographia_Dacia%2BDanube.jpg

Древните топоними от земите на България и Румъния също потвърждават, че от незапомнени времена тези територии са обитавани от едни и същи хора. Имената на намиращите се в Дакия селища Берзовис, Тамаси дава, Суро бара, Дино-гетия и др. са сродни на изградените в Тракия Берзаме, Тамон Бари, Бренто пара/бара, Дин-друме.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b1/Roman_provinces_of_Illyricum%2C_Macedonia%2C_Dacia%2C_Moesia%2C_Pannonia_and_Thracia.jpg/800px-Roman_provinces_of_Illyricum%2C_Macedonia%2C_Dacia%2C_Moesia%2C_Pannonia_and_Thracia.jpg

Не само по време на Античността, но и в ново време топонимите от земите на Румъния и България продължават да показват смайващо сходство. Значението на голям брой румънски имена на градове и села би бил разбран от всеки българин. Като пример могат да бъдат посочени намиращите се на север от Дунава Бистрица, Бистра, Луда Бара, Стража, Липова, Остров, Габри, Пещера, Корабия, Подгория, Гарван,  Пригорие,  Падина, Богати, Добра, Родна, Видра, Златна, Соходол, Извору, Глина, Куки,   Мирчa вода, Добромир.

Съчинени са няколко неиздържани и здраво засукани теории, които да “обяснят” защо из цяла Румъния има български топоними и защо там се ползват български лични имена като Богдан, Богдана, Боян, Влад, Войка, Влъкана, Дан, Драгомир, Драгута, Калин, Калина, Мирчо, Рада, Раду, Радул, Сава, Стан, Стана, Стойка, Стояна.

Дако-гетите бяха обявени за почти изтребени от римляните, а за оцелелите се смяташе, че за невероятно кратко време са обикнали своите поробители и са приели с любов езика им. 

Пренебрегваше се факта, че легионите на Вечния град така и не успяват да покорят траките обитаващи Източните Карпати и Черноморските степи. Не се обръщаше никакво внимание на свидетелството на Приск Панийски, че по времето на Атила, на север от Дунава латински се говори предимно от търговците. Това разбира се е било последствие на бягството на римските колонисти и легионери от Дакия по времето на император Аврелиан.

Това, че българския  се ползва в Румъния до началото на ХХ век се отдаваше на българско влияние, а не на това, че се касае за изконния език на местното население, което обаче е подложено от чужденци на латинизация и в последствие дори е промито националното му съзнание.

Лингвисти от разични школи твърдяха, че от древния език говорен от Залмоксис и Декебал са останали само шепа думи, които са се запазили в речта на румънците. Различни изследователи представиха известен брой: balta, briu, brînza, buza, vatra, gard, gușa, zestre, caciula, cătun, colibă, copil, mal, măgură, magar, murg, raţa, stînă.

Ето и сравнение на дако-гетските думи с български:

balta-балта, блато

briu-връв

brînza-бринза, вид сирене

buza-буза, устна

vatra-ватра, огън

gard-градина, ограда

gușa-гуша

zestre-зестра

caciula-качула, качулка

cătun-катун

colibă-колиба

copil-копеле, малко дете

mal-вал, възвишение

măgură-могила

magar-магаре

murg-мургав кон, черен кон

raţa-раца, патица

stînă-стена, подслон, ограда

Интересното е, че тези древни тракийски думи присъстващи в румънския, не само се срещат в българския език, но също така имат и българска етимология. 

Пример може да се даде с дако-гетската balta отговаряща на българската балта-блато, която пък от своя страна произлиза от стблг. балтина-блато, като основата е прил.бал-бял. Няма никакво основание да се смята, че балта е заемка в езика ни както твърдят някои “специалисти”. Как да заемеш нещо, което си е твое?

Има и други интересни, а и важни дакийски думи, но румънските учени не са им обърнали внимание. Касае се за названия на лечебни растения. Това са: дивизма, зена, котията, мизила/мозула, сева, сопитис. 

Причината за игнорирането на важните данни навярно е факта, че имената на дакийските билки нямат обяснение на румънски, но за сметка на това българската етимология е повече от ясна. Нека разгледаме анализа на билките ползвани от учениците на Залмоксис.

