ОТНОВО ГОЛЯМА СЕНЗАЦИЯ И ОТНОВО ТЯ Е СМЕТЕНА ПОД КИЛИМА

Съвсем наскоро международната преса гръмна с новината за генетичните проучвания засягащи ДНК на хората наречени в “Стария Завет” филистимци. Те са известни не само с едрия си ръст, но и със страховитата си военна мощ основаваща се на голям брой колесници и конници. Известни са и с уменията си да обработват желязото, а и с това, че са враждували със старите евреи. Първоначално приятели, по-късно те се превръщат в противници на цар Давид.

На територията на Израел, филистимците построяват пет града: Акрон (Екрон), Ашдод, Ашкелон, Газа, и Гет (Гат). В книгата на пророк Амоса се твърди, че този народ идва от Кафтор (древното име на остров Крит използвано от старите евреи, бел.авт.) -Ам.9.7.

До преди около 30 години дори не бе ми идвало наум да свържа филистимците с българите. Просто нямаше логика в това, ако човек се доверява напълно на официалните теории. Все пак хората, към които принадлежи Голиат влизат в библейската история засягаща събития от XI-X в.пр. Христа – времето на царете Саул и Давид. А ние, според нашите учени сме потомци на народ, който започва да се консолидира след 681-ва година, или казано с други думи – около 1750 години по-късно.

Мина доста време след първото ми запознаване с народа филистимци, докато разбера, че официалните теории за произхода на народа ни са съвкупност от нелепи измислици съчинени от чужденци, обслужват чужди интереси и само са следвани сляпо и покорно от повечето наши историци.

Благодарение на работите на родолюбци като Георги Раковски, Цани Гинчев, Ганчо Ценов и др. научих, че ние сме потомци на огромен, древен балкански народ, а не на три напълно различни етнически групи, които са се смесили след прословутата 681-ва година. Различните групи на този народ са носили различни имена – нещо, което е напълно естествено. Една от най-слабо познатите групи на широката публика у нас са пеласгите, те са същите хора, които старите евреи наричат пелиштим (פְּלִשְׁתִּים‎), а по-късно фелиштим- филистимци.

 

Пеласгийски боец изобразен на египетски  релеф от Мединет Хабу

http://www.salimbeti.com/micenei/images/seapeoples25.jpg

http://www.salimbeti.com/micenei/sea.htm

Омир нарича пеласгите богоподобни, богоравни и ги локализира на остров Крит – точно там, където според пророк Амоса живеят филистимците: “Вие, синове Израилеви, не сте ли за Мене като синове етиопски? казва Господ. Нали Аз изведох Израиля из земята Египетска и филистимци – из Кафтор и арамяни – из Кир?” –Ам.9.4.

https://www.pravoslavie.bg/%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%8F/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%BA-%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%B0/

Това, че пеласгите - хората, от които се възхищава Омир, са същият народ, на който принадлежи гиганта Голиат е признато от някои изследователи, които се уповават не само сведения от лингвистиката, но и от данни от областта на археологията. Цитирам дословно:

“The name Pelastoi-Πελαςτοι can be identified with Old Hebrew pelisht-im (im is the ending in plural), Assirian palashta, pilishtu, and Egyptian prsht i.e. with the Philistines of the Bible. According to the Biblical tradition, the Philistines had come from the island of Crete. The French archeologist Berard (1952) confirmed this thesis with archeological data...Thus Pelasgians migrated from the Aegean region to Palestine, the territory to which they gave their name...”-V.Georgiev, Introduction to the History of the Indo-European Languages, Sofia, 1981, р.107.

Понастоящем доста учени приемат за правилно отъждествяването на пеласгите със старите филистимци. Променено е и виждането за тези хора. Те вече не са считани за кръвожадни и войнолюбиви варвари, а за носители на забележително висока култура. През 2007, във вестник “Ню Йорк Таймс” се появи статия на Джон Нобъл Уилфорд “Philistines but less and less Philistine” – (Филистимци, но все по-малко и по-малко варвари бел.моя).

В тази работа американският журналист съобщи, че в Ашкелон са намерени фрагменти от керамични съдове с надписи. За повечето съдове с надписи се смята, че са донесени от Крит или Кипър от преселници, но има и керамика изработена с типична за околностите на Ашкелон глина и точно те са от голям интерес за науката понеже показват що за азбука са ползвали филистимците във въпросния регион.

