БАЛКАНСКИЯТ ПРОИЗХОД НА ЕГИПЕТСКИЯ СИМВОЛ НА ЖИВОТА

Макар да са на голямо растояние помежду си, Египет и Тракия са свързани още от най-дълбока древност. Знаем това благодарение на редица исторически извори и археологически находки. През 1973 година, край Тополовград, проф. Александър Фол открива забележителен артефакт. Става дума за крилат слънчев диск изваян от камък. Подобни паметници са типични за Египет, по-късно се срещат при хети, асирийци, перси и др.

http://godsun.thracica.com/userfiles/image/00_Disc-PALEOKASTRO-1-s.jpg

http://godsun.thracica.com/article/krilat-slanchev-disk

Особената находка едва ли е донесена от египетски колонисти. Тя по-скоро е дело на хора, които са били запознати с египетската религия, заселили се у нас, и тук създали крилатия слънчев диск. Дали се касае за посланици на фараоните търсещи приятелство или търговия със старите балканци,  на този момент няма как да се каже. Със сигурност обаче определени групи хора са пътували между Тракия и Египет защото има и други артефакти свидетелстващи за дипломатически връзки.

Преди около тридесет години, край село Любча, Южна България, бе намерен египетски скарабей с надпис. Според д-р Васил Добрев, скарабеят е принадлежал на фараона Аменемхет IV, който е управлявал по време на XII династия. Предполага се, че по време на този владетел е живял Мойсей. Това е и периода, в който в Египет за първи път се появяват коне.

http://spisanie8.bg/uploadfiles/images/10broi/skarabeismoliane.jpg

https://spisanie8.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/81-%D1%84%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%B2-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%8F.html

https://pharaohoppressionmosesisraelegyptdynasty.wordpress.com/tag/amenemhat-iv/

Интересни сведения предлагат не само археологическите находки, но и древните предания. Страбон пише, че Залмоксис събира своята мъдрост от Египет -Strab.VII.3.5. Съществувало е вярване, че Деканей – мъдрец и съветник на гетския цар Буребиста научава изкуството на прорицанията в страната на пирамидите- Strab.VII.5.11. Херодот пък смята, че тракийските орфически ритуали са египетски по характер – Her.II.81. Бащата на историята дори вярва, че тракийския бог Дионис е същото божество както египетския Озирис – Her.II.42.

В друга своя книга Херодот добавя интересна подробност, а именно това, че фараонът Сесострис (навярно Сенусрет I -1971-1926 г.пр.Хр.) е покорил Тракия - II.102. Тази история явно е позната и на Йордан, който обаче представя събитията по-различно защото твърди, че египетски фараон е воювал с гетите, но е победен от тях и те са го преследвали чак до река Нил – Jord.VI.47.

Събитията, които Херодот и Йордан описват са от времето на Бронзовата епоха. Намереният край село Любча скарабей, а навярно и крилатия слънчев диск са също от този период. Връзката между Египет и Тракия обаче е от доста по-ранен период, а фактите биха изненадали, дори шокирали мнозина. Оказва се, че траките, а не египтяните са тези, които първи са започнали да разпространяват своето влияние.

Колкото и странно да звучи, дедите ни са тези, които са създали прототипа на анка – символът на безсмъртието. Той бива свързан най-вече с Египет, но се среща също в използваните на остров Крит писмености - минойска йероглифна, Линеар А и Линеар Б – 2100-1500 пр. Христа. Не по-малко учудващо е присъствието на анка в хето-лувийските йероглифи. Там значението е живот, живителна сила.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9a/Ankh-Symbol.svg/451px-Ankh-Symbol.svg.png (foto-HerrSerker )

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/92/Anch.png/800px-Anch.png

(foto-Nachbarnebenan)

Колкото и странно да изглежда, най-ранните изображения на знакa анк са от пещерата Магурата. Рисунките там са датирани различно – от 5000 до 3500 г. пр. Христа, като има и други виждания по отношение на възраста засягащи значително по-ранни епохи. Дори да приемем датировката 3500 пр. Христа, то изображенията на анк у нас са с векове по-стари от тези, които се появават в Египет.

https://magnaaura.files.wordpress.com/2015/01/magura-female-spirit-symbols.jpg?w=497https://magnaaura.wordpress.com/2015/11/24/the-prehistoric-origin-of-the-legend-of-creation-of-woman-out-of-mans-rib/

Не само по-голямата древност на анка у нас е от значение, но и това, че в Магурата се наблюдава развитието на знака. Рисунките по стените на пещерата са от различни епохи. От една епоха е еволюиралия и вече оформен знак, а от друга е неговия прототип. Става дума за фигура на жена с високо вдигнати ръце, съединяващи се над главата й.

http://www.rupestre.net/tracce/wp-content/uploads/2014/11/Magura_silhouettes.jpg

http://www.rupestre.net/tracce/?p=8048

Вдигнатите и съединени ръце се явяват стилизираната горна част на знака анк, докато тялото на богинята и странния, изпъкващ колан са де факто долната част на символа на живота. Този знак е реално едно ранно изображение на богинята-майка, която е позната в по-късни времена като Ма, Бендида, Епта и т.н.

