ТРАКИЙСКИТЕ БЛАГОРОДНИЧЕСКИ ТИТЛИ – ПРИЯТНА ИЗНЕНАДА

Запознат съм с доста трудове на траколози и езиковеди, но никой от тях не е направил пълен списък на титлите на траките. Причината за това едва ли може да се обясни с липса на информация. Данни има и то много, наистина много. От една страна древните надписи представят интересни свенения. От друга страна – важни неща могат да бъдат намерени и в историческите извори. 

В такъв случай е необяснимо защо никой наш учен не се е задълбочил в тази тема. Някои специалисти пишат за дадена тракийска титла, но дават твърде малко подробности. Има и лингвисти, които се задълбочават по отношение на анализа на дадена титла, но не споменават други, също така важни.

 

До този момент са известни следните титли:

 

1.АКЕНАС [присъстваща в надписи].

2.АКЕНАНО-ГАВОС [присъстваща в надписи].

3.БАБАЙ [по сведения на Аристофан].

4.БАЛЕН [по сведения на Хезихий].

5.БАСИЛЕУС [срещаща се по монетите на едони, одриси и др.].

6.БАТОС [по сведения на Хезихий].

7.ВАНАК [по сведения на Авзоний и срещаща се по древните надписи].

8.ДАРЕЙОС [по сведения на Хезихий].

9. ДИУПАНЕУС [срещаща се в надписи].

10. ЕСЕН [по сведения на Хезихий].

11. КОЕС, КОВЕС [по сведения на Хезихий].

10.ЛАВАГЕТ [срещаща се в падписи].

12.МАРOH [по сведения на Омир].

13.МЕМЕВАИС [срещаща се в надписи].

14.КАНАС [срещаща се в надписи].

15.ПРОИТАВОС [срещаща се в надписи].

16.РЕЗОС [по сведения на Омир].

17.САТРЕУС [по сведения на Аристофан].

 

Надпис с титлите МЕМЕВАИС и ПРОИТАВОС [по Рамзи]

Тук могат да бъдат добавени още ЗИВИТИДЕС, ТАРАБОСТЕС, ПЛЕИСТИ – думи за благородници и жреци при южните и северните траки. Трудно е да се каже със сигурност зали фригийските КАНУТИЕВАИС и КФИЯНАВЕЙОС са титли или лични имена.

 

Безспорно най-интересните древни титли са БАТОС, ВАНАК, ДИУПАНЕУС, КАНАС, КОВЕС, поради своята ясна връзка с ползваните от старите българи титли БАТО [Батоя, Бат Баян], БАН, ЖУПАН, КАНАС – КНЯЗ, КАВКАН.

 

Надпис с титлата АКЕНАНОГАВОС [по Рамзи]

Поради големият брой тракийски титли, в това есе просто няма как да бъде обърнато подробно внимание на всяка от тях. Ще разгледаме само най-важните като ще започнем с БАТОС.

 

Вατος се явява елемент от име на божеството Bούσ-βατος, но също е и древна титла βατος – цар, владетел, господар. В разработка от 50-те години на ХХ в. акад. Вл. Георгиев предлага интересно обяснение на негръцката (трако-пеласгийската) титла βασιλεύς. Опирайки се на сведения на Е. Бернекер, нашият езиковед уточнява, че βασιλεύς. е сродна на по-късната титла βαττος – цар, идваща от ие. *bhātja, bhātеn. Като сродни думи са дадени българските баща, батьо, бате, батко, а също и рус. [също и укр. – бел. авт.] батя – баща. С използване на сведения на Швайцер и Бернекер е обяснен много добре принципът на оформяне на древната титла. Първоначално тя е притежавала значение баща, по-голям брат (бато, бате), като после се развива в смисъл старейшина на рода, а още по-късно придобива смисъл господар, цар [Георгиев, 1952, c. 52 – 53].

 

Относно връзката на βατος [батос] с βαςιλεύς [базилеус, василевс], ще спомена, че според фламандския линвист Алберт Йорис Ван Виндекенс титлата βαςιλεύς  [базилеус, василевс], е от трако-фригийски произход (A.J.Van Windekens, Le Pelasgique, Universite de Louvain, Louvain, 1952, p. 76).

 

Титлата ВАНАК е също интересна. Тя има по-стар вариант ВАНАКТ [Ϝανακτ], срещащ се на монумента посветен на цар Мидас. Сродна е и думата Phanaces – употребявано от мизите име на бог Дионис според Авзоний [Aus. Epigr. 48]. Най-ранната форма на титлата е ванакател, по-късно тя бива опростена на ванакт, ванак, а още по-късно тя еволюира във ван и бан.

