ПАНТРАКИЗЪМ ?

Уважавам всеки достоен противник. Няма значение това, че сме на различни мнения, важното е спорещият с мен да се държи коректно. Няма значение и това, кой от нас двамата ще се окаже прав. Важното е да се открие истината, а тя се ражда в културния спор с добре подготвен събеседник.

Достойни опоненти обаче се намират трудно. За доста хора е трудно да преглътнат това, че не разполагат с аргументи. От гордост, или по друга причина определени индивиди не желаят да признаят, че са пропуснали значителни подробности. Едни се оттеглят мълчаливо, други обаче тръгват на контраатака. 

Най-често тя е “стандартна”, сякаш всички тези хора са инструктирани от един и същ индивид. Отправят ми се обвинения, че правя всичко тракийско, че слагам траките в основата на всичко, че създавам пантракизъм.

Възможно е понякога наистина да изглежда така. Писал съм за тракийско присъствие в Ирландия, Индия, Италия, остров Крит, Египет. За доста наши сънародници подобни твърдения изглеждат абсурдни, но това не прави автоматично твърденията ми неверни. Никой човек не се ражда образован и знаещ всичко. Минават дълги години преди да съберем достатъчно знания и опит, за да сме компетентни по определени въпроси.

Повечето от нас  разчитат не на свои проучвания, а на това, което са попили в училище. Там се оформя нашата истина, нашето виждане и вярвания. Един път приели дадени идеи е доста трудно да ги заменим с нови, пък било и по-логични. Истината обаче трябва да се търси постоянно. Не бива да се задоволяваме с това, което някой преди доста време ни е казал и ние сме го повярвали.

Всяко време носи своето бреме. Политиците винаги са се месили в работата на историците. Така е от незапомнени времена, а и едва ли някога ще се стигне до промяна. Не можем да очакваме, че официалните теории са изградени само от истини, това е твърде наивно. 

Пореди повече от 2000 години Октавиан Август -първият император на Рим, дава поръчка на Тит Ливий да създаде героична история на народа им. Ливий се справя добре приписвайки на римляните троянски корени. Работите написани от този летописец са се знаели от всяко дете. Възхищението от подвизите на предците и техния благороден произход е направило от римляните горд  народ.

Това високо самочувствие е помогнало на потомците на Ромул да станат силни и да завладеят огромна територия – от Британия до земите на днешен Ирак и от Германия до Египет, Тунис, Либия, Алжир. Не дълго след смърта на Октавиан Август латинският език се говори на територията на над тридесет съвременни държави. Това не се отрича от никой защото римската история е добре документирана и не е имало организиран геноцид над жителите на Вечния град.

При нас положението е различно. Преди 2000 години Страбон пише, че населението на Тракия е децимирано от римляните, но въпреки това страната може да изправи внушителна армия от 200 000 пехота и 15 000 конница. Това е войската на една опустошена Тракия! Хайде представете си колко хора са били избити и депортирани, за да може Страбон да говори за обезлюдяване.

Освен Страбон, други автори като Ливий и Дион Касий разказват за зверствата на римляните в земята ни. За сеенето на раздор и войни между племената, за жестокото осакатявене на военопленници, за отнемането на храмове. Не само населението, но и културата ни е била подложена на унищожение. Голяма част от образованите хора – благородническата прослойка взема страната на чужденците и се романизира.

Малкото останали верни на народа си благородници, а и селяните не са били в състояние да опазят историята на Тракия. За това се иска постоянна и организирана политика, която римляните в не са позволили. Те са познавали добре бунтарският дух на траките, тяхната гордост и жажда за свобода. Въстанието на Спартак разтърсило Вечният град до основи и е служело като предупреждение за потомците на Ромул.

Унищожаването на нашата история е дошло и от друго място. Смъртните врагове на дедите ни са били старите гърци. Те не са се свенили да организират заговори, а дори и покушения над древните ни царе. Котис I бива убит от двама ученика на Платон, които Атина посреща с отворени обятия и провъзгласява за почетни граждани.  

Обърнете внимание на това, че единствените оцелели тракийски надписи са тези, които са скрити от човешкото око. Езеровският, Браничевския, Кьолменския, Дуванлийския и др. надпсиси са в гробници, това ги е спасило от унищожение. Ситовския, Надарският, а и неотдавна откритите в Странджа надписи са в трудно достъпни планински места. Тяхната отдалеченост от градове, в които са живели старите гърци е спомогнало тези паметници да оцелеят.

Нали не мислите, че траките са правили надписи само, за да ги скрият. Разбира се, че е имало и други, много други, които обаче са заличени с нечовешки фанатизъм. В по-късни времена хиляди български ръкописи са изгорени, или пък текстът върху пергамента е бил измиван и е изписван нов. Ето за това не е оцеляла книга за тракийската история.