Уилфорд цитира учените Крос и Стейгър, според които писмеността на филистимците е вариант на кипърско-минойското писмо. Според д-р Крос, някои от знаците пасват с формите на познатите кипърско-минойски знаци, най-вече с тези от земите на Кипър и Угарит, Сирия. Д-р Крос допълва и, че филистимската писменост показва и особености на Линеар А – писменост използвана в егейския регион между 1650 и 1450 г.пр. Христа:

“A few pages on in the article, Dr. Cross and Dr. Stager were more emphatic about the inscription painted in red on the jar fragment made from local clay.“Perhaps it is not too bold to propose,” they wrote, “that the inscription is written in a form of Cypro-Minoan script utilized and modified by the Philistines — in short, that we are dealing with the Old Philistine script.”Dr. Cross said in an interview that several signs in the Ashkelon inscriptions “fit in with well-known Cypro-Minoan,” in particular from artifacts recovered at sites in Cyprus and at Ugarit, in Syria. He said the script had some characteristics of Linear A, the writing system used in the Aegean from 1650 B. C. to 1450 B. C.”

https://www.nytimes.com/2007/03/13/science/13phil.html

Благодарение на статията на Джон Нобъл Уилфорд, интересът ми към пеласгийското присъствие в Левант нарастна неимоверно много и поради това постоянно следях за нови публикации. Такива, за мое щастие се появиха. През 2013-та година останах изненадан от публикация засягаща произхода на дивите прасета на територията на Израел.

Оказа се, че още в дълбока древност, с идването си в Леванта, пеласгите наречени пелиштим, филиштим, филистимци са докарали със себе си прасета от Европа и този вид е успял да се размножи до такава степен, че да остави сериозен генетичен отпечатък в съвременните популации:

“Now, in a new study, Prof. Israel Finkelstein and Dr. Meirav Meiri of Tel Aviv University's Department of Archaeology and Ancient Near East Civilizations together with Dr. Lidar Sapir-Hen from the same department and Dr. Dorothee Huchon of TAU's Department of Zoology have found that, unlike the Near Eastern wild boars in surrounding countries, Israel's wild boars originated in Europe. After a genetic and archaeological analysis, the researchers suggest the wild boars living in Israel are descendants of domesticated  pigs brought to Israel starting almost 3,000 years ago by the Philistines and other seafaring raiders.The findings were published this week in Scientific Reports. Prof. Steve Weiner and Dr. Eilsabetta Boaretto of the Weizmann Institute of Science, Prof. Guy Bar-Oz of Haifa University, Dr. Greger Larsen of Durham University, Prof. Aren Maeir of Bar-Ilan University and Dr. Liora Kolska Horwitz of the Hebrew University of Jerusalem contributed to the study.”

https://phys.org/news/2013-11-genetic-israel-wild-boars-europe.html

Че пеласгите наречени филистимци са обичали свинското месо не е тайна, важното в случая е това, че породата свине, която народът на Голиат довежда със себе си, е европейска по произход, а това показва отправната точка на преселение – Европа.

Всъщност, имайки предвид, че пеласгите-филистимци са стара балканска популация, може да се уточни, че породата свине докарана от тях в Ориента е от балкански произход. Може ли да е другояче?

Няколко години по-късно, през 2015-та, се натъкнах на интересна и още по-изненадваща информация, от която разбрах, че пеласгите-филистимци са били освен животновъди също и опитни земеделци, явно по-добри от коренното население на Ориента. На дошлите от Европа филистимци се приписва не само въвеждането на подправки като кимиона, семената от мак и др., но и култивизирането на 70 вида местни растения, които до този момент, никой от региона не е използвал за храна:

“In addition to the translocation of exotic plants from other regions, the Philistines were the first community to exploit over 70 species of synanthropic plants (species which benefit from living in the vicinity of man) that were locally available in Israel, such as Purslane, Wild Radish, Saltwort, Henbane and Vigna. These plant species were not found in archaeological sites pre-dating the Iron Age, or in Iron Age archaeological sites recognized as belonging to non-Philistine cultures - Canaanite, Israelite, Judahite, and Phoenician. The "agricultural revolution" that accompanied the Philistine culture reflects a different agrarian regime and dietary preferences to that of their contemporaries.”

https://phys.org/news/2015-08-philistines-sycamore-cumin-opium-poppy.html

Образът на филистимците като бойци-колесничари прегазващи брутално всеки по пътя си започна да избледнява и вместо него се заформи съвсем друг облик на хората, от чиито среди произлиза гиганта Голиат. 

