ТРАКИЙСКИЯТ РЕЧНИК Е ГОТОВ – EЗИКЪТ НА ОРФЕЙ ВЕЧЕ НЕ Е МИСТЕРИЯ

Имам удоволствието да обявя на своите приятели, че новата ми книга ДРЕВНИТЕ КОРЕНИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК – ТРАКИЙСКИ РЕЧНИК, е готова. Тя бе плод на дълъг труд, но труд, който си заслужаваше. Завършеното е делото, което редица родолюбци започнаха. Запознавайки се с работата ми всеки непредубеден човек ще се убеди, че идеалите на обичащите народа ни Раковски, Гинчев, Даскалов, Юруков, Ценов, Рилски, Селимински, Сотиров, Бакърджиев, Бонев, Чилингиров и др. са почти осъществени.

 

Тези даровити интелектуалци и радетели на българщината пледираха за древните балкански корени на народа ни. Всеки даде своя принос в търсенето на истината, това сторих и аз в няколко вече издадени книги. С новата книга обаче тези, които са съпричастни на делото на споменатите родолюбци, вече ще имат солидно оръжие в ръцете си. ТРАКИЙСКИЯТ РЕЧНИК не само съдържа огромен брой древни думи, но са дадени и важни обяснения в няколко приложения. 

Там са обяснени манипулациите относно характера на езиците на илирите, скитите и сарматите. Дадена е информация, която на теория не би трябвало да съществува, но е факт. За жалост неудобен факт за определена група учени.

 

 Ако някой желае да се сдобие с книгата - ето линк за поръчка https://ateabooks.com/world-history-series/7227-drevnite-koreni-na-blgarskiya-ezik-trakijski-rechnik-9786197624342.html

За тези, които следят блоговете ми от 15 години новата ми книга ще е последното парче от мозайката. Хората четящи есетата ми и проверяващи информацията в тях, ценят дадения от мен труд. Разбира се има и други сънародници, които макар да хранят уважение към труда ми, все пак са скептични относно определени мои твърдения. 

Това е напълно разбираемо, това е напълно нормално. Не всеки има времето да се задълбочи в дадена тема, не всеки има възможност да провери дадена информация, а своите изводи ние правим въз основа на информацията, която притежаваме.

 

Преди около 35 години аз вярвах, че тракийският език е мъртъв. Имах пълно доверие на хората, които твърдяха, че когато пристигналите от Азия прабългари прекосяват Дунава през 680 година, тук те заварват дошлите от студения север русокоси и синеоки славяни и превърналите се в малцинство рижи траки. Не се съмнявах в това, че дедите ни са обитавали юрти, че са почитали странен бог с име Тангра и са се обръщали към своя владетел с думите ювиги хане!

 

Със същата заблуда живееха още милиони българи. А и как иначе, след като по това време нужната за проверката на изнесената в учебници и книги информация бе в ръцете на шепа селектирани индивиди. Ние сме природно интелигентни хора, но дори и най-умният може да бъде заблуден, ако не му бъде дадена достатъчно информация. Тя е ключа, защото имаш ли база за сравнение, вече си в състояние да преценяш. Разполагаш ли с достатъчно данни, вече не зависиш от хората накичени с титли.

 

Никой от нас не обича да бъде лъган, никой не иска безсъвестни хора да се подиграват с доверието му. А официалната ни история не е нищо друго освен една дълга поредица от нагли лъжи. Сдобивайки се с все повече и повече информация, аз разбирах, че истината за далечното ни минало, а и за оформянето ни като народ, е далеч от това, което се преподава в училища и университети.

 

Не бях в състояние да проумея защо хората, чието призвание е да обучават, са се заели да сеят заблуди. Всъщност все още се чудя как спят нощем тези, които защитават теории създадени от чужденци за интересите на чужденци. Вероятно всеки си има свой мотив. При един е страх, при друг е стремежа към кариера на всяка цена, а при трети навярно основна роля играят парите и престижа.

 

С помощта на приятели започнах да извършвам проучвания в няколко направления. Ономастика – защото исках да разбера как е звучала речта на траките. Археология – защото исках да събера знания за материалната култура на народа на Орфей. Етнография – защото за мен бе важно да се уверя какъв е произхода на нашите празници, обичаи, обреди, а също така и на носиите ни, земеделските ни сечива и т.н. Дали сме наследили важни аспекти от духовния си свят от старите балканци, или пък от хора, оформили се като народ в Средна Азия.

 

Разбира се задълбочих се и в изучаването на историческите извори, но имах едно наум. Още в началото осъзнах, че сведенията на старите автори са само индикация, а не доказателство. Да не забравяме и това, че повечето налични исторически извори са създадени от враговете ни. В такъв случай е доста наивно да се очаква обективност.

 

Малко по малко, ползвайки непопулярна, а и трудно достъпна информация, пред мен се появи един нов свят. Речта на Орфей се оказа странно позната, когато разбрах за съществуването на древни думи като аз – аз, до – до, ме – ме, меан – мен, на – на,  стан – стан, стар – стар, залтен – златен, бруз – бърз, дерз – дързък, вода – вода, зелкия – зелка и още много други.

 

Благодарение на трудовете на Николай Колев, Георги Китов, Даниела Агре, Дънкън Нортън Тейлър и др. разбрах, че тракийската женска носия, а и някои типове мъжка носия са запазени до ново време. Същото важи и за типичните за българския селянин ямурлук, цървули, дълга риза. Разбрах и за това, че няколко типа тракийски рала, брани, мотики и т.н. се ползват до средата на ХХ в. Това са все ярки доказателства за приемственост.

 

Знаех отдавна, че особената почит към Гергьовден е ехо от култа на Хероса, но удивлението ми нарасна, когато разбрах, че обредите по Еньовден, Тодоровден, Атанасовден, Сирни Заговезни също са от тракийски произход. Особената почит към Св. Марина, Св. Модест, Св. Илия бе обяснена от етнолози като оцелели култове към Бендида, Хермес, Тракийския Зевс.

