ЗА КОНУНГИТЕ, ХАНОВЕТЕ И КНЯЗЕТЕ ОТ ДРЕВНОСТТА

Историята винаги бе мой любим предмет в училище. Tова до голяма степен се дължеше на характера на преподавателите ми. Те бяха добри, приветливи хора, които се опитваха да дадат колкото може повече знания на своите възпитаници. Спуснатият от министерството материал се следваше, но бе давана и допълнителна информация. Ако не се лъжа бях в седми клас когато ми бе разказано за визигота Радагайс и неговия поход срещу Рим.

 

Става дума за събитие от огромна величина, защото този мистериозен владетел за малко не затрива Вечния град. През 405 г. водените от Радагайс готи обсаждат столицата на Римската Империя. Според летописецът Павел Орозий войската на Радагайс наброява 200 000 души (Oros. VII.37.4). Ако старият автор е предал числеността на бойците коректно, то заплахата за Рим е била действително доста сериозна.  

 

Положението е спасено (на този момент – 405 г.) от дошлите на помощ на римляните армии на хуна Улдин и гота Сар. Войската на Радагайс е принудена да се оттегли на север, в посока на град Фиезоле (област Тоскана), като това действие в крайна сметка довежда до обкръжение и до пълно поражение на опиталия се за сложи край на Рим готски владетел (Oros. VII.37.12 – 15).

 

Когато чух за първи път тази интригуваща история, Радгайс бе наречен конунг. Тогава не познавах тази дума и попитах какво е значението ѝ. Отговорът бе, че се касае за титла, с която германските готи наричат своите владетели. Навремето приех това твърдение без абсолютно никакво съмнение, а и учителката ми съвсем искрено вярваше, че предава коректна информация. Никой от нас двамата не подозираше, че е станал жертва на хитра манипулация.

 

След години намерих различни, а и интересни данни, при което се уверих, че Радагайс и визиготите нито спадат към германските народи, нито пък въпросният благородник е носил титла конунг (1*). Разказващият за Радагайс летописец Орозий Павел е живял по време на описаните събития, а за готския владетел ползва съвсем различна титла – rex Radagaisus (Oros. VII.37.15). За произхода на този дързък човек пък е казано съвсем ясно, че е “uere Scytha” – истински скит (Oros.VII.37.9).  

 

http://www.attalus.org/latin/orosius7B.html

 

Творилият малко по-късно Изидор Севилски също не знае абсолютно нищо за титла конунг, а на всичко отгоре, подобно на Орозий, нарича Радагайс скит по произход: “Aera CDXLIII, anno Honorii et Arcadii XI, rex Gothorum Radagaisus, genere Scytha…” (Isid. 14).

 

http://www.thelatinlibrary.com/isidore/historia.shtml

 

В своята работа “De origine actibusque Getarum”, а и в “De Summa Temporvm Vel Origine Actibusque Gentis Romanorum” Йордан описва историята на готите, нарича тези хора още гети и скити, но не споменава нито веднъж титла конунг. Освен това, в пълен унисон с Орозий Павел и Изидор Севилски нарича самият Радагайс скит: “Hesperia vero plaga in regno Honorii imperatoris primum Radagaisus Scytha cum ducenta milia suorum inundavit. Quem Huldin et Sarus Hunnorum Gothorumque reges superantes omnes captivos, quos retulerant, singulis aureis vendiderunt.” (Jord. Rom.321).

 

 https://www.thelatinlibrary.com/iordanes2.html

 

Относно названието скити (Σκύθης, Scythos), преди почти век д-р Ганчо Ценов доказа, че значението е скитащи и е лесно обяснимо със стблг. скытати сѧ – скитам, пътувам. Самите скити са наречени тракийски народ от Стефан Византийски в неговата работа Етника.

