Нашите предшественици са оставили доста следи от своето
присъствие. Древни сгради, фрески в гробници, статуи, монети, украшения и т.н.
Земите на България са мечта за всеки археолог. Трудно е човек да си представи
какви изящно изработени съкровища и важни артефакти са скрити под нозете ни. В Добруджа например
могат да се намерят доста интересни неща засягащи нашата история.
Като пример могат да бъдат посочени монетите на цар Канит. За съжаление, понастоящем ние твърде малко е известно как е управлявал този владетел. Дали е бил мъдър и уважаван, дали е бил добър пълководец, остава загадка? Живял е преди около 2200 години и се е радвал на истинско благоденствие защото монетите му са с добро качество.
http://hourmo.eu/27_Reges_Thraciae/Kanites/2652_Kanites_AE.html
https://www.cngcoins.com/photos/big/101026.jpg
Името на властвалия в нашите земи Канит е интересно, то е подобно e на фригийското Канути(еваис). Последното от
своя страна е сродно на
минойското, т.е. трако-пеласкийското лично име Канут (1).
Всички те показват връзка с регистрираната преди около 2700 години тракийска титла акенас (2), която според мен е
по-стария вариант на стблг. канас,
канес-княз.
Значението на Канит, Канути(еваис) и Канут е първи,
водещ, стоящ начело,
като обяснението идва от ст.блг. конь,
кань* – начало. Името на господствалия в Добруджа владетел Канит е сродно на това на хетския цар Кантили/Хантили, чийто смисъл е първи.
Колкото да е интересно да е името на управлявалият преди около 2200 години цар, колкото и силна да и приликата между неговото име и древнотракийските имена, една птичка пролет не прави. Нужни са доста повече сведения, за да можем да докажем, че присъствието на народа ни на Балканите е от незапомнени времена.
За наше щастие, сведения за това има. Пак в Добруджа, в приблизително същия
период, в който е живял Канит
-III-ти-II-ри век преди Христа, са
властвали и други благородници с особени имена. Като пример могат да бъдат посочени царете Адраспос и Хараспос.
И двата антропонима съдържат частицата аспос, която всъщност е древна тракийска дума
за кон. Срещаме я в епитет на Тракийския
конник - Ут-аспиос*.
http://www.wildwinds.com/coins/greece/scythia/Moushmov_5813.jpg
Адраспос означава бърз
конник, частицата адр, отговаря на ст.блг ѩдръ -бърз, а аспос е със значение кон, конник. Другото име - Хараспос притежава значението ярък, светъл конник.
Частицата Хар се обяснява с хетската дума харкиш-светъл, сияен и разбира се българската ярък. Същата тази частица се среща в името на хунът Харатон и гетския цар Харнабон.
Частицата Хар се обяснява с хетската дума харкиш-светъл, сияен и разбира се българската ярък. Същата тази частица се среща в името на хунът Харатон и гетския цар Харнабон.
Отново в Добруджа е властвал цар Золтес, чието име се тълкува
със ст.блг. златъ –златен. Золтес е древен вариант на българските имена Злат, Злате, Злато, Златан.
В Северна България живял и цар Котела, чието име е изведено от тракийския теоним Котито – богинята-майка. Имената Котито
и Котела се обясняват с българските думи котя се-раждам, котило-гнездо, място,
където се раждат животни.
Заслужава си да се спомене и това, че дъщерята на тракийския
благородник Котела е наречена Меда. Известна е с това, че
става съпруга на Филип II Македонски (бащата на
Александър Велики). Явно бракът е целял да се заздравят отношенията на старите
македонци и гетите. Името на тракийската принцеса Меда е обяснимо с българската дума мед, сродни имена са Медичка, Медла.
Всъщност не само имената на древните
владетели на Добруджа показват, че присъствието ни на Балканите датира от най-дълбока древност.
Североизточна България крие
много тайни. За дедите ни е
добре известно, че практикуват изкуствената черепна деформация не само в
Късната Античност, но дори и през XVI-ти век ( Й.Йорданов, Антропология на
старите българи).
Това, което твърде малко хора знаят е, че особеният обичай е засвидетелстван при населението на земите ни от времето на като на далечната Каменната епоха (Й.Йорданов, Антропология на старите българи). Фактите показват, че в никакъв случай не може да се говори за въвеждане на нов обичай у нас от народ, чиято родина е Азия.
Това, което твърде малко хора знаят е, че особеният обичай е засвидетелстван при населението на земите ни от времето на като на далечната Каменната епоха (Й.Йорданов, Антропология на старите българи). Фактите показват, че в никакъв случай не може да се говори за въвеждане на нов обичай у нас от народ, чиято родина е Азия.