 

С древни корени се оказаха обредите Герман и Помана, Кукерските и Русалийските игри, а разбира се и сурвачката, и обичаната от всички българи мартеница. Трудовете на Георги Раковски, Ваня Лозанова, Михаил Арнаудов, Иван Венедиков, Евгений Теодоров, Иваничка Георгиева, Николай Колев и др. ми бяха от огромна полза.

 

Истинското удивление обаче дойде от публикуваните през 1987 г. сведения на археолога Стамен Михайлов, който ползвайки трудове на различни свои колеги поясни, че свещеният за старите българи символ IYI се среща най-рано на Балканите и то преди около 7000 години. Дори в по-късни епохи знакът IYI се среща в Югоизточна Европа – без изключение в регионите обитавани от траки.

 

Същият археолог изнася изключително важна, но и доста неудобна за повечето негови колеги информация засягаща произхода на старобългарската чернолъскава керамика. Михайлов аргументирано демонстрира, че произхода на този тип съдове трябва да се търси на Балканите. Отново на Балканите са и прототипите на старобългарските руни. Това е установено от учените извършили най-ранните разкопки на Плиска. Макар тези археолози да не са в състояние да обяснят феномена, те все пак признават за големия брой паралели между старобългарските руни и писмеността от о-в Крит, съществувала 2000 години преди времето на нашия владетел Омуртаг [Мортагон].

 

                     Старобългарски руни от Плиска [по Успенски]

Знаци от фасади на тракийски храмове [по Бранденбургер]

Сравнение на старобългарски руни с критска линеарна писменост от Бронзовата епоха

Приблизително по същото време, когато Успенски се диви защо туранските българи разполагат с критска писменост, американската лингвистка Джейн Елън Харисън изказва виждането, че въпросната писменост е от същия тип, който е ползван и от Орфей. За жалост по това време предубеждението, че старите българи са дошли от Сибир е толкова силно и е защитавано с такъв див фанатизъм, че никой не посмява да даде елементарно обяснение на чудото, а именно, че българите не са азиатци, а всъщност древно балканско население – потомци на мизите, пеоните, даките.

 

Точно това реално е причината ранносредновековните българи да са наричани от различни летописци ту мизи, ту пеони, ту даки.  Разбира се професионалните историци бързат да определят тези извори като недостоверни, макар приемането на местния произход на българите да изяснява мистерията с древните балкански корени на свещения символ IYI и на голям брой руни.

 

Проблемът е решен по недостоен, но хитър и ефикасен начин – неудобното бива премълчано, а всеки осмелил се да свърже народа ни със старото балканско население бива жестоко нападан, отричан, осмиван. Професионалните историци не се интересуват от аргументите на родолюбиви интелектуалци като Цани Гинчев, Ганчо Ценов, Данаил Юруков, Д.П. Даскалов, Кирил Рилски, Иван Селимински и др.

 

Докато преди около 30 години трудовете на прогресивните изследователи бяха забранени от цензурата, то с течение на времето дори книгите на ненавиждания от повечето наши учени историк д-р Ценов бяха преиздадени. Разбира се не без съпротива и хули от страна на професионалистите. Книгите на Ценов ми помогнаха, а пък благодарение на приятели се сдобих с още повече литература за характера на езика на Орфей.

 

От труда на проф. Влахов научих, че тракийският език е започнал да губи своите падежи още по времето на Античността. Благодарение на различни книги на акад. Владимир Георгиев разбрах, че типични за българския език фонетични явления се срещат и в тракийския. Същото важи за няколко вида умалителни наставки, особености на синкопирането и т.н.

 

Колкото повече данни намирах – толкова по-ясно ми ставаше, че нито народът на Орфей е изчезвал, нито езикът му е мъртъв. Благодарение на представените от д-р Ценов исторически извори разбрах, че през VII век, на юг от Дунава се събират не три различни народа, а три групи на един и същ народ. Едната група е тази на траките живели под римска власт до 680 г., втората група са гетите с ново име славени, е третата група са техните съседи и роднини мизите, от които произлиза и името българи.

 

Това виждане разрешава още една мистерия – пропагандирането от нашите историци и лингвисти изгубване на езика на Аспаруховите българи. Теорията на Ценов, а и още цяла плеяда родолюбиви изследователи не изисква старите българи да забравят родната си реч. Явявайки се едно перфектно допълнение на д-р Ценов, Георги Сотиров обяснява, че нашият език не е нов за Балканите, а е реално най-древният език говорен не само в Тракия, но и в древна Елада, преди разбира се от Африка да дойдат дедите на гърците.

 

И действително, ако се замисли човек – запечатаната в старобългарския език ездаческа терминология не е нито тюркска нито иранска. Думите кон, кобила, юзда, тул [колчан за стрели] и др. се срещат в тракийската ономастика. Става дума за споменатите от различни автори Cone, Cobylatus, Usdica, Toul-bila. Разбира се дори тази важна информация е премълчана от професионалистите.

 

Те предпочитат да унизят дедите ни с твърдението, че са изоставили родната си реч в полза на тази на покореното население. А реално нито има покорено население, нито има изоставане на роден език. Помислете – траките организират много въстания срещу римляните, но нито едно срещу Аспаруховите българи. 

Причината е проста – хората на Аспарух не идват като завоеватели, а като освободители на местното население от властта на Рим [Византия].

 

Макар от доста време истинската картина на реалността да бе изкристализирала в съзнанието ми, нужни ми бяха повече доказателства за това, че думите ползвани от Залмоксис и Орфей за лекуване и успокояване, се ползват и днес, макар и леко променени. Свободното ми време не е много и това направи труда къртовски, но си заслужаваше. Дума по дума, сравнение след сравнение, след много проверки успях да събера внушително количество думи от езика наричан от римляните тракийски.

