ТЕРМИНИ ОТ КУЛТА HA ДИОНИС В ЕЗИКА НА БЪЛГАРИТЕ

Преди повече от половин век фламандския учен Алберт Йорис Ван Виндекенс публикува своят дълго подготвян труд. В творбата си “Le pelasgique Essai sur une langue indo-europeenne préhellénique” cпособния лингвист представя пеласгийските думи в гръцкия език. Ван Виндекенс стига до извода, че южните ни съседи са заели термини от областта на културата, държавната администрация, религията.

Трябва да се уточни, че пеласгите делят един произход с траките и разбира се говорят същия език, като само землищата на двете групи са различни. За пеласгите се знае, че обитават земите на запад от Стрюмон (Струма), a цялата територия на днешна Гърция. 

Неслучайно Страбон твърди, че името на пеласгите е познато из цяла Гърция, добавя, че Пеласгия е най-древното име на Пелопонес и остров Лесбос, цитира Омир, който назовава пеласгите богоравни, със същия епитет – богоравен е наречен и Люкаон – синът на митичния герой Пеласг -Strab.V.2.4.

Няма съмнение, че старите гърци са боговеели по-древното население на страната. Няма съмнение, че южните траки познати като пеласги са стояли на доста по-високо културно ниво от пристигналите от Африка данайци. Това е причината пришълците да заемат много думи от речника на най-древния цивилизован народ на Европа.

https://www.cointalk.com/attachments/seller-thasos-tet-obv-jpg.329696/

Според Ван Виндекенс, сред заемките има и особени термини принадлежащи на култа на бог Дионис. Това са θίασος/тиасос – процесия, празнично шествие в чест на Дионис и θύρσος/тирс - атрибут на менадите (вакханките).

https://media1.shmoop.com/images/mythology/characters/maenad.jpg

Правейки тълкуване на θίασος/тиасос, Ван Виндекенс дава санскр. tvisati/твисати- движа се, движа се развълнуван. Няма съмнение, че θίασος е сродна на tvisati/твисати, но е ясна и връзката със старобългарските двиsати, движати сѧ, подвиsати сѧ- движа се, придвижвам се, карам. Излиза, че θίασος /тиасос - процесията в чест на Дионис, може да се обясни на български език, но навярно поради слабото познаване на нашата реч, фламандският лингвист не е споменал тази важна подробност.

Това е доста интересно, но има и друго. Ван Виндекенс предлага тълкуване на думата θύρσος-тирс със санскр. trasati/трасати-треса, тръскам. И в този случай, най-вероятно неволно, са пропуснати старобългарските думи трѧсти сѧ, трѧсѫ, трѫсъ- треса, тръскам, трус. Логика има защото точно това е функцията на тирса – той се тръска от участващите в шествието на Дионис. Трябва да се уточни, че тирса никога не е изчезвал. В ново време, при нас българите древният атрибут е заместен с тояга украсена с цветя, която водещия народното хоро държи.

Към особените термини от култа на Дионис, трябва да се добави и танца на сатирите носещ името σικινις/сикинис. Някои езиковеди са склонни да дадат обяснение с лит. глагол šókti-скачам, танцувам, други предпочитат да направят връзка с лит. sukti-въртя, въртя се, обикалям т.е. играя хоро. 

Сравнението е правилно, но незнайно защо са забравени българските глаголи суча, насуквам, осуквам, засуквам, притежаващи основно значение въртя. Древният танц σικινις/сикинис означава буквално засукване, въртене, хоро, като българсият език дава най-доброто обяснение.

С култа към Дионис трябва да се свърже и името на неговата майка – богинята Земела. Повечето езиковеди дават тълкуване на Земела със стблг. землiа-земя. В това има логика защото първоначално Дионис е божество на земеделците, неговата “смърт” и възраждане ca са отражение на носещата студ зима и даряващата с топлина, светлина и свежест пролет.

Не по-малко интересно е принадлежащото на Дионис название Сабазий/Сабадий. То отговаря на латинското Pater Liber-свободният, освобождаващият, поради това някои учени (И.Дуриданов, Вл.Георгиев) тълкуват Сабазий/Сабадий със стблг. свободь-свободен, освободен.

С култа на Дионис е свързана и думата вино, която гърците са документирали под формата οῗνος/инос. Тя присъства и други стари езици принадлежащи на хора от съвсем различен произход – факт, който някои учени не желаят да разтълкуват и просто определят като загадка.

На хетски вино е wijana/вияна, на грузийски ghvino/гвино, на арменски е գինի /гини, латинската дума е vinum/винум, гръцката  οῗνος/инос, а на арабски вино е نبيذ/уаин.

