КОЙ Е БОГЪТ НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ?

Дедите ни са били хора, пред които дори Римската Империя е треперела. Не случайно Касиодор пише – страшните за целия свят българи. Енодий пък добавя, че бойното поле е като родно място за предците ни, че те са народ, на който преди идването на Теодорик всичко е принадлежало...Използван е и израза непобедимата българска младеж.

Съвсем естествено е, че деянията на предците ни са предизвикали гнева на гърци и римляни. Това е една от причините да бъдат изковани безброй лъжи за нашия произход. Лъжи, чието бреме тегне над нас и до днес. Създаден бе порочен кръг на предаване на неверни сведения.

В началото на ХХ век можеше да се сложи край на спекулациите. Със своите работи Н.Йонков-Владикин, Ц.Гинчев и Г. Ценов доказаха, че сме местен народ. За жалост освен тези родолюбци имаше и други учени. Те бяха поклонници на чужди теории, а и по-добре финансирани. Техните книги станаха основен учебен материал и студентите ни бяха принудени да изучават неистини.

Една от най-фрапиращите измислици е тази религията на дедите ни. В миналото се твърдеше, че на надпис публикуван първо от Г. Фехер е документирано името на бог Тангра. Твърде малко хора знаеха, че думата бог изобщо не присъства в споменатия епиграфския паметник. 

Тя не е нищо друго освен плод на фантазията на В.Бешевлиев според когото хан Омуртаг е пренесъл жертва на Тангра – богът на тюрките. Надписът е силно повреден, единствената напълно запазена дума е ΑΡΧΟΝ-владетел, началник. Думата бог не присъства никъде, тя е просто една фантазия.

http://www.ziezi.net/tangra/kamiko.jpg

Това в никакъв случай не може да се приеме за доказателство това, че старите българи са почитали божество с име Тангра. Няма нито един гръцки, римски, или даже български извор, в който да се говори за Тангра. Нито във фолклора нито в топонимите ни има следи от това божество. То отсъства напълно и от именната ни система.

За сметка на това при нас българите са се запазили не малко тракийски теоними, които се ползват като лични имена. Сава идва от Савазий – едно от имената на Дионис. Венда произлиза от Вендис – богинята закрилница на семейството. Ярей е по-новия вариант на Арей, Арес – богът на войната. Балей е идентично на тракийският теоним Балей. Диньо, Деньо пък са вдъхновени от името на богът на светлината Дин/Ден. Старото ни име Басарина е сродно на Басарей – друг епитет на Дионис. Витьо отговаря на тракийското божествено име Витю. Според Вл.Георгиев тракийският теоним Залден съотвества на българското лично име Златан. Хубавото наше име Млад пък има успоредица в тракийския теоним Молодас. Малцина са чували за тракийския бог Бистирас и поради тази причина не са правили връзка между него и българското име Бистрьо.

Обърнете внимание, няма Тангра, Тенгри, Тангърчо, Тенгриянчо, Тенгърчо. За сметка на това в именната ни система срещаме десет тракийски теонима. Това не е всичко разбира се. Във фолклора ни също няма и следа от някакво тенгриянство, но пък се почитат слънцето, змии, самодиви,  които са типичните за тракийската религия нимфи и т.н.

Кой е тогава богът на старите българи? Ясно е, че Тангра и тенгриянството са само плод на нечие въображение. Благодарение на летописите от миналото ние получаваме сведения за религията на дедите ни. 

В “Тивериополските мъченици” Теофилакт Охридски нарича българите народ непознаващ Христа и служещ на скитското безумие, кланяйки се на слънцето, луната и други звезди, а даже принасяйки жертва на кучета - ГИБИ, IX, част 2, с.62. В същата работа е предаден и разговора между гъркът Кинамон и княз Омуртаг. От беседата се разбира отново, че старите българи почитат не едно, а няколко божества – слънцето, луната и звездите – ГИБИ, IX, част 2, с. 64.

http://www.promacedonia.org/gibi/9_2/gal/9_2_064.html

Понеже в продължение на хиляда години старите българи са отъждествявани с траките, то е повече от логично да продължим търсенето си в тракийската религия. В речника на Найден Геров попадаме на думата Див огън – огън, който се смята за свещен. В този случай Див няма връзка с нещо грубо и примитивно, а е само едно от названията на тракийското божество на светлината. От своя страна думата Бог не е нищо друго освен развитият вариант на тракийския теоним Багайос – слънцето. Сродни думи са багра, багря, багрило, божур – олицетворение на типичния за слънцето червен цвят.

Траките са наричали слънцето и с друго име. По различни надписи от нашите земи се споменава бог Соленoс. От името на Соленос се е развила българската дума слънце, коренът е слан, слън, а це е сравнително нова умалителна наставка.

Народът ни обаче почита и друго небесно светило, това е луната наречена в песни, приказки и предания месец, месечина. Cъответствие намираме в тракийското лично име Месак/Μεσακος и древното божествено име Мас.

Венера е планета, но в миналото е считана за звезда. Дедите ни я познават под името Зорница, Вечерница и Деница. Последното съответства добре на тракийския теоним Ден/Дин. Правейки му езиковедски анализ Вл. Георгиев дава сравнение с думата ден. Нейното най-древно значение е светлина.

Трябва да обясним и сведението на Теофилакт Охридски засягащо ролята на кучетата в религията на старите българи. 

С кучетата е свързан култът на тракийската богиня Зеринтия. Коренът в името й е зер, той бива тълкуван от езиковедите (Вл.Георгиев и др.) като отговорящ на звер- звяр, т.е Зеринтия, Зверинтия означава господарка на зверовете. 

Относно наставката инт в Зеринтия, а и в думата волинт специалистите (Вл.Георгиев и др.) смятат, че тя е идентична на стблг. енте срещаща се в козленте, осленте, жребенте, воленте.

Докато култът към Зеринтия е напълно загубен, то народът ни е запазил своята почит към слънцето, месецът и звездата Деница. Тази почит е изразена в много обреди, песни, приказки и предания. Да, днес ние сме забравили сме, че Багайос е алтернативното име на слънцето, не знаем, че ехото на древните Ден, Месак, Соленос се е запазило в думите бог, ден, месечина, слънце...

Това са боговете на старите българи - светлината и всичките и аспекти. Това е и причината от средите на дедите ни да се появи орфеизма - първата човеколюбива религия в историята на човечеството. Тя направи от предците ни хора наречени най-праведни и справедливи. Службата на доброто и светлината обаче ни докара и врагове - тези, които носят тъмнината и неутолимото желание за власт в сърцето си.

Няма бъдеще за този, който не знае от къде идва. Не познаваш ли миналото си, няма как да почерпиш от мъдростта на своите предци и да се препазиш от потомците на старите врагове. Светът може и да се е попроменил, но не и човешката природа. Инстинктът за оцеляване при някои хора е тясно свързан с желанието да господстват и да заличат други народи от лицето на земята. Бедите, които сме преживели не са плод на случайност, а добре премислени и планирани действия.

Най-добрият начин да се противопоставим на враговете си е като се завърнем към себе си. Как да стане това ще попитат някои...За отговора трябва да погледнем в миналото.

Как оцеляваха дедите ни – като си помагаха и бяха съпричастни със съдбата на по-слабите. Иска се и друго обаче – каляване на характера, търсене на физическа и духовна сила. Не може да сме слаби и хленчещи и същевременно да искаме по-добро бъдеще. Само силни хора, обединени от братска любов могат да променят съдбата си.

Небето над нас може да е тъмно, но път за България има, трябва само да проявим воля да го следваме, така както го следваха предците ни.