Конфронтирани с факта, че Радагайс е наречен скит, учените обикновено търсят спасение в извинението, че названието скит идва от областта, която дадено лице или народ обитава. А за твърдението на Стефан Византийски, че скитите са тракийски народ, историците не дават и дума да се издума. Все пак, нека да оставим за момент темата със скитите настрана, реално ние се интересуваме от титлата конунг. Нейния произход и значение е това, което е от значение за нас.

 

Да разгледаме фактите – информацията, която е в наличност, но е игнорирана от историците. Ако в никой от старите извори Радагаис не е наречен конунг, да се приписва тази титла на въпросния владетел е манипулация и изкривяване на истината.

Понеже Радагайс, освен скит е наречен и гот, реших да проверя как стои положението с така наречения Codex Argentеus (Сребърен Кодекс) – ранносредновековен ръкопис, който е набеден за готска библия, в която е манифестиран езика на готите.

 

Там обаче дума конунг (konung или *kuningaz, *kuniggas) не присъства изобщо. Така излиза, че не касае за неволна за грешка на историците от ново време, а за съзнателна, умело създадена заблуда. Водещият визиготи (а и други народи) Радагайс e наречен от учените (konung) без никакво реално основание. Някой създава измислицата, а негови съмишленици упорито я повтарят докато бъде приета.

 

Сега е редно да се запитаме – каква е целта на тази манипулация, защо е било нужно да се лъже, че конунг (konung, *kuningaz, *kuniggas) е древна титла на готите и на старите германи като цяло? Колкото и странно да звучи – проблемът се крие във фалшифицираната история на източноевропейските народи и по-специално българите.

 

В периода XVIII – XIX в. бе наложена лъжата, че Аспаруховите българи са дошли от Средна Азия и са управлявани от ханове. И тук срещаме същата хитра манипулация както с Радагайсовата титла конунг. В нито един извор от ранното Средновековие няма споменаване на титла хан при българите, а за нейното записване от страна на римляни и гърци не съществува абсолютно никакъв проблем. Страбон пише за река Ханес [Χάνης - Strab. XI. 3.2 ] и ако действително владетелската ни титла бе хан, то в ранносредновековните надписи ние щяхме да срещнем ХANEΣ, а не KANEC, KANAC, а такова нещо няма.

 

След като титлата хан не е документирана изобщо в летописите от Средновековието, то закичването на нашите деди с нея не е нищо друго освен лъжа. 

 

Всъщност това се знае отлично от историците ни. В домашните извори – тези, които са създадени от български книжовници в периода IX – XV в., за нашите владетели се употребява титла княз (кънѧзь). Владетелите ни Аспарух, Тервел, Кормисош, Телец, Крум, Омуртаг (Муртаг, Мортагон), Кардам, Борис, Пресиян и др. са наречени князе в литература написана на български език. От времето на Симеон Велики пък се ползва тила цар, но за хан няма дори бегло загатване.

 

Самата ни държава е наречена съвсем ясно княжество (кнѧженïе), а по-късно и царство. В старобългарската книжнина няма нито веднъж споменаване на ханство – факт, който не може да се оспори, но в научните среди някой упорито подхранва тази вредна химера.

 

Сега обаче се натъкваме на нов проблем. Самата старобългарска титла княз (кънѧзь) е набедена за германска заемка. За нея се твърди, че идва от стгерм. конунг (konung, *kuningaz, *kuniggas). Реално никой, никога не е доказвал това нещо, но подобно на много други твърдения постулатът се превръща в общоприето вярване.

 

Нека видим дали в миналото е имало дори поне малко основание да се смята, че титлата княз е само славянизирана форма на  стгерм. конунг (konung, *kuningaz, *kuniggas). За да бъде приета една старогерманска титла, то дедите ни трябва да са били дълго време управлявани от германи, или поне да са се намирали дълго време под германско културно влияние. Иначе просто няма как да стигне до заимстване на такава важна дума.

