МИСТЕРИИ В ДОБРУДЖА

Нашите предшественици са оставили доста следи от своето присъствие. Древни сгради, фрески в гробници, статуи, монети, украшения и т.н. Земите на България са мечта за всеки археолог. Трудно е човек да си представи какви изящно изработени съкровища и важни артефакти са скрити под нозете ни. В Добруджа например могат да се намерят доста интересни неща засягащи нашата история. 

Като пример могат да бъдат посочени монетите на цар Канит. За съжаление, понастоящем ние твърде малко е известно как е управлявал този  владетел. Дали е бил мъдър и уважаван, дали е бил добър пълководец, остава загадка? Живял е преди около 2200 години  и се е радвал на истинско благоденствие защото монетите му са с добро качество.

http://hourmo.eu/27_Reges_Thraciae/Kanites/2652_Kanites_AE.html

https://www.cngcoins.com/photos/big/101026.jpg

Името на властвалия в нашите земи Канит е интересно,  то е подобно e на фригийското Канути(еваис). Последното от своя страна е сродно  на минойското, т.е. трако-пеласкийското лично име Канут (1). Всички те показват връзка с регистрираната преди около 2700 години тракийска титла  акенас (2), която според мен е по-стария вариант на стблг. канас, канес-княз. 

Значението на Канит, Канути(еваис) и Канут е първи, водещ, стоящ начело, като обяснението идва от ст.блг. конь, кань* – начало. Името на господствалия в Добруджа владетел Канит е сродно на това на хетския цар Кантили/Хантили, чийто смисъл е първи. 

Колкото да е интересно да е името на управлявалият преди около 2200 години цар, колкото и силна да и приликата между неговото име и древнотракийските имена, една птичка пролет не прави. Нужни са доста повече сведения, за да можем да докажем, че присъствието на народа ни на Балканите е от незапомнени времена.

За наше щастие, сведения за това има. Пак в Добруджа, в приблизително същия период, в който е живял  Канит -III-ти-II-ри век преди Христа, са властвали и други благородници с особени имена. Като пример могат да бъдат посочени царете Адраспос и Хараспос. И двата антропонима съдържат частицата аспос, която всъщност е древна тракийска дума за кон. Срещаме я в епитет на Тракийския конник  - Ут-аспиос*.

http://www.wildwinds.com/coins/greece/scythia/Moushmov_5813.jpg

Адраспос означава бърз конник, частицата адр, отговаря на ст.блг ѩдръ -бърз, а аспос е със значение кон, конник. Другото име - Хараспос притежава значението ярък, светъл конник. 

Частицата Хар се обяснява с хетската дума харкиш-светъл, сияен и разбира се българската ярък. Същата тази частица се среща в името на хунът Харатон и гетския цар Харнабон.

Отново в Добруджа е властвал цар Золтес, чието име се тълкува със ст.блг. златъ –златен. Золтес е древен вариант на българските имена Злат, Злате, Злато, Златан.

В Северна България живял и цар Котела, чието име е изведено от тракийския теоним Котито – богинята-майка. Имената Котито и Котела се обясняват с българските думи котя се-раждам, котило-гнездо, място, където се раждат животни.

Заслужава си да се спомене и това, че дъщерята на тракийския благородник Котела е  наречена Меда. Известна е с това, че става съпруга на Филип II Македонски (бащата на Александър Велики). Явно бракът е целял да се заздравят отношенията на старите македонци и гетите. Името на тракийската принцеса Меда е обяснимо с българската дума мед, сродни имена са Медичка, Медла.

Всъщност не само имената на древните владетели на Добруджа показват, че присъствието ни на Балканите  датира от най-дълбока древност. Североизточна България  крие много тайни. За  дедите ни е добре известно, че практикуват изкуствената черепна деформация не само в Късната Античност, но дори и през XVI-ти век ( Й.Йорданов, Антропология на старите българи). 

Това, което твърде малко хора знаят е, че особеният обичай е засвидетелстван при населението на земите ни от времето на като на далечната Каменната епоха (Й.Йорданов, Антропология на старите българи). Фактите показват, че в никакъв случай не може да се говори за въвеждане на нов обичай у нас от народ, чиято родина е Азия.

