ДИНДУМОС - ДОМЪТ НА БОГОВЕТЕ

Хубаво е когато човек разполага с голямо количество литература. Така, благодарение на изобилието от данни могат да се направят сравнения, проверки и малко по малко се стига до истината. Една от първите ми важни придобивки бяха работите на Страбон. За мен най-ценна бе книга VII, в която е описана земята ни, наречена през Античността Тракия. В тази работа са представени също и интересни данни за историята на дедите ни, за техните градове и т.н.

Далечните ни предци обаче са обитвали и други региони, като например Мала Азия. Там са живели витините, халибите, меоните, бебриките, мариандините, сарапарите, фригите, а и мизите. За фригите и мизите Страбон обяснява, че са преселници от Европа (Балканите) [1] VIII.3.2. Твърдението си стария автор подкрепя с това, че посочва народностни, местни и речни названия, които се срещат както в Тракия, така и в Мала Азия, по-точно Троада:

“Много са названията общи за траки и трояни, например има траки наречени скаи, има река Скай и Скайска стена, а в Троя са Скайските врати. Има траки ксанти, а в Троада тече река Ксант.  Има река Арисба вливаща се в Хебър (Марица), а има и град Арисба в Троада. Резос е река в Троада, а Резос е тракийски цар...”-  [2] Strab.XIII.1.21

За жалост Страбон е пропуснал най-интересния паралел. Става дума за разположените на Балканите Дин друме, Дино гетия и намиращите се в земите на фригите Диниа, Диндумос. Те са доста важни поради това, че съдържат името на древно божество на светлината почитано от предците ни.

Касае се за Дин (който е известен и като Ден) от посветителските надписи от остров Самотраки [3] с.80. Подлагайки името на бог Дин на анализ, акад. Владимир Георгиев го свързва със стблг. дьнъ-ден [3] с.81. Това е напълно справедливо защото Дин не е кой да е, а бога на светлината. Самата българска дума ден идва от и.е. -*di-,*dey- светъл, бляскав [4] с.342.

ΔΙΝ TOΛE

ΔΕΝ TOΛE

Отново Владимир Георгиев тълкува Дин друме като (свещената гора) дъбрава на Зевс, като за частицата друме лингвистът предлага дръмъ-горичка и посочва паралела с българското селищно название Вълчедръм (вълча горичка) [5] с.31.

Както можем да се досетим, Дино гетия се намира в земите на северните траки - гетите. Същите тези гети, които по време на ранното Средновековие, някои стари автори наричат славени и определят като съюзници на Аспарух *(1).

Тази работа обаче е предимно за Диниа и Диндумoc във Фригия, в техните имена се крият важни подробности. Вече разбрахме, че частицата Дин е името на бога на светлината, но какво означава думoc?

Определени езиковеди излагат виждането, че думос е фригийска дума, която може да се преведе като религиозна общнина, като се правят сравнения с гр.θομός-тълпа, гот. dōms-мнение, присъда, рус. дума (народно събрание) [5] c.75. От друга страна Макс Фасмер смята рус. дума (народно събрание) за старогерманска заемка, отново за старогерманска заемка е определена и принадлежащата на нашето словесно богатство дума-слово, реч [4] с.446. *(2)

Аз лично смятам, че фригийската думос означава дом и отговаря съвсем точно на блг.диал. дум-дом, подслон, постройка. В доста региони у нас се казва – у дума, а не у дома, т.е. в къщи. В такъв случай, името на планината Диндумос притежава значение домът на бог Дин.

Планините са почитани от дедите ни, които са правели светилища на своите божества по високите места. Херодот свидетелства за това, че сатрите не са покорявани от никого поради своята войнственост, а и заради това, че обитават планини покрити с гори и сняг, като на най-високия връх е светилището на Дионис [6] Her.VII.111. Макробий пише за тракийски храм на божеството на слънцето, като уточнява, че постройката е на върха на възвишение носещо името Зилмисос [7] c.127 (бел.9).

Светоний описва посещението на Гай Октавий (бащата на бъдещият император Октавиан Август) в прорицалище на Дионис намиращо се в най-отдалечените (най-високите места) на Тракия  [8] Suet.94.5. Интересно светилище на Дионис има на връх Острец, Велинградско, недалеч е и светилището на връх Бабяк [9]. Да не забравяме и светилището на връх Драгойна.

Смятам, че е напълно естествено името на планината Диндумос да идва от името на бог Дин-денят, светлият и да бъде обяснено със стблг. дьнъ-ден, светлина, домъ-дом, дум-дом диал. форма. Казвам напълно естествено, но жалост, представените тук данни създават сериозни главоболия на определени учени.

Сродният на Диндумос тракийски топоним Дин друме е от древната балканска територия на фригите. Това показва, че още в старите си селища фригите са почитали бог Дин, а и култа към него трябва да е бил на голяма почит иначе дедите ни не биха кръстили цяла планина Диндумос - домът на бог Дин.

В Мала Азия се срещат и други места съдържащи думос/дума-дом. Като пример могат да се посочат Идума (от *Иди дума – дом на богинята Ида), Сидума (* от Сиу дума – дом на бог Сиу-светлият). Не трябва да забравяме и намиращото се недалеч от Милет Дидума (от Дин дума)

Подобни названия има разбира се и на други места населявани от дедите ни. Тъй както има Мизийски Олимп в Западна Мала Азия, така също има и Олимп в Европа, на изток от Тесалия -дом на Ахиловите мирмидони, които Малала определя като предци на българите. Докато в Мала Азия срещаме Диндумос, Идума, Сидума, Дидума, то в Тесалия срещаме планината Дидума. В същинска Тракия пък е Уско дама-град на одрисите.

Тези названия са важни защото ни дават основна дума от речта на далечните ни предци. Дaма, дума са древни варианти на дом, докато дама се е развила в домъ-домъ, то дум(а)-дом е останала почти непроменена в диалектите ни. Вариациите се дължат на това, че още в най-дълбока древност на наша територия са съществували много диалекти. 

