НЕУДОБНИ ДАННИ ПРЕДИЗВИКАХА АТАКА ОТ СТРАНА НА “УЧЕНИТЕ”

Темата за възрастта на Плиска се оказа парлива. Очаквах съпротива, но това, което срещнах надмина всичките ми очаквания. Някои от поддръжниците на остарелите теории ме изкараха едва ли не по-черен и от дявола. С малки изключения, критиката се изразяваше предимно в това – какъв съм аз, какви са ми способностите, кой ме финансира и т.н. Инсинуации, обиди и клевети не бяха спестени, тиражираха се като на конвейер.

Такъв страх от излизането на истината не бях срещал. Може да звучи пресилено, но аз оставам с впечатлението, че хората демонизирали и оплюли Ганчо Ценов в началото на ХХ век, са се преродили с едничката цел – да спрат отново неудобните за тях факти.

Тези индивиди явно не осъзнават изобщо, че живеем в XXI век и днес е пратически невъзможно определени данни да бъдат укрити. Невъзможно е и да се поддържат официалните теории, които са създадени от чужденци, за да обслужват интересите на чужденци.

С фанатично повтаряне на старите мантри и демонизиране на опонентите, могат да бъдат залъгани само шепа хора. Другите ще проверят как стоят нещата и извършили проверка ще разберат кой е прав и кой разпространява лъжи и спомага за промиването на съзнанието на милиони българи.

Постоянно се удивявам на “учени”, за които сякаш е въпрос на живот и смърт старите българи да бъдат изкарани азиатци дошли от Сибир, или Памир. За същите хора е кощунство да се говори за това, че ние сме потомци на най-стария цивилизован народ.

Някои стигат до там, че определят свързването ни със Залмоксис и Орфей като предателство. Що за поведение е това? Да си затворим очите за това, което не отърва на шепа хора защото то ще покаже тяхната некомпетентност? Не е редно личния интерес и егото, да са над интереса на народа.

До известна степен разбирам поведението на определени мои противници. Те считат Плиска и Преслав за перлите на старобългарската архитектура и смятат, че щом някой твърди, че въпросните селища са строени по времето на Античността, то те не са български. Подобен страх е напълно излишен. Та нали от IV  век областта, в която са издигнати старите ни столици е наречена България от Св. Йероним!

Плиска и Преслав действително са уникални градове, които са смаяли всеки, който ги е видял във времето преди враговете на страната ни да ги превърнат в руини. Да се твърди обаче, че строежите са започнали едва по време на Средновековието е крайно несериозно, както е и крайно несериозно да се твърди, че старите българи са дошли от Азия и, че езика им е бил (източно)ирански.

Нека разгледаме неудобните данни, които определени “учени” предпочитат да премълчат:

1.Съществуват съвсем ясни сведения за това, че строежите на Плиска и Преслав са започнати през IV век – по времето на Константин Велики. Не само е посочена точната сума, която императорът от тракийски произход отпуска, но са споменати и имената на хората отговорни за строежите. Въпросните личности – Урбикий и Салустий са действително служители на Константин Велики. При наличие на такива подробности, да се пренебрегне древното свидетелството е меко казано неразумно.

2.Има и домашен извор - “Царственик  или История Болгарская”, в който се твърди, че Преслав е съществувал по времето на Константин Велики.

3. Още в края на XIX и началото на XX век, учени като Карел Шкорпил и Богдан Филов стигат до заключението, че на мястото на Плиска е имало римски кастел (крепост).

5.В работа на Прокопий Цезарийски, създадена в периода 530-550 година, срещаме име на тракийска крепост PLYSENUM. В изданията на творбите на Прокопий от ново време, някой е изтрил това неудобно име, но не е успял да затрие старите издания.