Хетския език е сроден на българския, гръцкия и латинския, но няма нищо общо с арабския, нито пък с грузийския, последните два спадат към съвсем различни групи. Освен това, нито исторически, нито генетични, нито археологически проучвания ни дават основание да смятаме, че някога предците на араби, грузинци, гърци, римляни, българи и т.н. са оформяли една общност. 

Поне за мен, изнесените по-горе данни могат да доведат само до едно заключение: думата за вино, а и технологията за направа на виното първоначално е принадлежала на един народ, който чрез миграциите си я е разпространил сред други хора – хети, арменци, латини, гърци и др.

Нека обърнем внимание на следното:

*В своя работа публикувана в САЩ, историкът Вахан Куркджиан твърди, че хетите са смесен народ, като простолюдието принадлежи на местните хора, а благородническата прослойка е от друг произход – на народ говорещ индоевропейски език и обитаващ земите край Босфора. Трябва да се отбележи, че както археологията, така и ономастиката потвърждават факта, в дълбока древност, земите на север и на юг от Босфора са обитавани от хора, които гърците наричат траки по време на Античността и българи по време на Средновековието.

*За тракийско влияние над арменците, а и другите обитатели на Кавказ пише Киркор Джаукян, който определя грузинския топоним Триалети като произлизащ от името на траките трери.

*Плутарх споделя, че в дълбока древност пеласгите са доминатна група на Апенитите, а също и вярването, че Рим е основан от тях.

*Няма съмнение, че принадлежащите на тракийската общност пеласги са учители и на гърците, иначе едва ли Омир би ги нарекъл богоравни.

*Днес арабите биват свързани с исляма, но тази религия се появава през VII век, по време на Античността арабите са почитали други божества. Херодот свидетелства за това, че арабите почитат Дионис и стрижат част от косата си, за да го наподобят- Her.III.8.

След като има ясни сведения за тракийско влияние над хети, араби, гърци, латини, арменци и др. защо да не приемем, че дедите ни са отговорни за разпространяването на виното, а и за самата дума вино? В старобългарския с вино се обозначава както напитката, така също и гроде, а в мн.ч. вина има смисъл лозе.

Езиковедите смятат, че вино идва от глагола вити- вия, увивам се, понеже лозата се вие, увива около скали и клони на дървета. Както смисъла, така и строежа на думата са си български. Глаголът вия, увивам е наш, а съществителни от м.р. често носят окончание О: сено, руно, вено (цена), коляно, мливо.

Интересна подробност е и присъстващата в тракийската ономастика дума гиза/giza (Dia-giza), смятам, че тя може да се свърже със стблг. гыжа-новопосадена пръчка на лозе, която е пуснала няколко клонки.

Самата дума лоза е тракийска, т.е. древнобългарска по произход. Срещаме я в Λαζενος/ Лазенос – име споменато в надписи от Пантикапей – град лежащ в земите на упоменатата по-късно от Теофан Стара Велика България.

Много учени са писали за Дионис и тракийската религия. Някои като Иван Венедиков и Иваничка Георгиева свързват сина на Земела с почитания от всички българи празник Трифон Зарезан. Венедиков дори обяснява как вярването, че Трифон е отрязал носа си почива на древната легенда за Ликург и Дионис. Иваничка Георгиева пък представя данни за особена почит към бръшляна – атрибута на Дионис, сред определено население в Пиринско.

Други специалисти попретупват нещата, пропускат важни подробности, натоварват читателя с ненужно усложнен и изпълнен с неясни термини текст, като това разбира се не е нужно да е направено умишлено, а просто да се дължи на посредствеността на въпросните изследователи.

Тези хора едва ли скоро ще променят стила си на работа, а това означава и, че няма как да поднесат на българския читател пълната истина за причината защо култа към древния бог Дионис е все още жив и силен при нас българите. 

Това не е беда защото всеки непредубеден човек, който би си направи труда да събере достатъчно информация за Дионис, Земела и влиянието на дедите ни над други народи, би стигнал до извода, че ние сме потомци на най-древният цивилизован народ на Балканите, а и Европа. Разпространението на знанията за култивиране на лозата и направа на вино могат да бъдат свързани с миграциите на първите земеделци на Европа, които потеглили от от територията на Тракия разпръскват искрата на познанието в много други региони.

Където и да са стъпили дедите ни, след тях са идвали разцвет и благоденствие. Това е причината далечните ни предци да бъдат наричани богоравни от други народи. В онези далечни времена е имало хармония защото всеки е играл правилната роля, а тази на нашите предшественици е била да водят. 

От друга страна, днешните несгоди се дължат на това, че мнозина от нас не смеят да поемат отговорност, не смеят да играят ролята на стопанин и господар поради това, че не познават миналото на народа ни и дори не подозират каква сила притежават.