По-интересно е това, че тракийската дама-дом е идентична на арийската dáma/дама-дом, а е близка до лат. domus-дом, гр. δῶμα-дом, а обяснение можем да намерим в българския език, не в латинския, или гръцкия.

Смятам, че по-древните форми на принадлежащите на речта на Орфей дума, дама са свързани с дъб, чиято най-древна форма е *дамба, думба. Дъбът е голямо дърво, чийто ствол достига значителна дебелина и хралупата може да послужи за подслон, дом, не само на диви животни, но и на хора.

Точно тази особеност е причината за възникването на думата дом. Логично е и би трябвало да бъде прието от лингвистите, но в случая това няма как да стане защото ще излезе, че латинската domus-дом, гръцката δῶμα-дом, староиндийската dama-дом, а и стгерм. *doma са заемки и то от речта на дедите ни.

Твърдението ми не е никак пресилено. След като ние сме приели латинската дума вила-обиталище, постройка, а и персийската чрез (турско посредничество) хан-страноприемница, гостилница, то защо да е невъзможно в далечното минало други народи да са получили думи от предците ни?

Все пак има достатъчно извори, в които се описват преселенията на дедите ни (наречени в древността траки и пеласги) в Индия, Апенините и т.н. За това, че предците ни са били старите господари на територията известна като Гърция също има данни. Какво неестествено има, ако се каже, че бивайки носители на по-висока култура древните българи са повлияли гърци, италийци, индийци?

Няма нищо неестествено разбира се, но пък ако се признае истината, старите теории ще се окажат грешни и доста хора получили титли поради защитаването на догмите, ще се окажат в неудобна ситуация. Никой не иска да губи престижа си и да бъде уличаван в поддръжка на неверни неща. И така, за да запазят авторитета си, някои игнорират важна информация, която показва реалния облик на предците ни, техните заслуги в оформянето на културата на други народи и т.н.

Истината няма как да бъде спряна, най-вече днес когато достъпа до информация не е ограничен както бе в миналото. Въпреки съпротивата от определени кръгове, въпреки клеветите и опитите да бъдат дискредитирани тези, които се осмеляват да кажат, че сме потомци на най-стария цивилизован народ, всичко ще си дойде на мястото. Въпрос на време е когато децата ни ще знаят, че са наследници на прометеевци, на носители на знания и човеколюбиви доктрини, на вярата в доброто. Ще знаят обаче и това, че старата слава не е украшение, а задължение, пример, който трябва да се следва.

Използвана литература и пояснения:

1.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, 1995;

2.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, Books 13-14, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, 1929;

3.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

4.Български Етимологически Речник, съст. Вл.Георгиев, Ив.Гълъбов, Й.Заимов, Ст. Илчев, Т 1, А-З, Фототипно издание, БАН, Институт за Български Език, Акад. Изд. “Проф. Марин Дринов”, София, 2007;

5.Вл.Георгиев, Тракийският Език, БАН, София, 1957;

6. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

7.Ch. K. Barth, Hertha und über die Religion der Weltmutter im alten Teutschland, Verlag der Jos. Wolfsschen Buchchandlung, Augsburg, 1828;

8.Suetonius, Augustus http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/suetonius/12caesars/augustus*.html

9. D.Bayrakov, СВЕТИЛИЩЕ НА ДИОНИС НА ВРЪХ ОСТРЕЦ, ВЕЛИНГРАД

http://www.academia.edu/417361/СВЕТИЛИЩЕ_НА_ДИОНИС_НА_ВРЪХ_ОСТРЕЦ_ВЕЛИНГРАД

*(1) Днес много се спекулира с името славени поради политическата му натовареност. Нас обаче не ни интересува какво значение е дадено на етнонима славени в ново време, а какво е било значението в древността, това е важното, това е същественото. Още навремето Ганчо Ценов обясни, че славени не е било колективно име на дедите на всички народи от славянската езикова група, а е другото име на гетите, като с течение на времето се е наложило над всички народи говорещи сродни езици.

Първоначално името славени важи само за гетите, най-ранното писмено споменаване на слави, славени е на надпис от Дакия - II век. След това, пак в същия регион славените са локализирани от Псевдоцезарий през IV век. През VII-VIII век името славени се налага над западните венети – деди на словените. През IX век славени се използва и за хората обитаващи Полша, доста по-късно то е прието от руснаците, които са потомци на източните венети.

За жалост никой от отричащите съществуването на народ славени не споменава тези неща и по този начин се заблуждават читателите. Още по-срамно е това, че новите “патриоти” обявяват всеки говорещ за славени за предател, а с това слагат на бесилото велики българи като Ганчо Ценов, Кирил Рилски, Д.П. Даскалов, Цани Гинчев, Георги Сотиров. Тези хора обясняват, че ние българите сме местен народ и, че славени е било име на тракийски народ.

Помислете обаче, редно ли е новоизлюпили се “изследователи” на историята ни да чернят имената на тези, които са посветили живота си да доказват, че ние сме потомци на стари балканци? Редно ли е да се политизира още повече името славени? Не печелим ли само ние, ако се признае, че това име е принадлежало на част от дедите ни познати като гети и, че благодарение на тях е наложено над общност от 300 000 000 души?

Ако някой мрази руснаците, нека си ги мрази, но не е редно да се изкривява истината за името на историческия народ славени. Това, че днес руснаците са най-големия народ от славянската езикова група, не означава, че названието славени е дошло от тях. Напротив, тези хора са потомци на венетите – северни съседи и роднини на гетите. Това е причината дори и днес финландците да казват на Русия Веная, а на руснаците венелайнен- венетски народ.

