МАКЕДОНИЯ – ЯБЪЛКАТА НА РАЗДОРА

От доста време определени личности пускат твърдения, че населението на днешна Македония е различно по произход от това на съседната България. И още повече – спекулира се, че жителите на Македония са местни хора, а тези от България са азиатски пришълци.

Личностите лансиращи тези лъжи премълчават резултата от едно важно и най-вече мащабно антропологическо изследване от 30-те години на ХХ век. То показа, че населението на областта Македония е от същия антропологичен тип както и това на България  [1] c. 103-105, 110-111.

По принцип до неотдавна на всеки бе известно, че обитателите на България и Македония са един и същ народ. До краят на XIX никой от жителите на Македония не е и помислял, че не е от същият произход както българите. Например видният сръбски учен Ст. Веркович, който е бил дългогодишен учител в Македония, изпратен там от сръбското правителство със специална мисия, пише в предговора на своя сборник „Народне песме македонски Бугара” (у Београду, 1860): 

„Но ја сам ове песме назвао бугарскима, а не словенскима, због тога, јер данас кад би когод македонског Славенина запитао: што си ти? с места би му отговорно: я сам болгарин, а свој језик зову болгарским. . .” (стр. XIII). В сборника на братя Миладинови „Български народни песни” (в Загреб, 1861) на редица места в народните песни населението в Македония също се самоопределя като българско (вж. напр. стр. 113, 237, 401, 424, 431, 444, 448, 458 и др.). 

На книжовен български език са написани и писмата на Гоце Делчев, както и кореспонденцията на неговите съратници, документите на ВМОРО и издаваните от организацията вестници. Разбира се, обилен доказателствен материал за българското национално и езиково име на славянското население в Македония може да бъде почерпан и от документалните архиви, книжнината и печата както на балканските страни, включително и Турция, така и на Русия, Франция, Австро-Унгария, Англия и др.  (Напр. по данни на Института за история при БАН само докладите на френските консули за българските земи през XIX и XX в. са събрани в над 150 тома, съдържащи богата и точна документация за българското съзнание на славянското население в Македония  [2 ] c.34.

Названието Македония за означаване на днешната географска област е дошла през миналия век от средите на европейските хуманисти и на гръцките възрожденци. Интересно е да се посочи и мнението на Кузман Шапкарев по този въпрос, изразено в едно негово писмо до Марин Дринов: „Не по-чудно е името Македонци, което наскоро, едвай преди 10—15 години, ни натрапиха и то от вън, а не както некои мислят от самата наша интелигенция. . . Народът обаче в Македония не знае нищо за това архаическо, а днес с лукава цел от една страна, с глупешка от друга подновено прозвище; той си знае постарото: Бугари, макар и неправилно произнасяно, даже освоява си го като собствено и преимуществено свое, нежели за другите Българи. За това ще видите в предговора на испратените ми книжици” (писмо от 25 май 1888 г.) 

Следователно съвсем неоправдано е да се твърди, че населението на Македония, където през миналия век започва Възраждането и борбата за черковна независимост на българите, е представлявало някаква народност или нация, отделна от българската, с друго, с „македонско” национално съзнание. Тъкмо обратното — както в никой друг район на тогавашна България, литературата в Македония е изпълнена със страстна защита на българското име и българското съзнание на македонското население [ 2] c.35-36.

Срещаме изобилие на доказателства за етническата идентичност на хората обитаващи Македония и България, но как стои въпросът с народността на древните македонци?

През II- ри век  преди Христа става такова масово заселване на Македония с траки, че спокойно може да се каже, че страната е тракизирана.

Тит Ливий споменава, че поради многобройните войни на македонския цар Персей, населението на страната застрашително намаляло и се наложило да бъдат докарани големи групи траки – “He further transported a large body of Thracians into Macedonia, and in these ways, during all the time he was undisturbed by alarms of war, he devoted all his thoughts and care to increasing the power and resources of his realm”. [3] Liv. XXXIX.24.

Mалко по-късно Персей заселва отново траки в Македония – “He transferred almost the entire population from the maritime cities to the district now called Emathia, formerly known as Paeonia, and had handed over those cities to the Thracians and other barbarians for their residence” – [3] Liv. XL.3.

Градското население от друга страна е разселено до голяма степен от римляните. Плиний Стари свидетелства за това, че след битката при Пидна, Емилий Павел продава населението на седемдесет града и два града в робство – “ haec eadem est Macedonia, cuius uno die Paulus Aemilius imperator noster LXXII urbes direptas vendidit” –[4] Plin. IV.x – 39. По този начин в Македония остава предимно селското население, което е от тракийски произход. 