За да се промени ситуацията, трябва да се промени и мисленето. Вместо свиване в ъгъла и демонстриране на примиренческо поведение, е по-разумно да вдигнем чело, да изискаме своето, да действаме докато го получим, а после да го пазим ревниво. Това е пътят на българина и този, който се чувства такъв, би трябвало да го следва.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=YDwsZFsFNcQ

 

Използвана литература:

1.A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;

2.Strabo, Geography, Books 3-5, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

3.Г.Джаукян. Фракийцы в Армении, Античная балканистика. Карпато-балканский регион в диахронии. Предварительные материалы к международному симпозиуму, Издательство "Наука", 1984;

4.И.Венедиков, Медното гумно на прабългарите, Митове на българската земя,

Издателство към Частен колеж „Тракия”, II.  прераб. изд., Стара Загора 1995;

5.И.Венедиков, Златният стожер на прабългарите, Издателство Наука и изкуство, София 1987;

6.И.Георгиева, Българска Народна Митология, Наука и Изкуство, София, 1993;

7.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

8.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

9.Д.Иванова-Мирчева, А.Давидов, Малък Речник на Старобългарския Език, Слово, Велико Търново, 2001;

10.Вл.Георгиев, Ив.Гълъбов, Й.Заимов, Ст. Илчев, Български Етимологически Речник, Т.1, А-З, Фототипно издание, АИ Марин Дринов, София, 2007;
11.Вл.Георгиев, Тракийският Език, БАН, София, 1957;

12.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996; 

13.V.M.Kurkjian, A History of Armenia

 http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Places/Asia/Armenia/_Texts/KURARM/5*.html

14. Plutarch, Life of Romulus - "Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome." 

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/plutarch/lives/romulus*.html

КЪДЕ Е РОДИНАТА НА ВИНОТО ?

Виното е едно от най-старите и най-обичани питиета. Преди хиляди години то се е леело в дворците на шумерските и хетските царе, става любима напитка на египетските фараони, без него войствените властелини на китайската династия Шанг не са започвали да празнуват. Римските пиршества също са били немислими без омайващото питие.

http://static1.squarespace.com/static/555b2fcae4b0b0d6f4bdb16b/t/55746c77e4b071237c38ee9e/1433693312322/Roman+Feast?format=750w

Римски пир - картина на Роберто Бомпиани

Виното заема важна част и в живота на нашите деди. Не случайно за създател  е определен тракийския бог Дионис. Неговите сатири и вакханки са се опиянявали често от рубиненочервения еликсир. Изумително красивите златни съдове от Вълчитрън, Панагюрище, Борово и т.н. познават сладкия дъх на гъстото тракийско вино. Държейки бляскави ритони владелели като Терес, Ситалк, Сефт и др. са вдигали многократно наздравица за благоденствието на своите хора и държава.

http://www.archaeologicalmuseumplovdiv.org/UserFiles/HTMLeditor/thracian/thracian03.jpg

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/ea/Panagyurishte_gold.jpg

За разлика от своите южни съседи, нашите предци са пиели виното неразредено с вода – факт, който едновременно е смайвал и ужасявал гърците. Способността на траките да се справят с алкохолната напитка много по-лесно от други хора показва, че предците ни са познавали дара на Дионис  от най-дълбока древност и организма им вече е изградил ензимите, които са нужни за преработката на алкохола.

Виното от нашите земи  се е славело в древността с изключителните си качества. По време на Троянската Война ахейците си набавят високоцененото питие от Тракия. Одисей е силно впечатлен, дори нарича виното на Марон от Исмар – божествена напитка. Гроздето, лозата, а и Дионис са така дълбоко почитани от дедите ни, че те дори са ги изобразявани по своите монети.

http://i0.wp.com/www.coinsofplanetearth.com/wp-content/uploads/2014/05/Kallikrates.jpg

https://www.cointalk.com/attachments/seller-thasos-tet-obv-jpg.329696/

Съществуват доста теории за мястото където за пръв път в историята е правено вино. Едни сочат Месопотамия (Ирак), други залагат на Грузия и Армения, а най-новите открития показват, че това е може би Северозападен Иран. Не мисля, че спора ще бъде решен скоро защото с течение на времето нови археологически открития ще доведат до нови данни, а те до нови изводи.

Едно нещо обаче е пределно ясно - в дълбока древност, различни народи от Европа и Азия са успели да култивират дивата лоза и ползвайки плодовете й са създали вино. Възможно е отдалечени една от друга групи да са започнали самостоятелни опити за направа на напитка от гроздовите зърна. В това няма нищо чудно, дивата лоза вирее както на Балканите, так и в земите около Кавказ, в Анатолия и Средна Азия.

Има обаче един интересен факт, който учените не са обяснили както трябва. Думата вино е позната на хора от съвсем различни езикови и етнически групи.

