УКРИТИТЕ ТРАКИЙСКИ ДУМИ

За най-древните жители на нашите земи са писали както гръцки, така и римски автори. Благодарение на старите автори ние знаем да определени обичаи на нашите деди, за техният свободолюбив характер и превъзходни воински качества. За жалост обаче твърде малко е казано за езика говорен от Залмоксис и Орфей.

Едва в краят на XIX век се започват опитите за съставяне на тракийски речник. Един от първите учени, които успяват да направят това е Вилхелм Томашек. След него редица езиковеди хвърлят много усилия да съберат и анализират тракийското езиково богатство. Значителни по обем речници са създадени от Иван Дуриданов, Владимир Георгиев и Ото Хаас.

Не може да се отрече, че тези изследователи са компетентни, но все пак те са направили пропуски по една, или друга причина. За Томашек може да се каже, че е основоположник на тракологията. Той обаче упорито отказва да приеме, че траките са оцелели и въпреки вековната римска окупация са запазили езика си. Бешевлиев не е съгласен с това виждане. Позовавайки се на слабо известни данни този наш изследовател смята, че поне до VI век траките пазят своят език и култура, като само малка част от населението е романизирана.

Принос в търсенето на истината дава и Вл. Георгиев. Той отбелязва, че екането и якането в българските говори – типичен белег за нашия език, се среща и при траките. С траките Георгиев свързва и стблг. умалителна наставка енте, сравнявайки я с тракийската –инт. Отново с траките е свързана редукцията на неударената съгласна (зелен-зилен, петел-пител), а и други особености на българската реч.

Това по принцип е израз на голяма смелост от страна на нашия учен. Нито той обаче, нито другите му колеги са имали възможност да кажат цялата истина. По времето на тоталитаризма цензурата бе жестока и тези, които не се съобразяваха с изискванията й можеха да завършат в лагерът Белене. След 1944 г. бе наложена тенденцията да се избягват материали пробуждащи националната гордост, наречена тогава шовинизъм. Тези мерки доведоха до неимоверното изкривяване на нашата история, а и национално самосъзнание.

Ето защо при съставянето на тракийските речници значително количество важни думи бяха пропуснати. Ако всичко открито от учените ни бе представено на широката публика в систематизиран вид, никой здраво мислещ българин не би се съмнявал, че е потомък на народа на Орфей и никой не би вярвал, че дедите ни са се домъкнали от Азия.

В тази работа ще бъдат представени част от тракийските думи, които езиковедите не са посмели да представят в своите речници. Анализирайки тракийските имена Κοζας, Κοζειλας, Κοζων К.Влахов споменава виждането на Вл.Георгиев, че тези древни антропоними са свързани с думите коза, козел...т.е. тракийските думи за коза и козел са идентични на българските.

Друго интересно тракийско име е Ава, то е сродно на илирийското Овия. И двете имат значение овца. Ава и Овия изглеждат странни за име на човек, но в древността хората са имали различни виждания. Нашите деди не са единствените, които кръщават децата си с имена на животни. Като пример могат да се дадат ирландските антропоними Bran-врана, Cúchulainn-кучето на Кулан –L.Todd, Celtic Names – p.88, 103. От същия тип са латинските Lucius = lucius-щука, Ursus = ursus-мечка, Titus = titus-гълъб. Гърците също не правят изключение, при тях срещаме Ἅρκτος-мечка, Κόραξ-гарван, Κριός-овен-Вл.Георгиев, с.239.  

Да продържим с разкриването на укритите тракийски думи. Разглеждайки тракийските глоси И.Дуриданов споменава думата волинт-див бик, добавя, че наставката –инт отговаря на стблг. наставка –енте, но за успоредица на волинт дава немската Bulle-бик, все едно стблг. воленте-вол не съществува. Волът не се е появил на света като питомно животно дошло от собствена воля да оре нивите. В дълбока древност волът е бил див бик, който бива опитомен от дедите ни. В глосата волинт ние намираме не само основната дума вол, но и наставката –инт, която според езиковедите ни е идентична на стблг.-енте.

За друг вид бик срещащ се в земите на Тракия споменава Аристофан. Той нарича с названието вонасос едно едро рогато животно, което се защитава от нападателите си не толкова с рога, колкото с вонящите си изпражнения. Мисля, че не е толкова трудно да се разбере, че вонас(ос) е само гръцкото предаване на вонящ, пръскащ воня.

Името на одриския цар Орол показва ясна връзка с българската дума орел, но тази дума липсва в тракийските речници. Там не е обърнато внимание и на споменатата от Прокопий тракийска крепост Κυρου* -Aedificus IV.iv. Нейното название може да се обясни със стблг. коуръ-петел.  

Пишейки за тракийската област Καβετζος Вл.Георгиев твърди, че името е сравнително ново, дадено от “славянски пришълци”, но не прави съпоставка със споменатото в “Илиада” селище Καβεσσος. Тълкуване и на двата топонима може да се даде с българската дума кобец – вид ястреб**.

Гагула е тракийско име на птица. Без много обяснения учените обявават произхода на думата за съмнителен и не показват връзката с българското име на птица гага – вид патица. Известни са също варианти на гага, това са гагарашка и гаганоска – БЕР, София, 2007, с. 221.