Те не само са боравили със своя азбука, сродна на кипърско и крито-минойската писменост, не само са владеели майсторски коването на желязо и то повече от половин хилядолетие преди германите и келтите да се научат да правят това, но и са умеели да обработват земята, а и да култивизират растения. A пък за способността им да строят големи селища, свидетелстват градовете им Акрон (Екрон), Ашдод, Ашкелон, Газа, Гет (Гат).

Вече става ясно защо Омир нарича пеласгите (филистимци) богоравни. За времето си те са изпреварили много други народи в областите на военното дело, строителството, металургията, земеделието, държавната организация. Става ясно и, че Плутарх никак не е преувеличил твърдейки, че пеласгите, след като пребродили по-голямата част от обитаемия свят и подчинили по-голямата част от човечеството, се установили (в Лациум) и нарекли новото си селище Рим:

“Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome.”- Plut.Rom.I.1.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html

Разбира се, в случая Плутарх говори за пеласги, които са потеглили на запад, в посока на Апенините. Дали идването на стари балканци в Лациум е станало по същото време както преселването на техни роднини в земите на Израел, на този момент не може да се каже със сигурност. Във всеки случай, между двете групи е съществувал контакт, за който свидетелстват немалък брой артефакти намерени по Апенините и датирани като принадлежащи на ранната Желязна епоха.

Да се върнем сега на сензационната новина. В международната преса бяха публикувани резултати от генетични проучвания на костен материал от филистимски погребения на територията на Израел. Благодарение на проучванията става ясно, че народът на Голиат има европейски корени. Oт предпазливост, или може би поради политическа коректност, не се казва точно откъде са дошли в Израел пеласгите-филисимци. Като възможности се дават континентална Гърция, Сардиния, остров Крит:

“For more than a century, we have debated the question of where the Philistines came from,” writes archaeologist Eric Cline in an email from his excavation at the Canaanite site of Tel Kabri (Cline was not involved in the current research.) “Now we have the answer: Southern Europe, and probably more specifically mainland Greece, Crete, or Sardinia. This fits with what had seemed the most likely answer previously, especially judging from [the archaeological remains], and so this seems a logical finding."

https://www.nationalgeographic.com/culture/2019/07/ancient-dna-reveal-philistine-origins/

Според други източници, възможната отправна точка на пеласгите-филистимци са Гърция, Сардиния и Иберийския полуостров:“After analyzing the ancient DNA of 10 individuals buried at a Philistine archaeological site, an international team of researchers found that the Philistines descended from people in Greece, Sardinia or even Iberia (present-day Spain and Portugal). These ancestors migrated across the Mediterranean during the late Bronze Age or early Iron age, about 3,000 years ago.”

https://www.livescience.com/65867-philistines-ancient-dna-europe.html

За мен колебанието на учените е непонятно. Данните са предостатъчно, за да се определи къде точно е прародината на филистимците и къде са техните колонии.

След като се знае, че филистимците са реално клон на старите пеласги, то единствената възможност за прародина остават остров Крит и континентална Гърция. За Гърция Херодот казва, че старото ѝ име е Пеласгия, т.е. пеласгите са най-старото население: “ …the country now called Hellas, which was formerly called Pelasgia…“- Her.II.56

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2050.htm

Старият автор Eсхил също определя пеласгите за най-древни жители на Елада чрез думите на цар Пеласг: “Аз съм Пеласг, владетелят на тази земя, син на Палехтон, когото земята роди.“- “I am Pelasgus, ruler of this land, Child of Plaiaichton, whom the earth brought forth.” 

http://classics.mit.edu/Aeschylus/suppliant.html

По-рано Омир локализира съвсем ясно пеласги на остров Крит използвайки разказа на пътешестващия Одисей. Старият автор използва за пеласгите епитета богоравни, а това е силна индикация за нивото на култура на тези хора: “There dwell Achaeans, there great-hearted native Cretans, there Cydonians, and Dorians of waving plumes, and goodly Pelasgians.”- Hom. Od. 19.176-178

