Показват се публикациите с етикет Юстиниан. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Юстиниан. Показване на всички публикации

21.05.2023 г.

ДОЦ. Д-Р П. БАЛАБАНОВ МЕ ОБВИНЯВА В ЛЪЖА, НО КОЙ ВСЪЩНОСТ ЛЪЖЕ?

Представянето на новата ми книга в Националната Библиотека в София на 26 април, явно е разгневило много хора. Причината за това обаче остава напълно непонятна за мен. Работата ми не е политизирана, в нея няма компромати, няма обидни епитети, няма нито едно призоваване към насилие


Опитал съм се в 528 страници да събера доказателства за древните корени на нашия език. Не търся нито слава, нито престиж, нито богатство. Единственото ми желание е българите да получат самочувствието, което заслужават.



Ние имаме право да се гордеем както с езика си, така и с историята си. Тя не започва през прословутата 681 година, а няколко хилядолетия по-рано. Представил съм достатъчно данни, всеки може да се запознае с информацията и да я провери. Дал съм важни обяснения за механизма на налагане на определени заблуди, с което става ясно, че само ние българите имаме сметка истината да излезе на бял свят. 


И понеже моето виждане не се вписва в общоприетото в научните среди, от тези среди се надигнаха недоволни хора. Съвсем наскоро един бивш директор на музей ме обвини, че създавам лош имидж на учените, че настройвам тълпата срещу учените. Господинът ме нарече също безчувствен, меркантилен, некомпетентен и безсъвестен човек.


Аз съм възпитан в християнско семейство и се опитвам да живея като християнин. Опитвам се също да не отговарям на злото със зло, защото зная, че това няма да доведе до нищо положително. Не ми е приятно обаче когато някой нарича българския народ тълпа, а читателите ми лековерни хора.


Сред читателите ми има журналисти, писатели, лекари, офицери от армията, полицията и жандармерията. Има също така адвокати, прокурори, учители, а дори и професори. Не мисля, че е почтено на тези хора да се лепят етикети като тълпа и лековерни хора. 


Помолих г-н археологът, който се явява и бивш директор на музей да избере едно мое есе и да го подложи на критика, да обясни къде лъжа, какво не е вярно и кое е вярното, ако аз не съм прав. Човекът обаче заяви, че вече е правил това някога си и отказа да посочи грешките ми. Ако господинът е отправял културна и аргументирана критика, това трябва да е било в някоя друга вселена, защото честно казано – нямам спомени нито за въпросния учен, нито за аргументацията му.


Друг негов колега обаче явно е решил да бъде конкретен. Избрал е едно мое есе и изявява претенции, че то е пълно с лъжи. Става въпрос за доц. д-р Петър Балабанов, към когото в миналото хранех уважение. 

Това уважение обаче се изпари доста бързо след като се сблъсках с вулгарните изрази на този представител на българската наука. Няма да се спирам на тях, нека приемем, че човекът е културен, но емоциите са надделели и той, само за момент е изоставил културното поведение. Няма безгрешни хора.


В социалната мрежа г-н Балабанов се е заел да изобличава “лъжи” в есето ми За чумните епидемии и великото изчезване на народите. Ще се спра на няколко от изобличенията и ще демонстрирам, че не аз лъжа, а г-н професионалистът. 


Доц. д-р Балабанов твърди, че аз без основание определям император Юстиниан I за тракиец, а за родното място на този владетел посочвам Тракия. Тук г-н Балабанов изкривява информацията доста непочтено. 


Никъде не пиша, че Юстиниан I е роден в Тракия, споменал съм родното му място Ведериана. Траки е имало и на стотици километри на северозапад от Ведериана. За тях пише археологът Микола Душек в работата си Die Thraker im Karpatenbecken, а тя е публикувана през 1978 г. Това ще рече, че информацията за траки извън територията на географската област Тракия има вече около 45 години.


Колкото до тракийският произход както на Юстиниан Велики – тук съм истински удивен. Ако един доцент не знае, че за тракийския произход на този владетел са писали различни историци, що за подготовка има този учен?


Първото доказателство, което представям е от труда на Георги Сотиров. Тук нашият доцент има оправдание да не е запознат, защото Сотиров спада към еретиците в науката, към тези, които смятат, че нашият народ има древни балкански корени. Съвсем естествено един доцент, който десетки години наред е преподавал нещо различно, няма да чете такива автори. Все пак за читателите – аргументите на Сотиров са кратки, но логични:


Юстиниан е тракиец по произход. След като е бил племенник на Юстин I и чичо на Юстин II, и двамата тракийци, Юстиниан не може да е бил различен от тях.” [Сотиров,с. 32].


http://www.ivanstamenov.com/files/gs-justinian.pdf


Второто доказателство за тракийските корени на Юстиниан Велики идва от труд на Веселин Бешевлиев. Той дълго време е привърженик на виждането за тюркския произход на старите българи, но по отношение на изследванията му за историята на траките, Бешевлиев има доста добри попадения. Ето какви доказателства за тракийския произход на император Юстиниан I биват дадени:


“Обаче в Пасхалната хроника и у Малала той е тракиец: Ἰουστῖνος ὁ Βενδαρίτης ὁ θρᾴξ [335] и Ἰουστῖνος ἀπὸ Βεδεριάνης ὢν θρᾴξ. [336] Последният автор съобщава, че и неговият племенник, император Юстиниан I, бил Тракиец (καὶ αὐτὸς (= Ἰουστ νιανός) δὲ ὢν Θρᾴξ ἀπὸ Βεδεριάνας). [337] Обстоятелството, че другарите на Юстин I имат тракийски имена — Ζίμαρχος и Διτύβιστος, [338] че един от братовчедите на Юстиниан I носи тракийското име Βοραΐδης, [339] и най-сетне, че неговият племенник Юстин II бил според Теофан [340] тракиец, говорят очевидно в полза на тракийския произход на двамата византийски императори. В случая с Ἰλλύριοι се означава не племенната принадлежност, но областта, гдето са родени. [341]” [Бешевлиев, с. 58 – 59].


 http://www.promacedonia.org/vblit/vb_8.htm


Ето и откъс от труда на Йоан Малала, разбира се преведен на английски. Старият автор, без увъртане нарича Юстиниан I тракиец от Ведериана: “ § 18.425  BOOK 18, YEARS OF KING JUSTINIAN [527-565 CE]After King Justin, the divine Justinian ruled for 38 years, 7 months, and 13 days from the 1st of April, 5th of the Indiction, the year 575 in Antioch, in the consulship of Mavortius [527 CE]. He was shortish, big-chested, well-nosed, white, curly-haired, round-faced, handsome, balding in front, florid-faced, mixed-grey hair on scalp and beard, magnanimous, Christian. He favored the Blue faction, and he was a Thracian from Bederiana. “


https://topostext.org/work/793#18.425


Кой лъже – аз, или г-н Балабанов? Той използва непочтен метод приписвайки ми твърдения, които аз не съм правил – никога не съм локализирал Ведериана в географската област Тракия. А колкото до тракийския произход на Юстиниан, учени като Сотиров и Бешевлиев са се аргументирали добре. 