Дивизмата е лечебно растение което вирее почти навсякъде в Източна Европа. Билката е считана за свещена защото първият й елемент - диви е тракийската дума за бог. Леонид Гиндин си опитва да даде обясние на дивисма с диво есе (дума подобна на чудесе-чудо). Значението на дивизма е Божие растение. В речника на Найден Геров срещаме  Див огън, което е равностойно на Божий огън.  

Зена е название на силно отровно растение. Владимир Георгиев търси връзка с персийската дума зян-вреда (която според него е навлязла чрез турския в езика ни). Нашият езиковед пропуска да отбележи връзката със старобългарския глагол жѧти/женти –повалям, жъна. Той е сроден на санскритския ханти и староперсийския жанайти-жъна, убивам, унищожавам - точно това, което ще направи едно отровно растение.

Името на дакийското растение котията  бива дефинирано като сродно на чешката дума котята – котенца (котета ) на върба. Растението е имало мъхниста повърхност подобна на котенцата на върбата.  

Мизула, мозула е древното название на мащерката. Тя е известна с пикочогоното си действие. Като сродни думи са предложени арменската мизем, хърватската и сръбската мижам със значение уринирам. За жалост е пропуснат е стблг. глагол  мочати, диалектната дума мащам-махам, отделям, а също и мизинец-най-малкото дете. Нейното значение е този, който се напикава - БЕР, том III, с. 786.  

Сева е дакийското название на вид бъз. Владимир Георгиев правилно свързва тракийската дума с българската дума цев, защото бъзът е кух и стъблото му фактически е цев.

Сопитис е название на растение имащо благотворно действие върху нервната система. Георгиев търси обяснение с помоща на редки гръцки и латински глаголи, което е излишно защото сописис е чуждото записване на старобългарския глагол съпати –спя. Растението е имало успокояващо действие и е помагало за спокоен сън.

Фактът, че дакийските думи в румънския език, а и дакийските имена на растения се тълкуват с помоща на българския език, показва убедително, че нашата реч е древна, много древна, не се е появила на Балканите с идването на бедни пришълци от Припятските блата и далечния Памир, а е отеквала из горите и долините ни няколко хилядолетия по-рано. Езикът на дако-гетите е като този на траките обитавали земите на юг от Дунава.

Това обяснява и защо името на дако-гетския цар Скорило не просто присъства в българската именна система като Скорил, но и се обяснява със стблг. скоръ-бърз. Не случайно Йеромонах Спиридон поставая дако-гетския благородник Декефал (Декебал) като владетел на българите. 

Не случайно опита на дако-гетския цар Буребиста да изкорени лозята и премахне пиянството, присъства в българските предания (но деянието се приписва на княз Крум). Не е случайно и това, че в нашия фолклор се споменава римския император Траян - човекът победил северните траки и завладял част от земята им.

Градежите от времето на дако-гетските царе Буребиста и Декебал показват смайващи прилики с тези от Плиска и Преслав. Налице е една жива традиция, която е потвърждение на тезата на проф. Ценов, че старите българи са северни траки, които са освободили братята си от римско подтисничество.

Сравнение на дакийски и старобългарски строежи

Нека не забравяме, че в Именника (на българските владетели) се казва, че предците ни са имали княжество от другата страна на Дунава 515 години преди Аспарух, т.е. някъде към 165-170 година.Точно тогава 165-170 г. е и първото значително антиримско въстание на северните траки. Тогава дедите ни не само прекосяват Дунава и разбиват пазещите границата римски гарнизони, но успяват да стигнат дори до Термопилите, Гърция.

Въпреки успеха на тази военна акция, тя не връща свободата на страната ни защото в този период от време свободните траки не разполагат с ресурси, с каквито разполага Рим, а ресурси са нужни за водене на дълга война. Принудени от ситуацията, свободните траки се завръщат на север от Дунава. Те обаче не се отказват от намерението си отново да строшат оковите на своите братя. Атаките срещу подтисниците не спират до прословутата 681 година, когато войските на империята са принудени да побягнат към Константинопол и най-сетне живеещите на юг от Дунава наши предци получават пълна свобода.

Враговете на народа ни обаче представят тези събития в ужасно изкривен вид. C намерение да си върнат загубените територии, римските летописци съчиняват безсрамни лъжи. След време тези лъжи са използвани охотно от представителите на чужди исторически школи следваши политическите интереси на великите сили, за които една обединена България е неудобна. Въпреки, че съществуват и сведения, в които българите биват определени като потомци на траките, в определена група учени обяви тези сведения за недостоверни.

