БЪЛГАРСКА, ИЛИ СЛАВЯНСКА ПИСМЕНОСТ, КОЕ Е ПРАВИЛНОТО?

От известно време се водят спорове относно названието на нашата писменост. Ние се разпознаваме като българи и за нас е съвсем естествено да я наречем българска. Това разбира се е правилна дефиниция, но не е единствената, която е правилна. Все пак, през IX век, азбуката ни е наречена τά Σθλοβενικά γράματα, това също е правилно название. Лошото е, че в по-късни времена етнонима славени/словени започва да се използва и за други хора, а това довежда до сериозни обърквания.

Понастоящем, доста сънародници водени от любов към България и искрено вярващи в правотата си, се изказват негативно против назването славянска писменост. Както отбелязах, основната причина са многото недоразумения, а и заблуди налагани дълго време.

Според официалната историография, славяните са дошъл от Припятските блата северен народ, който няма нищо общо със старите българи, и макар да стои на по-ниско културно ниво, им е дал езика си. Същия този език, който говорим днес, но в развит вид.

Това е невероятна глупост, нищо не може да ме накара да се съглася с нея. Именно несъгласието ми със старите теории ме накара да напиша тази работа. Исках точно и аргументирано да обясня как според мен стоят нещата. Аз не вярвам в така наречената славянска прародина в Припятските блата. Не вярвам в разпръскването на дедите на представителите на днешните славяноговорящи след смъртта на Атила.

Смятам, че както ние, така също поляци, словени, хървати и т.н. сме потомци на различни стари народи, които “науката” е обявила за “безследно изчезнали”. Всеки си обитава старите земи, като за жалост ние сме изгубили по-голямата част от владенията си.

Това мнение не е ново, в своя книга, Юлия Хаджи Димитрова цитира Виктор Обермюлер, който през далечната 1872 година казва следното: “Ония народи, които след края на т.н. “Велико Преселение на Народите” биват наречени “славяни”, са всъщност нищо друго освен остатъците от народите, населяващи преди това съответните земи и назовавани от гърци и римляни в дълги списъци траки, гети, мизи, даки, агатирси и т.н...“- Ю. Хаджи Димитрова, “Gotji qui et Getae” “Готи, сиреч Гети“, Перпериком, София, 2012, с.112.

Нека видим сега кой е народа, от чието име се заражда и налага над 300 000 000 души колективното име славяни. Ще започна с това, че точния термин е славѣни/славени. 

Това е добре обяснено преди доста време от един способен учен - Александър Теодоров Балан. Българският езиковед казва следното – “правилното е славенинъ понеже съвпада най-добре с варианта представенъ от добрите наши някогашни книжовнци.” - А.Теодоров-Балан, Кирилъ и Методи, свезка втора, Набоженъ Поменъ и исторични свидетелства за Кирила и Методия, 1934, с.3.

За да разберем кои са старите славѣни/славени, трябва спокойно да разгледаме фактите, да осмислим новата информация и всичко ще си дойде на мястото. Едно нещо трябва да се осъзнае добре – определени етнически названия от миналото, след време преминават у други хора, а това води до объркване, ако не познаваме подробностите.  

Не може да се оспори, че в края на VII век, земите на юг от Дунава са освободени от две големи групи, които в едни историческите извори са представени като българи и славени а в други като мизи и гети.

Реално, името българи принадлежи на хора спадащи към големия тракийски народ мизи, а славени е новото название на тракийския народ гети. Това е казано от ясно по-ясно от египетския летописец Теофилакт Симоката.

Не кой да е, а един от най-големите родолюбци – Ганчо Ценов цитира този стар автор обяснявайки, че хората познати като  славени, са северните траки гетите -“Sclavos sive Getas: hoc enim nomine antiquitus appellati sunt.” - Г.Ценов, “Праотечеството и Праезикът на Българите”, Хелиопол, София, 2005, с.14-15.

Ценов не само представя важната информация, но също така обяснява и нещо друго, което е в противовес с общоприетите теории. Той тръгва смело против установените догми и заявява, че по време на късната Античност името славeни  не е било название на цяла общност както твърдят представителите на различни школи, а е било отделно име на отделно племе -Г.Ценов, “Праотечеството и Праезикът на Българите”,  Хелиопол, София, 2005, с. 178.  