На хетски вино е wijana/вияна, на грузийски ghvino/гвино, латинската дума е vinum/винум, гръцката  οῗνος/инос, а на арабски вино е نبيذ/уаин. Хетския език е сроден на българския, гръцкия и латинския, но няма нищо общо с арабския, нито пък с грузийския. От друга страна нито исторически, нито генетични, нито археологически проучвания ни дават основание да смятаме, че някога предците на араби, грузинци, гърци, римляни, българи и т.н. са оформяли една общност. 

От това следва, че думата за вино, а и технологията за направа на виното пърноначално е принадлежала на един народ, който чрез миграциите си я е разпространил сред други хора.

Вече бе упоменато виждането на определени изследователи смятащи, че най-старото вино е от Иран - шесто-пето хил.пр. Христа. Явно обаче напитката не е изобретена и разпространена от дедите на персите защото  думите им за вино са bor/бор, mei/мей,  baadeh/баде. Те не са сродни на vinum/винум, οῗνος/инос,  نبيذ/уаин. Думата bor/бор присъства и в езика на унгарците, но принадлежи на новоперсийски, не се среща в по-стария авестийски.

По времето когато направено първото вино предците на иранците са обитавали само южните покрайнини на днешната си земя, а древните археологически находки от Северозападен Иран показват смайваща връзка с тези от територията на България. 

Докато на Балканите може да се говори за една дълга традиция, за приемственост, в Иран положението е различно, а това е индикация, че керамиката от ареала, в който е създадено най-старото вино принадлежи не на местно население, а на колонисти от Балканите.

http://www.iranicaonline.org/uploads/files/Ceramics/v5f3a010_f4_300.jpg

Арменците, в чиито земи се е произвеждало вино в края на шесто хил.пр. Христа са добър кандидат за разпространители на технологията на виното, но арменската дума за вино е գինի /гини. Тя не би могла да бъде префасонирана от гърци и римляни т.н. във формите οῗνος/инос, vinum/винум. Освен това е нужно да се спомене, че траките оказват силно влияние над арменците още в най-дълбока древност.

Да оставим за момент произхода на виното и да отправим поглед към древната Европа. На нашия континент организираното земеделие се появява през седмо хил.пр. Христа, първо на Балканите, това е факт, който не може да се отрече.

Ще минат няколко хиляди години преди дедите на германи, латини, келти и др. да получат знанията за култивация на различни растения. 

Най-старите балкански обитатели са нашите деди - траките и пелазгите. Гърците се появяват едва през второ хил. пр. Христа и заемат голяма част от езика и културата на местното население. Съвсем логично е да се приеме, че думата οῗνος/инос е заемка от тракийски/пеласгийски. В далечното минало гърците са “гълтали” или променяли началното тракийско В.  Едеса е всъщност Ведеса, Одесос е Водесос, Исмар е Висмар, а οῗνος/инос не е нищо друго, а гърцизираната форма на вино(с)-вино.  

Атеней разказва, че Инопион (Винопиец) – синът на Дионис показал на хиоските гърци как се садят лози. Павзаний твърди, че дори в Спарта е имало светилище на тракиеца Марон (жрец на Дионис, който дарява Одисей с тракийско вино). Псевдо-Хигиний предава друга история, тази на Икарий -последователя на Дионис. Той дошъл в Гърция и дал на местните овчари да опитат от виното. Опиянени, те се изплашили, че са отровени и убили Икарий с тоягите си. Фактите показват, че то този момент предците на южните ни съседи не са познавали виното  и ефекта, който то причинява.

Интереснен е въпросът с келтите. Те влизат в интензивен контакт с Рим през IV-ти век преди Христа. Гърците основават тържища в Южна Галия (Марсилия) още през VI-V век преди Христа, но гръцката дума οῗνος/инос едва ли е дала келтската uino/вино. 

Тя е документирата на лепонтийски надпис от VI век преди Христа- LATUMARUI SAPSUTAI PE UINOM NASOM. Лепонтийците са келти, които са обитавали територии отдалечени около 800 километра от гръцката колония в Марсилия. Освен това тези келти биват свързани с културата Голасека. Керамика, фибули, мечове, копия и ножове от Голасека са неразличими от тракийските от по-ранен период.

Лепонтийското лично име Латумар, споменато в надписа, в който присъства думата за вино, е сродно на тракийските лични имена Карсимар  и  Беримар (днешните български имена Красимир и Беримир). Лепонтийската дума деду има значение даде, подари. Имайки предвид, че лепонтииците са обитавали Северните Апенини където траките са основали своя колония след Троянската Война, тракийското влияние над келтите е повече от логично.

С германите положението е неясно, директна тракийска връзка е възможна, но не могат да се изключат също галско и римско посредничество. Честно казано те са по-вероятни.