Интересното е, че почти идентични рисунки има и в Египет. Те принадлежат на културата Накада – 3400-3000 пр. Христа.

https://html2-f.scribdassets.com/1km7kwlyps2hgigo/images/30-e4c109839f.jpg

http://www.academia.edu/3665721/Giannese_2012_Conflict-related_representations_in_the_4th_millennium_Egypt._A_study_on_ideology_of_violence

Освен рисунки, по нашите земи са намерени и идоли представляващи женска фигура с високо вдигнати ръце. Като пример могат да бъдат посочени артефактите от Подгорица, Овчарово и т.н. Според специалистите, идолите са от времето на Неолита.

https://html1-f.scribdassets.com/5xy7pj1wsg1me2sk/images/29-a4fd4cc7b9.jpg

http://www.academia.edu/1588984/The_Typology_of_the_Anthropomorphic_Figurines_from_Northeastern_Bulgaria

http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/retrieve/921/PC154641.jpg.preview.jpg

http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/handle/pub/217

Както може би някои очакват, подобни идоли се срещат и в Египет, но там артефактите са от по-късна епоха в сравнение с тези от България и отново принадлежат на културата Накада, която бива считана за началото на египетската цивилизация.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c4/WLA_brooklynmuseum_Terracotta_female_figure.jpg/220px-WLA_brooklynmuseum_Terracotta_female_figure.jpg

https://en.wikipedia.org/wiki/Naqada_culture

Приликите на рисунките и идолите от нашите земи с рисунките и идолите от Египет са доста големи, за да се касае за случайност.Въпреки това са нужни повече доказателства, за да можем да кажем със сигурност, че стари балканци са повлияли египтяните в края на четвърто хилядолетие преди Христа.

За щастие, доказателства за присъствието на наши предци в Египет по време на културата Накада има. В този период, край Нил се появава особен вид керамика, която е известна в научните среди като Black topped pottery. Съдовете са червено-кафяви, а върха им е черен. Такава керамика има и по нашите земи, като нашата е поне две хиляди години по-стара.

https://shebtiw.files.wordpress.com/2011/06/ibadarian.jpg?w=1000&h=

https://shebtiw.files.wordpress.com/2011/06/arh_808065_707-1.jpg?w=1000&h=

https://shebtiw.wordpress.com/lost/egypto-danubians/

По-интересно става когато разберем, че съществува и друг тип керамика срещаща се както на Баланите, така и в Египет. Археолозите използват названието Schnurkeramik – шнурова керамика защото съдовете имат украса, която напомня на въже, шнур. Както в случая с Black topped pottery, нашата керамика е поне две хиляди години по-стара.

Има и други видове древна египетска керамика притежаваща прототип в земите на Тракия. Доста съдове от Накада и други локации показват силни прилики не само във формата, но дори и в украсата. Типичните за балканската неолитна керамика щриховани триъгълници, зигзагообразните линии и т.н. се срещат често по екзотични съдове от Египет. По-интересното обаче е друго, а именно присъствието на особен вид знаци по египетската керамика.

Тези мистериозни знаци се появават по време на Първа и Втора Династия, като тяхната функция, а и произход все още не са изяснени. Според Уолтър Емъри не се касае за ранни варианти на йероглифите, нито пък за име на грънчари, или грънчарски работилници. Сравним ли странните египетски знаци с древната балканска писменост, ще установим, че съществуват тридесет и пет успоредици.

Броят е сериозен и в никакъв случай не може да се приеме за случайно съвпадение, най-вече като имаме предвид приликите в различни видове балканска и египетска керамика. Интересното е това, че повечето знаци се срещат в доста по-късната старобългарска руническа писменост.  Дали това ще да е случайност, или се касае за предано съхранявана традиция?

В страната на пирамидите се появяват не само екзотична за региона керамика и нетипични за по-късните йероглифи знаци. В края на четвърто хилядолетие преди Христа може да се говори за поява на хора притежаващи отличителните белези на европейските народи. Намерени са доста гробове на индивиди, чиито ръст, форма на черепа и т.н. се отличават значително от населението на Африка. Новодошлите са с едър ръст, широки плещи, а и по-голям череп от местните жители. Други разлики са светлата кожа и кестенявата, а в някои случаи и рижа коса. Не случайно най-древната мумия на Египет носи името Джинджър, това е поради рижата коса на индивида.

Къде е прародината на тези мистериозни европеиди учените не са установили, или пък не желаят да обявят. През XIX и век XX са правени доста сериозни антропологични проучвания. Възможно е в ново време да са правени проучвания и на ДНК, но уви – явно хората положили основите на египетската цивилизация не спадат към представителите на така наречените “велики сили” и в такъв случай няма интерес истината да бъде казана.

Всъщнот обяснението на “мистерията” е просто. Въз основа на представените тук факти, може да се каже, че през четвърто хилядолетие преди Христа, представители на древното балканско население са мигрирали в посока юг като са достигнали до Египет.  Все пак антропологичния тип на дошлите четвърто хилядолетие преди Христа хора съвпада с този на старите балканци, които гърците наричат траки, а по-късно и българи. Балканска е и новопоявилата се през четвърто хилядолетие преди Христа керамика. Същото важи и за особените, екзотични за Египет символи.

Поредното доказателство идва от областта на езика. Староегипетския няма нищо общо с индоевропейските езици към които спада нашия. В никакъв случай не би трябвало да съществуват общи думи в български и староегипетски, но успоредици има и то не малко.

СТАРОЕГИПЕТСКИ  - БЪЛГАРСКИ  

АТЕФ -ОТЕЦЪ (баща)           

АН -ОНЪ, ОНА (той, тя)  

БХА-БЕЖАТИ (бягам)     

БЕС-ВЕСТИ (водя, нося)                    

ВСТ-ВЬСЪ (селище)         

ДР-ДВОР                         

ИИ-ИТИ (идвам)  

КЕНТ- НАЧѦТИ, ЗАЧѦТИ (зачевам, започвам, слагам начало)          

КЕС-КОСТ                          

МСТИ- МЪСТ                       

ПТ-ПИТА (хляб)            

ПРИ-ПРАВО, ПРЕД                     

РМНИ-РАМО, РАМЕНА

РУТ -РЪТЪ (уста, отвор) 

РУХ-РЪСТ                         

РК-РОКЪ ( време)         

САЧ-СЕКА, СЕЧ                        

САС-ШЕСТ

СЕПТ-ШИП                           

САМТ-СЪМВАНЕ               

СУ-СЪ (този, това)       

СВИ- СВЕТЛИНА              

СБТ-СОБА (стая)    

СТ-СТО         

ТА-ТА (тази, това)       

ТУ-ТЪ (това)                   

ХР-ГОРЕ                            

Всички думи спадат към така наречения основен речников запас,т.е. става дума за важни термини от бита и културата. Те са изключително консервативни и се запазват дълго време. Присъствието на успоредици в старобългарски и староегипетски показва две неща. Първото е, че ние българите действително сме потомци на хората познати на римляни и гърци под името траки. Второто е, че не кой да е, а определена група от дедите ни се заселила в Египет преди повече от пет хиляди години.