 

По време на Античността обаче дедите на източноевропейците не са владени от германи. Чак по време на Средновековието франките установяват своята власт над предците на словени, словаци, чехи, моравци, но не и над българи, а титлата княз е засвидетелствана най-рано при българите.

 

Понеже се касае за важен факт, ще се наложи да повторя: титлата княз (кънѧзь) се среща най-рано при дедите ни, а те никога не са били под франкска власт.  

 

От основаването на франкската държава до времето на княз Борис I, франките нито познават, нито пък ползват титла като kuning, kuningaz. Няма сведения Кловис I, Хилдеберт I, Хлотар I,  Хариберт I, Хилперик I, Дагоберт, а и по-късните Пипин Млади, Карл Велики и др. да са носили титла kuning, kuningaz.

 

Вместо нея при франките се употребява титлата rex, която даже не е германска по произход. Франският владетел Людвиг Благочестиви пък се назовава imperator, това е видно от неговите монети. Прочее дори титлата imperator, не е германска, подобно на rex, тя е от латински произход, а в това няма нищо странно.

 

Изображение на монета на Людвиг Благочестиви, изобр. https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Denier_Louis_le_Pieux.jpg

Римското влияние над германите започва поне от времето на Гай Юлий Цезар, който успява да победи галите с помощта на германски съюзници. По-късно самите франки, или поне част от тях служат на Римската империя (като Бавтон и Арбогаст например). Ранната франкска книжнина, чиято манифестация се явява Lex Salica (Салически закон) е ярко доказателство за мащаба на римското влияние над франките. Документът Lex Salica е на написан на простонароден латински, а не на германски франкски.

 

Ако франките, които са съседи на дедите ни по време на ранното Средновековие нямат титла конунг, нито пък властват над дедите ни, просто няма как да им дадат своя титла.

Невъзможно е да дадеш нещо, което не притежаваш на народ, над който нямаш власт. Това е пълен абсурд, макар някои мои противници да лансират такива твърдения, напълно уверени в правотата си. Реално поведението на тези индивиди не е нищо друго освен пожелателно мислене, за жалост ощетяващо българската история, а и истината като цяло. Не съществуват никакви данни, които да ни позволят да приемем, че титлата княз е заета от франките.

 

Осъзнавайки сериозността на проблема, някои “учени” прибягват към хитрост. Понеже старият автор Йордан пише за готския цар Ерманрик и твърди, че този благородник е властвал над венеди (деди на словени, словаци, чехи, поляци, руси), някои решават, че е имало германско-готско владичество над дедите на източноевропейските народи, а истината е доста по-различна.

 

Отново има премълчани важни подробности, чието изясняване поставя нещата в съвсем различна светлина. Самият Ерманрик е наречен цар на народа гети “gentes Getarum regi Hermanarico”, а титла *kuniggaz изобщо не се споменава във връзка с този владетел (Jord.118).

https://www.thelatinlibrary.com/iordanes1.html

Аз лично смятам, че Ерманрик даже не е лично име, а титла, чието значение е първи цар, върховен цар. Ерманрик е всъщност Арима-риг, като елементът Арима отговаря на скитската глоса Арима (Ἀριμα) – едно, един, т.е. първи. Думата е позната в по-късен период като срещащата се в Именника на българските владетели дума алемъ. Що се касае до елемента – риг (срещащ се в имената на българските князе Теле-риг и Кот-раг), Теофилакт Симоката обяснява, че това (ρηγα) е дума за владетел от езика на варварите, реално тези, които той нарича гети, а други по-късни автори ги определят като съюзници на княз Аспарух.

 

Ако сведенията на Йордан бяха тълкувани правилно, би трябвало да се каже, че траките гети, явяващи се важен етнически елемент на Дунавска България, в известен период от време са властвали над венедите (деди на словени, словаци, чехи, поляци, руси), а не, че някакви германи-готи са доминирали предците на източноевропейците. Неслучайно за старите българи Пасий казва, че от всички свои роднини те са били най-силни и най-почитани.