Разглеждайки старобългарската материална култура в пределите на Добруджа Д.Овчаров подчертава, че типичните старобългарски жилища са землянки и полуземлянки (Д.Овчаров, Въведение в старобългарската култура). Това е верно разбира се, но трябва да се спомене и важната подробност, че още през Бронзовата епоха землянката и полуземлянката са типични жилища на траките обитавали Добруджа ( Агре, Китов, Въведение в тракийската археология). Името на тракийското племе корпили означава – живеещи в землянки.

Плиний говори за троглодити в Добруджа, а троглодити е превод на пещерняци, живеещи в землянки. Уверяваме се, че типичните жилища на старите българи не се различават от тези на траките. Същото важи и за погребалните ритуали. Д. Овчаров, а и Р. Рашев представят в работите си интересна информация за старите българи. В Средновековните некрополи (като този от Нови Пазар например от са намирани гробове с жертван кон и куче. 

В работата си “Ancient Thrace” А. Фол, К.Порожанов, К. Йорданов и В. Фол съобщават за тракийски погребален ритуал, при който се жертва кон и куче (или вълк)

Къде е промяната тогава, промяната, която трябваше да настъпи, ако чужд народ се бе настанил в Добруджа? 

Имена сродни на това на Аспарух са ползвани от древните владетели на Малка Скития около девет века преди прословутата 681-ва година. Типични старобългарски обичаи и погребални обреди се практикуват в земите между Дунава и Стара Планина още през Каменната и Бронзовата епоха.

И защо ние разбираме смисъла на тракийски топоними като Водас, Загора, Бела, Баба, Дебри, Коне, Вир, Листи? Нали за чужденец това би било невъзможно? 

За нахлулите през V век в Британия англо-сакси, селищните названия Камулодунум, Ебуракум и др. са били непонятни, тъй както за турците са звучели странно имената на нашите градове Плиска, Преслав, Търново. 

Да обаче, при нас българите се наблюдава един смайващ феномен – древните тракийски топоними и хидроними са обясними на български език.

Защо е толкова трудно за някои хора да кажат без увъртане, че българите са потомци на древен балкански народ, който е създател на първата европейска цивилизация? Нима не е в интерес на България светът да знае какъв е нашия принос в историята? Колко доказателства за местния ни произход трябва да се появят още? 

През 30-те и 50-те години на 20-ти век бяха извършени обширни антропологически изследвания показващи, че сме европейци по произход, а и, че повечето от нас спадат към понтийския тип, т.е. потомци на най-старото балканско население.  

Неотдавна бе установено, че срещащите се при българите хаплогрупи J-M241, E-V13, R-L23*,  I-M423, а и част от R1a-M17, са забележително древни. Наследени са от популации живели на Балканите преди около 13 000 -9000 години.
 

Колко още трябва да се чака? Оставам с усещането, че тайните на земята ни ще бъдат разкрити едва когато в страната ни няма вече българи. Дано да се лъжа...

 Пояснения:

(1). Връзката между фригийското Канути(еваис) и миноското Канут бе показана за първи път от Ф.Ваудхойзен.  

(2) С.Любоцки от Лайденския Университет обяви акенас за древна фригийска титла срещаща се в надпис W-07 , но не даде обяснение за значението й.

*кони, кани е корен на древна дума със значение – начало, поставяне на начало, Езиковеди като В. Георгиев пояснават, че изконен означава първоначален, законпритежава смисъла – това, което бе в началото. Сродни думи са и ст.блг. заченти –зачевам, започвам, чендо-дете, това, което е заченато. Това, че думата закон е имала форма закань в древността разбираме от българската заемка в гръцкия –  ζακανον(заканон)-закон...

** аспиос –кон, конник се обяснява със ст.блг. дума спехъ – бързина, спешно е синоним на бързо. Друга сродна дума е диалектния глагол оясвам се – бързам

БЪЛГАРСКИЯТ ЗНАК IYI В СКАНДИНАВИЯ

Скандинавия е може би последното място, което някой би свързал с дедите ни наречени по време на Античността траки.
Hито Херодот, нито Тукидид, или пък Павзаний не познават Северна Европа и не са писали за походи на дедите ни в този регион.

Едва в по-късни епохи се появават работи на автори вярващи, че корените на народа ни са в Скандинавия. Познатият на всички Отец Паисий споменава бегло скандинавляните, за българи в Скандинавия прочитаме и в съвременната на Паисий "Зографска История". 