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0136%3Abook%3D19%3Acard%3D148

Епитетът богоравни е употребен и в Илиада, там където става дума за дошлите на помощ на трояните пеласги: “Paeonians, with curved bows, and the Leleges and Caucones, and the goodly Pelasgi.”- Hom. Il. 10.429

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Hom.%20Il.%2010.429&lang=original

Знаейки това, а и уповавайки се на факта, че пеласгите -филистимци ползват кипърско-минойска, или дори вид крито-минойска писменост, че керамиката им е от същия тип както керамиката от егейския регион, то няма как да се посочи друга прародина освен Южните Балкани.

А ето как генетиците характеризират типичната за филистимците хаплогрупа – тя принадлежи на европейските ловци-събирачи от времето на Мезолита:“Similarly, genetic clustering assigns ASH_IA1 with an average of 14% contribution from a cluster maximized in the Mesolithic European hunter-gatherers labeled “WHG” (shown in blue in Fig. 2B).”

https://advances.sciencemag.org/content/5/7/eaax0061?fbclid=IwAR3H1gYnrfb1tVsyTdKG-wUE1iEr4o0noTmAdEKpZOeBH8-noYVgU3fNKio

Нас обаче не ни интересуват всички европейски ловци-събирачи от Мезолита, а само тези от Балканите, защото Балканите, а не Средна, Северна или Западна Европа са посочени като прародина на пеласгите-филистимци. Хаплогрупата свързваща Южните Балкани, остров Сардиния и Иберия е I2, а тя е най-често срещаната при нас българите. За балканските носители на I2 се смята, че те са населявали земите ни от времето на Мезолита: “…haplogroup I-M423 is the genetic record of Balkan Mesolithic foragers and their expansion after the adoption of agriculture.”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3590186/

Наличието на популации, при които има значителен брой носители на хаплогрупата I2 в Сардиния и Иберийския полуостров може да се обясни много лесно. По време на Бронзовата епоха стават големи климатични промени, които правят живота в определени региони от Европа труден, или дори невъзможен. Тези, които искат да оцелеят са принудени да търсят нови земи, които не са засегнати от природните бедствия. Тогава пеласгите-филистимци се съюзяват със свои роднини и така се ражда коалицията на така наречените Морските народи*. Заедно, обединените балканци успяват за завладеят цяла западна Мала Азия, Левант, малко остава да превземат и Египет.

Фараонът Меренпта спасява страната си давайки земя за заселване на част от Морските народи в Северна Африка, при условие, че минат на негова страна. Тактиката успява и маршът на Морските народи е спрян.

Пеласгите се завръщат от Египет и се установяват в земя, която по тяхно име ще бъде наречена Палестина (от пелиштим-пеласги). Част от роднините на пеласгите поемат с корабите си в посока запад и се установяват на остров, на който дават името си. Става дума за Сардиния, а пеласгийските роднини заселили се там са наричани от египтяните с името шардунаш, шерден.

Eдна група от въпросните известни с високите си воински качества шерден се завръщат на Балканите и по време на Античността стават известни с името серди. Те са хората отговорни за възникване на името Сердика*.

Колкото до хаплогрупата I2 в Испания и Португалия, то приемем ли, че визиготите основали царство там, са потомци на описаните от Херодот гети, всичко си идва на мястото. Няма нищо чудно, няма нищо мистериозно.

Ето колко прости са нещата. Ето колко лесно може да се обясни феномена, че при българи и сардинци концентрацията на I2 e доста висока. Ето колко лесно може да се обясни къде е прародината на пеласгите-филистимци. Не са нужни сложни термини, не е нужна огромна библиография. Нужно е само да се ползват историческите извори, а и данните от археологията, ономастиката и генетиката. Така всичко ще добие логичен вид и ще си дойде на мястото.

Ще стане ясно защо в Тракия има топоним Газа, а и защо според Плутарх старото име на река Стримон (Струма) е Палестин - J.Lempriere’s Classical Dcitionary, p.474. Названието на филистинския град Гет също не е случайно, то е свързано с гетите от земите ни, а и с тракийското божество Суре-гет. Дали пък името на филистимския Акрон няма да сродно на това на тракийското селище Акроен, а елементът -келон (в Ашкелон) няма да е идентичен на този от Салдо-келе в Тракия и Келене във Фригия?