Това се потвърждава от стария автор Страбон, който пише, че  Македония е обитавана предимно от траки и ботиеи (пеласгийско   племе) – “What is now called Macedonia was in earlier times called Emathia. And it took its present name from Macedon, one of its early chieftains. And there was also a city Emathia close to the sea. Now a part of this country was taken and held by certain of the Epeirotes and the Illyrians, but most of it by the Bottiaei and the Thracians “. – [5] Strab. VII, frag. 11.

Н. Грегораc потвърждава казаното от Ливий, Страбон и Плиний споменавайки, че от старо време Македония била заселена с мизи – [6] с.74. А според Л.Дякон, Д. Хоматиан, М.Гавала, Й. Кантакузин и др. мизи и българи е един и същ народ. – [6] c.107, 108, 130.

Д.Хоматиан пояснява с подробности, че през IV век преди Христа българите са прогонени на север от армията на Александър Велики, но след време се завърнали и със страшна сила отвоювали земята си – “ …европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. 

Те били  изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали  Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия [7] – I.

Митът за азиатският произход на българите е плод на пропагандата на старите гърци, които са се стремели на всяка цена да анексират богатата на природни рисурси територия на Тракия. Бяха изречени много лъжи за произхода на българите и продължават да се разпространяват безсрамни лъжи. Истината обаче не може да се скрие.

Нито старобългарският език има нещо общо с езиците от Средна Азия, нито пък от гледна точка на антропологията българите имат прилики с народите на Азия. Това е установено отдавна посредством антропологическо проучване на огромен брой хора. На 12 януари 1938 година проф. Методи Попов представи резултатите от проучването. Цитирам буквално:

“Отъ направeния разборъ на антропометричните проучвания надъ българския народъ изпъква ясно- позволявамъ си да повторя още веднъжъ, че всички споменати данни говорят категорично и ясно, че расовите смесици, които влизат в състава на нашия народъ, принадлежатъ къмъ познатите европеидни раси” [1] стр.111.

Относно кръвните изследвания проф Попов казва следното – “Всичко това показва, колко ние сме далече по кръвно-груповите си съотношения от азиатските народи” [1] стр.122. 

Двадесет години по-късно нашият даровит изследовател представя ново, по-подробно проучване, чийто резултат гласи: 

“Антропологичните типове, които влизат в състава на съвременния български народ принадлежат изцяло   към европиднатараса. Между тези антропологични типове първо място по разпространение, съгласно подробните данни от нашите изследвания заема понтийският, или черноморският тип” [8] стр. 260.

Неотдавна се появиха и няколко генетични изследвания, които потвърдиха резултата от по-ранните антропологични изследвания. “Съвременните българи са близки до средиземноморския генотип, като най-много се доближаваме до жителите на Северна Италия. “Това е свързано с общите ни тракийски корени“, обяснява си го Гълъбов...” 

http://www.blitz.bg/news/article/117690

“Българите са силно славянска популация, но те са особен вид славянски генотип с наличие на силни тракийски елементи. Това става ясно от представеното в София изследване в рамките на проект „Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ“. Според авторите на изследването траките не са изчезнали по тези земи, както се твърди в учебниците... “

http://www.vsekiden.com/102320/%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B8-%D1%81-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D1%82%D1%8E/

Две години преди изследването на българските и италианските генетици, имаше друго, на швейцарски учени, като още тогава убедително бяха показани тракийските ни корени:

“Половината от гените на българите идват от траките. Това научно твърдение е поместено в сръбското списание НИН, което се позовава на заключенията на швейцарския Институт по генетика “Игенеа”...За нас изконното население на българските земи са траки и в този смисъл ги приемаме за прабългари, вие като народ сте 49 на сто траки. Това заяви вчера за “Труд” от Цюрих новата директорка на “Игенеа” Аманда Фелбер ... 

“http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=142530

Това са фактите, те говорят достатъчно красноречиво, че по отношение на произход, език и култура няма разлика между жителите на България и Македония. Стари летописци и бездушните политици от ново време се опитват да скарат и отчуждят братя и сестри.Тези действия са престъпление против човечеството, защото как иначе да наречем заличаването на етническото самосъзнание, насаждането на омраза между хората обитаващи България и Македония.

Умолявам всички родолюбиви българи да не се поддават на провокации и чужди внушения. Нека ние като достойни хора да се обръщаме с любов и уважение към нашите братя и сестри от съседна Македония.