Друга интересна дума за животно предлага О.Хаас тълкувайки името на фригийската река Елейнос като идващо от елен...Хаас обаче е на мнение, че названието не е дадено от фригите, а от друг по-стар народ. Защо обаче този по-стар от фригите народ има дума за елен идентична с българската Хаас не казва.

Ганос е тракийска глоса, чието значение е диво куче. Ганос лесно може да се обясни с гонче – порода българско куче, чието име идва от стблг. гонити-гоня, преследвам. Малко хора знаят за древните градове Коне, Кониум, а благодарение на тях разбираме, че тракийската дума за кон е идентична на българската.

Слава Богу, езиковедите са дали в тракийските речници известен брой думи за животни. Това са зум-змия, зомбр- зубър. Георгиев смята, че думите ни за катерица и заек също са от тракийски произход. Тракийските имена Зайкус, Зайка се регистрирани неколкократно в епиграфските паметници. Дуриданов тълкува тракийския топоним Zervae като жерав(и) и сравнява с лит. gerve-жерав…

Преди да преминем към останалите укрити тракийски думи, нека уточним колко български названия на животни и птици са с тракийски корени. Това са вол, елен, кон, гонче, катерица, заек, зубър, овца, коза, змия, гага, петел (коуръ-стблг.), кобец (вид ястреб), жерав...

Количеството е значително, но най-важното е това, че имената на всички тези животни и птици имат българска етимология. Думите вол, кон, коза, овца, елен и др. спадат към основния речников запас, а той е изключително консервативен, т.е. може да се запази хилядолетия. Това, че ползваме древни тракийски думи показва, че ние не сме нашественици от Монголия, или Иран, а местно население, чиито предци са създали най-старата цивилизация на Европа и първи в света са започнали да обработват златото.

Да продължим обаче с другите укрити тракийски думи, те са от областта на топонимията. О.Хаас сравнява фригийската дума гордо със стчсл. городъ- град.

Хаас посочва и вариацията зордо-град, а тази подробност е важна за нас българите. Както град е свързана с греда, така и зордо е свързана с жърд-греда. Най-древните ограждения, градове са се правели с греди, жърдове.

За жалост изведнъж учените решиха, че фригите не са траки, а съвсем различен народ. Така не се наложи фригийските думи да бъдат включени в тракийските речници, а фригийския език има какво да предложи. В него срещаме думата белте-блато, тя отговаря на регистраната в нашите земи балта-блато (Ди-балтум - Дебелт).  Във Фригия срещаме и топонимите Езареис, Азареис,  те показват, че езаро, азаро са древните ни думи за...езеро, яз.

Бара-рекичка е позабравена наша дума, а тя се среща в езика на траките в топонимите Зуро-бара, Тамон-бари, На-бари (Напарис). Вл. Георгиев даже изказва предположение, че широко разпространния тракийски топоним пара отговаря на българската дума бара (пара е най-вероятно гръцкото предаване на бара).

В пеонския топоним Гарескос и в трако-троянския ороним Гар гара срещаме тракийската дума за гора, планина. Тя се среща и в названието на македонския хидроним Вегоритес (въ горице - в гората, планината).

Прокопий Цезарийски пише за една мизийска крепост на брега на Дунава. Нейното име е Вода, а от това следва, че тракийската дума е идентична на българската. Вл. Георгиев обаче смята, че топонимът не е тракийски и не го включва в речника си***. Такъв е и случаят с Мила река –мьла река-малка, плитка река, Вир-вир. Хидронимите Panax, Panysis, Panisas биват свързани от Дуриданов със стисл. fen– тресавище, гал. anam– блато, гот. fani–тиня..., но българската дума пяна не е посочена изобщо, което е странно защото търсейски значението на името на река Пеней в Тесалия, Вл. Георгиев дава за сравнение думата пена-пяна.

При анализа на тракийските глоси за póltyn проф. Дуриданов предлага превод дъсчена ограда и прави сравнение с англосакс. speld-цепеница, а също и нем. spalten-цепя. Този избор е също доста странен имайки предвид съществуването на стблг. плотъ- дъсчена ограда. Тракийската póltyn всъщност е poltym ( Poltymbria), като полтим е склонената форма на плотъ-дъсчена ограда.

Разбира се други важни тракийски думи са включени в речниците. Това са виса-селище, имаща за успоредица стблг. вьсъ-селище, село, бурд-брод, дама-дом, друвета-дървета. При разглеждането на трокийския топоним Дин друме Вл.Георгиев тълкува частицата друме като храсталак, шубрак и представя за успоредица българската дръм-горичка (във Вълчедръм).

Когато съберем тракийските думи от областта на топонимията се получава нещо интересно. Оказва се, че те са идентични, или почти идентични на българските:

балта-блато

бара-бара

бурд-брод

вода-вода

виса-вьсъ-село, селище

гара-гора, планина

гордо-град

дама-дом

друвета-дървета

друме-дръм-горичка

езар-езеро

пана-пяна

полт-плотъ-ограда

река-река

Ако преди години учените бяха направили това систематизиране на важните тракийски думи от областта на топонимията, никой не би вярвал, че тракийския език е мъртъв. Та ние си го говорим и до днес, но в по-развита форма! Въпреки, че някои тракийски глоси са документирани преди около 2000 години, връзката им с българския език е все още ясна и силна.