Ако император Юстиниан I е наречен тракиец, носи тракийското име Сабазий, а и неговите роднини са определени като траки по произход, защо да се съмняваме в тракийските корени на този способен владетел?


Г-н Балабанов внушава, че лъжа и за тракийския произход на императорите Юстин II, Тиберий II, а и Фока. Тук отново съм удивен, че аз трябва да давам на един доцент информация, която лично считам за добре известна в научните среди. 


Смятам, че е точно толкова излишно да се обяснява за тракийските корени на Юстин II, Тиберий II, а и Фока, колкото за това, че България се намира на Балканите.


Преди около 35 години Нели Митева публикува интересен труд в сборника Thracia 8. В тази си работа нашата изследователка изрежда авторите, които пишат за тракийския произход на императорите Маркиан, Лъв I Бес, Юстин I, Юстиниан I, Юстин II, Тиберий II и Фока


“The authors after the 5th century (Jordanes, Euagrius, John Malala, Procopius, Theophylactus Simocatta, John of Antioch, and Theophanes) noted the Thracian origin of a number of Emperors of the Romaioi from the second half of the 5th to the beginning of the 7th century (Marcianus, Leo I Bessus, Justin I, Justinian I, Justin II, Tiberius, and Phocas).


http://www.kroraina.com/thracia/articles/n_miteva.htm


Ако до 1988 година тази информация не е била известна, то 35 години са приличен период от време, през който сведенията могат да бъдат и проверени, и приети. За това разбира се, се иска човек да не е предубеден, a и да е готов да приеме сведения, независимо дали те му допадат или не. А за жалост има хора, които до последно ще отричат това, което не се вписва във възгледите им.


Г-н доцентът или има сериозни пропуски в знанията, или сериозно е намислил да ме изкара по-черен и от дявола. Друга “лъжа”, за която съм обвинен, е свързана отново с некоректно представяне на моите твърдения. Аз никъде не предявявам претенции, че не e имало нахлувания на хуни и готи в Тракия.


Това, което твърдя е съвсем различно, а именно, че нито готите са германи, нито хуните са тюрки, монголи, или смесица от иранци и тюрки. Има разлика нали?


Смятам, че готите са старите гети, а хуните, както познаващият ги добре Прокопий пише, са масагетите. Дал съм и сведението на Йордан, според когото масагетите спадат към гетското семейство. 


Самият факт, че в териториите населявани от готи и хуни липсват напълно топоними и хидроними принадлежащи на езика, манифестиран в Сребърния Кодекс, тюркски, монголски, или друг подобен език, се явява ярко доказателство за това, че е несериозно готите от Балканите да бъдат определяни като германи, а за народа на Атила да се твърди, че е дошъл от Средна Азия.


Държа да отбележа, че сега не е първият път, когато доц. д-р Балабанов внушава, че лъжа. Преди известно време [25-11-2022], след моя публикация за името Дуло и тракийските Дулес, Дулас и др. бях обвинен, че не казвам истината. Да, но за изненада на г-н доцента аз имах под ръка труда на негов колега, който ползвайки сведения на други автори обявява, че името Дулес със сигурност може да се обяви за тракийско.

 


Трудът на археолога Ст. Дамянов е от 1978 година, не е нещо ново, за което г-н Балабанов не е имал времето да прочете.


Странно как един доцент не познава работите на своите колеги и не прави проверка на твърдения преди да ги представи. В науката е редно да се проверява, но при г-н Балабанов забелязвам една тенденция да не прави това.


Преди време той се похвали, че е положил доста усилия да бъде издадена една книга написана на руски - става дума за Джафгар Тарихи. Г-н Балабанов призна, че е имало лавина от критики, а те са справедливи, защото според мен, а и други хора, появилата се на нашия пазар книга не е нищо друго освен неоосманистка пропаганда. Ако нашият специалист бе извършил проверка, или поне се бе допитал до други учени, днес щеше да има една заблуда по-малко.

 


Нямам нищо против критиката, нека даже да е сурова, но нито е редно, нито е почтено да се лъже и да се обвиняват другите хора в лъжи. Възможно е някой да се чувства засегнат от есетата и книгите ми – със сигурност има такива хора. Това обаче не е причина вместо културна дискусия да се сипят обиди и да се лансират лъжи. 


Пак повтарям – още съм в пълно неведение относно гневните реакции на определени наши учени след представянето на новата ми книга в София на 26 април. Та тя носи престиж на народи ни, дава ни самочувствие, но което е по-важно – представя истината. 


Възможно е някои да смятат, че поради голямото търсене на книгата ми ДРЕВНИТЕ КОРЕНИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК – ТРАКИЙСКИ РЕЧНИК,  аз ще забогатея. Искам да успокоя хората, които са тормозени от тази мисъл. 


Уверявам ги, че няма да забогатея. Моят издател е честен и коректен човек, но тиражите на книгите са скромни. А има и друго – за период от 35 години, аз съм похарчил повече от 35 000 лева за специализирана литература, пътувания до музеи, библиотеки, трезори и т.н. Притежавам ценни, скъпи и редки книги – това ми е богатството.


Призовавам настоящите и бъдещите си критици да се придържат към културен подход, а и да не съчиняват лъжи. В крайна сметка истината излиза. Драги историци, археолози и езиковеди, умолявам Ви - погребете егото си, за да не погребе то България!



ПОЯВАТА НА КОМЕНТАРИ ПОНЯКОГА СЕ ЗАБАВЯ, ЗА КОЕТО ПОДНАСЯМ СВОИТЕ ИЗВИНЕНИЯ! СТИГА КОМЕНТАРЪТ ДА Е КУЛТУРЕН, ТОЙ ЩЕ СЕ ПОЯВИ.

3.11.2020 г.

ЗА ЧУМНИТЕ ЕПИДЕМИИ И “ВЕЛИКОТО ИЗЧЕЗВАНЕ НА НАРОДИТЕ”

Неотдавна много мои приятели и познати ми писаха – дълбоко разочаровани от фарса представен в предаването "История БГ". Доста хора бяха шокирани от изказването на един наш историк и създател на ръководства за подготовка на кандидат-студенти по история. 


По сведения на моите събеседници, въпросният специалист е казал, че : "...пандемичната обстановка в оня момент (Юстинияновата чума) е попречила на траките да се възпроизведат, затова са изчезнали."

