МИСТЕРИИ В ДОБРУДЖА

Нашите предшественици са оставили доста следи от своето присъствие. Древни сгради, фрески в гробници, статуи, монети, украшения и т.н. Земите на България са мечта за всеки археолог. Трудно е човек да си представи какви изящно изработени съкровища и важни артефакти са скрити под нозете ни. В Добруджа например могат да се намерят доста интересни неща засягащи нашата история. 

Като пример могат да бъдат посочени монетите на цар Канит. За съжаление, понастоящем ние твърде малко е известно как е управлявал този  владетел. Дали е бил мъдър и уважаван, дали е бил добър пълководец, остава загадка? Живял е преди около 2200 години  и се е радвал на истинско благоденствие защото монетите му са с добро качество.

http://hourmo.eu/27_Reges_Thraciae/Kanites/2652_Kanites_AE.html

https://www.cngcoins.com/photos/big/101026.jpg

Името на властвалия в нашите земи Канит е интересно,  то е подобно e на фригийското Канути(еваис). Последното от своя страна е сродно  на минойското, т.е. трако-пеласкийското лично име Канут (1). Всички те показват връзка с регистрираната преди около 2700 години тракийска титла  акенас (2), която според мен е по-стария вариант на стблг. канас, канес-княз. 

Значението на Канит, Канути(еваис) и Канут е първи, водещ, стоящ начело, като обяснението идва от ст.блг. конь, кань* – начало. Името на господствалия в Добруджа владетел Канит е сродно на това на хетския цар Кантили/Хантили, чийто смисъл е първи. 

Колкото да е интересно да е името на управлявалият преди около 2200 години цар, колкото и силна да и приликата между неговото име и древнотракийските имена, една птичка пролет не прави. Нужни са доста повече сведения, за да можем да докажем, че присъствието на народа ни на Балканите е от незапомнени времена.

За наше щастие, сведения за това има. Пак в Добруджа, в приблизително същия период, в който е живял  Канит -III-ти-II-ри век преди Христа, са властвали и други благородници с особени имена. Като пример могат да бъдат посочени царете Адраспос и Хараспос. И двата антропонима съдържат частицата аспос, която всъщност е древна тракийска дума за кон. Срещаме я в епитет на Тракийския конник  - Ут-аспиос*.

http://www.wildwinds.com/coins/greece/scythia/Moushmov_5813.jpg

Адраспос означава бърз конник, частицата адр, отговаря на ст.блг ѩдръ -бърз, а аспос е със значение кон, конник. Другото име - Хараспос притежава значението ярък, светъл конник. 

Частицата Хар се обяснява с хетската дума харкиш-светъл, сияен и разбира се българската ярък. Същата тази частица се среща в името на хунът Харатон и гетския цар Харнабон.

Отново в Добруджа е властвал цар Золтес, чието име се тълкува със ст.блг. златъ –златен. Золтес е древен вариант на българските имена Злат, Злате, Злато, Златан.

В Северна България живял и цар Котела, чието име е изведено от тракийския теоним Котито – богинята-майка. Имената Котито и Котела се обясняват с българските думи котя се-раждам, котило-гнездо, място, където се раждат животни.

Заслужава си да се спомене и това, че дъщерята на тракийския благородник Котела е  наречена Меда. Известна е с това, че става съпруга на Филип II Македонски (бащата на Александър Велики). Явно бракът е целял да се заздравят отношенията на старите македонци и гетите. Името на тракийската принцеса Меда е обяснимо с българската дума мед, сродни имена са Медичка, Медла.

Всъщност не само имената на древните владетели на Добруджа показват, че присъствието ни на Балканите  датира от най-дълбока древност. Североизточна България  крие много тайни. За  дедите ни е добре известно, че практикуват изкуствената черепна деформация не само в Късната Античност, но дори и през XVI-ти век ( Й.Йорданов, Антропология на старите българи). 

Това, което твърде малко хора знаят е, че особеният обичай е засвидетелстван при населението на земите ни от времето на като на далечната Каменната епоха (Й.Йорданов, Антропология на старите българи). Фактите показват, че в никакъв случай не може да се говори за въвеждане на нов обичай у нас от народ, чиято родина е Азия.