Роденият два века по-рано от Отец Паисий Мавро Орбини смята българите за народ, който се е оформил в Северна Европа.  Това си виждане Орбини подкрепа със свидетелства намерени в работите на летописците Йордан, Методий Мъченик и Франц Иреник.

Подобно виждане дели и шведът Олаус Магнус. Той създава интересна творба, а и карта. На нея в специална таблица са посочени народите, чиято родина и Скандинавия. Това, че сред присъстват шведите и датчаните не би учудило никого. Магнус обаче представа също хуните и българите като изконни, стари обитатели на Скандинавия.

 със стрелка е посочено името на българите в таблицата на Магнус

Сведението на Магнус е интересно, но трябва да се разгледа критично както и всеки друг исторически извор. В случай, че дедите ни бяха германски народ, то езика, културата, а и външният ни вид щяха да са като тези на германите. Ние обаче сме твърде различни, сред нас преобладава понтийския антропологичен тип, т.е. на хората обитавали Черноморското крайбрежие от най-дълбока древност. Защо в такъв случай Магнус ни свързва със Скандинавия?

Съществуват няколко възможности. Едната е, че шведския изследовател се е объркал. Или пък на Магнус е било известно, че в дълбока древност скандинавци са дошли на Балканите и са станали част от народа ни? 

Има и друго, не е изключено Магнус да е чул за древни селища на българите в Скандинавия и да е решил, че това е и родната земя на дедите ни. Това е най-логичната версия за пораждането на вярването, че българите произлизат от Северна Европа. Съществуват достатъчно данни, които да я подкрепят.

Едва ли се дължи на случайност факта, че в Европа България и Дания имат най-много погребални могили в съотношение територия-брой на древни паметници. В Дания могилите са около 40 000, а у нас се смята, че количеството е около 50 000.

Трябва да се отбележи още нещо от голяма важност. На територията на Дания е открит и Гундеструпският котел, за който учени като Миранда Джейн Грийн смятат, че е изработен от траки. Докато този интересен артефакт е от II-I век преди Христа, то други, не по-малко интересни обекти са от времето на Бронзовата Епоха. Става думи за торкви, шлемове, мечове, върхове на копия, брадви и т.н.

Значителното количество могили в Дания, а и артефактите от тракийски произход, са силна индикация за това, че преди няколко хиляди години част от дедите ни са се заселили в Северна Европа. 

Датските учени признават, че погребалния обред кремация не е бил типичен за страната им, като допълват, че е донесен от чужд народ, който е дошъл от юг. 

Отново народ дошъл от юг въвежда бронза и нов вид въоръжение. Кой точно е този народ, датските изследоваели на миналото не пожелават да кажат, навярно поради прекомерна предпазливост.

Намират се баче учени, като W. von Brunn, който посочва без колебание аналози между различни находки от Скандинавия и такива от ареала на трако-кимерийците. Други примери за взаимоотношения между Балканите и Скандинавия са споменати от Й.Атанасова и П.Кишачки (Д.Гергова, Some common problems of the interrelations between Thrace and Northern Europe, Pulpudeva 6, Sofia, 1993, с.68). 

Цитирайки Йенсен проф. Д.Гергова посочва връзката между Дания и Тракия в Древността (J.Jensen, Ein Thrako-Cimmerischer Goldfund aud Dӓnmark). Важна информация представя и E.Nylén в работата си “Der Norden und die Verbindungen mit dem Thrakish-Dakischen Raum” – Северът и връзките с Трако-Дакийския регион. Представени са артефакти от Дания като са показани и успоредиците им от Тракия, по точно сребърни фалери от погребение край Стара Загора.

Между многото интересни находки, които дедите ни оставят в Дания, има няколко, които изследователите не са споменали. Каква е причината за това е трудно да се каже, но артефактите са от изключителна важност. Става дума за особен вид брадви от Бронзовата епоха. На някои от тях са изобразени особени знаци. Един от тези знаци е типичен за културата на старите българи – IYI.

на обектите с номер 46 и 47 може да се види съвсем ясно българския знак IYI

Въпросния знак IYI се среща най-рано на Балканите. Изсичан е върху скали, каменни блокове на крепости, изписван е на глинени съдове, срещаме го и по пръстени, медалиони и разбира се розетката от Плиска. Знакът IYI е използван дори като хералдически знак от нашите владетели.  