 

Да обърнем внимание и на етническата принадлежност на визиготите, над които властва Радагайс, чието правилно име всъщност е Радогаст – древна форма на Родогост. Проф. Асен Чилингиров, Юлия Хаджи Димитрова, Петър Георгиев и др. доказаха убедително, че обитавалите нашите земи готи не са германи, а траки и по-точно гетите.

 

Вижданията на тези изследователи се потвърждават убедително от ономастиката и по-точно от пълната липса на германски топоними и хидроними, съставени от думи присъстващи в Сребърния Кодекс.

 

Също така в нашите земи няма открити артефакти, чийто прототип от времето на Античността е от Скандинавия. Иронията е, че може да се говори за точно обратното – в Скандинавия са намерени артефакти, датирани II-I в. пр. Христа и дефинирани като изработени от траки, като например котелът от Гундеструп. Това позволява да се говори за тракийско влияние над скандинавците.

 

Самите гети са огромна общност, чиито владения според Страбон започват при Херкинската гора (Шварцалд, Германия), а на изток опират до владенията на тирегетите, т.е. гетите обитаващи земи край река Тир (Днестър, Украйна). Гети е имало и на други места, защото самият Страбон признава, че е трудно да се определят точните граници:

 

“As for the southern part of Germany beyond the Albis, the portion which is just contiguous to that river is occupied by the Suevi; then immediately adjoining this is the land of the Getae, which, though narrow at first, stretching as it does along the Ister on its southern side and on the opposite side along the mountain-side of the Hercynian Forest  (for the land of the Getae also embraces a part of the mountains), afterwards broadens out towards the north as far as the Tyregetae; but I cannot tell the precise boundaries…” (Strab.VII.3.1).

 

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7c*.html

 

 

Карта на владенията на гетите преди 2000 г., маркирани с червен цвят, картата е базирана на географска карта на Европа

https://en.wikipedia.org/wiki/Geography_of_the_European_Union#/media/File:European_Union_relief_laea_location_map.svg

 

По сведенията на Страбон можем да отсъдим, че гетите са граничили до голяма степен с венедите (венетите, деди на словени, чехи, поляци и др.), но и с германите и по-точно свевите.

 

Първият цар на свевите, или по-точно първото документирано име на владетел на германите свеви е Ариовист, познат и като Ариовест. Гай Юлий Цезар пише за този благородник: Ariovistus, rex Germanorum (Caes. Gal. 1.31.10).

 

https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0002%3Abook%3D1%3Achapter%3D31%3Asection%3D10

 

Името на този владетел на германите показва голяма близост с това на тракийския бог Арес (Ἄρης), а на скитските царе Ариант (Αριαντας) и Ариапейт (Αριαπειθης). А що се отнася до втория елемент – вист (vistus), той съотвества точно на името на втория елемент от името на гетския цар Буревиста (Βυρεβίστας).

 

Ариовист (Ariovistus) не е германско, а тракийско име, чието значение е воден от Арес, предвождан от Арес: Ario = Арес, vist = вести – водя, предвождам. На тези, на които това тълкуване се вижда странно, ще добавя, че съществуват сведения и за други ранни германски царе с негермански имена. Пример може да се даде с Укромир (Ucromirus), наречен предводител на германите хати (Strab.VII.1.4).

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7a*.html

 

Името на Укромир (Ucromirus), притежава значение велик закрилник: Ucro = оукрои – покров, покритие, саван, mirus = мѣръ – велик. Тук трябва да се подчертае, че както свевите, така и хатите обитават земи край Херкинската гора, т.е. тези германи са стари съседи на гетите. Няма нищо странно в това траките, бивайки хора с по-висока култура да повлияят своите съседи. Нека не забравяме, че тракийското влияние стига чак до Скандинавия и по-точно Дания.