Има и други укрити тракийски думи,  които ние българите ползваме до днес. Тези, които са проучили тракийските лични имена знаят за съществуването на антропоними като Татес, Татас. В тях се крият българските тате, тато, татко.

Атис е древно тракийско божесгво, чието име прижава вариант Атес. То от своя страна отговаря на стблг. отьцъ-баща, имаща по-древна форма атькъ-баща (Ст.Младенов).

В тракийските топоними Баба, Бабуле намираме думата баба-възрастна жена, гледачка. Трябва да отбележим и това, че съществуват тракийски лични имена Дедас, Дадас. Те се превеждат като дедо, дядо, а по вариацията е/а разбираме, че при траките е съществувала същата диалектна особеност както и при нас българите – екането и якането.

Началният елемент на тракийското лично име Диту-паибис ни дава древната дума дете, дите в диал.форма. Диту-паибис е сродно на почитаната в земите на Стара Велика България богия Дита-гоя – хранеща, гояща децата. Eзиковедът Аркрайт споменава фригийските имена Бата, Батак. Те притежават значение бате, батко, т.е. някой, който е по-възрастен.

В мизийските надписи от Мала Азия намираме думата братер-брат. Тя съотвества на стчсл.-стблг. братръ-брат. Ценна информация получаваме и от един от епитетите на великата богиня-майка, това е Ма. Теонимът бива тълкуван от Вл.Георгиев като майка, спомената е санскр. mа-майка, но е пропуснато да се спомене, че в българските диалекти думата ма също се употребява за майка. На друго място обаче Георгиев дава възможен вариант на фригийската дума за зълва, а именно гелавос. Същият учен дава и думата матар, матер(ан) – майка, тя отговаря на стчсл.-стблг. матерь-майка, майчин, представена е и уекро-свекър.

Нека видим какво се получава, ако систематизираме тракийските думи за роднини и членове на семейството:

атес-атькъ-отец- баща

татес- тате

ма-ма-майка

матер-матерь-майка

баба-баба

дед-дедо, дядо

братер-братръ-брат

бата-бате

батак-батко

дите-дете

гелаво-зълва

уекро-свекър

Виждайки тези данни е трудно да повярваме, че траките са някакъв мъртъв народ, а ние сме потомци на новодошли блатни жители съюзили се с азиатци...От първата група укрити, или непопуляризирани думи стана ясно, че основните тракийски названия на животни и птици са идентични, или почти идентични на българските.

Втората група укрити думи показа, че основните тракийски термини от топонимията не са изчезвали изобщо, а са типични за българския език, т.е. в никакъв случай не може да се говори за някаква рязка промяна в земите ни след прословутата 681 година.

Третата група укрити и слабо известни думи е ярко доказателство за това, че роднинските имена при траките не принадлежат на някакъв странен, екзотичен език, който е напълно чужд на нашия. Въпреки архаичния си характер определени названия са останали даже непроменени. Поне за мен това е доказателство, че не албанци и румънци са наследници на траките, а ние българите.

Представете си обаче какви усилия са хвърлени да се създадат заблудите относно нашето минало. Представете си с какъв нечовешки фанатизъм са се ковали лъжа след лъжа. Някой е изпитвал панически страх да не би българите да си спомнят, че са първите благородници. Някой се плаши от това да не би българите отново да поемат отново ролята си на хора на светлината и на защитници на свободата.

Ако има защитници на светлината и свободата е невъзможно да се наложи тирания. Има ли истински благородници, те ще се борят да разкъсат всички вериги- и видимите и невидимите. Когато разкъсат своите, ще тръгнат да помагат и на други хора. Това е пътят на българина, това е съдбата, от която не можем да избягаме. Вместо да носим дрипавата дреха наметната ни от други, е по-добре да се си припомним кои сме били и кои трябва да бъдем.

КНИГАТА “ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ” - известие

Работата ми - ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ ще бъде представена на щанда на БГ Книга по време на XLI Софийски международен панаир на книгата, от 10-15 декември, ет. 1 , щанд 103.

https://www.facebook.com/events/1435255170023580/

Надявам се читателите ми да намерят в моята творба отговори на своите въпроси.

ТИТЛИТЕ НА ТРАКИЙСКИТЕ БЛАГОРОДНИЦИ

Има доста начини да добием сведения за езика на един древен народ. Топонимите и хидронимите помагат много. Важни са също личните имена, както и тези на божествата, почитани от определена група хора. Разбира се най-много данни представят документираните стари думи, а и епиграфските паметници.

Когато събрах и систематизирах титлите на тракийските благородници, установих, че без изключение те имат смисъл на български език. Всъщност не би могло и да бъде другояче. Все пак в продължение на повече от хилядолетие българите биват отъждествявани с мизите – тракийския народ, чието име е записано в египетски хроники от преди около 3300 години, дълги векове преди перси, гърци, римляни и келти да се появат в историята. Същите тези мизи са съюзници на троянците, а през I век преди Христа оказват упорита съпротива на римляните.

