Първо опитомяване на дивите коне – интервю с Проф. Николай Спасов

Опитомяването на коня спомага за появата на революционна промяна в обществото. Не просто хората имат ефикасно средство за придвижване, но така става възможна и появата на военната аристокрация. Тя разбира се е представена от бойци-колесничари, а в по-късни времена и конници. Воинската аристокрация доминира старата арийска държава в Индия, добре известната Ария Варта. Същото обаче важи и за държавата на митаните, успели да подчинят страховитата Асирия, а и за хиксосите, които по думите на Манетон държат Египет в подчинение половин хилядолетие.

Нашите деди, влезли в историята под името траки не правят изключение. Всъщност те са неразривно свързани както с митаните, така също и с индо-арийците и хиксосите.

Митаните и хиксосите обитаващи Анатолия принадлежат на семейството на траките. В нашите земи конят е опитомен през четвърто хил. пр. Христа, а през трето хил. пр. Христа бойците-колесничари вече доминират Мала Азия. По-късно – през второ хил. пр. Хр. е покорен и Египет. Северна Индия е завладяна от друга група, която тръгва от Долнодунавската равнина.

 

Приблизително по същото време започва и експанзията на запад. Тя е бавна, но допринася за драстична промяна, защото реализира появата на ранното келтско общество. В своето начало то е доминирано от бойци-колесничари, а по-късно и конници. Макар и плахо някои учени признават, че Халщатската култура на галите е създадена от трако-кимерийци. Те въвеждат нова порода коне, нов тип юзди, оръжия, а разбира се и нови погребални обреди, при които над гроба на благородника се издига могила, а понякога като жертва са положени и коне.

 

Несъмнено влиянието на тракийските бойци-колесничари се е простирало на три континента, но за жалост твърде малко информация е известна на широката публика.

Поради тази причина представям едно интервю с проф. Николай Спасов за БНТ. Ето и думите на нашия учен, те дават добри сведения относно началото на процеса довел до преобразяването на Европа, а и други региони:

“Загадката от Урдовиза вече е разгадана. Когато преди 30 години край Китен учените изследват потънало тракийско селище от бронзовата епоха, били удивени от хилядите кости на зубри, тур, мечки, тюлени, белки и коне. Много коне.

 

Проф. Николай Спасов - дир. на природонаучен музей, БАН: Тука имаше няколо стотин останки... Нещо, което по принцип не се случва, тъй като става дума за диви коне - те са били много труден ловен обект и решихме, че става дума за одомашнени коне.

 

Но учените са крайно объркани. Какво правят толкова коне в планинска и гориста месност. И от кога са там - от бронзовата епоха или от 19 век, когато наблизо е имало конеферма.

 

БНТ: Това от Урдовиза ли е?

 

 

Проф. Николай Спасов : Да. Тогава се смяташе, че да се направи абсолютно датиране на кости, които са стояли в морската вода, е почти невъзможно.

 

Затова и не посмели да правят каквито и да било изводи. До като мултидисциплинарния проект "Траки" не им дава възможност да направят точно въглеродно датиране. Резултатите от специализирана лаборатория в Оксфорд са неоспорими - конете от Урдовиза са от 4 хилядолетие Пр. Хр. - изключително вълнуваша развръзка.

 

Проф. Николай Спасов: Според днешните представи най-ранните одомашнени коне в света, тези от Бутай Казахстан, а също и от Иран, са горе-долу на тази възраст, може би с 200-300 години по-ранни. Това показва, че населението, живяло по това време по нашето Черноморие, вече са имали домашни коне и те по някакъв начин са свързани с онези култури.

 

Разкритието, че тук се намират едни от най-древните опитомени коне, отваря нова загадка пред археолози и историци. Защо им е било на траките да опитомяват коне в крайбрежно селище, за какво са ги използвали. За палеозоолозите, пък е важно да установят кои са дивите предшествениците на домашния кон. На помощ идва ДНК анализа.

 

Проф. Николай Спасов: Това е мястото, от което е взето пробата, от която е направен палео-ДНК анализ. Плътната част на костта може да съхрани остатъци от ДНК верига, които могат да бъдат изследвани и сравнявани със съвременни видове.