Това, че латинската форма vinum/винум започва с В показва, че думата е получена директно от траки и пелазги, а не чрез гръцко посредничество. Благодарение на Плутарх, Плиний и Страбон знаем за тракийското/пеласгийското присъствие и влияние на Апенинския полуостров. Освен виното, старите римляни приемат и култа към тракийския бог Дионис. Благодарение на римляните виното придобива популярност дори и в студената Британия.

http://www.mgb-home.de/Dionysos-der-Weingott.jpg

До тук може да се каже, че траките са дали знанията за направата на вино, а и думата за вино на гърци, римляни и на част от келтите, като римляните и келтите  са изиграли значителна роля както в разпространението на напитката, така в разпространяването на думата за нея сред други западноевропейски народи. 

Редно е обаче да се запитаме дали траките са изнамерили сами омайващия еликсир, или пък са получили знанията за направа на алкохолната напитка от някой друг народ. Все пак живеещите в Азия хети имат думата wijana/вияна, арабите пък ваин, да не забравяме и етиопската ваин.

Понеже думата вино е от индоевропейски произход, то със сигурност тя е заемка в езиците на араби и етиопци. От Херодот знаем за приликата между тракийската и старата арабска носия, разликата била само в това, че дрехите на траките били богато украсени с шевици. Плутарх пък добавя, че арабите бръснели косата си и оставяли кика също като мизите (наречени по-късно българи). Това едва ли се дължи на случайност, а по-скоро е последтвие от контакт. Интересно е да се отбележи, че тракийската дума за селище – мидне отговаря на арабската медина-град.

Тъй като траките имат селища хиляди години преди арабите, то е ясно, че последните са взаимствали думата за селище от дедите ни. Траките усвояват организираното земеделие хилядолетия по-рано от арабите, следователно твърде вероятно е те да са дали на азиатските номади думата за вино.

Хетите са стояли на доста по-високо ниво на развитие от арабите. Имали са силна държава и добре организирано земеделие. Тези хора обаче идват в Мала Азия едва в началото на второ хилядолетие преди Христа, а траките обитават региона от доста по-ранни времена и доста по-рано се научават да култивират лозята. Много по-логично е да се предположи, че хетите получават знанията за направа на вино от дарданите и мизите (наречени по-късно българи).

Името на хетския бог на земеделието е Телепину и то бива отъждествявано с това на познатия от Илиада Телеф, който пък е определен като владетел на мизите. За сина на Телеф Омир споменава, че предвожда хора наречени кетеи/Κήτειοι, явно става дума за хети. Не трябва да забравяме и тракийските богове Арес и Епта в хетския пантеон (Яриш и Хепат). На лице са индикации, че хетите са взели думата за вино от дедите ни.

http://www.bible-history.com/ibh/images/fullsized/rock-carving-god-grapes.jpg

Езиковедите смятат, че вино идва от глаголя вия, увивам се, понеже лозата се вие, увива около скали и клони на дървета. Както смисъла, така и строежа на думата са си български. Глаголът вия, увивам е наш, а съществителни от м.р. често носят окончание О – сено, руно, вено (цена), коляно, мливо...

Самата дума лоза е тракийска, т.е. древнобългарска по произход. Сродна е с персийската raz/раз-лоза, но в езика на иранците няма обяснение за raz/раз. Лоза е свързана с лазя, лъка, лъкатуша, лък, лакът, т.е. нещо извито, нещо криво, виещо се.

Дори новоперсийската бор-вино няма обяснение в персийския. Тя по-скоро е заемка, вариант на нашата дума бръшлян – увивно растение. Съществува вариант на бръшлян, а именно борстлян, тя е добър кандидат за персийската бор. Важно е да се спомене, че в Линеар А надписи идеограмата за вино е идентична на глаголическата буква Б, т.е. съществувала е трако-пеласгийска дума за вино започваща с Б.

Изводите ги оставям на вас.

Като завъpшек трябва да се изясни и тракийската дума зелас-вино. Смятам, че това е по-скоро епитет на питието, свързан с нашата дума желание. Т.е. касае се за определен вид вино, което е характеризирано като събуждащо желанието. Качествата на виното като афродизиак са добре известни, то премахва задръжките и освобождава страстите. Буйното вилнеене на дионисовите менади и сатири е лесно обяснимо.