Една от най-слабо познатите тракийски титли е АКЕНАС, среща се на надпис W07. Тя има вариант АКЕНАНОГАВОС (Lubotsky, Old Phrygian Areyastis inscription). Нейно точно съотвествие срещаме в старобългарската КАНЕС, КАНАС, която според проф. Ценов не е нищо друго освен КНЯЗ, КНЕЗ.

Коренът в АКЕНАС, КАНАС, КНЯЗ  е кан, кен, а значението е начало, този, който стои начело, началник. Обяснение получаваме от стблг *кань-начало, сродни са също стблг. наченти, заченти- начевам, започвам, слагам начало. В АКЕНАС, КАНАС, КНЯЗ  срещаме една и съща дума, но от три различни епохи – VIII век преди Христа, VIII век след Христа и нашето съвремие.

Сродна на АКЕНАС е ирл. CEANNAS-превъзходство, водачество. Подобно на  КАNАС и AKENAS, келтските думи биват изведени от шот.ирл.уелс. брет.ceud, ceаd, cynt, kent -  първи. Като сродна на тях Александър Макбейн посочва нашата конь – начало. Тя има форма кань, както става ясно от ζακανον - древна българска заемка в гръцкия език (М.Фасмер).

Вариантът на АКЕНАС – АКЕНАНОГАВОС притежава значение началник на общината, управител. Частицата ГАВОС се тълкува като общество, обвързани, хора свързани в една група, обяснение получаваме с българските глаголи говея, заговявам, заговезни, говеален, чието древно значение е обвързвам се с обет, обещание.

РEЗА е друга тракийска титла, която се е употребявала и за лично име. Пример за това е споменатият от Омир тракийски цар Резос. Доста по-рано, през XVIII век преди Христа, на плочици с Линеар А е документирано името, или титлата РЕ-ЗА (документ HT 13).

Тази древна тракийска титла се среща сред индо-арийците под формата raja-цар. Познавят я също eтруските, римляните и келтите под формите Ραςεν (rasen), rex, rix. Етимология обаче има само на български. Значението на рез, реза е блестящ, сияен, светъл и идва от диал. прилагателно бряз/брез – бял, светъл. По същия начин индо-арийската дума raja-цар, благородник е свързана с braj- сияя, светя. 

Най-вероятно думата реза е придобила значение светъл, сияен поради това, че нашите древни царе са били окичени със злато и сребро и са били богати хора. Във всеки смисъл на думата владетелите ни са били сияйни. Това е една традиция, която е поставена още във времето на Варненския некропол. Там златната царска корона и златен скептър се появават около 2000 години по-рано от царските атрибути на Египет и Шумер и около 5000 години по-рано от появата на царски атрибути от злато при франките.

По времето на Теофилакт Симоката – VII век, дедите ни все още са ползвали тази изключително древна титла. Симоката свидетелства за нея наричайки Мизокий ρῆξ (Curta цитиращ Симоката, с. 327). В по-късни времена се запазва само една сродна дума, а именно резъ-богатство.

Нека видим как попада тази наша дума попада в езиците на толкова много народи. Луций Ариан свидетелства, че в далечното минало индийците били примитивни хора, които се обличали с животински кожи, хранели се с кора от дървета и сурово месо.Това продължило докато не дошът тракиецът Дионис. Той научил индийците на земеделие и скотовъдство, как да строят градове. Дал им даже религия поставяйки себе си начело на пантеона – Anabasis Alexandri, VIII.vii.

Описвайки идването на траките в Индия, старият летописец е документирал фактически арийското нашествие, което променя страната напълно и поставя в нея езиковото разделение на арийски и дравидически езици.

За траки на Апенините пише Страбон обяснявайки, че след Троянската Война група венети идва заедно с траки в Адриатика (Южна Словения и Северна Италия) - Strab.12.3.25. Тит Ливий потвържвава не само древното тракийско присъствие сред латините, но посочва и ръководната роля на дедите ни давайки царските имена Атис, Капус и Капетус. Тези хора са царствали в Лациум доста преди основаването на Рим.

Прочее, една от легендите за основаването на Вечния град е тази, според която пелазгите покоряват местното население на и издигат град Rome – Plut.Life of Romulus, I. Идвайки на Апенините траките са повлияли разбира се и етруските. Според Вл. Георгиев етруската дума Ραςεν (rasen) е от тракийски произход (Introduction of the History of the Indo-European Language).

Траките повлияват сериозно и келтите. В ирландските легенди се споменава идването на болгите. На тях се приписва цивилизоването на страната, прогонването на мошеничествата и въвеждането на закони. За болгите се казва, че идват от Тракия- “The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs” (Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299). 

Поредната тракийска титла е БАЛЕН. Нейното значение е княз, принц, владетел. Тя идва от друга тракийска дума, а именно балайос-силен, голям. Съотвествие намираме в старобългарската титла боил, а и в стблг. болий-по-голям, по-добър.

В миналото боил бе идентифицирана като тюркска титла защото се вярваще, че дедите ни са тюрко-алтайски народ. Никой не смееше да предложи възможността тюрките да са възприели от стари балкански колонисти определени думи. Поради това дълго време ние бяхме принудени да вярваме на неиздържани теории.

За тракийската титла ванакатело, банакатело не е споменал нито един историк, или езиковед. Тя обаче е позната повече от половин век. На съдове от Кносос и Тива ( XIII век преди Христа) се срещат посвещения с Линеар Б – КАУНО ОДУРОВИО ВАНАКАТЕЛО.