Поради по-високата си култура новодошлите са били в състояние не просто да покорят населението по поречието на река Нил, но дори и да се превърнат в негова благородническа прослойка в продължение на няколко века. В последствие, поради това, че са доста по-малко от коренното население, балканците са асимилирани.

Преди това да стане, те са повлияли културно и езиково населението на Египет. Още през четвърто хилядолетие пр. Христа дедите ни са предали развития култ към богинята майка, чийто символ е анка. Съвсем естествено е, че на майката ще се гледа като на символ на живота. Все пак без нея цикъла на живота е невъзможен.

Издигнатите високо ръце на идола навярно символизират контакта на богинята-майка със слънцето/небето, т.е. налице е стилизираното представяне на най-ранната форма на свещения брак. Нека не забравяме, че родителите на Дионис са Земела (земята) и Зевс, наричан от дедите ни Ден (денят, светлината, небето).

С течение на времето култът е променен, а корените на символа анк са забравени. Въпреки, че египтяните вече не знаят първоначалното значение на анка, те го боготворят. По същия начин, у нас ипсилона с две хасти, ствастиката, кръста и др. древни символи се тачат и се поставят по ритуални хлябове, ползват се в шевици, но хората, които правят това, не знаят какво е значението, първообраза на особените знаци.

Със сигурност, въпреки представените факти, някои хора биха си задали въпроса – Защо, ако анка е възникнал като свещен символ на наша територия, той не придобива същата популярност както в Египет? Това е лесно да се обясни. През четвърто хилядолетие преди Христа, процесът на оформяне на етноса ни е все още в начален стадии. Ще минат няколко хиляди години преди различните групи населявали Балканите се смесят така, че да се получи едно сравнително хомогенно общество.

Явно групата хора имаща особен култ към богинята-майка е била принудена да напусне Балканите твърде рано. Тези хора не са единствените, които са излезли от земите ни и са се установили в други територии. Страбон разказва за траките халиби в Кавказ, а Плиний Стари дори локализира траки сарапари край Бактрия. Павзаний пише за фригийски колонисти на остров Сицилия. Виждаме, че няма нищо странно в това, че определена група стари балканци напуска земите си и търси място за заселване далеч от родните места.

Как са били назовавани хората пренесли особения култ към богинята-майка в Египет едва ли някога ще разберем. В исторически времена Северна Африка е обитавана от имащите балкански произход максии (клон на мизите), гетулите (клон на гетите) и гарамантите, за които Хердот казва, че имат квадриги колесници с четири коня.

 Трудно е да се определи обаче кога точно тези наши предци са дошли в Африка. Днес Либия е хвърлена в хаос, който пречи на проучването на градовете на гарамантите в Сахара. Ние нямаме достъп до скелетния материал на най-старите мумии имащи светли коси, нито пък разполагаме с достатъчно финанси, за да проучим ДНК-то на тези мистериозни хора. Остават ни само коствените доказателства, които впрочем не са никак малко и с течение на времето само ще растат.

Ще растат на брой и свидетелствата за произхода, качествата и заслугите на народа ни. Със сигурност новите открития ще предизвикат недоверие у някои, но с течение на времето истината ще бъде приета и ще преобрази много от нас. Когато човек разбере, че е потомък на първите благородници и, че щастието зависи не от милостта на другите, а от собствената решителност и сила, тогава идва и пробуждането, а пробудения българин е като стихия, която нищо не може да спре.

МИСТЕРИОЗНИТЕ ТРАКИЙСКИ НАДПИСИ ПО СКАЛИТЕ НА САКАР

За дедите ни планините са били особено място. Там са издигнати доста храмове посветени на различни божества.  За прочутото светилище на Дионис знаем от Херодот, който споменава, че постройката се намира на висок връх – Her.VII.111. Благодарение на писмени паметници, а и проучвания на археолози, езиковеди, научихме и за още други древни планински светилища съществували дълги векове.

Слънчеви символи по скали край Палеокастро, Сакар Планина
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/1d/Paleokastro_2.jpg?1472472030124
http://www.wikiwand.com/bg/%D0%A1%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%BE_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5_%E2%80%9E%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%E2%80%9C

Едни от най-интересните обекти са тези, които открива проф. Драгомир Лалчев. Още през 1985 година, при теренни наблюдения, той успява да намери тракийско скално светилище. По-късно, през 1995, българският учен се натъква на още едно важно за предците ни място.

То е разположено на най-високия връх на Сакар Планина – Вишеград. Намира се на около 15 километра югоизточно от Тополовград. В публикувана през 2002 година работа, Лалчев споменава, че въпросния регион е спадал към владенията на Одриското Царство, изказва и предположение относно това, че най-старото име на планинското възвишение е Авролева.