 

За целта образци на коне и от преди 10 хиляди години, и от тракийски погребения, са изпратени в Япония при проф. Масуда в университета Хокайдо. Той ръководи лабораторията с най-голяма база данни за генома на древните породи коне. Изследвания показват недвусмислено 2 вида предшественици на домашния кон.

 

Проф. Николай Спасов: Ето, например фрагмент от метакарпус от дивия кон от Градешница Мало поле от неолита. Това е един наистина масивен кон. Тези коне са приспособени за живот в лесостепта, по-мек грунт по поляните. А това е див кон от същото време, но със съвсем други пропорции. Това е т.нар тарпан, дивият вид, който е по-строен и който би трябвало да е приспособен за по-твърдите почви на степта.

 

От кой тип са тракийските коне, подсказват метаподите или костите над копитото. Те поемат цялата тежест по време на бяг и са показателни за породата.

 

Проф. Николай Спасов: Тракийският кон, средно казано, прилича на този кон, който виждаме тук - дребно конче, но със здрава конструкция, с голяма глава, с яка шия, с масивна набита мускулатура. По-богатите хора или царете са имали коне, които по качества са се доближавали до днешния арабски кон. Те са били по-стройни ездитни

или както Омир е описал, конете на цар Резус - конете му чудни невидяни, с превъзходен ръст и бързина на вятъра вихровит подобни. Още едно доказателство, че траките са били умели селекционери и са имали силна връзка с коня.

 

https://bnt.bg/bg/a/prvo-opitomyavane-na-divite-kone

Изобр. Кук, Дюруа, Харисън

 

СЕНЗАЦИИ ОТ ЕГИПЕТ – КАКВО ПРАВИ ЗНАКЪТ НА ДУЛО IYI В СТРАНАТА НА ПИРАМИДИТЕ?

Египет е последното място, което повече от нас са готови да свържат с историята ни. Същото важи и за свещения за старите българи символ IYI. В интерес на истината това не е хералдически знак на рода Дуло, но за жалост у нас вече  е установен такъв термин – знакът на Дуло. Това е и причината да ползвам въпросното название. То просто е най-популярното и разбираемото.

                                            Изображение на Рамзес Велики [Лувър]

Историята на особения символ е интересна. Повечето историци и археолози усилено търсят следи в Средна Азия, а така се създава съвсем погрешно виждане. За такова поведение от страна на нашите учени оправдание няма – защото поне от края на 80-те години на ХХ век разполагаме с голямо количество информация относно древността на особения символ IYI.

 

През 1987 година археологът Стамен Михайлов представя доклад, който е включен в Известията на Народния музей във Варна. Макар да е принуден да се съобразява с наложените по това време виждания за произхода на народа ни, нашият археолог изнася важна информация. Позовавайки се на трудовете на колеги (Тодорович и Церманович), Михайлов споменава, че най-рано символът IYI се среща по керамиката от културата Винча (т.е. IYI  се появява на Балканите преди около 7000 години).

 

Това само по себе си е нещо удивително, но нашият археолог се задълбочава още повече. Споменато е откритието на Бенсън, който намира и регистрира символа IYI по керамиката на о-в Кипър от времето на Бронзовата епоха (т.е. преди около 5000 години).

 

На пръв поглед е доста странно свещеният за старите българи знак IYI да е манифестиран на острова на богинята Афродита. Странното идва от това, че повечето ни археолози и историци твърдо защитават вярването, че Аспаруховите българи са азиатци, степни номади, установили се за постоянно на юг от Дунава чак след прословутата 681 година.

 

Ако приемем обаче, че Аспаруховите българи са потомци на мизите, а и на други траки, странното веднага изчезва и нещата си идват на мястото. 

Благодарение на изследванията на антрополозите Петър Боев и Славчо Чолаков, още през 80-те години на ХХ век е добре известно, че тракийският етногенезис започва на Балканите през Каменната епоха. Това обяснява прекрасно и присъствието на знака IYI по керамиката на Винча, както и по тази на Хотница (по сведения на А. Чохаджиев).