Преводът е – кана на владетелят Одрис, кана на одриския владетел. Тази титла се среща през VIII век преди Христа у фригите под формата ванакт, банакт а също така е позната и на мизите, които наричат Дионис Ванак, Банак. Коренът във ванакатело, банакатело е бан, следва умалителна частица ка и наставка тел, която се среща в български думи като учител, бранител, владетел. С течение на времето ванакатело, банакатело е опростена на ванакт, банакт, а по-късно се е развила в бан- господар, управител.

Изключително важна тракийска титла е ВАСИЛЕВС. Тя обаче се смята от повечето хора за гръцка, макар да няма абсолютно никакво доказателство за това. Още през второ хилядолетие преди Христа тази титла съществува в ахейското общество, чиито създатели са траките. Описаните в Илиада ахейци Менелай и Агамемнон не са потомци на грък, а на фригиецът Пелопс, който дава името си на полуостров Пелопонес.

На документи с Линеар Б титлата е докуменирана под формата БАСИРЕУ. В по-късни времена тя се развива във ВАСИЛЕВС. Според фламандският езиковед А.Я.Ван Виндекенс титлата ВАСИЛЕВС  е от тракийски произход -BASILEUS, qui aurait le sense se -homme noblesse, eclaire, ou poissant, serrait d'origine THRACO-PHRYGIEN (A.J.Van Windekens, Le Pelasgique, Universite de Louvain, Louvain, 1952, p. 76). Твърдението на Ван Виндекенс е вярно понеже първите хора, за които е употребена титлата василевс са траки. Пример може да се даде с Гета – древен тракийски владетел.

На монета на племето едони срещаме надпис: ΓΕΤΑ ΒΑΣΙΛΕΥΣ ΕΔΟΝΙΟΝ  

http://www.cngcoins.com/photos/big/680223.jpg

http://www.snible.org/coins/hn/figs/fig119.jpg

Ван Виндекенс смята, че значението на титлата е сияен, светъл, или силен. В действителност корена БАС ( първоначално титлата е била произнасяна басиреу) отговаря на санкритските думи баса –светлина, басура –сияние, басира –блясък и разбира се на тракийското царско име Бас, и българския глагол бъскам-светвам, сияя. ВАСИЛЕВС, БАСИРЕУ има значение светлост, сиятелство.

Ето, няма нищо трудно и нищо необяснимо в тълкуването на значението на древните тракийски титли. АКЕНАС, АКЕНАНОГАВОС, РЕЗА, БАЛЕН, ВАНАКАТЕЛО, ВАСИЛЕВС си имат убедителна българска етимология. Поради това, че гърците ползват думи като ΒΑΣΙΛΕΥΣ и ΑΝΑΧ от ванакт, установяваме, че предците ни са господствали над старите гърци. От старите извори знаем, че тракиецът Терей е царствал в Давлида, а пък властващите в Пелопонес Менелай и Агамемнон са потомци на фригиеца Пелопс.

В древноста етруските, латините, индийците и келтите са взели от дедите ни титлата РЕЗА и са я документирали като rasen, rex, raja, rix. Това показва, че в далечното минало нашите предшественици траките са били доминантен народ, който е оказал силно влияние върху хора от два континента. Тракийското присъствие се чувства от Индия до Апенините и Британските острови.

С траките могат да се свържат разпространението на организираното земеделие и скотовъдство, а също така и знанията за обработка на мед, бронз, желязо. Нашите предци са създали цивилизациите на гърци, индийци, перси, латини, келти, германи.

За благодарност обаче на нас бе отвърнато със зло. Дедите ни бяха постигнати от съдбата на титана Прометей, който от любов към хората им дава огъня, но бива жестоко наказан за това.

Страданията, които сме преживели през вековете обаче не успяха да ни унищожат. Могъщите хети изчезнаха, изгубиха са и богатите жители на Ханигалбат, древните ибери забравиха своят език и култура и бяха романизирани. Същата съдба постигна галите, които приеха речта на своите подтисници...

Българите обаче оцеляха. Римляните избиха много от предците ни, но тези, които останаха допринесоха за падането на “Вечния” град. Старите гърци се опитаха да ни асимилират унищожавайки със зверски фанатизъм нашата писменост, но напук на тях, нашата реч не се загуби. Българският език стана основа на руски и сръбски, а също така остави силен отпечатък върху албанския, унгарския, румънския, даже и гръцкия. С нашата азбука пишат около 200 000 000 души.

Пет века жесток геноцид организиран от Османската Империя не успя да заличи българите от лицето на земята, нито да ги пречупи, или отслаби. В началото  на ХХ век, край Люле Бургас и Одрин българите пометоха войската на тези, които бяха ги подтискали половин хилядолетие и с това доказаха, че са достойни да бъдат наречени синове на Арес.

В цялата си история българите винаги са били великодушни и благородни, но и ревностни пазители на своето. Дедите ни винаги са били нападани от силите на злото, но и винаги са успявали да го победят. Днес за пореден път, от сянката на мрака враговете ни упорито се опитват да ни внушат, че сме слаби, лоши, че е време да се предадем, друг да се настани в земята защитавана с кръвта на дедите ни.