Това обаче не означава, че не можем да възстановим миналото си. Деянията на дедите ни са описани и от други народи. Поставям траки в Индия не защото ми се иска да е така, а защото има подробни данни за това. Луций Ариан твърди, че тракиецът Дионис е създателят на цивилизацията в Индия -“Anabasis Alexandri”, VII.viii. Походът на Дионис е споменат и от Павзаний – “Описание на Гърция”-Х.29. В  работата си “За Същността на Боговете” Цицерон не пропуска да каже за влиянието на Дионис в Азия “De Natura Deorum”, III. 21- 23. Това се потвърждава от Страбон -“Geography” III.v.6, също от Хигиний във “Fabulae” -191, а и Плиний Стари в “Historia Naturalis, VI.69. Да не забравяме Нон - Dionyssiaca, XII.19.

И какво сега, да се престорим, че тези сведения не съществуват ли?  Не е моя вината, че някои хора тръгват да спорят по въпроси, които изобщо не познават. Щом данните съществуват, те трябва да бъдат използвани. Разбира се преди това трябва да се направи щателна проверка. Ариан твърди, че Дионис е дал и религия на индийците, като е поставил себе си начело на пантеона. Върховният индийски бог, този, който е в основата на всичко, носи името Брама. Бромий пък е един от епитетите на Дионис.

Да приемем за момент, че приликата в имената е случайност. Едни от първите поклонници на бог Дионис са тракийското племе бриги. В индийските предания се споменават бригус, те били бойци колесничари (като траките). Нека да приемем и това за случайна прилика. Известно е, че при старите индийци същесвува обичая сати. Това е ритуално самоубийство на жената при смърта на съпруга й. Този обичаи се практикува в древността и от траките. За това с подробности разказва Херодот- История, V.5. Идването на част от дедите ни в Индия може да се проследи и археологически. В книгата на S.Piggot, Prehistoric India, p.p.111, 239 могат да се видят кирко-копачи от Бронзовата епоха, а и керамика от Kulli Culture имащи прототипи в Тракия.

Нека обобщим:

1.Имаме не един, а много извори, в които се споменава за тракийско присъствие в Индия.

2.Твърдението, че Дионис поставя себе си начело на индийския пантеон се потвърждава от приликите в имената Брама и Бромий.

3.Спътници на Дионис са бригите, а в староиндийските предания се говори за народ бригу, които са колесничари като траките.

4. На лице е ясна успоредица между тракийски и староиндийски погребален обред.

5. Присъствието на траки в Индия се потвърждава и от археологията.

На всеки разумно мислещ човек е ясно, че не могат да съществуват толкова много случайности. Твърденията за тракийско влияние в Индия не са пантракизъм, а просто една твърде неудобна за някои хора истина. Никой друг освен ние българите няма сметка България да получи престиж.

Да видим как стои въпроса с тракийското присъствие на Британските острови и Галия. В книгата “Leabhor Gabhala Eirenn” се споменава за идването на народ болги от Тракия - “  ancestors of the second colonizing race, Firbolgs” -Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9^th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299.

Този извор не е използван от хората написали историята, която българските ученици и студенти изучават. Пропускът е голям понеже има доказателство за достоверността на древните сведения. Ирландските летописци твърдят, че болгите идват от Тракия по времето на цар Кир –VI век преди Христа. Точно в този период по Британските острови се появават артефакти като тези от Тракия. Какъв е шансът това да е случайност?

Друго доказателство за присъствието на наши деди в Ирландия са споменатите в  “Leabor Gabala Erenn”  имена на благородници: Умор, Гостен, Ган, Дела. Тези лични имена са български. Да не забравяме, че Умор и Гостун са наши стари владетели. В земите на галите пък се употребяват имена като Авор (Явор), Аспериус, Балан, Балио, Бато, Белена, Белено, Бодило, Бойо, Бойкус, Боисил, Борилус, Борисус, Венда, Весулус, Ветер, Гарус, Гетиус, Дейка, Дейко, Девана, Елениус, Каран, Кобер, Корсиус, Котус, Лад, Любена, Любия, Любиамус, Каменус, Медикус, Медула, Медуна, Место, Миро, Персинус, Рума, Румо, Тате, Тато, Татуло, Токетус, Траюс, Ярила, Яровидус...

Най-интересното е, че галските лични имена Аспериус, Борисус, Борилус, Токетус, Кобер, Корсиус, Курмисиус и Персинус имат успоредици сред българските Аспарух, Борис, Борил, Токту, Кубер, Корсис, Кормисош и Персиян...Толкова много примери не могат в никакъв случай да се класифицират като случайност, просто няма как! Би било нихилизъм това да отричаме и пренебрегваме ценни за историята ни данни. Аз лично не бих го направил никога и намирам за странно, че никой наш учен не е ползвал работата на А.Холдер Alt-celtischer Sprachschatz при своите изследвания. От нея има какво да се научи.

