БЪЛГАРСКАТА АФРОДИТА

 

Един мой добър приятел ме съветваше често: Ако не искаш да бъдеш излъган – следвай фактите, не мненията. Често хората без да осъзнават разказват, а и защитават неверни неща, чути и приети от индивиди, които уважават. В продължение на много време се уверих, че това действително е така. Срещнах много хора, които най-искрено се опитваха да ме убедят, че траките, които Херодот, Страбон, Плиний, Павзаний и др. считат за голяма и силна група хора, са изоставили езика си и са изчезнали като народ, нищо, че са имали библия, преведена на свой език, който със сигурност е говорен до ранното Средновековие, а разбира се и по-късно.

Същите тези добронамерени сънародници искрено вярваха, че българите, подчинени на княз Аспарух са били мургави, кривокраки, обитаващи юрти номади, които въпреки своята забележителна войнственост и желязна дисциплина са изоставили своя език и приели речта на покорените славяни.

Ако следваме фактите обаче ще установим, че напълно липсват доказателства както за изчезването на старите балканци, така и за това, че по времето на Аспарух, българите са народ, който говори език съвсем различен от този, който звучи днес из цялата ни страна. Липсата на субстрат в старобългарския, а и възможността най-древните тракийски местни названия да бъдат обяснени с помощта на старобългарски е солидно доказателство за това, че хората на Аспарух са част от тракийското семейство.

Разгледаме ли критично работите на основоположниците на българската историография, ще установим, че теориите им са изградени с безсъвестни манипулации и безсрамно игнориране, дори укриване на важни сведения. Веднъж наложени, манипулациите се загнездват в съзнанието на хората, които поради добросърдечието си приемат всичко за истина без да проверят изобщо как стоят нещата.   

Това е основната причина някои сънародници днес да се отнасят скептично към твърденията, че ние българите сме потомци на траките - най-старото цивилизовано балканско население, което повлиява силно религията и културата на гърците (Откупщиков, 1988, с.60-61 и др.). За жалост нашите историци и траколози не обичат по този въпрос, като дори понякога изкривяват картината на действителността, говорейки за гръцко влияние над тракийската религия.

Макар броят на хората осъзнали, че във вените ни тече същата кръв, която имат Залмоксис, Спартак и Орфей да расте, все още за някои от нас е трудно да се отърсят от отровата на порочните стари теории. Като пореден фактор, който спира прогреса, може да се посочи липсата на информация. Не на последно място са пренебрегваните и неподложени на адекватен анализ сведения за религията на българите от ранното Средновековие. 

По тази тема интересни сведения можем да намерим в работите на Веселин Бешевлиев. Ползвайки сведения на Тодор Герасимов и др. историкът представя сведение от грузинското житие на Св. Георги Агиоритис (Светогорски), в което се споменава, че българите край Солун почитат една антична женска статуя. (Бешевлиев, 2008, с. 336). Подробно описание не е дадено, не е споменато и това, което древно божество е олицетворено с въпросната статуя.

 

Напълно е възможно българите от времето на Св. Георги Агиоритис все още да са съхранявали култа към богинята Афродита. Това може да звучи странно за тези, които не са запознати с подробности относно ранната почит към олицетворяващото любовта и красотата божество. Става дума за факта, че макар да присъства в старогръцкия пантеон, Афродита е почитана първоначално от други хора, които нямат нищо общо с гърците.

 

Култът към тази богиня принадлежи на по-старото население обитавало южните Балкани преди идването на данайците от Африка. Благодарение на Страбон и други автори, ние знаем, че в дълбока древност цяла Гърция е населявана от варвари (хора различни от гърците бел.авт.), като Атика е принадлежала на траките, а полуостров Пелопонес е населен от фригите на Пелопс (Strab.VII.71). Ще напомня, че засягайки произхода на гръцките богове, Юрий Откупщиков казва без увъртане, че влиянието на траките върху гръцката религия е огромно, или по-точно колосално - както се изразява сам езиковедът (Откупщиков, 1988, с.60-61).

 

Нека не забравяме това, че един от най-ранните епитети на Зевс е Пеласгийски, т.е. принадлежащ на пеласгите. Арес и Дионис са несъмнено изконни тракийски божествa. Такъв е разбира се и Хермес, който според Херодот е считан за праотец на тракийската благородническа прослойка (Her.V.7). Като имаме предвид, че имената на боговете Аполон, Артемида, Хефест и т.н. нямат обяснение на гръцки език, то не е трудно да се стигне до заключението, че и Афродита е била първоначално почитана от древните балкански жители явяващи се наши предци (1)*

 

So-called “Ludovisi Throne”: main panel, Aphrodite attended by two handmaidens as she rises ouf the surf. Thasos marble, Greek artwork, ca. 460 Marie-Lan Nguyen (september 2009)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/83/Ludovisi_throne_Altemps_Inv8570.jpg/1280px-Ludovisi_throne_Altemps_Inv8570.jpg

В такъв случай е редно е да се запитаме – дали името на Афродита притежава значение на български, дали мистериозната статуя, които дедите ни край Солун са почитали е действително богинята на любовта и красотата? Дали името ѝ е свързано с думата ἀφρός-морска пяна, или пък смисъла е съвсем различен.