 

За жалост у нас не се говори много за тракийското присъствие на остров Кипър. Там не само са открити тракийски тип погребения с жертван кон и колесница, но и керамика като тази от нашите земи. Най-важното обаче е нещо друго. Използвайки данни от трудове на антрополозите Чарлз и Боев, руският учен Юрий Откупщиков споменава в своя работа, че населението на западна Мала Азия (която е дом на траките фриги, витини, бебрики, а и на мизите, наречени по-късно българи – бел. моя) e като това на о-в Кипър и е дошло от региона на Македония и Тесалия (където присъствието на траките пиери, пеони, едони, теврки и мизи е добре засвидетелствано).

 

Опирайки се на изследванията на Мария Гимбутас Откупщиков съобщава също така за две преселения от северизточните Балкани в посока юг, към Анатолия, като става дума за периода 2300 – 2200 г. и около 1230 – 1180 г. (Откупщиков, 1988, с. 56). Докато второто преселение може да се свърже с похода на Морските народи, то първото съвпада с появата на най-ранната писменост на о-в Крит, която по-късно, а и в развит вид се появява и на о-в Кипър.

 

Дотук добре – стана ясно каква е причината да намерим знака IYI толкова далеч от България. Щом особеният символ се е появил най-рано по керамиката на траките, а и тракийското присъствие на остров Кипър е убедително доказано, то може да се каже, че през Каменната, Меднокаменната и Бронзовата епоха, дедите ни са тези, които притежават и разпространяват особения символ.

 

Несъмнено за доста хора присъствието на знака IYI на острова на Афродита е сензация, но има една друга, още по-голяма сензация. Локацията е още по-особена, а и се касае за един много интересен период от историята. Благодарение на труда на Карла Галорини (Carla Gallorini), с който тя защитава докторат, става ясно, че по време на Средното царство в Египет (2040 г. – 1783 г. преди Христа), там върху керамиката се появяват особени символи.

 

Като цяло те нямат нищо общо с изконната египетска писменост – йероглифите. Става дума за особени символи като свастиката, равнораменният кръст, тризъбецът, лабрисът, който е представян самостоятелно, но и в комбинация със знак, срещащ се често в нашата (старобългарската) руническа система.

 

Разбира се, най-ценен е IYI, не само защото е манифестиран многократно, но и защото можем да го свържем с Балканите. Държа да отбележа, че тази връзка не е направена от д-р Галорини. Нейният интерес се ограничава с Египет и особените знаци по древната керамика от периода на Средното Царство.

 

Безспорно е обаче едно: символът IYI се появява в страната на пирамидите внезапно. Не можем да говорим за традиция, каквато има по нашите земи, а, разбира се, няма я и смайващата приемственост, която се наблюдава в България в продължение на цели 7000 години!

 

Знакът IYI върху древен египетски съд от Бронзовата епоха [по Gallorini]

Тракийското присъствие в Египет вече не се отрича. Талантливи и прогресивни учени като проф. Сергей Игнатов и др. вече споделиха виждането си, че част от така наречените Морски народи, нахлули в страната на пирамидите в края на Бронзовата епоха, могат да бъдат свързани с траките. 

По-ценно е това, че прогресивните ни учени са готови да приемат и споменатите от египтяните маса, мешуе, мешвеш, са народа мизи. За мен това е революция в науката ни, и то революция, която има потенциал да промени много, като имаме предвид, че колежката на проф. Игнатов д-р Весела Атанасова също е прогресивна личност.

 

Знакът IYI върху древен египетски съд от Бронзовата епоха [по Gallorini]

Що се касае обаче до появата на символа IYI в Египет, той не може да се свърже със заселването на мизи в Египет и Либия по време на похода на Морските народи. Причината е проста – керамиката, по която се среща особеният знак, е от по-ранен период. Д-р Галорини засяга в труда си Средното царство Египет (2040 г. – 1783 г. преди Христа). Нашествието на Морските народи е поне половин хилядолетие по-късно.