 

В интерес на истината не съм гледал предаването. От една страна се старая да не си губя времето с телевизия - от друга страна не храня особено доверие на думите и интерпретациите на нашите специалисти. В някои случаи изказванията им са напълно лишени от логика и граничат с абсурда. Да се твърди, че чумата от 542 г. е причина за изчезването на траките е крайно несериозно, а и крайно безотговорно.

 

Следвайки логиката на нашия историк, трябва да кажем, че гърците са изчезнали още по времето на Тукидид – авторът на книгата “Пелопонеските войни”. Тогава – през 430 г. пр. Христа в Атина избухва страшна епидемия, която е известна като Атинска чума. Огромна част от населението измира, като жертвите са от всички възрастови групи.

Гърците не само оцеляват, но преживяват и не по-малко страшната Антонинова чума. Тя е от доста по-късен период – 165 г. след Христа. Южните ни съседи не са изтрити от лицето на земята и от още по-късната Киприянова чума – 249 г. след Христа.

 

Повече е от ясно е, че макар да са засегнати и от Юстиниановата чума от 542 година, гърците не са изчезнали. Не една, а четири сериозни епидемии не са ги изтрили от лицето на земята.

 

Няма сведения траките да са засегнати от Атинската чума. Без съмнение обаче дедите ни са дали жертви по време на Антониновата и Киприяновата чума, засегнали цялата територия на Римската Империя през II и III век. Каква е реалността през следващия IV век обаче? Опирайки се на създадената между 350 и 353 г. работа Totius orbis descriptio, Веселин Бешевлиев подчертава, че през IV век на Тракия се гледа като на неизчерпаем извор на способни войници за римските легиони (Проучвания върху личните имена у траките, 1965, с.62).

 

Ето какво излиза – след две значителни чумни епидемии, населението на страната ни е толкова многобройно, че се счита за неизчерпаем извор на способни войници!

 

Фактът, че противно на гърците, хората у нас живеят предимно в селата и няма такава голяма концентрация на население както е в гръцките полиси, несъмнено е изиграл положителна роля в оцеляването на дедите ни. Същият този фактор допринася за оцеляването на засегналите ни чумните епидемии от по-късни времена: XIV, XVIII и XIX в. Жертви безспорно има, но не може да се говори за изчезване на българите.

 

Реално няма сведения за изчезване на траките след времето на император Юстиниан I, който впрочем е от тракийски произход. Роден е във Ведериана – селище с чисто българско име със значение Ведрина. След Юстиниан I на трона сяда Юстин II – също тракиец. Той е последван от своя сънародник Тиберий II. А в началото на VII век – в периода 602-610 година, на трона в Константинопол седи отново тракиец – Фока.

 

Има и още нещо, за което нашите историци не само си затварят очите, но и изкривяват информацията (поне по мое лично мнение) по ужасен начин. Траки живеят не само на юг от Дунава, но и на север от тази голяма река. Клавдий Птолемей локализира беси дори отвъд  Карпатите. По сведения на Овидий, край Томи (днешна Румъния бел.авт.) са обиталищата на беси и гети. Амиан Марцелин пише за костобоките, а Зосим за карпите, известни още като карпиани.

 

По време на дискусия с историци, като причина за изчезването на траките на север от Дунава, се даваха “агресиите” на готите и хуните, които впрочем са набедени и за клането над траките на юг от Дунава. Проблемът е, че нито готите са германи, нито хуните са тюрки, монголи, или смесица от иранци и тюрки.

 

Както готите, така и хуните обитават земите на север от Дунава дълги векове, но в този регион няма регистрирани германски, или тюркски названия на селища, реки, местности. Прототипът на материалната култура на готите не е в Скандинавия, а в Тракия и Дакия. Същото важи и за хуните – тяхната керамика, въоръжение, защитно облекло и т.н. нямат прототип в Сибир, а в Източна Европа, като този факт се игнорира от историците.

 

http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/bibliotheca/acta%20V%20special%20number/915dacian_clip_image022.jpg

 


http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/bibliotheca/acta%20V%20special%20number/915dacian_clip_image018.jpg

Керамика от този тип бива определена за германска, готска, но реално тя е тракийска, някои типове съдове се срещат и в Плиска

Готите са старите гети, които са тракийски народ. Това е казано съвсем ясно от създателя на книгите “Готските войни” Прокопий. Същият автор обяснява, че хуните са били известни и като масагети в миналото. Йордан, който е съвременник на Прокопий твърди, че след войната с персите (VI в.пр. Христа), масагетите, които са клон на гетите   се заселват в Малка Скития (Добруджа бел.авт.), като град Томи получава името на тяхната владетелка Томира.

Както хуните, така и готите извършват нападения в Тракия, но не, за да изколят траките до последния човек, а, за да накажат чуждите окупатори паразитиращи над народа ни. 

Естествено за римските окупатори действията на готи и хуни (потомци на траките гети и мизи) са само “варварски нападения над цивилизования свят”. Нормално е потисниците на предците ни да заемат тази позиция, но не е нормално българските историци да се правят на наивни, а със сигурност и не са. 

Дори когато генетиката си каза тежката дума, грозните манипулации продължават. Макар да стана ясно, че за българите са характерни генетични маркери наследени от хора живели на Балканите преди около 12 000 – 9000 години, изкривяването на фактите не спира. Някои решиха, че само маркерите E-V12 и J2, на възраст около 9000 години, са наследени от траките – около 40% от българите са техни носители. Най-популярния маркер при нас – I2 бе брутално пренебрегнат, а е ясно, че наследен от хора обитавали земите ни по времето на Мезолита! За R1b*L23 и част от R1a също се знае, са на възраст около 12 000 години, но не се определят като наследени от траките!

Осъзнавате ли какъв е абсурда? Как може да е налице приемственост от над 12 000 години, а точно тези древни маркери да не са наследени от траките? От кого са наследени тогава

Няма как да имаме генетични маркери от хора живели в страната ни хиляди години преди потопа, и тези хора в определен период от време да не са наричани траки.

Отговор от страна на историците няма, няма как и да има, защото това е равносилно на признаване на грешки и то сериозни грешки, чието поддържане е облагодетелствало финансово определени хора. Излиза, че мотива за мълчанието на великите авторитети е финансов.

Няма нищо лошо в това да се изкарват пари от писане на исторически книги, учебници и ръководства за подготовка на кандидат студенти. Лошото е, че заблудите в тези книги и учебници ощетяват българския народ неимоверно много. 

Често с различни приятели си говорим за това, че не можем да виним нашите братя от Македония, че не искат да се идентифицират с нас, след като официалната позиция на българските учени е, че ние сме потомци на тюрки, иранци, тюркизирани иранци или буламач от сто народа.