Виждаме, че не само не може да се говори за германско влияние над нашите деди по време на Античността, но дори точно обратното е вярно. Сега обаче неминуемо стигаме до нов въпрос: ако стблг. кънѧзь не е заемка, идваща от стгерм. конунг (konung, *kuningaz), то какъв е произхода ѝ?

 

В речника на Григорий Дяченко (1850 – 1905 г.) е цитиран лингвистът, етнолог и палеограф Исмаил Иванович Стрезневский (1812 – 1880 г.), според когото думата княз идва от корен *кън – начало (Дяченко, кнѧзь, с.255). С други думи – титлата княз притежава ранно значение началник, този, който е първи, този, който стои начело.

 

Тъй като акад. Стрезневский смята, че княз идва от някакъв древен корен *кънъ – начало, да видим как стои въпроса с речта на Залмоксис и Орфей. Тракийският език притежава дума caen, καιν със значение начало. За това пише през 1894 г. Вилхелм Томашек, тълкуващ името на траките Caenici, Καινοί със slav. konŭ – начало (Tom. I.84), реално това е стблг. конь – начало, чиято по-древна форма е била *кань съдейки по старобългарската заемка в гръцкия ζάκανον (според Макс Фасмер).

 

Тракийската ономастика предлага и други сведения, които са известни доста преди XIX в., когато творят Стрезневский и Томашек. При описанието на персийското нашествие от средата на първо хил. пр. Хр. Херодот споменава едно интересно име. Става дума за разположената на територията на малоазийска Мизия планина Канес (Κάνης ὄρος), край която минава армията на нашествениците (Her.VII.42).

 

Нямам сведения това название някога да е разисквано от нашите историци и траколози, а то е много важно. Ако следваме думите на стария автор, ще разберем, че въпросната планина Канес (Κάνης ὄρος) се намира в източния край на Мизия, или по-точно – началото на мизийските владения.

 

От това излиза, че названието Канес, Κάνης е сродно на етнонима Caenici, Καινοί, чието значение според Вилхелм Томашек може да се тълкува със стслав. (стблг. конь) konŭ – начало (Tom. I.84). До този момент думи със значение начало и притежаващи корен *кань се срещат на две места в тракийската ономастика, като данните са на разположение на лингвистите от сравнително дълго време – поне от края на XIX в.

 

За наше щастие тракийската ономастика предлага и други приятни изненади. Справедливостта изисква да се уточни, че сведенията са от сравнително ново време -  1978 г. Става дума за тракийското лично име КАНАС (Kάνας), което е открито от проучващият древни епиграфски паметници турски учен Сенчер Шахин. Той публикува изследванията си през 1978 г., а по-късно е цитиран от изследователката Пинар Йозлем Айтачлар. Въпросното тракийско име Канас (Kάνας) присъства на надписи от областта на Бруса, а точно това е региона, от който според Димитър Хоматиан са били прогонени мизите, чието име по негово време е българи (Ценов, цит. Хоматиан, 2014, с.178).

 

До този момент установяваме, че тракийската ономастика предлага личното име Канас (Kάνας), което означава първи, начален, племенното название Caenici, Καινοί, изтълкувано като притежаващо смисъл стоящи в началото, тези, които са в началото, а също и топонима  Канес (Κάνης) – начало.

 

Всички те са сродни на старобългарската титла канас (κανας), но въпреки това някой може да възрази, че все пак на нас ни трябват не просто сродни думи, а тракийска титла. Такава за наше щастие има, тя е засвидетелствана преди около 2700 г. във Фригия под формата акенас (ακενας) на надпис с регистрация W – 07. Титлата е спомената от лингвиста Александър Люботски, който обаче не се впуска в подробен анализ и я смята за неясна. Древната акенас (ακενας) присъства като елемент и в друга тракийска титла, тя е акенаногавос (ακενανογαϝος). Работещият в гр. Лайден, Холандия Люботски смята, че се касае за сложна, двусъставна титла, като един от елементите е akenas (ακενας) от надписа W – 07 (Lubotsky, 1988, c. 12 – 16).