 

Хялмар Фриск е категоричен, че името Ἀφροδίτη/Афродита не е гръцко. Езиковедът смята, че то принадлежи на предгръцки народ, чието име обаче не споменава, но добавя, че култа към тази богиня навярно е дошъл от Изтока (по-точно Мала Азия бел.авт.) и е приет от гърците (Frisk, 1960, c. 197). Роберт Бейкес също смята, че Афродита не е гръцка богиня, споменава, че името ѝ прониква в гръцкия посредством чуждо влияние, като изразява предположението, че прототип на богинята на любовта е семитската Ашторет, Астарта (Beekes, 2009, c.179).

 

За едно нещо Фриск и Бейкес са прави – култът към Афродита е проникнал в Гърция от земите на Мала Азия. Този регион от обитаван от фригите, чиито култове към Кибела, Атис, Сабазий са приети и практикувани от гърците. Всъщност, не само земите на юг от Боспора са обитавани от наши предци в дълбока древност. Същото важи и за остров Кипър – според някои легенди родното място на богинята на любовта.

 

Знаем за това благодарение на антропологичните изследвания на Петър Боев и Робер Шарл, използвани от Юрий Откупшиков, който уточнява, че древното население на западна Мала Азия е представено от преселници дошли от териториите на Македония и Тесалия – дом на фриги и други траки, като същият тип население обитава и остров Кипър (Откупщиков, 1988, с.56).

 

Понеже в ранния стадий на запознаване с речта на дедите ни, гърците предават звука Б като Ф (Bρύγες = Φρύγες, Вάλακρος = Φαλακρός и др., по Вл.Георгиев), то и звукът Ф от името на Афродита би трябвало да е всъщност Б. Правилното название на богинята е

Αβροδιτα или Αβеρεδιτα, наподобяващо тракийското лично име Αβρο-ζέλμης.

 

Елементът *Αβеρε(τ) съответства точно на фригийския глагол αββеρετ-донася, докарва, бере, който е древна форма на стблг. глагол бьретъ-донася, бере. Колкото до частицата διτα, тя е ясен еквивалент на българската диалектна дума дица-деца (от дет-, дит-ца-деца). Правилното име на богинята на любовта е Абередита, а значението е  носеща деца, докарваща деца. Явно, освен олицетворение на красотата и любовта, това божество е олицетворявало и плодородието, по-точно многодетието.

 

С децата, а и раждането е свързано и другото име на тази богиня. Става дума за Апатурия/Άπατούρια (Ἀφροδίτη Άπατούρια), за чието значение ще разкажа в следваща си книга засягаща древната реч на предците ни. Сега ще спомена само това, че Апатурия/Άπατούρια няма нищо общо с думата за измама - ἀπάτη. Просто в далечното минало гърците не са разбирали езика на дедите ни наречени траки и са въвеждали погрешни етимологии.

 

Афродита, или по-точно Абередита не изчезва от митологията на дедите ни. С налагането на християнството, нейната функция е поета от познатите от фолклора ни самодиви. Макар и с повишена предпазливост акад. Иван Венедиков прави опит да свърже самодивите и златната ябълка с познатите от митовете Афродита, Хера и Атина: “Груйо стига до трите самодиви, превърнати в девойки и невеста, и е готов да посегне към ябълката и ракията. Дали тук няма един далечен спомен за Парис и трите богини? Хера е женената, а Афродита и Атина са девойките.” (Венедиков, 1987, с. 98).

 

Тъй както Афродита - Абередита е заменена от самодивите, така и Бендида е заменена със Света Марина, в ролята на Дионис е влязъл Трифон (Зарезан), а Тракийският Коник се е превъплатил в Св. Георги. Макар българите да практикуват възможно най-чистото християнство, проявявайки човеколюбие и благородническо поведение, все пак ехото от старите вярвания не е заглъхнало.

 

Невъзможно е това, което се е наслагвало хилядолетия наред да бъде напълно изтрито. Невъзможно е и народът, който над 7 000 години обитава земите си да бъде заличен от тях. Тук всичко ни обича – земята, горите, водите. Тук е нашето родно място, което се явява и люлката на европейската цивилизация. Оттук е тръгвала светлината, оттук е тръгвало пробуждането на народите и сега сме в навечерието на едно ново пробуждане и една нова ера на светлината. Няма да е лесно това да се постигне, но народ, който е роден в зората на времето не се бои от трудности. Така е, нали?

