МАКЕДОНИЯ – ЯБЪЛКАТА НА РАЗДОРА

От доста време определени личности пускат твърдения, че населението на днешна Македония е различно по произход от това на съседната България. И още повече – спекулира се, че жителите на Македония са местни хора, а тези от България са азиатски пришълци.

Личностите лансиращи тези лъжи премълчават резултата от едно важно и най-вече мащабно антропологическо изследване от 30-те години на ХХ век. То показа, че населението на областта Македония е от същия антропологичен тип както и това на България  [1] c. 103-105, 110-111.

По принцип до неотдавна на всеки бе известно, че обитателите на България и Македония са един и същ народ. До краят на XIX никой от жителите на Македония не е и помислял, че не е от същият произход както българите. Например видният сръбски учен Ст. Веркович, който е бил дългогодишен учител в Македония, изпратен там от сръбското правителство със специална мисия, пише в предговора на своя сборник „Народне песме македонски Бугара” (у Београду, 1860): 

„Но ја сам ове песме назвао бугарскима, а не словенскима, због тога, јер данас кад би когод македонског Славенина запитао: што си ти? с места би му отговорно: я сам болгарин, а свој језик зову болгарским. . .” (стр. XIII). В сборника на братя Миладинови „Български народни песни” (в Загреб, 1861) на редица места в народните песни населението в Македония също се самоопределя като българско (вж. напр. стр. 113, 237, 401, 424, 431, 444, 448, 458 и др.). 

На книжовен български език са написани и писмата на Гоце Делчев, както и кореспонденцията на неговите съратници, документите на ВМОРО и издаваните от организацията вестници. Разбира се, обилен доказателствен материал за българското национално и езиково име на славянското население в Македония може да бъде почерпан и от документалните архиви, книжнината и печата както на балканските страни, включително и Турция, така и на Русия, Франция, Австро-Унгария, Англия и др.  (Напр. по данни на Института за история при БАН само докладите на френските консули за българските земи през XIX и XX в. са събрани в над 150 тома, съдържащи богата и точна документация за българското съзнание на славянското население в Македония  [2 ] c.34.

Названието Македония за означаване на днешната географска област е дошла през миналия век от средите на европейските хуманисти и на гръцките възрожденци. Интересно е да се посочи и мнението на Кузман Шапкарев по този въпрос, изразено в едно негово писмо до Марин Дринов: „Не по-чудно е името Македонци, което наскоро, едвай преди 10—15 години, ни натрапиха и то от вън, а не както некои мислят от самата наша интелигенция. . . Народът обаче в Македония не знае нищо за това архаическо, а днес с лукава цел от една страна, с глупешка от друга подновено прозвище; той си знае постарото: Бугари, макар и неправилно произнасяно, даже освоява си го като собствено и преимуществено свое, нежели за другите Българи. За това ще видите в предговора на испратените ми книжици” (писмо от 25 май 1888 г.) 

Следователно съвсем неоправдано е да се твърди, че населението на Македония, където през миналия век започва Възраждането и борбата за черковна независимост на българите, е представлявало някаква народност или нация, отделна от българската, с друго, с „македонско” национално съзнание. Тъкмо обратното — както в никой друг район на тогавашна България, литературата в Македония е изпълнена със страстна защита на българското име и българското съзнание на македонското население [ 2] c.35-36.

Срещаме изобилие на доказателства за етническата идентичност на хората обитаващи Македония и България, но как стои въпросът с народността на древните македонци?

През II- ри век  преди Христа става такова масово заселване на Македония с траки, че спокойно може да се каже, че страната е тракизирана.

Тит Ливий споменава, че поради многобройните войни на македонския цар Персей, населението на страната застрашително намаляло и се наложило да бъдат докарани големи групи траки – “He further transported a large body of Thracians into Macedonia, and in these ways, during all the time he was undisturbed by alarms of war, he devoted all his thoughts and care to increasing the power and resources of his realm”. [3] Liv. XXXIX.24.

Mалко по-късно Персей заселва отново траки в Македония – “He transferred almost the entire population from the maritime cities to the district now called Emathia, formerly known as Paeonia, and had handed over those cities to the Thracians and other barbarians for their residence” – [3] Liv. XL.3.

Градското население от друга страна е разселено до голяма степен от римляните. Плиний Стари свидетелства за това, че след битката при Пидна, Емилий Павел продава населението на седемдесет града и два града в робство – “ haec eadem est Macedonia, cuius uno die Paulus Aemilius imperator noster LXXII urbes direptas vendidit” –[4] Plin. IV.x – 39. По този начин в Македония остава предимно селското население, което е от тракийски произход. 