 

Фактите показват, че траките имат титла, която не просто е образувана по същия начин, както и старобългарската титла княз (кънѧзь), но дори се явява и неин прототип. Неслучайно българите от ранното Средновековие са отъждествявани с мизите, които се явяват най-големия тракийски народ. Самите мизи са съседи, а и най-близки роднини на гетите, наричани още готи, славени, са толкова близки, че според Салуст гетите са мизи.

 

Най-рано това ценно сведение е открито от родолюбеца Георги Сотиров: “ Салуст несъмнено е отъждествявал гетите с мизите: „Getae sunt Mysii, quos Sallustius a Lucullo dicit esse superatos.“ Виж: C. Crlspi Sallustii quae supersunt opera, cura Joannis Hunter, Edinburgh, 1807, p. 230.”

 

https://www.otizvora.com/2018/11/10281/georgi-sotirov-slavyanski-imena-v-gr/#footnote_57_10281

 

Ето как всичко си идва на мястото. Хората освободили земите на юг от Дунава от римска власт през 681 г., са потомци на познатите на Херодот гети и мизи. Те говорят един и същ език, който е разбираем и за населението обитаващо територията намираща се между река Дунав и Бяло море.

 

Ето защо няма субстрат в старобългарския език, просто няма как да има, защото групите слели се в едно и образували българския народ, са роднински. Това обяснява и бързата консолидация на държавата ни.

 

Лъжите за това, че княз (кънѧзь) е заемка от стгерм. конунг (konung, *kuningaz), а и, че готите, чието старо име е гети, са съчинени, за да се даде повод и оправдание на германите не само да претендират за териториите на готите в Източна Европа, но и, за да подчертаят своето превъзходство над източноевропейските народи – правото си да властват над тях. Покори ли се съзнанието на един народ, той ще бъде покорен и физически, а ресурсите на страната му ще бъдат използвани за благото на чужденци.

 

Удивен и огорчен съм от това, че сред нашите историци и интелектуалци се намират хора, които поддържат отдавна наложените лъжи. Фактите са ясни, истината е на наша страна и е редно тя да бъде казана.

 

Дедите ни са били хора с висока култура и са оказали огромно влияние над предците на словените, словаците, чехите, поляците, русите и др. потомци на старите венети. Според проф. Кунстман името на първия полски цар Мешко притежава значение мизиецът, т.е. човек от групата на мизите. Траките оказват влияние и на старите германи, поне влиянието над свевите и хатите е доказуемо от имената на царете им Ариовист и Укромир. В такъв случай трябва да се каже, че дедите ни са тези, които са отговорни за появата на титлата конунг (konung, *kuningaz) при германите. Напълно е възможно това да е станало по времето на цар Мешко, чиято дъщеря е майка на прочутия Канут. Той става владетел на Дания, Норвегия и Англия, а това показва колко голямо е било влиянието му.

 

Преди време споменах, че истината не се ражда в спора, а в търсенето, анализа и представянето на колкото може повече информация, а също така и изобличаването на лъжите. Надявам се тези, които са прочели настоящето есе, да проверят всичко и по този начин да се уверят сами, че твърденията ми са реални.

 

Най-важното обаче си остава това – не се оставяйте да покорят духа ви, не позволявайте на никого да ви накара да се чувствате малки и незначителни! Благородникът, дори да е облечен с дрипи и да е покрит с кал, пак си остава благородник. Мошеникът дори да е с царска мантия и златна корона, пак си остава мошеник.

 

Не е нужно да се бием в гърдите и да крещим, че сме били велики, това не е израз на гордост, а на глупост. Потомъкът на благородници показва благородно поведение и то не на момента, а винаги. Съдбата на индивида, а и народите като цяло зависи от поведението им.