Благодарение на това, че старите българи са отъждествявани с траките в продължение на хиляда години, а и че знака IYI е типичен за културата на старите българи, разбираме защо Олаус Магнус поставя корените на народа ни в Скандинавия. 

По времето на шведския изследовател името на траките е отъждествено от това на българите както знаем от летописецът Фулко-...Vulgariorum, quos vocitant Thracas ...(Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, с. 374). Нашите учени разбира се смятат това сведение за объркване...

Известният с революционните си открития Ганчо Ценов нарече северните траки трако-кимерийци. Някои други автори предпочитат само дефиницията кимерийци. Както и да е, става дума за древен балкански народ, който е колонизирал земи в Приазовието, Мала Азия и Северна Европа. 

През II век преди Христа кимерийците познати  и като кимбри замалко не унищожават Рим. Най-известният цар на кимбрите носи името Бойо-рикс.Цитирайки Стоукс Холдер пояснява, че елементът бойо се тълкува с помоща на бояти сен- боя се. Друга възможност е бойо да се свърже със стблг. бои-бойци, колкото до рикс това не е нищо друго освен чуждото предаване на тракийската дума рез-цар. Бойорикс означава или цар на бойците, или цар, който внушава страх, боязън.

За местата обитавани от кимерийците се споменава в Зографска История-“ Болгарский народъ изъде древле отъ Чернаго мориен, отъ реки Волги, из Великиен Скандинавии и звахо се тамъ гимери и кимери”. Явно авторът на този летопис е бил запознат с друг, по-стар извор, в който българите са локализирани в Скандинавия. Това, че трако- кимерийците са обитавали севера е ясно не само от многобройните тракийски находки в Дания и Швеция, но и от най-старото име на Дания – Кимбрийски/Кимерийски Полуостров.

Нашите предци не само са били в Скандинавия, но са дали и името на една държава! За друго древно скандинавско име обяснимо на български език съобщава Георги Сотиров. Цитирайки Плиний Стари нашият изследовател представя хидроднима Мори Маруса, тълкувайки го като Морье Мороза – Морето на Мраза, Северно Море. В същия регион е и остров Балкиа, за чието име лингвистите избягват да дават тълкуване.

Плиний съобщава и за Пара-Панисус, чието име е смайващо близко до тракийските Панисия, Панисус, Панакс. Имената на всичките се тълкуват с българската дума пяна. Елементът пара в Пара-панисус е един от най-често срещаните в тракийските топоними – Бренто-пара, Скаи-пара, Скапто-пара. 

Важно е да се уточни, че пара не е нищо друго освен чуждото, гръцкото предаване на българската дума бара-рекичка. Правилното предаване на тракийската дума срещаме в Зуро-бара, Су-бара и Тамон-бари.

Виждаме, че когато се представи достатъчно информация мистериите и загадките изчезват. Част от дедите ни познати под името кимерийци и кимбри са колонизирали Дания за значителен период от време. Там те са оставили огромен брой погребали могили, топоними, а и интересни артефакти. 

Най-интересният, от които разбира се е брадвата със знак IYI. Той е поредното доказателство, че предците ни не са азиатци, а древен европейски народ, който е колонизирал много земи.

Нашите деди постигнаха много не с чакане на чудо и помощ от някой друг. Не с хленчене и проклятия те станаха велик народ, а с дисциплина и вяра в себе си. Предците ни бяха господари на съдбата си защото се държаха като господари – пример, който ние трябва да следваме. 

Добрината е типично качество на българина, но тя не бива да се смесва с малодушието. Да е добър и благороден може да си позволи само силния и уверения в себе си. За да изразим своите качества, за да изразим своята същност е нужно постоянно да се борим за осъвършенстване на характера, а и тялото си. Не случайно в древността е казано, че съдбата помага на силните, а преследва слабите.

Благодаря на П.Берлиев за ценната информация!