*(2) Честно казано, не разбирам доводите на лингвистите – как така с лека ръка обявават дума за германска заемка, а забравят за лат. damo-осъждам, не одобрявам, damnatio-осъждане. Има и друго, определени езиковеди свързват ст.герм.*doma-осъждам със санскр. dhaman-дом, закон, състояние ( J.De Vries, Etymologisch Woordenboek, waar komen onze worden vandaan, Aula – Boeken, Utrecht, Spektrum 1967, c.62-63)

Явно основата е дом, тук обаче в смисъл – място, в което се събираме, да са обсъдим нещо. Същата семантика притежава и думата соба-стая, подслон. Тя отговаря точно на арийската sabha-събрание, зала, общество, съдебна стая. Принадлежащата на нашето словестно богаство дума-слово, реч, няма как да е заемка, напротив, нейните корени са много древни. Дума е свързана с дум-дом диал. форма, като първоначалното значение е подслон, сграда, по-късно е дадено значение реч, слово, защото в дома (в дума диал.) се обсъждат неща, вземат се важни решения.

ИДВА ЛИ КРАЙ НА ВОЙНАТА МЕЖДУ “АВТОХТОНЦИ” И “ДОШЛЯЦИ“?

Ще ви призная, че не обичам определенията “автохтонци” и "дошляци". И двете са както обидни, така и неточни. За първото, най-правилното наименование е – поддръжници на виждането за местните корени на българския народ. Вместо дошляци може да се каже – поддръжници на виждането за азиатския произход на старите българи.

Колкото и странно да звучи, сред приятелите ми има представители и на двете виждания. Макар идеите ни да са различни, ние все пак намираме общ език поради това, че храним уважение един към друг. 

Хубаво би било това отношение да се принесе и извън приятелския ми кръг. Все пак, грехота е българи да се изказват негативно за други българи, имаме си достатъчно врагове, излишно е да създаваме нови.

Направило ми е впечатление, че когато опоненти се срещнат на живо и покажат културно държание, дори и да не се стигне до консенсус, все пак беседата е от полза. Неотдавна имах едно интересно преживяване. Срещнах възрастен преподавател по история и проведох кратък разговор с него. Човекът беше спокоен и културен, оказа се, че чете блога ми редовно, макар да не споделя моите виждания. Седнахме в едно кафене и той усмихнато започна да ме разпитва къде съм учил, какво съм учил, с каква библиотека разполагам? Бях запитан и защо на всяка цена искам да изкарам траките предци на българския народ?

Обясних на събеседника си, че съм подготвен от професионалисти, които са съвестни  хора c прогресивно мислене, а и имам достъп до големите библиотеки на Западна Европа. Понеже владея няколко езика, мога да ползвам голямо количество специализирана литература.

Когато научи това, старият преподавател възкликна – Но в случай, че сте получил знанията си от професионалист, как можете да си затваряте очите за това, че аспаруховите българи нееднократно са наричани хуни, или хуногондури? Не само Теофан и Никифор правят това, но и по-ранния Прокопий от Цезарея. В събитията, за които Йордан разказва се споменават българи, а като пише за същите събития, Прокопий изрично е записал хуни, не траки, не беси, не одриси.

Отъждествяването на старите българи с хуните изобщо не може да се оспори, но не е и нужно. Самите хуни са наричани ту кимерии, ту скити, ту масагети. От своя страна кимериите са отъждествени с траките трери, а за името им определени езиковеди смятат, че е тракийско. Стефан Византийски нарича скитите тракийски народ, а за масагетите Йордан твърди, че са клон на гетите. Когато представих тези данни на събеседника си той леко се сепна – Та това са архаизации г-н Серафимов, трябвало е да Ви обяснят тези неща. Често един нов народ бива наричан с името на друг, по-стар народ живял по същите места.

Вярно е, че архаизацията е познато явление, унгарците са наричани панонци, въпреки, че нямат нищо с панонците, но с хуните нещата стоят различно. Материалната култура на хуните – техните свещени котли, керамика, върхове на стрели, копия и т.н. не се появяват спонтанно на Балканите през III-IV век, а са типични за  материалната култура на Добруджа, Трансилвания и Черноморските степи от времето на Желязната епоха.

Описаните от Йордан погребални обреди на хуните, са същите като на скитите и траките от времето на Херодот. Голяма част от хунските имена притежават тракийски паралели. В такъв случай, просто няма как да става дума за архаизация. Щом материалната култура, погребалните обреди и т.н. на хуните са като на траките и скитите, то следва, че хуни не е име на азиатци дошли от Сибир, а на древен балкански народ.

Събеседникът ми въздъхна и каза – Ама Вие сигурен ли сте в това, което казвате? Изглеждате ми свестен човек, но не мога да приема твърденията Ви на доверие. Тогава, с помощта на лаптоп и Google, показах на преподавателя поддържащ старите теории, че съществуват данни, които подкрепят казаното от мен. 

Човекът се смути, явно някои от нещата не му бяха познати, виждаше, че информацията е от научни страници и въпреки това му бе трудно да възприеме, че аз съм прав.

Поръчахме си по още едно кафе и след кратко размишление старият преподавател ме попита – Добре, а какво е мнението Ви за специалист като Димитър Овчаров, той лъже ли се?

По ирония на съдбата, в раницата си носех една от последните работи на този наш учен, а в нея си имах отметки за най-важните неща. Отгърнах на нужната страница и дадох на събеседника ми да прочете: "...в основата си прабългарите не са тюрки. Техният етногенезис е пряко свързан с индиевропейските племена (предимно аланоезични)" - Д.Овчаров, Въведение в Прабългарската Култура, Изд.Гуторанов и син, София, 2002, с.147.

Обясних на преподавателя, че до известна степен проф.Овчаров е прав отличавайки старите българи от тюрко-алтайските народи и вместо това отъждествявайки ги с добре познатите на авторите от Античността алани. Има обаче изключително важни, но неспоменати подробности, по-точно това, че аланите спадат към сарматите, които Прокопий Цезарийски причислява към гетите - "История на Войните" III, ii.3. Директно причисляване на аланите към гетите наричани още готи, Прокопий прави в друга книга - "История на Войните", V.i.3.