Ние имаме уникална история – наследници сме на хора успели да останат в родната си земя въпреки, че тя е кръстопът. Уникален с древността си е и нашият етногенезис. 

Докато при днешните господари на света – наследниците на англо-саксите, за оформен етнос може да се говори едва след времето на Уйлям Завоевателя – ХI век, то при нас оформеният етнос е факт поне хиляда години по-рано, а началото е положено в Каменната ера. Тогава по сведения на антрополозите Славчо Чолаков и Петър Боев започва формирането на траките като народ. Ето и точен цитат:

Като обобщение може да се каже, че въз основа на данните на антропологията, като цяло, траките се явават местно население, чиито корени трябва да се търсят в Каменната епоха. “ –  “Zusamenfassed ist zu zagen das die Thraker nach anthropologischen Hinweisen Hаuptsächtlich eine einheimlische Bevölkerung darstellen, deren Wurzeln im Neolithicum Stecken.” –  Boev P., Tscholakov S., Die Abstammung der Thraker nach Anthropologischen Angaben, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, zu ehren W.Tomascheks, 2-6 Juni 1980, Wien, Bd.1, Swjat, Sofia, 1984.

Ние не просто населяваме земята на откривателите на колелото и най-ранните писмени знаци, но и носим гените на тези хора. Защо да игнорираме факта, че дедите ни са създатели на най-раните градове на Европа, че са първите европейци способни да обработят златото, а дори и предизвикалото революция в развитието на обществото желязо? Защо да бъдем ощетявани с отнемането на наследството оставено от Орфей и Залмоксис – хората дали важни доктрини на гърци и келти? На кого принадлежи това наследство ако не на нас?

 

Кой дава правото на шепа самозабравили се човечета да забавят истината, за не бъдат накърнени финансовите им интереси? На какво се надяват тези, които безбожно нагло манипулират резултатите от мащабните генетични проучвания? Това са въпроси, чиито отговори не само аз, но и много други будни българи биха желали да получат.


ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ МНОГО ИНТЕРЕСЕН КЛИП https://www.youtube.com/watch?v=Q5F8mcLdyLI


Основна използвана литература:

The plague of Athens: epidemiology and paleopathology

https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/19787658/

The Antonine Plague: History, Start, Spread & Facts

https://study.com/academy/lesson/the-antonine-plague-history-start-spread-facts.html

The Plague of Cyprian, c. 252

https://pressbooks.bccampus.ca/ancientandmedieval/chapter/the-plague-of-cyprian-c-252/

K.Tan, Two of History's Deadliest Plagues Were Linked, With Implications for Another Outbreak https://www.nationalgeographic.com/news/2014/1/140129-justinian-plague-black-death-bacteria-bubonic-pandemic/

Jord.61-62 “ Then Cyrus, king of the Persians, after a long interval of almost exactly six hundred and thirty years (as Pompeius Trogus relates), waged an unsuccessful war against Tomyris, Queen of the Getae. After achieving this victory and winning so much booty from her enemies, Queen Tomyris crossed over into that part of Moesia which is now called Lesser Scythia--a name borrowed from great Scythia,--and built on the Moesian shore of Pontus the city of Tomi, named after herself.” http://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#X

Proc.I.24.28 “Rome should have no longer any Getic peril to fear; 30 for they say that the Goths are of the Getic race.” https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Procopius/Wars/5D*.html

Proc.III.xi Massagetae whom they now call Huns; and the rest were almost all inhabitants of the land of Thrace.

https://en.wikisource.org/wiki/History_of_the_Wars/Book_III#XI\

Proc.III.iiGoths, Vandals, Visigoths, and Gepaedes. In ancient times, however, they were named Sauromatae and Melanchlaeni;[14] and there were some too who called these nations Getic.https://en.wikisource.org/wiki/History_of_the_Wars/Book_III#II

V.Sîrbu, Dacian settlements and necropolises in Souwetern Romania (2nd c.B.C.-1st c.A.D.)http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/bibliotheca/acta%20V%20special%20number/915dacian.htm

 

22.01.2017 г.

НОВ ТРАКИЙСКИ РЕЧНИК – 600 ДУМИ

Упорството винаги бива възнаграждавано. Колкото и трудно да е дадено начинание, ако човек следва целта си неотклонно, само въпрос на време е да я постигне. Дали е в резултат на волята ми, или просто Бог винаги ми е помагал, но всеки път когато реша нещо, аз достигам до желаната реализация. Една от целите ми бе да събера колкото се може повече сведения за речта на древните ни предци, които римляни и гърци са наричали с името траки.

Благодарение на работите на наши и чужди лингвисти, успях да се сдобия с голямо количество данни. Най-богати несъмнено са творбите на Димитър Дечев и Вилхелм Томашек, но ценна информация представят също автори като Владимир Георгиев, Иван Дуриданов, Кирил Влахов, Веселин Бешевлиев. Не могат да бъдат пренебрегнати също Ото Хаас, Леонид Гиндин, Владимир Орел, Лидия Баюн, Карл Леман, Александър Любоцки, Владимир Нерознак, Олег Трубачов, Юрий Откупщиков, Сергей Крикин.

Години наред се търсих, сравнявах, систематизирах и записвах. В един определен момент се оказа, че съм успял да изолирам повече думи отколкото професионалистите. В началото това ме смути защото си помислих, че съм се увлякъл. След като извърших проверки се оказа, че в никакъв случай не може да се говори за увличане. Оказа се, че поради някаква причина, или причини, специалистите са извършили пропуски.

В някои случаи пропуските бяха странни. Нормално е един уважаван учен да внимава какво представя, нормално е да е предпазлив, но за някои древни имена, а и названия на селища съществуваха ясни индикации какво точно означават. Въпреки това, думите бяха напълно игнорирани от лингвистите.

Друго, което ме озадачи бе това, че докато в разработки от 50-те години на ХХ век, определени учени споменават тракийски думи като коза коза, заик - заек, то през 70-те години, същите тези учени решават да не поставят интересните думи в речниците на тракийския език.

Топонимите от късната Античност предоставят планини от интересни думи от езика на Орфей, но понеже тези думи са идентични, или изключително близки до нашата реч, специалистите казват: въпросните топоними не са тракийски, те принадлежат на славяноговорящо население, което се е заселило на територията на Римската Империя. По този начин, тракийски думи като вода вода, листе листи, дебре-дебри и т.н. изобщо не бяха допуснати до речниците.

Никой не се притесни от факта, че въпросните “нови” топоними показват силна прилика с други, които са споменати от Омир. За Кабецос се казва, че е ново название, най-вероятно от периода 450-500 г., но защо тогава Кабецос почти не се различава от познатото на Омир Кабесос? Селището Сане е определено за ново - 450-500 г., но Прокопий пише за древен град Сане. А как да си обясним, че векове по-рано, Ариан споменава селище с име Загора?