Поне за мен загадката с произхода на филистинците е разрешена. Те са клон на пеласгите, които по време на Бронзовата епоха колонизират Левант. Доволен съм от това, че вече има доказателства за високата култура на тези наши предци, че вече няма да бъдат споменавани само поради войните си с египтяни и стари евреи.

Доволен съм и, че разбрах каква е била съдбата им. Те не са нито прогонвани, нито избивани безжалостно. Съдейки по наличието на ДНК типична за европейски популации сред населението на Левант, учените стигат до заключение, че филистимците са се смесили с местните хора. 

Това по принцип също е сензация защото се оказва, че предположението на Герхард Херн относно етногенезиса на финикийците е правилно.

Този учен смята, че финикийците са амалгама от ханаанци и хора от групата на Морските народи. Към тях разбира се спадат не само пеласгите, но също дарданите, сердите, бесите, тевкрите, травсите, мизите, познати на египтяните под имената пелесет, дрдн, шерден, уешеш, ткр, туршу, мешуеш. 

Последната група мешуеш е позната на Херодот под името максии, бащата на историята ги локализира в Либия, обяснява, че бръснат част от косата си, а друга оставят да расте свободно, а добавя и, че те все още помнят своята прародина край Троада (там където е Мизия бел. моя).

Тези факти показват, че Артър Еванс е бил прав в предположението си, че финикийската азбука е свързана с писменостите от остров Крит. Та нали Крит е мястото, в което пеласгите са считани за богоравни, т.е. за елит, за носители на култура, нормално е те да дадат азбука на други хора, а акрофонията на финикийските букви показва, че те са създадени от хора говорещи древен вариант на българския език.

Осъзнавам колко странни са твърденията ми за някои хора, но всичко може да се провери, всичко може да се докаже, за разлика от официалните теории за произхода ни, които нито са проверявани адекватно, нито са доказвани. Това, че в миналото сме били принудени да вярваме в неиздържани теории, не означава, че трябва да продължаваме да правим това. Напротив – време е да спрем да приемаме всичко на доверие.

Имаме уникална история, имаме уникални предци, които са извършили такива неща, че са наречени богоравни. В такъв случай редно ли е ние днес да се свиваме в ъгъла и да мрънкаме, че нещата не вървят? За да потръгне нещо, някой трябва да го извърши, а този някой сме ние, друг няма да ни помогне. Господ ни е дал много дарби, а и сили да вършим чудеса, от нас се иска само да ги използваме.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ – ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ, ТАМ ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ ФИЛМЧЕТА. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ! 

Най-голямото гробище в световната история.

https://www.youtube.com/watch?v=fQsoed8YwK0

*Всъщност правилното е не Морски народи, а Народи от отвъд морето (Средиземно море), но защо учените са избрали неточния термин, за мен е загадка.

**Възможно е разбира се споменатите от Ливий серди никога да не са напускали Балканите, а увековечените в египетските хроники шерден, да са просто техни роднини напуснали земята ни.

КАК ТРАКИТЕ ДАДОХА РЕЛИГИЯ НА ГЪРЦИТЕ – ТАЙНАТА НА МИСТЕРИИТЕ

Нашият народ е добре известен с това, че умее да побеждава на бойното поле. Не без повод са възникнали изразите “страшните за целия свят българи”, “народ, който е купувал достойнството си с кръвта на противниците си, у който полесражението е общо родно място.” Неслучайно княз Крум е кара защитниците на Константинопол да треперят, неслучайно на цар Симеон се гледа като на най-голямата заплаха за Византия, неслучайно Калоян получава името Ромеоубиецът.

Известни сме обаче и с друго – не си се отдават битките с думи. Ние не можем да лъжем, не можем да мамим, не можем да създаваме интриги и да заблуждаваме умело, а за жалост перото е по-силно от меча. Това не е литературно преувеличение, а самата истина. С лъжи се нанасят по-големи поражения, отколкото със силна армия.