Това се потвърждава от стария автор Страбон, който пише, че  Македония е обитавана предимно от траки и ботиеи (пеласгийско   племе) – “What is now called Macedonia was in earlier times called Emathia. And it took its present name from Macedon, one of its early chieftains. And there was also a city Emathia close to the sea. Now a part of this country was taken and held by certain of the Epeirotes and the Illyrians, but most of it by the Bottiaei and the Thracians “. – [5] Strab. VII, frag. 11.

Н. Грегораc потвърждава казаното от Ливий, Страбон и Плиний споменавайки, че от старо време Македония била заселена с мизи – [6] с.74. А според Л.Дякон, Д. Хоматиан, М.Гавала, Й. Кантакузин и др. мизи и българи е един и същ народ. – [6] c.107, 108, 130.

Д.Хоматиан пояснява с подробности, че през IV век преди Христа българите са прогонени на север от армията на Александър Велики, но след време се завърнали и със страшна сила отвоювали земята си – “ …европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. 

Те били  изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали  Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия [7] – I.

Митът за азиатският произход на българите е плод на пропагандата на старите гърци, които са се стремели на всяка цена да анексират богатата на природни рисурси територия на Тракия. Бяха изречени много лъжи за произхода на българите и продължават да се разпространяват безсрамни лъжи. Истината обаче не може да се скрие.

Нито старобългарският език има нещо общо с езиците от Средна Азия, нито пък от гледна точка на антропологията българите имат прилики с народите на Азия. Това е установено отдавна посредством антропологическо проучване на огромен брой хора. На 12 януари 1938 година проф. Методи Попов представи резултатите от проучването. Цитирам буквално:

“Отъ направeния разборъ на антропометричните проучвания надъ българския народъ изпъква ясно- позволявамъ си да повторя още веднъжъ, че всички споменати данни говорят категорично и ясно, че расовите смесици, които влизат в състава на нашия народъ, принадлежатъ къмъ познатите европеидни раси” [1] стр.111.

Относно кръвните изследвания проф Попов казва следното – “Всичко това показва, колко ние сме далече по кръвно-груповите си съотношения от азиатските народи” [1] стр.122. 

Двадесет години по-късно нашият даровит изследовател представя ново, по-подробно проучване, чийто резултат гласи: 

“Антропологичните типове, които влизат в състава на съвременния български народ принадлежат изцяло   към европиднатараса. Между тези антропологични типове първо място по разпространение, съгласно подробните данни от нашите изследвания заема понтийският, или черноморският тип” [8] стр. 260.

Неотдавна се появиха и няколко генетични изследвания, които потвърдиха резултата от по-ранните антропологични изследвания. “Съвременните българи са близки до средиземноморския генотип, като най-много се доближаваме до жителите на Северна Италия. “Това е свързано с общите ни тракийски корени“, обяснява си го Гълъбов...” 

http://www.blitz.bg/news/article/117690

“Българите са силно славянска популация, но те са особен вид славянски генотип с наличие на силни тракийски елементи. Това става ясно от представеното в София изследване в рамките на проект „Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ“. Според авторите на изследването траките не са изчезнали по тези земи, както се твърди в учебниците... “

http://www.vsekiden.com/102320/%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B8-%D1%81-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D1%82%D1%8E/

Две години преди изследването на българските и италианските генетици, имаше друго, на швейцарски учени, като още тогава убедително бяха показани тракийските ни корени:

“Половината от гените на българите идват от траките. Това научно твърдение е поместено в сръбското списание НИН, което се позовава на заключенията на швейцарския Институт по генетика “Игенеа”...За нас изконното население на българските земи са траки и в този смисъл ги приемаме за прабългари, вие като народ сте 49 на сто траки. Това заяви вчера за “Труд” от Цюрих новата директорка на “Игенеа” Аманда Фелбер ... 

“http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=142530

Това са фактите, те говорят достатъчно красноречиво, че по отношение на произход, език и култура няма разлика между жителите на България и Македония. Стари летописци и бездушните политици от ново време се опитват да скарат и отчуждят братя и сестри.Тези действия са престъпление против човечеството, защото как иначе да наречем заличаването на етническото самосъзнание, насаждането на омраза между хората обитаващи България и Македония.

Умолявам всички родолюбиви българи да не се поддават на провокации и чужди внушения. Нека ние като достойни хора да се обръщаме с любов и уважение към нашите братя и сестри от съседна Македония.

Използвана информация:

1.М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938;
2. Единството на българския език в миналото и днес, Българска Академия на Науките, Институт за български език, София, 1978;

3. Livy, Books XXXI-XLV of History of Rome from its foundation, transl. H.Bettenson, Penguin Books, Harmondsworth, 1976;

4.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

5. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

6. П.Ангелов, България и Българите в представите на византийците ( VII-XIV век), Парадигма, София, 2011;

7. Ал.Милев, Гръцките Жития на Климент Охридски, БАН,София, 1966;  

8. М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959;