 

Неотдавна с удовлетворение установих, че съм събрал над 660 думи. Това е около 300% повече от речника на акад. Дуриданов. Нямам представа защо професионалистите са пропускали интересни думи като коза – коза, козил – козел, орил – орел, жерав – жерав. Характерът на тези думи е ясен и е в полза на виждането за древните балкански корени на народа и разбира се езика ни.

 

Може на учените да е оказан натиск, може да са се бояли от санкции и репресии. За времената на старата цензура страховете бяха напълно оправдани. Печалното е, че дори и днес се намират хора, които правят всичко възможно да спрат излизането на истината. Днес тези загнездили се в научните кръгове индивиди не могат да пратят никого в лагер, но пък нищо не ги спира да клеветят и чернят търсещите историческата справедливост.

 

На какво се надяват тези боящи се от излизането на истината хорица не зная. Информацията вече е налице и дори да се продължи със заплахите и клеветите, тези, които скалъпват глупави обвинения могат сами да се окажат обвиняеми. По-важното е, че народът вече не вярва на хитреците и на странните обяснения, че по заповед на чужди сили се налага виждането, че сме местен народ. Тази невероятна глупост се лансира от хора с титли!

 

Нека да разсъдим логично. Кой друг освен нас има сметка да се приеме, че ние българите сме най-древния цивилизован народ? Кой има сметка да стане ясно, че траките са създателите на славянската езикова група, ако не ние българите? Кой българин не би се гордял с това, че дедите му са създателите на най-древната писменост, на първите укрепени градове на Европа?

 

За кой сънародник не би било чест да каже, че неговите предци са най-старите златари, ковачи на мед и бронз, че на континента ни конят е опитомен най-рано на наша територия? Та нима не е велико това да знаем, че сме потомци на хората дали религия на гърци, римляни и келти? Нима не е престижно да се каже, че траките дават най-способните императори на Рим, че тракиец изчислява годината на раждане на Христос, че най-рано в Европа на наша територия християнството намира дом?

 

И изброеното до тук е само върха на айсберга! Има още много неща и те ще бъдат казани въпреки всичко. Хайде помислете сега – какви са аргументите на тези, които се борят със зъби и нокти срещу виждането, че ние българите сме древен балкански народ.

 

Според учените опитващи се да сложат корените ни в Азия, Аспаруховите българи са нашественици в земите на юг от Дунава. Дедите ни са обрисувани като номади водени от канове [ханове], колещи местното население, грабещи всичко, което може да се ограби и после с ограбените средства поръчващи на чужди майстори да строят кански [хански] резиденции и капища!

 

За мен това са страшни обиди, това е гавра с паметта на предците ни. Позор е Аспаруховите българи да бъдат слагани на едно ниво с грабещите черкези, кърждалии и даалии. Позор е да се твърди, че Аспаруховите българи са азиатци, които наемат чужди майстори да им строят.  Аспаруховите българи спадат към мизите, които пък са най-големия и най-разпространилия се тракийски народ. А траките умеят да строят и то майсторски. Те ползват квадри и тухли преди римляните и това е добре известно в научните среди благодарение на трудовете на Чичикова, Агре, Китов.

 

Професионалистите, според които старите българи са номади-грабители премълчават даденото от Анастасий Библиотекар сведение за това, че когато император Константин V започва строителни проекти, от Гърция и островите идват само 500 тухлари, а Тракия дава 5000 майстори 200 керемидчии.

Изискват се елементарни умения по аритметика, дори дете може да пресметне, че дедите ни имат много повече майстори от гърците!

 

Дано тези, които днес са се окопали в научните среди и с всякакви средства се опитват да спрат истината да престанат с тази срамна дейност. Срамно е да се заплашва и клевети, срамно е да се наемат тролове и лабилни индивиди, които да сплашват инакомислещите. Когато един ден народът ни разбере как е ограбен и унижаван, а и как са третирани тези, които се борят за справедливост гневът ще е силен, но пък, който сее ветрове ще пожъне бури.

До крайности не бива да се стига. По разумно е тези, които виждат, че губят да оставят егото си настрана и да загубят с достойнство, но да спечели народа ни. Българите са достатъчно изстрадали, достатъчно са унижавани, мачкани – стига вече! Време е за нещо друго – време е за епохата на ново възраждане, за промяна на съзнанието, а с това и на битието.

Нека младото поколение расне с мисълта, че дедите му са били творци, талантливи хора, щедро раздаващи знания на другите. Нека всеки българин да има правото да счита речта ни за свещена, защото тя наистина е такава. 

Тя е корен на езикова група от 300 000 000 души. Не само букви, думи са дали дедите ни на общност от 300 000 000 души и е въпрос на време това да бъде признато. Речта на Залмоксис и Орфей е жива, а новото ѝ име е български език.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=NwErmFtQvtM

 

БЪЛГАРСКИ ИМЕНА С ПРИЗНАТ ТРАКИЙСКИ ПРОИЗХОД

Времето на Орфей е отминало отдавна. Отдавна е отшумяла и епохата на носещите тракийска кръв императори Константин Велики и Юстиниан Велики. Една древна традиция обаче е все още жива, като повечето от нас дори не подозират за това. Става дума за личните имена на българите. По този въпрос не се говори много в научните среди, а когато пък се поднася информация, тя се интерпретира по такъв начин от специалистите, че истинската ѝ стойност се губи.

За щастие има и съвестни автори, в чиито работи могат да бъдат намерени доста интересни неща. В творбата “Имената на Българите”, авторките Недялка Иванова и Пенка Радева съобщават, че при нас са запазени повече от 700 тракийски имена.

Броят е наистина внушителен – съхранили сме над 700 лични имена от времето на Спартак – не е ли това сензация! Реалното количество обаче е много по-голямо. Проблемът е, че истината е скрита с помоща на неясни формулировки, подвеждащи понятия и премълчана информация.  