Карта на Странджа с указано месторазположение на връх Вишеград

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/55/Map_of_Strandzha_Sakar_bg.svg/2000px-Map_of_Strandzha_Sakar_bg.svg.png

Изображение на връх Вишеград, снимка на Николай Ганчев

http://alexooo.blog.bg/photos/50133/original/DSC05625(1).jpg

http://alexooo.blog.bg/turizam/2010/08/30/nepoznatiiat-sakar.598314

В този район Драгомир Лалчев забелязва следи от антична крепост и останки от две сводести зидани гробници. Светилището е точно под върха, на горска поляна, в която има масивна скала. От юг скалата наподобява кръстообразно разсечена правоъгълна канара, която се състои от четири безформени гранитни блока, разположени почти симетрично един върху друг. В източната страна, около скалата има няколко разхвърляни каменни блока, за които изследователя предполага, че са остатъци от стъпала.

Позицията на скалата в сърцето на светилището може да се оприличи на каменен олтар. Възможно е дори да се касае за огнен олтар, такъв тип съоръжения са типични за култа към богинята-майка в Балкано-Анатолийския регион.

Край западното подножие на масивната скала е открита мраморна култова плочка с полуелипсовидна форма и издълбани улеи и асиметрични кръгли вдлъбнатини. В центъра на светилището е имало затворено пространство, навярно изпълняващо функцията на теменос (двор) с размери 7,5х10м. Входът е бил в южната част където нашия изследовател намира слаби следи от разрушен долмен.

В съседство с паметника проф. Лалчев открива eдинична скала с изображение на кадуцея на бог Хермес и това го кара да мисли, че се касае за доказателство за съществуване на трако-елински емпорион в близост до Адрианопол. Във връзка с това твърдение желая да уточня, че Хермес е неелинско божество. Според Херодот благородните траки извеждат своя произход от Хермес и полагат клетва използвайки неговото име – Her.V.7.

Несъмнено сакарското  светилище край Вишеград е било  от голямо значение защото там има древни надписи. Проф. Лалчев смята, че се касае за палеофригийски епиграфски паметници базирайки своето твърдение на паралели/прилики с фригийски надписи от Мала Азия.

Под името Th-04 проф. Лалчев регистрира кратък надпис от светилището край Вишеград. Според нашия учен буквите са само две и са изсечени върху отделен камък намиращ се в основата на скалата, на която се намира друг, по-голям надпис  състоящ се от десет букви.

1. Делта с отворена основа и отворен връх
2. Ипсилон

Първата буква от краткия надпис Лалчев разглежда като древен вариант на делта-Δ, посочвайки точен паралел с фригийска буква Δ срещаща се в надписа от Икизтепе, Турция. Втората буква проф. Лалчев вижда като Υ –у и смята, че комбинацията трябва да се чете като DU/ДУ допълвайки, че по отношение на този надпис нищо не може да се каже със сигурност. Възможно е да се касае за съкратен вариант на антропоним (лично име), или за началото на съкратен теоним (название на божество).

Моето виждане е доста по-различно. Тъй както камъкът е сравнително малък, той по-скоро би бил подходящ не толкова за надпис, а за изписване на символ. Проф. Лалчев споменава, че не е изключено камъка с двете букви да е бил поставен върху повърхноста на друг по-голям камък.  Възможно е да звучи пресилено, но аз съм склонен да видя вариант на свещения за дедите ни знак IYI. Все пак, както знаем от работите на Стамен Михайлов, знакът IYI присъства на Балканите поне от пето хилядолетие преди Христа, като се среща в Югоизточна Европа също по време на Бронзовата и Желязната епоха - С. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), “Георги Бакалов”, Варна, 1987.

                                      Марков Камък, Рила, снимка на Мартин Константинов
http://prarodinata.blog.bg/photos/88147/original/IYI/Markov%20kamyk%20Rila%20(78).JPG

Дали знаците са два, или три, дали действително се касае за древен вариант на IYI си остава само спекулация. Все пак не аз, а проф.Лалчев е този, който е видял надписа с очите си. Допълнителни проучвания ще покажат как точно стоят нещата.По-важното е това, че с този паметник броят на тракийските епиграфски паметници от територията на България нараства значително. Това е един сериозен принос в борбата със заблудата, че народът на Орфей не е имал своя азбука.

По-голям интерес представлява втория надпис, който е регистриран като Th-03. Въпреки ерозията и сравнително лошото състояние на посвещението, проф. Лалчев успява да вземе естампаж (отпечатък), който да позволи условно разчитане. Буквите (десет на брой) са разположени на един ред и са доста големи. Средната им височина е 20-30 см, а при някои достига до 50 см.

Това е нещо уникално не само за Балканите, но и за цяла Европа в този период. Касае се за монументален надпис и то от времето когато Рим е бил селце със сламени колиби, чиито обитатели са били под властта и влиянието на етруските.

Проф. Лалчев предполага, че думите са изсечени през VII-VI век, като добросъвестно уточнява, че не може да се говори за категорична датировка, а само за даване на приблизителна хронология на паметника. Нашият учен смята, че е допустимо следното четене – Tози, който е, стои пред, принадлежи на Нипта/Ниптий, Tози, който е,   принадлежи на Нипта/Ниптий.

За последната дума Лалчев изказва предположение, че е теоним – склонено название на древно божество. Става дума за Ипта, позната още като Епта, която е тракийската богиня-майка. При анализа си, нашият учен споменава и за присъствието на теонима Ипта на друг надпис от земите ни и по-точно за изсеченото в скала посвещение от Ситово, в което лингвистите Лидия Баюн и Владимир Орел намират името Ипта във варианти Иптиу, Иптин.

Проф. Лалчев съобщава и за още важни неща като вярването, че Ипта е считана и за мнима дойка на Вакх (Дионис). Посочено е и това, че древната богиня бива свързана със свещената планина Ида във Фригия и лидийската планина Тмол по повод на Сабазиевите нощни мистерии.