Никой не се притесни от това, че в периода 450-500 г. няма как масово уставяване на идващо от север славяноезично население в управляваната от римляни Тракия, да не бъде отбелязано от нито един имперски летописец. Така наречените топоними на “новодошли” славяноговорящи са по целите Балкани – от делтата на Дунава до Южна Македония, от земите на Северна Сърбия до южните склонове на Родопите. 

Вярвате ли, че такова придвижване на човешки маси и установяване на ново население в периода 450-500 г., няма да бъде забелязано???

Когато някой бяга от истината, той просто няма как да даде издържано обяснение на даден проблем. Ето поради тази причина, обясненията на специалистите са не просто несериозни, но дори и комични. 

Логиката винаги трябва да се следва, а от факта, че тракийските топоними от късната Античност са разбираеми за всеки българин, трябва да се извади заключение, че по времето на Юстиниан Велики, речта на Залмоксис и Орфей е достигнала до такъв стадий на развитие, който вече е близък до стадия да развитие на българския език, документиран в първите глаголически и кирилически текстове.

Ето, няма мистерии, няма главоблъсканици – всичко е ясно. Приемем ли горното изложение за вярно, то ще разберем и защо в продължение на повече от хилядолетие, старите българи са наричани мизи. Ще разберем защо знака IYI се среща най-рано на Балканите и защо още по време на Античността, в Тракия са били популярни имена като Дулос, Дулес, Дулас.

За жалост, в миналото бе направен избора да не се следва здравия разум, а да се върви покорно по пътя начертан от интересите на чужди политически сили. Това е причината историята ни да бъде превърната в невероятна каша, в гротеска, при която едно недоказано твърдение служи за доказателство на друго лишено от логика твърдение.

Не е било трудно да се разбере, че само на историческите извори не бива да се разчита, защото те са писани от нашите врагове, които са хранели неистова омраза към предците ни. Ако резултатите от мащабното антропологично проучване от 1938 г. бяха сравнени с характера на българския фолклор, с имащите древни корени земеделски сечива и пастирски атрибути, а и със сведенията на малцината съвестни летописци определящи ни за стар балкански народ, щяхме да си спестим много унижения и мъки.

Миналото не може да се върне назад, няма как и да се потърси сметка от тези, които са положили личния интерес и кариера над народното благо. Отмъщение не е нужно, нужно е да започнем да градим една нова България, такава, която да предизвика възхищение. Българинът винаги се е отличавал с благородство и далновидност, винаги е избирал съзиданието пред наказанието.



Нека се върнем на речника, който успях да съставя. Тук просто няма как да се даде обяснение за всяка дума, това означава да се представят около 600 страници, а блоговата платформа, която ползвам не дава тази възможност. Поради тази причина, сега давам само един списък, сравнение на древната реч на Орфей с тази от съвремието ни. След време ще представя не само сравнение на всяка тракийска дума със сродната й от старогръцки, латински, санскрит, литовски, немски и т.н., но ще посоча от чия работа съм взел въпросната тракийска дума, кой стар автор я е споменал и т.н.



Списъкът ще претърпи известни корекции, а със сигурност ще бъде и обогатен защото


постоянно се появава нова информация, която ми дава още по-голяма увереност, че съм на прав път. Някои от думите изглеждат странно, но нека не забравяме, че определени глоси са около 2500 години стари. Колкото по-назад се връщаме във времето, толкова по-големи са разликите с днешните форми на думите.

В списъка първата дума е тракийска, срещу нея е (старо)българската. Приятно четене!