 

Знакът IYI върху древен египетски съд от Бронзовата епоха [по Gallorini]

Как в такъв случай да си обясним мистерията и дали изобщо можем да говорим за мистерия? Ползвайки работи на Петри, Енгелбах, Арнолд, Битак и др., д-р Галорини изнася важна информация. Част от данните засяга местата, на които е намерена керамиката с особени знаци: Кахун, Дандара, Дашур, Тел ел Дабаа.

 

Последната локация е много, много важна – в това ще се уверим след малко. Друго ценно сведение е това, че най-ранните примери на поява на особени знаци са от времето на фараона Сенусрет I. Той управлява в периода 1974 –  1929 година преди Христа, т.е. преди около 4000 години. И това е много важна подробност.

 

Този фараон е известен със своя опит да покори Тракия и Скития. Според Херодот Сенусрет, наричан от бащата на историята Сесострис, е успял за завладее земята ни [Her. II. 103]. Доказателства за това обаче няма, а освен това са налице и други сведения. Според Йордан Сенусрет, наречен  Весосис, не само не успява да покори гетите, но те го преследват чак до река Нил. Йордан даже споменава името на гетския цар, който преследва египетския владетел чак до страната на пирамидите. Става дума за Танаус, на когото се приписва дори и покоряването на Азия [Jord. Getarum 47].

 

Ето го и разковничето – сведенията на Йордан. Те са достоверни, защото точно във епохата на Сенусрет I в Египет започва да прониква един мистериозен народ. Според Манетон въпросният мистериозен народ владее страната на пирамидите 500 години, а името, с което е известен е „царе пастири“. Явно се касае за хора, които са се занимавали с развъждане на коне и други животни. Египтяните ги наричат хегакасут, а в научната литература името е хиксоси.

 

Точно краят на властването на Сенусрет I е времето, когато в Египет се появяват и конят, и колесницата, а имайки предвид, че египетската дума за колесницата WRTA, е заемка, става ясно, че хиксосите са народ, който говори индоевропейски език. Египетската дума WRTA – колесница се обяснява с древноарийския глагол vartate – въртя, завъртам, който е само по-древен вариант на стблг. врьтѣти – завъртам, но и движа, раздвижвам.

 

Поне за мен мистериозният народ хиксоси се явява част от семейството на гетите и мизите. Дали те са потеглили преди 4000 години към страната на пирамидите като отговор на агресията на Сенусрет I, или причината е друга – не смея да спекулирам. Ясно е обаче едно – хора от нашите земи се заселват в Египет към края на XII Династия.

 

Това обяснява защо между ХХ и XV в. пр. Христа в Египет някой ползва знаци, които са типични за Тракия и тачени от траките. Тези знаци се срещат и в обитавания от траки остров Кипър. В този дух ще добавя и важната подробност, че цитирайки Д. Франкел д-р Галорини споменава за присъствие на кипърска керамика в Египет и то не къде да е, а в Тел ел Дабаа.

 

Това е мястото, на която някога е била столицата на хиксосите – древният град Аварис [Hawaret]. Хиксосите повлияват сериозно египетското общество и не е изключено под тяхно влияние в страната на пирамидите да се появи практикуването на изкуствената черепна деформация и прическата, която автори като Плутарх наричат мизийска.

 

https://www.souldance-mag.com/wp-content/uploads/2020/02/Two-female-dancers-with-castanets-and-musicians-with-tambourines.jpg

 

Хиксосите повлияват не само Египет, но и народите на Левант. Смятам, че завръщането част от хиксосите по времето на фараона Яхмос, може да се свърже с идването на Данай и неговите хора от Египет. Приликата на особените знаци от Египет с Линеар Б е твърде силна, а това налага да бъдат намесени и микенците, като част от древната тракийска общност.

Това разбира се на този момент е само хипотеза, която тепърва трябва да се докаже, но пък изложеното по-горе е пределно ясно и когато някой археолог или историк реши да пише за знака IYI добре е да държи сметка и с инфомацията от труда на д-р Галорини.

 

Фактите са си факти – не можем да ги прескочим, а пък не бива и да ги премълчим от страх да не ни обвинят във великобалкански шовинизъм. Историята ни се нуждае от пренаписване, с което да се сложи край на униженията и безумията в учебниците ни. 