 

 

 

Използвана литература и пояснения:

 

Бешевлиев В., Прабългарите, история бит и култура, фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008.

Георгиев Вл., Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977.

Откупщиков Ю., Догречейский субстрат, У истоков европейской цивилизации, Изд. Ленинградкого Университета, Ленинград, 1988.

Beekes, R. Etymological Dictionary of Greek. With the assistance of L. van Beekq ed. A.Lubotsky, Brill, Leiden, 2010.

Frisk H., Griechisches Etymologisches Wӧrtebuch, Carl Winter Universitäts Verlag, Heidelberg, 1960.

Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herfordshire, 1996.

Pausanias. Pausanias Description of Greece with an English Translation by W.H.S. Jones, Litt.D., and H.A. Ormerod, M.A., in 4 Volumes. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1918.

Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995.

 

 

 

(1)*Негръцкият произход на божеството обяснява и определени действия на дедите на южните ни съседи по отношение на Афродита. Старият автор Павзаний пише за статуя на Афродита, чиито нозе са вързани с въжета (вериги). Авторът предлага обяснение, а именно това, че въжетата (веригите) са поставени от Тиндарей и символизират връзката, верността на съпругите спрямо мъжете им. Старият летописец е добавил и, че съществува друга версия за въжетата (веригите) на Афродита. Според определени легенди Тиндарей наказал богинята с въжета (вериги) понеже я считал виновна за позора на дъщерите му, Павзаний обаче подчертава, че не вярва на тази история (Paus. III. 15.22).

 

Оковаването на Афродита е манифестация на древен езически гръцки обред, чрез който се цели да бъдат обезсилени враговете, като бъдат представени боговете им в безпомощно състояние. В случая врагове на гърците се явяват нашите предци наричани траки. Красивата богиня е тяхно божество, както впрочем и Арес. Описвайки Лакония, Павзаний споменава за древна статуя на Ениалий (Арес), която била твърде необичайна на вид - божеството било вързано с въжета (вериги) (Paus. III. 15.7).

 

Тази гръцка практика се запазва и в по-късни времена, както научаваме от родения в Тива Олимпиодор. Той предава един интересен, а и важен за нас разказ. По времето на император Константин Велики управител на Тракия е Валерий, на него бива известено за намиране на съкровище състоящо се от три статуи направени от благородни метали. Изобразените хора представяли варвари – това се виждало от техните дрехи, дълги коси и т.н. Същественото в случая е това, че статуите на варварите били с вързани ръце, а и с лице обърнати към север – земите на варварите:

 

 “In the reign of Constantius, when Valerius was governor of Thrace, he received information of the whereabouts of a treasure. He proceeded to the spot and learnt from the inhabitants that it was regarded as sacred, and that certain statues had been consecrated there in accordance with ancient rites. Valerius reported this to the emperor, who gave him written permission to remove them. The spot was excavated, and three statues of solid silver were found, lying in barbaric guise, with arms akimbo, clothed in parti-coloured barbaric raiment, with long hair, turned towards the north, the country of the barbarians.”

http://www.tertullian.org/fathers/photius_03bibliotheca.htm#80

РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА ИМЕТО БЪЛГАРИ В ЗЕМИТЕ НА ДРЕВНА МАКЕДОНИЯ, ИЛИРИЯ И ГЪРЦИЯ

Много хора ще останат силно изненадани когато разберат, че названието на народа ни е запечатано не само в топоними от наша територия, но и в такива, които са в земите на други балкански държави. Времето несъмнено е заличило голяма част от тях, но и това, което е останало не е за пренебрегване. Реликвите са доказателство за това, че името ни е древно и е възникнало много отдавна.

 

Дакийски конници - изображение от Траяновата колона (по P.Bertoli)

Нека започнем с място, на което най-малко очакваме да намерим следи от предците си.Благодарение на Иван Шишманов и Макс Фасмер, ние получаваме сведения за две селища на остров Крит, носещи името на народа ни. Дори за чужденец като Фасмер няма никакво съмнение, че названията  Ἄνω Βούργαρο und Κάτω Βούργαρο идват от етнонима българи: “Zugrunde liegt der Name der Bulgaren.” (Vasmer, 1970, c.174).

 

Селищните названия Ἄνω Βούργαρο und Κάτω Βούργαρο не са някакво странно изключение. Ползвайки работа на Шишманов, Фасмер допълва и Ζαγουριάνοι (Загоряни),  Μοῦντρος  (Мъдрец) Πλεμενιανά (Племеняне), Τοπόλια (Топола), Σφινάρι (Свинари) и ред други (Vasmer, 1970, c.174-175). Тези имена са ярко свидетелство за характера на езика на хората дали имената на селищата Ἄνω Βούργαρο и Κάτω Βούργαρο. Няма и сянка от съмнение, че те са българи.