аб-оба-двама, две, стблг.
аберет-бьретъ-събира, отнася стблг., 
абретен- обрѣтенъ-намерен стблг. 
абрит-брити, бръсна, отрязвам стблг.,  
ава-овца, *avъcā- овца най-древна форма блг
авро-аворъ-явор стблг.
агнон- *agnъ-огън най-древна форма блг
агриан-огрян, грѣти-грея стблг.,  
ада-адъ-ад (жега, горещина) стблг. 
адина-адна-една блг.диал., 
адрана-одрина-стая, дом стблг.стчсл.,  
ае-вея, духам, вѣiание-веене стблг.,  
азан-iазъно -козя кожа стблг.стчсл.,  
азду-яздя блг.  
аз-аз блг.,  
аз-ѧзикъ-език стблг
аза-яз, езеро блг.,  
азор-яз, езеро блг., езер-карстов извор блг.,  
аис, аес-оясвам се, бързам блг.диал.  
ак-як, силен, твърд блг. ,  
ак-око блг. око-око струс
акеле-извор, кълѣти-покълвам, 
акервит-очръвити- червя стблг.,  
акест-оцѣстити-  правя гладък, чист ст.блг.   
акмон-камѣнъ-каменен, камы-камък стблг.  
акренза-(по)грѧзнѫти- да потъна, затъна стблг.,  
акрис-краище, връх блг.,  
акроен-кроен, отрязан блг.,  
алапта-лѣпота-красота, хубост стблг.,  
алаи-лея, оливам, заливам блг.  
албо-*албь, лебедея-белея се блг., 
алда- аладии-лодка стчсл.,  
алм-лам-яма, локва блг.диал.,  
алс-лѣсъ-лес, горичка стблг
ана-на, върху, при блг.,
анг- ѫгълъ-ъгъл, кривина стблг
ант-ѩти-обхвана, обгърна стблг.  
апа-вапа-застояла вода стблг.  
апрос-вепрь-глиган, дива свиня стблг.  
арбат-ерѧбъ-яребица срблг.  
арда-*radja-раждам, родя, изтичам от блг.  
арг-ярък- светъл блг.   
арг-ракаров ст.блг.,  
арей-ярост блг. яра-зарево блг.,  
ариак-*arāčь-орач най-древна форма блг.,  
арим-алем, първи, начален стблг.,  
арол-орел, орьлъ-орел стблг.,  
арс-рискати-тичам, бягам стблг.,  
арина-ярина, вълна блг.,  
арм-ярем, иго, връзване блг., 
арса-роса блг.,  
арта-*ārtъ-война (най-древна форма) блг.,  
аруб-рубило-нож, ръбя-режа блг.,  
арут-рутя, руша блг.,  
аса-осил, аsь-ос най-древна форма блг.,  
асамос-сом вид риба блг.,  
аспиос-*aспьхъ, спѣхъ-бързина стблг.
аст-вьсъ-село, селище стблг.,  
а(т)-от, из блг., аtъ-от най древна форма блг., 
ат/ад-ити-вървя, движа се ст.блг
атарне-търне-тръни блг. диал., 
атес- *атькъ-отец най-древна форма блг.,  
атмен-роб, вързан-ѧти-хвана, уловя обгърна стблг., 
атрус-ѩдръ-бърз, ѩти сѧ-устремявам се стблг.,  
ату-ято, събрани в едно блг.,  
ауза- *jasъ-светлина най-древна форма блг.,  
аура-варя, вря, уръ-вря диал. блг.,  
аутл-одолѣвати-побеждавам стблг
баба-баба блг.,  
багра-багра -червен цвят блг.,  
баз-бъз- вид дърво блг.,
балайос-болии-по-голям стблг.,   
бара-бара блг.,  
бато-бато, по-голям брат блг.  
багайос-богъ стблг.,  
балзина-блазна-грешка, заблуда стблг.,  
балта-балта, балтии-блато стблг.,  
барг-брегѫ-пазя, закрилям блг.,  
бал-бѣлъ-бял стблг.,  
бас-бъскам, светя, сияя блг.диал.,  
бебер-бебер, бобър блг.диал.,  
бег-бег, бяг блг.,  .
берза-бреза блг.,  
бела-бела, бяла 
берг-брег, бряг блг., 
берм-бреме, тежест, маса блг.  
берт- бридъкъостър ст.блг.  
бретасостър ст.блг. 
бик-бик, едро животно блг.,  
био-бия блг.,  
бис-бис-без блг.диал.,   
бист-быстъ, быти-бъда, пребъдвам стблг.,  
бистир-бистър, ясен, светъл блг.,  
бистра-бистра, светла блг., (ср.бистър);
бит-битие, живот блг., 
блегур-благ, бял, сияен, светъл блг.,  
блос-блюш, вид растение (Humulus lupulus
бои-бои, бойци стблг.,  
бок-бокъ-страна на тяло стблг.,  
бор-борь-борба стблг.,  
бост-бости, бодѫ-бода, пробождам ст.блг., 
бор-боръ, иглолистно растение стблг.,  
брен-брана (шип, рог) блг.,  
бриза-брица, вид житно растение блг.,  
брилон-брити-бръсна стблг
брина- брьна- кал стблг.,  
братер-братръ-брат стблг. 
бриа-вереи -крепост  стчсл.,  
бром-бръмна бръмча блг.
бруз-бръзъ, бърз стблг.,  
брук-бъркам, размесвам блг.  
брюнк-брѧцание-звън стблг
буаи- боуи -буен, див стблг.  
буб-боб блг., буб-боб блг.диал., 
буба-буба блг.,  
буд-будя, бдя блг.,  
буза-буза, издутина блг.  
буно-бунище, купчина блг.,     
бурдо-бродъ-плитко място  стблг.,   
бури-буря блг., бура
бюс-бѣсъ-бяс, ярост стблг.,  
вайка-вейка, клонче блг.,    
вас-весел, добър блг.,  
ве-въ-в, във стблг.,  
вед-ведѫводя ст.блг.  
вез-везѫ - водя, возя стблг.,  
ведер-ведър, ясен блг.,  
веду-вода, течение, движение блг. 
век-век, сила блг
вели-велии-голям, велик, едър стблг.,  
венз-вѧзати-свързвам, връзвам стблг.,  
вен-вѣно-цена, стойност, дар стблг.,  
верба-върба блг.,  
верз-връзвам блг.,  
ветса-вещъ-предмет, нещо, вещ,  стблг.,  
вре-връй-връх диал., врьхъ-върх стблг,  
врев-врьвъ-връв стблг.,
вес-вьсъ-село, селище стблг. (виж виса)
вир-вир блг., вьръ-водовъртеж, въртоп стблг.,  
виса-вьсъ-село, селище стблг., 
висон- вьсьнъ-селски, населен стблг.,
власт-власть стблг.  
влоста-власт, сила, притежание блг.,  
вода-вода блг., 
волинт-волѧт, волетина-голям вол блг
вонасос-вонящ   блг
вреде-врѣдъ-вреда стблг.,  
врос-въртящ блг.,  
врютос-вьрѣти-вра, варя стблг.,  
вурдоп-въртоп, водовъртеж стблг.  
вурсия-вършие, върхове на дървета блг.  
гава-говети-говея стблг.,  
габр-габър, вид дърво блг.  
гагула-гага, вид птица  блг.,  
гаидр-годен, добър, подходящ блг.,    
гал-голям, силен блг.,   
гал-гал, тъмен, черен блг. диал,  
галаи-галя, обичам блг.диал,  
галт- голотьполедица, лед срблг.,  
ганос-гонещ блг.,  
гара-гарица-горичка блг.диал.,  
гарка- горькъ -горчив, горък, стблг.,  