За тракийското присъствие на Апенините писах в предишната си статия. Сега ще представя само изворите споменаващи за стари балкански поселници в земите на Италия.Това са Страбон, Geography, XII.ii.25, Плиний Стари – HN, VII.lvi-193. Плутарх, The Life of Romul –I, Liv.I.3...Ще допълня и това, че материалната култура на Голасека и Есте в Италия е неразличима от тракийската, а точно в региона на Голасека и Есте са се установили траки според Страбон...И тези сведения ли да забравим, че съществуват...

Противниците ми се сърдиха най-много когато казах, че траки са създали първите египетски династии. Да, това звучи налудничаво, но не е измислица, не е лично желание. От Диодор Сицилийски знаем, че е имало няколко личности/бога с името Дионис. За този, който е посетил Египет разказва Цицерон в “De Natura Deorum”, III. 23. За поход на Дионис в Африка пише и Псевдохигиний в “Astronomica” II. 20. В Лексикона на Свида пък срещаме отъждествяването на Дионис с египетският бог Озирис.

Ясно е, че тези сведения сами по себе си не могат да служат като доказателство. Нужни да и други данни, такива разбира се има. Специалистите знаят добре, че царете на първите три династии на Египет не са от африкански произход. По този въпрос са писали Емъри и Дери. Най-ранните владетели на страната на пирамидите са били едри, широкоплещести хора с рижо-кестенява коса и светла кожа. Това е и описанието на траките от старите автори. Дедите ни са описани като едри, силни мъже с рижа и кестенява коса.

Малко хора знаят, че в Египет е намерена керамика имаща прототип на Балканите и срещаща се по цялата територия на България. 

По тази керамика има особени знаци, които не присъстват сред по-късните йероглифи, но ги има по по-старата балканска керамика...а по-късно се срещат и сред руните от Плиска.

Доказателство за присъствие на дедите ни край Нил дава и езика. Между староегипетски и български има смайващи и необясними паралели, които не би трябвало да съществуват. Те обаче са факт е не е редно да се отричат.

СТАРОЕГИПЕТСКИ  - БЪЛГАРСКИ – АНГЛИЙСКИ

АН                        ОНЪ, ОНА (той, тя)  HE, SHE

АТЕФ                  ОТЕЦЪ (баща)           FATHER

БЕС                      ВЕСТИ (водя, нося)  TRANPOSRT, BRING, CARRY

БХА                     БЕЖАТИ (бягам)      TO RUN

ВСТ                      ВЬСЪ (селище)          SETTLEMENT, VILLAGE

ДР                         ДВОР                            ENCLOSURE, YARD

ИИ                        ИТИ (идвам)               TO COME

КЕС                     КОСТ                           BONE

МСТИ                  МЪСТ                           REVЕNGE, WRATH

ПТ                        ПИТА(хляб)                 BREAD

ПРИ                      ПРАВО                          FORTH

РУТ                      РЪТЪ ( уста, отвор)    MOUTH, OPEING

РУХ                      РЪСТ                             GROW, HEIGHT

РК                         РОКЪ (време)              TIME

СЕПТ                   ШИП                              THORN

СВИ                     СВЕТ (светлина)         LIGHT

ТА                        ТА ( тази, това)            THIS, THAT

ХР                         ГОРЕ                             ABOVE, ON

Както виждате твърденията ми не почиват на спекулации, а на факти. Понеже тези факти не са известни, то много хора ги приемат с недоверие. Вкопчили се в старите догми, доста сънародници са готови да приемат отровата бълвана от безсъвестни индивиди, че българите са мързеливи, злобни, лоши, отколкото да се държат като горди българи и да се борят за правата си.

На нас не ни е нужно да съчиняваме лъжи, за да добием престиж, не е нужно да прекрояваме историята в свой интерес, а само да я покажем на света в истинския й облик. За нас е пагубно да продължаваме  да се свиваме и да треперим от всяка забележка на чужденците и продажни политици. Последствията от това държание ги виждаме – държавата ни е опустошена ...за пореден път. За пореден път обаче ние можем да се вдигнем и да я изградим отново. Прераждането и духовното обновление е типична черта на българина, не забравяйте това! В нас има сила, която трябва да използваме за общо благо, а не да я оставяме да линее.

Пътят към промяната започва с гордост. Не тупане в гърдите, не перчене, а гордост, благородническа гордост, която става основа за достойнството и силата. Ако не считаме себе си за заслужаващи по-добър живот, то кой ще го направи. Заобиколени сме от вълци и живеем във вълчи времена. Не се ли пазим сами, няма да ни пази и Господ, а България не трябва да загива, защото тук се роди светлината, която огря Европа в Каменната ера. 

България не трябва да умира, защото тук се родиха най-старите човеколюбиви доктрини, защото тук се родиха най-големите борци за свобода. Покажем ли на света кои сме, ще разберем, че имаме много приятели и, че за нас има бъдеще.