Ако не бяха лъжите на старогръцките автори, повторени от тези на римските летописци от по-късни епохи и използвани в наш ущърб от чужди учени в ново време, то не само ние, но и цял свят щеше да знае, че народът, на който принадлежат Залмоксис, Орфей, царете Резос, Ситалк, Котис, бунтовниците Спартак и Вологес, а и още много други ярки личности, не е изчезнал.

Траките - хората, които Херодот нарича най-големият народ след индийците никога не са напускали историческата сцена, само имената им са променени, историята им изкривена, а много от заслугите премълчани или присвоени от други хора. 

Учените ни знаят прекрасно, че старите българи са наричани траки от монаха Фулко, пеони от Йоан Цеца, а и мизи от Димитър Хоматиан, но на всички тези твърдения на старите автори се гледа като на архаизация, т.е. нещо, което няма връзка с действителността.

Неотдавна стана ясно, че най-често срещащите се хаплогрупи при нас българите са наследени от население което е обитавало Балканите през епохите на Мезолита, Неолита и Бронзовата епоха. Възрастта на хаплогрупите I2, E-V13, J2, R-L23*, G2, a и голяма част от R1a, предхожда с около 9-10 000 години поддържаната датировка на идване на дедите ни в земите на юг от Дунава. Този факт показва ясно, че ние имаме пълното право да се назовем пълноправни наследници на най-древното цивилизовано балканско население познато по време на Античността под името траки.

Макар да са повлияли други народи, дедите ни биват демонизирани от своите врагове, като същевременно постиженията на предците ни са често премълчавани. 

Днес обаче знаем, че като създател на буквите и разпространител на знанието, Алкидамант обявава тракиеца Орфей. Диодор Сицилийски поддържа това виждане споделяйки, че Орфей и Лин са първите, които са ползвали древните букви. За орфически писания на плочици говори Еврипид.

Според Плиний Стари тракийския бог Дионис е този, който е създал търговията. Луций Ариан отива по-далеч обявявайки Дионис за основоположник на индийската цивилизация. Доста по-рано Омир разказва с възхищение за божествено красивите доспехи на тракийския цар Резос. 

Фасада на фригийски храм изсечен в скала - изобр.  http://www.istoriia.ru/wp-content/uploads/2015/06/1327.jpg

С огромното си богатство е прочут цар Мидас, за когото дори възниква вярването, че всичко, до което се докосне той, се превръща в злато. Високото ниво на развитие на фригите проличава и от тяхната архитектура. Монументалните сгради, мозайки и фрески от Гордион се появават на бял свят векове преди гърци и римляни да успеят да създадат нещо подобно.

Tраките Орфей и Лин са основоположниците на гръцкото поетично изкуство, а пък Евмолп е известно, че въвежда Елевзинските мистерии в Атина. Там е въведен и култа към тракийската богиня Бендида. В Рим биват почитани тракийските богове Атис и Кибела. Благодарение на писанията на Платон, ние знаем за невероятните умения на тракийските лекари и тяхното добро познаване на човешката душа и същност.

Друг старогръцки автор – Хиполит, твърди, че келтските друиди са инструктирани лично от боготворения от гетите мъдрец Залмоксис. На траките се приписва дори създаването на религията на галите!

Дали пък дедите ни не са създатели и на старогръцката религия? За Зевс няма съмнения, още Омир го нарича Пеласгийски използвайки думите на Ахил Пелеев, същият този Ахил, който по-късно Малала ще спомене във връзка с българите от своето време. Самотракийските названия на Зевс са Дин, Ден, а за тълкуването им акад. Вл. Георгиев ползва стблг. дьнъ-ден (т.е. светлина бел.моя).

Бащата на историята Херодот също е ясен по отношение на Хермес твърдейки, че тракийските благородници считат този бог за свой праотец и се полагат клетва използваки името му. Най-древното име на Хермес е Ерм, тракиецът Св. Ерм е споменат в Новия Завет, а Ерми е старобългарски род.

Относно Арес съмнения изобщо не може да има, Тракия е наречена свещено място за този бог, а Йордан предава виждането, че богът на войната произлиза от средите на гетите. Дори и в ново време при нас българите е запазено името Ярей, а то е вариант на древното Арес, обяснимо със стблг. iaръ-избухлив, гневлив-точно типичните качества на бога на войната.