С присъстващите там лъжи и химери израства новото поколение българи, което ние не можем да си позволим да загубим. Порочният кръг трябва да се разруши и да се започне с градеж на нещо ново – истинно и полезно.

 

Не е нужно да се отнемат титли, не е нужно да се отнемат пенсии и хонорари на хора, които са участвали в обезобразяването на историята ни. 

Също така не са нужни репресии и отмъщения, нито пък обществени порицания. Всяко време носи своето бреме, както в миналото, така и днес определени велики сили се опитват да диктуват какво да се пише.

 

Тези обаче, които се заемат с утвърждаването на истината, няма от какво да се боят, защото ще имат подкрепата на народа. Имаш ли подкрепата на народа, е все едно да имаш подкрепата на Господ. Има една поговорка, че ако Господ е с теб, няма от какво да се боиш, а ако не е с теб – безмислено е да се надяваш на нещо за спасението си.  

АКО ЖЕЛАЕТЕ ДА ПОДПОМОГНЕТЕ МЕН И МОЯТА ДЕЙНОСТ, ВЕЧЕ ИМА ВЪЗМОЖНОСТ

Pavel Pavlov Serafimov

IBAN

NL32 REVO 7367 5118 23

Основна използвана литература:

1.Михайлов Ст., Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987.

2. Откупщиков Ю., Догречейский субстрат, У истоков европейской цивилизации, Изд. Ленинградкого Университета, Ленинград, 1988.

3.Gallorini C., INCISED MARKS ON POTTERY AND OTHER OBJECTS FROM KAHUN:

SYSTEMS OF COMMUNICATION IN EGYPT DURING THE LATE MIDDLE KINGDOM, Ph D. thesis in Egyptology, Institute of Archaeology, University College London, June, 1998.

4. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996.

5.Jordanes, Getica: The Origin and Deeds of the Goths, c. 551 CE, Medieval Sourcebook

https://sourcebooks.fordham.edu/source/jordanes-historygoths.asp

 

ПРИЯТЕЛИ НА СПАРОТОК – ИЛИ КАК МИНА ПРЕДСТАВЯНЕТО НА НОВАТА МИ КНИГА В ПЛОВДИВ

 

За Културен Център Тракарт зная отдавна, все пак в родния ми град е. След предложение на приятели да представя там новата си работа Неразказаната История на Траките, не се поколебах изобщо. Мястото е невероятно! Атмосферата е приятна – веднага след влизането в галерията, човек попада в един друг свят. Прекрасно консервираните мозайки, а и невероятните артефакти не просто привличат погледа, но са и уникални по отношение на изработка и символизъм. Дължа огромна благодарност на човека, по чиято инициатива представянето бе осъществено в галерията, попила духа на древността.

 

Бях планирал да се видя с доста хора, но здравословни проблеми – мои, а и на роднини попречиха това да стане. Не успях да се срещна с приятели, които ценя и, с които общувам от известно време. Слава Богу, други приятели дойдоха на локацията, в която бях и аз и все пак срещнах немалко от тези хора, вълнуващи се от същите неща, които вълнуват и мен.

 

Желаещите да видят представянето на Неразказаната История на Траките започнаха да се събират пред Тракарт около час преди началото на събитието и така стана възможно да проведа беседа с някои от тях. Запознах се лично и с г-н Жорж Трак, за когото бях чувал доста хубави неща и все пак останах изненадан от неговата ерудиция и интелигентност. Беше удоволствие да проведа разговор с този прекрасен човек, успял да прозре важни неща от духовната култура на нашите предци.

 

Г-н Жорж Трак ме разведе из галерията и ми даде подробно обяснение относно значението на изложените там артефакти, които както вече отбелязах са невероятни и истински шедьоври на древното изкуство. Разказът на домакина бе така увлекателен, че не усетих как мина времето. За невероятната беседа, а и за гостоприемството дължа дълбока благодарност на г-н Жорж Трак и г-жа Диди Кузманова.

 

Поднасям извиненията си на тези, за които нямаше места и трябваше да стоят прави, но не бях очаквал толкова много хора в делничен ден, а и в 19 ч. Залата е доста голяма, удобна, но желаещите да присъстват на представянето се оказана повече, отколко бях преценил, че ще дойдат.