Разглеждайки старобългарската
материална култура в пределите на Добруджа Д.Овчаров подчертава, че типичните
старобългарски жилища са землянки и полуземлянки (Д.Овчаров, Въведение в
старобългарската култура). Това е верно разбира се, но трябва да се спомене и
важната подробност, че още през Бронзовата епоха землянката и полуземлянката са
типични жилища на траките обитавали Добруджа ( Агре, Китов, Въведение в
тракийската археология). Името на тракийското племе корпили означава – живеещи в землянки.
Плиний говори за троглодити в Добруджа, а троглодити е
превод на пещерняци, живеещи в
землянки. Уверяваме се, че типичните жилища на старите българи не се
различават от тези на траките. Същото важи и за погребалните ритуали. Д.
Овчаров, а и Р. Рашев представят в работите си интересна информация за старите
българи. В Средновековните некрополи (като този от Нови Пазар например от са
намирани гробове с жертван кон
и куче.
В работата си “Ancient Thrace” А. Фол, К.Порожанов, К. Йорданов и В.
Фол съобщават за тракийски погребален ритуал, при който се жертва кон и куче (или вълк)
Къде е промяната тогава, промяната,
която трябваше да настъпи, ако чужд народ се бе настанил в Добруджа?
Имена сродни на това на Аспарух са ползвани от древните владетели на Малка Скития около девет века преди прословутата 681-ва година. Типични старобългарски обичаи и погребални обреди се практикуват в земите между Дунава и Стара Планина още през Каменната и Бронзовата епоха.
Имена сродни на това на Аспарух са ползвани от древните владетели на Малка Скития около девет века преди прословутата 681-ва година. Типични старобългарски обичаи и погребални обреди се практикуват в земите между Дунава и Стара Планина още през Каменната и Бронзовата епоха.
И защо ние
разбираме смисъла на тракийски топоними като Водас,
Загора, Бела, Баба, Дебри, Коне, Вир, Листи? Нали за чужденец
това би било невъзможно?
За нахлулите през V век в Британия англо-сакси, селищните названия Камулодунум,
Ебуракум и др. са били непонятни, тъй както за турците са звучели
странно имената на нашите градове Плиска, Преслав, Търново.
Да обаче, при нас българите се
наблюдава един смайващ феномен – древните тракийски топоними и хидроними са обясними
на български език.
Защо е толкова трудно за някои хора да
кажат без увъртане, че българите са потомци на древен балкански народ, който е
създател на първата европейска цивилизация? Нима не е в интерес на България
светът да знае какъв е нашия принос в историята? Колко доказателства за местния
ни произход трябва да се появят още?
През 30-те и 50-те години на 20-ти век бяха извършени обширни антропологически изследвания показващи, че сме европейци по произход, а и, че повечето от нас спадат към понтийския тип, т.е. потомци на най-старото балканско население.
Неотдавна бе установено, че срещащите се при българите хаплогрупи J-M241, E-V13, R-L23*, I-M423, а и част от R1a-M17, са забележително древни. Наследени са от популации живели на Балканите преди около 13 000 -9000 години.
Колко още трябва да се чака? Оставам с усещането, че тайните на земята ни ще бъдат разкрити едва когато в страната ни няма вече българи. Дано да се лъжа...
През 30-те и 50-те години на 20-ти век бяха извършени обширни антропологически изследвания показващи, че сме европейци по произход, а и, че повечето от нас спадат към понтийския тип, т.е. потомци на най-старото балканско население.
Неотдавна бе установено, че срещащите се при българите хаплогрупи J-M241, E-V13, R-L23*, I-M423, а и част от R1a-M17, са забележително древни. Наследени са от популации живели на Балканите преди около 13 000 -9000 години.
Колко още трябва да се чака? Оставам с усещането, че тайните на земята ни ще бъдат разкрити едва когато в страната ни няма вече българи. Дано да се лъжа...
Пояснения:
(1). Връзката между фригийското Канути(еваис) и миноското Канут бе показана за първи път от
Ф.Ваудхойзен.
(2) С.Любоцки от Лайденския Университет обяви акенас за древна фригийска титла срещаща се в
надпис W-07 , но не даде обяснение за значението й.
*кони, кани е корен на древна дума със
значение – начало, поставяне
на начало, Езиковеди като В. Георгиев пояснават, че изконен означава
първоначален, законпритежава смисъла – това,
което бе в началото. Сродни думи са и ст.блг. заченти –зачевам,
започвам, чендо-дете,
това, което е заченато. Това, че думата закон е имала форма закань в древността разбираме от българската
заемка в гръцкия – ζακανον(заканон)-закон...
** аспиос –кон, конник се обяснява със ст.блг. дума спехъ – бързина, спешно е синоним на бързо. Друга сродна дума е диалектния глагол оясвам се – бързам