Това е моето виждане за за произхода на виното и неговото разпространение сред различни народи. Смятам, че дори траките да не са били първите, които са създали божесвения еликсир радващ сърцето, то те са дали знанията за направата му на хети, араби, гърци, римляни и келти. Това никак не е малко. Има с какво да се гордеем на Трифон Зарезан.

 http://sinor.bg/news_pict/2013/1378111857_77919_1.jpg

http://bgvestnik.net/wp-content/uploads/2015/02/%D0%B7%D0%B0%D1%80%D1%8F%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B51.jpg

Благодаря на ZELAS-Пламен Георгиев, който ме вдъхнови да напиша тази работа!

http://zelas.blog.bg/profile.php

 Използвана литература :

1.W.Smith. A Dictionary of Greek and Roman biography and mythology. London. John Murray: printed by Spottiswoode and Co., New-Street Square and Parliament Street, 1873;

2.Homer, The Odysseyq transl. Samuel Butler. Based on public domain edition, revised by Timothy Power and Gregory Nagy. A. C. Fifield, London, 1900;

3.Г.Джаукян. Фракийцы в Армении, Античная балканистика. Карпато-балканский регион в диахронии. Предварительные материалы к международному симпозиуму, Издательство "Наука", 1984;

4.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

5.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

6.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

7.T.DARYAEE History | On Iranians, Drinking Wine, and Cultural Stereotyping

http://www.pbs.org/wgbh/pages/frontline/tehranbureau/2012/12/history-on-iranians-drinking-wine-and-cultural-stereotyping.html

8.The Neolithic Period in Northwestern Persia

http://www.iranicaonline.org/articles/ceramics-ii

ИСТОРИЯ НА ВИНОТО, КЪДЕ Е НЕГОВАТА РОДИНА?

Виното е едно от най-старите и най-обичани питиета. Преди хиляди години то се е леело в дворците на шумерските царе, става любима напитка на египетските фараони, без него войствените властелини на китайската династия Шанг не са започвали да празнуват. Виното заема важна част и в живота на нашите деди. Не случайно като негов създател е определен тракиецът Дионис. Неговите сатири и вакханки са се опиянявали често от рубиненочервения еликсир.

Изумително красивите златни съдове от Вълчитрън, Панагюрище, Борово и т.н. познават сладкия дъх на тракийското вино. Държейки бляскави ритони владелели като Терес, Ситалк, Сефт и др. са вдигали многократно наздравица за благоденствието на своите хора и държава.

http://images.ibox.bg/2006/11/22/15175/430x277.jpg

За разлика от своите южни съседи нашите предци са пиели виното неразредено с вода – факт, който едновременно е смайвал и ужасявал гърците. Способността на траките да се справят с алкохолната напитка много по-лесно от други хора показва, че предците ни са познавали опияващото питие  от най-дълбока древност и организма им вече е изградил ензимите, които са нужни за преработката на алкохола.

Виното от нашите земи  се е славело в древността с изключителните си качества. По време на Троянската Война ахейците си набавят високо цененото питие от Тракия. Одисей е силно впечатлен, дори нарича виното на Марон – божествена напитка. Гроздето, лозата, а и Дионис са така дълбоко почитани от дедите ни, че те дори са ги изобразявани на своите монети...

http://www.wildwinds.com/coins/greece/thrace/maroneia/Moushmov_3897cf.jpg

http://www.wildwinds.com/coins/bigpic.cgi?pic=coins/greece/thrace/kings/saratokos/Moushmov_5692.

Съществуват доста теории за мястото където за пръв път в историята е правено вино. Едни сочат Месопотамия (Ирак), някои залагат на Грузия и Армения, а най-новите открития показват, че това е може би Иран. Не мисля, че спора ще бъде решен скоро защото с течение на времето нови археологически открития ще доведат до нови данни, а те до нови изводи.

Едно нещо обаче е пределно ясно- в дълбока древност, различни народи от Европа и Азия са успели да култивират дивата лоза и ползвайки плодовете й са създали първото вино. Кой на кого е дал знанията все още не е напълно ясно. Възможно е дори отдалечени една от друга групи да са започнали самостоятелни опити за създаване на напитка от гроздовите зърна. В това няма нищо чудно, дивата лоза вирее както на Балканите, так и в земите около Кавказ, в Анатолия и Средна Азия.

Има обаче един интересен факт, който учените не са обяснили както трябва. Думата вино е позната на хора от съвсем различни езикови и етнически групи. На хетски вино е вияна, на грузински гвино, латинската дума е винум, гръцката инос, а на арабски вино е уаин. 

Хетския език е сроден на българския, гръцкия и латинския, но няма нищо общо с арабския, нито пък с грузинския. От друга страна нито исторически, нито генетични, нито пък археологически проучвания ни дават основание да смятаме, че някога предците на араби, грузинци, гърци, римляни, българи и т.н. са оформяли една общност. От това следва, че думата за вино пърноначално е принадлежала на един народ, който чрез миграциите си я е разпространил сред други хора.

Споменахме, че понастоящем  археолозите смятат, че най-старото вино е от Иран – VI-то-V-то хил.пр. Христа. Явно обаче напитката не е изобретена от дедите на персите защото  думите им за вино са бор, мей, баде.  Думата   бор присъства и в езика на унгарците, но принадлежи на новоперсийски, не се среща в по-стария авестийски.