Връзката на аланите с дедите ни присъства и в работите на друг, по-ранен автор. Амиан Марцелин твърди, че почти всички алани са едри хора клоняща към светла коса и пронизващи (светли ?) очи, като си приличат с хуните по абсолютно всичко, единствената разлика е в това, че аланите водят по цивилизован живот – Am.Marc. XXXI.2.21.

Като чу за гетите, събеседникът ми въздъхна отново – Ама спрете се, стига с тези траки, прекалено е! На свой ред аз отвърнах – Ако даден извор съществува, не е редно да го отхвърляме само защото показва несъстоятелността на старите теории. Не бива до отхвърляме дадено сведение докато не го проверим добре.

Историческите извори са само индикация, те трябва да бъдат потвърдени от данни от други области. Най-важно е доказателството на антропологията. Две мащабни изследвания са показали убедително, че ние нямаме нищо общо с тюрките и другите народи на Азия. Не само повечето от нас спадат към същия тип към който принадлежат хората наричани в далечното минало траки, но и всички расови смесици, от които е изграден българския народ принадлежат изключително към европейските раси. В такъв случай не може да се говори за идване на дедите ни от Азия, или за смесване с xopa от групата на иранците.

Щом сме европейци и то не какви да е, а потомци на древните балканци, то историческите извори, в които българите са отъждествявани с траките са достоверни. Археологията също потвърждава моето виждане. Отбранителните валове, които Аспаруховите българи правят по време на ранното Средновековие, не са традиция донесена от Азия, а представляват типичното отбранително съоръжение на северните траки. Съхраняването на зърното в ями, отглеждането на просо, пиенето на кобилешко мляко също са типични за северните траки. Старобългарската чернолъскава керамика, свещения знак IYI и т.н. съществуват на Балканите хилядолетия преди времето на Аспарух.

Това че старите българи, или по-точно част от тях са наричани хуни, и това, че някои от хуните са обитавали Средна Азия, не ни позволява да твърдим, че корените на народа ни са в Сибир или Памир. Англичаните, или по-точно част от тях владеят Индия дълго време, но въз основа на този факт би било налудничаво да се каже, че прародината на старите англо-сакси е край Хималаите.

Съвсем нормално е отделните групи на дедите ни да бъдат наричани с различни имена. Различните названия обаче не са гаранция за различен произход. Добруджаните, родопчаните, шопите, странджалиите и т.н. носят свои собствени имена, обитават различни територии, имат свои диалекти, носии, но всички тези хора са българи.

По същия начин споменатите по време на Античността траки, скити, масагети, хуни, сармати са представители на старите балканци.  Някои от тези наши предци са участват и в етногенеза на съседни и естествено роднински народи като украинци, сърби, поляци и т.н..

След като ме изслуша, старият преподавател каза – Вие сте опасен човек, жив дявол, много здраво ме объркахте и вече не зная какво да мисля. Понеже времето ми бе ограничено, аз подах ръка на добрия, но объркан човечец и отвърнах – Нека да оставим времето да покаже кой е прав и кой тълкува изворите, както дявола чете евангелието. Вие проверете отново моите твърдения, проверете ги не един, а десет пъти и си задайте въпроса: Може ли една теория да е издържана, вярна, ако при изграждането й са пропуснати огромно количество важни данни?

Сбогувахме се и всеки тръгна по своите ангажименти. Не зная дали преподавателя, с когото си поприказвах ще промени вижданията си. В някои случаи това е трудно, много трудно защото трябва да се зачеркне голяма част от миналото, от старите убеждения, които са се превърнали в наша втора природа. Трудно е, човек да върви срещу себе си, но при търсенето на истината, всяка трудност е оправдана.

БЪЛГАРСКОТО ИМЕ НА ОДРИСИТЕ – СТАРИТЕ ГОСПОДАРИ НА БАЛКАНИТЕ

“Няма по-голям народ от тракийския, ако не смятаме индийците. В случай, че бяха обединени, или се управляваха от един цар вярвам, че траките биха били непобедими и най-силните от всички останали хора. Смятам обаче, че това единство е невъзможно и никога няма да се получи, поради това те ще останат слаби...” - Her.IV- 3.

Тези думи са написани от бащата на историята в средата на пети век преди Христа. Старият автор е вярвал на всяка своя дума и едва ли е предполагал, че съвсем скоро, “чудото наречено обединение” което той е считал за невъзможно при траките, става действителност. Цар Терес  - енергичният и смел владетел на одрисите успява да обедини не само своите поданици, но също така многобройните гети, кровизи, агриани, пеони, лееи.

Създадена е Одриската Империя, която според Тукидид няма равна на себе си по богатство и мощ в цяла Европа. Държавата на одриса Терес се простирала от Абдера (град   на брега на Бяло Море)  до делтата на река Дунав. По времето на цар   Сефт данъците, които постъпват хазната са 400 таланта злато и сребро, а поне още толкова са били получавани под формата на скъпи стоки. Като цяло приходите от данъци са били 800 таланта, един атически талант е 26 килограма, т.е.  сумата се равнява на 20 800 килограма злато и сребро.

http://kiaratravel.com/eng/wp-content/uploads/2011/05/11-667x328.jpg

http://trakia-tours.com/gallery/img-5-12-08-2011-12-13-17.jpg

http://s.ngm.com/2006/12/gold-rush/img/thracian-king-masks-615.jpg

Всяка богата държава е прицел на чужди хора и трябва да може да се защити. Древните ни деди са знаели това прекрасно и са създали внушителна армия. Войската, която е била подчинена на одриските царе можела да достигне до 150 000 души. Внушителната й численост карала всички съседи на предците ни да треперят от страх. – Thuc.-II-96-97

http://mirageswar.com/uploads/posts/1224849746_360maa1.jpg

Безспорно одрисите са били едно от най-важните тракийски племена. Не отдавна учените разбраха и, че одрисите са първите траки, чието име е документирано. Става дума за споменаване в Линеар Б надписи (XV-ти- XIV-ти век пр. Христа) от Кносос и Тива (К.Порожанов, “Общество и Държавност у Траките”, 1998, с.19-20). Изображения на тези надписи са дадени в книгата на Б. Хрозни  “Ancient  History  of Western  Asia,  India and Crete”. 