 

След кратка реч на г-н Жорж Трак, а и на г-жа Ани Минева, дойде и мой ред. В продължение на около час и половина разказвах за своето виждане относно неразказаните моменти от историята на народа ни. Малцина от нас знаят за това, че съществуват убедителни доказателства за древните балкански корени на българите. Става дума за доказателства от различни области: антропология, генетика, етнология, археология, ономастика, а и история. За жалост на нашите учени е още трудно да се откъснат от създадените отдавна клишета и да приемат правилната гледна точка.

 

В новата си работа Неразказаната История на Траките съм дал ценна информация за трако-римските отношения от времето на Бронзовата и ранната Желязна епоха. Дал съм и важни сведения за това кои са истинските елини и как се е формирал гръцкия народ. Изненадите са много, защото и неразказаната до този момент информация е много. За мнозина бе интересно да научат да връзката на траките с Египет, Хетската Империя, а и Арменското Царство. Не става дума за мои спекулации, а за данни представени от световно известни учени. Въпреки, че аргументите на изследователи като Маккуин, Дяконов, Гиндин, Еванс и др. са издържани, те не са особено популярни в нашите научни среди. Поради това твърде малко хора знаят, че част от дедите ни са споменати в Стария Завет под името филисимци, а историци като Йосиф Флавий ги нарича също палестини, това реално са пеласгите, чиято най-стара земя е била край река Струма, известна още като Палестин.

 

Не се съмнявам изобщо, че на присъстващите бе интересно да научат за похода на така наречените Морски Народи, част, от които се явяват пеласгите, а други са представени от мизите. Тези мизи, които в по-късни времена Димитър Хоматиан нарича българи, а дълги векове преди това египтяните назовават мешвеш. Въпросните мешвеш се заселват в Либия и служат дълго време на фараоните като наемна армия, докато през Х в. преди Христа един от тях стига до чин генерал, а после сяда и на египетския престол, полагайки началото на XXII династия.

 

Този фараон от мизийски произход се сродява с цар Соломон и разбира се е споменат в Стария завет. Освен за мизите и пеласгите, участвали активно в събития от историята на Египет, разказах и за тракийските надписи, а и за опитите на определени хора от нашите научни среди да определят най-ценният ни надпис – този от Ситово, като пукнатини от Кайнозойската ера.

 

Бяха ми зададени доста въпроси и дори пресрочихме предварително уговореното време. Благодарение на великодушието на г-н Жорж Трак и г-жа Диди Кузманова, беседата бе продължена и последвана от даване на автографи.

 

След беседата се събрах със стари приятели в ресторант и там продължихме разговора си за далечното минало на народа ни, за събитията, които трябва да популяризираме и за това как младото поколение трябва да расте, знаейки истината за произхода на българите и за славните деяния на предците ни.

ПОКАНА ЗА НОВА БЕСЕДА НА ИНТЕРЕСНИ ТЕМИ

 

В края на юли, в Пловдив направих представяне на книгата си “Неразказаната История на Траките”. Въпреки отпускарския сезон, а и жегата интересът бе голям и залата отново се препълни, а времето не стигна, за да се даде отговор на всички въпроси. За да се компенсира това, Издателство “Атеа” организира ново събитие: Древните цивилизации по българските земи и приносът им за културите в Европа и света.

 

Събитието е на 19 октомври (сряда) 2022 г. място: гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III-ти Обединител“ No. 89, Културен център "Тракарт", “Археологически” подлез. Начало в 18 ч.

 

 

Темата засяга важни, но за жалост неизвестни моменти от тракийската история:

 

1. Ранното тракийското влияние над гърците и римляните.
2. Приносът на траките в появата на Арменското царство и Хетската Империя.
3. Прародината на арийците покорили Индия.
4. Участието на траките и пеласгите в похода на Морските народи срещу Египет.
5. Какъв е произходът на Кадъм.
6. Поява и характер на древната азбука.
7. Българският език като продължение на тракийския.