Арменците, в чиито земи се е произвеждало вино в края на VI хил.пр. Христа са добър кандидат за разпространители на технологията на виното, но арменската дума за вино е гини. Тя не би могла да бъде префасонирана от гърци и т.н. като инос, винум и т.н.

Да оставим за момент произхода на виното и да отправим поглед към древната Европа. На този континент организираното земеделие се появява през VII-мо хил. пр. Христа,  първо на Балканите. Преди дедите на германи, латини, келти и др. да получат знанията за култивация на различни растения ще минат няколко хиляди години. 

Това е факт, който никой учен не би се наел да оспори.

Най-старите балкански обитатели са траките и пелазгите. Именно те са първите европейци успели да създадат питие от плода на лозата. Гърците се появяват в Европа едва през II хил. пр. Христа и заемат голяма част от езика и културата на местното население. Явно думата инос е заемка от тракийски и пеласгийски. Гърците са “гълтали” началното тракийско В. Град Едеса е всъщност Ведеса, Одесос е Водесос, Исмар е Висмар, а инос е гърцизираната форма на винос-вино.

Южните ни съседи заемат от дедите ни и култът към Дионис. Фламандският учен Алберт Ван Виндекенс разглежда термините от дионисовия култ и заключва, че думите не са гръцки. За думата тирс Ван Виндекенс смята, че трябва да търси обяснение със санскр. трасати- треса, тръскам. Тирсът наистина е една украсена с шишарка тояга, която се тръска от танцуващите почитатели на бога на виното. Точно така както се прави и по нашите хора с тояга украсена с някаква зеленина. Не е нужно за се обяснява, че тирс се тълкува с треса, тръскам.

http://www.articleserver.info/MYTH28/Gods/Dionysus/original/dionysus%20thyrsus.jpg

Друг древен термин носи името тиясос. Това е процесията на празнуващите, за чието название Ван Виндекенс предлага етимология с помощта на санскр. двисати-движа се.

Тиясос означава движение, шествие. Дали Ван Виндекенс е пропуснал връзката с българския глагол движа от непознаване на езика ни, или причината е друга едва ли някога ще узнаем. Важното е да запомним, че тирс и тиясос имат обяснение на български.

http://www.jenniferposada.com/wp-content/uploads/2014/03/4760a.jpg

Има и други индикации, от които става ясно, че дедите ни са дали виното на гърците. Атеней разказва, че Инопион (Винопиец) – синът на Дионис показал на хиоските гърци как се садят лози. Павзаний твърди, че дори в Спарта е имало светилище на тракиеца Марон (жрец на Дионис, който дарява Одисей с тракийско вино). Псевдо-Хигиний предава друга история, тази на Икарий -последователя на Дионис. Той дошъл в Гърция и дал на местните овчари да опитат от виното. Опиянени, те се изплашили, че са отровени и убили Икарий с тоягите си.

Това, че латинската форма - винум започва с В показва, че думата е получена директно от траки и пелазги, а не чрез гръцко посредничество. За ранен контакт между римляни и древни баканци занем от Плутарх. Той предава една от версиите за основаването на Рим, а именно тази, че градът е създаден от пеласгите: “Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome. “

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html

До тук може да се каже, че траките са дали дума за вино на гърци и римляни, като последните са изиграли голяма роля в разпространението на напитката, така и думата за нея сред западноевропейските народи. 

Редно е обаче да се запитаме дали траките са изнамерили сами дионисиевия еликсир, или пък са получили знанията за направа на алкохолната напитка от някой друг. Все пак живеещите в Азия хети имат думата вияна, арабите пък  ваин, да не забравяме и етиопската ваин.  

Даните от археологията показват, че на Балканите, в Южна Тракия виното е било познато още през V хил.пр. Христа. По това време хетите все още не са колонизирали Мала Азия, а арабите са били неорганизирани номади, т.е. не са били в състояние да правят вино, нито пък са познавали лозата като растение.

Виждаме, че хилядолетия преди хетите да се установят в земите на днешна Турция нашите предци са познавали виното. А сега идва и най-важното – доста учени знаят, че тракийското присъствие в Мала Азия, Иран и земите коло Кавказ не започва едва през II хил.пр. Христа, няколко  хиляди години по-рано. За това може да се отсъди по тракийската неолитна керамика в Грузия и Иран, както и смайващата прилика в неолитните погребалните ритуали от Тракия и Мала Азия.

Босфорът не е бил граница между европейските траки и други народи. Преди около осем хиляди години както на Балканите, така и в западните и средни части на Мала Азия са живели траки. Част от тях са бригите, наречени фриги, мизите, дарданите, витините, мариандините, меоните, бебриките, халибите и добре познатите на персите сарапари.