6.По време на разкопки в Плиска, Атанас Милчев намира статуя на Тракийския конник. Понеже по забележителния артефакт няма хоросан, археологът стига до извода, че статуята на Тракийския конник е принадлежала на оригиналния строеж и не е по-късно добавена сполия. Сега възникват неудобните въпроси: защо старите българи почитат Тракийския конник – върховния бог на местното население, защо са поставили негова монументална статуя до една от портите на Плиска?

7.Същият автор – Атанас Милчев, намира водопроводни тръби в Плиска и ги датира V-VI век като упоменава ясно, че в крепостните стени на Плиска са направени специални отвори за тези тръби, а това означава и, че въпросните стени са от същото време - V-VI век.

8.Специалистите би трябвало да знаят, че названието Плиска има сродни названия на територията на Балканите от времето на Античността. Да оставим настрана споменатия от Прокопий Plysenum, Анонимният равенски космограф споменава град Плистон, а около половин хилядолетие по-рано, Павзаний пише за река Плистос. Съвсем логично е да се приеме, че днешната, протичаща през Плиска река Асар дере е носила името Плиска и от това название е вдъхновено името на старата ни столица.

9.Всеки археолог би трябвало да знае, че в Тракия има традиция на строеж с едри квадри, като тази традиция датира от времената преди идването на Филип Македонски в страната ни. А за строежи с квадри и хоросан в Тракия, в периода IV век признава дори проф. Ст. Ваклинов. Точно това е периода, в който според определени исторически извори е започнато изграждането на Плиска и Преслав. И ние трябва да си затворим очите за този важен факт?

10.Както в Плиска, така и в Преслав са намерени тухли с печати. Тези тухли са от времето на Античността, а на някои от тях е се среща тракийското име Dules/Дулес. Дали пък това тракийско име Дулес няма да има връзка със старобългарското родово име Дуло? По сведения на Юрий Откупщиков, споменатото преди около 3400 години в микенски документи име Дуло, отговаря на тракийските Дулас, Дулес, Дулос, но нашите специалисти и дума на дават да се издума, че Дуло и Дулес са сродни имена.

11. Освен тухли от времето на Античността, на територията на Плиска и Преслав са намерени десетки монети от времето на Античността. Този факт или не се споменава изобщо, или се представя нако нещо незначително, все едно монетите не са едно от най-точните средства за датировка. За жалост, в случая неудобна датировка.

12. Стамен Михайлов, Атанас Милчев и др. съобщават за останки от кръстовидна сграда намираща се под Голямата базилика на Плиска. П.Георгиев определя въпросната кръстовидна сграда като мартириум, а Михайлов я смята за принадлежаща на времето на късната Античност. На същото мнение е и Атанасов, който акцентува на това, че кръстовидната сграда е по-стара от базиликата и посочва, че като модел могат да послужат мавзолеите на императорите Константин и Юстиниан. А ние имаме сведения, че строежите на Плиска и Преслав са започнати по времето на Константин Велики, като без съмнение дострояване и доукрепване е имало и по времето на Юстиниан.

13. Хипокоста (подово отопление) на определени сгради в Плиска, червения хоросан служещ за спойка на квадрите, петоъгълните кули, писцината, стила на канелюрите на колоните, а останалите орнаменти са все традиция от късната Античност, но всичко това се пренебрегва.

14. Така наречения езически храм в Плиска е с квадратен план и някои изследователи веднага насочват поглед към иранските светилища, но пък забравят за споменат за тракийските храмове с квадратен и правоъгълен план.

Редно ли е да си затворим очите за тези неща само защото не отърват на официалните теории? Защо някой трябва да се гневи и да ме черни когато представям информация, която другите не желаят да представят?

Нямам нищо против критиката, но тя трябва да е конкретна и точна, а тези, които ядосах не само не посочват къде греша, но и ми приписват неща, които никога не съм твърдял, с цел да ме злепоставят разбира се. Някои не се свенят и да ме заплашват със затвор, а аз си мислех, че живеем в свободна и демократична държава, в която всеки има право да изрази личното си виждане...