Използвана информация:

1.М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938;
2. Единството на българския език в миналото и днес, Българска Академия на Науките, Институт за български език, София, 1978;

3. Livy, Books XXXI-XLV of History of Rome from its foundation, transl. H.Bettenson, Penguin Books, Harmondsworth, 1976;

4.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

5. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

6. П.Ангелов, България и Българите в представите на византийците ( VII-XIV век), Парадигма, София, 2011;

7. Ал.Милев, Гръцките Жития на Климент Охридски, БАН,София, 1966;  

8. М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959;

ПРОИЗХОДЪТ НА ТРАДИЦИОННАТА БЪЛГАРСКА НОСИЯ

До преди около шесдесет години народната ни носия бе и вид документ за самоличност. По отличителните й белези можеше да се разбере от коя област идва даден човек, от кой род е и дори дали е семеен, или не. Шевиците по дрехите не бяха просто шарки, а древни мотиви предавани от поколение на поколение и ревниво пазени от поколенията.

Малцина са тези, които знаят колко стара е тази традиция. Известно е, че ние българите сме изключително консервативни, че обичаме своето, но истината за възрастта на нашата носия ще надхвърли и най-смелите очаквания. Кройката на българските поли и сукмани, бродираните орнаменти по тях, и т.н. са на поне 3500 години.

През 70-те години на ХХ век Д. Нортън-Тейлър извършва проучване относно възникването на ранната келтска цивилизация. Проследявайки влиянията оформили обществото на келтите, британският учен разглежда и материалната култура на тракийските земи от времето на Бронзовата Епоха. Веднага му прави впечатление, че “дрехите” на идолите, а и украсата им е типична за облеклото на съвременното население от долното течение на река Дунав [1] стр. 21.

Друг изследовател обърнал внимание на същият факт е Г. Ардеа, който представи своя работа на Третия конгрес по Тракология състоял се във Виена на 3-6- ти юни 1980 година. Според Ардеа мотивите от националната носия (и бродериите) на румънците се срещат още при траките (гетите) [2] стр. 274-282. Това, което бе пропуснато да се добави е фактът, че същите тези мотиви са типични и за българската носия, а също и, че според историческите извори гетите са основен компонет на населението на Дунавска България.

Пренебрегва се и това, че най-старите топоними от земите на Румъния се обясняват с помощта на българския език, а не на румънския. Факт, който показва ясно какъв е произхода на хората обитавали земите край Карпатите през Античноста. Дори и в по-късни времена хора говорещи български език обитават значителни територии на север от Дунава. За това свидетелства големият брой на български селищни имена. Като пример могат да се посочат   Пригорие,  Падина, Богати, Потлоги, Родна, Видра, Златна, Соходол, Извору, Глина, Салище, Куки,  Мирчъ вода, Добромир, Драгомирещи, Негомиру, Добра. Тези названия, а и още и много други звучат пределно ясно за всеки наш сънародник защото са дадени от българи.

Да не забравяме и това, че ако някой румънски учен иска да проучи документи от XIV-ти век той трябва да знае старобългарски, защото всички документи от този период са на старобългарски [3] стр. 165-169.

Нека обаче да се върнем към произходът на нашата народна носия. Наистина идолите от Бронзовата епоха на Тракия имат “дрехи”, които по форма и орнаменти могат да се определят като български. Прилагам реконскрукция на древна тракийска женска носия. Кройката и шевиците са взаимствани от тези на идолите, намерени в земите на Балканите.  

 Фиг.1

По своята форма и украса тази древна носия не се различава от народинте носии на българските жени до средата на ХХ век. Изключително важна подробност е фактът, че сред орнаментите от Бронзовата епоха има приемственост с тези от Медно-каменната. Това показва, че коренът на българската орнаментална традиция е още по-стар, което пък е индикация, че сме местен народ, а не азиатски пришълци. 

Може някои други народи (като румънци и чуваши ) също да имат шевици подобни на нашите, но най-старите мотиви са от земите на България. Да не забравяме, че от най-дълбока древност трако-пеласгите са мигрирали в различни посоки и са повлиявали всеки по пътя си, понеже са били носители на по-висока култура.

Фиг. 2 и Фиг. 3 представят съпоставка на орнаменти от Медно-камената, Бронзовата и Желязната епоха на Тракия с типични български орнаменти, които могат да се срещнат по шевици, колани и т.н.