Ценни данни по въпроса можем да намерим в работата на акад. Иван Дуриданов “Der Thrakische Influss auf die Bulgarische Anthroponymie” - Тракийското влияние над българската антропонимия (имената на българите). Макар да счита траки и българи за два напълно различни народа, този наш езиковед представя данни, чиято правилна интерпретация улеснява значително пътя до истината. Като наследени от траките имена, в работата си написана на немски език, акад. Дуриданов дава следния списък:

Bešo, Beško, Bico, Bica, Biso, Boko, Boka, Bok’a, Boto, Bot’o, Bota, Buzo, Buz’o, Buza, Dado, Dada, Dajo, Dae, Dajčo, Dako, Dardan, Dardana, Deko, Deka, Dido, Didjo, Dida, Dilo, Dila, Dio, Dijo, Dodo, Doda, Dun’o, Duné, Duna, *Duro, Durko, Durčo, Dura, Eto, Eta, Geko, Geka, Geto, Geta, Gigo, Giga, Giko, Gika, Gilo, Gila, Gito, Gita, Gud’o, Jata, Kodo, Koda, Koto, Koté, Kota, Kuto, Kut’o, Kuta, Kъto, Kъte, Kъta, Moga, Mogoš, Neno, Nenko, Nenčo, Nena, Nenka, Nono, None, Nonko, Nončo, Nona, Nonka, Pato, Pat’o, *Suko,Toko, Toké, Toka, Tut’o, Vezo, Vezenko, Zajnko, Zané, Zano, Zana, Zino, Zina, Zura.

Hякои от тези имена са изведени от племенни названия. Като пример могат да бъдат посочени Бешо, Бото, Гето, Дако, Дардан, Дардана, Дийо. Те са вдъхновени от названията на споменатите от различни стари автори тракийски племена: беси, ботиеи, гети, даки, дардани, дии. 

Към тях трябва да се добави българското име Мешо, което отразява правилното название на населяващите балканите меши, меси, познати още като мизи. В египетските летописи те са наречени мешуе, мешуеш, маса, а по-късно, поради липса на буква ш в гръцкия, Херодот предава името им като максии и обяснява, че те бръснат косата си, като остават един кичур да расте свободно.

Трудно ми е да разбера критерия, по който акад. Дуриданов определя посочените от него употребявани от нас българите тракийски имена като заети, а не изконно наши. Ако българин заеме чуждо име, както е модерно днес, то това име не би притежавало смисъл на български. 

Понастоящем, някои сънародници, несъмнено повлияни от политическата конюнктура, кръщават децата си Джони, Рикардо, Джими, като значението на тези имена не може да се разбере с помощта на българския език.

Да вземем обаче името Дийо/Dijo, което според мен е вдъхновено от племенното название дии. Още през XIX век Вилхелм Томашек тълкува тракийския етноним като означаващ божии, божи служители: “Göttlichen, die Gottesdiener”.  Една от думите на дедите ни за божество, или по-точно божество на светлината е дивос, диос, тя присъства и в името на дакийската билка диесема, срещаща се в българския речник като дивизма. 

Акад. Димитър Дечев се опира на сведения от работи на Ерих Бернекер и др., и съобщава, че според немския учен стблг. дума диво, първоначално означава светлина: “Das abg. divo “Wunder” (Stam dives) bedeutet ursprünglich auch “Licht” (vgl. Berneker, Slav. etym. Wörterb. 203) - Die Thrakischen Sprachreste, c.547.

Ако старобългарският eзик дава обяснение както за името на дакийската билка диесема, така също за племенното име дии, а и тракийското име Διος, манифестирано в ново време като Дийо, то не може да се говори за заемане в никакъв случай. 

По-фрапиращо е това, че дори тракийски названия на божества, не просто намират отражение в българската именна система, но дори притежават смисъл на български език. 

В Панония е намерен епиграфски паметник съдържащ посвещение на Тракийския Конник, който в случая е наречен DOBRATUS,  DOBRATI в склонена форма.  Руският учен Олег Трубачов тълкува DOBRATI с (праслав. диал.) *dobrotь 'добро, доброта' – Этногенез и культура древнейших славян. Лингвистические исследования, ДРЕВНИЕ СЛАВЯНЕ НА ДУНАЕ (ЮЖНЫЙ ФЛАНГ). ЛИНГВИСТИЧЕСКИЕ НАБЛЮДЕНИЯ I

с.316.

Посвещение на Хероса наречен Добрат, Панония (по J.Hampel, B.Arpad, AZ U.N. THRAK LOVAS ISTEN PROBLEMAJA)

Изобщо не е нужно да се търси някаква древна форма. Епитетът на Хероса-Добрат/Dobrat(us), отговаря на българското лично име Добрат, което е изведено от прилагателното добър. Самата наставка –ат се среща в типични български имена като Богат, Милат, да не забравяме и старобългарското Кроват/Κροβατος (представяно в опорочен вид като Кубрат).

Савадий/Σαβάδιος е друго древно име на тракийско божесво. Уповавайки се на изводите на Грегоар и Бонфанте, акад. Георгиев предлага тълкуване на теонима със стблг. свободь-свободен – Траките и техния език, с.57. Тук трябва да се добави българското лично име Свободин.

Поредното българско лично име сравнено с тракийско название на божество е Светлан, то според един от най-уважаваните лингвисти съотвества на Светулен/Σουητουληνος -Траките и техния език, с.51.

Яздо е едно слабо познато българско име, което според П.Радева и Н.Иванова е изведено от стблг. iaздити-яздя – Имената на Българите, с.152. Тълкуването е правилно, но трябва да се добави и това, че един от епитетите на Хероса е Аздул/ Aσδουλης, като професионалистите дават обяснение с блг. яздя -Траките и техния език, с.61.

Бистро, Бистрьо, Бистра са доста популярни български лични имена. Те биват отъждествени с названието на бог Бистюрас/Bιστύρας-Траките и техния език, с.61.

Българските имена Бързо, Бързьо, Бързе, Бърза са добре известни. Те са точен еквивалент на тракийското Вρυζος-Траките и техния език, с.71.