Основна използвана литература:

1.STUDIA GOTHICA, Die eisenzeitlichen Verbindungen zwischen Schwden und Südosteuropa, redigiert vom U.E. Hagberg, Almquist & Wiksel, Stokholm, 1972;

2.PULPUDEVA, Semaines Philippolitanes de l’historie et de la culture Thrace, 6 - D.Gergova, Some common problems of the interrelations between Thrace and Northern Europe, Pulpudeva 6, Sofia, 1993,

3.С. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987;

4. Т. Тотев, МЕДЕН ПЕЧАТ МАТРИЦА С ФЛАНИКИРАН С ОТВЕСНИ ХАСТИ

ИПСИЛОН (IYI) ОТ С. ЗЛАТНА НИВА, ШУМЕНСКО

5.Pliny, Natural History, Tr. H.Rackam, Harvard University Press, London, 1999;

6.Д. Ангелов, Образуване на българската народност, Издателство Наука и изкуство, “Векове”, София, 1971

7.G.Sotiroff, Slavonic Names in Greek and Roman Antiquities, Canadian Institute of Onomastic Sciences, 1969

ТРАКИЕЦЪТ КАДЪМ И ФИНИКЙСКАТА АЗБУКА

Дедите ни със сигурност са имали своя писменост още в най-дълбока древност. Съдим за това по факта, че  нашите думи чета, пиша, мастило, черта, резка, рабош  отговарят прекрасно на санскритските четати, пимсати, машии, чири, рекха, рупака.

От ранното съществуване на думата мастило-машии можем да отсъдим, че като материал за писане нашите предци траките са ползвали някакъв растителен пигмент (като е мастилото). Явно знаците са се нанасяли с четка върху обработена животинска кожа. За скотовъдци каквито са били траките кожата е била евтин и практичен материал, който обаче в условията на нашият климат не е в състояние да устои дълго на влиянието на времето. В неподходяща (влажна) среда документите ще изгният сравнително бързо.

Древният характер на думите пиша, черта, резка, рабош (пимсати, чири, рекха, рупака на санскрит) показва, че освен мастило траките са използвали и дървени дъсчици за записване на религиозни, или др. текствове. Ведическата дума пимсати-пиша е означавала първоначално украсявам с дърворезба. Трябва да се добави, че в езика ни има една много интересна дума за молив, това е рабило. Използва се в района на Банско, а изследователите смятат, че тя произлиза от старобългарският глагол робити – режа. Т.е. дедите ни са ползвали длета и ножове за изписване на древни текстове. Не случайно Чернорицец Храбър говори за черти и резки...

“Дървени книги” са съществували в далечното минало със сигурност. В стари хетски документи се споменават такива (О.Гърни), но за съжаление не е намерена нито една защото както и кожата така и дървото гние лесно, и се разпада без остатък във влажна среда. Само писмени паметници върху камък, изпечена глина и метал могат да устоят пагубното влияние на времето. 

Такива тракийски артефакти са намерени, разбира се. Най-известните са дискът от Тартария от пето хилядолетие преди Христа, плочицата от Градешница, печатът от Караново, да не забравяме надписите от Вълчи Дол, Хотница, Осинчани, Говерлево и др. 

                                               http://prarodinata.blog.bg/photos/88147/original/Gradeshnica%20runitrVEL.gif

Много са доказателствата за високата култура на нашите предци,  но търде малко се прави по популяризирането на тази информация. Поради тази причина мнозина още вярват на твърдението, че траките не са имали писменост.

Паралелите на българските думи чета, пиша с ведическите четати, пимсати и т.н. показват пределно ясно, че предците ни са били добре запознати с четмо и писмо хилядолетия преди рождението на Христа, защото е невъзможно да имаш думи за четене и писане, а да не можеш да четеш и да нямаш азбука. За да съществува дадена дума, трябва да има и причина за съществуването й. Не е нужно човек да е с академично образование, за да разбере това.

Дедите ни не само не са били безписмени, но и са създали няколко азбуки. Корените на Линеар А и Линеар Б са в Тракия, от тези писмености произлиза и глаголицата, а както ще се разбере след малко, тук, в нашите земи е и произходът на финикийската писменост.

ГЛ- глаголическа буква

зс - звукова стойност

ЛА - линеар А

ЛБ - линеар Б

На Кадъм се приписва появата на азбука в Европа, като се твърди, че той е финикиец, т.е. дава му се източен произход. Пренебрегват се обаче редица факти:

Pоднините на основателят на Тива принадлежат на палеобалканската общност, а не на Ориента. Едва ли някой ще оспори тракийският произход на Финей, Земела и Дионис. Бащата на Кадъм носи трако-троянското име Агенор, а сестрата на Кадъм е известна с тракийското си име Европа. Изследвайки подробно историческите извори траколозите И.Маразов и А.Фол са на мнение, че Кадъм идва в Гърция (тогава наричана Пеласгия)  от земите на Тракия.