 Фиг.2

Фиг.3

За мъжката тракийска носия от Бронзовата епоха няма данни. До този момент, в нашите земи са намирани само женски идоли с имитирана носия*. Съществуват обаче редки реалистични** изображения на тракийски мъже от Античността. От мраморни релефи и стенописи може да се види, че дрехите на гетите показват поразителни прилики с различни български носии. 

Наметалата на гетите са заменени от ямурлуци, които са и по-функционални, но от своя страна самият ямурлук  е от тракийски по произход [5], [6] стр. 308

Фиг.4

Фиг. 5 - тракиец с ямурлук

Ето, нашият истински “паспорт” – традиционната българска носия показва ясно и убедително къде са корените ни. Предаваните от поколение на поколение кройки и шевици са от Бронзовата епоха на Тракия, а доста мотиви от украсата на ризи и елечета крият произхода си в далечната Медно-Каменна епоха. Защо да се чудим тогава, че тук в България всичко е мило и родно! Та всяка наша клетка е пропита с тракийска кръв! В характерът на българина са съчетани по един уникален начин духът на лечителят Орфей и на богът на войната Арес. Тази невероятна комбинация на възвишена любов и на необуздаема първична сила ни кара да мислим, че сякаш сам Бог е оставил частица от себе си в нас.

Използвана литература и пояснения:

1.D. Norton – Taylor, De Kelten, Time-Life Books BV, Brepols Fabrieken,  Eindhoven, 1975;

2. Gh. Aldea, Elements de Comunication des Geto-Daces Preserves dans l’art PopuleaireRoumain, Driter Internationaler Thrakologischer Kongress zu Ehren W. Tomascheks, 2-6 Juni, 1980, Wien, Bd.1, Swjat, Sofia, 1984;

3. Г. Ценов, Праотечеството и праезика на Българите, Хелиопол, София, 2000;

4.  http://74.125.77.132/search?q=cache:PKBM3_gqU4MJ:project-bulgaria.free.bg/docs/narodni%2520kostjumi.doc+%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD+%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8E%D0%BC&cd=2&hl=nl&ct=clnk&gl=nl

5. тракийски етнически субстрат http://www.promacedonia.org/nk_etno/nk_3.htm#1

6.N.Kolev, Spuren aus der Kultur der Thraker in dem Traditionellen Ackerbau und derViezucht der Bulgaren, Driter Internationaler Thrakologischer Kongress zu Ehren W. Tomascheks, 2-6 Juni, 1980, Wien, Bd.1, Swjat, Sofia, 1984;

*Има египетски изображения на траки от XIV-XIII-ти и XII-XII –ти  век преди Христа. Бойците са с дълги бели, или пъстри  ( бродирани) дълги ризи. Главата е бръсната, като са оставени една или три кики.

** Под реалистични трябва да се разбере неелинизирани. На гръцките вази срещаме предимно образи на елинизирани траки.

НЕЩО ИНТЕРЕСНО ЗА ХУНИТЕ И ВРЪЗКАТА ИМ С НАС

Знаете ли коя е причината дедите ни да бъдат набедени за тюрки? Освен с траките, старите българи са отъждествявани и с хуните. А те от своя страна бяха определени за монголоиди, хора говорещи език сроден на тюрко-алтайските. Това разбира се не отговаря на истината. 

Хуните не са азиатци по произход, а древен европейски народ изиграл важна роля в историята. За определена група хора обаче бе важно да се създаде хаос в понятията и да се преиначат определени събития от миналото.

Следвайки своите цели, група недобросъвестни изследователи използваха само определени исторически извори и премълчаха други. Представено бе твърдението на Амиан Марцелин описващ хуните като полу-зверове, полу-човеци и не бе дадено пояснение, че Марцелин е обичал да се присмива на варварските народи и да ги обрисува в черни краски.

Същият този автор обаче, на друго място дава и друга характеристика на хуните, за която малко хора знаят. Рзказвайки за аланите, Марцелин казва, че те са едри хора с рижа, рижо-кестенява коса и пронизващи (светли) очи. До тук нищо странно, но летописецът добавя, че аланите си приличат по всяко отношение с хуните...т.е. хуните също са едри хора с рижо-кестеняви коси. В работата си посветена на хуните Херман Шрайбер също споменава, че от археологическите проучвания е известно, че хуните имат изненадващо висок ръст...

Тюрко-алтайците не са нито едри, нито рижо-руси. Дори напротив, тези хора, чиято родина е Средна Азия се характеризират с ниския си ръст, мургава кожа и черна, права коса. Следователно, от гледна на антропологията хуните са европеиди, а не монголоиди. Друг важен, но и премълчан факт е това, че хунските лични имена не са типични за народите край Амударя и Сърдаря, а показват родствена връзка с тези на траките.