Разглеждайки старобългарската материална култура в пределите на Добруджа Д.Овчаров подчертава, че типичните старобългарски жилища са землянки и полуземлянки (Д.Овчаров, Въведение в старобългарската култура). Това е верно разбира се, но трябва да се спомене и важната подробност, че още през Бронзовата епоха землянката и полуземлянката са типични жилища на траките обитавали Добруджа ( Агре, Китов, Въведение в тракийската археология). Името на тракийското племе корпили означава – живеещи в землянки.

Плиний говори за троглодити в Добруджа, а троглодити е превод на пещерняци, живеещи в землянки. Уверяваме се, че типичните жилища на старите българи не се различават от тези на траките. Същото важи и за погребалните ритуали. Д. Овчаров, а и Р. Рашев представят в работите си интересна информация за старите българи. В Средновековните некрополи (като този от Нови Пазар например от са намирани гробове с жертван кон и куче. 

В работата си “Ancient Thrace” А. Фол, К.Порожанов, К. Йорданов и В. Фол съобщават за тракийски погребален ритуал, при който се жертва кон и куче (или вълк)

Къде е промяната тогава, промяната, която трябваше да настъпи, ако чужд народ се бе настанил в Добруджа? 

Имена сродни на това на Аспарух са ползвани от древните владетели на Малка Скития около девет века преди прословутата 681-ва година. Типични старобългарски обичаи и погребални обреди се практикуват в земите между Дунава и Стара Планина още през Каменната и Бронзовата епоха.

И защо ние разбираме смисъла на тракийски топоними като Водас, Загора, Бела, Баба, Дебри, Коне, Вир, Листи? Нали за чужденец това би било невъзможно? 

За нахлулите през V век в Британия англо-сакси, селищните названия Камулодунум, Ебуракум и др. са били непонятни, тъй както за турците са звучели странно имената на нашите градове Плиска, Преслав, Търново. 

Да обаче, при нас българите се наблюдава един смайващ феномен – древните тракийски топоними и хидроними са обясними на български език.

Защо е толкова трудно за някои хора да кажат без увъртане, че българите са потомци на древен балкански народ, който е създател на първата европейска цивилизация? Нима не е в интерес на България светът да знае какъв е нашия принос в историята? Колко доказателства за местния ни произход трябва да се появят още? 

През 30-те и 50-те години на 20-ти век бяха извършени обширни антропологически изследвания показващи, че сме европейци по произход, а и, че повечето от нас спадат към понтийския тип, т.е. потомци на най-старото балканско население.  

Неотдавна бе установено, че срещащите се при българите хаплогрупи J-M241, E-V13, R-L23*,  I-M423, а и част от R1a-M17, са забележително древни. Наследени са от популации живели на Балканите преди около 13 000 -9000 години.
 

Колко още трябва да се чака? Оставам с усещането, че тайните на земята ни ще бъдат разкрити едва когато в страната ни няма вече българи. Дано да се лъжа...

 Пояснения:

(1). Връзката между фригийското Канути(еваис) и миноското Канут бе показана за първи път от Ф.Ваудхойзен.  

(2) С.Любоцки от Лайденския Университет обяви акенас за древна фригийска титла срещаща се в надпис W-07 , но не даде обяснение за значението й.

*кони, кани е корен на древна дума със значение – начало, поставяне на начало, Езиковеди като В. Георгиев пояснават, че изконен означава първоначален, законпритежава смисъла – това, което бе в началото. Сродни думи са и ст.блг. заченти –зачевам, започвам, чендо-дете, това, което е заченато. Това, че думата закон е имала форма закань в древността разбираме от българската заемка в гръцкия –  ζακανον(заканон)-закон...

** аспиос –кон, конник се обяснява със ст.блг. дума спехъ – бързина, спешно е синоним на бързо. Друга сродна дума е диалектния глагол оясвам се – бързам

НЕУДОБНИТЕ ТРАКИЙСКИ ИМЕНА

Важна инфомация за миналото може да бъде извлечена от личните име на дадена група хора. Върху шлемове, ножници на мечове, метални и глинени съдове често биват гравирани имената на собствениците. В древните летописи също биват споменати доста личности. Анализирайки антропонимите ние можем да разберем кой народ е населявал определена територия в даден период от време.

Благодарение на труда на историци и езиковеди, днес ние знаем за стотици тракийски лични имена. На широката публика обаче са известни съвсем малък брой от тях. Чували сме най-често за царе като Терес, Ситалк, Котис и за бунтари като бесът Бологес и Спартак - благородникът от племето меди, който разтърси Рим до основи.