 

ДИУПАНЕУС се състои от два елемента. Първият е ДИУ със значение Бог, а втория е -ПАНЕУС със значение пазител, господар. Това отбелязва преди повече от 120 години Вилхелм Томашек. Комбинацията притежава значение пазител от Бога, господар от Бога и е с абсолютно същата постройка както и КАНАС У БИГИ [КАNАС Y BIГI] – княз у Бога, княз от Бога. ДИУПАНЕУС обаче се развива в жупан, като един от първите потърсили връзка между диупан и жупан е румънският изследовател Сорин Палига.

 

Що се касае до КАНАС [Kάνας]., тя се среща в тракийски надпис от II век. Открита е от проучващият древни епиграфски паметници турски учен Сенчер Шахин. Той публикува изследванията си през 1978 г., а по-късно е цитиран от изследователката Пинар Йозлем Айтачлар. Трябва да се уточни, че въпросното тракийско име или титла Канас (Kάνας) присъства на надписи от областта на Бруса, а точно това е региона, от който според Димитър Хоматиан са били прогонени мизите, чието име по негово време е българи (Ценов, цит. Хоматиан, 2014, с.178).

 

Фригийски олтар с присъстваща на него титла ванак [по Перо]

Тук става ясно, че тракийската титла [или име] Канас [Kάνας] e напълно идентична на старобългарската титла КАНАС [Kάνας], която притежава и вариант КАНЕС [KANEC]. Интересното е, че в тракийската ономастика и по-точно в наречието на мизите също срещаме Канес (Κάνης ὄρος), като това е название на планина (Her.VII.42). То може да се изтълкува като Княжеска планина, Царска планина.

 

Стигнахме и до титлата КОВЕС. Тя всъщност принадлежи на духовно лице, на жрец, първосвещеник. Срещаме я в κοες – свещеник, самотракийска глоса предадена от стария автор Хезихий. Различни езиковеди [Бонфанте, Георгиев и др.] свързват самотракийската дума κοες със санскр. kavíṣ – мъдрец, ясновидец, гр. κοέω – забелязвам и др., но пропускат сродната на тях стблг. чоуѭ – чувам, усещам (Георгиев, 1977, с.152). Древната форма на чоуѭ е била *коуѭ,  *кауѭ.

 

Няма как да намерим точен еквивалент на всяка тракийска титла при Аспаруховите българи, като това е напълно нормално. С течение на времето обществото се развива, едни думи изчезват, а на тяхно място се появяват други. По-важното е друго -  става ясно, че корена на повечето титли употребявани от старите българи трябва да се търси в тракийската ономастика, а не в езиците на каквазци, иранци и тюрки.

 

А най-важното е това, че представените в настоящия труд тракийски титли притежават обяснение на български език. Това се явява ярко доказателство за това, че нашия език е много древен, защото една титла може да се заеме, но в такъв случай тя няма смисъл в речта на хората заели я. Докато ако етимологията на думата може да се намери в речта ни, то тя със сигурност не е заемана от никого.

 

След време ще се опитам да направя видео предаване на тема титлите на траките. Както се уверявате – има достатъчно материал, даже предостатъчно. Тук са представени 17 титли, но и още 3 названия на духовни лица. Такова количество не е представял нито един траколог, или лингвист. 

За тези от вас, които нямат търпение да изчакат видеото, препоръчвам книгите ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК, Т. 2, и ДРЕВНИТЕ КОРЕНИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК – ТРАКИЙСКИ РЕЧНИК.

 http://ateabooks.com/world-history-series/7227-drevnite-koreni-na-blgarskiya-ezik-trakijski-rechnik-9786197624342.html

 

Малко по малко, с популяризирането на важната, но потулена информация, истината за нашите корени ще излезе на бял свят. Естествено съпротива ще има както отвън, така и отвътре, защото голям брой учени са заслужили титлите си със защитаване на неверни неща. Някои се боят да не загубят престижа си, а и доходите си, но е по-достойно да признаеш грешка и да поемеш по нов път, отколкото упорито да се опитваш да спреш неизбежното и същевременно да накърняваш интереса на Родината.

 

Народът ни заслужава да знае истината за корените си. Народът ни заслужава по-високо самочувствие. Народът ни заслужава по-добро бъдеще.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ИНТЕРЕСЕН КЛИП

  https://www.youtube.com/watch?v=RfYa_xMoM8Y&t=864s