Хунските имена Адамис, Аскан, Атила, Балас, Берик, Горд, Зерко, Стуракс, Одолган, Улдин, Харатон, отговарят на тракийските Адамас, Асканий, Атий, Балис, Бергай, Гордий, Зеркис, Зуракс, Одолей, Улден, Харнабон. За тези неща обаче никой не отваря дума, сякаш не съществуват, а близостта на хунските и тракийските имена е една важна индикация за местен произход на хуните.

Благодарение на летописците Приск и Йордан ние знаем за определени хунски глоси. Това са мед-медовина, страва-стръв, храна, угощение, вар-вир, воден басейн...Нито една от тези думи не принадлежи на езика на тюрко-алтайските народи. Щом нито хунските глоси, нито хунските лични имена са тюрко-алтайски, щом ръста на хуните е едър, а косата светла, то няма причина народът на Атила да бъде дефиниран като  азиатски.

Има и още данни потвърждаващи местният произход на народът променил сериозно историята на Европа. В началото на V век Приск посещава Атила и дава ценни сведения в работата си. Летописецът обяснява, че хуните живят в град защитен с дървена ограда. В този град няма юрти, а дървени къщи украсени изящно с резба и полирани дъски. Домът на Атила пък е имал две кули. Говорейки за хуните Приск употребява изрази като скити, царски скити, скитски ботуши, скитски дрехи.

Разбира се недобросъвестни учени бързат да обяснят, че Приск се е объркал. Те скитите били изчезнали доста преди появата на хуните, но понеже последните живеели в Скития, били наречени скити. Как и защо са изчезнали скитите обаче никой не обяснява. Изследователите хитричко забравят твърдението на Тукидид, че скитската военна мощ е толкова голяма, че обединена, тя не би срещнала противник нито в Европа, нито в Азия – “By these means the kingdom became very powerful, and in revenue and general prosperity exceeded all the nations of Europe which lie between the Ionian Sea and the Euxine; in the size and strength of their army being second only, though far inferior, to the Scythians. For if the Scythians were united, there is no nation which could compare with them, or would be capable of resisting them;⁵⁸ I do not say in Europe, but even in Asia”. 

 http://classicpersuasion.org/pw/thucydides/jthucbk2rv2.htm

Не намирате ли за странно и даже абсурдно, че точно най-големите народи на Европа са се изпарили като по чудо, а незначителните по численост гърци са останали? Чудо е, че сме вярвали тази глупост толкова дълго време. Нито траките, нито скитите са изчезвали, само имената им са променени, нещо, което е напълно нормално. Траки и скити са близко родствени народи обитаващи Източна и Югоизточна Европа поне от времето на Неолита. За това свидетелстват смайващите прилики между културите от Варненския Некропол (Тракия) и Триполие (Скития).

Тези прилики са характерни не само за Неолита, но също за Бронзовата и Желязна епоха. Това показва, че няма сериозна промяна в етническата карта на Източна Европа в продължение на няколко хиляди години. Траки и скити (наречени по-късно хуни) имат почти идентични погребални ритуали, религия, обичаи, оръжия, бит, керамика, а и лични имена. За непредубедените е съвсем ясно, че произходът на траки и скити е един. Прочее редица слабо популярни исторически извори потвърждават истината, че траки и скити имат общо начало.

1. Стефан Византийски казва – Скитите са тракийски народ.

2. Дион Касий разглежда нещата от друг ъгъл твърдейки, че тракийското племе даки е клон на скитите.

3. Страбон дефинира саките като източни скити, а за Аристофан саките са траки.

4. Отново Страбон дава едно изключително важно сведение, а именно, че в дълбока древност гърците наричали с името скити всички народи на север от тях...т.е. също и траките. Страбон уточнява и, че скити е равностойно на номади.

Това сведение е ключът към името на скитите, както преди време отбеляза проф. Ганчо Ценов. Номади означава скитащи хора, етнонимът скити притежава смисъл на български и се обяснява със стблг. скытати сен-скитам, бродя. В дълбока древност жителите на Балканите и Черноморските степи са скитали постоянно. През Неолита се започва усядане на някои групи, но голяма част от хората, от които ще произлезат траките и скитите продължават да скитат.