Запознатите с историята на траките знаят, че се касае за хора с невероятна сила. Никой друг европейски народ не е оказал такава съпротива на римските домогвания както нашите предци. Ибери, келти, етруски, венети, гърци, египтяни и др. са прегазени за няколко години. За покоряването на траките обаче са нужни повече от два века. Всъщност за пълна победа на Вечния град не можем да говорим. Траките обитаващи  Северните Карпати и Черноморските степи успяват да запазят своята свобода.

През II век северните траки напомнят на завоевателите, че народът на Спартак милее за поробените си братя. Племето костобоки не само прекосява Дунава и подлага на сеч римската войскa, но стига даже до Термопилите в Гърция. 

Сто години по-късно свободните траки изгонват чужденците напълно от Траянова Дакия. Борбата срещу Римската Империя не престава докато не идва 681 г. Тогава свободните траки се обединяват с подтиснатите свои братя живеещи на юг от Дунава.

http://static.guim.co.uk/sys-images/Guardian/Pix/pictures/2013/4/18/1366290161321/Spartacus-War-of-the-Damn-010.jpg

Това важно събитие обаче не ни бе представено в истинския си вид. Следвайки внушенията на гръцките летописци, редица учени нарекоха свободните траки нашественици. На дедите ни бяха лепнати етикети като монголоиди, татари, тюрки, угро-фини.

Никой обаче не обясни къде се изпариха свободните траки – тези, които смачкаха не един и два римски легиона. Как така тези силни и волеви хора изчезнаха като по чудо и как така “новодошлите” българи станаха носители на тракийската традиция?

Не бе обяснено защо хората на един “азиатски народ” носят тракийски имена? Когато старобългарските антропоними бяха подложени на анализ, нито един езиковед не ги сравни с тракийските. ЗАЩО? Даваха се паралели с монголски, тюрски, якутски, узбекски, староуйгурски, чагатайски и др. езици. Такъв подход е всичко друго, но и научен. 

Няма нито един стар автор, който да отъждествява старите българи с узбеки, монголци, якутци. За сметка на това цели хиляда години дедите ни са отъждествявани с траките. Това правят Св.Йероним, Л. Дякон, Д.Хоматиан, Й.Цеца, Зонара, Й. Кантакузин, М.Гавала, Н.Грегора, М. Аталиат, Фулко, Л. Халкондил.

Поради тази причина бе редно изследователите занимаващите с анализа на старобългарските антропоними да направят сравнение първо с тракийски имена.

Ако това беше извършено на времето, днес щеше да е всеизвестно, че ние българите сме потомци на древен балкански народ, който е населявал не само днешните си земи, но и значителни части от териториите на Гърция, Турция, Сърбия, Румъния, Украйна. Съдбата, а и държавната ни територия щяха да са други.

Нека погледнем какво са пропуснали, или премълчали голям брой изследователи на миналото ни. За старобългарското родово име Дуло се дава сравнение с тюркски, унгарски и др. като се предлага значение прост, глух, глупак, пълен. Пропуснато е тракийското лично име Дулес и тракийското божествено име Дула ( за тях споменава Вл.Георгиев). Името Дуло даже е документирано в документи с Линеар Б от XIV век преди Христа!

Старобългарското родово име Ерми бива сравнено с монголски и старотюркски думи като еремегей, ермегю. Пропусната е откритата от И.Дуриданов тракийска дума ермас-яростен. Има и тракийско име Ермиос, регистрирано е в надпис IGBulg V 5921, а още по-рано то е споменато в микенски документи от второ хилядолетие преди Христа.

Повечето от нас не знаят, че аспа е древна тракийска дума за кон (Вл.Георгиев). Тя се среща в Ут-аспиос - едно от имената на Тракийския конник, а също и в името на гетът Аспар (Jordanes, De Origine Acibusque Getarum-239). Приликата на Аспиос и Аспар с Аспарух е повече от явна, но на времето учените са си затворили очите за нея.

Твърде малко е известно и това, че Борис, Борискос са тракийски имена. Те се срещат по редица епиграфски паметници самостоятелно и в комбинация с други антропоними (Мука-борис, Дуту-борис и др.) Тракийското име Борис е идентично на старобългарското Борис, но в миналото никой не пожела да спомене това. Предлагаха се сравнения с монголски, осетински и ирански думи.