И тази измама няма да я бъде. Будните българи стават все повече и повече. Болестта, която ни е налегнала от дълго време не успя да смаже духа ни. Много от нас станаха жертва, но и много оцеляха. Те са тези, които ще изградят една нова и силна България – държавата на духа, доброто и светлината. Време е всеки от нас да направи избор към коя група да принадлежи – към тази на гробокопачите на народа ни, или към градителите и спасителите на българщината. Пасивността и колебанието на някои от нас ги прави неволни съюзници на враговете ни. Това трябва да се избягва на всяка цена. Няма място за страх, не ние, а тези, които извършиха престъпления срещу нас трябва да треперят.

Не е трудно да сме добри, честни и почтени. Не е трудно да сме смели и решителни. Винаги сме можели това, то е заложено в кръвта ни, станало е неотделима част от българския дух. Просто трябва да следваме примера на предците си, чийто живот не бе никак лесен, но те не се уплашиха от трудностите и така създадоха бъдеще за нас. Ние от своя страна сме длъжни да усигурим бъдеще за своите деца!

ГОТСКИЯТ ПРОБЛЕМ И УКРИТИТЕ ДАННИ

Има едно забележително изказване на Самюел Бътлър. То гласи – “Бог не може да промени миналото, но на историците това се отдава”. Британският писател е казал една неоспорима истина. Явно е бил добре запознат с действията на дадени учени от различни времена. Те действително са успели да изкривят истината до неузнаваемост и да наложат лъжи, които ни държат в плен до ден днешен.

Една такава лъжа е германският произход на готите. Понастоящем даже и наши изследователи считат визиготите и остроготите за хора сродни на англи, сакси, франки, лангобарди и др.  Все още се намират хора, които най-безсрамно твърдят, че визиготи има връзка с West–запад, а остроготи с Ost–изток. Опитите на цяла армия западни учени да изкарат готите германски народ са разбираеми. В Античността и Ранното Средновековие името на готите е символ на храброст, достойнство, непобедимост. Тези хора се проявават не само като опитни пълководци, но и като добри държавници.

В древността те са обитавали земите на днешните България, Румъния, Молдова и Украйна. По време на Късната Античност част от готите напуска Балканите и се заселва в северната част на Апенините. 

                    http://www.studenthandouts.com/photo_gallery/Maps/AncientRomeRomanEmpirein376CE.jpg

По-късно е основано визиготско царство в Испания. То процъфтява векове, но е унищожено от арабите нахлули в Европа през Гибралтар. Докато княз Тервел успява да спре арабската агресия край Константинопол, но разединени от и остлабени, визиготите са победени от враговете си. 

http://marikaintegratedproject09.wikispaces.com/file/view/visigoth_warrior.jpg/72442021/345x542/visigoth_warrior.jpg

Не всички чужди, а и наши учени смятат готите за германски народ. Слава Богу има български изледователи, които показват едно по-трезво виждане на нещата. Преди доста време проф.д-р Ганчо Ценов доказа, че готите обитавали земите ни са в действителност старите гети-тракийски народ. Това заключение бе направено и от Г.Сотиров в “Убийството на Юстиниановата Самоличност”.

В по-ново време солидни доказателства за местният произход на готите предложи и проф. А.Чилингиров. Прочелите работите “Готи и Гети” знаят за това. Аз също съм представял кратки статии за етническата принадлежност на народът на Урфил и Теодорик Велики. В blog.bg срещнах упорито опониране от страна на други блогъри. Това ме накара да отправя предизвикателство към поддръжниците на германския произход на готите. Поисках да бъдат представени германски топоними и хидроними от земите на България. При своите проучвания аз не бях срещал такива и за мен това бе доказателство, че в земите ни не е имало трайно присъствие на германски народи.

В началото никой не успя да даде имена на населени места, или на реки имащи смисъл на германски език. След време обаче се появи добре образован противник, който ме позатрудни. Опонентът ми посочи, че пишейки за готите, Амиан Марцелин посочва топонима Кавкаланда – Amm.XXXI.4.12. Според опонентът ми частицата ланда не е нищо друго освен германската дума land-земя.

Поддръжникът на германския произход на готите добави и други аргументи в полза на твърденията си. Той спомена тълкуването на проф. Дуриданов на името Осогово. Според нашия езиковед Осогово може да се обясни с трак. Asa-каменен и gav–страна, област,  сродно на гот. gawi-страна, местност- Езикът на Траките, с.57.

За да заздрави позицията си опоненът ми представи и виждането на С.Янакиева за хидронима Gilpil, чиято германска етимология не може да се отхвърли понеже има сведения за присъствие на германски племена в региона – Тракийската Хидронимия, с.58-59.

Честно казано тези данни ме смутиха. Един топоним може да се приеме за случайно съвпадение. Ако са два вече едва ли се касае за случайност, а при три работата вече е сериозна. Запитах се какво съм пропуснал в изследванията си, какво ме е накарало да се заблудя? Вече бях готов да призная, че съм сгрешил с твърденията си, когато реших да направя обстойна проверка на твърденията на моя опонент.