Точно поради това възниква народностното название, или по-точно самоназвание скити. За миграциите, скитанията на тракийските племена мизи, тевкри, гети и витини разказват подробно Страбон и Ариан. С течение на времето обаче обществата търпят развитие. Макар и близки роднини, траки и скити се оформят като отделни народи с отделна история. Общият произход на двете групи обаче трябва да е бил добре известен, иначе старите автори нямаше да отъждествяват траки и скити в продължение на повече от хиляда години.

Общият произход на траки и скити, наречени още хуни ни помага да разгадем значението на етнонима хуни, хуногури. Правилното име всъщнощ е уни, уногури. Уни (хуни) се обяснява със стблг. унии-по-добър, в смисъл на благороден, богат.

При дискусия във Фейсбук с един сънaродник (Boyan Hellbobz Genov) ** се оказа, че този човек също предполага, че хуни съотвества на стблг. унии, като сподели, че се касае за и.е. корен ven-побеждавам. Чудно, как е възможно двама любители да видят в стблг. унии-по-добър обяснение за етнонима хуни, а цяла пледа учени не. Тук май не се касае за липса на интелигентност, а по-скоро за липса на желание.

Уните (хуните) не са кои да е, а царските скити-василеите, за които споменава Херодот разполагайки ги в Черноморските степи, точно там където е свещаната земя на скитите, там където са погребани великите им царе. В същата тази територия са гробовете на княз Кубрат и княз Аспарух. Приск Панийски не случайно използва израза царски скити когато говори за хуните. Старият автор е знаел много добре какво говори понеже е непосредствен свидетел, видял е хуните с учите си, опознал е техния бит, техните обичаи..

Да обърнем внимание на названието хуногури, то е вариант на името хуни. Някои автори най-спекулативно обявяват етнонима хуногури като тюркско он-огур – десет огури 

(Maenchen-Helfen). Както вече бе обяснено обаче нито хунския антропологичен тип, нито хунските глоси, материална култура и бит от IV-V век имат нещо общо с тюрките. Частицата гур в хуногури се среща в езиците на европейски народи – gwr-мъж Kymr, cuire-мъже, бойци Gael...и разбира се в тракийската глоса αγουρος- ό ἔφηβος Θρᾶκες (Tomaschek, z.116). Смисълът на тракийската дума αγουρος (агурос) е младеж, боец. Хуногури означава хунски бойци, благородни бойци.

Глосата αγουρος има вариант ger(i), който се среща в тракийските племенни названия   названия Celegeri, Pyrogeri, Digeri – Pliny, HN- IV-xi-40-41. За връзката на тези имена с това на хуногурите определена група изследователи мълчи. Биват укривани и други важни неща. Според Дашевская царските скити са практикували изкуствената черепна деформация. Й.Йорданов и А.Монгаит споменават за изкуствената черепна деформация в земите на България и Украйна през Неолита и Бронзовата епоха. По сведения на Йорданов този обичай намира своето продължение в България до XV век, но и тази информация се знае предимно от специалистите.

Пак предимно специалисти знаят, че хунcките котли, върхове на стрели, копия и т.н не се различават от тези на скитите – I хил.пр.Христа, начало I на хил.сл. Христа. Хуните жертват кон в гроба на благородник както правят скити и траки. Описвайки погребението на Атила, Йордан казва, че като ритуал са проведени игри в чест на мъртвия владетел – (256) We shall not omit to say a few words about the many ways in which his shade was honored by his race. His body was placed in the midst of a plain and lay in state in a silken tent as a sight for men's admiration. The best horsemen of the entire tribe of the Huns rode around in circles, after the manner of circus games...

http://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#ostro

Същият ритуал Херодот описва при траките – 5.8- The manner of burial for the rich among them is this:--for three days they expose the corpse to view, and they slay all kinds of victims and feast, having first made lamentation. Then they perform the burial rites, either consuming the body with fire or covering it up in the earth without burning; and afterwards when they have heaped up a mound they celebrate games with every kind of contest, in which reasonably the greatest prizes are assigned for single combat. This is the manner of burial among the Thracians. 

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh5000.htm

Йордан дава и друг аспект от погребението на Атила, а именно това, че след смъртта на благородника, хуните се самонаравяват и със своята болка и кръв оказват последна почит на своя владетел - 254 –There they found the death of Attila accomplished by an effusion of blood, without any wound, and the girl with downcast face weeping beneath her veil. (255) Then, as is the custom of that race, they plucked out the hair of their heads and made their faces hideous with deep wounds, that the renowned warrior might be mourned, not by effeminate wailings and tears, but by the blood of men.

http://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#ostro

Абсолютно същият обичай при скитите е описан от Херодот почти хиляда години по рано – 4.71 -Then those who receive the corpse thus conveyed to them do the same as the Royal Scythians, that is they cut off a part of their ear and shave their hair round about and cut themselves all over the arms and tear their forehead and nose and pass arrows through their left hand.