 

Всички тези въпроси са важни, най-вече този за древната писменост. Данни има в изобилие, но за жалост повечето от нашите учени все още не могат да се откъснат от старите си, основани на предубеждения и оскъдна информация виждания. Някои наши изследователи са извършили свои проучвания и са стигнали до заключението, че произходът на Кадъм и неговия род трябва да се търси на Балканите. Публикациите обаче са известни предимно на шепа специалисти.

 

Историята не писмеността е ясна, но и тя не отърва на традиционните виждания, защото истината има потенциал да свали Атина и Рим от техния пиедестал. Факт е, че най-древните писмени знаци са тези от земите обитавани от траки. Факт е, че тези знаци са основата на минойската и микенска писменост, а и тази на финикийците, но уви – у нас все още властва догмата, че траките са безписмен народ.

 

Пеласгийска писменост от Левант, прототип на финикийската (по Кук)

Искрено се надявам да успея да разкажа и за тези неща, които не съм успял да спомена в новата си книга.

 

В “Неразказаната История на Траките” съм отделил няколко глави, засягащи походът на Морските народи срещу Египет, дал съм информация и за фараоните от неегипетски произход. Обяснил съм, че те са реално мизи, дошли от територията на северозападна Мала Азия, но чиято прародина е Дунавската равнина.

 

Изображение на воин от мешвеш-мизите, киката, а и татуировките са силна индикация за етническия произход на тези хора.

Мизи (наречени по-късно българи) на египетски престол звучи странно, дори абсурдно, но фактите са си факти и тези, които проверят щателно информацията в “Неразказаната История на Траките”, ще се уверят, че съм прав.

 

Това, което не успях да представя в книгата си, са още по-ранните тракийски влияния в страната на пирамидите. Става дума за военните действия споменати от Херодот и Йордан, но и от Манетон, който пише за идването на царете-пастири в Египет. Става дума за времето на далечната XII династия, когато в край Нил се появяват конете, конските жертвоприношения в гробовете на бойци, колесниците, бронзовите оръжия и т.н.

 

Определени учени смятат, че царете-пастири са от средите на митаните, от чийто език са оцелели думите: вартана – въртене, тера – три, панча – пет, сатта – седем и т.н. Става дума за клон на древните арийци, като това се вижда не само от езика, но и от религията на митаните, почитащи Индра, Варуна, Митра. Най-рано тези богове са споменати в епиграфски паметник от Мала Азия, а не земите край реките Ганг и Инд.

 

В това няма нищо странно, защото прародината на арийците е на Балканите. От този регион те се разпръскват в различни посоки: едни тръгват към Мала Азия и Египет, а други потеглят на изток и успяват да се заселят в Северна Индия. За идването на траките в Индия са писали Ариан Никомедийски, Страбон, Плиний, Нон и др. стари автори. Йордан пък разказва за победителят на египетската армия Танаусис, който не само преследва агресорите обратно до река Нил, но по-късно покорява голяма част от Средна Азия.

 

Реално има и по-ранно тракийско влияние в страната на пирамидите. То всъщност засяга времената, в които още няма пирамиди – така наречения Преддинастичен (Додинастичен) период.

 

Елитът от тази епоха няма нищо общо с местното население, като разликите са огромни. Хората дали импулс на египетската цивилизация са представени от едри европеиди с рижа и кестенява коса. По-интересна обаче е керамиката им, защото тя показва от кой регион на Европа са дошли хората, дали знания на населението обитаващо земи край река Нил. Глинените съдове показват силни прилики с тези от Балканите, като се касае за паралели във форма, орнаменти, но най-вече писмени знаци.

 

Тези знаци от преддинастичния период имат прототипи не къде да е, а точно в Тракия, като знаците от нашите земи са разбира се доста по-стари. Информация по въпроса има и то от много време. Книгата NAQADA AND BALLAS (Petrie, Quibell, Spurrel) излиза през далечната 1896 г. и съдържа невероятно ценни за историята ни изображения. Нямам сведения те някога да са представяни на широката публика у нас. 

Дори идолите от културата Накада в Египет имат прототип в Тракия.

На срещата в Културен Център ТРАКАРТ, Пловдив, тези, които успеят да дойдат ще видят уникални неща.