Проверих веднага писанията на Марцелин, а също така прегледах и книгата на Дуриданов. Оказа се, че противникът ми не бе измислял нищо. Нещата взеха да стават сериозни...Не бях запознат с работата на проф. Янакиева, затова си поръчах четивото незабавно. След като получих и прегледах работата, установих, че макар споменатите от опонента ми сведения да присъстваха в книгата, бяха пропуснати важни данни.

Верно е, че проф. Янакиева поставя под съмнение тракийския произход на Gilpil/ Гилпил и не желае да отхвърли германската етимология на речното име. В същото време обаче не е даден никакъв паралел с германски хидроними, нито пък е дадено тълкуване с езика от “Сребърния Кодекс” приписан на готите. Проф. Янакиева даже представя тракийския топоним Gildoba/Гилдоба съдържащ присъстващата в Гилпил частица –GIL – Янакиева, с.59. Посочени са също и аргументите на проф. Дуриданов, който тълкува Гилпил с лит. gils-tief (дълбок)  и pílti- gieẞen, fleẞen (лея, тека).

Йордан локализира Гилпил в Северна Дакия, в близост до река Марисия (днешната Муреш) - De Origine Actibusque Getarum -113. Този регион не е далеч от земята на балтийските народи, част от които със сигурност са живели в съседство с траките.В такъв случай Gilpil/ Гилпил няма как да се приеме за германско речно име.

Когато един от аргументите на опонента ми отпадна реших да проверя по-обстойно и другите. Взех “Gotische Grammatik” на W.Braune и K.Helm. Там обаче не намерих дума, която да обясни Кавка от топонима Кавкаланда. В езика от “Сребърния Кодекс” единствената близка дума бе háuhs-висок. В действителност Кавкаланда е описана като планинска земя - "Athanaricus withdrew with all his followers to Caucalanda, a place inaccessible because of high mountains and deep forests, from which he first drove out the Sarmatians".  - Amm.XXXI.4.12.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Ammian/31*.html

Тук обаче трябва да обърнем внимание на две подробности. Кавкаланда е принадлежала на сарматите, преди Атанарик да ги прогони от там, т.е. името е сарматско. Сарматите от своя страна са обявени за принадлежащи на семейството на гетите – Proc. Bello Gothico –III.ii.3. А гетите безспорно са тракийски народ, това ще рече, че Кавкаланда е тракийско име. За подобен топоним в Тракия съобщава Луций Флор твърдейки, че воювайки с траките римския военоначалник Волсо стигнал до Родопите и Кавказ- Bello Thracico- III.4.

Не трябва да забравяме, че Клавдий Птолемей локализира тракийското племе Кавкенсии/Caucoensioi в същия регион, в който Марцелин поставя Кавкаланда. Още по-рано Страбон споделя за кавконите - съседи на траките мариандини- Strabo 12.3.5. Нито кавконите, нито птолемеевите кавкенсий са германски народ.

Кавкаланда лесно може да се обясни на български език. Частицата Cauca се е развила в блг. кука, чука-връх, планиско място, а пък на landa отговаря стблг. лендина-пустееща земя. Освен това Кавкаланда се намира в Карпатите, чието име се тълкува с българската дума карпа-скала. Уверих се, че липсват каквито и да е било аргументи в полза на германския произход на топонима Кавкаланда.

Остана да се обясни Осогово. Проф.Дуриданов е човек, на чийто талант аз се възхищавам, но зная и това, че този учен е бил принуден от тоталитарната цензура да премълчи дадени неща и да акцентува на други. Колкото и да уважавам проф. Дуриданов не мога да се съглася с неговото тълкуване на Осогово посредством хипотетичните Asa-каменен и gav–страна, област,  сродно на гот. gawi-страна, местност.  

Дуриданов посочва, че елементът АСА се среща и в тракийското речно име Asamus - Осъм, което той тълкува като сродно на санскр. asman-камък, небе, авест. asman-камък, небе, пеласг. аsaminthos-каменна вана и др...- с.31.  Нашият учен обаче не е обърнал внимание, че освен Asamus в земите на траките има и друг хидроним с подобно име. Това е течащата на територията на Румания река Samus/Someş.За нея споменава С.Янакиева в работата си Тракийската Хидронимия, с.24.

Общото между румънската Samus/Someş  и нашата Асамус/Осъм е това, че и в двете реки има особен вид риба, това е сома. Явно сам е тракийското име на рибата сом, то е дало името на двете реки, а не някаква предполагаема тракийска дума аса-камък.

Колкото до частицата гава в предполагаемото Асагава/Осогово, тя в никакъв случай не е германска. Срещаме е в тракийската титла акенано-гавос, регистрирана през VIII век преди Христа, в надпис M 1a.

ΑΤΕΣ : ΑΡΚΙΑΕFΑΙΣ : ΑΚΕΝΑΝΟΓΑFΟΣ : ΜΙΔΑΙ : ΛΑFΑΓΤΑΕΙ : FΑΝΑΚΤΕΙ:ΕΔΑΕΣ

http://titus.fkidg1.uni-frankfurt.de/texte/etcs/phrygian/phryg.htm

Тракийската титла акенаногавос означава началник на общината, групата, селището. Елементът акен означава началник, думата е сродна е на тракийската кентос и на стблг. чендо, наченти, а също така на *кань, конь-начало. Гавос може да се преведе като общество, хора обвързани с един закон, хора свързани по родство. Сродна думи са българските говея, заговявам – започвам да постя, т.е. обвързвам се с обет да не ям месо.