Ингорирани бяха и доказателствата на д-р Методи Попов. Неговите изследвания убедително показаха, че ние нямаме нищо общо с народите на Азия и, че повечето българи принадлежат на така наречения понтийски тип, т.е. местно население.

Под влиянието на чужди школи бе въведена заблуждаваща терминология и народът на Орфей и Залмоксис, макар да бе преживял над 600 години римско подтисничество и да бе доказал силата си, бе осъден да “изчезне”.

На негово място бяха поставени “нови” народи, само където нито материалната култура на тези народи не може да се нарече нова за Балканите, нито пък езика на “пришълците” се различава от този, който прозира от древните тракийски топоними Бела, Баба, Бога, Бор брега (Боров бряг), Вода, Врацища, Габрайон (Габърен),  Дабан (Дъбен), Дебре, Листе, Стене, Среден, Струа (Струя), Тамон бари (Тъмни бари).

Учени като Веселин Бешевлиев признаха, че на територията на България, по време на Ранното Средновековие няма поява на тюркски топоними. Стамен Михайлов доказа древната балканска традиция на старобългарската чернолъскава керамика. Този изследовател дори имаше смелостта да представи работи на чужди учени, според които особения знак IYI присъства на Балканите поне от пето хилядолетие преди Христа. 

Благодарение на проучванията на Иван Венедиков, Евгений Теодоров, Иваничка Георгиева, Николай Колев и др. знаем, че култовете към Залмоксис, Дионис, Сабазий, Бендида, Хероса са все още живи в българската култура, а традиционните ни земеделски сечива и пастирски атрибути са от тракийски произход. Да не забравяме и това, че има отъждествяване на българи с мизи в продължение на хиляда и сто години.

Какво още трябва да се появи, за да бъде истината най-сетне призната? Може ли егото на шепа учени да е по-важно от истината? Толкова ли е трудно да се каже -прощавайте, сгрешихме? Защо да позволяваме на други да се кичат с наша слава и да си присвояват заслугите на предците ни в развитието на европейската култура? Защо децата ни да не растат с образите на Спартак, Вологес и Декебал, защо да не получат примера на силни и борбени хора? Или може би някой се страхува от гнева на пробудения българин?

Използвана литература:

1.Л. Милетичъ,  Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II.

Нови влахо-български грамоти отъ Брашовъ, Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, книга XIII, София, 1896;

2.Л. Милетичъ, Д. Д. Агура, Бѣлѣжки отъ едно научно пѫтуванье въ Ромъния 

Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость, СбНУНК, кн. IX, Държавна печатница, Изд. Министерството на Народното просвещение, София, 1893;

3.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

4.Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

5.Procopius, Buildings, transl. H.B.Dewing with the collaboration of G.Downey, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,Harvard University Press, London, 2002;  

6.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

7.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

8.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

9.I.Duridanov, Thrakisch-dakische Studien, Erster Teil. Die thrakisch und dakisch-baltischen Sprachbeziehungen, Academie bulgare des sciences, Linguistique Balkanique, XIII, 2, Verlag der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften, Sofia, 1969;

10.И.Венедиков, Златният стожер на прабългарите, Издателство Наука и изкуство, София 1987;

11.Н.Колев, Българска етнография, Издателство Наука и изкуство, София, 1987;

12.Е.Тeодоров, Древнотракийско наследство в българския фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;

13.И.Георгиева, Българска Народна Митология, Наука и Изкуство, София, 1993;

14.N.Kolev, Spuren aus der Kultur der Thraker in dem Tradizionellen Ackerbau und der Viehzucht der Bulgaren, Bulgarisches Forshungsinstitut in Österreich Verein “Freunde Des Hauses Witgenstein”, Institut für Thrakologie an der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, Staatlischer Verlag Swjat, Sofia, 1984;

15.S.Stati,  Rumänische  Wörter Thrakischen Ursprungs, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress zu Ehren WTomascheks, 2-6 Juni 1980, Wien, Bd.I, Swjat, Sofia, 1984;

16. Romanian Genetics: Abstracts and Summaries

http://www.khazaria.com/genetics/romanians.html