Фиг. 1 - Линеарен Б надписи (от Крит и Тива), в които името Одрис е споменато. Четенето е лесно, предлагам таблиците на Younger за сравнение 

   

http://people.ku.edu/~jyounger/LinearA/ABgrids.html

Най-известните владетели от средите на одрисите са безспорно Терес I, Ситалк и Котис I. Терес е известен като енергичен и амбициран мъж с войнствен характер. Синът му Ситалк също притежава качества на военен стратег, но е по-сдържан, по умерен. Това проличава прекрасно от умението му да предотврати кръвопролитна война със скитите на цар Октамасад – Her.IV.80. Котис защитава ревностно интересите на своя народ и това става причина да бъде убит от двама ученика на Платон, които след бягството си в Атина стават там почетни граждани.

С течение н авремето одрисите губят старата си мощ. Царството им бива разделено на няколко части. Когато римляните стъпват на Балканите, одриската аристокрация е само бледо копие на старите владетели. За последно тези забележителни хора  са споменати през IV-ти век  от Амиан Марцелин – Amm. XXVII-4.9.

След този период разбира се одрисите не са изчезвали, не са се изпарявали мистериозно, а само името им е загубено защото са били асимилирани от друго тракийско племе. Този процес се обяснява много добре от Дион Касий, който казва, че по негово време (II-ри- III-ти век) много от тракийските племена вече не носели старите си имена, а били наричани различно Dio-51-27.

Понеже провинция Мизия обхващала голяма област, то племената наричани в древността одриси, гети и т.н. вече носели названието мизи (които по-късно биват наречени  българи).

Името на одрисите е важно за нашата история защото е лесно обяснимо на български език и е едно от многото доказателства за нашият местен произход. Владимир Георгиев търси обяснение на етнонима Оδρυσσαι с гръцката дума Υδρυσσα   като предлага тълкуване – водни (Траките и техния език, София, 1977, с.88). В това няма никаква логика, одрисите не живеят предимно край езера, или морското крайбрежие, а населяват най-вече планински райони. Освен това както се вижда от най-древния вариант на името, Оδρυσσαι започва с О, а не с Υ.

Смятам, че одриси е свързано със старобългарската дума одрина – ограждение, а също и с одър (с древно значение колове, дъски). Одриси означава – тези, които живеят в ограждения, градове. С подобна семантика е името на мосюнойките, то идва от мосюна – кула. Името на астите пък идва от трако-пеласгийската дума асту- град, укрепено селище.

Дори и името на основателят на Одриското Царство – Терес се тълкува лесно на български. Терес означава страшният, този, който тресе, разтърсва, със същия смисъл е и нашето име Страхил. Тук ще бъде добавена една интересна подробност.

В спадащият някога в нашите владения град Дурач е намерен един особен надпис.

Той е каталогизиран като Epidamnos-414, а текста намираме важно за нас име - Τηρεὺς Τρεβελλίου -Терес Тервелов, Терес син на Тервел. Оказва се, че по време на Античността на Балканите е живял човек, който е носел името на древен одриски цар, а името на баща му е идентично на това на по-късен български владетел. Кой обаче да поднесе на българския читател тази информация?

Щом племенното название на одрисите, а и техните лични имена притежават смисъл на български, то е повече от неуместно да се твърди, че ние сме нашественици в днешните си земи. Не е ли абсурдно името на великия наш владетел Тервел да се оказва тракийско, а на нас да се внушава, че дедите ни идват от Азия? 

Време е да се сложи край на безсрамните лъжи мачкали дълги години нашето самочувствие, време е гордостта отново да изпълва сърцето на българина! Нека враговете ни да казват, че сме неспособни и, че не сме в състояние да станем единен, силен и благоденстващ народ. Дори и само напук на злословниците българинът може да покаже как се правят чудеса. Това, което е било в миналото може да се повтори и в бъдещето!

КНИГАТА “ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ”

Преди време един приятел ми даде интересна идея. Според него би било добре да се издадат моите статии, които съм публикувал в blog.bg и то с коментарите към тях. Така би било възможно за читателите да видят какви са първите реакции на някои сънародници при поднасянето на непозната информация. Става възможо и да се проследят споровете, сляпото отричане, нападките, но също и подкрепата на доста сънародници.

В началото бях скептичен относно това начинание. В старият ми блог има над 30 000 коментара, просто е неизпълнимо да се публикува всичко. Оказа се, че има и друга пречка. С малки изключения, противниците, уж убедени в своята правота не пожелаха коментарите им да бъдат публикувани. Въпреки изключването на голям брой коментари, съвети и напътствия, текстът си оставаше голям и непрактичен, невъзможен за публикуване.

Тогава с група приятели решихме да подберем най-интересните от моите статии, а и най-стойностните коментари към тях, включително и тези на критиците. Изборът не бе лесен, все пак аз имам 250 публикации в blog.bg. След няколко месеца  внимателен подбор се спряхме на четиринадесет статии.

Първата и най-важната според мен бе КОЙ СЪЧИНИ МИТА ЗА ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ТРАКИТЕ? В този материал поднесох на читателите неизвестни, или слабо известни данни, които опровергават догмата, че народът на Залмоксис и Орфей е изчезнал.