Не трябва да забравяме и това, че в земята ни има още топоними с наставка гово. Това са Войнягово, Брацигово, Чернигово. Имената на тези селища са възникнали поне 1000 години след Йордан и няма как да са германски. По-скоро в тях са скрити слабо познати български диалектни думи, като войняг, войнеган, което е дало името на Войнягово. Такъв впрочем е и случая с Осогово. Най-вероятно името е произлязло от дума сродна на стблг. сонкъ-клон →*осонкъ→ осогъ→ осогов→ Осогово. В такъв случай значението на Осогово е гориста планина.

Ето какво излезе, така наречените готски топоними се оказаха, че не са германски изобщо, а тракийски, т.е. български. Безмислено е да се правят опити готите да бъдат изкарвани германи. Колкото и упорити да са манипулациите, те не могат да издържат на обстойната проверка. Учените ни смятащи, че готите на Урфил/Вулфила са германи премълчават голямо количество важни сведения:

1. Няма нито един стар автор, който да твърди, че готите са роднини на англи, сакси, франки, лангобарди, алемани.

2. Готите биват идентифицирани от гетите от Прокопий, Йордан и др. летописци. Гетите от своя страна са траки, а не германи.

3. На готите бива приписана материалната култура от Сънтана-Муреш и Черняково, но се премълчава, че прототипът на керамиката и земеделските сечива е от Тракия, а не от Германия, или Скандинавия.

http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/bibliotheca/acta%20V%20special%20number/915dacian_clip_image018.jpg

Тракийска керамика-II век преди Христа, която е почти неразличима от готската IV век след Христа. От това сравнение учените бягат като дявол от тамян.

4. Готски имена като Видимир, Витимир, Свинтила, Рецисвинт, Амаласвинта, Витица, Остро, Гнив, Гайна и др. нямат германска, а българска етимология. Недобросъвестни учени и преводачи даже прекроиха Гнив на Книва, Амала-свинта на Амала-сунта, за да бъде скрита връзката със старобългарските думи гневъ, свентъ.

5. Готските църкви в Испания са изградени в същия стил както и тези от България, но никой германски народ не гради така.

                                                                    http://sleague.civfanatics.com/images/6/60/Visigoths2_Title.png

6. За готи по Балканите се говори от II до IX век. За такъв огромен период от време би трябвало да очакваме да се появат хиляди германски топоними и хидроними, но такива няма. Случая с Кавкаланда, Гилпил и Осогово показват това достатъчно красноречиво.

В нашите земи не срещаме никъде германски думи като brunna–извор, flodus-наводнение, sthatis- селище, fani-блато. За сметка на това тракийските виса-село, друм-гора, балта-блато отговарят на стблг. вьсъ-село, блг.диал. дръм-гора, стблг. балтина-блато.

7. Йордан съобщава за Gothi Minores – populus inmensus- един огромен народ обитаващ подножието на Стара Планина – De Origine Actibusque Getarum -267. Ако тези хора бяха германи, то в речника на жителите на Добруджа щеше да има стотици, дори хиляди германски думи от Сребърния кодекс, това обаче не е така. 

8. От гледна точна на археологията няма доказателства за миграция на германски народ от Скандинавия към Тракия някъде към I век, или даже по-рано.

9. Точно благодарение на археологията обаче ставя ясно, че е имало тракийско влияние върху народите на Северна Германия и Скандинавия. Гундеструпския котел, този от Химзее и др. са ярко доказателство за това.

10. Благодарение на старите автори описали оръжието и бойната тактика на готите разбираме че те са конни стрелци. Точно такива са и гетите по описанията на Тукидид.

При германските народи лъкът навлиза масово в армията около хиляда години след Христа, а и по принцип германите разчитат предимно на пехота, а не на конница.

11. Един от първите готи споменати от старите автори е Максимин Тракиец. Самото му прозвище говори за какъв е считан той – за тракиец, а не за германец.

12. Немските учени Braune и Helm признават, че частицата виси, визи във визиготи няма нищо общо с немската дума за запад – West, като добавят, че визиготите са наричани  и с името Vessi. Това обаче е името на тракийските веси, които нашите учени ни представят като беси. Библия Бесика не е нищо друго, а библията на Урфил, чието име е прекроено на Улфила.

Недопустимо е тези неща да се премълчават и укриват. Те променят представата ни за старите визиготи и остроготи, а и за историята ни като цяло. Става ясно защо е намалял тракийския народ, какви са причините за неговото разделение е ред други неща. Вместо обаче да се говори за влиянието на дедите ни върху германите, няколко поколения студенти бяха принудени да учат за готското влияние върху предците ни...

Днес, когато излизат все повече и повече доказателства за силата на нашия народ, става трудно лъжите да се поддържат. Старите догми започват да се клатят и скоро ще се озоват там където им е мястото – на боклука. Истината за произхода ни и за деянията на нашите предци ще вдъхнови много наши сънародници. Те ще престанат да се свиват в ъгъла и вместо това ще направят всичко възможно да наподобят дедите си – ковачите на история!