 

Името на народа ни е запечатано не само в название на селища от остров Крит, но и от остров Тасос. Фасмер споделя, че топонима Булгаро безспорно е свързан с името на българите: „Thasos: An slavisch deutbaren Namen ist mir nur im nordwestlichen Teil der Insel der ON Βουλγάρο (Vulgáro) bei Conze, Reise 40, auf Karten auch Volgaro, aufgefallen, letzteres auch bei Miller, Athos 180 (Karte). Der Name ist zweifellos mit dem Namen der Bulgaren *bъlgarinъ, abulg. *blъgarinъ zu verbinden.“ (Vasmer, 1970, c.229).

 

Работите на Шишманов и Фасмер са познати на акад. Димитър Ангелов. На него дължим напомнянето за важните за нас названия от територията на Гърция: “ λίμνη τοῦ Βούλγαρα, Vulgaria (езеро в Акарнания), Βουλγάρινη (село в Тесалия), Vulgar(is) (поток и планина в Тесалия), Βουλγάρα (връх в Тесалия), Βούλγαρι (село в Халкидически полуостров), Βουλγάρο (село в северозападния край на остров Тасос), Булгариево (село северозападно от Смолян), Βουλγάρικο (местност при Генадио в Епир) и др.“ (Ангелов, 1971, c. 372).

 

Много ценна информация засягаща топоними съдържащи името българи може да се намери в работа на блогъра О3ONE. Този изследовател е ползвал трудове на Макс Фасмер, Йордан Заимов, Йордан Н. Иванов, Патриарх Кирил Български, Иванка Гайдаджиева и успял да издири голямо количество интересни местни названия от Епир – древната земя на пеласгите и илирите:

 

1) Bulgjeri – пасище край Сивота/Муртос.

2) Bulgjeri Sasqidhë – дъбова горичка край Муртос.

3) Grava Bulgjer – пещера при градеца Муртос.

4) Bira e Bulgjerinës – пещера при село алб. Varfanj/Varfanji, дн. гр. Parapótamos (Παραπόταμος).

5) Prroi i Bulgjerit – поток край Smogovina, алб. Smogovinë, дн. гр. Sikokhórion (Συκοχώριου).

6) Bulgjeri – пасище при село алб. Kushovicë, гр. Agia Marína (Αγία Μαρίνα).

7) Trap i Urgarës – поли на планина, подножие при Кушовице.

8) Vurgara – рид при село Кушовице.

9) Rrahu Bulgjer – склон на рид при село Нунешати.

10) Shtegu i Bulgjerit – възвишение, бърдо при Nuneshati, Nuneshat, Nëneshat, Nënshat ose Neshat, гр. Nounesátion (Νουνεσάτιον).

11) Qaf’ e Bulgjerit – седловина при село алб. Mazrek, гр. Mazarakiá (Μαζαρακιά).

 

https://toponymio.wordpress.com/2019/11/28/bulgar_ethnonym_epirus/

 

На същият блогър О3ONE трябва да благодарим и за информацията относно поредния топоним съдържащ народностното ни име: “Топонимът Вулгари – Греки е забелязан на руска топографска карта с мащаб 1: 25000, издание на ГЩ на СССР. Не сме го срещали досега в писмени издания със събрани етнонимни по произход топоними. Едно от по-сериозните е при Йордан Заимов (Заселване на българските славяни на балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия, Сф., 1967, с. 112), който впоследствие е бил обогатен съвсем малко и препечатван в по-нови изследвания. Тук има някакъв беден списък. Топонимите са много повече. Вулгари – Греки се намира на полуостров Ситония, един от трите полуострова ЮИ от Солун, днес в Гърция. Може да се открие ССЗ от селището Кариди.”

 

https://toponymio.wordpress.com/2017/11/15/unknown_entnonym_sythonia/

 

Недалеч от Ситония (полуостров Халкидика – дом на пеласгите бел.авт.) блогърът О3ONE е намерил още един важен за историята ни топоним: “При разглеждане на различни стари карти на Балканите, днес цифровизирани и достъпни в световната мрежа, от време-навреме попадаме на сведения, които не сме срещали в други източници. Едно такова сведение е наличието на село Bulgar Metof на карта, издадена от Джон Ероусмит през 1832 г.”