Войнес е едно от най-древните документирани тракийски имена. То се среща на надпис G-286 *.Тук трябва да се спомене, че второто име на старобългарския благородник Енравота (Нравота) e Воин. Той е син на княз Омортаг (Омуртаг, Мортагон), чието име е сродно на старобългарското Умор и тракийското Амарунта.

*http://sites.museum.upenn.edu/gordion/articles/culture/24-artinscriptions 

За тракийското име Кардентис знаят предимно специалистите. Коренът в това име е Кард, а енте(с) e умалителна частица срещаща се в старобългарски думи като воленте, козленте, жребенте. Кардентис е сродно на старобългарското Кардам – носено от наш владетел, който е живял през VIII-IX век. Съпоставка обаче никой не е направил, дават се паралели с тюркски и гръцки думи.

Кровизите са древно тракийско племе споменато от Херодот – История, IV.49. Този етноним е показва връзка с името на княз Кроват, познат на повечето от нас като Кубрат. Коренът в Кроват и кровизи е кров, той се обяснява със стблг. дума кровъ – закрила, защита, покровителство. Етимологията е ясна и логична, но в миналото се намериха даже индивиди, които да “изтълкуват” името на Кроват със значение – княз на червеите (Симеонов цитиращ Алтхайм).

С подобна семантика на Кроват и кровизи е и тракийското божествено име Барги-дентис. Частицата барги бива изтълкувана от Вл. Георгиев като сродна на стблг. брегон-грижа се (закрилям). Сродно на Барги-дентис е старобългарското име Заберган.

Благодарение на намерени древни монети ние знаем за съществуването на тракийския цар Мостис.*  Неговото име отговаря на старобългарскто Мостич. Става дума за наш благородник от двора на цар Симеон.

http://hourmo.eu/27_Reges_Thraciae/Mostis/1042_Mostis_Tetradrachm_AR.jpg

Тракийският цар Телеф споменат от Омир в работата му Илиада. Името Телеф отговаря на старобългарското Телец. Княз Телец е властвал през VIII век. С име сродно на Телеф и Телец е това на старобългарския владетел Телериг. Коренът в трите имена е тел, обяснява се със стблг. тело, тилище-тяло, човек, лице, особа.

Прусий е цар на тракийското племе витини. На него е кръстена столицата Пруса, позната в по-късни времена като Бурса. В региона на този град Д. Хоматиан локализира старите българи през IV век преди Христа. Знаейки това няма да се учудим защо името на Прусий показва такава близост с това на българския княз Пресиян, който е известен и като Прусиян.* 

* http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_prit_15.html

Едно от имената на тракийски бог Дионис е Сабазий, имащо вариант Сабадий. Вл. Георгиев сравнява този теоним със стблг. свободъ- свободен. Тълкуването е логично, не случайно римляните наричат Дионис Pater Liber -баща освободител. Сродно име на Сабазий е старобългарското Сабин- княз властвал през VIII век.

Токо(с) е древно тракийско име, регистрирано на надпис IGBulg V 5921. Токо(с) e сродно на старобългарското Токт. Княз Токт е живял през VIII век, неговото име се обяснява със стблг. токъ- течение, изтичане, т.е. потомък-потекло.

Сита, или Зита, Жита е име на тракийски цар, което съответства на старобългарското Зитко, Житко споменато на инвентарен надпис. Всички тези имена могат да се изтълкуват със стблг. жити- живея, съществувам.

Преди около 2700 години е живял тракиец наречен Багун. Неговото име се среща на надпис G-136. Багун е сродно на старобългарското Баган (Паган), като и двете се обясняват с тракийската дума багос-бог.

Котис е име на няколко тракийски царе, то е и теоним – Котито- богинята майка. Сродно на Котис и Котито е старобългарското име Котраг – син на княз Кроват и брат на нашия владетел Аспарух. Коренът кот има значение раждам, роден съм.Частицата раг в името на Котраг, е вариант на частицата риг в името на Телериг и притежава значение господар, цар. Теофилакт Симоката твърди, че рига е дума за владетел от езика на варварите врагове на Римската Империя (Curta, The Making of Slavs). Риг се среща в името на тракийския цар Ригмос.

Омир определя Хромий като военоначалник на мизите станали съюзници на трояните. Хромий се обяснява лесно със стблг. хромъ-недъгав. Това е предпазно име подобно на Черньо, Грозьо и др.