Същото виждане се поддържа от британския учен Пол Барфорд: “The original term Sclaveni would seem to be a real tribal name (with a typical -eni plural ending).”  - P.M. Barford, The Early Slavs, Culture and Society in Early Medievial Europe, The British Museum Press, London, 2000,  c.29.

Чак след векове, въпросното алтернативно название на гетите славени, бива употребено, а и прието от други хора говорещи сродни езици. Въпросните хора говорещи сродни езици са дедите на руснаци, поляци, чехи и т.н.

Предците на чехи, поляци, руснаци, сорби и др. са били известни в миналото не като славени, а като венети. Знаехте ли това? Този факт не може да се оспори, нито е редно да се прескочи, но доста спекуланти го премълчават с цел да посеят объркване и за жалост успяват.

Въпросните венети спадат към илирите, които са съседи и роднини на траките според римския автор Апиан-.App. Bell.Ill. III.6.

Карта показваща местоживелищата на гетите-славени и техните съседи и роднини венетите, чийто балкански клон е познат в Античността под името илири

Започна ли да става ясно защо нашата реч позната в миналото като тракийска е сродна с тази на хърватите, които са потомци на илирийския народ арвиати? Съвсем нормално е, говорите на съседи и роднини да си приличат, а родството с хърватите вече е доказано дори с помоща на генетични проучвания.

Нека хвърлим поглед към данните, които спекулантите укриват. Птолемеевите τὰ Οὐενεδικὰ ὄρη -Венедски планини, са северните части на Карпатите  (територия на Полша и Словакия) -  Ptol. III.5.

Οὐενεδικὸς κόλπος -Венетския залив е на Балтийско море (Полша) - Ptol. III.5. 

На запад от град Вендум, Амиан Марцелин разполага Венетските Алпи – “Alpias Iuliarum quas Venetas apelabat antiquitas.” - Amm. XXXI.16.7. Тези Венетски Алпи са на територията на днешна Словения.

Трябва да се добави и това, че финландците все още казват на руснаците venäläinen-венетски народ, а за Русия ползват най-древното име Venäjä.

Тези подробности са от изключителна важност, но повечето от нас не ги знаят защото учените ни не са ни направили труда да дадат нужните обяснения. Как може някой да стигне до правилно заключение, ако е лишен от голямо количество данни? Невъзможно е! Изводи се правят въз основа на информация, която може да се провери, а не на твърденията на този и онзи.

Истината е проста, но не отърва на никоя историческа школа и доктрина, само ние имаме сметка защото гетите наречени славени са основен етнически елемент на Дунавска България, а по-късно тяхното име се използва за етническа група от 300 000 000 души.

Гетите познати в средновековните извори като  Sclaveni, Sclavos, Σκλάβοι, Σκλαβηνοι, Σθλαβηνοι, Σθλοβηνοι, причиняват най-много проблеми на Римската Империя (Византия).  В следствие на това, тяхното име става най-известно и постепенно, с течение на времето, се налага над всички останали хора говорещи сродни езици. Както отбелязах по-горе това са венетите – деди на поляци, чехи и др.

Точно по същия начин се налага и колективното име германи. Корнелий Тацит разказва, че поначало германи е важало само за тунгрите, т.е. не е принадлежало на цялата раса, а само на едно единствено племе, като след времето името било прието от всички роднини на тунгрите-германи - Tac.Germania, I.

Процесът на налагане на името славени, словени над венетите е дълъг. Началото е положено през VII век в земите на Словения позната тогава като Marca Venetorum. Фредегар разказва, че когато (през VII век) българинът Алцек бива предаден от баварците, нашият благородник намиря приют при венетите (дедите на словените). Алцек е приет от радушно от Валук известен в историческите извори като dux Venetorum (Winedorum) -господар на венетите.

Малко по-късно, в житието на Св. Колумба, за хората на Валук вече се говори като за  “Venetorum qui et Sclavi dicuntur” – “венети наричани и славени” – F.Curta, The Making of Slavs, History and Archaeology of the Lower Danube Region c. 500-700, Cambridge University Press, Cambridge, 2001.