Не по-малко важна бе и статията ДРЕВНИТЕ МАКЕДОНЦИ И СТАРИТЕ БЪЛГАРИ. Обясних с подробности, че старите македонци и траките са сродни народи. Добавих и това, че на територията на Македония допълнително са били заселени траки, поради това, че в последствие на войните с Рим, населението на страната намалява и цар Персей довежда траки.

Третата статия предлага етимология за името на тракийското племе одриси. Там представих два надписа от XV-XIV век преди Христа. На тези микенски епиграфски паметници е документирано за първи път името на одрисите. Посочил съм и това, че за първи път микенската титла за цар е употребена за човек с име Одрис. Това показва, че поне аристокрацията на микенците е била от траки – народът, който в по-късни времена е наречен българи.

Интересна е и следващата статия, тя засяга името на княз Тервел. То не принадлежи на тюркски, или ирански език, а на тракийския. Сродно е на тракийското племенно име трибали.

В друг материал съм дал етимологическият анализ на думите свекър, свекърва, снаха, невеста.

Доста забавна статия бе ИНДИЙСКИТЕ ТРАКИ. В този материал обясних как определени хора манипулират информацията с цел да укрият истината за корените на народа ни.

Голям интерес предизвика КОЛЕДА – ПЕЛАСГИЙСКИЯТ ПРАЗНИК НА СЛЪНЦЕТО. Малко хора са чували за пеласгите, а и за това, че те са наши деди, които някога са властвали над предците на римляни, гърци и др.

В същият дух бе и статията КОИ СА ПЪРВИТЕ ЦАРЕ?

Следващият материал предлага етимологически анализ на името на княз Омуртаг.

С доста интерес бе посрещната статията КАКВА Е БИЛА ХРАНАТА НА ТРАКИТЕ? Читателите ми научиха с какво са се хранели нашите далечни деди.

Поредният материал не бе на историческа тема – ТОЛЕРАНТНОСТ, ТОЛЕРАСТИЯ И ОВЧЕДУШИЕ. Опитах се да обясня разликата между тези три неща и мисля, че успях.

В БЪЛГАРСКИТЕ ИМЕНА НА ТРАКЙСКИЯ КОННИК посочих, че всички названия на висшето божество на траките имат смисъл на български език.

Предпоследната статия бе за ТРАКИЕЦЪТ ЗИЕЗИ, ОТ КОГОТО ПРОИЗЛЯЗОХА БЪЛГАРИТЕ. Малцина са тези, на които е известно, че Зиези е добре документирано тракийско име. Поставянето на тракиец като родоначалник на българите е достатъчно красноречиво доказателство за това, че старите българи спадат към палеобалканските народи.

Последната статия бе един вид послание – МОЖЕМ ЛИ ДА БЪДЕМ БЪЛГАРИ?

В общи линии това е резюмето на книгата ми. Получих доста положителни реакции. Разбира се имаше и критика, напътствия, съвети. По принцип работата ми бе представена от големите книжарници, но някои мои читатели са оплакваха, че работата ми не е в наличност на определени места. Не зная дали това е така поради това, че някой бойкотира работата ми. Рецензии никой не даде, нито положителни, нито отрицателни.

Тогава мои приятели решиха да се заемат с алтернативно разпространение. Те направиха мейл sparotockniga@abv.bg и там хора от малки населени места можеха да си поръчат книгата ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ.

Преди време ме попитаха защо съм избрал това заглавие на работата си - ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ. За мен не бе трудно да отговоря. Обясних, че дълго време съм изследвал и проверявал работите на много автори писали за нашето минало. В този процес намерих огромно количество грешки, пропуски, а дори и явни манипулации. Огорчен от тези действия аз реших да представя своето виждане за реалността, като посоча ясно и точно с какво не съм съгласен и най-вече защо.

Мисля, че успях в това си начинание. Навлякох си гнева на новите манипулатори на историята ни. Вече няколко години те отправят обиди и заплахи към мен. Някои не се спират и пред клевети. Това ми показа, че съм на прав път. Лошите хора се гневят когато са изобличени, когато истината се появява и показва всичко в друга светлина.

Събрах и голям брой поддръжници, нещо, което ме радва неимоверно много. Надявам се книгата ми ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ да им е помогнала да намерят себе си, да разберат, че не са случайни хора, а потомци на първите благороници. Дано да са разбрали посланието ми относно това, че благородството задължава. Хубаво е човек да се гордее с корените си, но най-важното за благородника е да се държи като такъв, т.е. като силен, смел и добър човек, или казано по друг начин – ДА БЪДЕ БЪЛГАРИН.

НЕИЗВЕСТЕН НАДПИС ОТ ОДРИСКА ГРОБНИЦА

Преди време ми бе изпратена интересна снимка на непознат за мен надпис. Става дума за ножница на меч, върху която е гравиран текст. Находката е от V-ти век пр. Христа, намерена е в гробница от земите на одрисите. Публикацията за забележителният артефакт е от 1976 г. и за жалост не е от български автор. Данните дължим на Мелюкова и Мошкова – редактори на “Скифо-сибирский зверины стиль в искусстве народов Евразии”.

В тази книта, за находката от нашите земи е казано следното: "Трудно е да си представим, че майстори с тракийски имена са изготвяли златни и сребърни предмети някъде другаде, освен в своята богата страна...".  "Паметници, близки по стил по ред признаци, прнадлежащи на един художествен кръг, произхождат от един художествен център."

На надписа се виждат две тракийски лични имена – СЕФТ и ПАЛАГАРОС. Първото е добре известно, но второто не е споменавано нито от траколози, нито от историци (поне по мои сведения). Първоначално мислех, че ПАЛАГАРОС е гръцки антропоним, или топоним, такъв обаче няма регистриран никъде. Самото име ПАЛАГАРОС няма смисъл на гръцки език. Остава възможността това да е гърцицираното предаване на древно тракийско име. Понеже царското име Берисад е предавано като Перисад, то е напълно възможно ПАЛАГАРОС да е всъщност БАЛАГАРОС.