газа-газя блг.,  
гаст- gastь-гост (най-древна форма) 
гебел-збелвам-светлея блг. диал.,  
гелавос-зълва блг.,  
гентон- гнетѫ -гнетя,  подтискам стблг.,  
гес-гася блг.,  
гет-славен, гѫдити-свиря на гъдулка 
гиба-гибам, гъна блг.,  
гига- гига- кокила блг.,  
гиза-гыжа-гижа, млада лоза блг. 
гила-жила, вена стблг.,  
гина-гънати-карам, гоня стблг.,  
гири-жировати-изяждам ст.блг.,  
герм-горя, жарава блг.   
гоакс-говящ, обвързан, обещан блг.,  
гои-гоя, храня  блг.,  
гомба- гѫба-гъба,сюнгер ст.блг.,  
горд-горд блг
гордо-град, ограждение блг.,   
грабс-гробище, гробец-малък гроб, яма блг., 
грест-грѧсти-ходя, пътувам, вървя стблг., 
гриво-грив, сив, пъстър блг.,   
гурбика-гърбица блг.,   
да-дада, дойка, гледачка  блг.,  
даб-дъб блг.,     
дабе-добре блг., Дабе-българско лично име,  
дава-дѣвати-слагам, полагам, дявам стблг.,  
дале-даль-далечина, далеко стблг.,   
дан-данъ-данък, дар стблг.,  
дама-домъ-дом стблг.,  
дар-дар блг.,  
дард-държа блг., 
дарз-държа блг. (виж дард)
дат-дѣти-дявам, поставям (виж дава)
да(в)ос-давещ, душащ, давити-душа  стблг
две-две блг.,  
двера-двьрь-двери, врати стблг.,  
дебре-дебре, дебри мн.ч. блг., 
дед-дедо, дядо блг.,  
дева-дева, богиня, дивити сѧ-дивя се,   
деин-дѣинъ- деен стблг.,  
дел-дело блг
делк-делкам, дялкам, издълбавам блг.,  
ден-дьнъ-ден стблг.,  
дерз-дрьзъ-дързък, смел стблг.,   
дерн-дърн-буца блгдиал.,  
дерт-дърт, раздран, стар, разцепен блг.,  
дент-дете  блг  
десу-десити-намирам стблг.,  
диег-раздьгѫ, раздегѫ,  
див-дивити сѧ-дивя се стблг., дивъ-чудо стблг.,  
диелина-делен, делян, делянка (вид билка) блг.,  
диесема-дивизма, дивизна вид билка блг.,  
диза- дзид-зид, дзис-зид, дзидз-зид блгдиал., зидати-зидам, градя стблг.,  
дин-дьнъ-ден стблг., (виж ден)
динг-дѧгъюзда, ремък стблг.,    
дитул-детуле-дете блгдиал.,  
диупан-жоупанъ-жупан, управител стблг.,  
до-до (предлог) блг., до-до 
добер-добър блг
дод-дъдна, гърмя блгдиал.,  
док-доугъ-сила стчсл. дъгъ-силен, здрав стблг.,    
дол-дол блг.,  
долион-долен, който е на ниско блг.,  
долонг-*dlongos-дълъг (най-древна форма),  
дон-донце-дъно, доно-пън блгдиал.,  
дор-дор-двор, оградено място блгдиал.,  
дра-дера, съдирам, съсипвам  блг., 
драв-древен, изтекъл, отминал блг.,  
дразд-дрозд, вид птица блг.,  
дракол- дрьколъ-тояга, кол ст.блг.,
дрен-дрѣнъ, дрян, вид дърво стблг.,  
дресиа-дреше-дреха блгдиал.,
друвета-дървета блг., дрѣво-дърво стблг
дробион-дребен блг., дроб-дреболия, къшей блг.,  
дронг-дроунга-бойна дружина, отряд,    
друзи-друзи-приятели, другари стблг.,
друм-друм, дърма-горичка блгдиал.,    
друс-друсам, разтърсвам блг.,    
ду-дуя-доя, кърмя диал.,    
дуиана- дуене, подухване,  
думос-дум-дом блгдиал.,
дум-дымъ-дим стблг
дун- доунѫти-духна стблг.,  
дур-  твърдоглав, дурля се-сърдя се,   
дур-дур-двор диал
дус-дъжд 
еб-ѥбати-оплождам стблг.
еврос-евър-инат човек диал.
едец-iадьцъ-лакомник стблг.
едеса-водна
едон-воден
езар-езеро
ездик-ездач
езис-еж, таралеж
еисен-ясен, светъл
еити-видъ-виждане, поглед
ентриб- ѫтрь -вътре, ѫтроба-утроба ст.блг.
ерета-ерита-ярета мн.ч.диал
за-за, зад, отвъдЗагора
заикос-заек
зайка-зайка
залтен-златен
зане-сѣно-сено стблг.
зар-жар
зарг, зарк- зракъ- вид, образ  стблг.
збел- збелвамбелея блг.диал.
збур-сбор, събор, сборище
звако-звек-звънтеж
зреро-зьрети-ставам зрял
зен-жена, роден от
зебурие- жабураголяма жаба,  
зелан-желан, обичан
зелиа-зелиѥ зеленина  ст.блг.
зели-желая
зелкия- зелиѥ зеленчуци ст.блг. зелка
зелм- шеломъ, шлемъ, шоломъ шлем ст.ч.сл.
земела-землiа-земя стблг.
зена-жѧти-жъна
зер-звѣрь - звяр ст.блг.
зеринт- *звѣрѧте-зверче стблг.
зерв-жерав
зерд- жрьдьгреда, кол стблг.
зет-зиiати-зея, зейвам стблг.
зиа-жива
зизис-жежък, горещ
зима-зима
зири- жиръпасбище ст.блг.
зит-жити-живея стблг.
зомброс-зубър
зум-зъм, змия диал.
зур- суръгерой, мъж. стчсл.
иамбаъмбел-извор
ианатера-етърва
ина-иней-скреж
ита-вита, виеща се, извита
ида-видъ-вид
ил-ил –умал.наставка
ила-илъ-кал, глина стблг.
иск-вести-движа се, возя
ис-вьсъ-селище
исвос- оясвам се, бързам
инна-иней-скреж, ясна
ист-истъ-истински, силен, могъщ
ка-ка умал.наставка
каб-кобъ-съдба, предопределеност, предсказание
кабец-кобец-вид  хищна птица
каен, кен-*кань, конь-начало стблг
кал-кал
калам(индар) – голям
кама-камотна-хубава, красива, родоп.диал.
каман-камен, камък
кап-капя
кара-гора
карк-крък, гръклян диал.
карпа-карпа-скала
карс-краса-красота  стблг.
карт-кратък, къс
каст-кост
катт-кът, край, ъгъл
каук-чука, чукар, връх  
кебр-цибър, ясен, светъл
кед- цѣдити-цедя, процеждам
кела-челяд
кен, каен-*кен, кань-конь-начало
кен-цѣна стблг., злато, нещо сияйно    
кендо-чѧдо-чедо, дете, син
керм-кръмен-червен блг.диал.
керс-чер, черен
керса-череша
кертие-чрътати-чертая, черта  
кетри-четири
кика-кика, кичур коса
киос-по-кой, кая ce
кипи-кипя, кипвам
киса-киша, влага
кисти-чисти
коа-коя
кобиал-кобила
коза-коза
козил-козел
кол-кол, прът
колп-клопотъ-шум, грохот
коуме-комон, комунига, кумунига
компс-атос – кѫпати сѧ-къпя се стблг.
кон-кон
корп-коруба, кърпя, копая
корта, горда-градина, ограда
корубант-жребѧте-жребче стблг.
кос-кос, вид птица
кос-кой
кот-раждам, котя се
котил-котило, дете, родено
кост-кост
кердо-кърд, чърда, стадо