Важна подробност упомената от Лалчев е факта, че лингвистът Паул Кречмер свързва името на Ипта (Епта) с названието на почитаната от хетите богиня Hepit (Hipit). Името й навлиза в езика на хуритите  (дедите на кюрдите) във формата Hepit и се приема като название на хето-лувиско божество (лувитите са сроден и съседен на хетите народ).

Паралели между Сакар, Мала Азия и обитавания от хуритите Южен Кавказ има и от друго естество. Проф. Лалчев съобщава за това, че в местността Палеокастро, намираща се на4-5 км от Тополовград и на 15 км от Вишеград се намира едно от най-известните тракийски светилища с каменни дискове имащи аналогични образци в Гърция, Мала Азия и Кавказ.

Това, че тракийските светилища имат паралели далеч от Балканите и, че тракийска богиня е почитана от хети, лувити и хурити е доста интересно, но има и нещо друго, което е далеч по-важно и далеч по-интересно. Бедрих Хрозни – човекът разшифровал хетската писменост смята, че Епта, позната на малоазиатските народи като Хепит/Hepit (Hipit) е прототип на библейската Ева – майката на човешкия род.

Ето и думите на талантливия асиролог и езиковед “…Hepit, Hepa got into the Hittite pantheon only accidentally. It is likely that the name of our first mother Eve, Hebrew Havvah, originated from the name of Hurrian goddess Hepa…Indeed it is appropriate that Eve, Adam’s seducer, obtained the name of this non-Semitic, Hurrian goddess.. “ – Ancient History of Western Asia India and Crete, p.145.

Хрозни нарича Хепит-Епта хуритска богиня защото по време на проучването му се знае твърде малко за тракийските богове, а и за влиянието на траките над римляни, келти, гърци, арменци и не на последно място хети и хурити. Дори в по-късни времена, често ролята на дедите ни в оформянето на езика и културата на други хора бива бива силно игнорирана, а когато се споменава, това се прави по неясен, завоалиран начин.

Докато арменския учен Киркор Джаукян изказва открито възхищението си от народа на Орфей и съобщава за силното тракийско влияние на дедите ни траките върху народите обитаващи Кавказ по време на Бронзовата епоха, то Вахан Куркиджан, макар да пише, че хетската благородническа прослойка е от различен произход в сравнение c останалото население, не уточнява кои точно са хората, които смесвайки се с хетите (а и съседните хурити) създават най-величествената империя в Мала Азия през Късната Бронзова Епоха.

Казано е само, че хетите са смесен народ – азиатци, които са доминирани от индоевропейци обитаващи земи в близост до Босфора: “Hittites were a composite people, fundamentally of Asian origin, but dominated by Indo-European aristocratic elements from the neighborhood of the Bosporus.” - V.H.Kurkijan, History of Armenia, Armenian General Benevolent Union of America, 1958, p.26.

Кои са тези индоевропейци живеещи в дълбока древност край Босфора и повлияли народите на Мала Азия и Левант, давайки  им култа към Епта-Хепит-Ева е пределно ясно на всеки непредубеден историк и езиковед. Ние разполагаме със сведенията на Страбон, за когото няма съмнение, че населението на север и на юг от Босфора е едно и също и, че това са траките – Strab.XII.4.4.

Топонимите от региона –названията на селища и местности са несъмнено тракийски – Илиос, Зелея, Кади, Азани, Наколия, Абретена, Перкота, Кабесос, Камандрос се обясняват със стблг. илъ-кал, глина, зелѥ-зеленина, катъ-стан, лагер, азъно-козя кожа, на-на, колъ-кол, обрѣтати сѧ-намирам се, перѫ-удрям, кобъ-съдба, камѣнъ-каменен.

Страбон добавя и това, че по-старото име на Тракийския Боспор е Мизийски Боспор и, че намиращата се на юг от Боспора Витиния е била първоначално мизийска земя – Strab.XII.4.8. В по-късни времена, през Средновековието, тези мизи, обитавали територията между Боспора и Олимп са наречени българи от Димитри Хоматиан:

“…европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали  Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.” – Ал.Милев, Гръцките Жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966.

http://www.promacedonia.org/bugarash/ko/kratkozhitie.html

Благодарение на Херодот знаем, че дълго преди Троянската Война мизите са били голям и силен народ, който е доминирал не само в Мала Азия, но дори и в Европейска Тракия подчинявайки всички племена с помоща на роднините си тевкри, идентифицирани от бащата на историята с древните трояни –Her.VII.20.

Да се върнем на споменатата в надписа от Сакар богиня Епта/Ипта. Цитирайки уважавания в цял свят лингвист Владимир Георгиев, Драгомир Лалчев уточнява, че   името Епта е безспорно тракийско. В подкрепа на това Лалчев дава и интересната подробност, че точно в региона на Сакар Планина, недалеч от Свиленград е регистриран древния топоним Bουρδ-επτω/Бурд-епто – Proc.Aed.IV.11. Селището се намира на хълм и възможното значение е бърдото, върха на Епта.

В този дух могат да бъдат добавени представените в работи на Мирена Славова и Димитър Дечев тракийските лични имена: Ептакент, Ептапус, Ептапюр, Ептазен, Ептатралис, Ептел, Ептесукос, Ептеменка, Ептикентос, Ептенеос, Ептенис, Ептепорис, Ептала, Ептакенто, Ептапер, Ептиди, Ефтакент, Ептетрас, Ептакорос, Ептакинтианос, Ептула, Ептедиус, Иптакенс.

Повече от двадесет тракийски лични имена са свързани с името на богинята Епта, която се явява прототип на библейската Ева. Тази необикновена популярност свидетелства за дълбока почит към Епта при предците ни познати на римляни и гърци под името траки. Имайки предвид засвидетелствания на много места култ към Епта, не може да има съмнение по отношение на това, че влиянието на дедите ни се простира не само над хети, лувити и хурити, но и над други народи като старите евреи.