Тези траки са влезли в контакт с дедите на арменците, грузинците, иранците, да не забравяме хетите и арабите. За последните Херодот казва, че носията им била същата като тази на траките, но не толкова богато украсена. Плутарх пък добавя, че арабите бръснели косата си и оставяли кика също като мизите (наречени по-късно българи). Това едва ли се дължи на случайност, а по-скоро е последтвие от контакт и културно влияние.

Интересно е да се отбележи, че тракийската дума за селище – мидне отговаря на арабската медина-град. Тъй като траките имат селища хиляди години преди арабите, то е ясно, че те са взаимствали думата за селище от дедите ни. Траките усвояват организираното земеделие хилядолетия по-рано от арабите, следователно твърде вероятно е те да са дали на азиатските номади думата за вино. Поредната индикация за това е твърдението на Херодот, че в древността арабите почитат Дионис:

“Of gods they believe in Dionysos and Urania alone: moreover they say that the cutting of their hair is done after the same fashion as that of Dionysos himself; and they cut their hair in a circle round, shaving away the hair of the temples” – Her. 3.8.

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh3000.htm

За хетите се предполага, че са потеглили за Анатолия в края на трето хил.пр. Христа от земите на Южна Русия и Украйна. По това време траките познават виното вече две хиляди години. Напълно ясно е кой на кого е дал технологията за направата на питието, а и думата за него. Хетите почитат дори тракийския бог Арес (Яриш) и тракийската Епта (Еват).

Интереснен е въпросът с келтите. Те влизат в интензивен контакт с Рим през IV-ти век преди Христа. Гърците основават тържища в Южна Галия (Марсилия) още през VI-ти-V-ти век преди Христа, но гръцката дума инос едва ли е дала келтската вино. Тя е документирата на лепонтийски надпис от VI век преди Христа. Лепонтийците са келти, които са обитавали територии отдалечени около 800 километра от гръцката колония в Марсилия. Освен това тези хора биват свързани с културата Голасека.

Керамика, фибули, мечове, копия и ножове от Голасека са неразличими от тракийските от по-ранен период. Лепонтийското лично име Латумар, споменато в надписа, в който присъства думата за вино, е сродно на тракийските лични имена  Карсимар  и Беримар (днешните Красимир и Беримир).  Да не забравяме и свидетелството на Страбон за култ на Дионис при келтите.

С германите положението е неясно, директна тракийска връзка е възможна, но не могат да се изключат също галско и римско посредничество. Честно казано те са по-вероятни.

От данните, които притежаваме може да се заключи, че древни тракийски племена са дали знанията за направа на вино на хети, араби, гърци, римляни и келти. Възможно е траките да са взели технологията от предците на иранците, с които са влезли в контакт през Неолита. Проблем остава обаче древната дума за вино, тя определено не е иранска.

Езиковедите смятат, че вино идва от глаголя вия, увивам се, понеже лозата се вие, увива около скали и клони на дървета. Както смисъла, така и строежа на думата са си български. Глагола вия, увивам е наш, а съществителни от м.р. често носят окончание О – сено, руно, вено (цена), коляно, мливо...

Самата дума лоза е тракийска по произход. Сродна е с персийската раз-лоза, но в езика на иранците няма обяснение за нея. Лоза е свързана с лазя, лъка, лъкатуша, лък, лакът, т.е. нещо извито, нещо криво, виещо се. В иранските езици няма етимология, а това прави вероятността иранците да научили траките на винарство нищожна.

Дори новоперсийската бор-вино няма обяснение в персийския. Тя по-скоро е заемка, вариант на нашата дума бръшлян – увивно растение. Съществува вариант на бръшлян, а именно борстлян, тя е добър кандидат за персийската бор. Важно е да се спомене, че в Линеар А надписи идеограмата за вино е идентична на глаголическата буква Б, т.е. съществувала е трако-пеласгийска дума за вино започваща с Б...Изводите ги оставям на вас...

Като завъшек трябва да се изясни и тракийската дума зелас-вино. Смятам, че това е по-скоро епитет на питието, свързан с нашата дума желание. Т.е. касае се за определен вид вино, което е характеризирано като събуждащо желанието. Качествата на виното като афродизиак са добре известни, то премахва задръжките и освобождава страстите. Буйното вилнеене и разюздано държание на дионисовите менади и сатири е лесно обяснимо...

Това е моята теория за за произхода на виното и неговото разпространение сред различни народи. Смятам, че дори траките да не са били първите, които са създали божесвения еликсир радващ сърцето, то те са раздали знанията за направата му на хети, араби, гърци, римляни и келти. Това никак не е малко...

Наздраве на всички родолюбиви и чистосърдечни българи!

Благодаря на ZELAS-Пламен Георгиев, който ме вдъхнови да напиша тази работа!

http://zelas.blog.bg/profile.php