кури-коуръ-петел стблг.
кров-кровъ-покрив, защита стблг.
кузик-козица, млада коза
купа-купа, купчина
курм-кръма-кърма, храна
кутос-чут, прочут, славен
лала-лала-бърборко
лале-лале-славейче, сладкопоен
ланда-лѧдина-изоставена земя стблг.
лева-поливам, залив, изливам,  
лези-лежи
леле-леля, гледачка
ленула-лен, ленив
лепт-лѣпота-красота стблг.
лив-ливък, течен
линг-лѫгъ-лъг, ниско място стблг.
лис-лес, гора
листе-листи, храсталак
локоз-лъка, кривина
лугина- лѫгъ-лъг, ниско място
ма-ма-майка диал.
магарис-магаре
маз-маж-мъж диал.
малва-мълва, слава
мама-мама, майка
ман-мьнети-мисля, помня стблг.
мандак-връзка, вѧзати-свързвам М=В
мар-меръ-велик стблг.
мара-мара, мараня, зной, горещина
марис-море
марене-морски
марка-мрак, вран, черен
маска-мъска-муле стблг.
мата-мать-майка
матер-матерь-майчин стблг.
ме-ме
меан-мен
мед-мед
мела-мьлъкъ-малък  стблг.
менда, венда- вѧзати-връзвам
мер-меръ-велик стблг.
мес-меше, вид дърво
месак-месец, месечина, луна
мес-между
мест-местя, придвижвам
мидне-место, местен
миеи-мой
мизула-мащерка
милто-мѣлъкъ-малък стблг.
могит-могѫщъ-могъщ стблг.
модиан-муден, бавен
модра-модър-светъл, син
молис-молити сѧ-моля се стблг.
мори-морie-море стблг.
мост-мощ
мок, мук-мъка, натиск
муг-мекота,  влага
мундр-мѫдръ-мъдър стблг.
мунд-мѫтити-мътя, размътвам стблг.
мургиск-мургав
мома-мома
на-на, до, върху
нана-нана-майка
нап-небе, влага
нар-мъж, ныръ-кула, нещо здраво стблг.
ната-нада, надежда
нато-натъ- кълн, издънка стчсл.
нест-нести-нося, движа стблг.
нива-нива, влага
нина-нина-стрина, нине-майка диал.
нипс-небеса, влага
ниско-ниско
ногет-нокът
обуле-ябълка
ода-вода
одон-воден
одр-одър, одрина-ограда, колове стблг.
ойсюме-оусмѣнъ-кожен стблг.
около-околия, област
окона-окъно-прозорец стблг.
олга-влага
орол-орел
оросина-оросена, покрита с роса
оса-оса, острота
оста-уста
па (спирос) (тисиа)- по, край, в близост до
пади -падина
пайо-пазя
пале-поле
палма-плам
пан-бан, стопан
пана-пяна
панаеи-поѭ-пея
папа-баща
паса-пасище
пата-падѫ-падам, потъвам стблг.
пант-пѫтъ-път стблг.
пек-пека
пелен-пелена
пелта-плетѫ-плета стблг.
пер-пера, бия
пер-пърле, запъртък
перг-праг, високо място
перк-перкам, ломя
перула-перо
песс-пещ
пето-пѧтъ-пет
пие, бие-пия,  
пинон-пиене
плис-плескам, бия,  
прау-прав, праведен
пупе-пъпка, издутина
пусина-пустиня
путина-пѫтьнъ-пътуване
пуро-пыро-лимец стчсл.
пит-питатихраня стблг.
по(модиана)-по, покрай
полт-плотъ-ограда стблг.
полула- полѣти-пламтя, горя стблг.
понт-пѫтъ-път стблг.
поро-лисум -про, през леса
порс-прасе
прас-пръскам
при-пре, твърде, извънредно
приант-прѩнтьнъ-приятен стблг.
пта-поть-господ, господин, господар стблг.
пудна-падина
пюр-пърля
раб-рабъ-роб стблг.
раидестос-радост 
рака-рака-ров стблг.
раме-раменъ-силен стблг.
ратака-ратя-раста, пускам кълн
река-река
рети-ретити-надпреварвам се стблг.
рез-резъ-печалба, богатство стблг.
ринд-ринѫти-рина стблг.
ринк-ручей, движение
род-род
реск-рискати-надпреварвам се стблг.
румбо-рѫбъ-дрипа стчсл. ръб
руса-ръся, поръсвам
сад, сат-щастие
сабад-свободъ-свободен стблг.
сал-сол
сама-самъ-сам стблг.
самос-сом, вид риба
сараги-сракъ-дреха, покритие
сарпос-сарпия-голям дъсчен хамбар за жито
саусу-суша
сап-сипя, съсипвам
сара-езеро
серд-сърце
сарнус-сърна
сатр-сват, свои, общество
сева-цев
сев-сѣвание-сияние
секина-секань-сечене, рязане Банат.диал.
сернота-сърнета – вр. Друвета-дървета
сест-сести-сядам стблг.
сети-сетьнъ-краен стблг.
сетина-сетна, последна
сикинис-сукане, извиване, въртене
сипоитес, сипитещ-сипващ, посипващ
синт-шѧтати-движа
сита-жито
скаи-скачам
скалм-скала
скапт-скопити-режа стблг.
скар-скоръ-бърз стблг.
скардо-скоръда-брана стблг.
скарк-скърцам
скатра-катеря се
скомброс-скоба, *(s)ko(m)b-извит съм,
скор-скоръ-бърз стблг.
скретиска-крѧтати-кретам, вървя бавно стблг.
скуанес-скован
смерт-смърт
сондис-сѫдъ-съд стблг.
сонка-сѫкъ-клон, сянка стблг.
сопити-съпати-спя стблг.
соя-сойка вид птица
спар-споръ-изобилие, богатство стблг.
спирос, вар. спорос-бърз- споря
спинт-свѧтъ-свят, светъл стблг.
спор-споря, напредвам
ста-стоя
стар-стар
стене-стене-стени диал.
стериса-щерица
стоб-стобор, ограда
стор-страна, про-стор
стол-стол, седалище, важно място
сторг-строг, тесен
страмен-стръмен
стронг-строг
струа-струя
стубер-стобор, ограда
суа-суха
суетул-светъл
суд-съд
суки-соукати-суча, въртя стчсл.
сул-сулица
сур-сур
сус-съсати-суча стблг
такос, токос- по-текло, потомък
талкас-тлъкъ-преводач, говорещ стблг.
тама-тъма
тамон-тъмен
тапе-топя, потапям
тарва-трева
тарпо-трапъ-яма стблг.
тарса-трести-треса стблг.
тате, тато-тате, тато
тауто, теуто- тейко, тате
тербос-трѣбъ-необходим стблг.
тере-терам, преследвам
терне-тръни
терп-трьпѣти-търпя стблг.
тете-тейко, тате
тзита-житъ- жив – Tzita qui et Vitalis
тзиерна-черна
тиасон-тесен, тясен диал.
тимена-тъмна
тилт-тилище-човек стблг.
тима-тьма-тъма стблг.
тита-тета, леля
томи-томити-мъча стблг.
тонз-стон, шум
топ-топя, потапям
торк-търкам, удрям, с-тълк-новение
три-три
траи-трая
трал-травлѭ-изяждам, храня
троха-троха
тул-тоулъ-колчан
туро-тоуръ-бик стблг.
турма-втурвам се
турт-търтя-удрям
удр-удар
укас-указ, указано място
уку-вук-вълк диал.
ул-ул-умал.наставка
ур-юрвам се
усди-оусда-юзда стблг.
уско-ѫзъкъ-тесен, стръмен
усо-ушо, ухо  
хар-харен, добър