Възможно е в последния случай влиянието да е станало индиректно, с хетско посредничество. Още по времето на Авраам старите евреи общуват с хетите, с които поддържат приятелски отношения и, от които приемат религиозни култове: “The relations between the Israelites, on the one hand, and the Hittites and the rest of the conquered peoples, on the other, had long been friendly, for the Hebrews had not only adopted some portion of the Hittites' religious cult soon after the invasion of Palestine, but had intermarried with them (Judges iii. 5-6), as Esau had done (Gen. xxvi. 34) and as Rebekah feared Jacob might do (Gen. xxvii. 46).” – R.Gotheil, L.H.Gray, Hittites.

http://www.jewishencyclopedia.com/articles/7774-hittites

Ако четенето на проф. Лалчев е правилно, то писмения паметник от Вишеград, Сакар си е сензация защото там, най-рано в Европа е документиран вариант на името на библейската Ева, чийто прототип е тракийската богиня-майка Епта. Сакарския надпис Th-03 е не само поредното свидетелство за това, че дедите ни са имали своя азбука, но и това, че те са били хора със забележителна култура – в далечното минало често са ставали  аристокрацията на много народи.

Явно разказът на Плутарх за ролята на трако-пеласгите в основаването на Рим и историята, в която Ариан разказва за създаването на индийската цивилизация от тракиеца Дионис не са едиствените случаи, в които дедите ни се явяват като господари на други хора. Знаем също за болгите, които идват от Тракия в Ирландия и въвеждат първите закони, сега узнаваме и за ролята на дедите ни в оформянето на Хетската Империя. Тракийския произход на хетската аристокрация обяснява загадката – защо хетите никога не воюват с траките, макар да са в състояние да пратят могъщи армии срещу вавилонци, египтяни и др.

За своето откритие и публикации проф. Драгомир Лалчев заслужава уважение. Дано този прогресивен учен да получи нужното финансиране и подкрепа, за да успее да създаде планирания от него корпус от фригийски надписи. Както уточнява самия той, в нашите музеи и хранилища се пазят сребърни съдове и керамика с особени знаци, които обаче поради прибързана интерпретация и недостатъчно добро разчитане са класифицирани като гръцки, рунически и т.н. докато реално те може да са тракийски, фригийски.

Благодарение на откритията и публикациите на проф. Драгомир Лалчев, вече знаем, че България държи рекорда по монументални надписи от времето на Античността. Най-старият, а и първия открит е този от Ситово, там буквите имат височина 30-40 см. При надписа от Буково, Първомайско знаците достигат до 50 см. Същото важи и за двата надписа открити от проф. Лалчев.

Това разбира се не са единствените монументални писмени паметници оставени от дедите ни, които римляни и гърци наричат с името траки. Много надписи са заличени още в далечното минало, а други тепърва ще бъдат откривани. Дано учените, които са отговорни за популяризирането на тракийската култура най-после започнат да си вършат работата както се полага, да представят това, което се крие в хранилищата, да търсят и пазят новите паметници и най-вече да се отърсят от остарелите си вярвания, че народът на Орфей е изчезнал.

Как ще изчезнат тези, които коваха историята и създадоха първата европейска култура? Как ще изчезнат хората, които даваха закони на други народи, създаваха империи и бяха носители на светлината? Как ще изчезнат и изгубят езика си тези, които Херодот нарече най-големия народ след индийците?

Редно е богатството на народа ни да бъде показано на показ, а не да бъде крито в прашни и тъмни помещения както се прави от дълго време. Редно е на българина да бъде обяснено, че е потомък на първите благородници, че във вените му тече кръвта на господар и е безумие да се свива в сянката уповавайки се на милоста на посредствени хора.

Човек оцелява, ако е верен на себе си. Държиш ли се като силен, смел и волеви човек, плъховете няма да смеят да те грабят, мачкат и унижават. Покажеш ли добротата и благородството си, ще спечелиш уважението дори на враговете си. Подадеш ли ръка на братята и сестрите си, ще отвориш врата, която води към път имащ светло бъдеще.

Използвана литература:

1.D.Lalchev, Newly Discovered Rock-Cut Sanctuaries with Old Phrygian (?) Inscriptions in the Sakar Mountain (South-Eastern Bulgaria), Eight International Congress of Thracology Thrace and the Aegean, Vol. II, Sofia, 2002, p.p.799-815;

2.Г.Джаукян. Фракийцы в Армении, Античная балканистика. Карпато-балканский регион в диахронии. Предварительные материалы к международному симпозиуму, Издательство "Наука", 1984;

3.V.H.Kurkijan, History of Armenia, Armenian General Benevolent Union of America, 1958;

4.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,

Harward University Press, London, 2000;

5.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

6.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

7.Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

 8.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

9.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

10.Ст. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), “Георги Бакалов”, Варна, 1987.