Един малко известен факт е това, че първите, които започват да ползват кадмейските букви са трако-пеласгите, а не гърците.  Диодор Сицилийски свидетелства, че траките Орфей и Линей са писали с пеласгийски ( кадмейски) букви. Обърнете внимание, преди Троянската война трако-пеласги, а не гърци са разполагали с писменост.

В полза на тракийският произход на Кадъм трябва да се спомене, че името на основаният от него град Тива, или по-точно Тева (Thebe ) е тракийско.  Thebe  отговаря на тракийската дума дева – селище, свързана с нашият глагол девам – слагам, полагам (основи). Точно в Тива има са намерени амфори от XV-ти-XIV-ти век преди Христа с много интересен надпис КАУНО ОДУРУВИЙО ВАНАКАТЕРО – 

Кана ( съд) на владетелят ( царят) Одрис.  

Тук най-важното е че, господарят на Тива не е грък, а тракиец. На плочиците от Тива изписани с линеар Б няма нито едно типично гръцко име. Няма Фотис, Милтиад, няма Аристид, нито Каликрат, или пък Платон, Симонид....просто няма...но пък царят на Тива носи тракийското име Одрис.

За ранното присъствие на трако-пеласги в Беотия (където е кадмеевата Тива) знаем от свидетелството на Страбон, който пише, че преди да отидат в Атина пеласгите са обитавали Беотия. На друго място старият автор казва, че беотийската планина Еликон била наречена свещена от траките. Ликофрон пък нарича беотийският град Антедон – седалище на тракийските царе. 

Твърдението на Ликофрон обяснява защо в Тива Кадъм се жени за Хармония - дъщерята на тракиецът Арес. От нея се ражда и Земела ( почитана от траките като богиня на земята), която пък е и майката на Дионис ( най-известното тракийско божество).

Хидронимите около Тива, като Копайското езеро например показват също, че там са живели дълго време трако-пеласги. Kopais ( Copais ) няма смисъл на гръцки, но пък е обяснимо със санскитската капа-течност, авестийската   кафа-пяна и нашите думи капка, капя, капене.(Вл.Георгиев). Да не забравяме названията на реки и потоци Капачур, Капот, Капещец и др.

Нужно е да се спомене нещо и за така нареченият беотийски щит защото той си е всъщост тракийски. С него са изобразявани предимно траки. От сцените на битката при Кадеш, пресъздадена  на стените на Луксор ( XIII- ти век преди Христа ) се вижда, че такива щитове носят тракийските съюзници на хетите ( става дума за мизи и дардани).

Нека обобщим накратко:

1. В тесни кръгове се знае отлично, че митът за Кадъм и Европа е палеобалканска реалия ( Порожанов, цит. С. Янакиева).

2.Родът на Кадъм е тракийски, етническата принадлежност на Дионис и Земела е неоспорим.

3. Установено е, че Кадъм основава Тива след като идва от Тракия.

4. Името Тива е обяснимо на тракийски, там са царували траки през 15-ти-14-ти век преди Христа.

5.Топоними и хидроними в кадмеевата Беотия имат тракийски характер.

6.Тракийският бог Дионис е почитан в Тива доста преди Троянската война.

7. Типичният беотийски щит е всъщност от  тракийски  произход.

Оказва се, че финикиецът Кадъм е тракиец. Представените тук данни променят много нали! Ето затова те дълго време са били укривани упорито от широката публика. Догмата, че искрата на познанието е дошла от Ориента трябваше на всяка цена да бъде поддържана  защото истината за ролята на траките в създаването на писмеността накърняваше интересите на изключително влиятелни личности. Макар свидетелствата за наличие на древна тракийска азбука да стават все повече и повече определена група учени ( като А. Финкелщайн например ) фанатично се протипопоставя  на твърдението, че надписите от Караново, Градешница и др. могат да се разгледат като оформена писменост макар това да е истината.

От друга страна тракийският елемент във финикийският етнос също е причина за отричането на ролята на траките като градители на древната култура. Г. Херн определи финикийците като амалгама от ханаанци и морски народи. Ханаанците са ясни, те са местни за Близкият Изток хора. Кои обаче са морските народи? Какво знаем за тях? Техните имена са споменавани многократно от египтяните. През второто хилядолетие преди Христа те са обитавали както Мала Азия, така и Тракия. В продължение на няколко века царете на Египет изпитват силата на оръжието на морските народи. Най-известните от тях  са пелесет, дрд, мешуе, лука, чкр, уешеш, шардана, туршу, шекелеш..На пръв поглед това са странни, неразгадаеми названия... докато не забележим една любопитна особеност.