Аполон е известен със своята лира, а и с това, че е бог-лечител. Тук отново трябва да се върнем при писанията на Платон, според когото траките първо лекуват душата, а после тялото на човека, като при този процес те ползват припявания. Това е интересна подробност понеже най-старото име на Аполон е Паяво, а то се обяснява със стблг. пѣваниѥ-пеене.

За името на Хефест се знае, че не е гръцко. Хялмар Фриск казва без увъртане, че теонима е предгръцки, а цитира и цитира Алберт Карни, според когото името на Хефест е пеласгийско. За връзката на този бог с траките синтии знаем от Омир.

На богинята Атина е кръстена столицата на южните ни съседи, името на тази богиня обаче няма смисъл на гръцки. Дори елинофилът Джон Чаудик признава, че Athanai няма смисъл на гръци. Основателят на град Атина е Тезей, а той разбира се не е грък, Плутарх е пределно ясен, че древният герой е потомът на фригиецът Пелопс. Тезей е известен с особената си прическа, която е типична за траките абанти за мизите (наречени по-късно българи бел.моя), а в по-късни времена е наречена и хунска мода от Прокопий Цезарийски.

Името на Атина е сродно на това на фригийския бог Атис, а разбира се и на името на царят на хуните Атила, като значението е родител.Обяснение можем да получим със стблг. отьцъ-баща, родител, чиято древна форма според Стефан Младенов е *атькъ.

Афродита е известна като богиня на любовта, за нейното име Хялмар Фриск е категоричен – не е гръцко, произходът е неясен. Елементът –дита се среща в името на почитаната от царските скити (познати и като хуни бел.моя) Дита-гоя. Тя е спомената в работите на Олга Дашевская и Сергей Рябчиков, който свързва Дита с дете, връзка, а гоя с гой-плодородие като добавя паралели от санскрит и авестийски.

Елементът –дита от името на Афродита притежава значение деца, докато Афро е погрешното предаване на фригийския глагол аберет-носи. Афродита, или както е правилно Абере-дита означава носеща деца.

Както бе споменато, Бендида е била на почит в Атина. Името на тази богиня е известно и като Вензис. Този вариант е обясним със стблг. вѧзати-свързвам и това не е случайно защото богинята е наричана Зюгия-свързващата. Бивайки богиня на брака, то епитета свързващата е напълно логичен, логично е и обяснението на български.

Могат да се дадат още много примери с имена на божество почитани от гърците, но нямащи смисъл на гръцки. На този момент обаче това не е нужно, посочените примери говорят достатъчно красноречиво от кого дедите на южните ни съседи са заели своя пантеон.

Трябва обаче да се споменат две важни неща. Самата гръцка дума за бог-θεός не е гръцка, за това пише лингвистът Юрий Откупщиков. Понеже твърдението е сериозно, давам точен цитат: “Более того, само слово θεός ‘бог’ не отвечает греческим нормам индоевропейских фонетических соответствий. Начальному Θ- этого слова в древнеиндийском языке должно было бы соответствовать dh-, а в латинском f-. Др.-инд. devâh и лат. deus говорят о том, что исконное греческое слово, отвечающее нормам фонетических соответствий, должно было иметь форму *δειός, а не θεός.” [Ю.Откупщиков, Догреческий Субстрат, У истоков европейской цивилизации, Ленинград, 1988, с.4].

Не по-малко важна е гръцката дума за религия, ритуал, почитане на бог – трескея (θρησκεία). Повечето лингвисти (следвайки общоприетите догми) се “затрудняват” да дадат обяснението ѝ. Слава Богу, има и изключения, Егберт Тиxелаар, който цитирайки Йозеф Ван Хертен съвсем съвестно посочва, че понеже Орфей е този, който е въвел мистериите на боговете, тези мистерии са наречени θρησκεία заради Орфей: “Orpheus first handed over the misteries of the gods, whense the mistery if called θρησκεία after Thracian Orpheus” [E.J.C.Tichelaar, Sibyls, Scriptures, and Scrolls: John Collins at Seventy, Brill Boston-Leiden, 2016, p.215].

Голям принос в разгадаването на това кой е дал религия на старите гърци има и фламандският изследовател Алберт Йорис Ван Виндекенс. Правейки тълкуване на термина  θίασος/тиасос-процесия в чест на Дионис, Ван Виндекенс дава санскр.  tvisati/твисати- движа се, движа се развълнуван. 