 

https://toponymio.wordpress.com/2020/02/13/bulgar_metof/

 

В Илирия – територия, на която днес се простира Албания, се срещат още топоними вдъхновени от името на народа ни. За тях споменава езиковедът Афанасий Селищев:

“В окраинных областях некоторые пункты поселений названы не „Škja", а „Bulgari": Булгери (2b), Булгарец (4а), село Булгари существовавшее еще в ХVII-м в. в Драчской епархии. Во II-м отделе (в отделе исторических сведений) были сделаны указания на группу  болгар  в области Леша, на Мати, и на выходцев из Скадра; прозванных в Призренском крае  Б о л г а р и ч а м и.”(Селищев, 1931, c. 265-266).

 

Присъствието на българи в Драч е важно поради факта, че там по времето на Античността, на епиграфски паметник с регистрация I.Epidamns 414 е документирано името Тервел, или по-точно Терей Тервелов, Терей син на Тервел: Tηρηύς Tρεβελλίου.

 

https://epigraphy.packhum.org/text/182526

 

Представените тук съдържащи името българи названия от Крит, Тасос, Тесалия, Ситония, Аркарнария и т.н. биват считани от историците и езиковедите за сравнително нови. С други думи – за оставени по време на Средновековието, а не Античността. Съществуват обаче два проблема, които специалистите премълчават. Първият е, че някои “нови” топоними вдъхновени от името на народа ни, притежават точен паралел с топоними от времето на Античността.

 

Засвидетелстваните на остров Крит Ἄνω Βούργαρο (Ано Бургаро) und Κάτω Βούργαρο (Като Бургаро) отговарят на споменатата от Прокопий тракийска крепост Βουργάραμα (Proc.Aed.IV.iv.). Не е трудно да се види, че регистрираното по времето на император Юстиниан I название Βουργάραμα/Бургарама е чуждото предаване на Българомъ, Блъгаромъ – на българите, дат.пад.мн.ч.

 

Понеже този топоним бърка здраво сметките на защитниците на догмите, древното название често бива представяно в изкривен, опорочен вид. Вместо Βουργάραμα различни “редактори” представят Βουγάραμα, или даже Bugaraca, Bagaraca и т.н.

Нередактирано име на тракийската крепост, която Прокопий Цезарийски споменава

Редактиран вариант на името на тракийската крепост

Редактирани варианти на името на тракийската крепост

Самата област, в която се намира тракийската крепост Βουργάραμα (Блъгаромъ) носи името Кабецос/Καβετζός (Proc.Aed.IV.iv). Според Вл. Георгиев названието Кабецос/Καβετζός идва от *Кавьцъ >*Кавецъ – чавка (Георгиев, 1958, с. 74), но не е тракийско, а оставено от народ, чието установяване в управляваната от Рим Тракия не е регистрирано в периода, в който географското название се появява. За да се прикрие, че Кабецос/Καβετζός е древно тракийско название, бива премълчана връзката със споменатия от Омир топоним Кабесос/Καβησσός.

 

Другият проблем за казионните учени се състои в това, че останалите негръцки (така наречени славянски) топоними, които не са свързани с името на народа ни, притежават паралели с названия от времето на Античността – т.е. случаят с Кабецос/Καβετζός не е изключение, а по-скоро правило.

 

Споменатите от Фасмер и обявени за сравнително нови славянски топоними от територията на Гърция: Βάλτος, Βελᾶ, Βέργος, Βρενῖκον, Γορίτσα, Δόλιανη (Балтос, Бела, Бергос, Бреникон, Горица, Доляни) и др., отговарят на древните и принадлежащи на тракийската ономастика названия Di-baltum, Βελας, Βέργουλη, Βρεναί, Garescus, Δόλιονης (Ди-балтум, Бела, Бергуле, Брени, Гарескус, Долиони). Приликите са не просто пределно ясни, те са очебийни, но казионните учени решават проблема си лесно – затварят очи и не засягат въпроса изобщо – все едно данните не съществуват.

 

От страна на казионната наука не бе обърнато внимание и на още едно важно откритие: керамичната икона с надпис BOLGAR. Тя бе намерена преди време във Виница, Македония и според някои изследователи е от IV-V век. Приблизително по същото време възниква името на тракийската крепост Βουργάραμα = Блъгаромъ-на българите.

 

Карта по сведения на Свети Йероним, областта Мизия е отъждествена с България

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/de/Map_of_Saint_Jerome_-_Mesia_hec_%26_Vulgaria.jpg

Всъщност казионните историци пренебрегват и друга важна информация. Става дума за географската област България, отъждествена от Св. Йероним с Мизия: “Mesia hec & Vulgaria – Мизия също и България”. Това, че съществува географска област България през IV век знаем и от работата Старините на Константинопол,  в която се твърди, че Константин Велики (306-337 г.) построил водохранилища и докарал водопроводни тръби от България (GIBI, T. V, c.322), като това е станало преди 337 г.