Пелесет е египетското предаване  на етнонима пеласги.

Дрд е безспорно  дардани

Мешуе означава мизи...наречени по-късно българи.

Лука отговаря на ликийци.

Чкр е египетският вариант на името на тевкрите, трако-троянски народ.

Уешеш представя името на  весите ( беси).

Шардана отговаря на серди ( древно племе живяло в Тракия и от чието име идва Сердика, старото име на нашата столица София).

Туршу отговаря на трауси – тракийско племе описано от Херодот.

Шекелеш отговаря на соколоти, това е името на царските скити, чийто земи векове по-късно от Херодот Йордан определя като владения на българите. Според Страбон, Дион Касий и Стефан Византийски траки и скити са роднини.

Ето, за всеки непредубеден човек ще стане ясно, че морските народи, които се сместват с ханаанците и създават финикийският етнос са си чисти трако-пеласги.Тракийският елемент във финикийският етнос е неоспорим. Какво правят определена група учени обаче?  Премълчава се истинският смисъл на името финикийци. То е документирано от гърците като Φοίνικης, а дали това не е гръцкото предаване на Войници? Точно такива са били “морските” народи, били са войници, които замалко не затриват Египет преди около 3200 години.

Премълчава се, че върховният бог на финикийците носи тракийско име. Няма грешка, Баал Збул, който ние познаваме като демонът Веелзевул е всъщност тракийско божество. Баал отговаря на тракийските думи балайос-голям, силен и бален – принц, владетел, да не забравяме и името на тракийското божество Балей. Сродни български думи са болий-по-голям, бьлия-господар. Збул отговаря на тракийската дума збул – сияние, светлина, сродна българска дума ежупел. Т.е. Баал Збул означава Принцът на Светлината, или Светлият Господар...

Друг финикийски бог със “странно” име е Дагон. Той бива свързан с Баал (Збул), т.е. става дума отново за божество на светлината. Дагон показва връзка със санскритският глагол дахате –изгарям, старобългарската дума дагна-изгоряло, белег ог изгоряло, а също и глагола раздещи – разгарям. Дагон означава горящият, греещият.

Интересно е и името на финикийската столица в Африка – Картаген. Оригиналното име е Карт Хадащ имащо значение нов град. Частицата КАРТ отговаря прекрасно на тракийската дума КОРТА, ГОРД – град. Тази подробност обаче някакси убягва на вниманието на учените. Също така те затварят очите си за факта, че има както финикийско така и тракийско селище наречено Абдера. Някои учени правят неистови усилия да  изкарат последното колония на ориенталци, но от Страбон знаем, че тракийският Абдера е обитаван от бистоните няколко века преди Троянската война, т.е. тракийското селище е поне половин хилядолетие по-старо от това в Испания, която е била колонизирана от финикийци през Желязната Епоха.

От тези данни можем да направим заключение, че поне част от финикийската аристокрация е била от тракийски произход, докато простолюдието е било най-вече от ханаанци. Благородниците винаги ще наложат поне един-два от боговете си ( в случая Баал Збул и Дагон), а също така в езикът на подчиненото население ще се влеят чужди думи (като карт- град). Тракийското присъствие във финикийското общество обяснява защо един “финикиец” като Кадъм има тракийско родословие. Обяснява и защо финикийските букви имат тракийска акронимия. 

В следващият постинг ще бъде представен анализ на формите на така наречената финикийска азбука и ще стане ясно, че тези, които са я създали имат балкански корени. Звучи невероятно, да, така е, но вие видяхте сами колко информация е била укрита и жестоко изопачена. Голяма част от това, което знаем за древните траки и финикийци е просто една добре лансирана и поддържана лъжа, чийто край вече се вижда. Потомците на светлината започват да се пробуждат и в гърдите им започва да се надига заслужена гордост. Няма да ни бъде позволено току-така да си върнем старата слава, но държейки се културно и благородно ще обясним на нашите опоненти, че е в интерес на всички истината да излезе на бял свят.