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4070.htm

Виждаме, че не само имената, обичаите и материалната култура на хуните са като тези на скити и траки, но и погребалните ритуали. Нас обаче ни лъгаха безсрамно дълго време, че траки и скити са се изпарили, а пък хуните са монголоиди говорещи тюрко-алтайски език.

Истината е, че траките и скитите обитаващи Източна Европа са хора от един и същ произход, но живеещи в различни региони. През дълбока древност и двете групи са носели едно и също име – скити, защото хората от двете групи са променяли често местообиталищата си. Понеже климатът в Тракия е по-благоприятен, тук се започва по-рано установяването на определени племена, образуват се селищните могили. В Скития -Черноморските степи също се наблюдава подобен процес, но в по-ограничен мащаб.

Трябва да се даде едно важно обяснение за влиянието на траки и скити върху други народи. Дедите ни не са обитавали само Европа, но и Азия. За траки живещи в съседство мидийци, перси и бактрийци пишат Страбон и Плиний Стари. Тези наши предци са потеглили на изток в дълбока древност. Учени като У.Уотсън посочиха връзката между китайската неолитна керамика и тази от Източна Европа.

Керамиката в ляво е тракийска, срещу нея е китайската

Приликите между нашите и китайските съдове е толкова голяма, че в никакъв случай не може да се говори за случайност. По-скоро се касае за влияние на източноевропейци в Китай. Уотсън споменава, че в древните китайски хроники се споменава за идването на деветте пастира. Явно става дума за пристигане на девет скитски племена занимаващи се със скотовъдство. Херман Шрайбер пък предава изказването на китайски летописец според когото хуните (скитите) са потомци на Шън Вей - създателят на първата китайска династия – Ша.

Това, че и по времето на втората династия – Шанг, в Китай се наблюдават необичайни погребални ритуали с коне и колесници, показва, че трако-скитското влияние върху китайците е продължило много време.

Влиянието на предците ни се чувства и след времето на династиите Шанг и Чжоу, когато китайците дори имитират дрехите на дедите ни, включвайки панталоните и тракийските шапки в облеклото си.

Предците ни налагат своята култура не само в Китай, но и в Индия. Редица стари автори споменават за това как тракиецът Дионис покорява индийците и ги цивилизова – “But when Dionysus had come, and become master of India, he founded cities, and gave laws for these cities, and became to the Indians the bestower of wine .... this Dionysus whoever he was came to India and gave the Indians seeds of domesticated plants; then Dionysus first yoked oxen to the plough and made most of the Indians agriculturists instead of wanderers, and armed them also with the arms of warfare. Further, Dionysus taught them to reverence other gods, but especially, of course, himself”. – Anabaisi Alexandri - VIII.vii.

http://www.fordham.edu/halsall/ancient/arrian-bookviii-india.asp

Векове след своето пристигане обаче дедите ни изпадат в неизгодна ситуация. Те са малцинство европеиди сред море от азиатци, което непрекъснато расте и търси нова земя. Част от предците ни биват асимилирани от китайци, индийци, перси и тюрки, а други са изтласкани обратно към Европа. Със себе си прогонените скити и траки вземат предани на тях азиатци – хора с монголоидни черти.

Благодарение на групата азиатци придружили с завърналите се наши предци е възникнал митът за монголоидните черти на хуните. Де факто монголоиди са били само една малка част от бойците на хуните, но тази малка част се е отличавала така фрапиращо, че враговете на дедите ни решават да отъждествят всички хуни с бойците от монголоиден произход.

Нека дадем по-подробни обяснения за участието на хуните в историята на България.Както вече бе обяснено траките не са изолиран народ, а имат близки роднини, които обитават Черноморските степи – там където живят скитите. От дълбока древност траки и скити са една общност, която извършва екпанзия в различни посоки. Част от траките и скитите стигат на изток до Персия, Китай и Индия където повлияват значително местното население. След векове, поради това, че населението на Азия е нарастнало, древните източноевропейци са изтласкани на запад, а някои даже са асимилирани.