 

 http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_322.html

 

Същият автор дава изумителни подробности относно това как император Константин отпуска средства за строежите на Плиска, Преслав и др. селища. Спомената е не само сумата от 600 кентинария злато (над 4 000 000 златни солида), но са посочени дори и имената на Урбикий и Салустий – реални личности с висок ранг, подвластни точно на Константин Велики (GIBI, T. V, c.323).

 

http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_323.html

 

Фактът, че Плиска и Преслав носят български имена, а строителните методи използвани при издигането на тези селища. са от времето на късната Античност, да не забравяме и важната подробност, че споменалият България автор на Старините на Константинопол детайлно споменава парични суми и реални личности, дават правото свидетелството да се счита за точно и вярно. Това важно свидетелство е в пълна хармония с отъждествяването на Мизия с България през IV век.

 

Когато няколко независими един от друг извора се подкрепят един друг, изводът е само един – твърденията на различни автори засягащи българи и географска област България на юг от Дунава по време на Античността са истина. За жалост – една неудобна на казионните археолози и историци истина.

 

Макар да не сме в състояние да определим кога точно в земите на Гърция, Македония и Илирия са се наложили топонимите съдържащи името българи, все пак имаме основание да смятаме, че това е станало не по време на Средновековието, а по-рано -  в епохата на Античността.

 

Тракийската ономастика предлага прекрасен кандидат за етимологията на името българи. Това e епитетът на божеството на светлината Блегур -*Вλεγουρος (Вλεκουρος). Неговото име е регистрирано на надпис от село Дъждец, Ивайловградско. Акад. Вл. Георгиев смята, че този епитет е с основа ие. *bhleguro-горящ, пламтящ, възпламеняващ и дава за сравнение гръцкото прилагателно  φλεγυρός - горящ, пламтящ (Георгиев, 1971, с.69). Епитетът е етнически, т.е. божеството е почитано от хора носещи име *bhleguri (*бльгари). Доста по-рано името на тези наши предци е звучало малко по-различно.

 

Става дума за спомените от Омир  хора Φλεγύες – яростни бойци, покровителствани от бога на войната Арес. Имайки предвид, че гърците превръщат тракийското племенно название бриги (Bρύγες, Bρύγαι) във фриги (Φρύγες) (Георгиев, 1971, с.69), не е трудно да се разбере и, че на същата трансформация е подложено и названието на траките флегии (Φλεγύες). Неговата първоначална и правилна форма е *бльгии.  То се явява прототип на нашето народностно име и се отличава със смайваща древност – възникнало е по време на Бронзовата епоха – времената преди Троянската война.

 

Държейки сметка с древността на народностното название *бльгии (развило се във *bhleguri,*бльгари), установяваме две важни неща – името на народа ни е възникнало на Балканите, като по начало е употребявано от сравнително малка група траки обитавали земи между устието на река Хеброс (Марица) и река Пеней в Тесалия – дом на Ахиловите мирмидони, които Йоан Малала нарича българи. Значението на името българи, притежаващо по-стари форми бльгари, бльгии, и предадено от гърците като Φλεγύες е светли, сияйни, лъчезарни.

 

Възможно е това да е старо название на благородническата прослойка, притежаващо същата семантика както ζιβυθίδες – името на тракийските благородници, което Август Фик тълкува като “ilustris”-  блестящ, знатен (Георгиев, 1971, с.16). По принцип със същата семантика е и присъстващата във ведически санскрит дума arya-превъзходен, господар, владетел, благородник. Тя е сродна на arka-слънце, блясък, огън, лъч, сияние, а и на българските думи яра-зарево, блясък, ярък, яркост.

 

Знаейки какво е значението на народностното ни име, ние сме длъжни да го оправдаем показвайки държание на светли, почтени и благородни хора. Името ни е красиво, но трябва да се заслужи.

 

 

Основна използвана литература:

 

 

               Ангелов Д., Образуване на българската народност, Изд. Наука и изкуство, “Векове”, София, 1971.

Георгиев Вл., Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977.

Георгиев Вл., Въпроси на българската етимология, БАН, София, 1958.

Селищев А., Славянское население в Албании, Изд. Македонского Научного Института, София, 1931.

    Шишманов, И. СЛАВЯНСКИ СЕЛИЩА ВЪ КРИТЪ И НА ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ОСТРОВИ, Придворна Печатница, 1897.

Vasmer M., Die Slaven in Griechenland Mit eine Karte, Verlag der Akademie der Wissenschaften, Berlin 1941, Zentral Antiquariat der Deutschen Demokratischen Republik, Leipzig, 1970. 

Procoipius, Buildings, transl. H.B.Dewing with the collaboration of G.Downey, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,Harvard University Press, London, 2002.