11.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia India and Crete, Artia, Prague, 1952;  

12.Ал.Милев, Гръцките Жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;

13.М.Славова, Диграфите в тракийските имена, Св.Климент Охридски, София, 2007;

14. Л. С. Баюн, В.Э. Орел, ЛИНГВИСТИЧЕСКАЯИ КУЛЬТУРНО-ИСТОРИЧЕСКАЯ ИНТЕРПРЕТАЦИЯ СИТОВСКОЙ НАДПИСИ, Вестник Древней Историй 1 (204), Наука, Москва, 1993;

15.Д.Лалчев, Древни писмени паметници, открити в скално светилище в Югоизточна Тракия, с.446-454, Топонимия, Етнонимия, Етнография, Археология

http://www.uni-vt.bg/pages/5116/uplft/T10_379-454.pdf

16.R.Gotheil, L.H.Gray, Hittites.

http://www.jewishencyclopedia.com/articles/7774-hittites

17.М.Константинов, IYI -Хилядолетната история на най-българския знак по нашите земи, от Неолита – до ден днешен

http://prarodinata.blog.bg/history/2012/11/12/iyi-hiliadoletnata-istoriia-na-nai-bylgarskiia-znak-po-nashi.1019587

НЕСЕБЪР И НЕГОВИТЕ ТРАКИ

Всички селища по нашето Черноморие са красиви, но Несебър има особен чар. Както благоприятното разположение, така и големия брой оцелели антични постройки допринасят за необикновения дух на града. За първи път мястото e споменато от Херодот под името Месамбрия/Μεσαμβρία- Her.VI.33. Друг вариант на името получаваме от Страбон, който твърди, че в по-стари времена селището е познато като Меневрия/Μενεβρία- Strab.VII.6.1.  

По-късно Стефан Византийски пише, че градът е основан от човек с име Мелса и поради това се нарича Мелсембрия/ Μελσεμβρία - St.Byz. Ethn. Едно хилядолетие след Страбон, Несебър е наречен  Месембрия/Μεσημβρία от продължителят на Теофан –GIBI V, c.112, но Псевдо Симеон използва названието Мемнембрия/Μεμνεμβρία  , като твърди, че то идва от името на тракиеца Мемнос - GIBI V, c.176. В други стари извори се среща дори вариация Медамбрия/Μεδαμβρία - БЕР, T III, c.755.

Описвайки черноморския бряг, Плиний Стари споменава Анхиало и предава името на Несебър като Messembria, като допълва, че в миналото там е имало селище с име Меса/Messa- “nunc in ora Mesembria, Anchialum, ubi Messa fuerat”- Plin.IV.43. По монети от времето на Античността се среща Μεταμβρία, но и Μεσημβρία.

http://www.wildwinds.com/coins/greece/thrace/mesembria/BMC_08.jpg

http://www.wildwinds.com/coins/greece/thrace/mesembria/BMC_012.jpg

http://www.wildwinds.com/coins/greece/thrace/mesembria/BMC_268.jpg

Не само частицата брия/врия-град показва, че името на града е тракийско, но и неспособността на гръцките летописци да дадат точно обяснение на значението.Tе са принудени да търсят различни легендарни личности – Мелса, Менес, Мемнос в опити да разгадаят названието. Ясно е, че селището не е основавано от южните ни съседи, а от дедите ни, чийто език е бил доста по-различен от гръцкия.

Трудно е да се каже със сигурност какво означава Месембрия/ Μεσημβρία. Владимир Георгиев предполага, че първата частица идва от епитета на тракийския бог Мезен/ Μεζην и в древността градът е наричан *Mezen-bria-градът на бога-конник - БЕР, T III, c.755.

Предположението на Георгиев не е лишено от логика. Все пак съществува град Аполония – кръстен на Аполон, Дионисополис пък е по името на бог Дионис. Възможно е названието Месембрия да е вдъхновено от това на божеството Мезен/Μεζην, но поне на този момент на територията на града не е намерено светилище на Хероса. Неотдавна археолозите се натъкнаха на оброчна плочка с бога-конник, но един артефакт не може да докаже, че името на града е взаимствано от името на Мезен/ Μεζην.

Не трябва да забравяме и това, че по монетите на града са изобразявани Дионис, Корибантите, Асклепий, Деметра, Кибела, Хермес, Херакъл, Атина, а също така и римската богиня  Конкордия. Докато не се намерят повече данни свидетелстващи за силен култ към бога-конник е твърде прибързано да се приеме, че Месембрия е вдъпновено от името на Мезен.

В такъв случай е по-разумно да приемем, че Месембрия идва от по-старото, споменато от Плиний селище Меса. Тълкуване може да се направи със стблг. глагол мѣшѫ-меся, смесвам, разбърквам, т.е. касае се за град, в който са се смесили две, или повече  племена.

За тълкуването на брия/врия, Вл. Георгиев предлага стблг.(за)вьрѭ, врьти – “Траките и техния език”, с.13., т.е. значението е оградено, затворено, укрепено място. Може да се добави и стблг./стчсл. вереи-крепост. Реално селищата от тип брия/врия са укрепени места, а това означава, че тракийската глоса е обяснима с българска дума.

Нека видим и как стои въпроса с древното население обитавало красивия черноморски град. Край Несебър са земите на тракийските племена  Νιψαίοι/нипсеи и  Κυρμιάναι/ кюрмиани. Научаваме за това от бащата на историята Херодот, който описва похода на персийския цар Дарий в тракийските земи – Her.IV.93. Георги Mихайлов причислява нипсеите и кюрмияните към групата на тюните  (тините) –“Траките”, с.74. Фактът, че региона е обитаван от две племена по време на Античността е в полза на виждането, че Messa означава град, в който са се смесили две, или повече  племена.

Името на нипсеите идва навярно от названието на извора (реката) Νίψ, Νιβος (Нипс, Нива). За него споменава Светлана Янакиева цитирайки Херодиан и уточнявайки, че хидронимът Νίψ, Νιβος е образуван от същата основа както и  племенното име Νιψαίοι, това на транипсите -Τρανιψαίοι, а дори и това на град Нива-Νιβας.

Янакиева представя виждането на Томашек, че Νίψ, Νιβος идва от и.е. *nebh-“hervorquellen (набъбвам) като в ст.инд. nabh “Öffnung, Quelle” (отвор, извор) - C.Янакиева, “Тракийската Хидронимия”, с. 98.