Сега използвам възможността да дам на тези господа пример за критика: Описвайки сградите на първата ни столица, проф. Ст. Ваклинов прави едно странно изказване: “Проблемът за плана на Големия дворец се състои не толкова в базиликалното устройство на тронната зала, колкото в особеностите на този базиликален план и в общото разпределение на частите на сградата. Вече неведнъж е изтъквано с основание, че включената в общия корпус на сградата апсида е явление, необичайно за местната балканска архитектура. Това устройство е много характерно за архитектурата на Сирия, Армения и Грузия.” c.108. (Апсида е термин от архитектурата, общо взето това е  полукръглата издатина на сградите).

Това твърдение не отговаря на истината и аз ще посоча защо мисля така: В работа засягаща римската архитектура от късната Античност,  Линда Мълвин споменава за римски сгради с апсида. Мълвин дори твърди, че апсидалния план е продукт на римската архитектура от късната Античност.

Такива сгради има на Балканите – Медиана, Сърбия, срещат се и на територията на България и то не къде да е, а точно в римската провинция Мизия – там където са издигнати Плиска и Преслав (L.Mulvin, Late Antiquity Villa Plan, TheBalkan-Danubian Region, Recent Research on the Late Antique Countryside, Late Antiquity Archaeology vol.2, ed. W.Bowden, L. Lavan,C.Machado Brill, Leiden, 2004, p.p.388, 394-395).  

Дори наши изследователи споменават за присъствие на апсида в сгради от времето на късната Античност: “ В църковния комплекс е извършена консервация на тракийското светилище и базиликата от VІ век с цялостна реконструкция на баптистериума, докато при раннохристиянската църква от ІV век е направена консервация на съществуващите зидове и апсидата. “ – Т.Нацев, КОНСЕРВАЦИЯ, РЕСТАВРАЦИЯ И РЕКОНСТРУКЦИЯ НА КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИЯ КОМПЛЕКС ЦАРИ МАЛИ ГРАД ПРИ С. БЕЛЧИН, ОБЩИНА САМОКОВ

http://eprints.ugd.edu.mk/8607/1/CMG.pdf

Ето, без личностни нападки, без обиди, без демонизиране аз посочвам ясно и точно защо не съм съгласен с твърдението на проф.  Ваклинов. Това не е никак трудно и не мога да разбера защо тези, които са получили високо образование трябва да се принизяват показвайки недостойно поведение.

Ще дам още един пример за конкретна критика. Немалко наши учени са писали за земните укрепления на Плиска, но за жалост, поне от познатата ми литература, никой изследовател не е посочил паралела с укрепителните съоръжения на северните траки.

И.Т.Никулице съобщава за значителен брой тракийски селища - от Дунава до река Днестър  и уточнява, че много от тези селища са укрепени с вал и ров, като по намерената керамика е установено, че ранните отбранителните съоръжения са от IV-III век пр. Христа (И.Т.Никулицэ, Северные Фракийцы в VI-I вв до нэ. Кишинев, Штиинца, 1987, c. 90-104).

Смятам, че пропускът е съществен не само защото системата, при която земен вал и ров се използват е типична за Балканите и Черноморските степи още в Античността, но и поради факта, че в продължение на 1100 години старите българи са отъждествявани с мизите. Точно този тракийски народ обитава земи както на север, така и на юг от Дунава.

Защо нашите специалисти пропускат аналогичните на Плиска отбранителни съоръжения на северните траки, не се наемам да обясня. Навярно всеки има свои съображения, но пропуска си е пропуск и трябва да се отбележи.

Искрено се надявам, че учените, чиито заплати идват от джоба на българския данъкоплатец ще последват примера ми и в случай, че отправят критика към мен, тази критика ще е конкретна и най-вече културна. 

Обидите и заканите само показват, че този, който ги отправя, не разполага с нужните аргументи и поради безсилието си показва тъмната страна на своя характер. Можеш да отвориш вратата на мрака, но дали ще успееш да я затвориш когато пожелаеш?