Темата за тракийските имена и за връзката им с нашите е засегната и от проф. Кирил Влахов. B работата си “Трако-Славянски Успоредици” проф. Кирил Влахов обръща внимание на факта, че значителен брой тракийски имена – както едносъставни, така и двусъставни, са общи за траки и славяни (аз лично бих употребил израза: имена, които са общи за траки и представители на хора от славянската езикова група).

Като пример нашият лингвист дава следните: Беръ, Беро, Беран, Берой, Берило, Берис, Бериш, Борис, Бора, Боро, Буро, Бура, Борейко, Борко, Борилъ, Борило, Борена, Брило, Брила, Бурена, Пера, Перо, Перес, Переш, Пероша, Перун, Далебор, Далибор, Далегор, Мостигнѣвъ, Мостичъ,  Зайка, Зайко и др.

Подчертаните имена са носени от старобългарски благородници – царете Борис, Борил и чъргубиля Мостич. В миналото напълно спекулативно  името Борис бе изкарвано тюрско. После бяха направени опити то да бъде представено като иранско, и при това разбира се бяха премълчани тракийските Вορις, Вορισκος/Борис, Борискос и др. Направен бе опит да се даде иранска етимология и на името Мостич, и отново бяха премълчани тракийските Мοστις, Мοστιος/Мостис, Мостиос.

Всъщност списъкът с български имена притежаващи паралели в тракийската ономастика е огромен, но с мъгляви дефиниции и игнориране на важна информация, професионалистите са успели да отклонят вниманието от значението на този факт.

Балиас/Bαλίας е епитет на бог Дионис, при чието тълкуване Вилхелм Томашек предлага санскр. bhala-бял, сияен и др. -Tom.II.I.42. Къде остава обаче българското лично име Балей, а и блг. диал бал-бял?

Кабири/Κάβιροι e название на Великите богове, а следвайки Ерих Бернекер, акад. Димитър Дечев дава тълкуване със стблг. кобь-съдба, участ - Die Thrackischen Sprachreste, c.220. Това е правилно, но къде е обяснимото със същата старобългарска дума наше име Ково?

Дерзис/Δερζις e божество, което е споменато в наднис от с.Плъстина, Омуртажко. Тълкуване бива направено с прилагателното дързост - Траките и техния език, с.73, но защо не са споменати българските имена Дързе, Дързо?

При тълкуването на тракийското племенно име бебрики/Bέβρυκες се предлага блг. дума бобър -Траките и техния език, с.71. Дали читателите нямаше да останат с още по-силно впечатление, ако бяха добавени блг. диал бебер-бобър, a и българските лични имена Бебер, Бебро, Бебрьо, Бебрю?

Оставам с чувството, че приетите за официални, виждания за произхода на българския народ, а и за характера на българския език, са изградени с методи, които в никакъв случай не могат да бъдат наречени научни. 

Премълчаване на информация със сигурност не е научен метод.

Игнориране на значението на информация доказваща, че общоприетите виждания са грешни, също не е научен метод.

Внушаването на неверни неща като например култа към Тангра и иранските имена на старите българи, трябва да се квалифицират по-скоро като антибългарска пропаганда, но не и като наука.

Не мога да проумея защо с такъв фанатизъм се отричат древните балкански корени на българския народ. Нима няма доказателства за това, или пък е срамно да стане известно в цял свят какви са постиженията на дедите ни наричани траки?

Кое е срамното и страшното да се признае, че сме потомци на местни хора? Не дадоха ли Орфей, Тамир, Лин, Евмолп, Имарад  и др. култура на гърците? Не бе ли Залмоксис този, чиито лечителски умения и познаване на човешката душа бяха признати от Платон? Не се ли възхищава целият свят от подвига на Спартак? Не са ли най-добрите пълководци от късната Античност траки, защо да забравяме родените в Силистра и Сапарева Баня Аеций и Велизарий? Не бихме ли спечелили престиж ако се признае, че дедите ни са дали едни от най-способните императори на Рим? Cлавата на Константин Велики и Юстиниан велики ще ни навреди ли ?

Дедите ни са оставили огромно богатство, но то бива стъпквано в калта от хора, които би трябвало да се стремят да покажат истината, не да я укриват. Днес никой не може да се оправдае със страх от цензура, репресии, загуба на работа, ако каже истината за произхода ни. В такъв случай – каква а причината за слугуването на теории създадени от чужденци и обслужващи интересите на чужденци? Защо плащаме заплати на хора помагащи да ce налагат вредни виждания?

В крайна сметка истината излиза на бял свят. Лансирането на нови измислици и демонизирането на търсещите справедливост може да купи малко време на безсъвестните индивиди, но няма да премахне Дамоклевия меч над главите на манипулаторите на българската история. След време българинът ще поиска сметка от тези, които са замъглявали съзнанието му и са го ощетили безкрайно много.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=yXwQXv67o7g

 

УКРИТИТЕ АСПЕКТИ НА СТАРОБЪЛГАРСКАТА РЕЛИГИЯ

Още в зората на човешката цивилизация е положено началото на вярата във висше същество – бог, който има сила да създава, руши, помага и наказва. Понеже всеки народ има своя особена психика и свой път на развитие, религията на различните хора е различна. Тя става част от етническата идентичност и поради тази причина, в миналото отклоняването от традиционните вярвания нерядко се е наказвало със смърт.

По принцип сведенията за религията на старите българи са пределно ясни, но в минaлото някои учени решават, че истината трябва да се укрие и поради това налагат нелепи заблуди. С невероятен фанатизъм манипулаторите лансират своите лъжи и явно поради това, че същевременно игнорират опровергаващата ги информация, у нас се налага една ужасно изкривена представа не само за произхода, но и за религията на древните ни предци. Веднъж наложени, създадените от чужденци виждания биват покорно следвани от нашите учени.

Понастоящем, в новите учебни помагала, включително тези одобрени от МОН и предназначени за кандидат-студенти и зрелостници, присъства твърдението, че прародината на старите българи е край река Иртиш в Сибир и дедите ни имали “бог Тангра или Тенгри (Небе), който се смятал за създател на небето и земята“ [1] с.11.