При завръщането си в Европа скитите и траките биват приети от своите роднини живеещи на Балканите и Черноморските степи. В краят на Античността се започват опити за освобождаването на траките намиращи се под римска власт. Тази борба трае няколко века, но довежда до изгонването на римляните от земите ни. В обединената държава влизат както траки, така и царски скити, наречени още хуни. До консолидация се стига лесно понеже както траки, така и скити са от един произход и говорят близки диалекти. Да не забравяме, че най-старото име на Добруджа е Малка Скития. Там са живели скити от незапомнени времена като непосредствени съседи на своите братя мизи и гети.

Това е обяснението защо старите българи са наричани ту мизи, ту скити, ту хуни. Става дума не за различни по произход хора, а за групи от един и същ произход. Тъй както няма съществена разлика между добруджани, родопчани и странджалии, така не е имало и разлика между тракийските мизи и скитите-хуни. Разликите ги създадоха група недобросъвестни личности целящи да използват историята за свои цели.

Скитите-хуни бяха тези, които Рим не успя да покори. Скитите-хуни властваха над перси, германи, а и много други народи. Скитските роднини траките пък покориха и преобразиха Индия и Персия. Когато западноевропейците започнаха да си съчиняват история, те премахнаха това, което не им оттърваше и съчиниха неща, които пасваха на тяхната стратегия и намерения.

За скитите-хуни бяха избълвани безброй лъжи и се скриха сведенията на Страбон, че тези хора са омировите хипемолги и галактофаги – най-праведните измежду всички народи. Лъжи бяха изковани и за траките, които бяха наречени войнолюбиви варвари.Така се даде възможост други хора да се кичат с нашата слава и да си припишат заслугите на дедите ни.

На нас пък ни бе внушавано, че не можем да се управляваме сами и поради това ни натрапиха чужденец за княз и цар. Това ни докара безброй беди, войни, които не ни бяха нужни, но, в които паднаха стотици хиляди родолюбиви българи и така за пореден път нашата кръв бе източена за благото на чужденци.

Това, че не си заехме миналото, това, че не вярвахме в себе си за малко не ни погуби. Липсата на самочувствие и вяра в собствените ни сили ни кара да търпим посредствени и даже глупави хора да ни управляват. Промяна в животът ни не може да дойде, ако няма промяна в духа и мисленето.Вместо покорно да превиваме гръб можем като горди и силни хора да се заемем с построяване на една нова България!

Използвана литература и пояснения:

** По отношение на тълкуването на хуни със стблг. унии-по-добър, Боян Генов сподели, че е преди известно време е получил информацията във форум на dir.bg от участник назоваващ се saur.

1. H.Schreibber, Die Hunnen, H. Meulenhoff, Baarn, 1976;

2. Priscus, T.J. Burry, fragments http://www.fordham.edu/halsall/source/priscus1.html

3. Ammianus Marcellinus, History, Harvard University Press, London, 1939;

4. Strabo, Geography, http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

5. Jordanes, De Origine Actibusque Getarum, XLIX (254)http://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html

6.Herodotus, Histories, Wordsworth Classics of World Literature, Hertfordshire, 1996;

7. A.Holder, Alt-Keltischer Sprachschatz, Academische Druck – U. Verlagstalt, Graz, 1962;

8. Procopius, History of the wars, Harvard University Press, London, 1919;

9. Ancient DNA provides new insights into the history of south Siberian Kurgan peoplehttp://www.springerlink.com/content/4462755368m322k8

10. DNA Genealogy, Mutation Rates, and Some Historical Evidences Written in Y-Chromosomehttp://precedings.nature.com/documents/2733/version/1/html

11.A western Eurasian male is found in 2000-year-old elite Xiongnu cemetery in NortheastMongolia http://www3.interscience.wiley.com/journal/123246661/abstract?CRETRY=1&SRETRY=0

12. Дионис и тракийският поход към Индияhttp://sparotok.blog.bg/politika/2009/10/15/dionis-i-trakiiskiia-pohod-kym-indiia.416191

13. W.Watson, Het Oude China, W.De Haan BV, Antwerpen, MCMLXIV ( China before Han Dinasty, Thames & Hudson, London, 1964) ;

14. W. Perceval Yetts, Links between Ancient China and the West,  Geographical Review, Vol. 16, No. 4 (Oct., 1926), pp. 614-622

15. К. Бъчваров, Неолитни погребални обреди, Бард, София, 2003;

15. Плачидол стр. 19

http://txts.mgou.ru/vestnik/2007/hist2.pdf

16.  Al. Fol, K. Jordanov, K. Porozhanov, V. Fol, Ancient Thrace, Istitute of Thracology, BAC, Sofia, 2000;