Няма съмнение, че θίασος е сродна на tvisati/твисати, но е ясна и връзката със старобългарските двиsати, подвиsати сѧ- движа се, придвижвам се, карам. 

Излиза, че θίασος/тиасос - процесията в чест на Дионис, може да се обясни съвсем лесно на български език, но навярно поради слабото познаване на нашата реч, фламандският лингвист не е споменал тази важна подробност.

Това е доста интересно, но има и друго. Ван Виндекенс предлага тълкуване на думата θύρσος-тирс със санскр. trasati/трасати-треса, тръскам. И в този случай, най-вероятно неволно, са пропуснати старобългарските думи трѧсти сѧ,   трѧсѫ,   трѫсъ - треса, тръскам, трус. 

Логика има защото точно това е функцията на тирса – той се тръска от участващите в шествието на Дионис. Трябва да се уточни, че тирса никога не е изчезвал. В ново време, при нас българите древният атрибут е заместен с тояга украсена с цветя, която водещия народното хоро държи.

Фактите показват, че ние не просто имаме право да се наречем потомци на траките, но също и, че дедите ни са тези, които дават култура и религия на старите гърци. 

До този момент ние не сме подозирали за тези неща по простата причина, че създанието ни бе замъглено от грозни, нагли лъжи. Няколко поколения българи израстнаха учейки, че предците ни са нашественици на балканите, че сме получили религия и писменост от гърците.

Бъдеш ли закърмен с лъжи, ще вярваш в лъжи и даже ще се съпротивляваш когато ти бъде казана истината. Ето за това Марк Твен иронично подхвърля, че е по-лесно да излъжеш хората, отколкото да им обясниш, че са били излъгани.

Днес обаче ние имаме достъп до информация, който в миналото бе немислим. Днес  можем да сравняваме, проверяваме, а и използвайки данните да мислим логично. Трябва да се вярва не на хората с титли и авторитет, а на сведенията, които могат да се проверят и не противоречат на здравия разум. Съзнателно или несъзнателно, много хора на науката са се поставили в служба на чужди интереси поддържайки теории, които не просто са неверни, но и вредни за България.

Нима може да се оправдае това, че макар да сме наследници на най-древното балканско население, ние бяхме изкарани нашественици отнели земи от Византийската Империя!

Докато на гърчетата се внушава, че са потомци на хората дали култура на Европа, на българчетата се преподава, че дедите им са дошли от Средна Азия, няколко века прекосявали Дунава само, за да плячкосат византийците и накрая отнели от византийците Тракия, заселвайки се за постоянно. На това безумие трябва да се сложи край! Докога ще се робува на лъжи съчинени от враговете на народа ни?

Ако ние не изискаме и не пазим своето, можем ли да се сърдим на чужденците, че отнемат наследството ни? Не е виновен този, който яде баницата, виновен е този, който му я дава. Дедите ни пазиха земята ни с кръвта си в продължение на хилядолетия,  ако не го бяха направили, нас нямаше да ни има. За да се отплатим на тези дали живота си за нас и запазили езика и културата ни в продължение на огромен период от време, ние сме длъжни да изкараме истината на показ.

Не е нужно да посрещаме с гърди куршуми и ножове както правеха тези преди нас. Не е нужно да вървим смело към бесило оставайки верни на народа си. Това, което е нужно е да измием калта от името на дедите си и да извадим на показ тяхната слава, да покажем на света техните постижения, но най-вече да се държим като достойни потомци на народа на светлината.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ПЪРВИЯ КЛИП

  https://www.youtube.com/watch?v=T9OPuiKFcKE

Използвана литература:

1.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

2.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;

3.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

4.Ю.Откупщиков, Догреческий Субстрат, У истоков европейской цивилизации, Ленинград, 1988;

5.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998; 

6.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, 1971.

7.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

8.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

9.Euripides, with an English translation by David Kovacs, Harvard University Press, Cambridge, 1994;

10.Plato, Plato in Twelve Volumes, Vols. 5 & 6 translated by Paul Shorey. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1969;

11.E.J.C.Tichelaar, Sibyls, Scriptures, and Scrolls: John Collins at Seventy, Brill Boston-Leiden, 2016,

12.A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;

13.S.Piggot, Druids, Thames & Hudson, London, 1985;