Чак  през XII век територии от Полша са определени като Славиния и биват споменати славени там от Саксо Граматик - The First Nine Books of Danish History of Saxo Gramaticus, transl. O.Elton, David Nutt, London, 1894, c. 185, 301, 314.

Доста по-късно името славeни/словени започва да се налага и за хора като украинци и руснаци, но това става към XVIII век. До този период се е правило ярко разграничение между славенски и руски, украински.

През 1627 година украинецът Павмо Беринда създава работа със заглавие “Леξíконъ Славено-рωсскiи”. В творбата си Беринда посочва като славенски думите азъ, агньцъ, баснъ, бисеръ, докато техните староруски (украински) съответствия са: я, баранъ, казка, жемчугъ. Едва ли някой може да оспори, че думите азъ, агньцъ, баснъ, бисеръ принадлежат на старобългарския език.

 http://litopys.org.ua/berlex/image005.png 

Страница от Славено-роския лексикон на Беринда, не е трудно да се видят старобългарските думи азъ, агньцъ, багоръ...

http://litopys.org.ua/berlex/image013.png

Представенато до тук информация показва, че ѧзыкъ словѣньскъ важи първоначално само за нашата, българската реч, а под τά Σθλοβενικά γράματα се разбира само българската писменост от Ранното Средновековие.

Това е и причината в историческите извори да се прави отъждествяване на България и Славиния - Σκλαβινία ἡ Βουλγαρία, да се говори за славени-българи - Σκλαβων-Βουλγάρων, а и българи, които се наричали славени - Bulgari, qui Sclavi appellantur – Д.Ангелов, Образуване на българската народност, 1971, с.375-376. Жалко е само, че тази ценна информация се знае от твърде малко хора.

Учените ни трябваше да представят важните данни, а и да обяснят, че мизите, от които идва името българи и гетите отговорни за името славени, са хора, които са от един и същ произход, те спадат към северните траки. Родството им с подтиснатите от Рим траки на юг от Дунава е причината за съвместните българо-славенски нападения над римската войска.

Разбира се опититте на северните траки да освободят братята и сестрите си от римска власт са описани съвсем различно от римските летописци. Те говорят за “нашествия” на гладни за земя хора дошли от блатата на север, и за бягащи от врагове номади. Прочее,  освободителната война, се води не от 680 г., а от поне от 527 година, както знаем от сведенията на Йордан-Rom.388 и Прокопий Цезарийски- Hist.Arc.XVIII.20 .

Колко от нас обаче знаят, че съюза на гети и мизи, или както го предават някои автори – славени и българи, е от 527 година, а не от прословутата 680-681?

Доста сънародници гледат с неприязън на името славени и никой не може да ги вини за това, защото от една страна за гетите-славени са казани много лъжи, от друга, доста положителни неща са премълчани. На никого не би било приятно да чуе, че дедите му са били слаби и примитивни, а на нас дълго време бе хитро внушавано, че старите славени са били нещо като кротки, тъпи добичета с парцаливи дрехи.

Истината е съвсем различна. Прокопий Цезарийски е познавал тези хора и ги е описал добре - „Те не се различават помежду си и по външен вид: всички са снажни и извънредно силни”, Псевдомаврикий пък добавя, че „славините са издръжливи, понасят леко и жега, и студ, и дъжд, и телесна голота, и недостиг на храна”  - П.Петров, Образуване на Българската Държава, 1981, c.73.

Йоан Ефески признава, че славените водят война по-добре от римляните -P.Barford, The Early Slavs, 2001,с.143. Арабинът Ал Атал изполва името славени като синоним на голяма опасност - F.Curta, The making of Slavs, 2001, c.111, бел.105. Старите славени-гетите са правели такива качествени оръжия, че дори римските легионери са ползвали славенски копия – F.Curta,  с.314.

Неслучайно славенския владетел Добрита казва – “Още не се е родил и не е огрят от слънцето този, които може да устои на нашата сила, не други владеят нас, а ние завоюваме земите на другите и така ще бъде докато има войни и мечове!” - Menander Protector Hist. De legationibus Romanorum ad gentes / ed. C. de Boor, Excerpta historica iussu imp. Constantini Porphyrogeniti confecta, vol. 1: excerpta de legationibus, pt. 1. Berlin: Weidmann, 1903, c.211.