По-горе бе посочено, че названието на тракийското племе кровизи е сродно на името на княз Кроват. Това разбира се не е изключение, пример може да се даде с трибалите. Значението на това племенно название е тройно силни. Три отговаря на блг. три, а бали, на стблг. болий – по-голям и нейната по-древна форма, трак. балайос-силен, голям. Името на трибалите е сродно на това на княз Тервел, което в старите ни извори е предадено и като Тривелий.

Eдин слабо известен тракийски цар е Кобос. Той е властелинът на племето трери, които някои автори наричат и кимерийци. Името на Кобос показва връзка с това на Кубер- син на княз Кроват и брат на княз Аспарух.

Бузо е поредното интересно тракийско име споменато от (В.Бешевлиев). То съотвества на старобългарското Бузан. Павел Дякон съобщава за български цар Бузан в своята Римска История*.

* http://www.promacedonia.org/da/da_2_2.htm#73.

Интересуващите се от българска история са чели за цар Борил. Тези хора обаче едва ли притежават информация относно факта, че съществува тракийско име Бурилос. Запознатите с миналото ни знаят за Косара –дъщеря на цар Самуил.Едва ли обаче са направили връзка между името й и това на тракийския цар Косинга.

Сондоке е старобългарски благородник, чието име се обяснява със стблг. сондъ- съд. Със същата етимология са и тракийските имена Судис, Судикентос, Судийкентос, да не забравяме и тракийския топоним Сондис.  

В своя работа Б.Симеонов съобщава за старобългарското име Чепа-Τζεπα представяйки тюркски и монголски думи за обяснението. Жалко обаче, че не е направена връзката с тракийското име Ζειπα.

Паралелите между старобългарските и тракийските лични имена не свършват тук. Могат да се посочат още Безмер, Докум, Гостун, Таридин...съответстващи на тракйските Беса, Диком, Гастос, Тарутин.

Тези неща не могат да се дефинират като любопитна случайност. Случайност е, ако съвпаднат едно-две имена. В нашият случай обаче се касае за нещо съвсем друго – значителен брой старобългарски благороднически имена притежават ясни успоредици сред тракийските имена.

Аспар- Аспарух

Багун – Баган

Борис- Борис

Бурилос-Борил

Бузен - Бузан

Войнес – Воин

Гастос-Гостун

Зита – Зитко

Кардентис – Кардам

Кобос- Кубер

Косинга – Косара

Котис- Котраг

Мостис - Мостич

Прусий-Прусиян, Пресиян

Раскос – Расате

Сабадий - Сабин

Судис - Сондоке

Телеф – Телец

Токос-Токт

Тревелиус – Тривелий, Тервел

Ще допълня и това, че тракийските царски имена Скорило, Орол, Гордий, Медок, Золтес, Буруиста, Садок…се тълкуват със старобългарските думи скоръ-бърз, орьлъ-орел, гръдъ-горд, бурити сен-бурен съм, бунтувам се, садъ-градина.

Дали ще е случайно това, че никой не е забелязъл и систематизирал показващите прилика тракийски и старобългарски имена? Дали ще е случайно това, че вместо да се каже, че имената на тракийските царе притежават смисъл на български език, на нас ни бе внушавано, че тракийският език е изчезнал? Сякаш за някого е било въпрос на живот и смърт да скрие тракийските корени на нашия народ.Защо обаче? Защо е трябвало да се наложи догмата, че българите не са потомци на траките?

Ще мине доста време преди да разберем всичките причини за поведението на определена група изследователи. Едни са го направили от ограниченост, други са следвали покорно отъпкания път, трети са имали друг подтик. За нас е важно да разберем това – ние сме потомни на бунтари, на хора, които не търпят несправедливостта. Дедите ни са благоденствали когато са били верни на себе си, когато са се обединявали и заедно са смачквали злото. В нас има огромна сила, но трябва да се прояви и воля да я употребим. Един меч може да е здрав и остър, но се иска и крепка ръка, която да го върти.

                       http://wallpup.com/wp-content/uploads/2013/04/Spartacus-Wallpaper-HD.jpg

Ако искаме да оцелеем, не трябва да се предаваме и отчайваме. Пет века османски геноцид не успя унищожи потенциала на народа ни. Българките продължават да раждат таланливи хора и герои. Държава може се управлява от малко хора, но такива с чиста душа и сърце. За да ни има е нужно да повярваме в силите си, да търсим най-добрите и най-умните между нас, да ги пазим и да имаме смелост да ги следваме.