Това име е изключително близко до старомакедонското лично име БАЛАГРОС. Близко е и племенното име БАЛАГРИ – хора в армията на Александър Велики. Заедно с одрисите и агрианите те са осигурили доста победи на синът на Филип II. До края на XVIII век балагрите са считани за народ описан от Квинт Курций Руф и Луций Ариан. През XIX, XX и XXI век се започва яростно отричане на тази възможност и с фанатизъм се повтаря, че няма хора с име балагри, това било грешка...

Странното е, че от времето на Квинт Курций Руф – средата на I век век, до края на ХIХ век, т.е. около 1900 години хората не са смятали, че народностното име балагри е грешка, макар в миналото латинския език да е ползван доста повече от днес. Откакто България е освободена от жестокото турско подтисничество, изведнъж балагрите вече не са племе…а грешка...

Да се признае, че е имало народ балагри в армията на Александър Велики е било и все още е неудобно за тези, които искат да ни изкарат пришълци в собствената ни земя.

Неудобно е не само съществуването на етноним балагри, но и топонима Балагрос, чието алтернативно име е Орбелос. То пък съвпада с най-древното название на Беласица.

Напълно е възможно древен балкански народ с име балагри да е дал името на топонима Балагрос. Старомакедонското лично име Балагрос и одриското Балгарос са най-вероятно на етническа основа, т.е. Балагрос и Балагарос имат знание българин. В тракийската именна система същестуват антропоними изведени от етонним. Това са Тюнос от тюни, Гетас от гети, Пеон от пеони, Дардан от дардани и т.н. Защо тогава да няма Балагрос, Балагарос от балагри-българи?

Верно е, че освен Руф и Ариан никой друг не споменава племе балагри, но това е разбираемо. Изворите за нашите деди идват предимно от враговете им, които в никакъв случай не са били глупави и са осъзнавали, че всички извори за древното присъствие на българи на Балканите трябва да се премълчи. Не трябва да забравяме и това, че някои богати и могъщи тракийски племена като дероните също не са споменати в старите летописи, а точно дероните секат монети, които нямат равни на себе си през V век преди Христа. Наивно е да се мисли, че дероните са били бедни и незначителни. Причината да не присъстват в хрониките е цензура, или даже умишлено унищожени сведения.

Точно така стои въпроса с одриското име Балагарос и народа балагри. Те са неудобни за определени кръгове и поради тази причина не се говори за тях. Как да си обясним иначе мълчанието на учените ни относно надписа върху одриската ножница от V век преди Христа, а и присъствието на племе балагри край Беласица.

Отново на Балканите, в Панония Плиний Стари разполага народът белги- Historia  Naturalis, III.XXV.148. Векове по-късно Йоан Зонара нарича българите с името панонци -Πανόνιοι οἱ Βούλγαροι. А самата България означава като Панония -Πανονία ἡ Βουλγαρία (Димитър Ангелов, Образуване на българската народност, стр. 374). В тази Панония е и град Болгум. Въпреки топонима Болгум, етнонима белги и ясното свидетелство на Зонара, че българите са стари обитатели (и) на Панония, тези неща се характерзират като ...грешка.

Май грешката се състои в това да се пренебрегват ценни епиграфски паметници, топоними, чиито названия са близки до народностното ни име, както и сведенията на уважавани летописци... Няма логика корените на народа ни да бъдат търсени извън Европа понеже нито антропологически, нито езиково, или културно ние не принадлежим на народите на Изтока.

Щом народностното ни име се среща в средите на одрисите, панонците, мизите и т.н. това означава, че още през първото хилядолетие преди Христа се е обособила група древни балканци, които са носили вариант на името българи. Това е нещо уникално и със сигурност трябва да се проучи. По това време -V век преди Христа все още няма споменаване на народностни имена като германци, испанци и т.н.... българското народностно име обаче е познато и то не край Аму Даря, не в Памир и Тибет, а на Балканите.

Малко по малко лъжите за нас се срутват. Малко по малко истината за произхода и заслугите ни започва да излиза. Със славата обаче идва и отговорност – който се счита за българин, трябва да се държи като българин, т.е. да е добър, честен, да има смелостта да търси своето, да го пази, за да има и след нас българи.

Благодаря на Мартин Константинов за ценната информация!

СПИСЪК НА ИМЕНАТА НА ТРАКИЙСКИТЕ ПЛЕМЕНА

Преди около 2500 години Херодот нарича траките най-многобройния народ след индийците. За силата и внушителния брой на дедите ни пишат също Тукидид, Страбон, Павзаний, Плиний...Археолозите са установили, че траките са населявали земи от Карпатите до полуостров Крим, от Хърватско до Халкидика в Гърция. Мала Азия също е била населена от народа на Орфей. Там се установяват мизи, тевкри, фриги, витини, меони, мейони, халиби и др. В близост до арменци и перси са били сарапарите...

Съвсем естествено е, че такава огромна територия е била населена от голям брой племена. Различни изследователи дават различни цифри- от 50 до 80. Всъщност племената на нашите предшественици са били много повече. Благодарение на подробното изследване древните летописи успях да събера около 130 етнонима. Това количество показва пределно ясно, че Херодот никак не се е бъркал наричайки траките огромен народ.