Не кротки овчици и плахи орачи са били старите славени-гетите, а силни, смели, войнствени и горди хора, които впрочем са действали винаги заедно със своите роднини мизите известни и с името българи.

                  http://www.warlordgames.com/wp-content/uploads/2008/12/dacians_box_art.jpg 

Самото име славени е тракийско по произход. Коренът слав/слов присъства в тракийски епиграфски паметници от времето на Античността. Един от майсторите на Рогозенското съкровище V-IV в.пр. Христа, е Δισλοιας /Дислойас. Проф. Лариса Бонфанте смята, че името е теофорно и съотвества на славянското Богослав -L.Bonfante, The Barbarians of Ancient Europe: Realities and Interaction, Cambridge University Press, Cambridge, 2011; с.156-157.

Частицата σλοιας →σλοβιας/словиас може да се обясни със стблг. славити, словѫ-славя, прославям. Това е мнение и на акад. Вл. Георгиев. Коренът слав/слов присъства и в други тракийски имена. В началото на II век в земите на гетите е документирано името Sclaietis. Надписът е регистринан от Ханс Крае като - C.I.L. III C VI.

Sclaietis не е нищо друго освен латинизираното предаване на Славетис/Славитис, а то от своя страна се явава форма на българското име Славит. За жалост, и този важен за нашата история надпис не е използван от изследователите на миналото ни. Задайте си въпроса - защо?

При някои от нас настъпва объркване поради факта, че понастоящем ние се самоназоваваме българи, а не славѣни/славени, но в това няма нищо странно. Държавата Англия не е основана само от старите англи. Друг важен фактор са английските съседи и роднини саксите, чието име обаче след време изпада, тъй както при нас изпада името славени и се налага името българи. Ето, няма нищо сложно за разбиране, прецедента с англите и саксите е пределно ясен.

Тъй както англичаните са потомци не само на старите англи, но и на саксите, така и ние българите сме потомци на мизите наречени българи и гетите познати и като славени.

Това, че англичаните наричат себе си англичани, а не англо-сакси, няма да ги накара да отричат, че нямат нищо общо със старите сакси завоювали Британия. По същия начин, за нас е напълно ненужно да се отричаме старите славени, чието древно име е гети.

Славянска, или както е правилното - славенска / старославенска писменост и българска писменост са едно и също нещо. Това, че огромен брой недобросъвестни хора са укрили важни данни, а и това, че името славени/славяни е политизирано и не е използвано правилно, не е причина да се отричаме от него, не е в наш интерес.

Ако определено име е опорочено, ние не трябва да го избягваме и да се сърдим, ако то бъде използвано за нас, а трябва спокойно, културно да обясняваме истината представяйки факти, които могат да бъдат проверени. Разумно е да се прочетат от кора до кора (а не набързо) работите на истински родолюбци като Ганчо Ценов, Цани Гинчев, Георги Сотиров.

Тези хора обясняват на достъпен език това, че ние българите сме потомци на народа наричан в Античността траки, като добавят и важната подробност, че старите славени са тракийски народ, чието име се е наложило над съседите и роднините им познати в историческите извори като илири и венети.

Не е ли това повод за гордост! Колко xopa могат да се похвалят, че дедите им са отговорни за възникването на название на цяла езикова група от над 300 000 000 души!

Та нима изясняването на “мистерията” кои са старите славени не е в полза единствено и само на България? Не само че новото име на гетите-славени става основа за термин като славянска езикова група, но също две държави – Словения и Словакия са кръстени по името на гетите-славени, които са наши деди.

Иска се време новите факти да бъдат асимилирани. Иска се време да се изчисти съзнанието от лъжите трупани дълго време. Иска се време да се провери всичко казано тук, но пък си струва. Не ми вярвайте сляпо, търсете, сравнявайте проверявайте и мислете!

Когато човек желае да изчисти съзнанието си от догмите на официалната историография, когато загърби грешните теории и заложи на проверена от него информация, той ще стигне до истината. Да познаваш истината е равностойно да познаваш себе си, да знаеш на какво си способен, да престанеш да се кланяш ту на изток, ту на запад и вместо това да следваш само своя път на свободен и горд човек.