По-скоро обаче хидронимът Нипс, от който е изведено името на нипсеите е свързан със санскритската дума nabhasa- небеса, влага, име на месец от дъждовния сезон и разбира се с нашите думи небеса, нибе-небе диал.Сродни са също гр. νέφος-облак, мъгла, лат.nebula-мъгла. По същия начин са образувани тракийските племенни имена стрюмони и тимаки – от названията на реките Стрюмон-Струма и Тимакос-Тимок.

Подлагайки на анализ името на кюрмианите, Димитър Дечев споменава за Аполон Кюрмиленос, сравнява с галската думи курми/κοῦρμι-вид бира, галското лично име Curmissus, писидийското название на селище Кюрмаса  и др. Кюрмиани може да се обясни с българската дума кърма, чието най-древно значение е храна. В такъв случай кюрмиани би трябвало да означава – хора търгуващи с храни.

Не само корена кюрм от тракийския етноним кюрмиaни се тълкува с българската дума кърма, но и наставката –ани е типична за българската граматика понеже бива използвана за образуване на местни имена като сопотч-ани, родопч-ани, пловдивч-ани.

Както кюрмианите, така и нипсеите биват причислявани към тракийското племе тюни/ Θυνοί (тини). Те са известни като опасни бойци, опитни в нощните нападения. При поход на одриския цар Терес срещу тюните, те унищожават голяма част от армията му и отнемат обоза й - Xen.Anab.7.2.  

Димитър Дечев търси обяснение за името на тези хора с и.е. te–подувам, давайки пример с авест. tav-сила, мощ, tavah-мощ, сила- “Характеристика на тракийския език”, с.6. За значението Дечев е прав, смисъла на етнонима тюни е подути, едри, силни. Обяснение обаче получаваме със стблг. доунти-подухвам, т.е. издувам.  Сродна е гръцката, или по-скоро пеласгийска дума δύνᾰσις– сила, мощ.

До V век пр. Христа племената от групата на тюните са силни и владеят Югоизточна Тракия. С появата на Одриското Царство влиянието на тюните е силно ограничено, те са подчинени от одриските монарси. Въпреки това, половин хилядолетие по-късно, споменът за тюните не е изчезнал. Страбон споменава, че областта от Аполония (Созопол) до Салмудесос (Мидия/Къйъкьой, Турция) носи името Тюния- Strab.12.3.3.

Освен черноморската Месембрия има и друго селище с подобно име в земите на древна Тракия. Става дума за построената от жителите на Самотраки Месaмбрия/ Μεσαμβρίη –Her.VII.108. Тя се намира на брега на Бяло Море, недалеч от град Стрюме, явно някъде в делтата на река Струма.

Поради оскъдните данни е трудно да се определи каква точно е връзката между черноморското и беломорскоко селище носещи имена Μεσαμβρίη, Μεσαμβρία.

Възможно е през Бронзовата епоха нипсеите и кюрмианите да са обитавали долината на Струма, но след като са принудени да напуснат земите си, тези хора са се заселили на ново място, по Черноморското крайбрежие където са основали нов град Месембрия.

В подкрепа на това предположение е факта, че в близост до намиращият се недалеч от река Струма град Солун е локализирано тракийско селище Νίβας, а Херодиан обяснява, че Нипс, Нивос /Νίψ, Νιβος е (тракийско) име на извор (река)  - С.Янакиева, “Тракийската хидронимия“, с.98. Разбира се без повече данни, това си остава само едно предположение, нищо повече.

Реално, интерес за нас представлява черноморската Месембрия-Несебър. Въпреки, че е смятана за колония на гърци от Мегара, селището е тракийско. Дедите ни са го населявали от незапомнени времена. За това е допринесло стратегическото разположение на мястото. Полуостровът е лесен за защита, а предлага и удобно пристаниище. Много преди гърците да прекосят Босфора и да навлезат в Черно Море, предците ни са търгували не само с други селища от черноморското крайбрежие, но и с богатите градове край Средиземно Море, като през XII-XI век пр. Христа стигат дори до Египет.

Как и защо далечните ни предци познати навремето под името траки губят позицията си на силен морски народ все още не е ясно. Възможно е да се касае за бавен процес, който е дирижиран от чужденци. Морската търговия е важна за икомиката, а държава имаща силна икономика е и силен противник. Както и повечето други крайморски градове, Месембрия-Несебър е постепенно инфилтрирана от чужди хора, който с течение на времето надминават по брой местното население и започват да играят доминатна роля в управлението на града.

Трябва да се признае обаче, че старите управители на Месембрия-Несебър са били умни хора. Владели са изкуството на политиката до съвършенство и това спомага града им да не пострада нито при персийските, нито при келтските и римски нашествия. Поддържани са приятелски отношения с Келтското Царство на Кавар, а също и с владетеля  на Понтийското Царство Митридат. За разлика от съседната Аполония, Месембрия не е подложена на грабеж от римляните.

В по-късни времена, през Средновековието съдбата на селището е променлива, то ту е в ръцете на дедите ни, ту e под властта на Римската Империя (Византия). В края на XIV век Несебър е превзет от рицарите на Амадей Савойски, които обаче го продават на Византия. Само стотина години по-късно перлата на Черноморието вече е в ръцете на Османската Империя и се започва дълъг период на упадък. С идването на Освобождението населението получава нова възможност да възроди града си и го прави блестящо.

Това е последната ми публикация на този момент, възможно е да продължа в края на август, или началото на септември. Желая на всички приятели изпълнено с хубави преживявания лято!

Използвана литература:

1.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

2.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

3.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

4.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

5.Д.Дечев, Характеристика на тракийския език, БАН, София, 1952;

6.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

7.С.Янакиева, Тракийската Хидронимия, Studia Thracica 12, Изд. Марин Дринов, София, 2009;

8.Несебър, България http://pravoslavieto.com/hramove/nesebar/index.htm