 

 

КРАХЪТ НА ИМПЕРИИТЕ И ОТКРАДНАТАТА БЪЛГАРСКА СЛАВА

 

Историята не е просто купчина документи съдържащи дати и събития. Не е и описание на живота велики владетели, мислители, пълководци. Историята е преди всичко биографията на един народ, неговата памет, тя е и средство за възпитание.

Способните държавници знаят това отлично и се грижат поданиците им да получат самочувствието, което трябва да има един силен и уверен в себе си човек. Само такъв индивид може да пази добре своята родина, само такъв индивид ще е готов да се изправи гордо срещу по-многоброен враг и то с готовност да победи.

Тит Ливий, летописецът живял по времето на император Октавиан Август създава съвсем съзнателно книгата Достопаметни герои и деяния. В тази творба той не просто представя добродетелите на своя народ, но и дава ръководство как да се стане истински римлянин. Примерите на героите Гай Муций Сцевола, Марк Валерий Корвинус и др. не са подбрани случайно. Също така неслучайно Ливий свързва героите от Троя с предците си. Без високо самочувствие младото поколение ще израсне със сервилно поведение, а добивайки зрялост няма да има силата да се противопостави на врагове.

 

Изобр. Medium69 https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a6/Roman_soldier_in_lorica_segmentata_1-cropped.jpg/800px-Roman_soldier_in_lorica_segmentata_1-cropped.jpg

Рим побеждава не само с меч, дисциплина и военна техника. Потомците на Ромул побеждават и с дух, с увереността, че имат правото да управляват други народи. Това обяснява и защо когато Вечният град потъва в корупция и губи морала си, идва и край на старото величие. В този случай историята е и урок какво не бива да се прави – престанеш ли да бъдеш себе си, изневериш ли на старите традиции за теб няма бъдеще. 

Въпреки крахът си, Рим е сравнително пощаден от съдбата. Обитателите на Апенинския полуостров макар и да опознават страданията на победения, все пак не изпитват ада, на който са подложени нашите деди. Никой нашественик на Апенините не набива местното население на кол, никой не организира обезглавявания, зверски мъчения, никой не оковава масово мъже, жени и деца и не ги откарва като стока на пазарите на Ориента. 

Съдбата е снизходителна към потомците на Ромул и по отношение на нещо друго – те нямат врагове, които с ориенталски фанатизъм за издирят книжнината им и да я горят. Древната памет не е унищожена, както е било у нас.

Всъщност не точно съдбата, а една определена група от дедите ни са били снизходителни спрямо римляните. Участта на тези хора можеше да е друга, ако Атила - владетелят на царските скити (познати още като хуни, масагети и кимерийци, или северни траки според д-р Ценов) не бе показал милост. През 452 г. благородникът наречен още бич Божий, нахлува с огромна армия в северните части на Апенинския полуостров и подлага всичко на опустошение. Папа Лъв I се среща с Атила в град Мантуа и го умолява да пощади населението на страната. Какво точно духовният водач е казал на царя на скитите не се знае, но Атила се завръща с войската си в Източна Европа.

 

                                Атила, картина на Йожен Дьолакроа   https://en.wikipedia.org/wiki/Attila#/media/File:Eugene_Ferdinand_Victor_Delacroix_Attila_fragment.jpg

Възможен е бил обаче и друг сценарий. Реално нищо не е било в състояние да спре армията на царските скити и техните съюзници са подложат целият Апенински полуостров на опустошение. Нищо не би попречило пълните с ценни ръкописи библиотеки да бъдат опожарени, а познаващите миналото летописци са бъдат избити.Така паметта на римляните би била унищожена, а корените им със славното минало прекъснати.

Какво би се случило след това? Както Балканите, така и Апенините имат планини и гъсти гори. Определена част от населението би могла да намери убежище там и да се опази от опасностите. Следвоенните години биха били трудни, но все пак известна група хора биха оцелели.

Да оцелееш и да вегетираш обаче не е същото както да водиш достоен живот на горд човек. Не познавайки славното минало на предците си, потомците на оцелелите биха били скептични, ако някой им разкаже, че са наследници на народ, който е властвал над държави по три континента. Този, който живее в немотия не може да си представи, че в далечното минало е било съвсем различно. Веднъж превърнат в скот, човек трудно поглежда нагоре и напред.

Такива индивиди предпочитат удобството на игото пред неудобствата, които би причинила борбата за по-добро бъдеще. Такива индивиди биха оказали упорита съпротива на всеки, който направи опит да разкрие старата слава и величие на предците си. Донякъде е разбираемо – как да вярваш, че дедите ти са носили позлатени доспехи и са карали дори смели народи да треперят, ако в момента водиш жалко съществуване? Как да се държиш като стопанин и горд човек, ако си потънал в бедност?