Дори текстът на помагалото, в което се споменава Тангра/Тенгри, да е написан преди излизането на генетичните проучвания, доказващи убедително, че дедите ни в никакъв случай не са тюрки, дълго преди това съществува предостатъчно информация, която позволява да се разбере що за религия са изповядвали дедите ни.

На първо място информация дават теофорните имена на старите българи. Теофорно е това име, което е вдъхновено от названието на дадено божество. При гърците срещаме Афродити, Деметрия и т.н. - имена, които са отражение на древните култове към богините Афродита, Деметра и др. При скандинавците е популярно името Фрея – богинята на любовта и семейството. В Италия е на почит името Диана, несъмнено изведено от това на римската богиня на лова и природата Диана.

Как стои въпросът със старите българи, правят ли дедите ни изключение? От IV до XIV век, т.е. в продължение на хиляда и сто години, никой не определя Тангра или Тенгри като бог на жителите на дунавска България. В нито една хроника, в нито един надпис не се среща старобългарско теофорно име вдъхновено от Тангра, Тенгри или нещо подобно.

Хиляда и сто години са несъмнено огромен период от време. В по-късни времена земите ни са посетени от различни пътешественици, но те също не споменават и дума за това, че някога старите българи някога са почитали тюрско (или иранско божество). За сметка на това теофорните старобългарски имена от тракийски произход са много.

Може би твърдението ми ви звучи невероятно? Нека тогава да обърнем внимание на укритата информация. Да разгледаме фактите, защото в крайна сметка те са важни, а не мненията на чуждите учени, които следват политическите интереси на своите държави.

За княз Аспарух пишат Теофан Изповедник и Патриарх Никифор. Има споменаване в “Българския апокрифен летопис”, в арменската география “Ашхарацуиц”, а разбира се и в “Именника на българските князе”. Различните автори дават различни варианти на името: Аспарух, Аспахрук, Исперих, Есперих, Испор.

Елементът асп, есп се среща в името на върховното тракийско божество Хероса. Става дума за епитетите Ут-аспиос и Вед-еспис. Както акад. Димитър Дечев [2], с.31, с.171, така и акад. Владимир Георгиев [3] c.61, считат аспа, еспа за тракийска дума за кон сродна на санскр. aşva, авест aspa-кон, лит. azsvá-кобила и т.н. Това е правилно, но на връзката на тракийските аспа, еспа-кон с името на княз Аспарух и варианта Есперих не се обръща никакво внимание. Защо ли?

Колебанието между А и Е (срещащо се в Аспарух - Есперих) е типично за тракийския език. Разглеждайки други имена, акад. Георгиев уточнява, че колебанието между А и Е не е само тракийско (дако-мизийско), езиково явление, но и един от най-характерните белези на българския език [3] c.257. Същият учен установява, че в тракийския, неудареното Е се редуцира в И [3] c.166. Това обяснява и вариацията Еспор-Испор.

Обърнете внимание на следното: не само името на Аспарух е сродно на епитета на Хероса – Аспиос, но и останалите познати варианти Еспорих и Испор са обясними чрез особеностите на тракийския език. Кой разумен човек би обявил всички тези неща за случайности?

Разбира се, една птичка пролет не прави. Не може да разчитаме само на свързаното с едно от названията на Хероса име на княз Аспарух. Разгледаме ли внимателно “Именника”, ще се натъкнем на важни подробности. Там е споменато, че княз Гостун е от рода Ерми, а това реално е названието на бог Eрм наречен в ново време Хермес. Херодот обяснява, че тракийската благородническа прослойка нарича Хермес (Ерм) свой праотец и се кълне в неговото име [4] -Her.V.7. Дали и това ще е случайност?

Нека продължим и да разгледаме името на княз Сабин. Макар този старобългарски благородник да е властвал кратко, неговото име е доста интересно, защото не просто показва прилика, но направо е идентично на Сабин – едно от названията на бог Дионис:  “Траките наричат Дионис Сабазий и Сабин – своите първенци...”[5] c.148. Хезихий познава варианта Сабон: “Σαβάζιος ἐπώνυμον Διονύσου οἱ δὲ υἱὸν Διονύσου καὶ Σάβον.” [6] c.1330.

Интересното във вариацията Сабин-Сабон е това, че срещаме особеноcт типична не само за днешните родопски диалекти, в които вместо бозая се използва бизая, но подобно явление се среща и в старобългарските надписи, в които склонената форма на думата Бог се предава като Биг, по-точно в титлата КАНАС У БИГИ – княз у Бога, княз от Бога. Още една случайност?  

B предишната своя работа обясних, че името на княз Паган е всъщност Баган, че то е старият вариант на българското лично име Боган и че има за основа името на тракийското божество Багайос. Важна подробност е и това, че тракийското лично име Багун е документирано векове преди иранци и индийци да споменат Бага в своите писания, а това показва ясно кой кого е повлиял.

http://sparotok.blogspot.com/2019/06/blog-post_23.html

С Баган теофорните старобългарски имена от тракийски произход не свършват. Благодарение на Теофан Изповедник знаем за Котраг – синът на княз Кроват (Кубрат). Поне за мен Котраг е изведено от Котис и Котито – тракийската богиня-майка. Частицата -раг може да се свърже с тракийското царско име Ройгос, като значението е господар, благородник.

Тук държа да допълня нещо важно. В земите на Стара Велика България името Котис е доста популярно, то е носено от Котис I, син на властвалия в началото на I век цар Аспург Раскупорис. Котис II идва на престола през II век, а Котис III се знае, че е монарх от III век, като негов баща е носещият също тракийско име Раскупорис III. Разбира се не бива да пропускаме и имената на властвалите в земите на Стара Велика България по време на Античността благородници като Спароток, Берисад, Реметалк.