Ето и списъка с имената на различните племена на нашите деди, не ми е известно до този момент някой да е представил по-голям:

Абанти

Абретени

Агриани

Аеди

Aлмопи 

Аоди

Апсинти

Аргеади

Aретузи 

Артакии

Асти

Бантии

Бени

Бебрики   

Беси

Бисалти

Бистони   

Битини   

Блегури, Балагрии

Ботиеи  

Брени

Бриги  

Бринки

Брисеи  

Буби

Бюснеи  

Васаниси

Гарески

Гети

Гондри

Даки

Датулепти

Дардани

Дарзии, Дерзии, Дереи

Дентелети

Дерони

Десили

Дигери

Дизори

Дии

Диобеси  

Добери

Долонки  

Долиони

Дрои

Едони  

Елети

Ентриби

Еорденсии

Зеели

Зерани

Идомененси

Ихнеи

Кабилети

Кавконенси

Карбилеси

Карпи

Кебрени

Кени

Кикони

Клари

Койлалети (големи)

Койлалети (малки)

Корали, Корели

Корпили

Костобоки

Крестони

Кробизи

Круси

Ксанти

Лаеи, Лееи  

Линкести

Мадуатени

Мариандини

Меди

Медовитини

Меландити

Мелинофаги

Меони

Мейони

Мигдони

Мизи

Милии

Морили

Морисени

Нипсеи

Одоманти

Одони

Одриси

Олимпени

Орески

Отрионеи

Паити

Панаи

Парореи

Пеони

Пеопли

Пиери

Пирогери

Приянти

Рондеи

Саби

Сабоки

Сапеи, (Саи)

Сарапари

Сатри

Селети

Серди

Сикабои

Синти

Синдонеи

Сири

Сиропеони

Ситони

Скаи

Скитени   

Скаугди

Скирмиади

Сталети

Тевкри

Тилатеи

Тимаки

Тирагети

Тисагети

Трали

Травси

Транипси

Трибали

Триспли

Троглодити

Тюни

Фриги

Халиби

Хипсалти

На пръв поглед тези названия изглеждат странни и неразбираеми за нас българите. За това има няколко причини. Всички етноними са документирани от гърци и римляни, а техните езици не позволяват да се запишат правилно чужди имена. Плиний Стари признава, че е трудно да се възпроизведат варварските етноними. 

Другата причина се крие във факта, че за около 2500 години езика ни се е променил сериозно. За повечето от нас дори старобългарски думи на 1000 години биха звучали странно, а какво остава, за думи, които са два пъти и половина по-стари.

Въпреки това някои племенни названия са сравнително лесни за тълкуване. Да вземем на пример одрисите, те са първите, които успяват да създадат голяма, богата държава, а същевременно и градове. Името одриси може да се обясни със стблг. одрина-ограда (градска стена), т.е. одриси означава-хора, които живят в оградени (укрепени)  селища.

С подобно значение е и племенното название беси, или по-точно веси. Тези хора са известни с това, че притежават проницалището на Дионис в Родопите. Преди да бъдат покорени и подтиснати от Рим весите са били богати и влиятелни хора. Името веси се обяснява със стблг. вьсъ (весъ) – селище, т.е. веси означава заселени, установени на едно място.

Имало е и траки, които са скитали постоянно понеже са се занимавали с трансхуманно животновъдство. Като пример могат да се посочат крестоните, те са известни и под името грестони. То се обяснява със стблг. грѧсти-вървя, отивам, идвам. С подобен смисъл е и тракийския етноним скитени. Той се обяснява със стблг. скытати се- скитам, бродя.

Етнонима сикабои е от различен характер. В този случай племенното название е изградено въз основа на името на оръжието, които тези хора употребяват. Сика е крив тракийски меч, с който са излизали на арената гладиаторите родени в нашите земи. Тракийската дума сика се обяснява с глакола сека и неговата диалектна форма сика.

Втората част на етнонима - бои отговаря на стблг. бои-бойци, т.е. сикабои означава бойци със сики, мечоносци.

От друг тип е названието на приянтите. Те явно са били кротки, миролюбиви хора под защитата на друго по-силно племе. Приянти се тълкува лесно с помощта на стблг. приѩтьнъ-приятен, желан. 

Подобно е и названието на доберите, то се обяснява с думата добър. Понеже в гръцкия няма нито звук, нито буква Ъ, то добър бива предадено като добер.

Едно племе е получавало името си и по местата, които е обитавало. В такъв случай не е трудно да се види, че долиони означава доляни- хора, които живеят в долина. 

Гареските са живели в гори, планини. 

Карпите също са обитавали планински места, карпи се обяснява с думата карпа –скала. Тя все още се използва в Пиринско, срещаме я дори в произведенията на Иван Вазов.

Тимаките са обитавали бреговете на река Тимок, чието име се обяснява със стблг. тьма-тъма (Вл.Георгиев). 

Морисените са локализирани до Черно море, по името им разбираме, че тракийската дума за море е....море.

Понякога племенното име е възниквало благодарение на външния вид на хората му. Като пример могат да се посочат ксантите. Ксанти е всъщност гръцка дума (ксантос) със значение светло-кестеняв, рижо-кестеняв. 

Поради това, че тракийските етноними се тълкуват с помоща на българския език, става ясно, че ние няма как да сме новодошъл народ. Напротив, данните показват, че сме потомци на хората създали първата европейска цивилизация хилядолетия преди идването на гърците в Европа. За това свидетелстват също погребалните ни обреди, обичаите, празниците, народната носия и т.н. Народа на Арес и Орфей не е мъртъв, не е изчезвал никога, просто старата му слава е покрита с кал хвърлена от враговете.

Златото може да се затрупа с мръсотия, но премахне ли се тя, то благородния метал ще блесне. Така е и с нас, за да види света истинския ни облик е нужно да се пречистим и да стремим да бъдем добри, но и горди, силни, честни и почтени. Тези качества ние носим в кръвта си, трябва само да им дадем възможност да се проявят.

1.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

2.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;

3.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

4.D.Detschew, Die Thrakische Sprachreste, Wien, 1957;

5.W.Tomaschek, Die Alten Thraker, Eine ethnologische Unterzuchung, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien, 1980;

6.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

7.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

8.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

9.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;

10.C.Dio, The Roman History, The Reign of Augustus, transl. I.Scott-Kilvert, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1987;