Същата причина предизвиква скептицизъм у мнозина сънародници, които са станали жертва на създадените от безсъвестни индивиди заблуди за нашия произход и история.

За много българи е трудно да приемат, че историята ни не започва през прословутата 681-ва година, а хилядолетия по-рано. Не са малко тези, които са склонни по-скоро да се съгласят, че дедите им са наричани роби, отколкото, че са се назовавали славни. Докараният до положение на скот не само не може да погледне нагоре и напред, но не е в състояние да почерпи мъдрост и сила поглеждайки назад във времето.

Голям е грехът на тези врагове, които са нахлували в страната ни и са оставяли пепелища след себе си. Голям е грехът на тези слуги на мамона, които са слагали вериги на врата на народа на светлината – дедите ни, а и са ги продавали в робство. Голям е и грехът на бездушните фанариоти издирвали и унищожавали старите ни книги.

Не по-малък е грехът на тези сънародници, които са спомогнали за насаждането на лъжи за нашата история и произход. Чужденците проявяват ориенталска жестокост защото такъв е моралът им, защото са научени да вярват, че имат правото да градят държава върху страданията и костите на други хора, считани за рая, добитък, предмети.

Какво обаче оправдава тези от нашите историци, археолози и езиковеди, които помагат с трудовете си за продължаване на живота на старите и вредни за България заблуди? Не мога да проумея какво може да мотивира един индивид да вреди на собствения си народ, ощетявайки го със съдържащите неверни неща свои работи. Всеки може да направи грешка, човешко е, но не е човешко и не е справедливо заради една кариера да се погребе бъдещето на цял народ и то народ, от чиито данъци идва заплатата на учените.

И други хора са потомци на някога велики народи, изгубили в последствие своето богатство и благополучие, но има една съществена разлика в сравнение с нас. Коптите – наследниците на старите египтяни знаят кои са дедите им и знаят, че историята на народа им започва през четвърто хилядолетие преди Христа. Асирийците живеещи на територията на Турция, Армения, Иран, Русия и т.н. знаят, че дедите им някога са били абсолютните господари на Ориента, знаят, че са наследници на хората създали Асирийската империя.

Докато понастоящем копти и асирийци са потиснато малцинство в държавите на дошли по време на Средновековието жестоки нашественици, ние все още имаме своя държава. Египет пада под властта на други хора и никога повече не се съвзема. Въпреки силата и величието си, през VII в.пр. Христа Асирия е съборена в праха и никога повече не се съвзема. А ние – изправяйки се като феникс от пепелища отново и отново, все пак, все още имаме своя държава. Нима това не е повод за гордост, нима това не е невероятен пример, нима това не е доказателство за силата ни!

Това, което ни липсва е знанието за истината за произхода на народа ни и деянията на нашите деди. Тази истина е идеалът и моторът на новото възраждане и възход. Без да вижда светлина пред себе си, човек няма как да търси по-доброто. Без гордост и самочувствие никой няма да се противопостави на тези, които го унижават, грабят и убиват тихо.

Без идеал не може да се живее. Без да имаш примера на предците си, няма как да бъдеш себе си и да живееш собствен живот. Великият родолюбец Пенчо Славейков е осъзнал това и е запечатал важни послания в творбите си. Едно от най-важните е това от Кървава песен:

 

"Но ний сме слаб народ!" На мене ми додея

таз стара песен все и денем и ноще

да слушам да се пей. Един народ расте

сам с идеалите си, с задачите, що взема

на свойте плещи, и с тях се той възйема

до подвизи, зарад каквито вчера сам

не се е смятал за кадърен. Ето вам

и пример: с векове народа ни мърцина

живя в душевен мрак, и ражда се и гина

со скотовете скот. Кое го възроди?

Кое заспала мощ в юначните гърди

събуди? В подвизи кое го днеска води?

Водачът всемогъщ за мъртвите народи —

светият идеал!

 

https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=105&WorkID=14550&Level=2

 

Бъде ли ти внушено, че си слаб и ти повярваш, наистина ще станеш слаб. Бъде ли ти внушено, че трябва да се уповаваш на други, ще останеш до края на съществуването си зависим от милостта на други. А светът е жестоко място, слаби и зависими няма как да оцелеят, потомството на такива е осъдено да слугува на хитри и брутални народи, а с течение на времето и да изчезне.

Грехота е това да стане. Грехота е потомците на народа на светлината да изчезнат. Вярвам, че изпитанията, които са на плещите ни сега, само ще ни направят по-силни. Вярвам, че мъдростта попита в гените ни ще ни помогне да превъзмогнем отровата бълвана от пропагандната машина на враговете ни. Вярвам, че за пореден път небето над нас ще грейне и тези, с които историята започна ще продължават да пишат история.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=MzAdhb8e9u8