Друга интересна подробност е това, че в земите на Стара Велика България са почитани не само Хероса (познат като Утаспиос, Ведеспис и т.н.), но също и Ерм (Хермес), Сабазий, Дионис, Арес и др. тракийски божества. Тази информация е не просто интересна, но и важна за разбирането на историята ни. Чели ли сте обаче тези неща в работите на казионните учени?

Изображения на Хероса от Крим (по О.Дашевская)

http://annales.info/skif/skifkrim/skif45.jpg

Освен Аспарух, Ерми, Сабин, Баган, Котраг, могат да се посочат още старобългарски имена, вдъхновенни от название на тракийско божество. Към списъка трябва да се добави и името на княз Дицевг (Δίτζευγος). Елементът Δί (Δία, Δίη) се среща в голям брой тракийски лични имена и притежава значение бог: Δίηγις, Δίζουζος, Diescus, Diagiza.

Старобългарското Дицевг (Δίτζευγος) не само съдържа елемента Δί, но и е много близко до тракийското Δίζουζος. Трябва да се отбележи и това, че елементът Ди, или по-скоро Див се среща също и в стблг. дума дивии, за която се смята, че е сродна на лат. divus-бог, божествен.

Съществуват дори родови теофорни имена, те са: Ермиарес, Кубиарес, Чакарарес - Ερμηαρης, Κουβιαρης, Τζακαραρης. Елементът арес-αρης е несъмнено отражение на името на бога на войната Арес. Нека комбинацията Ерми-Арес (Хермес-Арес) да не смущава никого, тя не е нещо странно и уникално. Все пак в арийските Веди се говори за Митра-Варуна, у нас срещаме Юпитер-Сабазий, в Делфи пък е имало оракул на Зевс-Амон.

Родовото име Кубиарес е интересно не само защото показва връзка с друго старобългарско име – Кубер, но и с тракийския теоним Кубилея – епитет на богинята-майка.

Почти всеки българи знае за рода Дуло, но малцина са тези, на които е известно, че Дулес е тракийско име, което се среща по тухли от времето на Античността, използвани при градежа на Плиска. По-важното е друго – дедите ни наричани в далечното минало траки, са почитали богиня Дула. За това древно божество съобщава акад. Георгиев [3] c.54.

В началото бе споменато, че името на княз Аспарух се среща и под варианта Есперих, като аспа, еспа са елементи от названието на тракийския върховен бог Хероса: Ут-аспиос, Вед-еспис. Всъщност има още един старобългарски владетел, чието име е теофорно и е свързано с един от епитетите на Тракийския Конник Карди-бренос. Става дума за княз Кардам, чието име, поне според мен е сродно на Карди-бренос, а и на тракийското селищно име Кардамуле.

За особеното название на Хероса Карди-бренос пише преди четирдесет и двегодини акад. Владимир Георгиев [3] c.52, но до ден днешен никой наш езиковед или историк не е потърсил връзка между тракийското име на божество и това на княз Кардам.

Не можем да пропуснем и името на Олган – чичото на княз Кроват (Кубрат).Специалистите предпочитат да предадат името на Олган като Орган, Органа, Орхан и т.н. Историците и езиковедите знаят, че гърците понякога заместват Л с Р, записвайки народностното ни име, вариациите Βουλγάρον-Βουργάρ]ων] са добре известни, а това означава и че името на чичото на княз Кроват може да се предаде и като Олган.

Изображение на древното божество Олган- The Local God Olganos, image from the Archaeological Museum, Veroia, Central Macedonia, Greece, Archaeological Museum, Veria, Macedonian Heritage Organisation

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/0c/Olganos.jpg

Това, разбира се, е огромен проблем за учените, твърдящи, че дедите ни идват от далечната Средна Азия. Причината е, че Олган е тракийско име на река и същевременно тракийски име на бог. Олган (Ὄλγανος) бива тълкувано от Вилхелм Томашек, Димитър Дечев и др. с лит. valgs-влага, ст.вис.нем. wolchan-дъждовен облак, стблг. вългъкъ-влажен [2] c.340. Сродна разбира се е и думата влага и др. Тя има диалектна форма улага, олага, а пък принадлежащото ѝ прилагателно е олаган, олажен.

Какво излиза сега – нито един старобългарски благородник не носи име, вдъхновено от Тангра, нито един старобългарски благородник не носи име вдъхно вено от Ахура Мазда, Анахита, или друго иранско божество, но за сметка на това старобългарските имена отразяват имената на  тракийските богове Арес, Аспиос, Багайос, Див, Дула, Ерм, Карди-бренос, Котито, Кубилея, Олган, Сабин.

Знаейки това, не е трудно да разберем защо старите българи жертват кучета – ритуал, отразяващ аспект от култа на тракийската богиня Зеринтия. Като за капак – нейното име се обяснява със стблг. звѣръ-звяр. Как мислите – дали това няма да е важна подробност и ако е – защо не е спомената?

Премълчаните неща са много, наистина много. По-лошото е, че заместилите ги заблуди са също сериозно количество. Не мога да разбера мотива на даровития учен Веселин Бешевлиев, който пишейки за обичая на старите българи да правят чаша от черепа на враг, вместо да обясни, че по-рано Луций Флор описва това действие при траките, тръгва да употребява термина оренда.

Касае е се за дума от речника на северноамериканските индианци. Това, че по време на Средновековието у нас се практикуват обреди познати още по времето на Античността не е споменато, но напълно ненужният чуж термин оренда е въведен и до ден днешен обърква съзнанието на много хора.

Пропуск има и при анализа на сведения представени от летописеца Лиутпранд. Те засягат Баян и Петър – синове на цар Симеон. За Баян Лиутпранд твърди, че до такава степен е изучил магията, че от човек може да се превърне на вълк, или пък на някакъв друг звяр. Отново вместо да направи връзка с обичаите на траките, Бешевлиев отправя поглед към народите на Австралия и Северна Америка, като добавя, че обличането в животински кожи е една от най-важните части на животинския култ и се среща почти у всички народи тачещи животни.

Нас обаче не ни интересуват всички народи, а единствено и само тези, с които са били отъждествявани старите българи и спадат към същия антропологичен тип, а точно той изключва австралийските аборигени и коренните жители на Северна Америка.

В продължение на 1100 години, различни автори наричат българите мизи, а мизите са най-големия тракийски народ. Носенето на вълча кожа е типично за траките, най-вече за трако-трояните. Всеки чел “Илиада” знае за Долон и това, че този омиров герoй носи вълча кожа: “Долон повярва. Тутакси той си обрамчи извития лък на плещите, а върху него наметна си кожа на сив вълк одрана.” – Илиада, X.332-332

https://chitanka.info/text/2033/10

Долон наметнал вълча кожа, лекитос от Лувъра, снимка Marie-Lan Nguyen

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/bd/Lekythos_Dolon_Louvre_CA1802_n2.jpg

В работа си “Гръцки и латински извори за вѣрата на прабългаритѣ”, Бешевлиев е представил още много подробности относно вярванията и религиозните практики на старите българи. Споменал е, че (след битката при Верзиникия), недалеч от Златната врата (на град Константинопол), следвайки обичая си, Крум пренесъл в жертва много хора и добитък.

Отново, нашият учен бърза да спомене, че човешкото жертвоприношение се среща при много други народи и отново забравя, че нас ни интересуват само тези етноси, които са отъждествявани със старите българи.

В случая би било редно да се направи връзка с Ахил Пелеев и неговите мимидони. За тях Йоан Малала твърди, че в ново време са наречени българи. От друга страна, благодарение на сведенията от “Илиада” научаваме за това, че при погребението на Патрокъл, неговият роднина Ахил жертва много хора и животни:

“В чест на Патрокъл заклали множество овце и волове и с лойта им покрили цялото му тяло; около одъра с тялото наредили и съдове с мед и с масло. Убили четири коня и две кучета. Върху кладата поставили и труповете на дванадесетте троянски младежи, които Ахил собственоръчно убил.”

https://chitanka.info/text/2428/96

Приликата между обреда извъшен от княз Крум и обреда извършен от Ахил Пелеев е повече от ясна и не е случайна, защото, както вече бе споменато, Йоан Малала счита българите от своето време за потомци на водените от Ахил бойци.

Въпреки отклоненията, които прави, Бешевлиев представя и ценна информация. В случая става дума за едно сведение от грузинското житие на Св.Георги Агиоритис, в което се споменава, че българите край Солун почитали една антична женска статуя. 

Защо ли изследователят на миналото ни не се е запитал как ревниво пазещите вярата си стари българи, ще почитат “чуждо” божество? Нали уж дедите ни са почитали Тангра,  каква е причината се кланят на божествата на траките?

Иваничка Георгиева, а и други наши учени са установили, че култът към богинята Бендида (Венда, Менда) е оцелял в особената почит към Св. Марина. В българската именна система пък са оцелени имената Венда и Менда – реално изконните названия на древното божество. Иван Венедиков прави връзка между нашите самодиви и богинята Афродита (почитана като Зеринтия у нас бел.моя). Борис Илиев представя сведения за запазване на култа към Семела (Земела, майката на Дионис) до ново време.

Дали българите край Солун са се кланяли на статуя на Бендида, Зеринтия, или Земела, няма как да разберем, но е важно това, че ние пазим спомена за древните тракийски божества както във фолклора си, така и в календара си обличайки езическите богини в християнска дреха.

Осъзнавате ли кoлко жестоко е изкривена нашата история? Представяте ли си какви ужасни манипулации са били нужни, за да може дедите ни да бъдат изкарани чужд на Балканите народ? 

Трудно е да се повярва, че хора на науката са способни на такова нещо, но ето – създаването на македонския език и откъсването на братята и сестрите ни от Македония от народа ни, също бе дело на "учени". 

Учени бяха и тези, които отрекоха д-р Ганчо Ценов, охулиха го защото посмя да каже, че българите са древен балкански народ често отъждествяван с траките мизи, че страната ни още по времето на Константин Велики е носила името България, че ние сме първите християни на Европа. 

Истината бе сметена под килима, а тя можеше да промени съдбата ни защото вместо имидж на нахлули във Византия варвари, ние щяхме да сме известни като учителите на Европа, като хората дали най-способните императори на Рим, но и по-късно спомогнали за срутването на проядената от пороци империя.  

Днес ние притежаваме достатъчно информация, която ни позволява да разберем истината. Днес имаме достатъчно средства да разпространим дълго укриваните данни. Днес имаме възможността да поискаме това, което е наше и трябва да го направим, от една страна, за да извадим славата на дедите ни на показ, където ѝ е мястото, от друга, да подготвим пътя, по който ще върви новото поколение българи.

Използвана литература:

1.ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ за кандидат-студенти и зрелостници, Трето преработено и допълнено издание, М.Каймакамова, П.Митев, Л.Спасов, Л.Огнянов, София…???;

2.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

3.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

4. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

5.Ал.Фол, Д.Попов, Христоматия по Тракология, Том първи, Университетско Издателство Климент Охридски, София, 1989;

6.Hesychii Alexandrini Lexicon, Editionum Minorem, curavit Mauritiue Schmidt, Jenae, Sumptibus Hermanni  Duftii, MDCCCLXVII;

7.В.Бешевлиев, “Гръцки и латински извори за вѣрата на прабългаритѣ”, Известия на Народния Етнографски Музей, 8-9, 1929 ;

8.В.Бешевлиев, “Новъ изворъ за вѣрата на първобългартѣ”, Известия на археологическото дружество, 13, 1933;

9.В.Бешевлиев, Първобългарите. История бит и култура, “Фондация Българско Историческо Наследство”, Пловдив, 2008;

10.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

Извори от интернет:

О.Дашевская, Поздные скифы в Крыму (посл.вид. 30-06-2019)

http://annales.info/skif/skifkrim/cover.htm

Омир, Илиада, прев. Александър Милев, Блага Димитрова, 1969 (посл.вид. 30-06-2019)

https://chitanka.info/text/2033/10